Nouns and forms denoting multitudes in the bulgarian language

Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”

NOUNS AND FORMS DENOTING MULTITUDES IN THE BULGARIAN LANGUAGE

The subclass of collective nouns consists of a small core of collective nouns proper whose number is decreasing and a wide periphery of other nouns and grammatical forms denoting multitudes. Nouns of multitude denote standard, typical or functional groups which people come into contact with in their practical and intellectual activity. The plural forms of nouns denote actual or virtual multitudes of concrete entities (personal or impersonal), substances and abstract “artefacts”.
Ключови думи: събирателни съществителни имена, имена на съвкупности, форми за означаване на съвкупности, квантификация на съвкупностите.
Класът на събирателните съществителни в съвре­менния български език има малко и все по-намаляващо обема си ядро и широка периферия, включваща имена и форми за обозначаване на съвкупности.

В българската граматична литература имената на съвкупностите традиционно се разглеждат към събирателните съществителни, вж. напр. Граматика 1983: 45-46. Според Й. Пенчев събирателни съществителни са тези, които не се променят по число в съчетание с глаголи от определен тип (от типа събера се/събирам се) (Пенчев 1975: 102), т.е. класът на събирателните съществителни се отделя въз основа на синтактично правило, защото, пак според автора, семантичните класове са синтактични класове. Или според Й. Пенчев съществителните от типа народ, ято се включват към събирателните, срв. ятото се събра, но *птицата се събра. М. Димит­рова подчертава, че положението на семантичните събирателни същест­вителни е особено. От една страна, съществителните от типа народ, войс­ка, стадо, ято, група и др. имат връзка със събирателните, защото зна­чението им представлява “неделимо цяло от еднородни неща”. От друга страна, тези имена имат редовна форма за множествено число, свързват се с числителни бройни и названието им “няма нищо общо с названието на отделния член на колектива”. В крайна сметка авторката прави извод, че все пак тези съществителни могат да бъдат отнесени към събира­тел­ните (Димитрова 1967: 144). Ст. Георгиев нарича тези събирателни имена суплетивни форми, съотнесени семантично с несъбирателните: ято – пти­ца, стадо – овца, група – ученик (Георгиев 1985: 52-53).

Съществителните ято, стадо, рояк и под. имат функция на нуме­ративи: ято (гълъби, жерави, щъркели), стадо (овце, коне, крави), рояк (пчели, оси). Заедно с нумеративната си функция те реализират и функцията си на кла­­сификатори: класифицират съответните животни, птици, риби, вле­чуги, насекоми и др. в съвкупности според това как се отглеждат или как живеят в дивата природа (в семейства, организирано или не, свободно или не, в постоянни жилища или мобилно, в затворени помещения или на открито), според това дали са сухоземни, водни или летящи и дали се поддават на групово отглеждане. Самите групи имат интересна вътрешна структура и йерархия между членовете – лидер(и), редови членове, раз­пределение на функциите според пола, отношение към малките и начин на отглеждане и възпитание и т.н.

Както се отбелязва от Л. Крумова, при реализиране на нумера­тивната функция количественото значение на тези съществителни става доминиращо, а лексикалното избледнява (Крумова 1987: 16): три  [стада овце], няколко  [ята гълъби].

С имената на съвкупностите се обозначават стандартни, типични или функционални групи, с които човек често взаи­мо­­действа в своята практическа или интелектуална дейност. Действително по-удобно е да се оперира с подобни групи като с цяло, което има собствено наименование, отколкото да се пре­брояват или поотделно да се именуват всички обекти, влизащи в групата – независимо от това, дали тя е хомогенна, или хете­рогенна. Имената на съвкупностите са думи, чието предназ­начение е тъкмо в това – в “сбита” форма да предават инфор­мация за съвкупностите (Фрумкина и др. 1991: 148).

Имената на съвкупностите имат следните особености: (а) значението ‘много, концептуализирано като цяло’ в повечето случаи не е словообразувателно значение, т.е. то не е изразено формално; (б) много от имената на съвкупностите назовават реал­но съществуващи съвкупности на хора, животни или пред­мети; (в) имената на съвкупностите не се подчиняват на пра­вилото за “триъгълника на Реформатски” (вж. Реформатски 1960: 394), т.е. членовете на определена съвкупност не могат да бъдат назовани с име, чия­то основа е еднаква с основата на името на съвкупността, и това се отнася както за названията на хомогенните групи, срв. кра­ва – стадо, и още повече – за названията на хетерогенните групи, срв. крава – добитък; (г) повечето от имената на съвкупностите имат форма за множествено число, която е съотносителна по значение на формата за единствено число, срв. комисия – комисии, секта – секти.

Искам да обърна внимание на факта, че не е задъл­жи­телно името на една съвкупност да притежава едновременно посочените четири особености. Например признакът (а) не се отнася до думи като дружина, дружинка (ловна дружинка), дружество, сдружение, мравуняк, докумен­та­ция; с признака (б) не се характеризират имена като покъщнина и младеж (женски род), доколкото в действителността не съществуват такива конкретни обединения от вещи и хора: покъщнина е функционално единство, младеж, което е образувано от основа на прилагателно, назовава виртуално обединение на обекти според тяхно общо свойство, като останалите характерни чер­ти на обектите (например половата принадлежност) се смятат за несъществени; признакът (г) не е присъщ на съществител­ните за съвкупности младеж, сган (за разлика от стадо напри­мер), добитък¹.

Някои имена на съвкупности могат да се кван­тифицират с помощта на много както като дискретни мно­жества, така и с оглед количеството на съвкупността, за да се означи ‘по-голямо количество на елементите от стандарта за съответната съвкупност’, срв.: много народ и много народи, много перушина и много перушини, много паяжина и много паяжини, много бостан и много бостани, много имот и много имоти. В случаите, когато от съществителното се образува фор­ма за множествено число, формата може да има две интер­претации: (а) ‘множественост на съвкупности, всяка от които е концептуализирана като ограничено цяло’ – народи, бостани, имо­ти; (б) ‘множественост на единичните елементи от съв­куп­ността, назовани с името на съвкупността’ – перушини, пая­жи­ни.

При интерпретация (а) името на практика се изравнява с броимите съществителни за обозначаване на дискретни обек­ти, като стол и книга: подобно на стол и книга, които са концептуализирани като броими тоталности, народ, бостан и много други имена на съвкупности, например полк, потеря, тим, клас, стадо, ято, обоз, мравуняк, жабуняк, сечище, кла­­ви­атура, сметище, сбирка, серия и т.н., се концеп­ту­а­лизират като броими тоталности. В край­­на сметка всяка тоталност представлява структура, орга­низирана от частите си по неповторим начин: столът има се­далка, облегалка и т.н., книгата има определен брой листове и корици, стадото обема някакъв стандартен брой животни от един и същ вид, клавиатурата има някакъв стандартен брой кла­виши. Естествено налице е и принципна разлика в отно­ше­нието цяло – част между обекти като стол и клавиатура: сто­лът се състои от различни детайли или части, които заедно структурират предмета; клавиатурата се състои от някакво стандартно количество еднакви части, обединени във функци­онално цяло. Тъкмо по тази причина и определяме името на клавиатурата като име на съвкупност, докато за стола не мис­лим като за съвкупност от детайли или части – необходима е известна доза въображение, някаква специална причина, нап­ри­мер ако сме столари и по цял ден изработваме столове или ремонтираме столове, като сглобяваме и разглобяваме частите им, за да концептуализираме такива единични предмети като съвкупности.

Интерпретация (б) имат имената на веществени­те и предметните съвкупности, при които, както обстойно беше обяснено, името на съвкупността може да изразява син­гу­лативно значение, което от своя страна изисква употреба както на единствено, така и на множествено число: добитък 1. име на съвкупност (само ед. число); 2. ‘отделна глава добитък’ (ед. – множ. число); паяжина 1. име на веществена съвкупност (само ед. число); 2. ‘отделна нишка паяжина’ (ед. – множ. число). Ако събирателното значение беше резултат от операция, която цели да отстрани дискретността на дадено множество, сингу­ла­тивното значение е резултат от операция, чиято цел е да вне­се дискретност в събирателното множество.

Когато съвкупността се квантифицира с оглед на ней­ното количество, за да се означи ‘по-голямо количество на еле­ментите от стандарта за съответната съвкупност’, съществи­телното получава веществено-събирателна интерпре­та­ция и остава singulare tantum: много перушина. Квантификацията с много на предметна съвкупност, чието име не се променя по число, задължително получава видова интерпретация: много добитък ‘много видове добитък’; много покъщнина ‘много видове покъщнина’. Много от имената на съвкупности обаче не допускат кван­тификация с оглед количеството на елементите, срв.: *много полк, *много ято, *много клавиатура, *много съкровище. За разлика обаче от същинските събирателни съществителни (и особено от тези, които са образува­ни от броими съществи­телни с помощта на суфикса –ство), имената на съвкуп­нос­ти се квантифицират (и квалифицират) с оглед обема, размера на съвкупността с помощта на прилагателното голям. Значени­е­то е ‘обем или размер на съвкупността, по-голям от стандарта или конвенционализира­ната представа’, срв.: голямо дружество, голям полк, голямо ято, голям мравуняк, голяма документация, голямо съкровище. Сега вече можем да формулираме разликата в квантификаци­я­та между (а) много покъщнина и (б) голяма покъщнина: (а) получава видова интерпретация, с (б) се интерпретира обемът на съвкупността.

Обемът на съвкупностите, обозначени със същинските съ­бирателни съществителни, образно казано, не може нито да се разтяга, нито да се свива; не може да бъде голям, не може да бъде малък; не може да се сравнява; не може да се оценява като положителен/отрицателен или като добър/лош: *голя­мо/ог­ромно/грандиозно/незначително студентство; *много студентство/студентства; *доб­ро/лошо студентство; *приятно/неприятно/опасно/интересно студентство; *положително/отрицателно студентство; *радостно/щастливо/безгрижно сту­ден­­т­ство.

Формата за множествено число има значението ‘цяло, концепту­ализи­ра­но като съвкупност от отделни едини­ци’ в следни­те случаи:

(а) За означаване на множества от хора според тяхната обща принад­леж­ност към народност, племе, етнографска група, учение, религия, език, партия и др.: араби, бедуини, българи, вандали, викинки, гагаузи, готи, драгуни ‘вид кавалерия’, илири, йезуити, каракачани, католици, кърджалии, легитимисти ‘монархис­ти’, монархисти, нотабили, пуритани, роми, траки, франкофони, якобинци и мн. др.;

(б) За означаване на хомогенни функционални множес­т­ва от конкретни предмети (образуващи system of parts): зъби, пръсти (на ръката, на крака), (киб­ритени) клечки, семки, стру­ни (на кита­ра), таблетки, ядки и др.

(в) За означаване на хетерогенни функционални мно­жес­тва от конкретни предмети или вещества (образуващи system of kinds): (строителни) материали  пясък, чакъл, цимент…; (хранителни) продукти  салам, захар, сирене…; (бръснарски) принадлежности  самобръсначка, ножче, крем…; (домашни) потреби  леген, кофа, огледало…; (моторни) (превозни) средства  автобус, лека кола, камион…; мебели  стол, маса, шкаф…; вътрешности  сърце, бели дробове, бъбреци…; подправки  сол, червен/черен пипер…; плодове  ябълки, круши, сливи…; зеленчуци  домати, краставици…

(г) За означаване на предметни, веществени и абстрак­т­ни множества, характеризирани според определено свойство на единиците: дреболии ‘дребни предмети’, ценности ‘ценни предмети’, течности ‘течни предмети’. Тук ще отнеса названията на веществени съвкупности - огризки, отпадъци, пуканки, разкопки, изкопаеми, удръжки, данни, както и названията на отрязъци от времето, характеризирани според определено свойство – заговезни, пости, повратки, горещини и др.

(д) За означаване на събития като съвкупности от мно­гократни и/или продължителни действия: аплодисменти, аспирации, избори, коментарии, полеми­ки, овации, дрязги, нападки, одумки, оглушки, превземки, размирици, сце­ни, сла­бос­ти, дебати, преговори, разговори, впечатления, вълнения, главоболия, грижи, претенции и др.

Във всички посочени случаи формата за множествено число е лишена от стандартната си интерпретация на ‘много, но неопределено по брой количест­во’, напротив - тя има номи­национна стойност: обозначава напълно определени, но “осо­бени” предмети (‘всичко, което + (функция или място или време’). Както може да се заключи, с формата за множествено число се назовават реални или виртуални съвкупности от кон­к­ретни обекти (хора или предмети), вещества и абстрактни “артефакти”, имащи място по темпоралната ос. Съвкуп­нос­тите биват хомогенни, когато са структурирани като функ­ционално цяло от стандартен или конвенционален брой еднак­ви части (зъби), и хетерогенни, когато представляват функци­о­нални обединения от разнородни по форма, размер, цвят, вкус и т.н. предмети или вещества (мебели, продукти, под­прав­ки) (в този случай формата за множествено число има “ви­дова” интерпретация). С формата за множествено число се номинират още предмети, маси, темпорални отрязъци, интег­рирани от човека в цялостен виртуален обект според някакво тяхно важно качество (немалко от тези названия имат оценъч­но значение). Най-сетне тук се отнасят и названията на кон­кретни събития: продължителни във времето събития, които имат начална и крайна точка, или сложни събития, съставени от повтарящи се актове. Когато се назовава едно ограничено във времето събитие, формата за множествено число номини­ра неговата продължи­тел­ност и/или сила. Действително тако­ва събитие може “да се разтяга” и “свива” във времето, да се подчертава неговият интензитет, но то задължително има на­ча­ло и край: продължителни, дълги, нестихващи, оскъдни ап­­лодисменти или бурни, силни, вяли аплодисменти; про­дъл­жителни, безкрайни, кратки преговори; интензивни, задъл­бо­чени, повърхностни преговори. Когато се назовава сложно събитие, формата за множествено число “по необходимост” бе­лежи неговата серийност. Сложните събития могат да се кван­тифицират с оглед количеството на отделните актове, срв. много, куп, маса (главоболия, грижи, впечатления, слабости, претен­ции), и да се квалифицират с оглед на силата и интен­зи­тета им, срв. големи (главоболия, грижи, слабости, претен­ции), силни, дълбоки (впечатления), на ролята им, срв. се­ри­озни (слабости, претенции), и т.н.

В колективната монография на Фрумкина и др. (1991: 147-152) имената на съвкупностите, а към тях аз, след­вайки примера на А. Вежбицка (1985: 269-290), ще прибавя фор­­мите за множествено число за назоваване на съвкупности, се класифи­цират с помощта на няколко оператора: имена, намиращи се в обсега на оператора Gener, например: Gener (крава) = добитък; имена, намиращи се в обсега на оператора Integrity, например: Integrity (елен) = дивеч; имена, намиращи се в обсега на оператора Mult Portion, например: Mult Portion (гълъб) = ято; имена, намиращи се в обсега на оператора Mult Equip, например: Mult Equip (ученик) = клас; имена, намиращи се в обсега на оператора Set, нап­ри­мер: Set (вилица) = комплект; имена, намиращи се в обсега на оператора Mult Quant, например: Mult Quant (книга) = куп(чина).

Имената, отнасящи се до оператора Gener, се определят като имена на класове; всички останали имена се наричат имена на колекции.

Имената на класове – такива като добитък, покъщнина, названията на хетерогенните функционални множества - имат особен статус, защото изпълняват роля на хипероним от хипо-хиперонимни­те отношения в таксономичната йерархия. Име­то, изпълняващо функцията Gener, заема Y-позицията в “так­сономичния” модел X is a kind of Y (Х е разновидност (вид, вариант) на Y). На повечето от имената на класове съответ­стват определени нагледни образи (образ на добитък “въоб­ще”, образ на (моторно превозно) средство “въобще”).

Както е видно от цитираната класификация, към назва­нията на колекции (намиращи се като цяло в обсега на опе­ратора Collect) се отнасят: образувани от основи на прилага­телни имена и глаголи названия на виртуални обединения спо­ред свойството или характеристиката, съдържаща се в моти­ви­ращата основа, например див  дивеч, течен  течности, отпадам  отпадъци, удържа  удръжки; типови названия на стандартни или конвенционални съвкупности от хора, жи­вот­ни и птици (порции), например полк, рота, взвод, стадо, сюрия, табор, ято, рой и др.; типови названия на нестандарт­ни количества (екипи): група, комисия, потеря, сган, тумба, тълпа и др.; типови названия на реално съществуващи комп­лекти от точно определен брой предмети (части): (чаен) сервиз, комплект (прибори за хранене), колода (карти); полупразни откъм лексикално значение имена на съвкупности за подчер­таване на оценъчния смисъл ‘много’, например куп (неизмити чинии), камара (бутилки), дори вагон (книги).
БИБЛИОГРАФИЯ
Вежбицка 1985: A. Wierzbicka. Lexicography and Conceptual Analy­sis. Ann Ar­bor: Karoma Publishers, Inc.

Георгиев 1985: Ст. Георгиев. Морфология на съвременния бъл­гар­ски книжовен език (избрани лекции по семантика и образуване на име­на­та и глагола). Велико Тър­но­во.

Граматика 1983: Ст. Стоянов (ред.). Граматика на съвременния бъл­гарски кни­жо­вен език. Том II. Морфология. София: Издателство на БАН.

Димитрова 1967: М. Димитрова. Категорията събирателност в съв­ре­менния кни­жо­вен български език.// Известия на Института за бъл­гар­ски език, кн. ХIII. Со­фия.

Иванчев 1967: Св. Иванчев. Сингулативите в българския език.// Бъл­­гарски език­, № 2.

Крумова 1987: Л. Крумова. Граматическата категория число в ис­то­рията на съв­ременния български книжовен език.// Б. Огнянов (съст.). Втори международен кон­грес по българистика. София, 23 май – 3 юни 1986 г. Доклади. 2. История на бъл­гар­с­кия език. София: БАН.

Пенчев 1975: Й. Пенчев. Семантични класове на конкретните съ­щес­твителни имена в българския книжовен език.// Л. Андрейчин (отг. ред.). Въпроси на струк­ту­рата на съвременния български език. Со­фия: Издателство на БАН.

Реформатски 1960: А. А. Реформатский. Число и грамматика.// Воп­росы грам­ма­тики. Москва-Ленинград.