Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика



страница9/9
Дата28.08.2016
Размер2.09 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

158 Виж Dictionnaire des antiquités, s.v. Butina; Forrer in Reallexicon, s.v. Muschelschmuck; Pauly-Wissova, s.v. Margaritai; Déonna, стр. 406; G. Bellucci, Parallèles ethnographiques (Перуза, 1915 г.), стр. 25-27; U. Pestallozza, Sulla rappresentazione di un pithos arcaico-beotico (Studi е Materiali di Storia délie Religioni, том XIV, 1938 г., cmp. 12-32), стр. 14 и сл.; Hoernes-Menghin, Urgeschichte der bildenden Kunst in Europa (Виена, 1925 г.), стр. 319, фиг. 1-4 (фигурки във формата на раковини, произхождащи от Тракия).

159 Meyer, Trilogie Altindischer Mächte und Feste der Vegetation (Цюрих, 1937 г.), том I, cmp. 29

160 J. W. Jackson, Shell-Trumpets and their distribution in Old and New World (Manchester Memoirs, 1916 г., N8), стр. 7.

161 Hornell, The sacred Chunk of India (Madpac. Fisheries Publications, 1914 г.), цитиран също от Jackson, The Aztec Moon-Cult, стр. 2-3. Виж и Arnould Locard, Les Coquilles sacrées dans les religions indiennes (Annales du Musée Guimet, т. VU, cmp. 292-306)

162 Jackson, The Aztec Moon-Cult, навсякъде.

163 Kingsborought, Antiquities of Mexico (Лондон, 1831-1848 г.), т. VI, стр. 203.

164 J. W. Jackson, The Money-Cowry (Cypraea moneta, L.) as a sacred objet among American Indians (Manchester Memoirs, том 60, N4, 1916 г.), стр. 5 и сл.

165 Виж книгата ни Шаманизъм, стр. 343 и сл

166 Jackson, Shell-Trumpets, стр. 8, 11, 90. W. H. R. Rivers, The history of Melanesian Society (Кембридж, 1914 г.), т. I, стр. 69, 98, 186; т. II, стр. 459, 535

167 Виж множеството примери, посочени от S. Seligmann в „Der böse Blick" (Берлин, 1910 г.), том II, стр. 126 и сл., 204 и сл

168 В. Laufer, Jade, a study in Chinese Archaeology and Religion (Field Museum, Чикаго, 1912 г.), стр. 299, бележка.

169 Laufer, цит. произв., стр. 299. Виж също Karlgren, Some fecundity symbols, стр. 22 и сл.; Giseler, Les Symboles de jade dans le taoïsme (Revue d'Histoire des Religions, 1932 г., т. 105, стр. 158-181).

170 C. Hentze, Les Figurines de la céramique funéraire (Дрезден, 1928 г.), стр. V. Вж също C. Hentze, Les Jades archanques en Chine (Artibus Asiae, III, 1928-1929 г., стр. 96-110); същия автор, „Les Jades Pi et les symboles solaires " (пак там, стр. 199-216; т. IV, стр. 35-41)

171 S. Couvreur, Li Ki, том II (Ho Kien Fou, 2-po изд. 1913 г.) стр. 252. Виж също Couvreur, Tso tchouan, прев. на фр., т. I,стр. 259

172 De Groot, Religious System of China (1892 г.), I, стр. 277.

173 Andersson, цит. произв., стр. 323. Кори се откриват дори в гробове, датиращи от края на палеолита; виж К. Singer, цит. произв., стр. 50

174 Kunz u Stevenson, The Book of the Pearl, стр. 310.

175 Виж Robert Hertz, Mélanges de sociologie religieuse et de folklore (Париж:, 1928 г.), стр. 10

176 Dèchelette, Manuel d archéologie préhistorique celtique et gallo-romaine, 2-ро изд. (Париж, 1924 г.), т. I, стр. 208.

177 Виж: Osborn, Men of the Old Stone age, стр. 304, 305

178 Th. Mainage, Les Religions de la préhistoire. I. L'Age paléolithique (Париж, 1921 г.), стр. 96-97.

179 Sir E. Wallis Budge, Amulets and Superstitions (Оксфорд, 1930 г.), стр. 73

180 Sir Arthur Evans, The Palace of Minos, том I (Лондон, 1921 г.), стр. 37

181 1 Jackson, The geographical distribution of the use of Pearls and Pearl-Shell, препечатана в Shells as evidence of the migrations of early culture, стр. 72 и сл. Вж също и стр. 112 и сл

182 Jackson, Shells, стр. 116-117

183 С. С. Willoughby, The Virginia Indians in the seventeenth century (The American Anthropologist, m. IX, NI, януари 1907 г., стр. 57-86), стр. 61, 62

184 Виж W. J. Perry, The Children of the Sun, стр. 66. Индианците, които живеят по крайбрежната ивица на Калифорнийския залив и чието културно равнище си остава извънредно първобитен, покриват мъртъвците си с черупка на костенурка, пак там, стр. 250. Поради факта, че е морско животно, костенурката действително се свързва тясно с водите и с луната.

185 Kunz и Stevenson, The Book of the Pearl, стр. 485 и сл

186 Stephens, Incidents of travel in Yucatan, г. II, стр. 344, цитиран от Andrée, Die Metalle bei den Naturvölkers (Лайпциг, 1884 г.), стр. 136

187 Виж нашия труд Metallurgy, Magic and Alchemy, стр. 12 (Zalmoxis, I, стр. 94)

188 Madeleine Colani, Haches et bijoux. République de l'Equateur, Insulinde, Eurasie. (B.E.F.E.O., XXXV, 1935 г., факсимиле 2, iтр. 313-362), стр. 347.

189 Виж също Hanna Rydh, On Symbolism in mortuary ceramics (Bull, of the Museum of Far Eastern Antiquities, NI, Стокхолм, 1929 г., стр. 71-121), стр. 114 и сл

190 Andersson, цит. произв., стр. 299 и сл.; Jackson, The geographical distribution, passim

191 Nieuwenhuis, Kunstperlen und ihre kulturelle Bedeutung (Intern. Archiv f. Ethnographie, т. 16, стр. 135-153)

192 Madeleine Colani, Essai d'ethnographie comparée (В. Е. F. Е. О., том XXXVI. 1936 г., стр. 197-280), стр. 198 и сл

193 Ernst Darmstaedter, Der babylonisch-assyrische Lasurstein (в Studien für Geschichte der Chemie, Festgabe Ed. von Lippmann, Берлин, 1927 г., стр. 1-8). Виж книгата ни Cosmologie si alchimie babiloniana, стр. 51 и сл

194 George F. Kunz, The Magic of Jewels and Charms (Филаделфия-Лондон, 1915 г.), стр. 308

195 Leon Wiener, Africa and the discovery of America (Филаделфия, 1920-1922 г.), том II, стр. 237-248; виж нашата книга Cosmologie si alchimie babiloniana, стр. 56 и сл

196 С. G. Seligman and H. C. Beck, Far eastern glass: some western origins (Bulletin of the Museum of Far Eastern Antiquities, N10, Стокхолм, 1938 г., стр. 1-64).

197 Andersson, Children of the yellow earth, cmp. 323; On symbolism in the prehistoric painted ceramics of China (Bulletin of the Museum of Far East ern Antiquities, том I, 1929 г., стр. 66 и сл.).

198 Children of the yellow earth, стр. 324

199 Andersson, On symbolism in the prehistoric painted ceramics. Hanna Rydh, Symbolism in mortuary ceramics cmp. 81 и сл. Виж Carl Hentze, Mythes et symboles lunaires (Антверпен, 1932 г.), стр. 118 и сл

200 Andersson, Children of the yellows earth, стр. 323 и сл

201 Symbolism in mortuary ceramics, по-специално стр. 72 и сл.

202 Madeleine Colani, Haches et bijoux, стр. 351 и сл

203 Виж трудовете на Andersson и на Hentze. Вж също L. Siret, Origine et signification du décor spirale (XV международен конгрес по Антропология, Португалия, 1930 г., стр. 465-482: рационалистично обяснение). По въпроса за символиката на морската раковина в индуските теология и изкуство, еж. A. Coomaraswamy, Elements ofbuddhist Iconography (Кембридж, 1935 г.), стр. 77-78; A new approach to the Vedas (Лондон, 1933 г.), стр. 91, бел. 67

204 Kunz u Stevenson, цит. труд, стр. 209; Jackson, Shells as evidence of the migrations of early culture, стр. 92.

205 Kunz, пак там, стр. 308.

206 R. Garbe, Die Indische Mineralien (Лайпциг, 1882 г.), стр. 74.

207 Harshacarîta, прев. Cowell и Thomas, стр. 251 и сл.

208 Leclerc, Traité des simples, m. II, стр. 248 (Ибн ел-Бейтхар цитира Ибн Macca u Исхак Ибн Амран, но се ограничава само с медицинското им приложение); Julius Ruska, Das Steinbuch des Aristoteles (Хайделберг, 1912 г.), стр. 133: в народните вярвания, разпространени в Индия и Арабия; виж Penzer, Ocean of Story (Лондон, 1924 г.), т. I, стр. 212, 213 (бисерният прах лекува болките в очите и т.н.)

209 P. Saintyves, L'astrologie populaire, стр. 181 и сл.

210 Виж нашия Traité d'Histoire des Religions, cmp.328 (библиография). Основната теза е изложена в проучването на W. R. Halliday, Of snakestones (публикувано отново във Folklore Studies, Лондон, 1924 г., стр. 132-155). Виж също M. 0. W. Jeffreys, Snake Stone (Journal of the Royal African Society, LX1,1942 г., N165)

211 Виж: напр. De Groot, Les Fêtes annuellement célébrées a Emouï, том II, стр. 369, 385; Gieseler, Le Mythe du dragon en Chine (Revue Archéologique, 5-та серия, том VI, 1917 г., стр. 104-170).

212 Josef Zykan, Drache und Perle (Artibus Asiae, VI, 1-2,1936 г., стр. 5-16), стр. 9, фиг. 1 и т.н

213 Alfred Salmony, The magic ball ans the golden fruit in ancient Chinese art (Art and Thought, Hommage a Coomaraswamy, Лондон, 1947 г., стр. 105-109); виж също нашия Traité d'Histoire des Religions, стр. 238 и en. Проучването на Marc R. Sauter „Essai sur l'histoire de la perle à ailette (Jahrbuch der Schweizerischen Geselschaftfiir Urgeschichte, XXXV, Фрауенфелд, 1945 г.) бе недостъпно за нас

214 S. Seligmann, Der böse Blick, II, стр. 126, 209; същия автор, Die magische Heit– und Schutzmittel, стр. 199

215 Перлата предпазва от епидемии, вдъхва смелост на този, който я носи и т.н. : сравни М. Gaster, The Hebrew version of the Secretum Secretorum (публикувано отново в Studies and Textes, том II, Лондон, 1925-1928 г.),стр. 812

216 Louis Finot, Les Lapidaires indiens, стр. 16; Kunz, цит. произв., стр. 316.

217 Karlgren, цит. произв., стр. 30

218 Jackson, The Money Cowry (Cypraea moneta, L.) as a sacred object among American Indians, стр. 3 и сл.

219 Виж The use of Cowry-shells for the purposes of currency, Amulets and Charms (Manch. Mem., 1916 г., N13); Shells, cmp. 123-194; Leo Wiener, Africa and the discovery of America, cmp. 203 и сл.; Helmut Petri, Die Geldformen der Sudsee (Anthropos, 31, 1936 г., стр. 187-212; 509-554), стр. 193 и сл., 509 и сл. (раковините-кори като монета), 208 и сл. (перлата като монета). Не сме използвали проучването на М. J. M. Faddegon „Notice sur les cauris" (Tijdschrift van het Kon. Ned. Genootschap voor Munt-en Penningkunde, 1905 г.; виж Isis, том 19, 1933 г., стр. 603)

220 Karlgren, цит. произв., стр. 34.

221 Виж Pauly-Wissowa, Margaritai, кол. 1692

222 H. Usener, Die Perle. Aus der Geschichte eines Bildes (в Theologische Abhandlungen C. von Weizäcker...gewidmet, Фрайбург на Брайсгау, 1892 г., стр. 201-213); Carl-Martin Edsman, Le Baptême de feu (Лайп-циг-Упсала, 1940 г.), стр. 190 и сл.

223 Резюме на книгата на Edsman, Svensk Teologisk Kvartalskrift, том 17, 1945 г., стр. 228-233: виж Geo Widengren, Mesopotamian elements in manicheism (Упсала, 1946 г.), стр. 119; същ. авт., Der iranische Hintergrund der Gnosis (Zeitschriftfiir Religions– und Geistesgeschichte, IV, 1952 г., стр. 97-114), стр. 113

224 A. Hilgenfeld, Der Königssohn und die Perle (Zeitschrift fiir wissenschaftliche Theologie, том 47, 1904 г., стр. 219-249); R. Reitzenstein, Das iranische Erlo:sungsmysterium (Бон, 1921 г.), стр. 72 и сл. (съществен труд); Edsman, цит. произв., стр. 193. бел. 4; Widengren, Der iranische Hintergrund der Gnosis, стр. 105 и сл

225 P. Lundberg, La Typologie baptismale dans l'ancienne Église (Упсала-Лаепциг, 1942 г.); Jean Daniélou, S. J., Sacramentumfiitiiri. Etudes sur les origines de la typologie biblique (Париж, 1950 г.), стр. 13-20, 55-85 и dp. Същия автор, Bible et Liturgie (Париж, 1951 г.), стр. 29-173; Louis Beirnaert, S.J., La Dimension mythique dans le sacramentalisme chrétien (Eranos-Jahrbuch, 1949 г., т. XVII, Цюрих, 1950 г., стр. 255-286). Прекрасните книги на Лунберг и наДаниелу съдържат освен това и богати библиографски справки.

226 J. Daniélou, Bible et liturgie, стр. 58-59; виж: също Sacramentum futuri. стр. 58 и сл.; Lundberg, цит. произв., стр. 148 и сл

227 Тук се налага да припомним смисъла и основата на типологията. За изходна точка и служи самият Вехт Завет. Пророците действително са възвестили народа на Израил по време на робството му, че в бъдеще Бог ще извърши за него сходни и дори още по-големи дела от тези, които е вършил в миналото. Например, че ще има нов Потоп, който ще унищожи грешния свят и само малцина ще останат, за да положат основите на ново човечество; че ще има нов Изход и тогава чрез мощта си Бог ще освободи изпадналото в плен на идолите човечество; че ще има нов Рай, където Господ ще въведе своя освободен народ. Това е една първа типология, която може да се нарече есхатологическа, защото за пророците въпросните бъдещи събития са свързани с края на света и на човека. Следователно, Новият Завет не е измислил типологията. Той само е показал, че тя се е осъществила в лицето на Иисус от Назарет. Действително, с Иисус събитията от края. от цялостта на времената, са завършени. Той е новият Адам, с когото са настъпили времената на бъдещия Рай. В него вече е осъществено унищожението на грешния свят, изобразен от потопа. В него е осъществен истинският Изход, който освобождава Божия народ от тиранията на демона. В своето предсказание апостол Павел си е послужил с типологията като аргумент в подкрепа на посланието си, показвайки, че Христос продължава и дори надхвърля Вехтия Завет: „Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи (typikös), а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете (Първо послание до Коринтяни, 10:11). Ето какво свети Павел нарича consolatio Scripturarum " (Ж. Даниелу, Библия и Литургия, стр. 9-10)

228 Henri de Lubac, Aspects du Bouddhisme (Париж, 1951 г.), стр. 57, 66-67. По този въпрос, виж R. Bauerreiss, Arbor Vitae. „Lebensbaum" und seine Verwendung in Liturgie, Kunst und Brauchtm des Abendlandes (Мюнхен, 1938 г., Abhandlungen der Bayerischen Benediktiner-Akademie, III)

229 Санши – античен град в Централна Индия и голям будистки център – Бел. пр

230 Символиката е подсилена от факта, че в украсите при кръщелните обреди, Дървото на Живота е поставено в съседство с Елена, още един архаичен образ на цикличното обновяване (виж Henri-Charles Puech, „Le Cerf et le Serpent" (Еленът и Змията), Cahiers archéologiques, IV, 1949 г., стр. 17-60 и по-специално стр. 29 и сл.). Впрочем, в протоисторически Китай, в Алтай, при някои култури в Централна и Северна Америка (най-вече при Маите и индианците Пуебло от Ню-Мексико), еленът е един от символите на постоянното сътворение и на renovatio, точно защото периодично подновява рогата си; виж К. Хенце, „Как трябва да се чете иконографията на един китайски бронзов съд от епохата Шан (Conferenze I.S.M.E.O., том I, Рим, 1951 г., стр. 1-60), стр. 24 и сл.; също, Bronzegerät Kultbauten, Religion im ältesten China der Shang-Zeit (Антверпен, 1951 г.), стр. 210 и сл.В гръцките предания еленът се обновява като яде змии и веднага след това пие изворна вода: рогата му падат и еленът е подмладен за петдесет или за петстотин години (виж: сведенията на Puech, стр. 29). Омразата между елена и змията е космологически обусловена: еленът е във връзка с огъня и зората (Китай, Алтай, Америка и т.н.), а змията е един от Образите на Нощта и на ларвения, подземния живот. Но змията е и символ на периодичното обновяване, макар и на друго ниво. Всъщност, противопоставянето елен (или орел)– змия е по-скоро динамичният образ на „двойка противоположности", които трябва да се реинтегрират

231 За всичко, свързано с тези неща виж книгата ни Le Chamanisme et les techniques archaïques de l'extase

232 Виж Dom Stolz, Théologie de la mystique; J. Daniélou, Sacramentum futuri. Тук става по-скоро дума за едно изпреварване, тъй като пълното завръщане в Рая ще се осъществи едва след смъртта

233 Естествено, екстатичното изживяване на шамана не може да бъде сведено само до това „връщане в Рая", тъй като при него съществуват и редица други елементи. Тъй като сме посветили цяла книга на този безкрайно сложен въпрос, не смятаме за нужно да подхващаме още веднъж: разглеждането му. Ще отбележим обаче, че шаманското посвещение се състои в екстатично изживяване на смъртта и на възкресението, решаващо изживяване, което се открива във всички исторически мистики, включително и в християнската

234 Виж лекцията на Henri-Charles Puech, на тема „ Време, История и Мит в християнството през първите векове "(Temps, Histoire et Mythe dans le christianisme des premiers siècles) (публикувана в Proceedings of the Vll-th Congress for the History of Religions, Амстердам, 1951 г., стр. 33-52); виж също нашия труд „Митът на Вечното Завръщане ", стр. 177 и сл., както и Karl Lôwith, Meaning in History (Чикаго, 1949 г.).

235 Думите „история" и „исторически " могат да дадат повод за объркване и неясноти: от една страна, те означават всичко, което е конкретно и автентично в човешкото съществуване, в противовес на неавтентичното съществуване, състоящо се от всякакъв род бягства от действителността и машинални действия. От друга страна, в различните историцистки и екзистенциалистки течения, думите „история" и „исторически" изглежда означават, че човешкото съществуване е автентично само когато е сведено до осъзнаването на историческия си момент. Ние имаме предвид точно това, тоталитарно, значение на историята, когато се противопоставяме на „ историцизмите". Струва ни се, действително, че автентичността на едно съществуване не може да се сведе само до осъзнаването на собствената историчност: не могат да бъдат смятани за „бягство " и „неавтентичност" такива фундаментални изживявания като любовта, тревогата, свещеното, естетическата емоция, съзерцанието, радостта, меланхолията и т.н., всяко от които има свойствен само нему ритъм във времето, а всички заедно спомагат да се изгради това, което би могло да се нарече цялостен човек, който не се отказва от своя исторически момент, но и не се оставя да бъде отъждествен с него.

236 Виж Ad. Е. Jensen, Hainuweie, Volkserzählungen von der Molukken-Insel Geram (Франкфурт на Майн, 1939 г.), същия автор, Die Drei Ströme (Лайпциг, 1948 г.), стр. 277 и сл.; С. С. Jung и Karl Kepényi, Das gütlichen Mädhen (Albae Vigilae, Heft, 8-9, Амстердам, 1941 г).

237 Този въпрос ще бъде обстойно разгледан във втория том на нашия Трактат по История на религиите

238 За да разберем по-добре преобразуването на света чрез символа, трябва само да си припомним диалектиката на йерофанията: един предмет става свещен, без обаче да престава да бъде това, което е (виж по-горе, стр. 81)


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга трета от библиотека „Вечност" представлява подбор от две произведения на големия френски спиритуалист и философ Жан Приор „Аурата на безсмъртното тяло"


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница