Нравствени стереотипи на общуване и поведение

Има разлика между животинските и човешките постъпки, защото човешките са продиктувани от умисъл (разум) и за него има значение дадената дейност. Неговото действие е отношение и преминава във взаимоотношенията му с другите човешки същества и изявява съпричастност.

Виждането на Ортега-и-Гасет за алтруизма. При отношение с друго човешко същество имаме два действащи субекта, които действат взаимно. Взаимодействаме си с друго човешко същество, което е способно да ни отвръща, но по специфично човешки начин. Ние споделяме общност на представите и идеите с него. Човешкото общуване е взаимно действие, което включва говоренето като средство за опознаване. Така се постига някакъв вид интимност. Отношението межди ‘аз’ и ‘ти’ в сфера на близостта. Когато имаме 3 субекта (аз, ти, те), субектите не са равнопоставени:

- ‘Аз’ е в центъра на действието, той репрезентира своето отношение;

- ‘Ти’ – от него искаме съвет, споделяме му;

- ‘Те’ – се определя от дистанцията, от която се намират ‘аз’ и ‘ти’ спрямо него/тях.

С появата на ‘те’ се появява и обществото. До този момент сме имали само сфера на близост (морална общност), сега вече моралната общност се превръща в общество. Това, което репрезентира ‘аз’ към ‘него’ е отношение – тук излизат като категории честност и искреност. Между двата субекта може да има доверие заради отношението помежду им, а не заради мястото им в обществото.

Популярното схващане е, че социалното предполага моралното. От научна гледна точка това не е точно така. Моралното изглежда като предопределено от алтруизма, но не той е неговата същност. Ортега-и-Гасет казва: „Човек е алтруист по рождение”. Той смята така, защото човек се ражда в свят, населен от човеци, т.е. възприема света съобразно тези, с които живее. Той се явява като ‘друго’ човешко същество и оттук произлиза двойствеността. Ние влизаме в този свят през призмата другостта. В общуването с другите човек постига Аз-а си и става личност. Амбивалентността тук е, че ние от една страна живеем в общ човешки свят като човешки същества, търпим и вътрешно и външно развитие чрез общуването, а от друга - именно благодарение на това общуване в този общ свят ние придобиваме своята индивидуалност, своята уникална неповторимост. Затова и свързваме ‘личност’ с общуването. Личността се изгражда в отношенията между ‘мен’ и ‘другия’ и същевременно аз се самопреценявам.

Личността е сбор от отношения и репрезентира преди всичко отношения.

Ортега-и-Гасет – алтруизмът е отваряне към другия, което не включва добро или лошо отношение, стават дума просто за отваряне към другия без оглед на намеренията, които ще имаме към него. Само алтруизъм не е достатъчен, за да имаме морално отношение и съжителство с другия. Понятието емпатия е по-удачно да се свърже с моралните отношения (как аз щях да се чувствам и постъпя на негово място).

Другото популярно схващане, че алтруизмът и егоизмът са антиподи, също не е правилно. Алтруизмът се разглежда като човеколюбие, а егоизмът – като отрицателно качество или проявление, при което човек не обича другия човек. Така разгледани двете понятия повече приличат на отношението между филантропия и мизантропия (обич и ненавист към човека). Това, което казва науката по въпроса е, че и алтруизмът, и егоизмът са отвореност към човека, но при първия случай става въпрос за отвореност към много хора, вън от себе си, а при втория – за отвореност към човека, само че този човек си самия ти. В нито един от двата случая нямаме ненавист към човешкия вид като недостойно, несъвършено и т.н същество. Тези разсъждения са продиктувани от предпоставките дали на човек се гледа като на изключително, съвършено същество или като на несъвършено.

Огюст Конт (родоначалника на позитивизма и на социологията) пръв разграничава чувствата на двете категории – егоистичните чувства и отношението на човека към другите. Емил Дюркем заявява, че човек е морално същество, защото живее в общество и общността му се състои в това, че живее в една група. Според него моралните фактори са производни на социалните. Обществото се отнася само към хората, защото животните са подчинени на една единствена цел – оцеляване и продължаване на рода. На тях морал не само, че не им е нужен, но той не е и възможен, защото липсва разум. При хората се наместват и личните интереси, които трябва да се регулират от някаква система от норми.

Друго важно понятие е солидарността. За нея говори Ерих Фром, който я определя като стремеж за единение с другите. Тя се явява като изкуството да бъдеш. Тя е отказ от себичността и егоцентричността, което ще рече да общуваш активно, да се радваш и да споделяш идеи с другите. Въпросът е дали човек да се самоопределя според това, което е, което може да реализира като идеи, или да се самоопределя според това, което има. Знанията предполагат творчество, което може да ти служи по определен начин в определено време.

Фром ни предлага различие между егоизма и егоцентризма, но той не ги схваща като антиподи. Той тръгва от социология на човешкото. Фром твърди, че един от най-важните източници за объркването на съвременния човек се състои в това, че любовта към ближния включва и любовта към себе си. Три важни категории са себелюбието, егоизма и себичността. Ако е добродетел да обичам ближния като човешко същество, то е добродетел да обичам и себе си като такова. На ближния се гледа като на равностоен, като на такъв, който може да ми отвърне по същия начин, както и аз на него. Такава близост можем да имаме само с друго човешко същество, защото животното например няма нашия вътрешен свят, ние не споделяме един и същ свят, затова и то не може да бъде отговорно за действията си. Тук се въвежда една изключително важна и чисто морална категория – отговорност. Тя е важна, защото върху нея се градят моралните отношения. Човек е отговорен за другия човек, отговорен е за това да отговаря на другия човек като на равнопоставен.

Егоизъм и себелюбие (себеобичане). Двете неща по-скоро се предполагат взаимно, отколкото самоизключват. Себичност – когато човек мисли само за себе си и за това как единствено да получава, а не да дава.

Друго важно понятие е егоалтруизма – това е умението да се стремиш да цениш и уважаваш същностните човешки качества, които се проявяват по различни начини. Това понятие е междинно между егоизма и алтруизма.