Научно-приложни статии
ОБОБЩЕНИ РАЙОННИ ЗАВИСИМОСТИ ЗА ОВОДНИТЕЛНОТО ВОДНО КОЛИЧЕСТВО
гл. ас. д-р инж. Весела Захариева, кат. Хидравлика и хидрология, УАСГ
REGIONAL RELATIONSHIPS FOR ECOLOGICAL FLOW DETERMINATION Chief Assist. Prof. Dr. Eng. Vesela Zaharieva – Hydraulics and Hydrology Department, University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy
Abstract. In order to prevent the irreversible degradation of the riverin ecosystem it is necessary some water flow to remain within the stream course. The provision of the necessary ecological discharge is a part of the water resources allocation planning. For its determination is used mathematical model created by the author which was applied to 70 points of the national river basin network. The obtained results are generalized in the form of regional relationships.
Оводнителното водно количество е тази част от речния отток, която се оставя в реката, за съхраняване на речните екосистеми. Водните количества за оводняване се разглеждат като част от водностопанския баланс и се задават приоритетно.
При разработването на Генералните схеми за използване на водите в районите за басейново управление [1] са определени водни количества за съхраняване на речните екосистеми. За целта са извършени моделни изследвания с математически модел [2, 3] за характерни пунктове, определени от водостопанските схеми за всяко от поречията. Пунктовете са посочени в табл. 1. За всеки пункт са дадени нормата на оттока Q0, коефициентът на вариация Cv, определеното оводнително водно количество Qов, процентът на оводнителното водно количество от нормата на оттока Qов/Q0.
Таблица 1
створ
|
Q0
|
Cv
|
Qов
|
|
m3/s
|
m3/s
|
%
|
поречие Огоста
|
Тополовец след яз. Кула
|
0.304
|
0.427
|
0.015
|
5
|
Войнишка след яз.Полетковци
|
0.344
|
0.510
|
0.015
|
4
|
Видбол устие
|
0.418
|
0.546
|
0.030
|
7
|
Арчар устие
|
0.757
|
1.092
|
0.050
|
7
|
Лом вхв Ломска деривация
|
4.741
|
0.354
|
0.200
|
4
|
Цибрица устие
|
1.969
|
0.338
|
0.200
|
10
|
Огоста при Монтана
|
10.220
|
0.319
|
0.700
|
7
|
Скът при Мизия
|
1.877
|
0.457
|
0.100
|
5
|
поречие Искър
|
Искър след яз. Искър
|
11.273
|
0.320
|
0.150
|
1
|
Искър след бент Панчарево
|
12.712
|
0.317
|
0.679
|
5
|
Лесновска след яз.Огняново
|
0.564
|
0.492
|
0.062
|
11
|
Искър при гр.Нови Искър
|
17.572
|
0.304
|
1.431
|
8
|
Малък Искър устие
|
11.480
|
0.329
|
0.918
|
8
|
Батулийска устие
|
2.579
|
0.368
|
0.207
|
8
|
Искър при Кунино
|
46.533
|
0.352
|
3.538
|
8
|
поречие Вит
|
след Черни Вит
|
8.669
|
0.262
|
1.000
|
12
|
след Калник
|
10.602
|
0.273
|
1.200
|
11
|
след Тученица
|
15.967
|
0.309
|
1.800
|
11
|
поречие Осъм
|
смесие Ч. и Б. Осъм
|
7.646
|
0.273
|
0.800
|
10
|
след Ловеч
|
10.535
|
0.275
|
1.000
|
9
|
след Мечка
|
15.783
|
0.268
|
1.600
|
10
|
поречие Янтра
|
Росица устие
|
13.800
|
0.365
|
1.500
|
11
|
Янтра след Росица
|
47.576
|
0.391
|
4.000
|
8
|
Лефеджа устие
|
6.214
|
0.439
|
0.150
|
2
|
Джулюница устие
|
6.262
|
0.443
|
0.300
|
5
|
Дряновска устие
|
2.065
|
0.366
|
0.100
|
5
|
Янтра при Габрово
|
4.390
|
0.317
|
0.400
|
9
|
поречие Р. Лом
|
Ч. Лом устие
|
1.524
|
0.544
|
0.100
|
7
|
Б. Лом устие
|
0.861
|
0.510
|
0.060
|
7
|
Р. Лом при Божичен
|
5.851
|
0.492
|
1.200
|
21
|
поречие Камчия
|
след яз. Съединение
|
0.693
|
0.568
|
0.090
|
13
|
след яз. Тича
|
6.339
|
0.487
|
0.150
|
2
|
след яз. Камчия
|
7.610
|
0.455
|
0.200
|
3
|
след яз. Цонево
|
9.635
|
0.455
|
0.320
|
3
|
смесие Луда и Гол. Камчия
|
23.861
|
0.448
|
2.000
|
8
|
Южночерно-морски реки
|
Факийска, при с. Зидарово
|
3.816
|
0.581
|
0.300
|
8
|
Ропотамо, при с. Веселие
|
1.128
|
0.660
|
0.220
|
20
|
Велека, при с. Бродилово
|
9.694
|
0.590
|
1.900
|
20
|
Средецка при устието
|
3.565
|
0.558
|
0.800
|
22
|
Дяволска при яз.Ясна Поляна
|
0.367
|
0.669
|
0.060
|
16
|
Ахелой при яз. Ахелой
|
0.167
|
0.795
|
0.050
|
30
|
поречие Струма
|
при Перник
|
2.117
|
0.237
|
0.200
|
9
|
при Ръждавица
|
9.635
|
0.409
|
1.000
|
10
|
при Бобошево
|
26.405
|
0.279
|
2.500
|
9
|
при Крупник
|
45.671
|
0.313
|
4.500
|
10
|
поречие Места
|
при Якоруда
|
4.180
|
0.250
|
0.700
|
17
|
при Добринище
|
16.505
|
0.309
|
1.900
|
12
|
при Хаджидимово
|
28.814
|
0.345
|
2.800
|
10
|
поречие Марица
|
при Харманли
|
102.457
|
0.301
|
10.000
|
10
|
при Първомай
|
79.334
|
0.270
|
8.000
|
10
|
при Белово
|
8.280
|
0.242
|
0.900
|
11
|
при Пловдив
|
54.401
|
0.264
|
5.500
|
10
|
при Пазарджик
|
26.573
|
0.263
|
2.500
|
9
|
устие Сазлийка
|
11.494
|
0.484
|
1.300
|
11
|
устие Стара
|
1.369
|
0.243
|
0.100
|
7
|
устие Стряма
|
9.801
|
0.343
|
1.400
|
14
|
устие Пясъчник
|
2.204
|
0.408
|
0.500
|
23
|
устие Тополница
|
10.479
|
0.336
|
1.000
|
10
|
поречие Тунджа
|
след яз. Жребчево
|
22.600
|
0.253
|
2.300
|
10
|
след яз. Копринка
|
12.880
|
0.257
|
1.500
|
12
|
устие Асеновска
|
0.780
|
0.397
|
0.070
|
9
|
устие Поповска
|
0.840
|
0.527
|
0.090
|
11
|
при Ямбол
|
32.716
|
0.302
|
3.000
|
9
|
при Елхово
|
33.516
|
0.310
|
3.000
|
9
|
на границата
|
39.710
|
0.325
|
4.000
|
10
|
поречие Арда
|
при Ардино
|
21.303
|
0.337
|
1.700
|
8
|
при Сърница
|
25.853
|
0.346
|
1.900
|
7
|
устие р.Крумовица
|
9.841
|
0.437
|
0.500
|
5
|
устие р.Върбица
|
17.444
|
0.427
|
1.000
|
6
|
устие р.Бяла
|
6.862
|
0.620
|
0.250
|
4
|
Оводнителното водно количество, изразено като процент от нормата на оттока, се променя в широки граници – от 1 до 30%. С висок процент – над 19, се характеризират Южночерноморските реки. На фиг. 1 е дадено честотното разпределение на този показател. Най-често срещания процент за оводнителното водно количество е между 9 и 12.
фиг. 1
Оводнителното водно количество, изразено като процент от нормата на оттока, сравнително добре корелира с коефициента на вариация. Коефициентът на корелация между оводнителното водно количество и логаритъма на коефициента на вариация е . Зависимостта е обратна – с увеличаване на коефициента на вариация намалява процента на частта от оттока, която трябва да се отделя за оводняване. На фиг. 2 е илюстрирана тази зависимост.
фиг. 2
С най-висок процент на оводняване се характеризират Южночерноморските реки, а с най-нисък – р. Арда (фиг. 3). За реките от Южна България са определени по-високи оводнителни водни количества, отколкото за тези в Северна. За Северна България с най-висок процент на оводнителното водно количество се характеризират Вит и Осъм.
фиг. 3
За всяко поречие са изведени зависимости на оводнителното водно количество [m3/s] от нормата на оттока. Посочени са на фиг. 4а – 4л.
фиг. 4а
фиг. 4б
фиг. 4в
фиг. 4г
фиг. 4д
фиг. 4е
фиг. 4ж
фиг. 4з
фиг. 4и
фиг. 4й
фиг. 4к
фиг. 4л
Създадените районни зависимости ще позволят екологически целесъобразно определяне на оводнителното водно количество в реките след хидротехнически съоръжения за територията на България.
Литература -
Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление, ИВП-БАН, С., 2000.
-
Зарбова К. и кол., Оценка на някои екологически изменения при нарушаване режима на речния отток в поречията на Янтра и Осъм, НВИЦ на КОПС, С., 1989.
-
Захариева В., математически модел за определяне на оводнителното водно количество, годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия, С., том ХLI, свитък “Хидротехника” 2003/04 С., 2004.
Резюме
Оводнителното водно количество е тази част от речния отток, която се оставя в реката, за съхраняване на речните екосистеми. То се разглежда като част от водностопанския баланс и се задава приоритетно. За определянето му се използва математически модел, разработен от автора. Извършени са моделни изследвания за 70 пункта от всички поречия на територията на България. Получените резултати са обобщени в районни зависимости.
БУЛАКВА 1/2006
Сподели с приятели: |