Някои насоки при работа с тийнейджъри

Някои насоки при работа с тийнейджъри:

Възпитателната работа с тинейджърите трябва да се основава на педагогическо взаимодействие, взаиморазбиране, заинтересованост на възрастните от детето. Тинейджърите не търпят авторитарно възпитание, моралничене и натрапчиво нравоучение. Само след като сме спечелили доверието и уважението на тинейджъра, можем наистина да му помогнем в трудните ситуации, да го научим да се справя със своите проблеми, да укрепим вярата му в себе си и в Бог. За тинейджъра е много важно да придобие адекватен светоглед и разбиране за света, уважение към общочовешката култура и към обкръжаващите го хора. Задачата на възпитанието е да възпитаме в тинейджъра нонконформизъм (да не съгласява безкритично със всичко, което му се предлага), съпротива на негативните влияния, умения да отстоява своите принципи, да защитава слабите и да му обясним, че позитивното поведение ще доведе до позитивни последствия.

Как да влезем в кръга на доверие на един тинейджър?

1. Безусловна любов. Една от основните причини възрастните да не могат да проявяват любов към подрастващите е в незнанието на разликите във възприятието на света от възрастните и от тинейджърите. Проблемът е в това, че тинейджърът оценява хората според тяхното поведение. Възрастните обаче преди всичко се ориентират по думите.

Д-р Рос Кемпбел в една от книгите си „Как да обичаме своя тинейджър” дава следният пример за това. Мъжът, който е заминал в командировка може лесно да зарадва своята съпруга, просто ако й се обади и й каже: „Скъпа, обичам те”. Тя ще бъде на седмото небе от щастие. Обаче, ако той ще повика 14-годишния си син на телефона и му каже: „Аз искам само да ти кажа, че те обичам”, - той най-вероятно ще свие рамене и ще отговори: „Добре, но все пак, защо се обаждаш?” Виждате ли разликата? Тинейджърът оценява постъпката, възрастният – думите. Да обичаш тинейджърите и да имаш сърце за тях е прекрасно. Но това е недостатъчно. Да говориш на тинейджъра за своята любов е чудесно, и това трябва да го правим. Но и това е малко за тинейджъра да знае и почувства, че е обичан. Ние трябва да изразяваме своята любов още и чрез постъпките си, той ще се ориентира преди всичко по тях. Само тогава тинейджърът ще види вашата към него любов в това, което говорите и в това, което правите, но действията имат за него първостепенно значение. Той обръща внимание на постъпките.

2. Внимание. На тинейджърите задължително трябва да им се показва, че те са специални. Това много рядко се прави, но само ако знаехте, как се променя един тинейджър, когато се почувства специален! Това повишава неговата самооценка и подобрява взаимоотношенията му с другите хора. За да му помогне да се почувства такъв може само нашето внимание. Лошото поведение на тинейджърите, безнравствените постъпки и чувството за малоценност – всичко това е резултат от отсъствието на най-ценното и важното за тях – пълното и цялостното внимание към тях от страна на родителите или значими възрастни.

3. Зрителният контакт е особено важен в работата с тинейджъри. Сърдечният и настойчив зрителен контакт е важен не само за подобряване на вашето общуване, но и за задоволяването на емоционалните нужди да тези млади възрастни. Помнете, че колкото по-добре успявате да изразите любовта си и уважението с поглед, толкова повече вашите тинейджъри ще се чувстват емоционално сити. Тинейджърите трудно могат да подържат зрителен контакт. В един момент те отчаяно търсят погледа ви, минута по-късно буквално се стремят да го избегнат. Това непостоянство е резултат главно от начина, по който членовете на семейството му контактуват зрително помежду си. Тинейджърът запомня това, което вижда.

В края, бих искала да споделя една изповед на един тинейджър, взета от книгата на известен семеен психотерапевт Върджиния Сатир „Новото човекотворчество”:

„Колкото и глупаво да изглеждам, повече от всичко на света искам да чувствам, че ме обичат и ме ценят. Имам нужда от човек, който да вярва в мен, защото невинаги вярвам в себе си. Честно казано, много често имам усещането, че за нищо не ме бива. Чувствам, че не съм достатъчно силен, нито умен, красив или приятен, затова никой не би ме харесал. Друг път ми се струва, че знам всичко и мога да се изправя срещу целия свят. Всичко ме разтърсва.