Нова парадигма за съвременна медия

По мнение на френския социолог Ален Турен, до преди двеста години реалността се описваше с политически термини, през миналия век това описание можеше да се нарече социално-икономическо, което е в сила и днес за болшинството от средствата за масова информация. Динамиката на мултиплициращия се информационен поток и глобализационните промени налагат необходимостта от ново описание на тази реалност. Сега сме свидетели на разпадането на обществото като цяло, на неговото фрагментиране и засилване на индивидуализма. Може да се каже, че обществото премина от твърдо в течно състояние. Субектът в глобалния свят се стреми да задоволи своята индивидуалност и описанието на тази действителност трябва да бъде чрез понятията на субекта и неговите културно-социални права. На базата на индивидуализма се изгражда желанието на човека да се превърне в автор и субект на собственото си съществуване. Този индивидуалист е способен да създава институции и правила на правата си, които да поддържат основата на неговата собствена свобода и творчество. Може би семейството и възпитателните институции ще бъдат основните генератори на социалната динамика. В този смисъл медиите и журналистиката винаги са били възпитателна институция, но сега е наложително да извършат системни промени, за да изпълнят ролята си на демократично изкуство, което генерира реалността в съзнанието на личността в глобалното общество.

Все още медиите функционират като предприятия за комуникация, защитаващи своите интереси и собственото си оцеляване на всяка цена. Така остава вътрешния конфликт между съдържанието на информацията и журналистическата етика. Защото медиите са принудени да продават, за да съществуват и в същото време да изпълняват ролята си да влияят върху общественото мнение. Съзнателно или не медиите у нас създават една фрагментирана, изкривена и негативна картина на нашата действителност.

Внушават усещането за несигурност, безперспективност и безнадежност за личността. Ценностната система е в хаос. Не може да се очаква от такава нация да бъде активна, да уважава институциите, да стане съпричастна на проблемите на обществото като цяло или да прояви икономическа инициатива. Още по-малко може да се очаква от нея да има самочувствие и култура за национална принадлежност.

Една съвременна медия би трябвало да възприеме нови принципи на работа. Старата парадигма на икономическите интереси и оцеляване на всяка цена да се трансформира в парадигма на ценностите.

Да се даде приоритет на промяната на отношението медия – читатели, слушатели, зрители. Ако сега важи правилото „Каквото ви предложим, това ще приемете за истина”, то индивидуалността в новото обществото иска да се отнасят с него по правилото „Нашите читатели знаят повече от нас. Ние споделяме и разговаряме с тях.” Еднопосочността на информацията трябва да се превърне в разговор ти-ти между гражданите и тези, които ги информират. Авторитетът в общуването се печели чрез интерперсоналното доверие. Икономиката на вниманието ще помогне на медиите да оцелеят и просперират. Принципът на фактите, на дистанцираност и неутралитет вече не придават обективност на информацията. Нужна е новина в близък план и създаването на усещане, че както журналистът, така и потребителят са еднакво потопени в събитието. Нека влезе в сила правилото, че ако една информация не е достатъчно добра, то това означава, че не сме достатъчно близо до нея.

Друг принцип е позитивизма в поднасянето информацията. Преобладаващите новини и заглавия за насилие, катастрофи, тенденции в икономически, политически и социален план продават медиите, но унищожават нацията. Публиката става все по-глуха за грозните и страшни събития , за политическите обещания и икономическите промени. Хората имат нужда от надежда, перспектива и оптимистични прогнози за техния живот. Как можем по по различен начин да предоставим информацията на хората, за да ни чуят? Нека медиите излязат от стереотипите си и се опитат да представят горещите теми, били те страшни и грозни, по начин, който оставя позитивен краен отпечатък в съзнанието на човека. Необходимо е да бъде просветлен езика на поднасяне на информацията. Не бива да подценяваме силата на словото. Може би е време да се помисли върху личната отговорност на медиите за тревожността, стреса, напрежението в нашето в общество.

За постигане на яснота и цялостност на информацията е нужно спазване на принципите на интердисциплинарност, трансдисциплинарност и мрежови принцип. Ако се говори за икономика, то темата трябва да бъде разглеждана в контекста на глобалната икономика, на политическите тенденции, на социалните промени и личността в центъра на този космос.

Всяка тема да се разглежда като една отворена система, взаимодействаща си с другите системи в нашия живот.

Нека в темите и поднасянето им преобладава тенденцията за обединяване на нацията, за издигането на самочувствието на българина, за интегриране на страната ни в глобалния свят с цялата тежест на националната ни идентичност. Като се има предвид приоритетния стимул за оцеляване и благоденствие на българина, може да се отдели първостепенно място на икономическия сектор. Тук трябва да намерят място анализите за реалните възможности за възраждане на българската икономика, вместени в глобалната мрежа. Нека не четем или слушаме само

за това какво нямаме или сме унищожили, а какво се прави и какво има смисъл и реални възможности да реализираме.

Политическата информация може да се преплита с икономика, история и култура, за да бъде възприета като нещо без, което не можем и носим лична гражданска отговорност за своя политически избор.

Историята ни трябва да присъства много активно като фактология и харизматично представяне, за да се постигне възраждане на националното ни съзнание и самочувствие. Тази тема може да бъде допълнена с рубрика за България в света, за да свържем миналото с настоящето и това да отвори място в съзнанието ни за бъдещите възможности на нацията ни. Тук може да се засягат въпросите, касаещи отношенията граждани – държава и институции. В това отношение има на какво ново да се научим всички. В „Рибен буквар” има една сентенция за държавността, която звучи горе-долу така: Силната държава е онази, в която началниците спазват закона, а гражданите зачитат началниците. Информацията може да възпита по-хармонични и настроени за сътрудничество отношения на личността към държавността и обратно.

Култура и наука трябва да имат своето отделно и специално място в една медия, където да получат своето заслужено внимание и оценка както от журналисти, така и от публиката. Не бива да се описват като нещо отделно от живота, като дейности на личности извън общия поток на обществото, а така, че всеки да намира полезна за себе си информация, която да задържи в ценностната си система. Информацията да бъде поднесена така, че човекът който я консумира да приеме описанието на твореца или учения като нещо, което може да интегрира в своето мислене и приеме като част от своята национална и гражданска идентичност.

Социология и психология звучат модерно, но повече са необходимост за съвременния индивидуалист, който не е получил при образоването си и формирането си като личност необходимата грамотност за собственото си структуриране и реализация. Нужна е много целенасочена обучителна работа от страна на медиите, за попълване на празнините в нашия живот по темите за емоционална и социална култура, за етика на общуване и възможности за преодоляване на ограничителни модели на мислене и поведение и още много други проблеми. Фрагментиращият се глобален свят предполага все по-идентифицирана и цялостна личност, която да може да обхване цялата картина и да съумее да открие своето място в мрежовидния свят, в който живеем днес.

Не бива да се пренебрегва темите интернет и компютърните технологии , тъй като това е нервната система на човечеството и една печатна медия може само да спечели ако подкрепя и търси сътрудничеството на web медиите и интернет обществата.