Обредите на Любовта



Pdf просмотр
страница14/37
Дата01.08.2022
Размер1.5 Mb.
#114869
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   37
Vladimir Megre - Obredite na Ljubovta - 8515-b
Свързани:
Мъжете-са-от-Марс-жените-от-Венера-Психология-на-отношенията-между-мъжа-и-жената-Джон-Грей, Щайнер, Рудолф - Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки 1
ОБЕЗЛИЧЕНАТА РУСИЯ
Пътувахме мълчаливо с дядото на Анастасия. Когато в далечината се показаха постройките на град Суздал, аз му казах:
— Погледнете, това е Суздал — градът, който е на около хиляда години. Той е влизал в състава на Владимиро-Суздалското княжество.
Фактически това е една от духовните столици по това време.
— Защо отиваш там, Владимире?
— Искам още веднъж да отида в музея, да видя древните съоръжения, за да осмисля живота на хората през изминалото хилядолетие.
— Опитай да го осмислиш, преди да влезеш в града. Всичко,
което го заобикаля, заслужава доста повече внимание.
— Наоколо има само поле и тук-там — отмиращи села. Няма информация за осмисляне.
— Владимире, спри колата: не може да говорим в движение.
— Не се страхувайте, аз съм добър шофьор.
— Аз не се страхувам. Аз знам и затова по-добре да помълча.
Свих на банкета и спрях колата.
След известно време разбрах: движението по време на разговора е било невъзможно. Работата е там, че както Анастасия, така и нейният дядо може понякога да говори с някакви особени интонации и пред слушащия го възникват видими картини, сякаш в пространството се появява холограма. Такава реч позволява да се покаже картината на миналото или бъдещето. Да покаже живот на друга планета, което и направи веднъж Анастасия. Трудно е да се определи на какво се основава това явление. Възможно е това да е хипноза, възможно е да е някаква тайнствена способност на отделни хора от жреческото съсловие. А напълно вероятно е подобни способности да притежават всички хора, живели на Земята в дълбоката древност. Намирайки се на сцената, талантливият актьор също създава пред публиката всевъзможни картини, образи с помощта на интонацията и собствените си преживявания. Вярно е, че те не са


70
толкова ярки и детайлни, както при Анастасия. Но именно актьорите със своето майсторство потвърждават наличието у човека на подобни възможности.
Древните хора не са имали нужда от телевизия с целия й огромен щат и техника, включително и спътниците. Човекът,
изгубвайки подарените му от Бог естествени способности, ги заменя с по-тромави, изкуствени и неизмеримо по-несъвършени. Дори се гордее, назовавайки изобретенията постижение.
Но най-печалното е, че съвременното човечество започва да губи способността си да мисли логично. Това не е просто печален факт, а вероятно най-страшната епидемия, способна да превърне съвременното човечество в стадо обезумели гризачи, изяждащи се помежду си и унищожаващи собствената си среда за обитаване.
Гризачи-самоубийци.
Това, което ми разказа дядото на Анастасия в полето, изисква осмисляне. От него може да се направи изводът: изгубвайки способността си да мислят логично, хората на Земята са престанали да виждат и да разбират незавидната ситуация, в която ги въвличат.
Съдете сами.
Спрях джипа край пътя. Побелелият старец излезе от колата и тръгна по полето, а аз го последвах. Скоро той спря и ниско се поклони на земята, като каза:
— Поклон и почит на вашите мисли и стремежи, добри хора.
Той изговори тази фраза много искрено и с такъв тон, сякаш пред него действително стояха някакви хора. После се случи онова,
което и досега не мога да назова.
Първо въздухът се раздвижи, от земята започна да се издига едва забележима мъгла, която сякаш се уплътняваше и скоро станаха ясно забележими очертанията на някакъв човек. Те ставаха все по-ясни. И
ето че пред нас се появи възрастен мъж с могъщо телосложение.
Русите му коси бяха превързани с лента, изражението на лицето му беше спокойно, погледът — леко тъжен. Далеч зад него се виждаха градини, малки горички и красиви дървени палати. Изглеждаше, че днес пустеещите поля са населени от множество семейства.
Стоящият пред нас мъж говореше беззвучно нещо на сибирския старец. Видението продължи няколко минути. След това бавно започна да изчезва, сякаш невидима ръка го изтриваше. Изтриваше


71
истинската, неизмислена Русия. Видението изчезна съвсем, когато дядото на Анастасия се обърна по посока към Суздал. Известно време той мълчаливо гледаше по посока на града, след това се обърна към мен и попита:

Какво мислиш,
Владимире, за първоначалното предназначение на града, който виждаме в далечината?
— Какво да мисля? От историята на всички е известно: в този град е било съсредоточено духовенството. Първите християнски епископи са живели тук. Все още са запазени манастирите и постройката, в която е заседавала цялата аристокрация. Това е исторически факт.
— Да, исторически. Но всички древни градове на Русия имат две истории. Първичната е по-значима.
— За първичната ние никога, вероятно, вече няма да разберем.
— Ще разберем, Владимире, сега ти със своята логика ще определиш, дори ще можеш да видиш. Но за начало сам в себе си определи причината, поради която са възниквали градовете и какво е било тяхното първоначално предназначение.
— Мисля, че предназначението им е в това, че заедно е по-лесно да се живее, да се отбраняват от нашествията на врага. Например, в
Суздал, освен духовенството и аристокрацията, са живели много занаятчии. Те са правили конска сбруя, каруци, шейни, керамика,
плугове и брани. Всичко това продавали и се препитавали.
— На кого са продавали?
— На селяните, разбира се.
— За това говорим: те са продавали или заменяли своите изделия за продукти. А продуктите постъпвали в града от многото имения, заобикалящи града.
— Да, така е, разбира се.
— Но кое е първичното или главното в това място — именията или градът?
— Мисля, че именията. Строителите и занаятчиите се хранят всеки ден. Ако те започнат да строят град на голо поле, няма откъде да вземат храна.
— Правилно. Ето че стигнахме до извода: преди малко повече от хилядолетие в полята около този град е имало великолепни богати


72
имения. А мястото, на което днес е разположен град Суздал, е било мястото на тяхното капища.
— Какво е това капище?
— Мястото, където са се събирали в определени дни хората от целия окръг на пазар, за да разменят стоки, да си купят необходимата покъщнина. Обменяли опит. Провеждали се масови празненства, на които имало и хора, помагащи да се намери годеница или годеник.
Тук са се събирали старейшините на рода на общо събрание за решаване на важни въпроси. Те приемали неписаните житейски устави. Могли да порицаят виновните за някакво злодеяние, макар рядко да е имало такива. Техните порицания били по-страшни от всякакъв съд и физически наказания.
— И кой е управлявал целия окръг?
— Лакей, не мога да намеря друга дума. Лакеят е бил разпоредител в капището. Но той не е управлявал, а е изпълнявал взетото от старейшините решение.
Например, ако решат да се строи коневръз, нов път или голям хамбар, отделят се хора от всяко имение за изпълнението на това решение. Случвало се е да се поръча на самия лакей да намери подобни на него наемници.
Негова работа още е било да се поддържа в капището ред и чистота. Свършва, например, панаирът, народът се разотива. Трябва да се поправи коневръзът и да се изчисти боклукът и торът. Лакеят и неговите помощници изпълнявали задачата. Ако не си върши работата пъргаво, старейшините могат да го освободят от длъжност. И тогава лакеят отивал в друго капище или оставал в същото, но като помощник в състава на лакейската дружина. Старейшините трудно намирали лакеи: почти всички хора искали да живеят в своите имения. Ето защо търсели разпоредители за капищата от други страни.
Ведруското устройство на докняжеска Русия е съществувало много хилядолетия. То превъзхожда всички днешни държавни устройства. Разпространявало се е по всички континенти на Земята.
Когато Земята била обхваната от вакханалия, Египет и Рим попаднали в робство, а ведруският строй пет и половина хилядолетия си съществувал.
— Но защо ведруският строй се сменил с вакханалия?


73
— Интересува те повече Рим, Древен Египет или Русия, макар горе-долу навсякъде всичко да е протичало еднакво?
Ако е така, тогава по-добре за Русия. Аз вече знам, че тя е била подложена на експанзия отвън, в хода на която са били унищожени традициите и културата на велика цивилизация.
— Нападения е имало, но не само в тях е причината. За пръв път се сменя ведруският строй в другите страни, когато все още никой никого не е нападал. Армии не е имало. Не е имало войни, защото не е имало причини за тях. По цялата земя имало прекрасни имения.
Имало е голяма култура и разбиране сред народа. Всеки е знаел: не е могло от чужда градина да се берат плодове с кражба или насила — не били полезни и били опасни. Само дадените свободно, с желание плодове могат да са полезни.
Животинки да се вземат от чуждо имение с измама или насила
— също не бива. Кравата няма да допусне до себе си чужденец. И
чуждото куче не приятел, а враг ще се окаже изведнъж. Конят ще хвърли ездача, улучвайки момента, ако не е твоят собствен.
Кой ще напада при тези обстоятелства? Нападенията са абсурдни при такива понятия. Вакханалиите повечето пъти се случват от незнание или от предателство към културата на своите прародители, на техния начин на живот. Родовата верига ни води към
Бог. Да предадеш житейския смисъл на прародителите си означава да убиваш Бог в себе си.
Да, в Русия, разбира се, са измамили народа, технологиите на жреците били отработени. Те действат и сега. Когато е било време,
старейшините са пропуснали хитрия ход и за тази грешка техните поколения плащат и до днес.


74


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   37




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница