Облигационни отношения



страница5/20
Дата04.09.2016
Размер3.57 Mb.
#8278
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

ПРЕДДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ

Този въпрос трябва да се разглежда като вина при договаряне, или отговорност за вина при договаряне.

Задълженията възникват от сключен договор. Ако договор не е сключен, или е недействителен - нищожен, то и облигационното отношение не се поражда. Въпреки това до сключването на договора страните са поставени в досег една с друга, от което също могат да възникнат проблеми. Когато водите преговори вие се надявате, че те съгласно компромисите, които сте готови да направите вие и другата страна, ще доведат до сключването на един перфектен договор. Но когато до сключването на договор не се стигне поради оттеглянето на едната страна, или договорът е сключен, но се окаже нищожен или унищожаем (и по-късно унищожен) вашето доверие се оказва неоправдано и вие търпите вреди, в това число и имуществени. Обезщетяват се тези вреди, които са последица от поведение, което представлява правонарушение. Склонни сме да кажем, че вредата е това зло, което ни е сполетяло то чуждото неправомерно поведение. Твърди се, че имуществената вреда има 2 съставни части: претърпяна загуба - под което разбираме действителното намаляване на имуществото, като последица от поведението, основание за отговорността; и пропусната полза, което е една евентуална или бъдеща вреда - това, което сме пропуснали да реализираме като увеличение на нашето имущество във връзка с основанието за обезщетение.

Когато купувате една вещ, тя може да е доставена с недостатъци, или не е доставена на време, претърпяната загуба е това, с което се е намалило вашето имущество. Например необходимостта да купите друга вещ, а поправите получената, да наемете друга и т.н. Пропуснатата полза ще бъде нереализираният "продукт" който сме очаквали да произведем от тази вещ.

Задаваме си въпроса, когато договорът не бъде сключен, или се окаже недействителен, поради причина, която лежи в едната страна, може ли другата да претендира обезщетение за нарушения интерес от доверието в сключването на договора? РП е отговорило на този въпрос положително поне в една хипотеза - дължи се отговорност в хипотезата на нищожен договор за продажба на несъществуваща към момента на сключване на договора вещ. Ако приложим разпоредбите на ЗЗД (чл.26 ал.2) ще се окаже, че договорът в случая е нищожен, не защото няма предмет, а защото има невъзможен предмет. Договор без предмет не може да има.

Предмет на договора са тези задължения, които са целени от страните. Но тези задължения се оказват в случая невъзможни и тъй като невъзможното не се дължи, договорът не създава задължения, а договор без задължения е нищожен.

В по-ново време (миналия век) Йеринг изважда проблема от прахта на времето в една негова статия: "Обезщетение при несключен, или недоведен до перфектност договор". Всъщност, терминът culpa in contrahentum влиза в употреба поради тази статия на Йеринг.

У нас през 30те години проблемът става интересен за теорията и по него се изказват двама - проф. Кожухаров (1939г) и проф. Диков (1937г/. Днес въпросът е легално уреден в чл.12 на ЗЗД, който казва: "При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение."

Някой други текстове от ЗЗД съдържат специални хипотези по въпроса. Така чл.28 казва, че когато някой унищожава един договор поради грешка, дължи обезщетение на страната, срещу която унищожава договора, ако е добросъвестна. По същият начин чл.42 посочва, че мнимият представител дължи обезщетение на контрахента, с който е договарял като представител без представителна власт, при положeние че третото лице е било добросъвестно. Може да се смята, че и чл.290 от ТЗ се причислява към специалните хипотези, за обезщетение за вреди при договаряне.

В учебника на проф. Кожухаров има изложение по въпроса за culpa in contrahentum. По-ново изложение на проблема има в сп."Държава и право" кн.11/1988г. - "Отговорност за обезщетяване на негативен интерес".

Чл.12 от ЗЗД говори за обезщетение, но въпросът е какво е това обезщетение и за какво е то?

Обикновено се казва, че това е обезщетение за негативният договoрен интерес, или за нарушения интерес от доверието в договора. Кожухаров казва, че това е обезщетение за негативни вреди. Болшинството от авторите, в това число и Таджер приемат, че когато договорът е нищожен се дължи обезщетение.Кожухаров предявява обезщетението на деликтно основание, коментирайки специалният текст на чл.28, но казва че това обезщетение идва за негативни вреди. Същото приемат и други автори, затова ние трябва първо да разберем за какво се дължи това обезщетение, и след това какви вреди репарира.

Общата идея е, че това е хипотеза на нарушен негативният договорен интерес - интереса от доверието в договора. Какъв е този "негативен" интерес, на който се противопоставя пък "позитивен" интерес - интереса от изпълнението на договора?

Сключването на един договор не е самоцел. Страните сключват един договор за да получат определен резултат, който те самите не могат, или не искат да постигнат сами. (Чантата ми се е скъсала и аз я занасям на ремонт/. Този интерес от промяната,от изпълнението на договора,наричаме позитивен кредиторов интерес,или интерес от изпълнението на договора. Когато договорът не бъде изпълнен,не настъпва и дължимият резултат (чантата не е поправена) и е нарушен позитивният кредиторов интерес. Така освен че чантата не е поправена, не са се осъществили и други промени, които аз съм смятал да постигна в резултат на дължимата промяна. (Не съм могъл да отида на дело със скъсаната чанта, защото документите ще изпаднат от нея/. Длъжникът, който не е осъществил дължимият резултат, отговаря договорно и обезщетява позитивния кредиторов интерес, като съгласно чл.79 ще плати обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Това обезщетение има за цел да постави кредитора в положението, което би съществувало, ако договорът би бил изпълнен. Това е едно компенсаторно обезщетение, което има за цел да замести липсващото изпълнение.

За да се стигне до обезщетяване на позитивния интерес от договора трябва да имаме неизпълнено задължение. За да има неизпълнено задължение трябва да има договор. В хипотезата на несключен договор (сключен, но нищожен или унищожен по-късно договор, разваляне на договор поради неизпълнение) не може да настояваме за обезщетение на позитивен интерес защото няма договор (или той е отпаднал с обратна сила) и неизпълнено задълженеие по него. Образно казано в случая воденето на преговорите и несключването на договора за нас е една неприятност, от която искаме да се отървем точно както един деликт - когато са ме блъснали на светофара и са ми счупили крак - искаме обезщетение, което да ни постави в положението, което щеше да съществува, ако вчера не ми бяха счупили крака.

Ако при договорната отговорност искаме да заменим липсващата промяна, то при деликтната отговорност обезщетяваме негативния интерес. (Това не е НЕГАТИВЕН ДОГОВОРЕН ИНТЕРЕС!) Цели се поставяне в положението както преди деликта.

В хипотезата на недействителен или несключен договор, въобще в хипотезата на негоден да породи задължение договор (което ако бъде изпълнено ще задоволи позитивния интерес, а ако не бъде изпълнено ще даде право на компенсаторно обезщетение) страната иска да се върне в положението преди преговорите - иска обезщетение за негативния интерес - интереса от доверието в договора. Негативният интерес се състои в разликата между положението, след пропадналите преговори и това което би било ако въобще не бяха водени преговори. (Защото макар вчера да съм искал да сключа този договор, днес се оказва че след като сте се отказали това ми пречи също толкова, колкото и ако ми бяхте счупили крака на светофара/. Но понеже сме изправени пред преговори, които са свързани със сключването на един бъдещ договор, този интерес се означава като негативен договорен интерес. Оттук и идеята за обезщетяване на негативните вреди. Идея, която е неточна, защото негативен в случая е интереса, а не вредите. Или ако формулираме общо нещата, ще се окаже че негативният договорен интерес е нарушен винаги, когато даден договор се е оказал негоден да удовлетвори позитивния интерес на кредитора, с оглед който той е сключил договора. И защо е негоден? Ами защото договорът не е бил сключен, или въобще поради някаква причина, която му пречи да породи валидно задължение, което да може да бъде изпълнено за да задоволи позитивния интерес. (Или дори да не е изпълнено задължението, поради факта на неизпълнението да може да се претендира компенсаторно обезщетение/. Обезщетението за негативен интерес е последното нещо, за което можем да се хванем, при положение, че сме "изпуснали всички влакове" да търсим договорна отговорност, просто защото договор няма, или някога го е имало, но вече го няма, понеже е прекратен с обратна сила.

Позицията че нищожният договор все едно никога не е съществувал, а унищожаемият прекратен с обратна сила, ни връща в положението на несключен договор. Но тези фикции не са достатъчни, защото и след унищожаването остават разходите по сключеният (но нищожен, или унищожен) договор. Казано иначе, когато изпаднете в положението договорът да е нищожен да задоволи вашия позитивен интерес имате 2 възможности: 1)Ако вашият позитивен интерес може да бъде задоволен чрез друг договор - чрез една сделка за покритие, търсите тази сделка за покритие, като разликата в условията между първоначалният договор и сделката за покритие ще дадат вашия негативен интерес. 2)Ако вашия позитивен интерес е толкова специфичен, че не може да бъде задоволен по друг начин, ще се окаже че сте направили едни безплодни разходи, които следва да бъдат компенсирани.

Кожухаров не отрича разликата в 2те хипотези. Той твърди, че обезщетението за негативният интерес обхваща само претърпяната загуба - само направените разходи, но не и нещо, което може да се свързва с пропуснати ползи или други вреди, които той разглежда като позитивни. Законът обаче, не прави такова разграничение. Такова разграничение не правят и немските автори, които настояват на това да се прави разлика между негативен и положителен интерес. За тях основното деление на вредите е на претърпяна загуба и пропусната полза, които не бива да се бърка с негативни и положителни вреди. (Още повече, че на езика на BGB претърпяна загуба е тъкмо позитивна вреда!) Така че не можем да кажем, че обезщетението за негативен интерес спада към негативните вреди, които са претърпяната загуба.

И така обезщетение се дължи когато са нарушени преддоговорните задължения - когато страните са действали в противоречие с чл.12 от ЗЗД. Но какво представляват преддоговорните задължения?

Като си дадем сметка в кои хипотези се дължи отговорност за преддоговорна вина, бихме могли да кажем общо, че преддоговорните задължения са насочени към сключването на един перфектен договор. ЗЗД в чл.12 сочи, че страните трябва да действат добросъвестно. (Не казва, че страната, която действа недобросъвестно дължи обезщетение, което би поставило в основата на отговорността изискването за умисъл!) Отговорността за culpa in contrahentum не е основана на умисъла. Дори в някой правни системи тя се приближава до обективната (безвиновна) отговорност.

Истинският смисъл на преддоговорните задължения и тяхното неизпълнение се свързва не с действителността и перфектността на договора, а със страничните ефекти до сключването му. Така например продавачът на един кон следва да осигури безопасността на купувача, който е дошъл да го огледа. И ако купувачът бъде ритнат от коня, продавачът ще отговаря съгласно чл.12.

За характера на отговорността съществуват 3 обяснения. Според първото това е договорна отговорност. Други автори я разглеждат като извъндоговорна - деликтна отговорност. Трети я определят като особена отговорност - нито договорна, нито деликтна.

Първото обяснение принадлежи на Йеринг, който опитвайки се да обоснове отговорността при несключване на договора и при състоянието на немското разбиране за извъндоговорната отговорност, приближаващо се до това на РП (неизхождащо от идеята за генералния деликт/, той не е имал друга възможност, освен да приеме следното: Заставайки една срещу друга при започването на преговорите, страните взаимно си обещават, че ще действат добросъвестно, Така когато преговорите бъдат прекъснати, или договорът се окаже недействителен поради причина, която може да се вмени във вина на някоя от тях, те в същност са нарушили това предварително обещание. Т.е. culpa in contrahentum почива не на неизпълнението на несключения договор, а на това обещание, предшестващо сключването му.

Авторите, които изхождат от едно широко разбиране за деликтната отговорност не приемат идеята на Йеринг. Те тръгват от генералният деликт, като включват и хипотезата на преддоговорната отговорнност към него. (Страната, действала недобросъвестно при прекъсването на преговорите действа противоправно. От това са причинени вреди - дължи се обезщетение/.

Днес българският законодател е включил към ЗЗД и текста на чл.12, макар че по стария ЗЗД поради липса на такъв текст се е ползвала общата деликтна отговорност. Преддоговорната отговорност може да се разглежда като извъндоговорна, защото тя предпоставя несъществуването на договор. Ако имаше договор между страните, нямаше да се търси негативен интерес по чл.12, а да се защитаваме със всички средства срещу неизправният по договора длъжник. Но тъкмо защото валиден договор няма (а оттук и длъжник!) не може да се търси неизпълнение на договор и компенсаторно обезщетение. Изходът е да се търси обезщетение за негативния договорен интерес - интереса от доверието в договора.

Така погледнато можем да приеме, че отговорността по чл.12 е особена извъндоговорна отговорност - особена деликтна отговорност. Но тя се носи не по предпоставките на чл.45, а по чл.12 на ЗЗД и другите специални текстове - чл.чл. 28, 42 и т.н.

Третото обяснение, което се поддържа от Кожухаров и В.Гоцев е, че това е отговорност, която не е нито договорна, нито деликтна, а самостоятелен вид отговорност. Съдебната практика се колебае между деликтната и тази sui generis отговорност. Ако под особена отговорност разбираме такава извъндоговорна отговорност, която е уредена не в чл.45, а в чл.12, то бихме стигнали до второто виждане - че това е особена деликтна отговорност. (В другият случай не е ясно точно каква е тази отговорност - нито договорна, нито деликтна?!?/

Около обезщетението за така наречените негативни вреди (терминът е неточен, негативен е интересът, а не вредите!) се водят спорове. В крайна сметка всички автори приемат, че това обезщетение е различно от обезщетението за неизпълнен договор.

Кожухаров приема, че се дължи обезщетение само за "негативните вреди", които включват само претърпяната загуба, или по-точно направените разходи, но не и пропуснатите ползи. Но може да се иска обезщетение и за позитивните вреди (които включват пропуснатите ползи) ако страната е действала недобросъвестно. Кожухаров дава за пример сделката с товара на кораба "Яфа": Купен е товарът на един кораб - цялото количество мандарини на някаква цена, като е трябвало мандарините да бъдат доставени за Нова година. Оказва се обаче, че на кораба "Яфа" към момента на продажбата няма никакви мандарини, защото поради обща авария товарът е бил изхвърлен зад борда. Договорът е нищожен, защото макар да имаме родовоопределени вещи, те са от ограничен род - мандарините, натоварени на кораба "Яфа".

Особеността на обезщетението се състои не в делението на вредите на претърпяна загуба и пропусната полза. Целта е да се върна добросъвестната страна в положението преди сключване на договора (или започване на преговорите/. Можем да говорим за два вида договори, които се оказват засегнати от тази ситуация - по-точно договорът не е сключен, или се е оказал недействителен и затова задължения не се пораждат. Едната хипотеза е договор върху незаместими престации - договор, при който е невъзможна сделка за покритие, или такава сделка е много далечна като възможност. Може би не е точно да се говори за "незаместими престации", защото самата престация може да е заместима, но поради характера на конкретният договор и състоянието на оборота една сделка за покритие се оказва невъзможна. Когато един договор се окаже негоден да удовлетвори нашият интерес от изпълнението (позитивният интерес) ще търсим други начини. Най-естественото нещо, което може да направи един продавач, чийто договор с купувача е пропаднал, е да продаде вещта на друго лице. Тази втора продажба ще наречем "сделка за покритие", която именно ще "покрие" позитивният интерес, нереализиран при провала на първият договор. Обратно - когато искате да купите една вещ (например мандарини/,а договорът който сте сключили се окаже недействителен,ще търсим мандарини от друго място.

Едната група от договори, при които ще разгледаме съдържанието на обезщетението за нарушен негативен интерес, са тези при които е възможна сделка за покритие. Разбира се, условията по сделката за покритие обикновено не са идентични с тези по договора, който е сме искали да сключим преди това.

Има обаче и група договори, при които е невъзможно да се сключи сделка за покритие, или тя ще "покрие" съвсем малка част от това, което сме искали да постигнем чрез първоначалния договор. Това е обичайната хипотеза при купуване на недвижим имот, а недвижимите имоти са незаместими вещи. Ако договорът за покупка на даден имот се окаже недействителен (нищожен, или унищожен) съществуват 2 възможности: 1)да се търси сделка за покритие - друг подобен имот; 2)ако този имот е толкова специфичен, че няма откъде да се намери подобен, интересът да остане незадоволен. (Ако искате да купите точно определена къща, но се окаже, че договорът за продажба е нищожен, няма откъде да купите същата тази къща чрез една сделка за покритие!/

Тезата на Кожухаров, че негативният интерес - негативните вреди, обхващат само безплодно направените разходи по сключването на един договор, който се е оказал негоден да доведе до изпълнение на задълженията и да задоволи интереса на кредитора, би могла да се окаже вярна само в случай че е невъзможна сделка за покритие. (Сключили сте по нотариален ред въпросния договор за покупка на недвижим имот. За това сте направили справки, консултирали сте се с адвокат, ходили сте при нотариус, водили сте преговори и т.н. - направили сте разходи, които в повечето случаи възлизат на около 2-5% от стойността на имота. Тази сума сте похарчили с оглед сключването на договора, но той се оказва недействителен. Това което искате вие е да се върнете в положението, което щеше да съществува ако не бяхте сключвали този договор - т.е. искате да ви се възстановят безплодно направените разходи. Бихте могли да приложите и още разходи - ако сте се подготвили да правите нещо с имота след покупката - наели сте майстори, купили сте материали...но за тях никой няма да ви обезщети/.

В другите случаи, когато е възможна сделка за покритие, нещата стоят по малко по-различен начин. Ако приемем, че и тук могат да се търсят само направените разходи, ще се стигне до положение интересът на страната въобще да не бъде обезщетен. Защото ако наистина разноските по сключване на една сделка в нотариална форма са значителни (и въобще разноските по една сложна сделка) то в повечето случаи те са пренебрежимо малки. Нас ни интересува нещо друго, което можем отчасти да приемем, че са пропуснати ползи, а ако приемем, че пропуснати ползи не се дължат (или се дължат само при умишлени действия на недобросъвестната страна - нещо, за което ЗЗД въобще не споменава!) бихме поставили странат, която се е оказала с нарушен негативен интерес в много неизгодно положение.

Нека се върнем към кораба "Яфа" и приеме, че на 1.XI сме сключили сделката за мандарини, при цена $100 на тон и доставка в България на 15.XI. Но 15 идва и се оказва че мандарини на кораба няма. (Това може да се е разбрало още на 12/. Ние искаме да бъдем поставени в положението, което щеше да съществува на 15.XI, ако на 1.XI не бяхме договаряли за товара на кораба "Яфа" (с този собственик, който не знае, че товарът му е изхвърлен/. Възможно е било на същият този 1.XI да се сключи сделка за същото количество мандарини на цена $110 и доставка на 16.XI. На 10.XI е можело да се сключи сделка по $120 на тон и доставка 20.XI, а на 12.XI (когато се е разбрало, че мандарините от "Яфа" няма да ги видим) цената е била Ч150 и доставка вече на 30.XI. Ако си дадем сметка, че преките разходи по сделката за товара на кораба "Яфа" е около 0.01% се вижда, че загубата от договора е въобще несъизмерима с разходите по сключването му. Да бъдем поставени в положението, което щеше да съществува ако не бяхме сключвали този договор и така сме пропуснали да се възползваме от другите възможности, които са съществували тогава. Така днес, когато договорът ни се оказва нищожен, възможната сделка за покритие е $150 на тон и доставка 30.XI, докато на същият 1.XI сме можели да сключим и друга сделка с много по-изгодни условия от тези днес. Като сравним условията по сега възможната сделка за покритие и тази от 1.XI ще получим и размера на действителният негативен интерес на страната. В нашият случай разликата е Ч40 на тон и ако сме искали 100т то това са $4000 разлика в цената. Но заедно с това мандарините щяха да бъдат доставени на 16.XI, а не на 30, което също може да ни причини вреди в няколко насоки: разходи за склад от 16 до 30; разлика в реализацията, поради спадане цената на мандарините на дребно и т.н. Така обезщетението ще се изчисли не само по отношение направените разходи по сделката, но и по отношение сравняване условията по сега възможната сделка за покритие и тази, която сме пропуснали поради доверието в договора.

Има обаче един проблем. Макар българският законодател да не говори за това, то може да се стигне до същият извод на базата на други правни принципи. Според BGB чл.122 и 307 (единият разглежда отговорността при недействителност на волеизявление въобще, а другият се отнася до договора) общо-взето се има пред вид следното: Който при сключване на договор с невъзможен предмет за престация е знаел или е трябвало да знае това, е длъжен да поправи вредите, които е претърпяла в следствие това, че се е доверила в действителността на договора, другата страна. Без обаче това обезщетение да надхвърля интереса, който тя е имала от валидността на договора. Не възниква задължение за обезщетение, ако и другата страна е знаела, или е трябвало да знае, за невъзможността. Това правило се прилага и при другите случаи на недействителност. Казано иначе, максималната граница за обезщетение за негативен интерес е позитивният интерес. Не можем да претендираме обезщетение за негативен интерес, което да надхвърля позитивният интерес - интереса от изпълнението на договора.

Какво се има пред вид в немските текстове? Тъй като имаме факта на недействителността на договора, който на нас ни пречи, можем да искаме обезщетение за всички разходи около сключването на договора, както и разликата в условията по сделката за покритие. Но ако в горният пример с кораба "Яфа" на 12.XI поради промяна в пазарната конюнктура е било възможно да си доставим мандарини на цена Ч85 на тон и то на 15.XI, се оказва че старият договор за нас не неизгоден, защото можем да задоволим позитивният си интерес много по-ефективно. Така нищожността на договора, която се определя от поведението на продавача, който наистина не е знаел че товарът на кораба е погинал, но е бил длъжен да знае това поради грижата на добрия стопанин, ни дава една претенция за обезщетение. Това обезщетение ще обхване разходите, които са се оказали около 1%, но факта, че се е изменила пазарната конюнктура така, че тази сделка за нас е неизгодна, съчетан с факта на нейната недействителност ни поставя в ново положение. В случая ние нямаме позитивен интерес от договора, който се е оказал недействителен и дори печелим от нищожността на договора, който се е оказал едно неудачно обвързване. Именно за тази хипотеза немският закон казва, че обезщетението за негативни вреди не може да надхвърля интереса от валидността на договора. Дори и тогава, когато под негативни вреди се има пред вид само безплодно направени разходи, не можем да получим тези разходи, защото изменението на ситуацията поставя недействителността на договора в наша полза.

У нас, където няма подобен текст, до същият извод можем да стигнем на базата на компенсацията на вредите с ползите, съгласно което се дължи обезщетение за действително причинените вреди, но ако от факта, от който следва обезщетението, сме получили някаква полза, следва да редуцираме обезщетението с нея. Класическият пример тук е когато са ви убили коня - нямате кон, но ви е останала една конска кожа, която трябва да се приспадне от обезщетението. (По ясно става това в по-горният вариант на примера за кораба "Яфа" - като имаме пред вид от какво разорение се спасяваме поради недействителността на сделката от което претендираме и обезщетение, става ясно че принципът за компенсиране на вредите и ползите е достатъчно необходим/.

Съдържанието на преддоговорните задължения е насочено към осигуряване валидността на договора. Изразът "да действат добросъвестно" е позитивен - всяка страна трябва да положи дължимата грижа за да осигури валидността на договора и да уведоми своевременно другата за всяко положение, което би повлияло върху действителността му. Тук не става въпрос за обратното - недобросъвестност в смисъл на умисъл. Отговорността за вина при договаряне не се основава на умисъла - тя се основава по-скоро на рамката на дължимата грижа - онази небрежност, която е резултат от това, че не е направено това, което е трябвало да се направи, или е направено това, което не е трябвало да се прави. (Недобросъвестността в облигационното право не бива да се бърка с умисъла. ( Характерът на отговорността е деликтен - особена извъндоговорна отговорност, но може би трябва да се мисли, че отговорността трябва да се ограничава до предвидимите вреди. (Това вероятно се е опитал да направи и Кожухаров, разсъждавайки за позитивният и негативен интерес, но използвайки неправилни термини е стигнал до едно объркване. (

Ако страната, която иска обезщетение, е била наясно с проблемите около сделката, тя не може да претендира за такова. Това можем да изведем от чл.28 ал.3 на ЗЗД, както и от чл.49.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница