Новини 20: 32 19. 08. 11 582 809 българи лишени от лекар В. Труд

автор(и): Диана Тенчева, прочитания: 3724, коментари: 13

Повече от половин милион българи или точно 582 809 души нямат джипи в града или селото, в което живеят. Най-често причината за това е, че съответното населено място е отдалечено и непривлекателно, в затънтен или беден район или е труднодостъпно. Затова жителите са принудени да се запишат в листа на общопрактикуващ лекар в най-близкия до тях град или село.

Статистиката е от справка на Министерството на здравеопазването, предоставена на “Труд”. Според документа незаетите джипи практики в държавата са 424. По тази причина майки и деца, възрастни и болни хора, когато бъдат застигнати от заболяване, ненадейно се почувстват зле (не става дума за спешни състояния) или имат нужда от направление за преглед, пътуват с десетки километри, докато стигнат до семейния си доктор примерно в съседния град.

Най-голям проблем с незаетите практики за лични лекари имат в Кърджалийско (виж картата). Там пустеещите работни места за общопрактикуващи лекари са 51. По 27 са незаетите практики в областите Търговище и Силистра, 26 - в Пловдивско и Варненско, 25 - в Разградско и Русенско. Но има и такива райони, където подобен проблем не съществува - като във Врачанско и Габровско.

Държавата се опитва да реши проблема, като чрез здравната каса изплаща допълнителни суми за поемане на неблагоприятните практики. Бонусите започват от 150 лв. и стигат до близо 1200 лв. Но уви и те не са достатъчно привлекателни, защото в области като Търговище, Добрич, Силистра, Пловдив, Хасково и др. има незаети места за джипита от повече от година.

Според специалисти въпреки даваните от касата пари много малко лични лекари биха отишли от големия град на работа в малко селце, още повече ако имат деца в училищна възраст. Дори офертата на някои от селата, че ще предложат булки на младите доктори, не хващат окото. “Трябва този лекар да е голям авантюрист или романтик, за да го стори”, обясни д-р Хасан Адемов (ДПС), депутат от Разград - град в първите редици по места с липсващи джипита. Според Десислава Атанасова (ГЕРБ), председателка на здравната комисия в парламента, ако заплащането на медицинската помощ у нас е адекватно, не само джипитата, но и всички лекари няма да напускат не само своето село или град, но и България. “За съжаление финансовите стимули от касата не са достатъчно привлекателни. Преди години тази роля играеше разпределението, но това не е начин за решаване на проблема”, завърши Атанасова.

Както не можем да накараме пациент да се запише в точно определена джипи практика по район, така няма как да накараме насила семейни доктори да напуснат примерно своя град, за да започнат работа на село или в някакъв непривлекателен и отдалечен район. Трябват стимули.

Едно от решенията на проблема е например кметовете да отпуснат финансови бонуси, за да привлекат общопрактикуващи лекари в своите незаети практики. Такива бонуси могат да бъдат осигуряване на кабинет, без за него да се иска наем, да се предлага безплатно оборудване и др. Друга възможност е здравната каса да увеличи средствата за неблагоприятните практики.

За МЗ улесняването и гарантирането на достъпа до първична медицинска помощ е от основно значение за подобряване на системата. Но условията и възможностите в различните населени места са различни. Ако в големите градове дежурните кабинети през нощта и почивните дни проработиха благодарение на допълнителното заплащане, то в по-малките населени места трябва да се приложи друг подход - финансови стимули да се дават за осигуряване на грижи на населението от 8 до 20 ч през работните дни и по 6 часа през почивните. Така и там лекарите ще получат по 11 стотинки (б. р. - както е при дежурствата) на записан пациент в листата си, но ще могат да покрият изискванията със значително по-малък персонал и без медицински центрове, а с функционално групиране.

За населението ще е крачка напред, защото в момента масово през почивните дни хората не могат да намерят лекар и трябва да търсят болница или спешна помощ. Парите ги има, Наредба 40 на МЗ е факт, остава Министерството на финансите да инициира промяна в Постановление на Министерския съвет № 304, за да заработи системата. В населените места, където има само един семеен лекар, той може да получава допълнително по 11 ст. за записан пациент, без да дава дежурства - само за консултация по телефон. Това е допълнителен финансов бонус. Плановете на МЗ са средствата за тези дейности от следващата година да се увеличат двойно (б. р. - поне на 22 стотинки). На държавата ще излезе много по-евтино да осигурява лечение извън болницата, отколкото да стимулира използването на скъпи болнични услуги. Ето - и това е реформа, но в проста схема, без да се изискват милиарди.

Д-р Любомир КИРОВ, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари:

Не са нужни пари, а здравен мениджмънт и желание

Нееднократно съм казвал, че на т. нар. незаети неатрактивни джипи практики трябва да се гледа като на гурбет, на който хората ходеха едно време (а и сега). Т.е. това е ситуация, при която за година-две или три колегите се откъсват от стандартния си живот и отиват да лекуват надалеч с цел да изработят повече, но жертвайки удобствата на ежедневието. Както и възможността да общуват с децата си, съпругата, съответно съпруга си.

Затова е трудно да си представим как едно младо семейство с малки деца или в училищна възраст ще заживее в отдалечено място без детска градина, без училище и често без възможност за работа на другия родител.

Няма държава в света, която да си позволи лукса да има лекар, позициониран в населено място с 500-600 души население. В този случай трябва да се знае, че каквото и да се направи - дори да се повиши неколкократно възнаграждението за неатрактивна практика и да се предоставят безплатни условия за работа, квартира и т.н., пак ще има текучество на кадри. Да, ще има лекари, които ще работят 1-2 г. в тези села, но след това ще напуснат. Ще дойде следващият и т.н.

Крайно време е чрез своите бюджети общините да се включат с финансова помощ и да помогнат за решаването на проблема. Например да платят на повикания на пустеещото място семеен лекар толкова пари, колкото плаща касата, че и още отгоре. И за това обаче не говорим отсега, а от години. Участието на общините наистина трябва да е много сериозно, а не както ние казваме - да оказват палеативни мерки. Или по-просто - да слагат малко грим и да се правят, че въпросът е решен.

И след тези мерки пак ще има нерентабилни места. Примерно - ако в малкото селце живеят 300 души (но това не значи, че те нямат право на подобни грижи). В този случай съответната община да помисли как да осигури транспорт - 2 или 3 пъти седмично до най-близката амбулатория.

За всичко това не са нужни много пари. Достатъчно е да имаш добри познания по здравен мениджмънт, да имаш мисъл, идеи и да намериш начин те да бъдат реализирани. Разбира се, и искреното желание да свършиш нещо в полза на хората, а да не говориш приказки за фалшив политически рейтинт на гърба на хората.

Касата примамва с 1000 лв. във Вълкосел, а с 900 лв. - в Межден

Здравната каса раздава финансови бонуси всеки месец, ако личен лекар се реши да работи в незаета и неблагоприятна джипи практика. А ето и къде какви стимули предлага:

* По 1000 лв. има всеки месец за общопрактикуващ лекар в благоевградските села Вълкосел и Кочан. В близките Сатовча, Конарско и Слащен сумите са съответно 625, 750 и 875 лв.

* По 240 лв. е стимулът за джипи практика във великотърновските Леденик и Присово, по 300 лв. за с. Крушето в същия район, а 540 лв. за Марян. Не толкова атрактивни са бонусите за великотърновските Полски Сеновец, Орловец и Драгомирово- по 180 лв. месечно.