ЕСЕ
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. Формалният повод за войната е убийството на австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд в гр. Сараево на 28 юни 1914г. Европа се разделя на две противопоставящи се коалиции – Антантата (Франция, Великобритания, Руска империя, Сърбия, Румъния и др.) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). По време на Първата световна война загиват над 15 млн. души, което представя Първата световна война като една от най-тежките войни в човешката история.
След началото на войната България запазва своя неутралитет и по стечение на обстоятелствата през 1915г. България излиза на бойното поле, с цел да изпълни идеала за българското национално обединение. Една от най-триумфалните битки на България е Добруджанската епопея.
Добруджанският въпрос през годините винаги е будил спорове между Румъния и България. През 1913г. Румъния окупира Южна Добруджа.
На 31.08.1916г. в щаба на 1-ва кавалерийска дивизия с командир генерал-майор Иван Колев постъпва следната телеграма от командващия 2-ра армия: „Войната против Румъния ще бъде обявена утре 1 септември. Пригответе всичко, за да бъде готово по първа заповед да почнете военните действия.“ . Военните действия започват. Боевете за Добрич се водят на 5, 6 и 7 септември 1916г. Точно в тези битки 1-ва конна дивизия на 2-ра българска армия, начело с генерал-майор Иван Колев, показва доблестта, безстрашието и негодуванието си към нашата „освободителка“ Русия, румънските и сръбските полкове.
„О, руси, о, братя славянски,
Защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полета балкански
немили, неканени гости?
…
Вий някога знаме Христово
Развяхте за благо човешко –
Строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!“
Иван Вазов, 1916г.
На 7 септември след 3 дни боеве, 6-та пехотна дивизия е на предела си. Но в точния момент 1-ва конна дивизия атакува левия фланг и тил на придвижилите се руски части около с. Арабаджи.
„Не конница – морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;
Не конница – буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;
Не конница – хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура – цяла
от топот и трясък,
блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копите!
Не конница – лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!“
Иван Вазов, 1916г.
Казаците онемели пред подвига на българите и започнали отстъпление. Докато се придвижвали към Дунава, руските войници разказвали за преживяванията си на българските селяни. Част от разказите били: „ Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. При това те се хвърлиха като кучета, проклетите! Десет човека атакуват четиридесет!“. Подвигът на генерал-майор Иван Колев не остава незабелязан и бива признат от едни от високостоящите главнокомандващи в Европа.
За какво всъщност воюва България в Балканските войни и Първата световна война? Какви бяха нейните идеали и стремежи? Трябваше ли да подложи на нечувани изпитания армията и народа си? Може смело да кажем – да, има идеал! Защото идеалът е земята в която живеят българи: Мизия, Тракия и Македоноия, а земята българска е свята! България е била, е, и ще я бъде през хилядолетията!
Елица Стоянова, 10 A клас
СУ „Св.св.Кирил и Методий”, гр.Добрич
Сподели с приятели: |