Обн. Дв бр. 68 от 16 Юли 2002г

(РАТИФИЦИРАН СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ XXXIX НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 15 МАРТ 2002 Г. - ДВ, БР. 31 ОТ 2002 Г. В СИЛА ОТ 1 ЮЛИ 2002 Г.)

Обн. ДВ. бр.68 от 16 Юли 2002г.

А/CONF.183/9

17 юли 1998 г.

Преамбюл

ПРЕАМБЮЛ

като осъзнават, че между всички народи съществуват общи връзки, а културите им са обединени в общо наследство, и загрижени, че тази деликатна мозайка всеки миг може да бъде разрушена,

като помнят, че през това столетие милиони деца, жени и мъже са станали жертви на неописуеми жестокости, които дълбоко разтърсват човешкото съзнание,

като признават, че тези тежки престъпления застрашават мира, сигурността и благоденствието на света,

като потвърждават, че най-тежките престъпления, които безпокоят цялата международна общност, не бива да остават ненаказани, а ефективното им наказателно преследване трябва да бъде гарантирано чрез предприемане на мерки на национално равнище и засилване на международното сътрудничество,

решени да сложат край на безнаказаността на извършителите на тези престъпления и така да допринесат за предотвратяването им,

като припомнят, че всяка държава е длъжна да упражнява наказателната си юрисдикция спрямо лицата, отговорни за международни престъпления,

като потвърждават целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и по-конкретно това, че всички държави са длъжни да се въздържат от заплаха със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е друга държава, или по друг начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации,

като подчертават в тази връзка, че нищо в този статут не трябва да се възприема като разрешение една държава да се намесва във въоръжен конфликт, който съставлява част от вътрешните работи на друга държава,

решени за тази цел и за благото на днешните и идните поколения да учредят постоянен Международен наказателен съд, който е свързан със системата на Организацията на обединените нации и има юрисдикция да разглежда най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност,

като подчертават, че Международният наказателен съд, създаден по силата на този статут, допълва националните правораздавателни органи,

решени да гарантират трайното зачитане на международното правосъдие,

постигнаха съгласие, както следва:

Част първа.

Съдът

Член 1

Отношения между Съда и Организацията на обединените нации

Член 2

Седалище на Съда

Член 3

2. Съдът сключва с приемащата държава споразумение за седалището си, което се одобрява от Събранието на държавите - страни по статута, и се сключва от председателя на Съда от името на последния.

3. Когато намери това за желателно, Съдът може да заседава другаде в съответствие с този статут.

Правно положение и правомощия на Съда

Член 4

2. Съдът може да упражнява функциите и правомощията си по този статут на територията на всяка държава - страна по статута, а чрез специално споразумение - и на територията на всяка друга държава.

Част втора.

Престъпления под юрисдикцията на Съда

Член 5

(a) престъплението геноцид;

(b) престъпления против човечеството;

(c) военни престъпления;

(d) престъплението агресия.

2. Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на престъплението агресия след приемането на разпоредба в съответствие с чл. 121 и 123, която определя престъплението и установява условията, при които Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на това престъпление. Тази разпоредба трябва да съответства на релевантните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации.

Геноцид

Член 6

геноцид" е всяко от следните действия, извършено с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти национална, етническа, расова или религиозна група: (a) убиване на членове на групата;

(b) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;

(c) умишлено налагане на групата условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожаване;

(d) въвеждане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;

(e) насилствено предаване на деца от тази група на друга група.

Престъпления против човечеството

Член 7

(a) убийство;

(b) физическо унищожение;

(c) поробване;

(d) депортиране или насилствено преместване на население;

(e) лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право;

(f) изтезания;

(g) изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие с подобна тежест;

(h) преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в ал. 3 или поради други основания, които са общопризнати за недопустими по международното право във връзка с всяко действие, посочено в тази алинея, или всяко престъпление от компетентността на съда;

(i) насилствено изчезване на лица;

(j) престъплението апартейд;

(k) други нечовешки деяния със сходно естество, които умишлено причиняват голямо страдание или тежко увреждане на тялото или на душевното или физическото здраве.

2. (а) По смисъла на ал. 1:

(b) "нападение срещу гражданското население" е поведение, свързано с многократното извършване на деяния измежду изброените в ал. 1 срещу всяко гражданско население, вследствие или в резултат на държавна или организационна политика за извършването на такова нападение;

(c) "физическо унищожение" е всяко умишлено налагане на условия за живот, насочено към изтребване на част от населението, включително лишаване от достъп до храна и медицинско обслужване;

(d) "поробване" е упражняването на някое или всички правомощия, свързани с правото на собственост над едно лице, и включва упражняването на такава власт при търговия с хора, особено жени и деца;

(e) "депортиране или насилствено преместване на население" е насилственото преселване на съответните лица чрез експулсиране или други принудителни действия от областта, в която те присъстват правомерно, без основание по международното право;

(f) "изтезание" е умишленото причиняване на тежка физическа или душевна болка или страдание на лице, което се намира под властта или контрола на обвиняемия; с изключение на това, изтезанието не включва болката или страданието, които са причинени или са присъщи, или са резултат единствено на правомерни санкции;

(g) "насилствено забременяване" означава неправомерното раждане от жена, чиято бременност е предизвикана насилствено, с намерение да се повлияе на етническия състав на определено население или да бъдат извършени други тежки нарушения на международното право; това определение в никакъв случай не се тълкува като засягащо националните закони, свързани с бременността;

(h) "преследване" е умишленото и тежко лишаване от основни права в противоречие с международното право поради причини, свързани с идентичността на групата или общността;

(i) "престъплението апартейд" означава нечовешки деяния с характер, аналогичен на посочените в ал. 1, извършени в контекста на институционализиран режим за систематично потискане и господство на една расова група над друга расова група или групи, и предприети с цел поддържане на този режим;

(j) "насилствено изчезване на лица" е арестуването, задържането или отвличането на лица от или с разрешението, подкрепата или съгласието на държава или политическа организация, последвано от отказ да се признае това лишаване от свобода или да бъде дадена информация за съдбата или местонахождението на тези лица, с цел те да бъдат лишени от правна защита за продължителен период от време.

3. По смисъла на този статут терминът "пол" означава двата пола - мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът "пол" няма никакво друго значение освен посоченото.

Военни престъпления

Член 8

2. По смисъла на този статут "военни престъпления" са:

(a) тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949 г., а именно всяко от следните деяния срещу лица или имущество, защитени от разпоредбите на съответната женевска конвенция:

(i) умишлено убийство;

(ii) изтезание или нечовешко отнасяне, включително биологически опити;

(iii) преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето;

(iv) присвояване и унищожаване на имущество, което се извършва незаконно, произволно и в големи мащаби и не е оправдано от военните нужди;

(v) принуждаване на военнопленник или друго защитено лице да служи във въоръжените сили на неприятелската страна;

(vi) умишлено лишаване на военнопленник или друго защитено лице от правото на справедлив и редовен съдебен процес;

(vii) незаконно депортиране или преместване или незаконно задържане в затвор;

(viii) вземане на заложници;

(b) други тежки нарушения на законите и обичаите, приложими по време на международен въоръжен конфликт, в съществуващите рамки на международното право, а именно някое от следните деяния:

(i) умишлено извършване на нападения срещу гражданското население като такова или срещу отделни мирни жители, които не вземат пряко участие във враждебните действия;

(ii) умишлено извършване на нападения срещу граждански обекти, т.е.обекти, които не представляват военна цел;

(iii) умишлено извършване на нападения срещу персонал, съоръжения, материали, формирования или превозни средства, използвани за хуманитарна помощ или омиротворителна операция в съответствие с Устава на ООН, доколкото те се ползват от защитата, предоставена на гражданското население или гражданските обекти от международното право на въоръжените конфликти;

(iv) умишлено започване на нападение със съзнанието, че то ще причини големи загуби или увреждания сред гражданското население или щети на граждански обекти, или обширни, трайни и тежки увреждания на природната среда, които явно са прекомерни в сравнение с очакваните конкретни и преки военни предимства;

(v) нападение или бомбардиране с каквито и да са средства на градове, села, местообитания или жилища, които на се защитени и не представляват военна цел;

(vi) убийство или раняване на комбатант, който е извън строя или вече няма средства за защита и се е предал доброволно;

(vii) неправомерно използване на бял флаг или на знамето или военните знаци и униформата на неприятеля, или на Организацията на обединените нации, както и на емблемите по Женевските конвенции, водещо до смърт или тежки увреждания на хората;

(viii) пряко или непряко преместване от държава окупаторка на част от нейното гражданско население в окупираната от нея територия или депортиране или преместване на цялото или част от населението на окупираната територия в рамките на последната или извън нея;

(ix) умишлено извършване на нападения срещу сгради, предназначени за култова дейност, образование, изкуство, наука или благотворителна дейност, исторически паметници, болници и места където се събират болни и ранени, при условие че те не са военни обекти;

(x) подлагане на лица, които се намират във властта на неприятелска страна, на физическо осакатяване или на медицински или научни експерименти от каквото и да е естество, които не са оправдани от медицинското, стоматологичното или амбулаторното лечение на съответното лице, нито се извършват в негов интерес, и които причиняват смърт или сериозна заплаха за здравето на това лице или лица;

(xii) заповед да няма пощада;

(xiii) разрушаване или реквизиция на неприятелско имущество, освен ако това разрушаване или реквизиция се налагат императивно от военните нужди;

(xiv) обявяване на правата и исковете на гражданите на неприятелската страна за отменени, суспендирани или недопустими в съд;

(xv) принуждаване на гражданите на неприятелската страна да участват във военни операции, насочени срещу собствената им страна, дори когато преди началото на войната те са били на военна служба в неприятелската страна;

(xvi) ограбване на град или място, дори когато са превзети чрез нападение;

(xvii) използване на отрова или отровни оръжия;

(xviii) използване на задушливи, отровни или други газове, както и на всички подобни течности, материали или приспособления;

(xix) използване на куршуми, които лесно експлодират или се сплескват в човешкото тяло, като куршуми с твърда обвивка, която не покрива изцяло сърцевината или е надупчена;

(xx) използване на оръжия, снаряди и материали, както и методи за водене на бойните действия, които могат да причинят прекомерни вреди или ненужно страдание или които по природата си нямат избирателно действие в нарушение на международното право на въоръжените конфликти, при условие че тези оръжия, снаряди и материали или методи за водене на бойните действия са предмет на цялостна забрана и са посочени в приложение към този статут чрез изменение в съответствие с релевантните разпоредби на чл. 121 и 123;

(xxi) посегателство над личното достойнство, по-специално оскърбително и унизително отнасяне;

(xxii) изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване според определенията в чл. 7, ал. 2(f), насилствена стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие, която съставлява и тежко нарушение на Женевските конвенции;

(xxiii) използване на присъствието на гражданско лице или на друго защитено лице за предпазване на някои пунктове, зони или въоръжени сили от военни операции;

(xxiv) умишлено извършване на нападения срещу сгради, материали, санитарни формирования и транспорт, както и персонал, които използват емблемите на Женевските конвенции в съответствие с международното право;

(xxv) умишлено подлагане на глад на гражданското население като метод за водене на бойните действия чрез лишаването му от обекти, необходими за неговото оцеляване, включително умишленото възпрепятстване на хуманитарните доставки, предвидени в Женевските конвенции;

(xxvi) набиране на деца под петнадесетгодишна възраст в националните въоръжени сили или използването им за активно участие във въоръжените действия;

(c) при въоръжен конфликт, който няма международен характер - тежки нарушения на чл. 3, общ за четирите Женевски конвенции от 12 август 1949 г., а именно някое от следните дейния, извършени срещу лица, които не вземат активно участие във въоръжените действия, включително членове от състава на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и онези, които са извън строя поради болест, рани, задържане или друга причина:

(i) насилие над живота и личността, по-конкретно убийство, осакатяване, жестоко отнасяне и изтезание;

(ii) посегателство над личното достойнство, по-конкретно оскърбително и унизително отнасяне;

(iii) вземане на заложници;

(iv) постановяване на присъди и изпълнение на екзекуции без предходен съдебен акт, постановен от редовно конституиран съд, който предоставя всички съдебни гаранции, общопризнати като необходими;

(d) алинея 2(c) се прилага към въоръжените конфликти с немеждународен характер и следователно не се прилага при случаи на вътрешни нарушения на реда и напрежения, като размирици, изолирани и спорадични актове на насилие или други действия с подобен характер;

(e) други сериозни нарушения на законите и обичаите, приложими по време на въоръжен конфликт с немеждународен характер, в установените рамки на международното право, а именно някое от следните деяния:

(i) умишлено извършване на нападения срещу гражданското население като такова или срещу отделни граждански лица, които не вземат пряко участие във въоръжените действия;

(ii) умишлено извършване на нападения срещу сгради, материали, санитарни формирования и превозни средства, както и персонал, които използват емблемите на Женевските конвенции в съответствие с международното право;

(iii) умишлено извършване на нападения срещу персонал, съоръжения, материали, формирования или превозни средства, използвани за хуманитарна помощ или омиротворителна мисия в съответствие с Устава на ООН, доколкото те се ползват от защитата, предоставена на гражданското население или гражданските обекти от международното право на въоръжените конфликти;

(iv) умишлено извършване на нападения срещу сгради, предназначени за култова дейност, образование, изкуство, наука или благотворителна дейност, исторически паметници, болници и места, където се събират болните и ранените, при условие че те не са военни обекти;

(v) ограбване на град или село, дори когато са превзети чрез нападение;

(vi) изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване според определението в чл. 7, ал. 2(f), насилствена стерилизация и всяка друга форма на сексуално насилие, която съставлява и тежко нарушение на чл. 3, общ за четирите Женевски конвенции;

(vii) набиране на деца под петнадесетгодишна възраст във въоръжените сили или групи или използването им за активно участие във въоръжените действия;

(viii) издаване на заповед за преместване на гражданско население поради причини, свързани с въоръжения конфликт, освен ако това се изисква с оглед сигурността на съответните граждански лица или императивни военни причини;

(ix) вероломно убийство или раняване на противников комбатант;

(x) заповед да няма пощада;

(xi) подлагане на лица, които се намират във властта на друга страна в конфликта, на физическо осакатяване или на медицински или научни експерименти от каквото и да е естество, които не са оправдани от медицинското, стоматологичното или амбулаторното лечение на съответното лице, нито се извършват в негов интерес, и които водят до смърт или сериозно застрашават здравето на това лице или лица;

(xii) разрушаване или реквизиция на имуществото на неприятеля, освен ако такова разрушаване или реквизиция се налагат императивно от нуждите на конфликта;

(f) алинея 2(e) се прилага към въоръжени конфликти с немеждународен характер и следователно не се прилага към ситуации на вътрешни нарушения на реда и напрежения, като размирици, изолирани и спорадични актове на насилие или други действия с подобен характер. Тя се прилага към въоръжени конфликти, които се развиват на територията на определена държава, когато там съществува продължителен военен конфликт между правителствените сили и организирани въоръжени групи или между такива групи.

3. Разпоредбите на ал. 2(c) и (e) не засягат отговорността на правителството да поддържа или да възстанови правото и реда в държавата, или да защити единството и териториалната цялост на държавата чрез всички правомерни средства.

Член 9

1. Елементите на престъпленията подпомагат Съда при тълкуването и прилагането на чл. 6, 7 и 8. Те се приемат с мнозинство от две трети от членовете на Събранието на държавите - страни по статута.

2. Изменения в елементите на престъпленията могат да бъдат предлагани от:

(a) всяка държава - страна по статута;

(b) съдиите, с абсолютно мнозинство;

(c) прокурора.

Измененията се приемат с мнозинство от две трети от членовете на Събранието на държавите - страни по статута.

3. Елементите на престъпленията и измененията в тях трябва да съответстват на този статут.

Член 10

Компетентност по време

Член 11

2. Ако една държава се присъедини към статута след влизането му в сила, Съдът може да упражни юрисдикцията си само по отношение на престъпленията, извършени след влизането на статута в сила за тази държава, освен ако последната е направила декларация по чл. 12, ал. 3.

Предпоставки за упражняване на юрисдикцията

Член 12

2. В случаите по чл. 13, т. (a) или (c) Съдът може да упражни юрисдикцията си, ако една или повече от следните държави са страни по статута или са приели юрисдикцията на Съда в съответствие с ал. 3:

(a) държавата, на чиято територия е извършено съответното деяние, или ако престъплението е извършено на борда на плавателен съд или въздухоплавателно средство - държавата по регистрацията на този съд или средство;

(b) държавата, чийто гражданин е лицето, обвинено в престъплението.

3. Ако по ал. 2 се изисква приемане от държава, която не е страна по този статут, тази държава може да приеме упражняването на юрисдикцията на Съда по отношение на съответното престъпление чрез декларация, подадена до секретаря. Приемащата държава е длъжна да сътрудничи на Съда без никакво забавяне или изключение в съответствие с част 9.

Упражняване на юрисдикцията

Член 13

(a) в съответствие с чл. 14 държава - страна по статута, отнесе до прокурора ситуация, при която има данни, че са извършени едно или повече такива престъпления;

(b) в съответствие с Глава V от Устава на ООН Съветът за сигурност отнесе до прокурора ситуация, при която има данни, че са извършени едно или повече такива престъпления; или

(c) прокурорът възбуди разследване по отношение на такова престъпление в съответствие с чл. 15.