Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно
Изтегляне 99.01 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Училищен вестник - Брой 5, м. Март 2011 година
- Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди;
- Примирието Санстефанският мирен договор
- Паметници на признателност
- АБЛАВСКИЙ МАРШ
  
СОУ „Васил Левски”- ОПАКА Училищен вестник - Брой 5, м. Март 2011 година 133 години от Освобождението на България 
„… Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен, защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично,…” О, Шипка!...” ІИв.ВазовІ За Руско-турската война (1877-1878) .Руско-турската война, между Русия срещу Османската империя, е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването Източния въпрос през 1875-1878 г. Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на подтиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и да зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие. Войната е наречена и Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. Обявяване на войнатаОсманското правителство отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12/24/ април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. За участие във войната са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 Опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк). 
Император Александър II Знамената 
Бойните знамена са реликва за всеки българин.След създаване на Българското опълчение се взема решение да се съберат пари от българските емигранти в Румъния за изработване на две знамена, които да се осветят и връчат на опълченците. Макар и изработени в Русия, знамената носят български национални символи: цветовете – бяло, зелено, червено, подредени така, както ги познаваме днес и изправен коронован лъв. Знамената са предназначени за първите две дружини на опълчението, но не участват в реални бойни действия. 
Знамето на 1-а дружина
Знаме на 2-а опълченска дружина По време на Балканските войни и двете знамена участват в битките.
На специалната церемония за връчване на знамето, състояла се в гр. Плоещ през май 1877 г. войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето казва: ”Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие”. Със знамето 3- та дружина на Българското опълчение се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. В чест на третата годишнина от боевете при Ески Загра, през 1880 г. знамето е наградено с първа степен на военния орден „За храброст”.
4-а опълченска дружина получава знаме от Априлското въстание, известно като Горнооряховско знаме. То е ушито от горнооряховското женско дружество „Просвета” и е било предназначено за Първи революционен окръг. След арестуване на воеводите, знамето се е намирало в конака в Търново. При влизането на руските войски в града, жителите превземат конака, намират знамето и се обръщат с молба към ген. Й. Гурко, за да го връчи на една от дружините на опълчението. След като тържествено е осветено, той го връчва тържествено на 4-а опълченска дружина. То е единственото знаме, шито в България, предвождало в бой дружините на Българското опълчение. След Освобождението е връчено на 20- а дружина, която носи знамето при обявяване на Съединението и в боевете в Сръбско-българската война-1885 г.
Изработено е със средства на българската общност в гр. Киев. Знамето не взема участие в бойни действие, но е заедно с дружината през целия и боен път. След Освобождението знамето участва Сръбско-българската война-1885 г. Боевете  Десанта при Свищов,
худ.Н.Дмитриев-Оренбургски В началото на войната руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на р. Дунав и я минира. На 10/22 юни 1877г. Долнодунавският отряд под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман форсира р. Дунав между Галац и Браила и заема Северна Добруджа. На 12/24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан. Инженерните части (командир генерал-майор Александър Деп) построяват два понтонни моста при Свищов и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг. Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на: Западен отряд (35 000 войника), командир генерал-лейтенат Николай Криденер Русчушки отряд (70 000 войника), командир престолонаследника Александър Александрович Преден отряд (12 000 войника), командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко, включва Българското Опълчение. На 25 юни/7 юли части от Предния отряд влизат във Велико Търново, а на 2/14 юли преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 7/19 юли е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България. С тези действия пътят за настъпление към Цариград е открит, като генерал-лейтенант Гурко дори превзема Стара Загора.  Борбата за Самарското знаме при Стара Загора,художник Пeтър Морозов
На 4/16 юли Западният отряд успява да превземе Никопол. Придвижващият се към града Осман паша е принуден да се насочи към Плевен. По-малко от 24 часа след пристигането му е атакуван от руски сили. Осман паша организира успешна отбрана и отблъсква две руски атаки с цената на значителни жертви от двете страни.  Атака на Гривишкия редут,
худ. Николай Дмитриев-Оренбургски Русчушкият отряд постига равновесие на силите с най-мощната османска групировка, Източнодунавската армия, в района на Четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен. 
Започва една от най- значимите битки в Руско- турската освободителна война. Войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов три дни водят ожесточени боеве на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо. Епопеята на Шипка осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия в Северна България, съединяването ѝ със Западната армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския прохода се отличава Шипченският отряд. В състава му е Българското опълчение. Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор Николай Столетов и подкрепленията от части на Южния отряд на генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната. 
Примирието Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Договорът е предварителен. Съгласно чл. от 6 до 11 и в член 19 България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км. 
Празникът За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобожде-нието - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор". Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. денят 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България". Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917г. Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник. Паметници на признателност По стъпките на освободителите българ-ската земя е осеяна с паметници на веч-на признателност. От камък, гранит или мрамор на тях е изсечена каменната ле-топис на не една епична битка, изсечени са имената на редови войници и офице-ри, оставили костите си в земята ни за свободата на България. Първите паметници, посветени на ге-роите от Освободителната Руско – тур-ска война 1877 / 78 г. са издигнати непо-средствено след подписването на Сан- Стефанския мирен договор. Средствата за тях се събират по пътя на добровол-ните пожертвования от страна на офи-цери и войници, на действалите военни поделения, от близки и приятели на загиналите. В хода на войната главното сражение, което води Русчукският / Източен / отряд с турските военни сили на ген. Мехмед Али паша е при селата Каце-лово и Горско Абланово, където е и центърът на руското разположение. В решаващата битка на 5. ІХ. 1877 г. участват 18 000 души и 74 оръдия. Под командуването на ген. Дризен руската контраатака поведена лично от ген. Тимофеев увенчава с победа силата на руския щик и волята за справедливост във войната. В битката руският отряд дава 1 300 души ранени и убити. Девет паметника днес напомнят за тези сражения. Издигнати са през 1878 г.
АБЛАВСКИЙ МАРШ В блестящей битве под Аблавой герой наш, Дризен, показал, как русских войск орел двуглавий луну Мехмеда наказал. „Оставим кости под Аблавой! -он отступающим сказал, -покроем мм знамена славой!... Вперед... За мной!" - и поскакал. Под градом пуль неслись в атаку на турок храбрие полки, рвались вступить с Мехмедом в драку и мигом рьнулись в щтъки!... Как только турки услъхали могучий крик „Ура! Коли!" все без оглядки удирали С своим растрепанньм Али. И так закончил славно битву могучий Дризен, генерал, а весь отряд, творя молитву, хвалу герою воздавал. Маршът е посветен на битката при Горско Абланово през септември 1877 г. 
Изд. Кръжок “Mлад журналист” Изтегляне 99.01 Kb. Сподели с приятели:
|
