Носител на Втора награда „Тинк-танк на Европа за 2012”, присъждана от Британското кралско общество и сп. „Проспект мегъзин”



Дата21.06.2018
Размер57 Kb.
#75431





ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА

София 1000, ул. „Бачо Киро” 57, ет. 1-2, e-mail: imp@europe.com



www.modernpolitics.org
Носител на Втора награда „Тинк-танк на Европа за 2012”, присъждана от Британското кралско общество и сп. „Проспект мегъзин”


ДО

Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДО

Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА

ПРОУЧВАНЕ НА ФАКТИ И ДАННИ ЗА

НАРУШЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ В К П У К И

Уважаема г-жо Манолова,

Уважаеми г-н Добрев,
От името на Института за модерна политика ви благодаря за отправената покана за участие в публичната дискусия за усъвършенстване на нормативната уредба за разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси. Анализът на действащия закон в контекста на изнесените в публичното пространство данни за злоупотреба с правомощия от страна на бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) сочи, че действащата уредба съдържа предпоставки за прекомерен субективизъм в администрирането на преписките и за поставяне на специализираната администрация под еднолично разпореждане на председателя, което му дава възможности за неформално влияние при юридическата преценка на случаите. Липсва и ефикасен текущ парламентарен контрол върху работата на комисията.
Предвид тези наши констатации, представяме на вниманието на народните представители някои съображения и препоръки във връзка с конституирането, дейността и правната рамка на КПУКИ:
Първо, нормативното и институционално усъвършенстване на КПУКИ следва да стъпи на принципа на приемственост на действащия модел за осъществяване на този тип контролна дейност от единен централен орган, който замени съществувалия преди това дифузен модел на контрол, осъществяван от широк кръг местни и централни органи и звена. Добре е на основата на обстоен анализ на дейността на комисията, с бъдещите законодателни промени да се гарантира също приемственост и утвърждаване на законово ниво на добри практики по прилагане на закона, да се насърчи професионализма и независимостта на комисията и нейната администрация.
Второ, да се въведе законово изискване за провеждане на публични консултации и изслушване на кандидатите за КПУКИ, както от парламентарната, така и от президентската квота. По отношение на парламентарната квота, добре е в правилника на Народното събрание да бъдат включени конкретни правила и процедури за публичните изслушвания. При наличие на воля от страна на 42-то НС могат да бъдат възприети предложените в доклада на ИМП „За състоянието на парламентарното управление” от м.януари 2012 г. конкретни процедури и механизми, които да бъдат включени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Те се основават на:

  • добрите парламентарни практики в САЩ, Великобритания, Германия и други развити демокрации;

  •  препоръката на Европейската Комисия от Доклада за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 20 юли 2011 г. – назначенията в съдебната власт да спазват безусловно „принципите на прозрачност, независимост, почтеност и професионални заслуги”;

  • духа и принципите на Кодекса на добрите практики за гражданско участие в процеса на вземане на решения (одобрен от Конференцията на МНПО при Съвета на Европа, 1 октомври 2009 г.).


Конкретно:

- При избирането на органите, предвидени в Конституцията и законите като правомощие на Народното събрание, да се създава ad hoc парламентарна комисия по номинациите, излъчена на паритетен принцип от парламентарните групи. Тази комисия да отговаря за събирането на номинациите, публичните консултации и изслушване на кандидатите, както и за съставянето на мотивиран доклад, който обобщава резултатите от изслушванията.

- В срок не по-малко от 14 дни преди обсъждането в комисията на постъпилите по установения ред кандидатури, в сайта на Народното събрание да бъдат публикувани имената на кандидатите заедно с: а) подробни биографични справки, б) мотивите на вносителите, в които се обосновават техните експертни и професионални качества за заемане на съответната длъжност, и в) декларации на кандидатите за техните делови интереси.
- В същия 14-дневен срок да се даде възможност на граждански организации и на медиите да предоставят за преценка:

а)  мотивирани сигнали с данни за кандидатите, които биха поставили под съмнение техния интегритет и професионална годност за заемане на съответната длъжност, когато има такива;

б) въпроси към кандидатите, свързани с техните виждания за работата на съответната институция.

- Комисията по номинациите следва да обобщава постъпилите сигнали и въпроси към кандидатите, които са относими към работата на съответната институция и да им ги предоставя предварително, за да се подготвят за публично изслушване.


- Всички кандидати трябва да преминават през публично изслушване, което се провежда в подходяща зала в сградите на Народното събрание така, че да се даде възможност за присъствие на широк кръг депутати, представители на компетентни граждански структури и медиите. Изслушванията следва да се излъчват пряко онлайн, а при голям обществен интерес и по преценка на НС – и по БНТ и БНР.
- Процедурните правила за публичното изслушване следва да предвиждат достатъчно време за изказване на кандидатите и за отговори на всички поставени от народни представители и в доклада на комисията въпроси.

- Резултатите от изслушването следва да се обобщават в доклад на комисията по номинациите, в който се включват и отговорите на кандидатите по основни въпроси, свързани с техния интегритет и професионални качества за заемане на съответната длъжност.


Трето, следва да се преосмислят административните правомощия на председателя на КПУКИ в посока засилване на колегиалното начало в работата на комисията, а именно:
а) назначаването на специализираната администрация на КПУКИ да се осъществява с решение на комисията като колегиален орган, а не еднолично от председателя – по този начин ще се създадат допълнителни гаранции за независимата и професионална дейност на специализираната администрация, която няма да зависи в административно отношение от едноличната воля на председателя (такъв модел е възприет и функционира успешно в друг колективен контролен орган – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество).

б) да се въведе длъжността на заместник-председател на комисията с конкретен ресор – например, отговарящ за установяване и разкриване на конфликт на интереси в местната администрация.
Четвърто, по отношение на производството пред комисията:
а) Да се въведат конкретни срокове за администриране на преписките в рамките на съществуващия общ срок от 2 месеца за решаване на отделните случаи, включително задължение за стартиране на работата по преписката от датата на постъпване на сигнала, а не както досега по усмотрение на председателя на комисията. Така ще се избегне

б) Да се въведе на законово равнище принципа на случайно разпределение на преписките в рамките на специализираната администрация на комисията.

в) Анализът на работата на КПУКИ сочи, че около 50 % от нейните решения са за прекратяване на производството. В същото време в действащия закон няма специални правила за прекратяването и се прилагат общите норми за прекратяване на административното производство, предвидени в Административно процесуалния кодекс (АПК). С оглед спецификата в работата на КПУКИ е добре да се въведе специална уредба на прекратяването на производството пред комисията и специални основания за това, извън общите основания, уредени в АПК. Такива специални основания могат да бъдат например: нередовност на сигнала или когато лицето, срещу което е сигнала не заема публична длъжност.
Пето, да се подобрят механизмите за парламентарен контрол върху КПУКИ:
а) В тази посока Институтът за модерна политика припомня една от своите препоръки, залегнали в нашите редовни мониторингови доклади от 2011 г. – да се създаде специализирана парламентарна комисия за контрол върху независимите контролни и регулаторни органи.

б) Да се въведе законово задължение КПУКИ да внася свой доклад в Народното събрание два пъти годишно, а не един път както е понастоящем. Това ще позволи да се интензифицира контролната функция на парламента и при необходимост да се коригират своевременно възникнали нормативни или практически проблеми в работата на КПУКИ (Такова изискване е въведено по отношение на Комисията по досиетата).

21 октомври 2013 г.

ЗА ИНСТИТУТА ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА:
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ

(ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ)








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница