Новото разбиране на връзката в живота



страница1/46
Дата11.01.2018
Размер5.58 Mb.
#44452
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ

НОВОТО РАЗБИРАНЕ НА ВРЪЗКАТА В ЖИВОТА


УТРИННИ СЛОВА

1.НОВОТО РАЗБИРАНЕ НА ВРЪЗКАТА В ЖИВОТА




Нарядът.

15 минути размишление.

91-ви псалом

Пътят на живота”

Отче наш”

Молитвата на Царството”


Учителят прочете 1-ва глава от Евангелието на Ма­тея.
Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля цело­куп­ният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което чо­век трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато се­га се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е ра­достен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие ис­тината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. По­не­же то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всич­ко може да имаш, но това още не е Истината. Това са вън­шни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината ­ това е Божественият Живот.

За­при­мер у всинца ви има желание да намерите Бога, ня­кои искат да вярват в Бога. И всеки си има по едно понятие за Бога. Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва да Го наме­рим. Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща си. Искаме Господа да оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение. Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му при­дадем качествата на баща си. Нашият баща е млад, ще оста­рее и ще умре. Но Бог се отличава по едно нещо ­ че Той нито умира, нито е млад, нито е стар, нито е малък, ни­то е голям. Някой път се казва, че Той изпълня всичко. Бог е нещо по-голямо от най-голямото и нещо повече от най-малкото. Всичко от Него излиза и всичко към Него се връ­ща. Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че из­вън Него има нещо, Той трябва да е отражение; вън Го няма.

Идея за Бога трябва да имате. Вие се приближавате към Бога със страх. Плашите се от Него. Защо? Защото сте в поло­же­нието на един виновен син, който отива при баща си. А някой път се радвате, че отивате при Него. Мислите, че сте прави. Вие мислите, че като идете при Бога, трябва да Му занесете нещо. Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му зако­лите. Сега някой ще се изправи пред Бога и след като Му чете една молитва от няколко часа, ще каже: “Защо Гос­под не ме послуша?” Като че като се молиш, непременно Гос­под трябва да те послуша. По този начин ние вървим по един път, дето няма пълно разбиране. Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всич­ко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здра­ви, други са болни, едни са учени, други са невежи. От как­во произтичат тези контрасти?

Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, как­вото иска има, но не точи баници, а чака дано някой от­вънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом, и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Пред­ставете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, че­връс­та, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в тво­ите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова браш­но и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: “Защо се намирам аз в това положение?” Ти си она­зи, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: “Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?” Но тя си туря украшения, после се раз­хож­да добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: “Да има нещо и отвътре!” А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича мо­же, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не є се ра­бо­ти. Светският човек казва: “Всичко имам, и къща, и го­веда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.” Всичко има той, но не е доволен. Това е краси­вата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: “Днес последното брашно упот­ребих, но добър е Господ за утре!”

Сега, туй е едно положение, в което ние сега се намираме. Ня­кой път мислим, че задачата е трудна. Трудна е, понеже ние не схващаме разрешението както трябва. Като ме пита: “Учи­телю, я ми кажи, какво ще стане с мен?”, казвам му: Ти за в бъдеще ще остарееш, ще отслабнеш и най-после ще ум­­реш, ще те погребат и ще ти турят на гроба един кръст, че тук лежи един старец, на 80­84 години умрял. Друг пита: “Как­во съм бил в миналото?” В миналото си бил най-първо мъ­ни­чък, едва с микроскоп може да те видят. Най-после си на­бъбнал, родил си се, а майка ти трябвало да те носи на ръ­це. Целия ден си плакал и си създавал главоболие на майка си. И майка ти те оставила и ти си останал едно сираче. “Е, дру­го нещо не съм ли правил?” Нищо не си правил, само си се научил да плачеш. Това е твоето минало. Той казва: “Сега ми говорє за настоящето.” Настоящето е най-красивото по­ло­жение. В миналото човек е бил малък, в бъдещето ще бъ­де голям, а в настоящето той живее. Искате ли да бъдете деца? Майка ви, като си дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили. Всичката ви история от 5­6-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.

Миналото, това е грехът на човека. В миналото на човека се показват всички негови недостатъци. А бъдещето показва всич­ките неразрешени въпроси. Бъдещето е пълно само с не­разрешени въпроси. Питат: “Какво ще бъде бъдещето?” Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти. Ти не си умрял, да знаеш какво нещо е смъртта. А настоя­щето, това е днешният ден, то е животът на Бога.

Така сравнявам положението. На върха на една висока пла­ни­на, двете страни на която са стръмни, горе има много ху­ба­во място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъп­лиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на пла­нината какво има. Там има точно това, което си минал. Виж­даш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: “Интересно е на върха.” Интересно е, но малко се стои горе. Като се ка­чиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за мал­ко и ще започнеш да слизаш. Или, другояче казано, ти се хра­ниш и в един момент ти стане приятно, но не се спираш там и казваш: “Още малко ще взема.” Но като вземеш и дру­гата хапка, ще се влоши положението. Ти при най-хуба­вото спри. Повече не трябва да вземаш, то е вече лакомия. До­дето си стигнал, то е равновесието, то е Божественото. И ако ти искаш повече, туй показва, че ти не разбираш живота. По­неже има много блага, които съществуват в света, които при­родата е създала. Голямото благо е голям товар. Малкото бла­го ­ малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Ко­гато човек малко има, по-добре е. Който много има, много ще изискват и от него. Който малко има, малко ще изискват от него.

Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоре­чията, които срещате всеки ден в живота си. Малкото дете го е страх майка му да не умре, баща му да не умре. Хубаво. Мла­дата мома се тревожи. Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна. Младият момък, и той се тревожи. Ис­ка на висока служба да го турят. Музикантът, и той се тре­во­жи, иска да свири някому, но няма кому да свири. То­гава казва: “Дотегна ми!” Свири на себе си! Ти си станал музи­кант не за хората, а за себе си. Той станал учен човек, а в ума му седи да проповядва на другите хора. Ти на себе си про­по­вядвай, а другото ще дойде после. Ти ако на себе си не мо­жеш да проповядваш хубаво, как ще проповядваш на дру­гите хора? Някой път ние искаме да уредим живота на други­те хора, да ги направим щастливи. Но, за да направиш други­те хора щастливи, ти трябва първо да си опитал щастието. Ко­гато си опитал, тогава дай това, което си опитал. Влезне рели­гиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: “От глад е това, да му се сготви едно хубаво ядене.” И той яде и умира. Питам: Този религиозен човек виновен ли е? Той мисли нещо хубаво да му направи, затова казва: “Пригот­вете му нещо хубаво, нека си хапне!” Наяжда се човекът и умира. Де е вината сега? Той не е допускал, че болният ще пре­яде. Едни ще кажат, че той е направил едно престъпление.

По някой път нашите престъпления са от неразбиране на живота. Ако ти снемеш хубавите си празнични дрехи и об­ле­чеш онези обикновени дрехи, с които трябва да работиш, как­во лошо има в това? Хубавите дрехи, това е добрият жи­вот, а обикновените, оцапаните дрехи, то е този грешен жи­вот. Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли си? Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли си? Ако вие облечете дрехите на един философ, философ ще станете ли? Ни най-малко. Дрехите при философа са фи­ло­софски, но същите дрехи при невежия стават невежи дрехи. Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае да свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае да свири, нищо не е.

При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме не­до­волни от тялото си, ние сме недоволни от своя ум, от сво­ето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недо­волство. Туй недоволство произтича от факта: не че онова, ко­ето имаме, не е хубаво, но не знаем как да го употребим. Спи­рат се мнозина и казват: “Е, да сме във времето на Хрис­та!” Вие си представяте Христос преди 2000 години. Какво щяхте да видите и разберете тогава? Вие си представяте Христос такъв, какъвто не е. Христос имаше една дреха, ко­ято носи 3 години и Му я взеха. Тази дреха не е царска ман­тия. Някои казват: “Христос всичко може да направи. Бо­гати може да ни направи.” Е, защо сте сиромаси? Христос не дойде да направи хората богати. Христос не дойде да на­прави хората учени, не дойде да ги направи светци. Христос дойде на Земята да направи една връзка, да даде едно разби­ра­не, как трябва да живеем по Бога. Да ни покаже начина ­ със Своя живот, със Своя пример ­ как трябва да живеем.

Ня­кой казва: “Аз не искам да бъда богат.” Той е на кри­вата страна. Друг казва: “Не искам да бъда сиромах.” Вие не разбирате съотношението. Може да има едно богатство, ко­ето е потребно, но има едно богатство, което е непотребно. Има една сиромашия, която е потребна. Сиромашията е точ­но противоположна на богатството. Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство да го употреби, да го изнесе навън. А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как да напълни стаята си. Те си прили­чат, само че на единия стаята е пълна, а на другия ­ празна. Еди­ният мисли как да я изпразни, а другият мисли как да я на­пълни. Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си ­ ти си сиромах, тър­сиш хляб. Наядеш се ­ ти си богат. Щом се наядеш, ти си бо­гат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.

Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази хра­на, която му е определена от природата. Първоначално хра­ната за човека е била предопределена точно. Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната си. Ти не можеш да на­караш пеперудата да вземе друга храна. И пчелата също. Оба­че човекът е забъркал начина на храненето си. Той не знае с каква храна да се храни. Прелетните птици никога не за­бравят пътя си. Отиват и знаят да се върнат. Това от хиляди го­дини е така. Обаче човекът е забъркал пътя си, човек от­къде е слезнал, не знае. Като иска да си отиде, той не може да се върне, забърква пътя си. И коя е причината, че е забър­кал пътя си? Аз да ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде. Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може да си намери къщата, откъдето е дошъл. Цялата нощ ходил, не знае къде е къщата на баща му. Цялата нощ обикалял, оби­калял и на сутринта пита не знае ли някой къде е къщата и ули­ца­та му. Вземат го и го завеждат в неговия дом. Е, кой е при­чината за това? Винцето.

Питат ме някои къде е пътят за Небето. Казвам: Този е един от онези, който е забъркал пътя си. Че тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, каз­ваш: “Не зная къде се намирам.” Четеш една книга, четеш дру­га книга и все търсиш смисъла на живота, дано го наме­риш някой път. Виждаш ­ тук не е, там не е и най-после каз­ваш, че животът няма смисъл! Обаче, след като излезе вин­цето из твоята глава и се избистри умът ти и Слънцето из­грее, казваш: “А, тази работа е ясна.” Покаянието не е ни­що друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестест­веното, което си пил и не е трябвало да пиеш.

Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има ед­на опасност за всинца ви. Има една опасност човек да се опие. Та мислиш ли ти, ако се влюбиш в парите, че това не е опиване? Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма да се опиеш? Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! То­гава ти ще кажеш тъй: “Аз не искам да пия!” Не е въпро­сът да не пиеш. Ти си направен да пиеш, но трябва да знаеш какво да пиеш. Ти в тази богата къща, където си на гости, ще кажеш: “Моля, дайте ми вода! Дайте ми от хубавата вода, да се чукнем! Ха, наздраве, сега!” Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата. И най-после те ще бъдат пияни, а ти ­ трезв. Ама какво ще кажат хората? Нека казват, че ти пи­еш вода, която не опива. Чукайте се за здраве! За Бъл­гария! За жена ти! За твоето здраве и за здравето на всички!

Сега, всеки ще каже: “Аз не искам да бъда богат.” Е, как­во искаш да бъдеш? Като станеш сиромах, казваш: “Аз сиро­мах не искам да бъда.” И сиромах не искаш да бъдеш, тогава какво търсиш? И сиромах трябва да бъдеш, и богат трябва да бъдеш. Под думата “сиромах” какво трябва да се разбира? Като почнеш да мислиш, да четеш, ти си сиромах. А когато си свършил работата, ти си богат. Като дойдеш до яде­не, ти си богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яде­нето, ти си сиромах. Ако сиромахът в тебе не беше мис­лил, богатият никога няма да има трапеза. И трапезата на богатия се дължи на сиромаха. Сиромахът приготвя трапеза­та, а богатият яде. Има един в тебе, който работи. Има и един, който яде и се радва. Някой път нашият богат мяза на он­зи български котленски богаташ, който след като се вър­нал от Добруджа, казал на жена си: “Дай онова шише с дър­ве­но­то масло!” Турил в паницата си и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушал­ка­та на шишето и ял. А чорбаджията му казал: “И тебе не те бива без масло!” Той е нашият чорбаджия вътре. Това е едно неразбиране на живота. Един яде чрезмерно, а другият ни­как не яде.

Бог съизволява в онова, което ни е дал, да го възприемем и да благодарим! Да вършим волята Му! Яж хубаво, не пре­яждай и благодари. И като си почиваш, пак благодари на Гос­пода. Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в се­бе си. Умният човек трябва да бъде доволен. Това е едно от правилата. И да тури причината за всичките си противоре­чия не отвън, а вътре, в себе си. Така ние ще бъдем в сила да раз­решим всичките противоречия, които днес съществуват. Ако си много умен, в един ден можеш да ги разрешиш. Не се изисква дълго време да ги решиш. Ето аз как разбирам ум­ния човек: На умния човек кибритът му е сух, дървата му са сухи. Той само като драсне, дървата му пламват, а на онзи, на когото не му върви, кибритът му е влажен, дървата влаж­ни, та запали една клечка, тя угасне, хвърля я настрана, запа­ли друга клечка, дървата влажни, хвърли и нея настрана. Не върви. Кибритът ти е влажен, дървата ти са влажни. Как­во ще правиш? Намери една суха кутия кибрит, сухи дърва и ги тури на огнището! Това е философията на живота.

Сега, не ме разбирайте криво. Казвате: “Някои от нас сме по-прости, някои ­ по-учени.” Всеки, който има влажен киб­рит, е прост и всеки, който има влажни дърва, е прост. Все­ки, който има сух кибрит, е умен и всеки, който има сухи дър­ва, е умен. Всеки, който има хубави дрехи, е умен; всеки, кой­то има съдрани дрехи, е глупав. Всеки, който има хубави обу­ща, е умен; всеки, който има съдрани обуща, е глупав. Все­ки, който яде мухлясал хляб, е глупав; всеки, който яде ху­бав хляб, е умен. Най-хубавото ще ядеш, с най-хубавото ще се обличаш! Аз не считам, че така, както сега се обличат, че това е най-хубавото обличане. Вчера говорих на едного, кой­то се облякъл тъй с хубави дрехи (с хубави селски дрехи, с гай­тани и нашивки). Ти си се облякъл с дрехите си, но то не е обличане. Най-първо, ти носиш само една реклама на гър­ба си. Тия вълнени дрехи някоя умна овца ги е приготви­ла, след това някоя умна жена е изпрела и изтъкала вълната, след това някой умен шивач ги е ушил, дрехите. Тези дрехи са реклама на всички изброени. И ти ги обличаш, тези дрехи. И всички те са умни, а ти какво си? Хубави са дрехите, защо­то овцата ги е направила, защото жената ги е изтъкала и за­що­то шивачът ги е ушил. А ти само си се облякъл и се раз­хож­даш насам-натам. Направи и ти нещо. И като се обле­чеш в дрехите, да не ги снемеш от гърба си цял живот и да седят все така нови! А тия, хубавите дрехи, след една година ще имат тук-там лекета. И ти ще кажеш: “Трябват ми други дрехи.” Ти не си от много умните хора. Ама ако сегашното тя­ло е една дреха и го цапаме, разваляме го и ставаме инвали­ди, кой е виноват тогава? Ако нашето тяло е било нова дреха и сега е овехтяла, кой е виновен? Че за това тяло са работили хи­ляди и милиони същества да го направят хубаво, а ние го взе­маме и го разваляме и после сме недоволни от него. Какво на­правихме, за да го възстановим?

Кое е новото? Хубавите дрехи мязат само на един здрав чо­век, хубавите дрехи мязат само на един умен човек, хубави­те дрехи мязат само на един добър човек! Тъй е. Конкретно е така. Ти си добър, ти си умен и при това ти си здрав! Три цен­ни неща, които ние имаме и често ги изгубваме. И после пи­таме: “Коя е причината за загубването им?” Причината е вът­ре в нас. Когато идеш на гости, за хатър не пий. И да те ка­рат, за хатър не пий! Но пий чиста вода, да ти е главата вся­кога чиста. Никога не позволявай на една мисъл или на ед­но чувство или на една постъпка да ти размътят ума и жи­во­та и сърцето. Не позволявай! Това е умният човек! Ни­кога не позволявай на една мисъл, каквато и да е тя, да раз­мъ­ти ума ти. В краен случай, ако го размъти, остави да се утаи водата. Не позволявай на едно чувство да размъти сър­цето ти!

Това е учил едно време Христос. Покаяние трябва, наб­ли­жи­ло е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здра­ви, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри! Това значи Царството Божие. Денят, в който Христос е проповяд­вал да се покаем, този ден още продължава. Християнската епо­ха не е дошла още до върха на своя обет. Наближава вре­мето. Вие казвате: “Е, ако бяхме във времето на Христа, дру­го би било.” Че вие и сега сте във времето на Христа. Хрис­тос и днес обикаля. В колко села Той не е похлопал, кол­ко села Той не е обиколил? Всяка добра мисъл, всяко доб­ро желание във вас, то е стъпката на Онзи, Божествения, Кой­то хлопа! Една хубава мисъл, това е Той! Вие чакате бъде­щето. Ако живеете за бъдещето, непременно вие ще оста­реете и ум­ре­те. Възкресението ще стане не за в бъдеще. А в настояще­то ще стане! Когато възкръснеш, то е настояще! По­­неже вся­ко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И ко­­ето е станало и не се е реализирало, то е минало. Туй, ко­­ето има да се реализи­ра и което ще осмисли живота за те­бе, то е настояще! Има мно­го работи, които са станали и ко­ито са се реализирали. Ис­тин­ско­то учение осмисля жи­вота. Истинското учение ос­мисля богатството, осмисля сиро­машията, осмисля всичко. Ис­тин­ското здраве осмисля жи­вота.

Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля жи­вота, изпратете я на гости някъде. Ако имате едно богат­ство, което не е осмислило живота, изпратете го на гости ня­къде. А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, как­вото и да е! Това е Истината! Под думата “Любов” раз­бираме всичко онова, което е действително. Любовта е, която под­държа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всич­ко! Това е Любовта! Затова трябва да започнете с нея. Без Любов хубавите работи не могат да се задържат. И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може да дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а да бъде непреривно.



Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Чистота на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота.
1-во утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 24.IX.1933 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.



Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> Utrinni%20slova
Utrinni%20slova -> Първият момент на любовта
Utrinni%20slova -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Красотата на Душата
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Последното Добро
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Обичайте и радвайте се
Utrinni%20slova -> Изпитът на любовта
Utrinni%20slova -> Абсолютната Истина
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Плодовете на Любовта
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Трите Родословия
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Той Създава Утринни Слова


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница