Образът на интелектуалците в "Под Игото"



Дата25.10.2018
Размер71.03 Kb.
#97984
Образът на интелектуалците в "Под Игото"

"Както във всички прогресивни борби на България, науката и кръстът,сиреч дъхът,стоеше на първи ред.Трябваше интелигенцията да даде смисъл и душа." "Проповедниците" на идеята за освобождението,рамо до рамо с апостолите на свободата,я разпръскват като семена из народа,нивите и планините, те са организатори на бунта.Тая "върволица" започваше в тъмната Атонска килийка на калугера Паисий и намира своя край някъде при дякона Левски. черквите и училищата дават даскалите си и поповете си за възстанието като чуят "Бъди готов,трябва да мреш".

Единственият "доктор" в Бяла черква е Иван Соколов,съсед на чорбаджи Марко,висок момък,на 28 години,левен, с лускава руса коса,синеок, с открито,простодушно лице, с буен нрав, чудак и лекомислен, добре владеещ турския език и турските нрави.Интересното в неговия образ,което го прави различен и атрактивен е отглеждането на мечката Клеопатра в килера си. чорбаджиите много,много не го харесваха, но заради своя весел и откровен нрав и разпален партиотизъм бе обичан от младите. Посвещава повечето си време на комитетски съзаклятия.Трябва да отбележим, че той не беше завършил медицинско училище,пък и за какво ми е след като има много по светил идеал за преследване в името на общественото благо и е председател на комитета и приятел на Бойцхо Огнянов. Има и афера с жената на бея. С този герои, Вазов визира доктор Кошников от Сопот, които беше приятел с онбашията и пийваха ракийка заедно.

Приятелят му Бойцхо Огнянов ( Иван Краличът, Графа, Русиян) освен бунтовник туркоубиец бе приел и поканата на Марко и Мичо да стане учител. И по-добре,че не се знаеше дали щяха да се намерят със Рада. Даскалката и послушницата (приготвя се за монахиня) Рада Госпожина бе високо, хубаво , румено,чернооко момиче, с простодушен и светъл поглед, миловидн бяло лице, сираче от дете, търси обич, добро отношение и закрила... и всичко това тя вижда в Бойцхо,които и вдъхва сили,а тя на свои ред се нарежда редом до любовта към България в сърцето на патриота. Дори в смъртта си двамата герои са заедно, давайки героичен и славен пример как да се умре достойно и как до последно трябва да се носи идеала. Бойцхо е синтез от Левски и Заимов, а Рада - е измислено от Вазов име.

До имената на Климент Белчев (главния учител с добродушно лице,богослов,владеещ витийския дар и си служи с цитати от своето писание), Франгов (взаимоучителя,гореща галва) и Ганчо Попов (взима участие в комитета) седеше и името на псалют Стефан Мердевенджиев, отрицателен образ, заради клопката,която заложи на Бойцхо с вестника,подтискан от Стефчов. Неприятна личност, със своето благоговение към псалтикията и любов към турския език, едното доказателство за ум обвит в плесен, а последното - поклонник на бича.То се заиграва с Рада и си спечелва противник в лицето на Бойцхо, а Соколов го смята за шпионин , интригант и подло човече.

Климент белчев е руски семинарист и като такъв добродушен, непрактичен, възторжен и декламираше на настоятелите когато го посещават, а третият момукк (Ганчо Попов) бе буен и разпален, приятел някога на Левски, сънуваше и наяве комитети, революционни чети и адски се привързва към Бойцхо.

Учителите ( както по-късно ще видим и свещенниците) имат своята антика. Дядо Мина бе жива останка от измрялото поколение даскали, които първи отварят килийните училища. На 70 години, побелял, плещест, широколик, доживяваше тихо дълговеката си старост.Огнянов много го обича.Дядото пее в черквата,а селяните зяпнали слушат увлекателните му разкази. Огнянов с благодарение слушаше мъдрите размишления, жив отглас на една забравена епоха.

Образът на "интелектуалец", които Вазов прехвърля от "чичовци" е Иванчо Йотата - дребно чоловече,с голямо честолюбие, ученолюбив и привърженик на йотата, бъбрик,сплетник, по-младите си години той е прекарал в литературни занятия, неуморно трудолюбие, води се все с учени хора, взима участие във всички сериозни въпроси - по черковния и за външна политика. Изразява се книжовно, чете дамаскин и житиета, но е много страхлив.

Един ироничен образ на интелектуалец е Михалаки Алафрангата.Придобил слава на умен човек само, защото беше объл панталони преди 30 години в града и продумал френски. Неговия френски се състоеше от няколко думи, които от времето не се бяха умножили с нито една. Заейки , че славата му се носеше все още той се надуваше, говореше важно и се държеше тежко и както казва Стефчов " Да беше Михалаки Алафрангата, той би извършил предателство със спокойна съвест,че прави нещо добро."

човекът, за които социалистическите идеи на Кандов граничат с безумна крайност е Николай Недкович, развит и просветен момък,чете вестници.

Кандов е младият студент, дошъл от Русия, идеалист по натура и мечтател.Ученик на модерното и прогресивното учение наречено социализъм в Европа. И недкович е образа на народа, които не може да разбере - за него е важно само сигурността на семейството и дома му. За жалост в развитието на сюжета, здравата опора на идеите на Кандов и други бива срутена и фатален отпечатък от "трусовете и сътресенията" остава в душите на много българи.той е този,който в началото заявяваше, че за тази свобода няма да даде и какпка кръв от малкия си пуст, а вече е готов да жертва своя живот за нея - тази промяна настъпва след изгубването на идеала му. За да не прибягва към самоубийство той прибягва към реалната възвишеност на идеята за свободата. Образът на Рада създава бъркотия в съзнанието му и се превръща във втора сила, които се редуват да изпъкват на преден план.В края тези две чувсвта се превръщат в едно - хладнокръвната решителност и умира достойно.За Соколов той е философ, дипломат,социалист,нихилист и кой дявол го знае още какво...А в реалното пространство той бе Капинов, родом от Сопот, но свършил само семинария.

Последните представители на интелигенцията по онова време бяха хората посветили живота си за намиранте на пътя към Господ и повечето - търсещи пътя към свободата,а именно свещенниците.

Както казахме в началото и тук ще видим една величава останка от миналия век,почти развалина - могъща и почитаема - отец Иеротеи. Той е величествен старец ,85 годишен ,гологлав, с бяла брада до пояса,широко,сухо и благо лице, доживява тихо и просто в манастира.Игумен Натанайл изтъкваше един негов недостатък - твърде благочестив и почтен брат, но си копае парите.Дори бил нарицателно за всички други,които си свидели парите - " Вталява се като отче Жеротеи".

Но ето,че в неочаквани моменти като случая със "зелената кесия" се проявява неподозирания от други пратриотизъм. Той бе готов да помогне с каквото може за България,която обича много и е от рода на ония "високосимпатични" личности, на които България дължи толкова много и за възраждането си.Истина е, че кути пари, но в завещанието си,което той показва на Викентии,тези пари отиват за подпомагането на български ученици и в Одеса,и в Пловдив, и в Клисура.Парите,които Викентии се опитва да открадне същност са отдавна оставени и определени за него и за следването му. В очите на Викентии той е светец, чието име трябва да остане безсмъртно, а неговото държание променя мнението на Бойцхо Огнянов за калугерския патриотизъм, най-вече,защот е великодушен и благодеятелен и е за пример на родолубците. А неговото тихо душевно величие и скромния му патриотизъм Вазов оценява в " Епопея на забравените":

" че ръката братска без гордост , без вик,

подадена скришно на някои клетник

са много по-мили на господа вишни

от всичките химни и тропари лишни"

Момчето,което обича като свои син е Викентии. Дяконут е младо момче, с живо лице, с черни умни очи и с девствена още брадичка,хубава,дълга коса.Готви се да постъпи в руската семинария,младост и надежда вееше от унашеското му лице, сила и живот блещяха в неговия мечтателен поглед.Тоя момък беше бъдещето.Приютява Бойцхо Огнянов и не за първи път прави такава добрина - той е крил и Левски.честното му сърце залюбва силно Огнянова и идеите му. до тогава живял честно,спазвайки правилата, но било то всеотдайността към Бой4о или от идеята за добро дело посяга към кесията на благодеятеля си Иеротеи.След това адски много се разкява,засрамен дори избягва в Клисура.Но точно тогава той осъзнава, че не иска да оставя България, ще се бори за нея и ще умре за свободата й.В края позорът от думите си,че Бойцхо бил избягал от въстанието като куче и дострашаването му от боя, от които той самия избягва,към краят е измит от смъртта му.

Други образи от манастира са поп Натанайл и отец Гедеон. Тук се появява една двойка,която наподобява Дон Кихот и Санчо Панса. Имаме магарето,подчинения,тумблест, валчест Гедеон ,които разбирал гъските,както цар Саломон, мисли само за гущаване и Натанайл(барачещ,едър,силен.човек с мъжествено лице и пъргави движения).Ако махнем расото на псоледния,почти нищо калугерско не остава в него.Най- малкото - килията му е накачена с пушки,изкусен стрелец,псува юнашки

,умее да цери рани от оръжие и да ги нанася. Той по-скоро е образа на свещенник,мястото на които е в Балкана като войвода,а не в манастира.При новината на Мунчо за Русян,че може би опасност го грози, игуменут забразвя и тропар и пение ( един вид прекъсва връзката с Бог, за да спасява една бунтовническа душа).Той е този,който заклева над евангелието и благословява възобновеният комитет от Каблешков.

В метоха господства сестрата на един от омръзните чорбаджии в Бяла черква чорбаджи Йордан.Калугерицата Хаджи Ровоама макар и от "интелектуалците" като божи човек не прави нищо добро - напротви- освен,че е куца ,жлъчна и с мустак,тя бе онази,която разпространява и се храни с клюки и интриги, които в някои случаи бяха верни ( Огнянов бе бунтовник и Соколов има връзка с жената на бея). Другите слухове,неверни ( смъртта на Бойцхо) причиняваха много болка.

Поп Ставри и поп Димчо - подпомагат комитетите,втория прекалява с чашката.Ставри има пандърско лице,морав нос,делнорманска брада, и дамгосано расо, тежък човек, когато сяда на кафе не говори за божии работи,а за виното.Отиваше към 60-те , имаше множество деца,зайдушки мустаци и прекрасен глас.Уважва много чорбаджиите,строг свещенник.повечето му реплики в романа са свързани с Бог: "Анатема,взели са го дяволите,избави Боже,помилуй,боже,което си е речено от бога,то ще стане". Знае и как да се весели - "виното весели човешкото сърце и укрепва тялото му".За Колчо, в него има 3 работи - свещенник,свещник и свещ, но той като "слепец" така и не ги виждаше (иронична реплика).За Огнянов той е недодялана глава,но честно сърце.

И както Хаджи Ровоама казва: " Вържи попа да е мирно селото!"

Да не забравяме и поп Йосиф от село Веригово (председателят на комитета,още от ранп избран за войвода и пряпорец криеше между свещеницхиските одежди в черквата), госпожа Христина (с лоша слава,патриотка и се меши в комитети.Левски е пренощувал у нея и дяконите я обичат) и поп Никодим и неговите одежди и сини очила,които неволно стават единственото спасени на Бойцхо от предрешената смърт в църквата.

Отрицателният образ ,както и в историята на Левски , е на оня фатален поп- един от предателите на Бойцхо редом до циганката.

И ето как редом до хъшовските премени,знамената и куршумите се споменават и свещенническите одежди и кръстове изграждат образа на борбата.

"Дявейлердените" са онези,които през 1870 година са се радвали за българската екзархия,а сега през 1876 година се преобръщат на бунтовници,които леят куршуми и правят черешови тонове.



България,засеяна с училища непременно е в плюс за народа.Както бай Марко смяташе,а това наистина бе верно, в науката се криеше тайна сила,която ще промени света.И той вярваше в науката,както вярваше в Бог.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница