Нормативна уредба на ордените и медалите по времето на търновската конституция христо Паунов1

В края на 1879 г. княз Александър I утвърждава "Привременно положение за българската войска"⁴. Всички въпроси, свързани с награждаванията на военнослужещите от армията на Княжество България, са включени в глава ХIV "Награди в службата".

По своя характер тази глава е първият български нормативен акт за отличията. Независимо от ограниченията на Търновската конституция, чрез текстовете в глава ХIV, княз Александър I прави опит да регламентира награждаването на военнослужещите от българската войска и да регулира основните положения в бъдещата наградна система.

2. През 80 - те години на ХIХ към двореца в София е създадена и Канцелария по въпросите на държавните награди. За разлика обаче от почти всички отличия, учредени от княза, Канцеларията е организирана напълно в съответствие с изискванията на чл. 59 от Търновската конституция. Това личи и от официалното й название: „Канцелария на българский княжеский орден“. Вече при следващия владетел на Княжеството тя е променена в „Канцелария на българските ордени“.

За времето на своето управление, княз Александър I създава няколко ордена и медала, въпреки ограниченията, които поставя Търновската конституция

След абдикацията на Александър I за княз на България е избран Фердинанд Сакс Кобург-Гота. Веднага след възкачването си на престола през 1887 г. новият княз подобно на своя предшественик нарушава чл. 58 от основния закон, създавайки специален „възпоминателен кръст за своето възшествие“. За разлика от Александър I, който сам основава медала за възкачването си на българския престол, княз Фердинанд I само утвърждава постановлението, с което Министерският съвет официално учредява отличието.

На 15 май 1893 г. Четвъртото Велико Народно събрание изменя текстовете на чл. 58 и чл. 59 от Търновската конституция в полза на княза. Съгласно изменената разпоредба на чл. 59, българският княз придобива правото да раздава ордени, а учредяването им става с особен закон. Чрез тази промяна, едно реално съществуващо от години положение получава и своето юридическо основание.

Цар Фердинанд също създава значителен брой ордени и медали по времето на своето управление. След абдикацията му, заелият българския трон негов син цар Борис III допълва националната наградна система, като учредява нови ордени и медали. Наред с новите отличия той прави и някои изменения в статутите на някои от създадените вече от неговите предшественици ордени, знаци и медали.

След смъртта на цар Борис III наградната система остава непроменена. Ордените, знаците и медалите през този период се раздават от поелите управлението регенти, но от името на малолетния цар Симеон II. Наградните грамоти, придружаващи отличията, носят герба и името на новия владетел.

Така изградената в основни линии от княз Александър I и от княз (след 1908 г. цар) Фердинанд, българска наградна система продължава да функционира без прекъсване до 1945 г.
ІІ. По-важни държавни наградни отличия по времето на Търновската конституция
Представянето на някои от най-важните държавни отличия е придружено с кратък юридически анализ. Първо ще бъдат представени ордените, а с след това и медалите, като се следва поотделно историческата хронология на тяхното създаване
ІІ. 1. Ордени:
1. Военен орден "За храброст"

Военният орден "За храброст" е създаден с Указ № 1⁵ от 1880 г. В мотивите на акта се посочва, че този орден се създава, за да се възнаградят заслугите на лицата, които са се отличили във войната и за поощрение на онези, които в бъдеще ще извършат подвизи на бойното поле.

Разпоредбата на чл. 1 прогласява създаването на един орден за действително отличие във време на война и само за военни лица. В чл. 2 и чл. 3 се постановява учредяването на два вида ордени - за офицери с четири степени и за по-ниските чинове с две степени. Текстът на чл. 4 от Указа възлага на министъра на войната задължение за изработване на статут на ордена и положение за орденската кавалерска дума.
2. Царски орден "Св. Александър"

Царският орден "Св. Александър" е създаден с Указ на княз Александър I от 25 декември 1881 г. Подробна уредба на отличието се дава в изработения статут за ордена. В него се посочва, че с ордена се награждават военни и граждански лица "за държавни заслуги, за храброст и в знак на лично благоволение" от страна на монарха. Орденът е имал няколко степени.

С I и II степен на ордена се награждават владетели, благородници, министри, князе, генерали, висши духовници и др. Съгласно статута на ордена, посочените степени и III степен на ордена могат да бъдат раздавани и с брилянти, но само по лично благоволение на монарха, който е Велик магистър на ордена.

С III степен на ордена "Св. Александър" се награждават висши чиновници, генерали и полковници, а с IV - чиновници, учени и щабни офицери. V степен може да бъде получена от чиновници, младши офицери и духовници. С Указ № 10 от 2 август 1888 г. е извършена промяна в степените на ордена, като е създадена нова VI степен – тя може да бъде получавана от фелдфебели, подофицери, войници и нисши чиновници.

Орденът "За заслуга" е учреден с Указ от 25 декември 1881 г. на княз Александър I като медал със същото наименование, причислен към ордена "Св. Александър". Регламентът на отличието е променен с княжески акт от 24 март 1883 г., когато му е предоставен статут на орден. Конкретизация на уредбата на отличието се дава в устав на ордена.

Първоначално орденът има една степен - сребърен - и се давал само на офицери от българската армия вместо сребърния медал "За заслуга".

Княз Фердиднанд I учредява и степента „златен“. С учредяването й орденът е окончателно оформен като военно отличие, което се дава на офицери за мирни и военни заслуги.

Народният орден "За гражданска заслуга" е учреден с княжески Рескрипт⁶ от 2 август 1891 г. Изменения в устава на отличието се правят с акт на цар Борис III от 15 май 1936 г.

В княжеския Рескрипт като мотив за създаването на ордена се посочва желанието "да се създаде един знак за отличие и чест, с който да се награждават всички онези държавни служители, които с примерната си непрекъсната служба или с извънредни заслуги са придобили правото на благодарност на Отечеството".

Орденът има няколко степени. От учредяването си през 1891 г. до 1933 г., когато е въведена най - високата степен на ордена - Велик кръст, отличието има шест степени - Голям кръст, Голям офицерски кръст, Командирски кръст, Офицерски кръст, Кавалерски кръст и Сребърен кръст.

Великият кръст се е давал на български и чужди държавници. I и II степен на отличието са се давали на министри, общественици, учени, запасни генерали, висши духовници, чужди дипломати.

С III степен са се награждавали висши чиновници, с IV и V степени - чиновници от по-ниска категория, а с VI степен - дребни чиновници и служители от най-ниска категория.

Народният орден "За военна заслуга" е учреден с Рескрипт⁷ на княз Фердинанд I от 18 май 1900 г. Изменения в устава на ордена се правят с акт на цар Борис III от 15 май 1936 г.

В Рескрипта князът постановява, че "желае да възвиши достоинството на ордена "За гражданска заслуга" и в знак на неговото особено благоволение към храбрата и преданна армия, князът постановява този орден за в бъдеще да се дава и на военни, като се направят съответните изменения в статута, наименованието и знаковете му".

Първоначално орденът има шест степени - Голям кръст, Голям офицерски кръст, Командирски кръст, Офицерски кръст, Кавалерски кръст и Сребърен кръст, а впоследствие е въведена и степента Велик кръст.

С Великия кръст, I и II степен се награждават български генерали в зависимост от заеманата от тях длъжност, с III степен - полковници и подполковници, с IV степен - майори и капитани, а с V и VI степен - подофицери, доброволци във войните и опълченци.

6. Орден "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий"

Орденът "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий" е юридически регламентиран с два акта. Първоначално се издава царски Рескрипт⁸ от 18 май 1909 г. В него се посочва, че "за да ознаменуваме и увековечим това велико събитие - провъзгласяването на България в независимо Царство - утвърдихме днес ордена "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий" … тоя орден ще заема на вечни времена първенствуващо място между всички български отличия".

С цел да се спази конституционно определения ред за утвърждаване на ордени, а именно регламентирането им в закон, приет от Народното събрание, правителството внася проект, които след приемането му от парламента е основният акт относно ордена "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий". Законът е гласуван на 8 февруари 1910 г. и промулгиран с царски Указ № 1⁹ от 10 февруари 1910 г.

Разпоредбата на чл. 3 от закона постановява, че Велик магистър на ордена е Негово величество Царят. Членове 4 и 5 са посветени на определяне на степента на отличието, която е само една – Кавалер. Те уреждат и знаковете на отличието - кръст, висящ на широка лента, която се носи преметната през лявото рамо; и звезда, която се носи на лявата страна на гърдите. Предвижда се и огърлие за ордена. Чл. 6 от закона ограничава броя на живите кавалери до петнадесет, като Престолонаследникът и Князете от Царското семейство при навършване на 18-та си година носят по право Огърлието на ордена.

7. Почетен знак "Червен кръст"

Почетният знак "Червен кръст" е учреден с Рескрипт на княз Александър I на 13 април 1886 г. Княжеският акт е отправен до председателя на Българския Червен кръст - митрополит Климент. В мотивите се посочва, че отличието е създадено с цел награждаване на всички, "които с примерна ревност работиха за улегчението участта на ранените и страдающите от войната".

Конкретна регламентация на знака се съдържа в Правилник за наградите, давани от Българския Червен кръст от 1939 г. Първоначално със знака са награждавани лица, които са се отличили по време на Сръбско - българската война, а по-късно той се дава и на всички други, които са били усърдни в дейността на дружеството по време на война. От 1908 г. обаче отличието се раздава и за прояви в мирно време. През 1908 г. е учреден и втори знак на дружество "Червен кръст", даван за особени заслуги и предназначен предимно за жени.
8. Почетен знак "За насърчение към човеколюбие"

Почетният знак "За насърчение към човеколюбие" е учреден с Рескрипт¹⁰ на цар Фердинанд I от 30 май 1917 г. В акта е посочено, че целите на отличието са да бъдат наградени лица „със забележителни човеколюбиви и благотворителни дела“.

Почетният знак има четири степени за мъже и три за жени.

ІІ.2. Медали:
1. Медал "За Освобождението 1877 – 1878 г."

Учредяването на медала става със Заповед на княз Александър I по военното ведомство № 129 от 19 юли 1880 г. В Заповедта се посочва, че отличието се създава за "възпоминание на всички ония, без различие, които воюваха при Ески Загра, както и при следующите достопаметни сражения, Шипка и Шейново".

Създаването на медала се свързва с желанието на монарха да увековечи подвизите на българските опълченци през Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г.
2. Медал "За заслуга"

Медалът "За заслуга" е учреден с Указ на княз Александър I от 25 декември 1881 г. и според статута си е приравнен на ордена "Св. Александър". С него се награждават граждански и военни лица, които имат заслуги "към престола и отечеството", "в знак на особено блоговоление на Негово величество".

Медалът има три степени - златена, сребърна и бронзова. Златният медал се дава с корона, а сребърната и бронзовата степени - и без корона. Златният медал се дава много рядко. С него се награждават министри, висши чиновници, офицери и други, но само при положение, че вече са получили първата степен на някои от българските ордени.
3. Медал "За наука и изкуство"

Медалът "За наука и изкуство" е учреден официално на 24 март 1883 г. с акт на княз Александър I. Фактически обаче медалът е основан по-рано, защото първото удостояване с него е от 1882 г.

Отличието съществува над 80 години в българската наградна система, но въпреки това с него са наградени сравнително малко лица - само 305 души, като със златен медал - те са 33.
4. Медал за Сръбско - българската война от 1885 г.

Медалът е учреден с Указ № 29 на княз Александър I от 19 февруари 1886 г. С Указ № 238 на Регентството от 14 ноември 1886 г. се приема проектът за медала.

В указите се посочва, че със сребърната степен се награждават всички лица, взели участие в боевете, включително и младежите от Ученическия легион. Бронзовата степен е за "всички, които са стояли на действителна военна служба от 6 септември 1885 г. до 16 декември същата година и които не са приемали непосредствено участие във военните действия, но са влизали в състава на войсковите части, отряди и управления". Предвижда се също възможност да се награждават и граждански лица, служили по време на войната в болници и в Червения кръст.
5. Медал "За построяването на железопътната линия Ямбол - Бургас"

Медалът е учреден с Указ № 86 на Министерството на финансите¹¹ от 14 май 1890 г. Нормативна регламентация се съдържа и в Указ № 80 от 14 май 1892 г. на княз Фердинанд и заповед по военното ведомство № 211 от 13 април 1892 г. Повод за създаването на отличието е построяването за по-малко от две години на железопътната линия Ямбол – Бургас от бойци на Пионерския полк.

Знаците на медалите са сечени от злато, сребро и бронз. Със златния се награждават министрите, със сребърния и бронзовия - чиновници от правителството. Офицерите, подофицерите и войниците, участвали в построяването на линията, получават бронзовия вариант.
6. Медал "25 години Априлско въстание"

Учредяването на медала става с Рескрипт¹² на княз Фердинанд I до председателя на Министерския съвет и министър на финансите Петко Каравелов от 19 април 1901 г.

През 1901 г. се навършват 25 години от избухване на Априлското въстание, което е връх в българското национално-освободително движение. С цел да се отбележи тази историческа дата се взема решение се учредяване на медала. Наградените са участници във въстанието от гр. Панагюрище и околните села.
На 22 април 1901 г. в София, при тържествена обстановка, медалът е даден на поборници от столицата и околностите, а по - късно и на останалите живи априлци от цялата страна.

7. Медал "За насърчение към човеколюбие"

Медалът е учреден на 15 октомври 1908 г. с царски Указ. Впоследствие нормативната му уредба е променена поради създаването на почетен знак¹³ със същото име. През 1917 г. с акт на цар Фердинанд I¹⁴ медалът и почетният знак са обединени.

Отличието има три степени - златна, сребърна и бронзова.

8. Медал "Червен кръст"

Медалът е учреден с Указ № 9¹⁵ от 15 февруари 1918 г. на цар Фердинанд I. В указа се посочват целите на създаването на отличието - награждаване на лица, които "са принесли на дружеството или изобщо на делото на милосърдието, без разлика на пол, народност и поданство".

Отличието е посветено на всички онези хора, които със своето милосърдие са подпомогнали намаляването на страданията на многобройните жертви на Първата световна война.

9. Медали за войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.

Двата медала са учредени с Указ № 22¹⁶ на цар Борис III от 9 декември 1933 г. Според нормативния акт, тези отличия се дават на „всички живи участници във войните, служили в българската армия - генерали, офицери, подофицери и войници“. С тях се награждават и лица, които „имат конкретни заслуги във войните - доброволни санитари, медицински сестри и др“.

Съгласно чл. 5 от Правилника, "всеки български гражданин - чиновник, офицер, войник, духовник или частно лице, както и всеки общественик" може да бъде награден с орден. Същевременно се предвиждат редица изисквания - образователен ценз, прослужено време след последното награждаване, служебно и социално положение и др.