Дипломна работа
Тема: ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА В ШУМЕНСКИЯ КРАЙ /1944 – 1958г./
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД
Бележки към увода
|
|
Глава ПЪРВА
Държавната регионална политика за създаване на материална база на образованието и културата
Бележки към глава първа
|
|
Глава втора
Участието на регионалната интелигенция в образователния и в културния процес
Бележки към глава втора
|
|
Заключение
ИЗВОРИ И ЛИТЕРАТУРА
А. АРХИВНИ ИЗТОЧНИЦИ Б. ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ ВЕСТНИЦИ И СПИСАНИЯ В. НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
|
|
УВОД
Българската образователна и духовно- културна система придобива внушителни количествени измерения и преминава през радикални качествени трансформации през втората половина на XX век- време на глобални световни, европейски, национални, регионални и локални промени. Позитивното в тези промени се изразява в изграждането на относително модерна и развита материална база на националната просветна и духовно- културна система, а негативното в тях произтича от продължителната политико- идеологическа стагнация на споменатата система, наложена от авторитарно- тоталитарния режим.
Частичното съобразяване с българската национална традиция в образователното дело и в културния живот е възможно само в първите години на преходната отечествено- фронтовска власт, когато все още не е премахнато плуралистичното мислене в образованието, науката, културата и изкуството. През 50-те години на XX век обаче, се налага еднопартийната комунистическа идеологическа насоченост в цялостния духовен живот на българското общество, а тази нова реалност лишава просветната и културната сфера на България от предишното богатство на многопластово съдържание и разнообразие на форми. Същевременно, българската държавна политика в образованието и културата, при наличието на “студена война” между Запада и Изтока, налага процес на съветизация, т.е., пренебрегване на националните образователни и културни ценности.1
Въпреки тези най-големи недостатъци на образователно- културния процес в България през 50-те години на XX век, подобряването на неговата материална база и финансово осигуряване от държавата, както и формирането на националната интелигенция върху по-широка социална и етническа основа, разкриват възможности за достъп в духовната сфера на още внушителен брой български граждани. Не бива да се забравя, че процентът на грамотност в България към средата на 40-те години на XX век е най-нисък /между 10%- 12%/ при турското и циганското малцинство и при българите- мохамедани.2 Турската етническа общност и българите- мюсюлмани са съсредоточени като по-значими етнорелигиозни общности в Югоизточна и Северозападна България, в Централнородопския регион и в Югозападна България. Поради това важно обективно обстоятелство, българската държава по необходимост осъществява последователно, особено през втората половина на XX век регионална образователна и културна политика.
Същността на образованието и културата като взаимно обусловени, допълващи се процеси, е производството и възпроизводството на материални блага и духовни ценности за задоволяване на потребностите и интересите на човека и обществото. При реализацията на тези процеси се създават, съхраняват, разпространяват и потребяват необходимите за всяка цивилизована човешка общност духовни продукти. В най-голяма степен образователната и културната дейност е потребна за населението в отдалечените региони на България. Затова, от края на 1944г. до края на 50-те години на XX век българската държава осъществява и регионална просветно- културна политика с планиране и координация на дейностите в тези две и в други духовни сфери, чрез количественото нарастване на учителската и художествено- творческата интелигенция, нейното социално осигуряване, материални и морално стимулиране, грижи за опазване на културно- историческото наследство, участие в международния културен обмен и пр3.
Оценката на образователното и културното дело на българската държава за периода 1944- 1958г. не бива да бъде отново конюнктурна и еднозначна . Въпреки догматичната идеологизация на тези две най-важни съставки на духовния живот на обществото, независимо от политическия еднопартиен диктат и социална несигурност и през този период в българското училище и в университетите се обучават млади хора с добри знания и висока квалификация. По-голямата част от хуманитарната ни интелигенция, от просветните и културните дейци показват в онова трудно и преломно време висока степен на духовност, на професионална и гражданска отговорност. Тези труженици от различни области на образователното и културното поприще намират у себе си достатъчно сили, мъдрост, доблест и кураж, за да се издигнат над политическата конюнктура и материалните трудности, и да изпълнят докрай обществения и духовния си дълг. Те опазват традиционните национални и общочовешки образователно- културни ценности и остават единственият носител на просветната традиция в травмираното от политически преследвания и идеологически заблуди българско общество.4
Развитието на образованието и културата в съвременна България през разглеждания период е проучено в трудовете на педагози, историци и философи, социолози, културолози и др.5
Регионалните аспекти на държавната образователна и културна политика в Шумен и Шуменския регион са изследвани частично в публикации на Ю.Марков6, М.Бейтулов7, Л.Веселинова8, В Великов9, Е.Попова10 и на други автори.
Шумен и Шуменският край са част от българската духовна територия. Върху нея съжителстват българи, турци, арменци, евреи, цигани и други малочислени етнически групи, които в различна степен са обхванати от осъществявания образователно- културен процес.
В дипломната работа е направен скромен опит за анализ на изграждането на материално- техническата база на образованието и културата в Шумен и Шуменския район, защото без нея е невъзможно или най-малкото затруднено възходящото развитие на тези две духовни области. В предложената разработка се проследяват промените в съдържанието и формите на тези най-важни компоненти на местния духовен живот, а също се разкрива и участието на регионалната интелигенция в образователно- културната дейност.
За написването на дипломната работа са използвани историографска информация, оригинални и пуснати досега в научно обръщение архивни документи, всекидневен печат.
Трудностите, свързани с написването на дипломната работа, са породени от факта, че липсват научни трудове специално за историята на образованието и на културата в Шумен и в Шуменския край. В досегашната регионална литература преобладават юбилейни издания, посветени на много общи проблеми или на конкретни въпроси от развитието на Шумен и на включени в бившия Шуменски регион селища.11 Няма автори с подчертан интерес и цялостен поглед към изясняваната от мен тема. Затова по необходимост използвам изследванията на онези автори, които разкриват едни или други аспекти на образованието и културата в Шумен и Шуменския край.
Хронологическите граници на темата на дипломната работа са предопределени от дълбоките промени в държавно- политическата система, икономическата структура, идеологическата надстройка и духовния живот на българското общество през разглеждания период. Идването на власт на ляво- центристката политическа коалиция Отечествен фронт на 9 септември 1944г. ускорява трансформацията на сложните процеси в образованието, науката, културата и изкуството в България, поставя началото на демократизация на образователно- културната дейност, особено чрез нейното разширяване в социалните низини и по-конкретно сред етническите малцинства. В края на 50-те години на XX век завършва динамичният процес на установяване на качествено нов български политически, икономически, социален, идеологически, образователен и духовно- културен модел, който функционира върху основата на окончателно наложен авторитарно- тоталитарен режим по съветски образец с присъщото му идеологическо господство на националните и регионалните духовно- културни ценности. Затова крайната хронологическа рамка на проучваните проблеми в дипломната тема условно е 1958г.
Представяйки дипломната работа за защита, оставам с надеждата чрез нейното съдържание, без претенции за изчерпателно проучване на разглежданите проблеми, да бъдат направени както някои нови и полезни допълнения към историята на образованието и културата в Шумен и в Шуменския край, така и някои корекции в идеологическата обремененост и политическата конюнктура на тогавашното и днешното социално време.
БЕЛЕЖКИ КЪМ УВОДА
-
По-подробно вж. България в сферата на съветските интереси. /Българо- руски научни дискусии/. С., 1998, с.14- 266.
-
Чичовска, В. Политиката срещу просветната традиция. С., 1995, с.11.
-
По-подробно вж. Българската култура пред прага на XXI век. С., 1982; Попов, К. Культурное развитие современной Болгарии. С., 1982; Cickovska, V. The Character of Cultural Policy in Bulgaria (1944- 1948).- Etudes Historiques. T.13, S., 1985, с.239- 214; Чичовска, В. Международната културна дейност на България 1944- 1948г. С., 1990 и др.
-
Чичовска, В. Политиката срещу просветната традиция... с.456- 457.
-
Вж. Атанасов, Ж. Социалистическото преустройство на образователното дело в България.- ИИИ БКП, Т.24, 1973, с.2- 39; Енчев, Ст. Някои въпроси на политиката на БКП за преустройството на образователното дело (1944- 1958г.).- ИИИ БКП, Т.44, 1981, с.43- 80; Аврамов, П. Културната революция в България. С., 1980; от същия автор. Българската комунистическа партия и формирането на социалистическата интелигенция. С., 1967; Радков, Ив. Демократизацията на културата и нейното широко навлизане в българското село (1944- 1958г.). – ИБИД. Т.33, 1980, с.213- 255; Краткая история Болгарии. М., 1987, с.460- 461, 505- 543; Чичовска, В. Культурная политика Болгарии (1944- 1958г.).- BHR, 1984, № 1, с.6- 30 и др.
-
Марков, Ю. Развитие на образованието сред турското население в България (9.XI.1944- 1952г.). В: Научни трудове на Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство. Русе, 1970. Т.4, с.69- 80; от същия автор. Развитие на образованието сред турското население в България (1944- 1952г.).- Исторически преглед, 1971, № 1, с.69- 78.
-
Бейтулов, М. Животът на населението от турски произход в НРБ. С., 1975.
-
Веселинова, Л. Грижите на народната власт към турското малцинство у нас (1944- 1954г.). С., 1955.
-
Великов, В. Културно- историческото наследство на Шуменски окръг. Проблеми и перспективи. – Музеи и паметници на културата. 1981, № 4, с.45- 47.
-
Попова, Е. 125 години музейно дело в Шуменски окръг.- В: Годишник на музеите от Северна България. Т.9, 1983, с.285- 286.
-
Тошев, Г. Шумен. Исторически очерк. С., 1971; #0 години Шуменски окръг в непрекъснат възход. Материали. Шумен, 1974; Антонова, В., Георгиева, Д., Попова Е., Великов, В. Шуменският край през вековете. С., 1978; Великов, В. Цит. статия в: Музеи и паметници на културата… с.45- 47; Владикова, В. 125 години музейно дело в Шуменския край.- Векове, 1982, № 6 и др.
Сподели с приятели: |