Обединени в многообразието: думи и дела

Чудесно е, че съм на 17 години и всички пътища на света са се разстлали пред мен и ме мамят!Чудесно е да знам, че светът очаква да ме срещне, защото съм млад и енергичен и имам какво да му кажа.

Чудо може би ви се струва, че съм българин, обичам България и искам да живея в родината си, а освен всичко имам претенциите да успея и да съм щастлив.

Аз съм европеец, защото моята малка България е неизменна част от гордата и аристократична Европа.Националният трибагреник се вее редом със знамената на страните от Европейския съюз.И аз съм също толкова важен за света, колкото е онази красива испанка, също толкова усмихнат като белгиеца, толкова точен и отговорен като германския младеж...

Колко различни страни изграждат монументалната цветна мозайка на ЕС и в същото време колко общи черти изписват контурите на един обединен свят, където редом с християнските ценности (вяра, надежда и любов) се нареждат приятелството, достойнството и честта.

Една жива и действена цялост, изградена от богатото многообразие на толкова уникални щрихи.

Обединение в многообразието!

Не си мислете, че перифразирам девиза на Европейския съюз.

Мисля си за Обединена Европа, за своето място в нея, за бъдещето и моя личен принос за него.

И си представям една голяма къща с много стаи.Всяка стая е европейска страна, подредена специфично, пъстра и неповторима.Всяка стая има своето място и роля в големия дом, впечатлява с цвета, уредбата си, предметите на изкуството, музиката...

Отварям една тежка врата и влизам!Оказва се, че съм в стаята Финландия, страната на хилядите езера.Тук е винаги толкова светло, защото е земята на белите нощи.Виждам портрета на Елиас Льонрот, написал легендите, събрани в книгата „Калевала”. Впечатлява ме Хелзинкската катедрала със статуите на дванайсетте апостоли.Отнякъде чувам заразителен и обещаващ смях:”Хо-хо-хо”.Разпознавам Дядо Коледа (измислен или реален, но чакан в цяла Европа).

Подминавам няколко врати по коридора на големия дом и влизам в Португалия, страната на великите мореплаватели,най-западната точка на Европа.Отнякъде чувам: „Това е мястото, където земята свършва и започва морето”.

Впечатлява ме Паметникът на откривателите, сещам се за Васко да Гама.Усещам топлината, тук винаги температурите са положителни и расте уникалния корков дъб.

В големия общ дом звучат толкова много езици, но аз не се чувствам като в старозаветната Вавилонска кула, защото разбирам посланията.Думите поздравяват, благославят, говорят за стремежи, обич и копнежи.Редом с младите гласове чувам и други по-строги, явно на по-възрастните, които се опитват да обуздаят хаотичната младежка дързост.

Долавям толкова различна музика.Хаос, ще си речете.

Но каква наслада за ушите ми е виенският валс, който притихва, за да зазвучи тежко гръцко сиртаки, следвано от унгарски чардаш.Най-после нещо много познато-почти космически съзнанието ми е докоснато от „Излял е Дельо хайдутин”.

А колко ухания се носят от този пъстар и жизнен дом.В онази стая цъфтят лалета и вятърни мелници разнасят аромата им надалече.Долавям мириса от водната мощ на дивната Сена.Цъфтящи водорасли ухаят, безброй магнолии, а сред тях българска роза и здравец.Много горски здравец и свеж балкански полъх!

Багрите подреждат странна шевица, толкова богата и невиждана досега.

Цветната моя Европа-горда и романтична, дръзка и провокативна, ласкава и предизвикателна! Втъкаваща в цялост нишките от национална уникалност на всяка една от двадесет и седемте страни.

Ще ме обвините, че се поддавам единствено на сетивата си.Искате от мен да съпоставя думите и делата, които изграждат моята реалност, които регламентират живота на обединената цялост.Е, навярно трябва да надникна в ковачницата на законите-Европейския парламент.

Налага ми се да се заслушам в гласовете на отговорните политически мъже и жени, които чертаят бъдещето ми.

Чувам толкова красиви обещания и ми става леко на душата, но разумът човърка и ме обърква.

Припокриват ли се думите и делата на големите?Чувствам ли се защитен в големия пъстър дом? Равнопоставен ли съм с белгиеца и испанката? Вижда ли се краят на тази криза, която уж е за всички, а в моята „стая” е по-студено и по-тъмно от Словения? Забраниха ли навсякъде продуктите с ГМО? Мога ли още утре да си стегна куфарите и да продължа образованието си в Германия?

Законите, написаните думи, ми гарантират това, но дали реалността ми го позволява!

Не обичам да критикувам.Искам да вярвам, че думите не се произнасят лесно и предхождат големите дела на достойното бъдеще, което ми предстои, защото съм европеец.Защото съм млад и енергичен и се надявам да съм щастлив.

Искам да вярвам в думите, защото със стаен дъх следих делата на еврокомисаря на годината-Кристалина Георгиева и на целия Европейски парламент след трагедията в Хаити.Проявите на благородство и пиета дадоха надежда на хаитяни.А това дава надежда и на мен, че ако утре моят дом пострада, ще има кой да ми каже успокоителни думи и да ми протегне ръка.

Колко думи и съпричастни дела отправи Европа към Чили!Колко бавно течаха за всички онези напрегнати часове, когато технически сложната капсула изваждаше пострадалите миньори !След всеки спасен живот у мен се затвърждаваше убеждението, че човешкият живот е безценен.

Спортните турнири са поредната пъстра картина на многообразие, празник на духа и майсторството, където хора от различни страни издигат в култ човека.

Прославят неговите възможности, способността му да прекрачва граници и различия, да надделява болка и напрежение и да побеждава.

Само след няколко месеца моето неповторимо Банско, скътано в полите на Пирин и благословено от Бога, ще бъде домакин на Световното първенство по ски алпийски дисциплини за мъже.

Там, върху белите писти под връх Тодорка, най- силните мъже на планетата ще покажат какво значи многообразие и каква сила е обединението на победен дух, желание за достойни дела и слава.

Европа ще гледа!Светът ще гледа!А аз ще бъда там и ще чувам и виждам пъстротата на многообразието и силата на обединението.Ще бъда свидетел на епохални спортни дела.

Чудесно е, че съм само на 17 години и пъстротата на Европа ме омайва!Чудесно е, че светът ме чака, а аз искам той да ме забележи, да ме запомни, да бъде свидетел на успехите ми.Аз съм частица от многообразието, но силата ми е в доброманереността и желанието да подам ръка на всички млади хора от този вечен континент, да ги поканя да бъдат мои приятели, да бъдем поколението, което ще съхранява ценностите чрез думи и дела и ще побеждава.

Аз съм европеец!

Аз съм българин!

Аз съм банскалия и по вапцаровски вярвам „Чака ме светът”!

Георги Стефанов Баряков-11а клас на Професионална гимназия по електроника

и енергетика-гр.Банско