Областна здравна карта област варна преамбюл



страница1/6
Дата09.04.2018
Размер0.88 Mb.
#64796
  1   2   3   4   5   6


ОБЛАСТНА ЗДРАВНА КАРТА
ОБЛАСТ ВАРНА

Преамбюл

През последните години на фона на трайна тенденция на влошаване на показателите на здравно-демографското състояние на населението в Област Варна се наблюдават редица негативни явления в регионалната система за здравеопазване, свързани с дисбаланс на териториалното разпределение на лечебните структури, неравнопоставен достъп на населението до медицинска помощ, неравномерно и неефективно разходване на обществените ресурси и като краен резултат влошено качество на медицинските услуги и нарастваща неудовлетвореност на гражданите.

Гарантирането на населението на универсалност, равенство, достъпност и качество на медицинската помощ при максимална ефективност на разходените обществени ресурси е основна цел на националната и регионална здравна политика.

В изпълнение на стратегическите здравнополитически цели и приоритети на Министерство на здравеопазването и Правителството на Република България и във връзка със заповед на Министъра на здравеопазването № РД09-115/10.03.2009г. се изработи Областна здравна карта на Област Варна.

Основната цел на актуализираната Областна здравна карта е да се повиши ефективността на здравната система, като на гражданите се осигури равнопоставеност и достъп до своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ.

Картата се базира на направен анализ на здравния и демографски статус на населението в Област Варна, на заболяемостта и хоспитализациите по основните социално-значими заболявания. Анализирано е и състоянието и функционирането на здравната мрежа в момента и доколко броят и видовете лечебни заведения отговарят на реалните здравни потребности на населението в региона. На базата на изводите от този анализ, заедно с прилагането на европейските стандарти и показатели за здравно обслужване, се осигури възможност да се определи действителната необходимост на населението в областта от съответния обем и видове лечебни заведения и медицински дейности и да се осигури адекватен достъп на хората до тях.

Областната здравна карта на Област Варна включва 7 основни раздела.
Раздел 1:.Здравни райони в Област Варна
Област Варна е разположена в Североизточна България. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. Граничи с областите Бургас, Добрич и Шумен. Разположена на брега на Черно море и заема площ 3820кв.км. или 3,44 % от територията на страната. Област Варна се състои от 12 общини – Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия и Суворово.

Населението на Варненска област е разположено в 12 общини, 10 града и 149 села с общ брой към 31.12.2007 г. – 459613 жители.Областта е гъсто населена – 130 човека на кв.км. при 70 човека на кв.км. средно за България. Най-гъсто населения район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта. Тенденцията за урбанизация на населението спрямо 2005г.и 2006г. се запазва, както и по-високата й стойност в сравнение с тази за страната.

И през 2007г. се потвърждава тенденцията по отношение на общините с най-висок дял застаряващо население: Ветрино – 84,71% жители над 18г. /15,29% жители до 18г.; Варна – 81,94% жители над 18г. / 18,06% жители до 18г.

Макар и с бавни темпове, продължава процесът на демографското остаряване на населението. Относителния дял на лицата над 65 год. през 2007г. е 15,04% - леко увеличение в сравнение с 2006г. Но се наблюдава и леко увеличение на относителния дял на младото население - /0-18г./ - през 2007г. – 20%.


РАЖДАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ И ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ ВЪВ ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Горната графика илюстрира движението на основните демографски индикатори – раждаемост, обща смъртност и естествен прираст във Варненска област и Република България след 2000 година.



При възрастното население /над 18г./ заболеваемостта е както следва: На първо място са болестите на органите на кръвообръщението - за 2006г.-494.19 на хиляда, за 2007г. - 507.89 на хиляда. На второ място са болестите на дихателната система - за 2006г.- 240.44 на хиляда, за 2007г.- 257.95 на хиляда. На трето място са болестите на ендокринната система - за 2006г. - 133.85 на хиляда, за 2007г. - 144.58 на хиляда. На четвърто място са болестите на пикочо-половата система - за 2006г.- 140.74 на хиляда, за 2007г. - 110.87 на хиляда. На пето място са психичните разстройства - за 2006г.- 87.53 на хиляда, за 2007г. - 96.73 на хиляда.

Всички други причини - за 2006г. - 843.2 на хиляда, за 2007г. - 860.1 на хиляда

При наличието на тези показатели за двете години, заболеваемостта за 2007г. е завишена в сравнение с предходната година.

Подходящото и справедливо разпределение на здравните ресурси определя необходимостта от въвеждане на планиране не само на областно, но и на местно ниво чрез обособяване в рамките на отделни здравни райони, характеризиращи се с определена специфика и осигуряващи самостоятелно определено ниво на медицинска помощ.

Районирането не само решава проблемите, свързани с неравенството на достъпа на населението и позволява най-ефективно използване на ресурсите, но и дава възможност за по-активно ангажиране на местните власти при решаването на здравните проблеми.

Областната здравна карта предвижда Област Варна да включва 12 здравни района, които съвпадат с административното деление на областта и териториалните граници на съответните общини (Приложение 1).

Разстоянията между Областния център – гр.Варна и съответните общински центрове на здравни райони са: Варна – Аврен –31 km; Варна-Аксаково – 10.km; Варна - Белослав 20 km., Варна – Бяла 51 km, Варна- Ветрино 50 км, Варна – Вълчи дол 51км, Варна – Девня 30 км, Варна - Долни чифлик 38км, Варна – Дългопол 71км, Варна – Провадия 52 км, Варна – Суворово 39 км.
Раздел 2:.Първична извънболнична медицинска помощ
Осигуряването на достъп на населението до базисни здравни грижи, осъществявани в първичната медицинска помощ е първостепенна задача на всяка здравeoпазна система.

Първичната медицинска помощ, като цяло за общините от Варненска област в сегашната си структура, е достатъчна. По НЗК 2003 има 321 лекарски практики, а към 31.12.2008г. регистрираните в РЦЗ са 432. Същото се отнася и за лекарите по дентална медицина – по НЗК 2003 – 313, регистрирани в РЦЗ 411. Съществуват 17 незаети лекарски практики. Осигуреността на 10 000 души население с ОПЛ е 9,4. Един ОПЛ обслужва средно 920 души. Настоящото състояние на системата в Област Варна се характеризира основно с неравномерното разпределение на тези практики и концентрацията им в областния център, неравнопоставеност на населението по отношение на достъпа до извънболнична помощ, особено в отдалечените селски райони; липса на добре организирана неотложна помощ; недостатъчна квалификация и подготовка на общопрактикуващите лекари, за да осъществяват пакета дейности по първична медицинска помощ, както и липса на система за контрол на тази квалификация;

Разработената Областна здравна карта на Област Варна регламентира базисните медицински грижи за населението да се осъществяват от 305 лекари по обща медицина и 305 лекари по дентална медицина, работещи в лекарски практики разположени равномерно на територията на областта (Приложение 3 и 4).

При разпределението на лекарските практики е предвидено средният брой население, обслужвано от 1 лекар да е 1500 души, а средното разстояние между центровете на лекарски практики и най-отдалечените от тях населени места да не надвишава 20 км.

Разработената карта гарантира равенство при достъпа на населението до първична извънболнична помощ, в това число и в най-отдалечените и труднодостъпни райони.

С цел осигуряване на непрекъснатост на медицинските грижи чрез 24 часово обслужване на населението е предвидено окрупняването на лекарските практики в групови практики за първична извънболнична медицинска помощ, в състава на които работят 8-10 лекари, при възможност с включване на педиатър и акушергинеколог.

Възможните механизми за стимулиране на разкриването на групови практики или групирането на функционален принцип на индивидуалните практики на ОПЛ с цел осъществяване на непрекъснатост на лечебно-диагностичния процес са:

- предоставяне право да регистрират индивидуална или групова практика за ПИМП само на лекари с призната специалност по „Обща медицина”, а лекарите, които нямат придобита специалност да могат да работят към групови практики за първична медицинска помощ, ръководени от лекар-специалист по „Обща медицина”.

- работата в групова практика за първична медицинска помощ да се признава за практическо обучение по специалността.

- лимитиране на максималния брой лица, записани при 1 ОПЛ в зависимост от потребностите и осигуреността в различните райони и засилване на контрола по отношение на 24-часовото обслужване на населението от ОПЛ.

- предоставяне на възможност за ползване на материално-техническата база, комуникации и транспорт на ФСМП при оказване на неотложна медицинска помощ

- осигуряване на преференции за груповите практики при договаряне с НЗОК и останалите ЗОФ, в т.ч. и за дейности от пакета по специалностите педиатрия и АГ.

- увеличаване дела на заплащане на ОПЛ за реално извършени профилактични и лечебни дейности, особено при децата до 18 годишна възраст, бременните и лицата в неравностойно положение от различни уязвими групи.


Раздел 3: Специализирана извънболнична медицинска помощ.
Специализираната извънболнична помощ е основен интегриращ елемент в системата на здравеопазване, който да осигури на населението достъпна и качествена медицинска помощ и да позволи да се намалят потребностите от значително по-скъпата болнична помощ чрез активна профилактика, ранна диагностика и адекватно и ефективно лечение в амбулаторни условия.

Въпреки наличието на значителен брой лекари, работещи в специализираната извънболнична медицинска помощ и непрекъснато увеличаващият се брой на оказваните здравни услуги, в системата съществуват редица проблеми, свързани основно с достъпа и качеството на оказваните здравни услуги – нарастване на броя на хоспитализациите, на случаите с късна диагностика и настъпващи усложнения и в крайна сметка влошаване на здравния статус на населението.

Съществен проблем е концентрацията на специализираната медицинска помощ в гр.Варна и липсата на достатъчно специалисти в останалите общински центрове, което затруднява достъпа на пациентите до този вид медицинска помощ, а често води и до забавяне на диагностично-лечебния процес.

Специализираната медицинска помощ е неравномерно разпределена спрямо отделните общини в региона. В по-големи общини /Провадия, Девня, Аксаково/ специализираната помощ се осъществява чрез ДКЦ и МЦ-ве, разкрити и функциониращи на територията на самите общини и осигуряващи пълен обем дейности по основните медицински специалности, с разкрити клинични лаборатории и кабинети за образна диагностика. В по-голямата част от останалите общини специализираната помощ основно се покрива от АИПСМП и специалисти от ЛЗ от областния център с договори по недостатъчност, работещи по график. Проблемите по оказването на специализираната медицинска помощ са по отношение на общините Аврен и Бяла, на територията на които не извършват дейност ЛЗ за специализирана медицинска помощ. Тази помощ те получават от ЛЗ за специализирана медицинска помощ от областния град или от разкрити такива в близки общини

Обособяване на голям брой индивидуални специализирани практики – /411/ за сметка на ДКЦ /9/ и МЦ /73/ води до лоша координация и нарушаване на интегритета на медицинските дейности. Голяма част от лекарите-специалисти работят на няколко работни места, в т.ч. и в болнични заведения, поради което липсва регулярно покритие на потребностите на пациентите от специализирани прегледи. Налице са специалности, по които няма лекари с призната специалност или са малко и формират своеобразен монопол. Сериозен проблем се явява и липсата на регламентация на специализираната неотложна извънболнична помощ. Специализираната извънболнична помощ на територията на област Варна е достатъчна - 28 лекари на 10 000 души население. По НЗК 2003 – 351 специалиста, а работещи в ИСМП – 1176. Регистрирани в РЦЗ Варна към 31.12.2008г. – 621 ЛЗ за ИСМП и 7 хосписа. Проблем е неравномерното разпределение и концентрацията на специалисти в областния център.


Разработената Областна здравна карта регламентира броя и вида на лекарите и лекарите по дентална медицина-специалисти, необходими за осигуряване на потребностите на населението от специализирана извънболнична медицинска помощ, както и равномерното териториално разпределение на лечебните заведения от типа МЦ и ДКЦ в здравните райони от областта.

Съотношението между лекарите в първичната и специализираната извънболнична медицинска помощ е 1:1. Разпределението на лекарите по медицински специалности е съобразено с данните за демографската структура, заболеваемостта и болестта и обръщаемостта на населението към специализирана медицинска помощ.



При оценката на потребностите от лекари-специалисти в извънболничната медицинска помощ е отчетена необходимостта от разширяване на пакета дейности по специалности и изнасяне на някои болнични диагностично-лечебни дейности в извънболничната помощ.
Приложение 5
БРОЙ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛЕКАРИТЕ В СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

ОБЛАСТ Варна


по ред

Специалности

Брой специалисти












Акушерство и гинекология

16



Анестезиология и интензивно лечение

11



Вътрешни болести

24



Гастроентерология

6



Детски болести

18



Ендокринология

11



Инфекциозни болести

3



Кардиология

15



Клинична алергология

4



Клинична токсикология

2



Клинична хематология

2



Кожни и венерически болести

11



Медицинска паразитология

2



Неврохирургия

2



Нервни болести

23



Нефрология

2



Онкология

4



Ортопедотравматология

7



Очни болести

18



Пневмология и фтизиатрия

10



Психиатрия

15



Ревматология

1



Ушно-носно-гърлени болести

15



Урология

5



Физиотерапия и рехабилитация

6



Хирургия

17



Вирусология

2



Имунология

3



Клинична лаборатория

14



Клинична микробиология

6



Медицинска паразитология

2



Нуклеарна медицина

2



Обща и клинична патология

3



Рентгенология

17












ОБЩО

299

Приложение № 6


БРОЙ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СТОМАТОЛОЗИТЕ В СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

ОБЛАСТ ВАРНА



по ред

Специалности

Брой специалисти












Терапевти

16



Пародонтолози

3



Хирурзи

7



Протетична стоматология

9



Ортодонти

10



Детска стоматология

7




ОБЩО

52


Раздел 4: Спешна медицинска помощ.
Своевременността и качеството на медицинската помощ при спешни състояния е основен измерител за оценка на всяка здравеопазна система. Съществуват проблеми и по оказването на своевременна спешна медицинска помощ, основно за общини, на чиято територия няма разкрити филиали на ЦСМП Варна и там, където филиал на ЦСМП Варна оказва спешна помощ на повече от една община /Дългопол, Ветрино/. В тези общини проблемите се засилват предвид наличие на отдалечени труднодостъпни населени места с лоши транспортни връзки, трудно проходими при зимни условия. Решаването на проблема изисква оптимизиране на схемата на спешната помощ за региона съвместно с ЦСМП Варна. Филиали на ЦСМП са необходими и в курортните комплекси и курортните селища през активния летен сезон, тъй като населението там се увеличава многократно, а и няма ЛЗ, които да оказват 24 часова мед.помощ.


  • ЦСМП гр. Варна обслужва населението на област Варна от 459 613 души на територия 3825 кв.м. Има разкрити девет ФСМП във Варна, Девня, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Провадия, Аксаково, Бяла и Белослав. В общините Аврен, Ветрино и Суворово няма разкрити филиали. Населението там се обслужва от най-близко разположените филиали, но съществуват проблеми, свързани с отдалеченост, труднодостъпност, недобри транспортни комуникации, трудности в обслужването през зимния период. Проблеми съществуват и при осигуряването на спешна медицинска помощ от един филиал за повече от една общини. Във връзка с това е необходимо оптимизиране на организацията по осигуряване на своевременна спешна помощ за общините в региона.

В настоящият момент спешната медицинска помощ в Област Варна продължава да изпълняват ролята на буферно звено, което следва да компенсира всички „луфтове” и организационни проблеми на системата. Съществуващите проблеми в системата за спешната медицинска помощ са свързани основно с недобрата организация и контрол по отношение на неотложната медицинска помощ в системата на извънболничната помощ. Все още голям брой пациенти с неспешни състояния се обръщат към структурите за спешна медицинска помощ за разрешаване на здравни проблеми, които следва да са обект на неотложната първична и специализирана извънболнична помощ. Налице са проблеми и с приема на насочените за хоспитализация пациенти в болничните заведения, поради недобре организираната дейност на болничните приемно-консултативни структури.

В резултат на всичко това много често структурите за спешна медицинска помощ са единствената възможност за достъп на населението до медицинска помощ. Това се отнася и за контингента граждани, които са с нарушени здравноосигурени права, от етнически малцинства, социално-слаби и др.


Показатели за 2007г.

брой

Амбулаторни прегледи

19 182

Изпълнени повиквания - общо,

от тях – за спешна медицинска помощ



  • за неотложна медицинска помощ

  • за санитарен транспорт

47 062

34 960


5 013

7 089


Общ брой обслужени пациенти,

от тях – брой деца 0-17г.





39 615

10 212



Персонал – общ брой,

от тях – лекари



  • фелдшери

  • медицински сестри

  • акушерки

399

122


46

39

17



Транспортни средства -

28

Разработената Областна здравна карта на Област Варна регламентира, че системата за спешна медицинска помощ се състои от Център за спешна медицинска помощ-Варна с разкрити 9 филиала в областта, разполагащи с определен брой реанимационни, лекарски, долекарски и транспортни екипи и Спешни отделения към областната и университетската болници. Средното разстояние от всички населени места в областта до Филиал за спешна медицинска помощ е 20км, а най-отдалеченото населено място е на 28 от ФСМП.

Създадената система гарантира на цялото население на Област Варна своевременност и равенство на достъпа до системата за спешна медицинска помощ.


Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница