Област ловеч – 2015 година І. Здравнодемографска характеристика на област ловеч

1. 
   Население – общ брой, възрастова структура
   

Запазва се тенденцията към намаляване на населението в областта – средно с 1,4% годишно, като темповете са по-високи от тези за страната (средно с 0,6% годишно).

В област Ловеч преобладава градското население (~63%), но то е със значително по-малък относителен дял от този за страната (~73%).

Структурата на населението по пол в областта също остава постоянна през последните години (49% мъже и 51% жени) и не се различава от данните за страната.

Сравнителният анализ на възрастовата структура на населението (Фиг.1) показва относителен дял (18.2%) на най-младата възрастова група за страната и относителен дял (17,7%) на най-младата възрастова група за област Ловеч. При останалите две възрастови групи, данните за областта са по-неблагоприятни. Процентът на населението между 20 и 59 години е 54,8% за страната при 49,3% за област Ловеч. При третата възрастова група ( над 60 години), относителния дял за страната е 27,0% при 33,1% за област Ловеч, който е с 6,1 пункта по-висок от този за страната.
Фиг.1 Възрастова структура на населението в страната и област Ловеч към 31.12.2014 г. (в %)


2. Обща смъртност

Общата смъртност в област Ловеч през 2014г. е 19,1 ‰, при 15,1 ‰ за страната; за сравнение - за 2013г. е 17,7 ‰ при 14,4 за страната. (Фиг.2).

Смъртността сред жените в областта (17,3‰ за 2012г.; 17,7‰ за 2013г. и 17,9‰ за 2014г.), както и в страната е обичайно по-ниска ~ 2,5 пункта спрямо тази сред мъжете ( 18,8‰ за 2012г.; 17,8‰ за 2013г и 20,4‰ за 2014г.).

Запазват се значително по-високите стойности на общата смъртност в селата ( 25,4‰ за 2012г.; 24,8‰ за 2013г. и 26,2‰ за 2014г.), с ~ 11,4 пункта спрямо регистрираната в градовете (13,4‰ за 2012г.; 13,5‰ за 2013г.и 14,8‰ за 2014г.).

През последните три години този показател за област Ловеч е с по-високи стойности от тези за страната (7,8‰ за страната - 13,9‰ за областта за 2012г.). През 2013г. детската смъртност е значително по-висока – 16,5‰ за областта, при 7,3‰ за страната . През 2014г. 7,6‰ за страната , при 8,4‰ за областта през 2014г. (Фиг.3).

Детската смъртност в Ловешка област, разгледана по местоживеене (град/село), също показва променливост през годините, като и през 2014г. се запазва същата тенденция както и през 2013г. по-висок в градовете, спрямо смъртността в селата на областта.

Основни причини за детска смъртност и през 2014г., са същите като тези през 2013г. и 2012г. – Някои състояния възникващи през перинаталния период (клас ХІV), Болести на дихателната система (клас Х) и Болести на органите на кръвообращението (клас ІХ).

И през трите години се запазва високия относителен дял на честотата на умиранията сред новородените в перинаталния период 20,3‰ за 2014г., 29,4‰ за 2013г. при 14,1‰ за 2012г. Сравнително висока е честота на умиранията сред новордените в неонаталната възраст (5,6‰ за 2014г.; 7,9‰ за 2013г.; 5,8‰ за 2012г.) и в постнеонаталната възраст (2,8‰ за 2014г.; 6,9‰ за 2013г.; 5,0‰ за 2012г.). Показателят бележи тенденция към намаление през 2014г. в сравнение с 2013 и 2012г.
фиг. 3 Детска смъртност в област Ловеч и страната (на 1000 живородени деца)

4. 
   Заболяемост
   

В структурата на заболеваемост по класове болести (МКБ – 10) за 2014г. – най-голям относителен дял заемат болестите на органите на кръвообращението (клас ІХ) – 15,2 %, а през 2013г. са 21,8%. За 2012г. на първо място са били Болести на дихателната система (клас Х) – 16,1%.

Второ място през 2014г. както и през 2012г. заемат Болести на окото и придатъците му (клас VІІ) – 14,4 % и 14,5%. През 2013г. на второ място са били Болести на дихателната система (клас Х) – 10,3%.

На трето място за 2014г. са Болести на дихателната система (клас Х) – 11,9 % , а през 2013г. са били Болести на окото и придатъците му (клас VІІ) – 10,4%. За 2012г. на трето място са били – Болести на органите на кръвообращението (клас ІХ) – 10,2%.

4. 
   Естествен прираст
   

Разгледан по общини в Ловешка област и през 2014 година, естествения прираст е най-висок в общините Угърчин, Априлци и Летница, което до известна степен се обяснява с етническата структура на населението и съответстващата по-висока раждаемост в тези райони.

фиг.4 Естествен прираст в област Ловеч и страната (на 1000 души) Естествен прираст по общини в област Ловеч община 2014г. 2013г. 2012г. брой На 1000 души брой На 1000 души брой На 1000 души ОБЩО -1502 -11,2 - 1397 -10,3 -1416 -10,2 Априлци -63 -20,2 -50 -15,8 -57 -17,5 Летница -65 -18,2 -50 -13,8 -48 -12,9 Ловеч -499 -10,7 -539 -11,3 -493 -10,1 Луковит -116 -6,7 -104 -6,0 -89 -5,0 Тетевен -205 -10,1 -148 -7,2 -169 -8,0 Троян -395 -12,9 -367 -11,8 -411 -12,9 Угърчин -133 -22,0 - 118 -19,1 -118 -18,7 Ябланица -26 -4,3 -21 -3,4 -31 -5,0

Застаряването на населението (значително по-висок относителен дял на третата възрастова група в сравнение със страната), безработицата, намаляването на доходите на голяма част от населението и влошения социален статус са фактори, които директно влияят върху увеличение на заболеваемостта и общата смъртност, както за областта, така и за страната.

Други фактори, оказващи влияние върху негативните здравно-демографски показатели са: нездравословен начин на живот, неблагоприятна околна среда, тютюнопушене, нерационално и небалансирано хранене, психосоциалният стрес и други.

ІІ. БРОЙ И ВЪЗРАСТОВА СТРУКУТУРА НА ЛИЦАТА, ПРИДОБИЛИ И УПРАЖНЯВАЩИ СПЕЦИАЛНОСТ В СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ ЛОВЕЧ
Лицата, придобили специалност на територията на област Ловеч (от всички категории), като се отчита всяка придобита специалност са 613. От тях три лица са под 35 години, а относителният дял на лицата над 60 години е ~27% (168 броя).

Лицата, упражняващи придобитата специалност (от всички категории), без дублиране в различни лечебни и други заведения, са 437, от които над 60г. към настоящия момент са ~28% (123 броя).

Най-висока е осигуреността със специалисти по обща медицина (3,7 на 10000 души), вътрешни болести (2,2 на 10000 души); психиатрия (1,9 на 10000 души); педиатрия (1,8 на 10000 души); хирургия (1,7 на 10000 души) и акушерство и гинекология (1,7 на 10000души); нервни болести (1,6 на 10000 души); кардиология (1,4 на 10000 души).

Недостатъчна е осигуреността със специалисти по анестезиология и интензивно лечение (1,0 на 10000 души); ортопедия и травматология (0,9 на 10000 души) и пневмология и фтизиатрия (1,0 на 10000 души); клинична лаборатория (0,7 на 10000 души) и образна диагностика (0,7 на 10000 души); ендокринология и болести на обмяната (0,6 на 10000 души), микробиология (0,6 на 10000 души) и гастроентерология (0,6 на 10000 души); очни болести (0,5 на 10000 души); урология (0,4 на 10000 души); ушно-носно-гърлени болести (0,3 на 10000 души); инфекциознни болести (0,2 на 10000 души) и съдова хирургия (0,2 на 10000 души).

На територията на област Ловеч почти липсва осигуреност със специалисти по клинична токсикология, клинична хематология, медицинска паразитология, неврохирургия, неонатология, ревматология и съдебна медицина (0,2 на 10000 души).

Общия брой ОПЛ (титуляри на практика) за Ловешка област са 92 лекари, от тях :

• 
  С придобита специалност „Обща медицина” са 50 лекари (~54 %).
  
• 
  Без придобита специалност „Обща медицина” са 42 лекари (~46 %), от тях :
  

• 
  Незачислени за специализация „Обща медицина”, с придобита специалност: вътрешни болести – 7 лекари и педиатрия – 4 лекари;
  
• 
  Зачислени за специализация по „Обща медицина” – 29 лекари;
  
• 
  Незачислени за специализация по „Обща медицина” – 2 лекари.
  

Съгласно законодателните промени (& 5, ал.1 от ПЗР от Законът за допълнение на Закона за лечебните заведения – обн. ДВ бр. 47 от 06.06.2014г.), лекарите, които са застрашени от заличаване на регистрацията в РЗИ след 03.06.2015г., при запазване на настоящето положение по отношение на квалификацията са 2 лекари ( 2 %).

Всички лечебни заведения (ЛЗ за БП, ЦСМП) на територията на област Ловеч представиха информация за потребностите от специалисти през 2016г. Данните бяха обобщени в справка по образец и бяха обсъдени с представители на районните колегии на лекарите, лекарите по дентална медицина, професионалистите по здравни грижи и фармацевтите, на работна среща, проведена на 26.05.2015г.

Окончателното становище относно потребностите от специалисти през 2016г. включва:

 лекари – потребност от 88 лекари по 23 различни специалности, като най-голяма потребност има от специалисти по анестезиология и интензивно лечение (12), вътрешни болести (10), пeдиатрия (8), спешна медицина (8) и образна диагностика (6), основно за болничната помощ.

лекари по дентална медицина – потребност от 13 специалисти по 6 специалности: детска дентална медицина – 3; обща дентална медицина – 5; орална хирургия – 1; ортодонтия – 1; пародонтология и заболявания на оралната лигавица – 1; протеична дентална медицина – 2;

 фармацевти – заявена е потребност от общо 7 специалисти, от които специалист по клинична фармация – 2; болнична фармация – 4 и организация и икономика на фармацевтичното производство – 1, основно за болничната помощ;

 професионалисти по здравни грижи – заявена е потребност от 64 специалисти основно за болничната помощ;

 специалисти с немедицинско образование – заявена е потребност от 10 специалисти, от тях: един специалист по вирусология (за биолози и микробиолози) ; двама специалисти по клинична психология (за психолози); един специалист по клинична химия (за химици, биохимици и биолози); един специалист по лабораторна имунология (за биолози, биохимици, молекулярни биолози); един специалист по микробиология (за микробиолози, биолози и биотехнологии); един специалист по икономика на здравеопазването; двама специалисти по медицинска информатика и здравен мениджмънт и един специалист по медицинска санитарна физика (за инженери и физици), основно за болничната помощ.

В лечебните заведения за болнична помощ, ЦСМП и РЗИ общият брой на лекарите, упражняващи придобитата специалност е 240.

Работещите в пенсионна възраст към настоящия момент и тези, които предстои да я навършат до края на 2020г. общо са 79 (~33%), като 51 от тях са на пенсионна възраст към настоящия момент, а до края на 2020г. предстои да навършат пенсионна възраст още 28 лекари.

Критично застрашени (по възрастов критерий) са медицинските специалности: инфекциозни болести, клинична алергология, медицинска паразитология и съдебна медицина.

При специалистите в извънболничната помощ (без дублиране с тези в болничната помощ), от 73 лекари, упражняващи придобитата специалност, работещите в пенсионна възраст към настоящия момент и тези, които предстои да я навършат до края на 2020г. е 33 (~45 %), като 17 от тях са на пенсионна възраст към настоящия момент, а до края на 2020г. предстои да навършат пенсионна възраст още 16 лекари.

При общопрактикуващите лекари, упражняващи специалността обща медицина са 50 бр. лекари, навършилите пенсионна възраст и тези, които предстои да я навършат до края на 2020г. са 15 (30%).

При лекарите по дентална медицина, упражняващи придобитата специалност (45 бр.), навършилите пенсионна възраст и тези, които предстои да я навършат до края на 2020г. са 13 (29%). Това определя необходимостта основно от специалисти по обща дентална медицина и детска дентална медицина.