Общ устройствен план на община панагюрище



страница1/7
Дата25.01.2018
Размер1.12 Mb.
#51440
  1   2   3   4   5   6   7



С О Ф И Я



ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН

НА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ


- Планово задание -

С О Ф И Я, ЮНИ 2008 г.



С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е








Стр.

­І.

ОБЩИ УСЛОВИЯ




1.

ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ




2.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ




3.

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ на ОУПо




4.

ИНФОРМАЦИОННО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ




5.

КРАТКА РЕГИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА




6.

КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА













ІІ.

ХАРАКТЕРИСТИКА И СЪСТОЯНИЕ НА ОСНОВНИТЕ СИСТЕМИ




1.

ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ




2.

ЕКОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ




3.

ДЕМОГРАФСКО ПРОУЧВАНЕ




4.

ОБИТАВАНЕ И ЖИЛИЩЕН ФОНД




5.

ИКОНОМИКА




6.

ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ




7.

ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА













ІІІ.

СИНТЕЗ НА ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ













ІV.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО, ВИДА И НАЧИНА НА ПРЕДСТАВЯНЕ на ОУП













V.

АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ ПО ВРЕМЕ НА ПРОЕКТИРАНЕТО И ОДОБРЯВАНЕТО НА НОВИЯ ОУП













VІ.

НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ – ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ПЛАНА
















БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА





І.ОБЩИ УСЛОВИЯ

1.ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Устройственото планиране на общината е в пряка зависимост от обществено-икономическите условия и законовата уредба. Преминаването от централизирана планова икономика към пазарно стопанство, развитието на частния сектор във всички сфери на обслужване на населението, новото законово отношение към частната собственост, развитието на пазара на терени и друга недвижима собственост, новите принципи на самоуправление на общините – поставят нов подход при решаването на натрупаните проблеми в тях и насоки за бъдещото им развитие.

Всеобщо е мнението, че посочените по-горе фактори правят разработените до този момент общоустройствени планове негодни за прилагане. Условията и прогнозите, за които те са разработени, са коренно изменени и управлението на населените места и извън селищни територии не може да се осъществява чрез тях.

Всичко това налага изработването на нов Общ устройствен план на община Панагюрище.

Като първа фаза на проучванията се явява настоящото Планово задание. По същество то е методическа и информационна основа за разработването на проекта.

Плановото задание решава следните основни задачи:



  • Препоръчва методическият подход за разработване на ОУПо;

  • Определя целите и задачите на ОУПо;

  • Осигурява основната информационна база за състоянието и тенденциите в икономическото, социално, техническо и пространствено развитие;

  • Предоставя кратка справка за историческото развитие на общината;

  • Представя регионалната структура и мястото на общината в нея;

  • Дава варианти на демографско развитие на общината и населените места;

  • Представя актуална агрегирана информация за основните териториални системи – Труд, Обитаване, Отдих и Техническа инфрастрктура;

  • Характеризира екологичното състояние на територията на общината и очакваните изменения, които могат да се получат;

  • Определя планово-пространствената структура на населените места;

  • Определя състоянието на транспортно-комуникационната система и задачите и проблемите, които трябва да се решат;

  • Определя фазите и етапите за разработване на ОУПо.


2.ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ

Устройството на територията във времето на прехода към свободна пазарна икономика и демократична правова държава, са под силното влияние на коренните промени в законовата и нормативна уредба, както в областта на ТСУ, така и в други области на стопанството и обществения живот.

Приеха се от законодателната власт основни закони, които имат съществено влияние върху териториалното и селищно устройство и развитието на населените места, като:


  • Закон за устройство на територията;

  • Закон за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета;

  • Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места;

  • Закон за държавната и общинска собственост;

  • Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Всички тези закони в основата си постановяват постулираната от Конституцията на Република България неприкосновеност на частната собственост и поставят изцяло нови рамки на градоустройственото проектиране и планиране, както и едни съвсем различни от досегашните механизми на регулиране на процесите на територията.

Като главна нова цел на териториалното и селищно устройство в днешния етап, може да се определи осигуряването на защитата и баланса на интересите на всички участници в устройствения процес, както юридическите лица – държавата, общината, фирми, организации, така и на всеки отделен гражданин.

За осъществяване на тази цел освен типично присъщите и традиционни задачи, градоустройственият план следва да реши няколко нови:

1. Да осигури възможно най-добър баланс между частните и обществените интереси. Това е най-трудният и най-конфликтният момент. Планът трябва да защитава и гарантира частната собственост, но в същото време следва да дава възможност за реализация на доказани обществени интереси. Важен елемент от тази задача е и баланса между отделните и различни частни интереси.

2. Да равнопостави различните видове собственост. В определяне на функционалните зони и предвижданията за функционално използване на терените, планът трябва да равнопостави всички видове собственост. Когато определени мероприятия от обществен интерес имат търговска привлекателност, то за реализацията на тези мероприятия следва да се дава възможност на всички собственици и инвеститори, включително и частни.

3. Да определи точно режимите на прилежащите към регулационната граница на града извънселищни територии при съобразяване с плана за земеразделянето и проучванията за увредените територии (земя), негодни за селскостопанска дейност.

4. Да осигури възможности за по-оперативно действие на общинската администрация. Устройственият план трябва да бъде оперативен инструмент в ръцете на общинската администрация за ефективно управление на градската територия. За тази цел той следва да е едновременно достатъчно ясен и точен и да е с възможности за бързо привеждане в съответствие с новите условия и изискванията на конюнктурата.

Тази задача е изключително важна, тъй като в настоящият момент процесите в икономиката и пространственото изграждане на средата, са с висока степен на непредвидимост, дори и в по-близко бъдеще. Много бързо изменящите се условия могат да направят и най-добрият план неприложим, ако той не съдържа в себе си възможности за развитие и промяна.


3.ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ на ОУПо

Целите и задачите на ОУП на община Панагюрище произтичат от предназначението на устройствените планове за формиране на хармонична и устойчива жизнена среда в населените места при отчитане на спецификата на конкретния обект и изискванията, предявени с Плановото задание.

Посочените по-долу цели и задачи имат принципен характер и чрез тях може да се оценят резултатите и смисъла на проектното решение. Те осигуряват комплексния характер на устройственото решение и са ключът за контрол в това направление.

Главната цел на Общия устройствен план на общината е създаването на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия при отчитане и на регионалните компоненти – важен устройствен фактор.

За постигането на целта на разработката, се решават следните основни задачи:

а) определяне на нормативна основа на териториалния обхват за пространствено развитие на града до 2020 година и неговото демографско развитие;

б) определяне на функционалното предназначение на терените по структурни единици с техните насочващи пространствени и социални параметри;

в) определяне на вътрешната инфраструктура и елементи на функционалните системи Обитаване, Труд и Отдих;

г) организация, йерархична съподчиненост и локализиране на основните елементи от социални сервиз;

д) определяне на структурата, трасетата и принципите на връзки между елементите на главната комуникационна мрежа;

е) създаване на условия за оптимизиране на масовия пътнически транспорт и неговото функциониране;

ж) развитие, оразмеряване и провеждане на елементите на инженерната мрежа;

з) организиране, диференциране и оразмеряване на елементите от зелени площи;

и) създаване на условия за поддържане на екологическото равновесие и опазване на околната среда от неблагоприятни антропогенни въздействия;

к) разработване на програма от мероприятия и система за управление и реализация на ОУПо.

В този смисъл ОУП на община Панагюрище трябва да съдържа решения за:



  • Структура на територията за живеене, за производство, за рекреация, за природозащита, за природовъзстановяване, за комуникация и инфраструктура;

  • Строителните граници, в това число и терените за ново развитие при отчитане собствеността на гражданите, ограничителите и стимулаторите за териториално развитие;

  • Устройствени зони и границите им, имоти с конкретно предназначение;Трасетата и съоръженията на техническата инфраструктура;

  • Защитените архитектурни, културни и др. зони и обекти – паметници на културата;

  • Обектите за обществено обслужване от система Образование, Култура, Здравеопазване, Спорт и др., които се изграждат със средствата на общината и държавата и са от особена важност за социалния статус на населените места;

  • Екологически мероприятия, параметри и изисквания за повишаване стандарта и качествата на околната среда;

  • Да набележи мероприятия за ландшафтно и композиционно естетическо оформяне на крайселищната територия;

  • Да се изследват и набележат мероприятия за устойчивост на социално-икономическото развитие и съпъстващите ги устройствени условия;

  • Да се разработят разчети за баланса на територията и други важни териториални показатели;

  • Да отчита предвижданията на Плана за развитие на община Панагюрище – 2007 – 2013 г.

ОУП на община Панагюрище да се разработи за перспективен срок от 15 години, т.е. планов хоризонт 2020 година.
4.ИНФОРМАЦИОННО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ

Пълнотата на информацията по различните функционални и интегриращи системи, е гаранция за задълбочеността и анализа, и правилността на определените за решаване тесни места.

Информационното осигуряване на проекта да се обезпечи по две направления:

▪агрегирана информация за община Панагюрище – база данни на националната статистика:

-обитаване (жилищен и сграден фонд);

-население (естествен и механичен прираст, възрастова структура и др.)

-обществено обслужване;

-трудово незаети;

-територия по фондове и др.

▪актуална информация по отрасли и функционални системи и планировъчни райони, представена от функционалните отдели и служби на общинската администрация, регионалното бюро по статистика, поземлена комисия и други служби и институции, разполагащи с информация, необходима за разработването на ОУПо, според оценката на проектантския екип и със съдействието на общинската администрация;

-картографското осигуряване (кадастър, схеми, планове и др.) е задължение на общината. Опорният план е основният информационен документ за пространствената организация и функционално предназначение на видовете територии в общината и се одобрява с плановото задание като основа за разработване на предварителния проект. Представената информация в текстовите материали към ОУПо да се придружава от данни за източника, от който произтича.

Провеждането на анкети на физически и юридически лица за нуждите на ОУПо да става съгласувано с ресорните общински служби. След завършването на проекта, първичната информация от проведени анкети, да се предаде на общинската администрация.


5.КРАТКА РЕГИОНАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Местоположение на региона

Пазарджишка област е разположена в Южен Централен район и се разпростира на 4 458 км2. В административно отношение областта се състои от самоуправляващи се общини. Сред по-важните от тях са: Пазарджик, Велинград, Панагюрище, Батак и др.

Инфраструктура

През територията на областта преминават множество пътни артерии на Републиканската пътна мрежа. Поради благоприятното разположение на града, през него преминават някои от основните транспортни коридори, свързващи Западна Европа с Близкия Изток и Средна Азия. Оттук преминава международната автомагистрала “Тракия”, като участък от Европейския път Е-80, свързва общината със Западна Европа и Истанбул, транспортният коридор № 8, свързващ Черно море с Адриатическо море. А железопътният транспорт е южната международна ж.п.линия, която осигурява достъп до Черноморските градове Бургас и Варна.



Природни показатели

Област Пазарджик има благоприятен преходен климат между умерено-континенталният климат на Дунавската равнина и преходно-средиземноморският климат на Югоизточна България. Отрицателните температури в Тракийската низина са характерни за най-типичният зимен месец – януари. Поради защитата на Стара планина и влиянието на Средиземно море, средната януарска температура на областта е положителна. Средната юлска температура е 23,3°С. Дългото лято, често от април до октомври, е удобно както за отглеждането на две култури от обработваемата земя и то с добив на зърно, така и за по-добро развитие на някои едногодишни култури, които виреят по на юг – ориз, тютюн, памук и др.

Икономика

В общината има условия за развитие на местната промишленост, поради наличието на много малки частни ферми за свине и телета. Поради благоприятният климат и почви, в областта се отглеждат различни винени сортове грозде. Като цяло областта е известна с много винарски райони и изби. Добре развит отрасъл в региона е тютюнопроизводството. Тук се отглеждат основно ориенталски тютюн и “Вирджиния”. Основни отрасли на вторичният сектор са хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, целулозно-хартиената промишленост и др. Опорни индустриални центрове са градовете Пазарджик, Панагюрище и Пещера.



Туризъм

В рамките на Пазарджишка област се намира най-големият балнеоложки курорт в региона – Велинград. Тук се намират и балнеоложките курорти Баня, комплексът Велико Народно събрание, Оборище и др. туристически обекти.

Община Панагюрище е административно-териториална единица в Пазарджишка област.

В границите на общината са включени 10 населени места, от които 1 град (Панагюрище) и 8 села. Според броя на населението им те се характеризират както следва:

-малки градове – 1

-средни села – 2

-големи села – 1

-малки села – 5

Връзките между съставните населени места с Центъра на общината са сравнително удобни и се осъществяват по второкласна и третокласна пътна мрежа.

Територията на общината възлиза на 589,9 км2, което представлява около 13 % от територията на областта и 0,53 % от територията на страната.

Общината граничи с общините Копривщица, Пирдоп, Златица, Пазарджик, Лисичево, Стрелча и Ихтиман.

Поради физико-географският характер на територията на общината, средната гъстота е твърде ниска – 2 населени места на 100 км2. Тя е значително по-ниска от средната за страната (4,9 населени места на 100 км2).

Основната част от демографския потенциал на общината е концентриран в гр.Панагюрище, като цяло именно градското население определя характера на демографските процеси в общината.
6.КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Макар и встрани от големите пътища в древността и средновековието, Панагюрският край изминава свой ранен исторически път на развитие. Археологическите паметници в околностите на града свидетелстват за древното му минало. Десетки надгробни могили са останали от времето на тракийските племена, населявали тези земи.

Най-ценният паметник от землището на Панагюрище – м.”Мерул” е Панагюрското златно съкровище, открито на 08.12.1949 г. от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. Състои се от 9 златни съда с общо тегло 6,164 кг, датирано ІV-ІІІ в пр.Хр.

На 5 км южно от Панагюрище е разположена крепостта “Красен” – военен, административен, стопански и духовен център на Панагюрският край през късната античност и средновековието – ІV-ХVІ век.

Самият гр.Панагюрище е основан в драматичните времена след Османското нашествие на Балканите – в края на ХV век. Името си градът придобива от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир).

В годините на робството Панагюрище получава официално със султански ферман статут на войнишко (войнуганско) селище. От това последват редица привилегии – право на относително самоуправление, освобождаване на някои данъци и др., което спомага за запазването на съзнанието за народностна принадлежност и свободолюбивия дух на жителите му.

Бурен икономически и културен подем градът бележи в началото на ХІХ век. На основата на традиционният скотовъден поминък се развиват редица занаяти – абаджийство, мутафчийство, табачество, джелепство, папукчийство и др.

Израз на икономическото замогване, духовно израстване и стремеж към национално освобождение на панагюрци, е съграждането на трите православни храма – “Свети Тодор Тирон”, построена през ХV в и опожарена по време на кърджалийските нападения, възстановена в началото на ХІХ век; “Свето Въведение Богородично” – 1818 г. и катедралният храм “Свети Великомъченик Георги Победоносец” – 1856 г.

През 1839 г. будните и предприемчиви панагюрци издигат голяма двуетажна сграда за мъжкото училище, а през 1843 г. е построена и сградата на девическото училище. В тях преподават хора с високо за времето си образование. В Панагюрище учителстват Марин Дринов – основоположник на българската историческа наука, един от създателите и пръв председател на БАН и Нешо Бончев – първият български литературен критик, видните възрожденци – Сава Радулов, Найден Попстоянов, Василий Чолаков, Павел Бобеков – главен учител в мъжкото училище и председател на читалището. Главната учителка в девическото училище в навечерието на въстанието е 20-годишната национална героиня Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня. Към мъжкото училище е уредена библиотека с 2 000 тома български и чужди книги, между които и средновековни ръкописи на хартия и кожа. През 1865г. е създадено читалище “Виделина”, което играе голяма роля за културното и просветно издигане на панагюрци.

В обстановката на икономически и духовен подем идеята за национално освобождение намира горещ прием в Панагюрище. Апостолът на българската свобода – Васил Левски, полага основите на революционната организация. През есента на 1870 г. той основава в града революционен комитет, чиято дейност не замира и след неговата смърт. Съратниците на Левски са главни дейци по време на подготовката на Априлското въстание.


ІІ.ХАРАКТЕРИСТИКА И СЪСТОЯНИЕ НА ОСНОВНИТЕ СИСТЕМИ

1.ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ

Географско разположение

Община Панагюрище се намира в централната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Южен Централен регион. Тя е една от 11-е общини на Пазарджишка област и граничи: на север с общините Мирково, Чавдар, Златица, Пирдоп и Копривщица от Софийската област; на изток – с община Стрелча; на юг – с общините Пазарджик и Лисичово и на запад – с община Ихтиман от Софийска област. В тези граници тя заема площ от 598,5 км2 (13,4 % от площта на областта), което я поставя на четвърто място сред общините на област Пазарджик след Велинград, Батак и Пазарджик.



Релеф

Общината е разположена изцяло върху южните склонове на Същинска Средна гора. Характерът на релефа е средно до нископланински и хълмист със средна надморска височина 683 м. Надморската височина се изменя от 1 500 м при билните части на планината на север до 500 м – на юг. Във физико-географски план в тези си граници тя включва:



  • на запад – източните склонове на Средногорския рид Белица;

  • на север – главното било на Средна гора (само в района на “Медет” границата е на север от главното било);

  • на изток – преминава в Стрелчанското поле;

  • на юг – Бъта-Банската котловина и част от последните южни разклонения на Същинска Средна гора и постепенно преминава в най-западните части на Пловдивско-Пазарджишкото поле.

Северната част е заета от билна заравненост на височина 1 300 – 1 500 м, запазена при върховете Братия, Лисец и Бунай. Около тези заоблени върхове се е оформила староплиоценска (понтийска) денудационна заравненост. Между върховете Братия и Бунай върхе тази заравненост са Панагюрските колонии и много пасища. На юг средногорските склонове не са стръмни и постепенно преминават в Тракийската низина (Пловдивско-Пазарджишкото поле). Между планинските части са се оформили малките котловини Панагюрска, Бъта-Банска. Характерен елемент в тяхното развитие е разседната тектоника, за което свидетелстват минералните извори.

Цялата територия на общината е разчленена и нарязана от долините на притоците на реките Луда Яна и Тополница. Вертикалното разчленение на релефа в северните части на общината е от 100 до 400 м/км2, хоризонталното разчленение – 1 – 2 км/км2. Стръмни склонове и долини има в района на пролома на Панагюрска Луда Яна между гр.Панагюрище и с.Бъта и северозападно от с.Попинци. Средните наклони на склоновете са 20 – 30 %. Тези характеристики на релефа, съчетани с преобладаващите плитки почви, активната антропогенеза и интензивни валежи в района, са предпоставка за развитието на неблагоприятни ерозионни процеси на територията на общината. От друга страна среднопланинският релеф с букови гори придава на ландшафта потенциал за развитие на туризма.



Климатични условия

Територията на община Панагюрище принадлежи към преходно-континенталната климатична област. Средната януарска температура на въздуха е 1,1°С, средната юлска – 20,6°С и средногодишната температура – 10,1°С. Характерът на релефа и значителните различия в надморската височина, предопределят разнообразието в микроклимата на ландшафтите и планинският му характер в северната част на общината. Благоприятното съчетание между надморската височина (1 050 м – нивото на преобладаващата ниска облачност) и южната експозиция на климатичният курорт Панагюрски колонии, допринася за йонизация на въздуха от 1 200 до 1 500 йони в 1 см3 (леки положителни и отрицателни), която има лечебен ефект. Преобладаващи са западните ветрове (40 %) със средна скорост 2,3 м/сек. От друга страна – в Панагюрската котловина относителният дял на случаите с тихо време е значителен (67,5 %), чести са температурните инверсии (11 – 15 случая месечно) и валежите са недостатъчни. Средният годишен валеж е 653 мм и намалява от 750 мм в планинската част на общината до 550 мм в най-южните й части, които са и земеделски усвоени. Годишните валежни суми в Панагюрище са по-малки от съответните многогодишни норми в 53 % от случаите. Тази тенденция е особено добре изразена след 1985 г., като се съпровожда и от повишени стойности на средните годишни температури. Това води до изразителна аридизация на климата в района, която изменя условията за вегетация на културната и естествената растителност и тези за формиране на повърхностния отток на водите. Това трябва да се има предвид при вземането на решения за управление на водните ресурси на общината в дългосрочен план. Налице е и необходимост от програма за намаляване на щетите от някои характерни за територията на общината опасни хидроклиматични явления. Районът е силно градобитен (с вероятност за повече един валеж от град годишно през периода май-август) и средно с 28 интензивни извалявания (над 50 л/сек/ха) годишно. Това, както и обезлесяването и повишаване на броя на речните прииждания, които за р.Луда Яна при с.Сбор са средно 5,7 случая годишно. Това предизвиква и нарастване на твърдия наносен отток, което е особено неблагоприятно, тъй като води до ускоряване на затлачването на яз.”Тополница” (ср.год.наносно количество 560 хил.т). Интензивните извалявания крият опасност и от преливане на хвостохранилищата на “Асарел-Медет” – АД и респ. повишават екологичният риск в района, като цяло.



Почвен ресурс

Повсеместни ограничители на почвеното плодородие в района са относително пресеченият релеф, ерозията и плиткостта на почвите.

В южната част на общината се намират излужени канелени горски почви, които имат по-голяма мощност и добро естествено плодородие. Те заемат южната половина от землищата на селата Попинци и Левски, и са подходящи за отглеждане на зърнени култури и трайни насаждения. Канелено-подзолистите почви заемат северозападната половина от землището на с.Елшица. Почвите в землищата на селата Поибрене, Оборище, Бъта и Баня са силно излужени, до слабо оподзолени канелени горски. Това са плитки почви, каквито са и тези в североизточната половина на землището на с.Попинци и на запад от Панагюрище. Северните части на Панагюрската котловина и най-северната планинска част на общината, са заети съответно от канелено-подзолисти и кафяви горски почви.

Водни ресурси

Водните ресурси включват повърхностно течащите, подпочвените и термо-минералните води. Речните басейни в северната част на общината, във височинният пояс 1 000 – 1 200 м имат водоносност от 9 до 13 дм/с/км2 и пролетен максимум на оттока (март). Южната част от територията се намира в преходната зона от сравнително високо водоносната Същинска Средна гора към ниско водоносното Пазарджишко-Пловдивско поле. Тя се пресича от долинната мрежа на реките Тополница и Луда Яна и е със средногодишна водоносност 3 – 4 дм/с/км2 с по-добре изразен зимен максимум на оттока. Реките са маловодни, но водосборът им има голям отточен коефициент (0,30 мм), което съчетано с характера на речната мрежа формира голямо водно количество за единица време. Средният годишен отток на р.Тополница при Поибрене е 7,69 м3/с. Повърхностните води при дъждовно време се оттичат бързо чрез речно-долинната мрежа на р.Луда Яна, а през сухия сезон водите на реките почти пресъхват.

Относително естествените хидро-химични условия (до експлоатацията на медно-рудните находища) се характеризират с преобладаващи хидро-карбонатни или сулфатни и хидро-карбонатно-сулфатни води, рН 5,5 – 8,5, повишена минерализация (1,50 мг/л), сулфатни йони до 1,70 мг/л) и аномални полиметални съдържания. Качеството на водите е повлияно от дейността на “Асарел-Медет” – АД по отношение на някои замърсители с отклонения от ПДК, както следва: Тополница (след устието на р.Медет) – мед, сулфатни йони, манган; Медет (преди устието) –рН, сулфатни йони, мед и манган; Мареш (под устието на Лисичи дол) – манган; Панова (под хижа Оборище) – рН, мед и манган. Тези отклонения обаче, отчасти се дължат и на съществуващите полиметални аномалии в района.

Подземните води са предимно пукнатинни и малодебитни (2 – 3 дм3/с) и дават началото на многобройни малодебитни извори.

Термални минерални води има в гр.Панагюрище, с.Баня и с.Поибрене. Термалните води в Панагюрище са с температура на водата над 40°С и се черпят чрез дълбок сондаж с потопена помпа. Водата е сулфатна, натриева, калциева с минерализация 0,58 г/л. Минералните води в с.Баня са групирани в “Банските извори”, “Топилата” и “Лудото банче”. Каптирани са през 1935 – 1939 г. Температурата на водата е 25 – 44°С с общ дебит 23 л/с. Минералните води са азотни, сулфатни, натриеви, калциеви, с минерализация 0,54 – 9,70 мг/л. Използват се за лечение на сърдечно-съдови заболявания, заболявания на храносмилателната система и др. Минералната вода в с.Поибрене се черпи от два артезиански сондажа с общ дебит около 9 л/с и температура 33 – 42°С. Водата е алкална (рН 8,9), сулфатна, натриева, флуорна (флуор 11 мг/л), с ниска минерализация 0,53 г/л. Тя е с повишено съдържание на бор, стронций и др. Ресурсът от термални минерални води в общината се използва за развитието на балнеоложкото дело.

От териториите, заети с водни течения и водни площи в община Панагюрище – 528,7 дка или 11 % е делът на язовирите. Те са 21 на брой с общ обем 1830,5 хил.м3 и са разпределени по населени места, както следва: в землището на гр.Панагюрище – 6 бр., с.Левски – 4 бр., с.Попинци – 3 бр., с.Бъта – 2 бр., с.Баня – 3 бр. и с.Оборище – 3 бр.

От тях 11 са в добро техническо състояние, 9 са в задоволително, а 1 е напълно затлачен. За напояване се използват само 7 язовира, поради неизправност на каналните мрежи, помпените инсталации и др. Повечето от водоемите, които са отдадени под аренда за стопанисване – се използват главно за рибовъдство, а по-рядко и за напояване.

Горски ресурси

Горите са перспективни за развитие на горското стопанство, ловният туризъм и рекреационното дело. Най-голям относителен дял от територията на общината имат горските територии – 54,10 %. В ниските планински части горите са предимно дъбови и габарови – в по-голямата си част извънкови, поради активната антропогенна намеса, а в останалата планинска част – букови. В сравнение с 1998 г. техните площи са се увеличили с 2557,6 ха (през 1998 г. горските територии са 29734,6 ха или 49,69 % от общата територия на общината, а по данни към м.март 2005 г. те са вече 32402,2 ха или 54,10 %).

Повечето от ридовете в западната и северната част на района са покрити с естествени гори от горун и благун в съчетание с тревни формации. На мястото на унищожени в миналото гори и върху непригодни за обработване земи са създадени гори от бял и черен бор, орех, червен дъб, благун и др. Заместването на мезофитни видове с ксерофитни води до обедняване на естествената продуктивност на ландшафтите в ресурсно отношение. Използването на горските територии, като рекреационен ресурс за местното население, е особено перспективно и от гледна точка на тяхното екологично въздействие в един район със сериозни антропогенни изменения, резултат на добивната и обогатителна промишленост.

Полезни изкопаеми

На територията на общината са съсредоточени голяма част от запасите на медна руда в страната – 13 находища, принадлежащи към Панагюрската рудна зона, с общо количество на запасите 380844,5 хит.т. От тях 344118,2 хил.т са в находище “Асарел” (към 2004 г.). Пиритови, медно-пиритови и полиметално-медни са находищата “Радка” и “Елшица”, а молибденово-медни са находищата “Медет”, “Асарел” и др.

Сред природните минерални ресурси на територията на община Панагюрище са формиралите се златоносни разсипни находища. Те са свързани с палео-геоморфоложкото развитие на района и са разпространени в южната – ниска част на общината.

Перспективни участъци за проучване на златоносни разсипи се явяват “Дълбокото дере” в района, където пресича Банската разломна зона и заливната тераса на р.Луда Яна в Баня-Попинското долинно разширение, при използване на съвременни екологосъобразни технологии, гарантиращи опазването на околната среда и защитата на интересите на местната общност.

Проломните долини на Меченска река и Панагюрска Луда Яна са сериозна преграда за транспортирането на златосъдържащи наноси от Същинско-Средногорския масив в южна посока.

Съществуват възможности за експлоатация на коренно злато и в обсега на Петеловата вулкано-куполна морфоструктура, а чрез съпътстваща технология и на разсипно злато в нейната периферия по дължината на речно-долинната мрежа.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница