Нобеловите награди за 2000 г. Кралската Шведска Академия на Науките присъди Нобеловата награда



Дата23.07.2016
Размер169.07 Kb.
#2452
НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ЗА 2000 г.

Кралската Шведска Академия на Науките присъди Нобеловата награда:

- за физика (на 10-ти октомври): на учени и откриватели, чиято работа е довела до създаването на съвременната информационна технология, IT, и по-конкретно чрез откритите от тях бързи транзистори, лазерни диоди и интегрални схеми (чипове), като първата половина от наградата се присъжда съвместно на:

Проф. Жорес Иванович Алфьоров, директор на Физико-техническия институт "А. Ф. Йоффе" в Санкт Петербург, Русия (роден на 15 март 1930 г. в гр. Витебск, Белорусия) и на проф. Херберт Крьомер /Herbert Kroemer/ от Калифорнийския университет в Санта Барбара (1928 г., Германия) за "разработване на полупроводникови хетероструктури, използвани във високоскоростната и опто-електрониката", а втората половина

на проф. Джак Сейнт Клер Килби /Jack St. Clair Kilby/ от Texas Instruments, Далас (роден през 1923 г. в Джеферсън сити, Мисури) за "приноса му в откриването на интегралната схема";










Жорес Алфьоров

Херберт Крьомер

Джак Килби

- за химия: на Алан Хийгър, Алан МакДайърмид (физик!) и Хидеки Ширакава за "откриването и разработването на проводящи полимери";

- за физиология или медицина: на Арвид Карлсън, Пол Грийнгард и Ерик Кендел за "направените от тях открития, свързани с преобразуването на сигнали в нервната система";

- за литература: на Гао Синцзян за "творчеството му, което е с универсална валидност, с горчиви прозрения и с лингвистична находчивост, което открива нови простори пред китайския роман и драма";

- за мир: на Ким Те Чжун, Президент на Южна Корея, за "усилията му за демократизация и защита на гражданските права в Южна Корея и в Източна Азия като цяло и особено за установяването на мир и помирение със Северна Корея.".

Наградата на Банк оф Суидън в памет на Алфред Нобел за икономически науки бе присъдена: на Джеймс Дж. Хекман за " разработените от него теория и методи за анализиране на модели за избор" и на Даниел Л. МакФаден за "разработените от него теория и методи за анализиране на дискретния избор". Разработените от тях теории и методи в областта на микроикономиката се използват широко в емпиричния анализ на индивидуалното и семейното поведение, както в икономиката, така и в други социални науки.
ФИЗИКАТА НА ПРАГА НА 21-ви ВЕК

 

Жорес Алфьоров

 




Академик Жорес Алфьоров,
лауреат на Нобелова награда
по физика за 2000 г.
За един работещ учен е извънредна трудно и по-скоро невъзможно да предскаже как ще изглежда цяла една област на науката през 21-ви век. Това повече се удава на писателите-фантасти и всички ние сме израстнали със забележителните романи на Жул Верн. Ученият е обременен от товара на реалното, на конкретното знание, което му пречи да направи много смели предсказания.

Ето как навремето А. Айнщайн е обяснил как се правят големите открития. Той казал, че болшинството хора знаят, че нещо е невъзможно. Но се намира някой, който не знае това и именно този човек прави откритието.

По-голямата част от статията аз ще посветя на това, което е станало във физиката през двадесети век и едва в нейния край ще си позволя някои екстраполации, касаещи областта на физиката, в която работя.

Двадесети век се нарича век на войните и на социалните революции и това е напълно правилно. Но двадесети век се нарича още и век на физиката и това също е вярно. Но аз бих го нарекъл още век на квантовата физика, защото именно квантовата физика определя лицето на отминалия век.

Неотдавна списание “Тайм” проведе анкета кой от жителите на планетата може да се нарече олицетворение на изминалия двадесети век. С преобладаващо мнозинство титлата “човек на столетието” получи Алберт Айнщайн – основният създател на квантовата физика.

Говорейки, че двадесети век е век на квантовата физика, ние трябва да разбираме, че това се е случило не случайно и че революционните промени в естествознанието се оформили във втората половина на деветнадесети век и били свързани, както обикновено, с практическата дейност на хората.

Съвременната наука е сравнително млада, тя е на около триста години защото за създатели на съвременното естествознание, на съвременната физика се считат И. Нютон, Г. Галилей и Р. Декарт. Те са оформили класическата механика и класическата физика.

В края на деветнадесети век благодарение на техническия прогрес и преди всичко на разпространението на електрическото осветление и на развитието на светотехниката, възниква криза в естествознанието. Появява се необходимостта да се обяснят особеностите в спектрите на излъчване на нагретите тела. От изследването на тези особености, най-общо казано, се е родила квантовата физика.

През 1900 г. Макс Планк, твърдо стоящ на позициите на класическата физика и нямащ желание да се отдалечава от нея, предлага за обяснение на спектрите на излъчване идеята за квантите.

Аз се гордея, че отдадох почти петдесет години от своя живот на работа в един от най-знаменитите научни институти на Русия и света, Петербургския физико-технически институт “ А. Ф. Йофе”. Доколкото ми е известно съчетанието физико-технически се е появило за първи път в Германия през осемдесетте години на деветнадесети век, когато В. Сименс, създателят на знаменитата едноименна фирма, е основал в Берлин институт, който се състоял от два отдела - физически и технически. Физическият отдел се занимавал с фундаментални изследвания, а техническият с усъвършенствуване на електрическите крушки с нагреваема жичка. В този институт било направено много за създаването и обосноваването на квантовата теория.






Ото Хан ( Otto Hahn )
Разбира се, решаващата дума била казана от Алберт Айнщайн, който през 1905 г. предлага квантово обяснение на фотоелектричния ефект. Именно за квантовата теория на фотоефекта, а не за теорията на относителността през 1921 г. му е присъдена Нобеловата награда по физика. Защото тази работа на А. Айнщайн изиграва ключова роля в създаването на квантовата теория.

По-нататък трябва да спомена цял ред имена на блестящи учени, на които дължим не само създаването на квантовата физика, но и съвременното разбиране на физичните явления: Пол Дирак, Вернер Хайзенберг, Морис дьо Бройл, Нилс Бор, Лев Ландау и много други. Като назовавам тези имена, аз искам да подчертая, че квантовата физика и нейното златно време – двадесетте и тридесетте години на двадесети век, е оформила не само съвременната физична теория, но и съвременния научен мироглед.

Именно физичните методи на изследване, физичния подход са способствували за подема и за бурното развитие както на химията, така и на биологията.




Фриц Щрасман ( Fritz Strassmann )
А сега бих искал да се спра на някои чисто експериментални открития, основани на квантовата теория, които от моя гледна точка не само определиха научно-техническия прогрес през втората половина на двадесети век, но доведоха до мащабни социални промени и до голяма степен предопределиха съвременното развитие както на напредналите страни, така и практически на цялото земно население.

И като първо от тези три открития във физиката, аз бих отбелязал откриването на деленето на урана под действие на облъчване с неутрони от О. Хан (Otto Hahn), Ф. Щрасман (Fritz Strassmann) , О. Фриш (Otto Frish) и Л. Майтнер (Lise Meitner) през 1938 г.

Въобще първите десетилетия на двадесети век в експериментално отношение са били белязани преди всичко с изследвания в областта на ядрената физика, изучаването на радиоактивността и създаването на съвременната теория на атомното ядро. Откриването на деленето на урана се предвиждало, бих казал, се очаквало, при това в много по-голяма степен от случилото се през осемдесетте години на двадесети век откриване на високотемпературната свръхпроводимост. То веднага било оценено по достойнство.




Скица на първия ядрен реактор, построен
под ръководството на Е. Ферми в Чикаго.
В този ураново-графитен реактор на
2 декември 1942 г. е реализирана първата
в света контролирана верижна реакция.
В Петербург (тогава Ленинград ) деленето на ядрото е оценено от двама видни физици, които изиграват огромна роля както в развитието на фундаменталната физика, така и на ядрените технологии – Я. Б. Зельдович и Ю. Б. Харитон. В своя блестяща работа, те пресмятат верижната реакция при деленето на урана.

Вие знаете, че през 1939 г. унгарският физик Лео Сцилард, който по онова време живеел в САЩ, уговорил Айнщайн да подпише писмо до президента Ф. Д. Рузвелт, в което се изказвало предупреждението- нацистите могат първи да построят атомна бомба. Във връзка с това се изказвала настойчива молба за финансиране на собствени атомни изследвания. Не след дълго, такова решение било взето и започнал известният проект Манхатън.

В Русия (тогава СССР ) един от инициаторите на атомния проект бил Георгий Фльоров, аспирант на И. Курчатов във Физико-техническия институт. По онова време той бил мобилизиран в армията, но при всеки удобен случай продължавал да преглежда научните списания. И когато забелязал, че в тях напълно изчезнали публикациите, свързани с атомната тематика ( а това означавало, че тези работи са засекретени ), започнал да бомбардира с писма високото началство, включително и Й. В. Сталин, доказвайки необходимостта да се развива собствен атомен проект.




Първият ядрен реактор, специално проектиран
за производство на електрическа енергия
АПС – 1. Реакторът започва работа през
1954г. в Обнинск, Русия.
Изучавайки вече разсекретените и публикувани материали от периода 1938 – 1943 г., става ясно колко забележителни учени са били: А. Ф. Йофе, И. В. Курчатов, С. И. Вавилов и др. Особено ме възхищават А. Ф. Йофе и С. И. Вавилов, защото те са работили в други области на физиката. Както е известно Йофе е основоположник на науката за полупроводниците, а Вавилов – на люминесценцията. За тях проблемите на ядрената физика били далечни. И въпреки това и двамата прекрасно са вниквали във всички въпроси на атомния проблем.

Сега се появиха много публикации твърдящи, че руските учени можело и нищо да не правят – така или иначе важната информация била доставена от разузнаването. Да, разузнаването (Клаус Фукс) изиграло голяма роля. Но никакво разузнаване не е могло да направи атомно оръжие и да реши атомния проблем.

Атомното оръжие било създадено в Русия поради това, че още през двадесетте и тридесетте години на двадесети век в Русия е била изградена физична школа. Тя била създадена преди всичко благодарение на А. Ф. Йофе, т. н. “детска градина на татко Йофе”, която се сформирала във Физико-техническия институт в Петербург. Началото било положено през 1919 г., когато А. Ф. Йофе заедно с С. П. Тимошенко създават към Петербургския политехнически институт физико-механичен факултет. Това било съвсем ново за онова време учебно заведение, което поставило пред себе си задачата да подготвя физици, разбиращи инженерните проблеми и инженери с много добра физична и математическа подготовка. Именно “детската градина на татко Йофе” от която излезли голям брой видни учени е в основата на решаването на атомния проблем.




Семинарът на А. Ф. Иоффе, 1916 год. Седнали:
( отляво надясно ): П. И. Лукирский, А. Ф. Иоффе,
Н. Н. Семенов. Прави: Я. Г. Дорфман, Я. Р. Шмидт,
К. Ф. Нестурх, Н. И. Добронравов, М. В. Кирпичева,
Я. И. Френкель, А. П. Ющенко, И. К. Бобр и П. Л. Капица.
Разбира се, днес след чернобилската катастрофа, се говори много за опасността от използването на атомната енергия. В редица страни се предприемат мерки за съкращаване на атомната енергетика.

Макар, да не съм специалист в тази област, от големия брой разговори, четенето на научни статии и участвуването в обсъждания на високо научно ниво, аз си изградих убеждението, че през 21-ви век атомната енергетика ще бъде основен източник на енергия в света.

Преди всичко, защото запасите от изкопаеми горива привършват. Съвременната атомна енергетика е екологично значително по-безопасна от топлоцентралите с въглища и даже с мазут. В областта на реакторната техника има много добри разработки.

В същото време термоядрената енергетика е все още далеч от реализация. В тази връзка е забележителна следната случка. Когато журналисти попитали ръководителя на английската термоядрена програма, Нобеловия лауреат сър Джон Кокрофт кога може да се очаква промишлена реализация на термоядрената енергетика, той отговорил: “След двадесет години”. Седем години по-късно на същата конференция на Кокрофт бил зададен отново същия въпрос. Последвал отговор: “След двадесет години”. И когато удивените журналисти запротестирали: “Но Вие отговорихте по същия начин и преди седем години” Кокрофт невъзмутимо отвърнал: “Вие виждате, че не променям мнението си”.






Дж. Бардин, У. Братейн и У. Шокли,
със създаденият от тях първи транзистор.
Нобелова награда по физика за 1956 г.
Днес обаче ситуацията е променена. В пълен ход е реализацията на международния термоядрен реактор ITER. Но началото на промишленото използуване на термоядрената енергия се отлага, може би за към средата на 21-ви век. Т.е. това ще стане не след двадесет, а след петдесет и повече години. Затова надеждите са на атомната енергетика.

Второто крупно откритие във физиката на двадесети век е безусловно създаването на транзистора.

То било извършено през 1947 г. от трима забележителни американски физика: Джон Бардин ( John Bardeen ), Уолтър Братейн ( W. H. Brattain ) и Уйлям Шокли ( W. B. Shockley ) в лабораторията на компанията “Бел-телефон”.

Откритието е било следствие от бурното развитие на полупроводниковата физика, полупроводниковата технология и преди всичко на радиолокацията в годините на Втората световна война.






Дж. Килби ( Jack Kilby ), със създадената от него
първа интегрална схема. Нобелова награда
по физика за 2000 г.
Джон Бардин е един от най-прочутите физици на двадесети век, преди всичко във физиката на кондензираната материя. Той е единствения в историята на физиката, който два пъти получава Нобелова награда по физика в една и съща област на науката. Първата Нобелова награда той получава през 1956 г. заедно с У. Братейн и У. Шокли за създаването на транзистора, а втората – през 1972 г. заедно с Л. Купър и Дж. Шифър за теорията на свръхпроводимостта, която за първи път дава обяснение на това загадъчно явление, открито през 1922г. в Холандия от Г. Камерлинг-Онес.

На заключителното заседание на Международната конференция по физика на полупроводниците през 1960 г. Дж. Бардин казва: “Науката е интернационална, физиката е интернационална. Няма национална физика. И физиката на полупроводниците доказва това. Тя е създадена от Уилсън и Мот в Англия, от Шотки в Германия и от Йофе и Френкел в СССР ”

На 23 декември 1947 г. е демонстриран първия транзисторен усилвател и започва нова ера в елктрониката, довела до грандиозни промени в света.




Intel 4004, първият микропроцесор,
пуснат на пазара
Има съвсем определени причини за това транзисторът да бъде създаден именно в САЩ.

Интересен е следният факт. Вицепрезидентът на най-голямата компания “Бел-телефон” Мелвин Кели, създавайки през 1945 г. група за провеждане на изследвания в областта на физиката на твърдото тяло и за разработването на нови технически средства за радиолокация е формулирал нейната основна задача като проверка на квантовите теории на кондензираното състояние на материята. Групата била необичайно силна. Трима от нейните членове след това получили Нобелова награда. В нея влизал и знаменития физик Джералд Пирсон, а също голям брой високо квалифицирани инженери-електрохимици, механици и лаборанти. От сътрудниците на групата били открити нови физични явления, станали основа за създаването на биполярния и на полевия транзистор.

През 1958 г. била построена първата интегрална схема. Тя представлявала пластинка от силициев монокристал с площ от няколко квадратни сантиметра, на която били получени два транзистора и RC – верига от транзистори. Съвременният микропроцесор има размери около 1.8 cm и има 8 милиона транзистора.




Първият цифров електронен компютър,
построен от Дж. Атанасов и Кл. Бери през
1941 г. в университета в Айова.
Ако размерите на първия транзистор били от порядъка на части от милиметъра, то днес фотолитографските методи позволяват да се получат транзистори с размери от 0.35 μm. Това е съвременното технологично ниво. Но в най-близко бъдеще се очаква преход към размери от 0.18 μm и след 5-7 години до 0.1 μm.

Но интересно е друго. От една страна техническият прогрес е огромен, но от друга, погледнато от чисто физична гледна точка, не са се появили никакви нови явления. Имаме същите биполярни и полеви транзистори и същите физични ефекти, открити още в края на четиридесетте години на двадесети век. Тази технология и тези физични открития станаха основата на цялата съвременна микроелектроника, а съвременната микроелектроника промени света.

Ще приведа един много прост пример. До началото на двадесети век САЩ са били селскостопанска страна. Това означава, че от четирите основни групи работещо население – заети в индустрията, в селското стопанство, в сферата на услугите и в сферата на информацията, най-голяма била групата на заетите в селското стопанство. В средата на двадесети век САЩ стават индустриална страна, а от около 1955 г. САЩ са вече постиндустриална страна, тъй като най-голямата група от работещото население са заетите в добиването и използването на информация.




IBM – 701, първият напълно електронен
компютър на компанията,
създаден през 1952 г.
Но ето какво е забележително. През 1970 г. числеността на заетите в добиването и пререботката на информация достига 50% от работещото население на САЩ, но през следващите 30 г. този процент практически не се променя. За тези 30 г. незначително намалява числеността на заетите в промишлеността и в селското стопанство, расте броя на заетите в сферата на услугите, обаче в процентно отношение броя на хората, заети в областта на информацията остава същата. Причината за това е компютърната революция.

По-този начин създаването на транзистора доведе до промяна в социалната структура на населението в развитите страни, а след това и във всички страни. Именно създаването на транзистора ни дава право да говорим за настъпването на постиндустриалната епоха, на информационното общество.

Третото глобално научно откритие на двадесети век в известна степен се доближава до създаването на транзистора, това е създаването на лазерно-мазерния принцип. Това откритие било направено през 1954-1955 г. практически едновременно от Чарлз Таунс в САЩ и от Николай Басов и Александър Прохоров във ФИАН, Русия. Те получават Нобелова награда по физика за 1964 г.




С. Джобс (Steve Jobs) и С. Вожняк (Steve
Wozniak) със създадения от тях през 1976 г.
първи персонален компютър Apple-1.
Компютърът се продавал за 666.66$ и
използувал микропроцесор 6502.
В Американската енциклопедия по повод на присъждането на Нобелова награда по физика през 1964 г. на Н. Басов и А. Прохоров са цитирани думите на председателя на Нобеловия комитет по физика. Той казал, че научната общност била изненадана, че наред с добре известния в научния свят учен Ч. Таунс стоят двама никому неизвестни руски физика, които със своите примитивни средства са направили същото откритие, както и Таунс, който използвал най-съвременно оборудване. “Но, казал председателят на Нобеловия комитет, работите изпълнени с по-примитивни експериментални средства трябва да се поощряват не по-малко, от откритията, които стават с едно натискане на копчето на едно скъпо оборудване.”

Всички знаят, че лазерната техника се развива бързо и има много широко приложение. Тя е станала мощно техническо и технологично средство. В медицината с помощта на лазери се извършват сложни, но

станали вече рутинни операции. С лазери се заваряват и се режат метали. Не е и тайна, че съществува лазерно оръжие, позволяващо да се свалят спътници.

Но заедно с това лазерът днес е едно мощно информационно средство и в областта на информатиката полупроводниковите лазери играят огромна роля.

През 1970 г. в САЩ са създадени първите оптични влакна с малки загуби, а във Физико-техничния институт са създадени полупроводниковите лазери, работещи в непрекъснат режим и при стайна температура, които използуват т.н. полупроводникови хетероструктури. Така възниква влакнесто-оптичната връзка.




Ч. Таунс с един от първите
създадени от него мазери.
След това полупроводниковите лазери започват да се използват в известните днес на всички лазерни оптични дискове, в които като “игличка” четяща информацията, записана върху оптичния диск се използва лъча на миниатюрен полупроводников лазер.

Така, че от една страна лазерите, лазерните технологии са тържество на квантовата теория. А от друга- това са мощни технически средства, които в значителна степен определят и прогреса и промените в социалната структура на обществото.

А какво можем да очакваме в бъдеще?

В близките десетилетия по всичко изглежда не трябва да очакваме нова революция в обясняването на явленията на неживата природа. Работата е в това, че едва ли е възможна революционна ситуация, подобна на тази, която доведе до създаването на квантовата физика. За това трябва да е възникнала криза във водещото научно направление, а засега не виждаме подобно нещо.

Навремето един от видните британски физици Рудолф Пайерлс, един от активните участници в проекта Манхатън, в САЩ и в създаването на атомното оръжие във Великобритания, до войната живял дълго време в Русия и работил във Физико-техническите институти в Петербург и Харков, говорейки за златната плеяда физици от тридесетте години на двадесети век ми каза: “Да, това беше особено време, когато първокласните учени правеха гениални открития, а второкласните – първокласни работи.”




Един от първите рубинови лазери построен във
ФИАН, Москва през 1961 г.
Наистина, двадесетте и тридесетте години на двадесети век са били златно време за физиката.

Напоследък прегледах това, което е било направено през тези години от неголемия колектив на Физико-техническия институт и бях поразен от мащабите на извършеното. И всичко това в една разорена от гражданска война страна.

През 1921 г. А. Ф. Йофе, А. Н. Крилов и Д. С. Рождественский за първи път след революцията в Русия от 1917 г. заминават на командировка в чужбина. Йофе взел със себи си П. Л. Капица, който по онова време бил в много тежко положение. През 1919 г. загиват неговата жена и двете му невръстни деца. Капица започва работа при Е. Ръдърфорд. А самият Йофе закупил с парите дадени за командировката 42 сандъка със съвременно оборудване за Физико-техническия институт, а също така абонирал института за над 50 научни списания. Да можеше и днес да има толкова ефективни командировки.

Аз мисля, че днес няма подобна революционна ситуация във физиката.

Но независимо от това интересни и важни развития вероятно ще се случат. И преди всичко във физиката на т.н. полупроводникови хетероструктури, монокристални структури, в които съществува преход между две различни по химически състав вещества1.




Първата търговска система с оптичен
видеодиск на фирмата Телефункен от 1970 г.
Днес нивото на полупроводниковата технология е достигнало такова състояние, когато ние действително умеем да “поставяме” атом до атом и да създаваме принципно нови структури.

Може да се каже по такъв начин, ние експериментално създаваме обекти, върху които могат да се проверяват различни “задачки” от учебника по квантова механика.

Но това не е всичко. Ние можем да създаваме системи, с намалена размерност на електронния газ, когато електроните са ограничени или в една равнина, или в едно измерение, т.е. в нишки, или се явяват нула-размерни структури, т.н. квантови точки. Ние можем да променяме техните свойства както пожелаем.

От тази област безусловно ще израстне едно съвсем ново поколение електронни компоненти, които кардинално ще променят информационните системи.

Квантовите точки, квантовите нишки, квантово-размерната физика на кондензираното състояние – тук има такова богатство на нови физични явления, на нови физически идеи, че аз не се съмнявам, че след 10-20 години за тази област ще може да се каже, че тя не само е променила техническите информационни системи, но и ни е подарила голям брой нови физични явления.

Струва ми се също, че откриването на т.н. дробен квантов ефект на Хол от Х. Штормер, Д. Цуи и Р. Лухлин, за което те получиха Нобелова награда по физика през 1998 г. може да стане предтеча на нови революционни идеи във физиката на кондензираното състояние. В силни магнитни полета и при много ниски температури са открити редица явления, които могат да се обяснят само като се предположи, че квантовата течност има компонента с дробен заряд.

Това, че се появяват експериментални ефекти, изискващи подобно съвършенно нетривиално обяснение вече говори за това, че “не всичко е наред в това царство” и че нещо ново и интересно може да се случи.

С известно съжаление трябва се каже, че откритата през 1986 г. от А. Мюлер и Г. Беднорц високотемпературна свръхпроводимост не даде почти нищо за практиката, а и съществено не промени нашите представи.

Може също да се съжалява за това, че програмата за управляем термоядрен синтез, която даде маса интересни неща за физиката на плазмата, засега не намира практическо приложение. Но вероятно и в тази област нещо ще се случи.

А що се отнася до квантово-размерните обекти на физиката на кондензираното състояние, квантовите нишки и квантовите точки, то тук съвсем определено може да се очакват промени в нашите фундаментални физични представи, а следователно и нов “взрив” в науката.

 

Наука и жизнь, №3, 2000



Превел от руски: Динко Динев

( илюстрациите са подбрани от преводача )



 
Каталог: upb -> old -> Nobel
Nobel -> Нобеловите награди за 2001 г. Кралската Шведска Академия на Науките присъди: Нобеловите награди за
Nobel -> Нобеловите награди за 2003 г. Кралската Шведска Академия на Науките присъди: Нобеловите награди за
Nobel -> Нобеловите награди за 2002 г. Кралската Шведска Академия на Науките присъди: Нобеловите награди за
old -> Отчет за националното ученическо състезание по екология
old -> Министерство на образованието и науката национално състезание по екология
old -> Министерство на образованието и науката


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница