Образите на цар иван александър

KONSTANTIN PRESLAVSKY UNIVERSITY S H U M E N

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

КАТЕДРА ПО ТЕОЛОГИЯ

Изготвил: Неделчо Стойчев Неделчев, Проверил:

специалност Теология, фак. № 514 доц. д-р архим. П. Стефанов
След продължилото повече от век и половина византийско иго българската държава отново се възражда за свободен живот през 1186 г. Втората българска държава просъществува две столетия, през които се редуват периоди на възход и упадък, докато най-после е покорена от турците.

Българската култура през ХІІІ-ХІV век се развива и процъфтява в условията на характерните за епохата социално-икономически условия. Осезателно се чувства влиянието на Византия, както и все по-засилващото се влияние на по-близкия и по-далечния Изток или Запад.

Социално-икономическото развитие в средновековното българско общество се отразява върху културата през ХІІІ-ХІV век. От съществено значение е възобновяването на Търновската патриаршия (1235 г.), която издига престолния Търновград като втори център на православието след падането на Константинопол под властта на латинците (1204 г.). Столицата и заобикалящите я манастири развиват трескава книжовна и просветна дейност. Там се превеждат чужди съчинения, преписват се и се илюстрират книги, създават се оригинални трудове, съставят се жития на светци, пишат се похвални слова, проповеди и др. Така манастирите стават средновековните български „университети” – огнища на писменост, образованост и изкуство¹.

През ХІV в. българската литература достига под покровителството на цар Иван-Александър до такъв разцвет, че съперничи дори с книжнината през „Златния век” на Симеон. Много от книгите, писани за самия владетел, са разкошно украсени с миниатюри, орнаменти и инициали, което говори за грижата да се оформи самата книга като художествено произведение.

Неразделна част от културата са изобразителните изкуства. През разглеждания период българското изкуство се е развивало в полето, чиято система в европейски мащаб се определя от двете главни оси: готическия стил на Запад и византийския стил на Югоизток. Когато през ХІІІ–ХІV век в Западна Европа разпространен стил е готиката, то византийското изкуство преживява своя последен свободен етап на развитие. За разлика от живописта през ХІІ в., тази от ХІІІ век излиза от отвлечените изобразителни принципи на комниновия стил и се насочва към по-реалистично отражение на действителността. Например плоският характер на живописта от предходния период отстъпва на една пространственост, която се изгражда многопланово. Архитектурните и природни форми получават обем, фигурите се оразмеряват със заобикалящата ги среда и получават пространствена стойност в композицията. Цветната палитра става по-богата и по-смела и клони към живописно-обемно третиране. Успоредно с обогатяването на художествените средства иконографията показва някои новости: предпочитание към драматични епизоди, използване на жанрови мотиви и детайли, умножаване на фигурите и др. В края на ХІV и началото на ХV век под влияние на мистичното тече на исихазма палеологовата живопис станала по-графична. Този нов стил получава отзвук и в България. Стремежът към избистряне на местните национални стилове и школи също е голям. Ярък пример от разглежданата епоха са Ивановските стенописи – произведения на Търновската живописна школа.

Значителен разцвет претърпява културата при управлението на цар Иван Александър. Той е една от най-влиятелните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Владее отлично гръцки (на преговорите с императора Андроник III през 1332 г. и превод на гръцко възвание от 1351). Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики. Дългото управление на цар Иван-Александър започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове. В последните му години Българското царство е разделено и отслабено, което при неговите наследници довежда до падане под османско-турска власт.

По времето на Иван Александър търговските отношения с Венеция, Дубровник и Генуа, както и културният живот са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: Лаврентиевият сборник на Иван Александър от 1348 г., Кукленският псалтир, наречен „Песнивец“ от 1337 г., Лондонското четвероевангелие от 1355-56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. Иван Александър е възхваляван неколкократно от византийския патриарх Калист и в Песнивеца. Царят е голям меценат, покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Според едно предание, само в Софийско той издига 14 църкви. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската архитектурна и живописна школа.

Редица манастири като Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец“ са основани от царя, който е ктитор и на Зографския манастир на Атон, Синаитския манастир в Парория и Оряховския манастир. Преображенският манастир. „Св. Преображение Господне“, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя и на втората му жена - царица Теодора-Сара, и синът им Иван Шишман, за което остава известен и като Сарин или Шишманов манастир. След 1344 г., когато царят утвърждава властта на Българската държава в Родопите, Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище на българите. Иван Александър щедро дарява и уголемява този манастир, като след 1344 г. построява няколко нови сгради към него².

Цар Иван Александър покровителства развитието на културата и духовния живот. Затова той е изобразяван като ктитор на храмове, а също и на поръчани от него ръкописи. Въпреки че времето не пощадява много от сградите и ръкописите създадени благодарение на неговите дарения, все пак са запазени голям брой негови изображения.

Иван Александър е ктитор и на други манастири и храмове - запазени са неговите грамоти дадени на Несебърските манастири "Св. Богородица Елеуса" и "Св. Никола", а също и грамотата му дадена на Мрачкия манастир "Св. Никола". По предание се знае, че е имало ктиторски портрет на цар Иван Александър и синът му цар Иван Шишман със съпругите им в стария храм на Преображенския манастир. Иван Александър е ктитор и на Килифарефския манастир, на манастира създаден от св. Григорий Сенаит в Парория, на храма в с. Беренде и др. Запазени са и миниатюри на цар Иван Александър и семейството ми в Лондонското четириевангелие от 1356 г.

Управлението на Иван Александър бележи връх в развитието на многовековният културен процес след възобновяването и укрепване на българската държава. Наличието на множество медни и сребърни монети с изображенията на цар Иван Александър (сребърните заедно с Михаил Асен) спомагат още повече в полза на твърдението, че има златен век на българската култура по времето на последния цар на обединена българска държава Иван Александър.

Изображенията на цар Иван Александър са автентични и конвенционални. Изобразен е върху живописни пана в Бачково³, Иваново⁴, Беренде⁵ и Търново (църква N 14 на Трапезица)⁶, върху осем миниатюри в Лондонското четвероевангелие⁷ и Манасиевата хроника'⁸, върху два сребърни печата⁹ и дванадесет типа монети с десетки варианти, дело на няколко монетарници¹⁰.

Безспорно най-голямо доверие заслужава портретът в Бачковската костница, рисуван между 1344-1364 г., когато областта е в границите на българското царство Впрочем и Иван Александър е представен сравнително млад, строго фронтално прав, в цял ръст и пълен владетелски орнат. Короната е полусферичен камелавкион, който почти напълно възпроизвежда формата, конструкцията и украсата на камелавкионите в Затрупаната църква и църквата в Бояна. Отчетливо се вижда челната диадема с вградени и обрамчени с перли камъни, захванатите за нея четири полукръгли обръча с аналогична украса: шахматно наредени брилянти, обиколени с бисери в междурамията, рубин на върха на полусферата и двете тройки спускащи се до раменете пропендули. Със същия тип корона Иван Александър е зографисан в църквите до Беренде и Иваново, но там се долавя само куполовидната й форма с пропендулите, докато украсата е почти заличена.

Както в Бояна, така и в Бачково в дясната си ръка владетелите държат къс скиптър, а в лявата — акакия. Определено се долавя обаче, че скиптърът на цар Иван Александър е с дръжка, обсипана с бисери, но за сметка на това кръстът е закрит от ангела, поднасящ му короната.

Сходство забелязваме и в лорусите на Константин Тих и Иван Александър, изрисувани в Бояна и Бачково. Изработени са от пурпурна златоткана материя, с вградени камъни, обрамчени с бисери. И в двата случая дивитасионите са с маншети и перибрахиони, украсени като лоруса. В Бачково живописта около брата на владетеля е повредена, но все пак, за разлика от Бояна, се долавя началото на маниакиона, но тоба не е много сигурно, защото има няколко късни намеси на реставратори. С дивитасион и лорус Иван Александър, изглежда, е представен в Беренде и Иваново, но и б двата случая контурите им са почти заличени. Това се компенсира от стенописан фрагмент върху западната стена на наоса (вляво от входа) на църква N 14 в Трапезица . Вижда се част от костюмите на владетелска двойка, но не можем да бъдем пределно сигурни дали са изобразени Иван Александър и съпругата му или св. св. Константин и Елена. Но дори художникът да е имал предвид св. Константин Велики, то, изглежда, е възпроизвел инсигниите на цар Иван Александър, защото фреската се датира около средата на XIV в.¹¹.

Специално от царския орнат в църквата на Трапезица е съхранена част от дибитасиона, изработен от тежък тъмнопурпурен плат. Много старателно е пресъздадена украсата му и специално широкият пояс по долната периферия, изпълнен от златоткана материя, осеяна със симетрично пришити скъпоценни камъни, обрамчени с бисери. Сходна е орнаментиката по дивитасиона на Ибан Александър върху Лондонското четвероевангелие, но най-детайлна е приликата с дибитасиона на Мануил II Комнин върху миниатюра от края на XIV в., съхранявана в Лубъра¹²

Върху портрета в Трапезица се виждат още червените владетелски обубки и червената възглавница под нозете (суппенданеум), орнаментирана с бисери и брилянти по периферията.

Изобразените в Бачково, Трапезица и Иваново инсигнии на Иван Александър, общо взето, се повтарят върху седемте му миниатюрни портрета в Лондонското четвероевангелие и Манасиевата хроника. Образът върху Лондонското четвероевангелие, за разлика от Бачково миниатюрният портрет е по-конвенционален и не дава пълна представа за костюма и регалиите^13.
2. Изображения в литературни източници

2.1 „Манасиева летопис”

В българския превод на „Манасиевата летопис" наред с миниатюрите, направени по византийски прототип (44 на брой), за българския читател най-голям интерес представляват тези със сюжети от нашата история, особено с изображения на цар Иван Александър и семейството му, за когото е бил приготвен ръкописът. Така на л. 1 в средата е изобразен Ив. Александър прав, обут в червени обувки, стъпил върху пурпурна възглавница, младолик, с черна заоблена брада и увиснали мустаци, със златна полусферична корона, украсена със скъпоценни камъни. Над златния ореол, увенчаващ главата на Иван Александър, се спуска летящ ангел, носещ малка корона, която ще сложи на царската глава. Миниатюристът, който добре е познавал облеклото и регалиите на византийския и българския двор, е изобразил Иван Александър в дълга дадматика, украсена със златоткани скъпи камъни, препасан с преметнат над лявата ръка също златоткан лор. В дясната си ръка царят държи увенчан с кръст златен жезъл, а в лявата — „акакия" — торбичка с пръст, символизираща неговия земен произход.

От двете страни на И ван Александър са застанали — вдясно Христос, стъпил бос на късче земя, обърнат към царя, пишещ върху голям разгънат пергамент, а вляво босоног, летописецът Манасий, също пишещ летописа си на такъв пергаментов лист. Трите фигури, много умело разположени в полето на листа, силно въздействуват със свободните си движения, монументалност и богата благородна хармония на багрите. Важна съставка в тази композиция са и написаните с красив устав с червено (цинобър) обяснителни надписи.

На. втория пореден запазен пергаментов лист е изрисувана запълваща цялото поле многофигурна миниатюра, представляваща смъртта на цар Иван Асен, сина на Иван Александър. В центъра на композицията върху пурпурно ложе е легнал покойникът в пищно облекло, с корона на главата, заобиколена със златен ореол. Над него е наведена потънала в скръб, майката — царица Теодора, вляво е цар Иван Александър, също с корона и ореол, положил ръка върху възглавница] до главата на покойника. Характерно е, царят и царицата държат бели кърпи—знак траур според източната традиция. Зад ца ската двойка се виждат други високопоставени лица — патриархът и членовете на царското семейство. На заден план е разгънат просторен архитектурен пейзаж с внушителни сгради, църква с голям купол, увенчан а златен кръст, и назъбени крепостни стени кули. По този условен начин миниатюристът изобразил престолния град Търново, Царевец и Трапезица.

Портретът на Иван Александър, все така условно изобразяван, се среща и на друг места в ръкописа. На горната половина н л. 91 Иван Александър е изобразен заедно пророк Давид. Двамата са в царско одеяние с корони и ореоли, И тук хвърчащ ангел поставя още една корона на главата на Иван Александър. На заден план се вижда монументална сграда с кули.

На цялата страница на последния 205 лист от ръкописа са изобразени Иван Александър и тримата му синове, застанали прави в тържествени пози, увенчани с корони и златни ореоли, пищно облечени, в ръце със съответните регалии. Отдясно на царя е починалият му син Иван Асен, закрилян от застанал до него ангел, а отляво са Михаил и Иван Страцимир. На заден план в тази силно повредена миниатюра се вижда висока сграда или стена на дворец с две странични четвъртити кули. Долният пояс на фона представлява зелено поле.

Особено богат с многобройните си миниатюри е друг изключително ценен паметник на старобългарската миниатюрна живопис — „Лондонското евангелие" на цар Иван Александър, съхранявано в Британския музей. То съдържа 286 пергаментови листа 330 х 243мм. Украсено е с 352 миниатюрни рисунки с гвашови бои. Както и ватиканският препис на „Манасиевата хроника", „Лондонското евангелие" също е било изнесено от Търново наскоро след поробването на България от турците от избягали в чужди страни — в Молдавия — духовни лица и боляри. В една приписка се съобщава, че евангелието, заложено някъде в Молдавия, е било откупено от молдавския войвода Йон Александър. Неизвестно кога то е попаднало в Атонския манастир „Св. Павел". Там през 1807 г. игуменът, нямайки представа за стойността на ръкописа, го подарил на един англичанин, пътешественик и колекционер, Роберт Кьорзон. След неговата смърт евангелието станало собственост на Британския музей в Лондон.

Миниатюрите, главно илюстрации към текста, с различна големина, в които проличават далечни източни и сирийски живописни традиции, са пресъздадени, както и самият текст, от чужд византийски извод.

Принадлежащи на един и същ иконографски цикъл, те са изпълнени с обичайната техника на византийските миниатюри —- сгвашови бои с угасени багри — червен цинобър, мека кобалтово синя, тъмнокафява, оливепозелена, тъмновиолетова, тъмна виненочервена, виолетова и хромовооранжева.

Ценен материал за изследване на старата българска живопис от епохата на Иван Александър и за възникване на портретния жанр представляват няколко миниатюри с портрети на Иван Александър и семейството му, каквито има и във ватиканската „Манасиева хроника^”. В началото на „Лондонското евангелие", извън текста на ръкописа, има две такива миниатюри с царски портрети. На едната условно схематично са изобразени в пълен царски орнат Иван Александър, царица Теодора и синовете им Иван Шишман и Иван Асен. Другата миниатюра е групов портрет, също с условно живописвани образи на деспот Константин — зет на Иван Александър, деспотица Кера-Тамара –съпругата на Константин, и царевите дъщери Кераца и Десислава.

3. Монети и печати

В България са започнали да секат монети едва от средата на ХШ в. Монетите през Средновековието са били важна регалия на царската власт, затова върху лицевата им страна се е поставял образът на владетеля, от чието име са ковани монетите. Върху обратната страна е била гравирана фигура на Христос, Богородица или някой светец. В отделни случаи тези фигури са били заменяни от стилизирано изображение на крепостта Царевец, двуглав орел, изправен на задните си крака, лъв или монограм.

Като редки изключения в нашите средновековни монети образът на царя е бил заместван с монограма на името му. Българските царе са ковали монети от сребро и мед, но са познати и монети от злато. Тези монети са били изработвани посредством два печата (матрици), приготвяни от обучени за целта златари. Те представляват образци на глиптиката от ХШ и XIV в. В тях са отразени стилните особености на съвременното им изкуство. Дребните размери на монетите (20—30 мм в диаметър) са обуславяли вида и подробностите на релефа. Малкото кръгло поле на монетата е принуждавало резача да опростява и съкращава според техническата си сръчност много подробности на изображението. Монетните образци от онова време са отражение на декоративно-линсарната тенденция в изкуството на миниатюрите. Образците върху монетите са изпълнени посредством линии. Много рядко някой от златарите се е опитвал да предаде релефно части от човешката фигура или от изобразяваното животно. Надписите са разположени декоративно около образите и сполучливо запълват празните полета.

Лицевата страна на българските монети бива разнообразна. Царят е представян по различен начин прав в тържествена церемониална поза, яздещ на кон, седнал на престол, придружен от своя светец-патрон, заедно с престолонаследника или със съпругата си и т. н.

Образите върху печатите за златни и сребърни монети са гравирани много внимателно и изящно. Изображенията върху медните монети от втората половина на XIII и особено тези от XIV в. са правени по-небрежно и понякога несръчно.

През близо 40-годишното царуване на Иван Александър (1331—-1371) са били сечени големи количества сребърни и медни монети. В тях владетелят е представен сам, заедно с престолонаследника Михаил Асен или със съпругата си Теодора.

1. 
   Първи тип: лицева страна- Христос Пантократор на трон; от другата страна- царят изправен в цял ръст, държащ жезъл и топка с кръст. Надписът на български "Александър, цар на българите" е със съкращения. Различават се няколко разновидности, в зависимост от гравьорското изпълнение и теглото на монетите.
   

Сребърна монета на Иван Александър и синът му Михаил Асен, втори тип

2. 
   Втори тип: лицева страна- Христос изправен в цял ръст, благославя с две ръце; обратна страна- Иван Александър и синът му Михаил Асен държат заедно знаме. Това е най-често откриваната в археологическите находки българска средновековна монета. Среща се в много варианти. Имената на двамата съцаре са изписани чрез монограми. Върху някой монети личат контрамарки на влашкия войвода Владислав I Влайку. Този владетел не е сякъл собствени монети. Ползвал е асприте на цар Иван Александър, правейки ги "свои" чрез поставяне на знак върху тях.
   

Някои от медните монети на Иван Александър са корубести (стамини), други плоски (асариони).

2. 
   Втори тип: лицева страна- монограм на Иван Александър; от другата страна- царят прав и в цял ръст, държащ жезъл и топка с кръст.
   
3. 
   Трети тип: лицева страна- името и титлата на Иван Александър изписани чрез монограми; от другата страна- царят прав в три-четвърти ръст.
   
4. 
   Четвърти тип: лицева страна- изображение на крепост с три кули и надпис на български- Търново; от другата страна- Иван Александър и синът му Михаил Асен държат заедно знаме. Това са най-често срещаните български медни монети от Средновековието. Стилизираното изображение на Търново срещащо се само в тях е послужило като основа на герба на съвременния град Велико Търново.
   
5. 
   Пети тип: лицева страна- монограм с формата на тризъбец напомнящ монограмите на Михаил Шишман- Търново; от другата страна- Иван Александър и синът му Михаил Асен държат заедно кръст.
   
6. 
   Шести тип: лицева страна- името и титлата на владетеля изписани чрез монограми; от другата страна- Иван Александър и царица Теодора държат заедно кръст. Известни са три разновидности на тази често срещана средновековна монета.
   

7. 
   Седми тип: лицева страна- Христос Пантократор на трон; от другата страна- Архангел Михаил. Поради липсата на надпис с името на владетеля, отнасянето на този тип към монетосеченето на Иван Александър е спорно. Съществуват предположения, че монетата е била сечена от Михаил II Асен.
   

8. 
   Осми тип: лицева страна- равнораменен кръст с акантови листа; от другата страна- Иван Александър изправен в цял ръст. Познати са няколко варианта различаващи се по качествата на гравьорското изпълнение и теглото.
   
9. 
   Девети тип: лицева страна- равнораменен кръст с акантови листа; от другата страна- двуглав орел- емблема на Шишмановци. Принадлежността на този тип към монетосеченето на Иван Александър не е доказана. Прави впечатление умелата гравьорска работа. За разлика от плоското и линеарно третиране на формата в повечето старобългарски монети тук има обем.
   
10. 
    Десети тип: лицева страна- православен кръст; от другата страна- монограм-тризъбец идентичен с този от медната монета на Иван Александър и синът му Михаил Асен.
    

Образци на средновековната глиптика в България се явяват златните печати на българските царе, прикрепяни към важни държавни документи и дарител ни грамоти за потвърждаване автентичността на съдържанието на записаните държавни актове. Златните печати с по-голям диаметър (35—45 мм) са позволили на гравьора да разработи по-едри фигурите от двете страни на печата. Досега са известни златни печати от българските царе Иван Асен II, Константин Асен и Иван Александър.

Печат на цар Иван Александър

Монетите и печатите на царете от Втората българска държава свидетелствуват за високото стопанско, културно и художествено развитие на държавата през XIII и XIV в. Фактът, че са били сечени и златни монети, докато монетите на сръбските крале от същото време са били само медни и сребърни, говори за оживена търговия и международни връзки.

В заключение може да се каже, че стремежът към художествено оформяне на образите цар Иван Александър върху различни материали, към представителност на образите върху тях, към търсене на собствена хералдика изтъква високото самочувствие на българските царе и мястото на българската държава в тогавашната културна общност.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

http://bg.wikipedia.org.