Нова парадигма за съвременна медия



Дата03.01.2022
Размер37.5 Kb.
#112083
ТипАнализ
media


Нова парадигма за съвременна медия
Анализът на сегашната социална действителност изисква нова парадигма на мислене. Ако перифразираме принципа на неопределеността на Нобеловия лауреат за физика В. Хайзенберг, според който наблюдателят модифицира действителността поради самия факт, че я наблюдава, то той се оказва валиден и за медиите. Периодичният печат и журналистиката могат да се нарекат описатели, изследователи, класификатори, генератори и създатели на една реалност, която определя начина на мислене и съществуване на обществото.

По мнение на френския социолог Ален Турен, до преди двеста години реалността се описваше с политически термини, през миналия век това описание можеше да се нарече социално-икономическо, което е в сила и днес за болшинството от средствата за масова информация. Динамиката на мултиплициращия се информационен поток и глобализационните промени налагат необходимостта от ново описание на тази реалност. Сега сме свидетели на разпадането на обществото като цяло, на неговото фрагментиране и засилване на индивидуализма. Може да се каже, че обществото премина от твърдо в течно състояние. Субектът в глобалния свят се стреми да задоволи своята индивидуалност и описанието на тази действителност трябва да бъде чрез понятията на субекта и неговите културно-социални права. На базата на индивидуализма се изгражда желанието на човека да се превърне в автор и субект на собственото си съществуване. Този индивидуалист е способен да създава институции и правила на правата си, които да поддържат основата на неговата собствена свобода и творчество. Може би семейството и възпитателните институции ще бъдат основните генератори на социалната динамика. В този смисъл медиите и журналистиката винаги са били възпитателна институция, но сега е наложително да извършат системни промени, за да изпълнят ролята си на демократично изкуство, което генерира реалността в съзнанието на личността в глобалното общество.

Все още медиите функционират като предприятия за комуникация, защитаващи своите интереси и собственото си оцеляване на всяка цена. Така остава вътрешния конфликт между съдържанието на информацията и журналистическата етика. Защото медиите са принудени да продават, за да съществуват и в същото време да изпълняват ролята си да влияят върху общественото мнение. Съзнателно или не медиите у нас създават една фрагментирана, изкривена и негативна картина на нашата действителност.

Внушават усещането за несигурност, безперспективност и безнадежност за личността. Ценностната система е в хаос. Не може да се очаква от такава нация да бъде активна, да уважава институциите, да стане съпричастна на проблемите на обществото като цяло или да прояви икономическа инициатива. Още по-малко може да се очаква от нея да има самочувствие и култура за национална принадлежност.

Една съвременна медия би трябвало да възприеме нови принципи на работа. Старата парадигма на икономическите интереси и оцеляване на всяка цена да се трансформира в парадигма на ценностите.

Да се даде приоритет на промяната на отношението медия – читатели, слушатели, зрители. Ако сега важи правилото „Каквото ви предложим, това ще приемете за истина”, то индивидуалността в новото обществото иска да се отнасят с него по правилото „Нашите читатели знаят повече от нас. Ние споделяме и разговаряме с тях.” Еднопосочността на информацията трябва да се превърне в разговор ти-ти между гражданите и тези, които ги информират. Авторитетът в общуването се печели чрез интерперсоналното доверие. Икономиката на вниманието ще помогне на медиите да оцелеят и просперират. Принципът на фактите, на дистанцираност и неутралитет вече не придават обективност на информацията. Нужна е новина в близък план и създаването на усещане, че както журналистът, така и потребителят са еднакво потопени в събитието. Нека влезе в сила правилото, че ако една информация не е достатъчно добра, то това означава, че не сме достатъчно близо до нея.

Друг принцип е позитивизма в поднасянето информацията. Преобладаващите новини и заглавия за насилие, катастрофи, тенденции в икономически, политически и социален план продават медиите, но унищожават нацията. Публиката става все по-глуха за грозните и страшни събития , за политическите обещания и икономическите промени. Хората имат нужда от надежда, перспектива и оптимистични прогнози за техния живот. Как можем по по различен начин да предоставим информацията на хората, за да ни чуят? Нека медиите излязат от стереотипите си и се опитат да представят горещите теми, били те страшни и грозни, по начин, който оставя позитивен краен отпечатък в съзнанието на човека. Необходимо е да бъде просветлен езика на поднасяне на информацията. Не бива да подценяваме силата на словото. Може би е време да се помисли върху личната отговорност на медиите за тревожността, стреса, напрежението в нашето в общество.

За постигане на яснота и цялостност на информацията е нужно спазване на принципите на интердисциплинарност, трансдисциплинарност и мрежови принцип. Ако се говори за икономика, то темата трябва да бъде разглеждана в контекста на глобалната икономика, на политическите тенденции, на социалните промени и личността в центъра на този космос.

Всяка тема да се разглежда като една отворена система, взаимодействаща си с другите системи в нашия живот.

Нека в темите и поднасянето им преобладава тенденцията за обединяване на нацията, за издигането на самочувствието на българина, за интегриране на страната ни в глобалния свят с цялата тежест на националната ни идентичност. Като се има предвид приоритетния стимул за оцеляване и благоденствие на българина, може да се отдели първостепенно място на икономическия сектор. Тук трябва да намерят място анализите за реалните възможности за възраждане на българската икономика, вместени в глобалната мрежа. Нека не четем или слушаме само

за това какво нямаме или сме унищожили, а какво се прави и какво има смисъл и реални възможности да реализираме.

Политическата информация може да се преплита с икономика, история и култура, за да бъде възприета като нещо без, което не можем и носим лична гражданска отговорност за своя политически избор.

Историята ни трябва да присъства много активно като фактология и харизматично представяне, за да се постигне възраждане на националното ни съзнание и самочувствие. Тази тема може да бъде допълнена с рубрика за България в света, за да свържем миналото с настоящето и това да отвори място в съзнанието ни за бъдещите възможности на нацията ни. Тук може да се засягат въпросите, касаещи отношенията граждани – държава и институции. В това отношение има на какво ново да се научим всички. В „Рибен буквар” има една сентенция за държавността, която звучи горе-долу така: Силната държава е онази, в която началниците спазват закона, а гражданите зачитат началниците. Информацията може да възпита по-хармонични и настроени за сътрудничество отношения на личността към държавността и обратно.

Култура и наука трябва да имат своето отделно и специално място в една медия, където да получат своето заслужено внимание и оценка както от журналисти, така и от публиката. Не бива да се описват като нещо отделно от живота, като дейности на личности извън общия поток на обществото, а така, че всеки да намира полезна за себе си информация, която да задържи в ценностната си система. Информацията да бъде поднесена така, че човекът който я консумира да приеме описанието на твореца или учения като нещо, което може да интегрира в своето мислене и приеме като част от своята национална и гражданска идентичност.

Социология и психология звучат модерно, но повече са необходимост за съвременния индивидуалист, който не е получил при образоването си и формирането си като личност необходимата грамотност за собственото си структуриране и реализация. Нужна е много целенасочена обучителна работа от страна на медиите, за попълване на празнините в нашия живот по темите за емоционална и социална култура, за етика на общуване и възможности за преодоляване на ограничителни модели на мислене и поведение и още много други проблеми. Фрагментиращият се глобален свят предполага все по-идентифицирана и цялостна личност, която да може да обхване цялата картина и да съумее да открие своето място в мрежовидния свят, в който живеем днес.

Не бива да се пренебрегва темите интернет и компютърните технологии , тъй като това е нервната система на човечеството и една печатна медия може само да спечели ако подкрепя и търси сътрудничеството на web медиите и интернет обществата.



Нека преобладава системното мислене, разглеждане и предаване на информацията, за да може съвременният човек да добие една цялостна, стройна и малко по-оптимистична картина за този безкраен и сложен лабиринт от идеологически, политически, социално-икономически и психо-социални отношения.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница