Нoв Бългaрcки Унивeрcитeт Департамент „Икономика“ надя валериева ненкова

І. Обща характеристика на дисертационния труд

1. Актуалност на темата

През последните десетилетия в развитието на банковите системи се очертават редица общи закономерности – дерегулация на банковото дело, глобализация на банковата дейност, разширяване обхвата на иновациите във финансовата сфера, диверсификация и разрастване на кръга на предлаганите продукти и услуги, по-голямата прозрачност в банковата дейност, изостряне на рисковия профил на дейността, концентрация на банковия капитал, по-високи капиталови изисквания и т.н. Споменатите тенденции стават причина за все по-голямо засилване остротата на банковата конкуренция. На тази основа на преден план излиза проблемът с конкурентоспособността на банките. Изострянето на конкуренцията и необходимостта от поддържане и засилване конкурентните позиции на кредитните институции поставя пред техните мениджъри много по-комплицирани и трудни за разре­шаване въпроси в сравнение с миналото.

От една страна, вътрешният мениджмънт е този, който се нуждае от информация за конкурентите позиции на банката. При своите анализи мениджърите използват, както официално публикувана информация, така и вътрешна информация, която е по-детайлизирана и с по-широк обхват, част от нея може да има дори характера на банкова тайна. От друга страна, потребност от информация за конкурентоспособността на банките имат различни външни пазарни субекти, с които те влизат в определени взаимоотношения – вложители, кредитоис­катели, инвеститори и др. Чрез оценяване на текущата или бъдещата конкурентоспособност на кредитните институции те се стре­мят да направят удачен избор на банка и да определят целе­съобразността и перспективите за евентуални взаимоотношения с нея. В случая проблемност създава обстоятелството, че външните субекти нямат непосредствен достъп до вътрешнобанкова информация. Те могат да базират разчетите и изводите си само върху официално публикувана и публично достъпна информация. Поради тази причина въпросите, касаещи дистанционния (външния) анализ на конкурентоспособността на банките, имат съществена актуалност и значимост.

2. Степен на разработеност

От научно-теоретична гледна точка в разработката критично се анализират трудовете на български и чужди изследователи в дадената област. Теоретическите и практически аспекти на конкурентоспособността в зависимост от избрания субект са разгледани в трудовете на П. Завьлова, Р. Фатхудинов, И. Сергеева, А. Юданова, Н. Эриашвили и др. По въпроса за концептуалната база и постановките във връзка с конкурентоспособността на предприятието, работят следните български автори: Т. Ненов, М. Велев, Д. Данаилов, Д. Стоянов, С. Маринов, М. Рибов, К. Кунев, Д. Белев и др. Що се отнася до изследователи на банковата конкурентоспособност могат да бъдат посочени: А. Баталов, Г. Каробовой, , А. Буздалин, И. Спъйцин, Я. Спъйцин, Г. Самоилова, В. Кроманова, А. Тавасиева и др.

Реализирането на поставената цел изисква изпълнение на следните изследователски задачи:

• 
  Да се представят и анализират теоретичните виждания и постановки на конкурентоспособността като цяло, и в частност на банковата конкурентоспособност;
  
• 
  Да се очертаят възможностите за оценяване на конкурентната среда и конкурентоспособността на банките;
  
• 
  Да се представят специфичните особености на дистанционния (външния) анализ на конкурентоспособността на банките, респ. общото и различното в сравнение с вътрешния анализ;
  
• 
  Да се определят изходните параметри (критериите), върху които се основава оценката и да се обоснове система от показатели за оценяване на всеки индивидуален критерий на базата на изработването на подходяща оценъчна система;
  
• 
  Да се направи емпирично тестване на модела за дистанционен анализ на конкурентоспособността на банките на базата на официално публикуваната и публично достъпна информация.
  

За постигане на поставените за­да­чи се използва опитът на страните, внедрили аналогични сис­теми, наши и световни нормативни документи, публикации на български и чужди автори в областта на настоящето изслед­ване, беседи със специалисти, електронни бази данни с публикации по темата.

В съдържателно отношение дисертационният труд е структуриран по следния начин:

В увода е подчертана актуалността на разглежданата проблематика и е формулирана изследователската теза. Дефинирани са целта, обектът, предметът на изследването и конкретните задачи в дисертационния труд.

В глава първа на дисертационния труд се обхващат въпросите, засягащи същността на категорията „банкова конкуренция”, нейните разновидности и форми, факторните влияния върху равнището на банковата конкуренция и теоретичните аспекти на конкурентоспособността на банката.

В точка 1.1 вниманието се фокусира върху същността на категорията „банкова конкуренция” и върху нейните разновидности и форми.

В условията на свободна пазарна икономика конкуренцията има водеща роля при осъществяване на пазарните отношения и може да се определи като ключов механизъм за оптимално функциониране на пазара. Ако тя отсъства, преимуществата от пазарната система не биха могли да се проявят напълно. Конкуренцията сама по себе си е динамичен процес, който стимулира въвеждането на иновации и разработването на нови продукти и услуги. Същевременно тя е залог за икономическата мощ на производителите и на държавата като цяло. В този смисъл е необходимо да се изследва и разясни по-обстойно нейната същност.

Генезисът на теорията за конкуренцията може да се проследи и систематизира в три основни концепции: поведенческа концепция, структурна концепция и функционална концепция. Във връзка с тяхното представяне е подчертано, че конкуренцията и съвкупността от конкурентни отношения се трансформират и непрекъснато изменят своите характеристики в съответствие с промените в протичащите икономически процеси.

Въз основа на направен анализ на различни гледни точки на изследователите (И. Шумпетер, П. Хайне, Ф. Хайек, Г. Азов, П. Завялов, Р. Фатхудинов, С. Светунаков и др.) относно същността на понятието „конкуренция“ е изведено авторово виждане относно дефиницията на категорията, а именно конкуренцията е процес на своеобразна „надпревара” между икономическите субекти за реализиране на по-високи резултати при осъществяване на тяхната дейност.

В съвременни условия търговски банки участват в почти всички пазарни сегменти. В зависимост от тях банковата конкуренция се характеризира с определени специфични черти. Във връзка с това се обособяват различни форми и видове банкова конкуренция.

Конкуренцията се осъществява на две равнища:¹

А. Конкуренция между банките, т.е. борба между банковите институции (универсални и специализирани²), предлагащи банкови услуги и продукти;

Б. Конкуренция между търговските банки, нефинансовите и финансови институции, които нямат пълен банков лиценз, но дейността им е свързана с оказване на финансови услуги и осъществяване на операции, отнасящи се към банковите.

• 
  индивидуална конкуренция – конкуренти са отделни кредитни институции;
  
• 
  групова конкуренция – конкуренти са обединени групи от близки кредитни институции.
  

• 
  вътрешноотраслова конкуренция е между икономическите субекти, предоставящи на финансовия пазар еднакви банкови услуги и продукти, които удовлетворяват еднакви потребности на клиентите, но се различават по цена и качество. Тя се разграничава на предметна и видова конкуренция.
  
• 
  междуотрасловата конкуренция в банковата сфера би следвало да бъде между банки, чиито интереси не се пресичат. В банковото дело преобладаващ вид на междубанковата конкуренция се явява преливането на капитала. Това се осъществява при опита на банките да завоюват място в нови отрасли, предлагайки услуги и продукти на пазара, различни от традиционните.
  

• 
  Конкуренция в областта на депозитите на фирми и граждани и условията, при които те се приемат;
  
• 
  Конкуренция по отношение на лихвените проценти по предоставените кредити и условията при тяхното отпускане;
  
• 
  Конкуренция в областта на таксите и комисионите за извършените специални услуги от банките.
  

• 
  конкуренция в областта на банковите иновации (нововъведенията в банковото дело);
  
• 
  конкуренция в сферата на маркетинга, рекламата и други начини за достъп до клиентите;
  
• 
  конкуренция в областта на качеството и асортимента на предлаганите банкови услуги и условията, при които те се предоставят;
  
• 
  конкуренция по отношение на културата и бързината на обслужване на клиентите;
  
• 
  конкуренция от гледна точка на възможностите за разширяване на дистанционното банкиране;
  
• 
  кадрова конкуренция;
  
• 
  конкуренция чрез разширяване на мрежата от клонове и обслужващи офиси, тяхното териториално разположение, работно време;
  
• 
  конкуренция в областта на дивидентната политика и т.н.
  

• 
  съвършена конкуренция е неограничена на финансовия пазар, където се оказват голям брой еднакви банкови услуги и продукти и всички търговски банки са поставени при равни условия;
  
• 
  несъвършена конкуренция – при нея една или няколко търговски банки имат господстващо положение на пазара при предлагане на услугите и продуктите. Тя се проявява в следните форми: чист монопол, олигопол и монополистична конкуренция.
  

• 
  между самите търговски банки (междубанкова конкуренция);
  
• 
  между местните банки и чуждестранните банки, опериращи в дадена страна;
  
• 
  между банките и т. нар. небанкови финансови институции – инвестиционни фондове, застрахователни компании, пенсионни фондове и др.;
  
• 
  между банките и нефинансовите институции.
  

Изследването на банковата конкуренция създава известни затруднения, защото не винаги е възможно непосредствено да се измери нейната острота чрез прилагането на конкретни количествени показатели. Косвена оценка за интензивността на конкуренцията може да се даде посредством анализиране на наличието, отсъствието или степента на развитост на системата от фактори, които оказват въздействие върху нея. Действително, върху състоянието на банковата конкуренция влияят твърде различни фактори. Тъй като това влияние е разнопосочно или противоречиво, се налага конкретните изводи да се правят чрез прилагане на уговорката "при равни други условия". Макар и с известна доза условност за удобство разграничаваме факторите в две групи – основни и допълнителни.

• 
  броят на банките, опериращи на банковия пазар в даден район или в страната като цяло;
  
• 
  структурата на банковата система във връзка с присъствието на банки с различна собственост: 1) с преобладаващо местно акционерно участие, 2) дъщерни банки на чужди компании-майки и 3) клонове на чужди банки в страната, както и съотношението между тях;
  
• 
  финансово-икономическата устойчивост на банките и банковата система като цяло;
  
• 
  политика на постоянни нововъведения - стремежът към иновации.
  

• 
  степента на развитие на вътрешноотрасловата структура на банковия пазар;
  
• 
  степента на национално и международно регулиране на банковото дело;
  
• 
  наличието или липсата на организирани схеми за гарантиране на банковите депозити;
  
• 
  провежданата парична политика на централната банка;
  
• 
  степента на развитост на клоновата мрежа, разширяването на териториалния обхват на дейността и глобализацията на банковата дейност е съществен фактор за изостряне на конкуренцията;
  
• 
  силата на действие на т.нар. "входни бариери" върху междуотрасловото преливане на капитали към банковия сектор от останалите сектори на икономиката;
  
• 
  степента на относителна независимост на търговските банки от централната банка и т.н.
  

1. 
   изострянето на конкуренцията, свързана с необходимостта от завоюването или укрепването на определени пазарни позиции, често принуждава банките да поемат по-големи рискове в своята работа, което води до нарастване рисковия профил на банковата дейност като цяло. В крайна сметка това предизвиква увеличаване на потенциалната вероятност от загуби. Същевременно, притежавайки малък собствен капитал, банките по природа са особено чувствителни и силно уязвими от загуби в крупни размери. Както е известно, очертаните процеси са обект на нормативна регламентация чрез конкретни изисквания за капитал и капиталови буфери. От тази гледна точка при увеличаване рисковия профил на дейността в резултат на конкуренцията могат да възникнат определени затруднения при съобразяване със съответната капиталова рамка.
   
2. 
   банките работят с голям дял привлечени средства (задължения), срещу които има частично ликвидно резервно покритие. Това ги прави силно зависими и уязвими от поведението на клиентите (преди всичко вложителите). Загубата на клиенти в полза на банките-конкуренти е сериозен проблем за всяка кредитна институция, който може да породи затруднения при управлението на ликвидността и съблюдаването на някои регулаторни изисквания за ликвидност;
   
3. 
   за да спечели повече клиенти пред конкурентите си, е възможно банката да е принудена да занижи своите изисквания при предоставянето на кредити с всички произтичащи от това негативни последици за нея. В основата на такива компромиси може да стои силното конкурентно съперничество и борбата за всеки клиент;
   
4. 
   в крайна сметка острата конкурентна борба с други банки, желанието да не се загубят традиционни клиенти или стремежа постоянно да се привличат нови, би могло да стане причина за предоставяне на прекалено рискови кредити или те да се отпускат при неудовлетворителни за банката условия с пълното съзнание за това, че се нарушават установени принципи на кредитиране.⁵
   

В точка 1.3 вниманието е насочено към анализа на теоретическите аспекти на конкурентоспособността на банките.

В икономическата литература са формулирани многобройни интерпретации за конкурентоспособността. Най-общо тя може да бъде обвързана със способността на даден икономически субект за по-ефективно и по-ефикасно използване на разполагаемите ресурси при реализиране на поставените цели, която му гарантира надмощие спрямо неговите конкуренти.

Процесът на изследване и оценяване на конкурентоспособността е обвързан с редица трудности, произтичащи от различията в характеристиките на субектите, за които се прилага. Това предполага насочване на вниманието към теоретичните постановки, разискващи равнищата на нейното проявление.

В тази връзка, съобразно спецификата на разглежданата проблематика, в дисертационния труд, е очертана следната йерархична структура на конкурентоспособността на банковата сфера (Фиг. 1.1):

Източник: Разработена от автора

В съответствие с предмета и целите на дисертационната разработка вниманието е насочено към въпросите, засягащи изследването и оценяването на конкурентоспособността на ниво банка⁶.

В научните публикации относно същността на конкурентоспособността на предприятието, респ. на банковото предприятие, се извеждат различни определения, но все още липсва общоприето виждане за нея. Разнородността в теоретичните постановки относно характеризирането на изследваната категория се базира на следните тези:

Първа теза, при която същността на конкурентоспособността се свързва със способността на предприятията (банките) да предлагат продукти, чиито параметри осигуряват съответния пазарен успех и силни позиции.

Втората теза включва становища на автори, които определят конкурентоспособността като функция на размера на пазарния дял на предприятието (банката).

Третата теза, според която акцентът трябва да бъде поставен върху равнозначността на резултативността и ефективността с конкурентоспособността на предприятието (банката).

Направеният критичен анализ ни дава основание да направим извода, че обединяването на дефинициите за конкурентоспособност на предприятието (банката) от трите тези в обща теоретична постановка ще очертае по-ясна насока при изследването на нейната същност.

От това следва, че за да бъде конкурентоспособна една банка, тя трябва да превъзхожда останалите участници на банковия пазар най-малко по три критерия: качествен продукт, пазарен дял и високо ниво на ефективност при осъществяване на банковата дейност. Но също така трябва да се вземат под внимание вътрешнобанкова способност за адаптивност към постоянно променящата се среда, възможностите за обновяване и усъвършенстване на продуктова структура, както й разработването и прилагането на правилна управленска стратегия в съответствие с изискванията на конкурентната среда.

В контекста на разглежданата проблематика се извежда дефиниция за понятието „конкурентоспособност на банка”: способността на банката да осъществява банковата дейност, гарантираща оптимално удовлетворяване на потребностите и интересите на банковите клиенти посредством предимствата в качествените и количествените параметри на предлаганите банкови продукти и услуги; разширяване на пазарните дялове в условията на конкурента среда; постигане и поддържане на непрекъснат темп на прираст на икономическите резултати в дългосрочен план; осъществяване на иновационна дейност; адекватна реакция и своевременна адаптация при промени в пазарната конюнктура.