Но нека започнем от вокалите

Hdn. 3, 2, р. 925:

Нито едно име, ако завършва на -νος и има предпоследна сричка с кратко /i/, няма остро ударение на втората сричка, ами или има остро ударение на третата сричка като δρύϊνος, λίθινος, φήγινος и колкото други има съпоставими с тях, или има остро ударение на първата сричка от края като ἐαρινός, θερινός, πυκινός, но никое няма на втората сричка. Затова καρκίνος трябва да се знае. Защото единствено то има ударение на втората сричка от края и ударението е същото както при названието на зодиакалния знак на небето, така и при наименованието на животното във водата и на сушата, а също при собственото име и при нарицателното име на инструмента. Наистина някои неправилно поставят ударението на третата сричка от края. Но за това бе казано изчерпателно в книгата ми περὶ καθολικῆς προσῳδίας.

Но нека започнем от вокалите. Всъщност те на брой са седем: две кратки <ε> и <ο>, две дълги <η> и <ω>, и три, които могат да бъдат дълги и кратки <α>, <ι>, <υ>, защото те могат да се произнасят като дълги и кратки. Но всички се произнасят от трахеята, когато в нея има въздушна струя, а устата е просто нагласена и езикът не прави нищо, ами е в покой.

А още от съгласните двойни са три: <ζ> <ξ> <ψ>. Наричат се двойни, понеже всяка една от тях се състои от две съгласни: <ζ> от <ς> и <δ>, <ξ> от <κ> и <ς>, а <ψ> от <π> и <ς>.