Общ вид и морфологични особености



Дата02.04.2017
Размер65.5 Kb.
Общ вид и морфологични особености

Най-ранните фосили от прилепи са намерени в отложения с възраст 55 милиона години. Техни преки предшественици са древни насекомоядни бозайници с възможност да планират или дори да летят. Докато формата на тялото и крайниците при всички останали животни постоянно са еволюирали, най-интересното при прилепите е, че външният вид на съвременните видове е почти същия като на изкопаемите форми.








Устройството на тялото и анатомията на прилепите е много сходна с тази на всички бозайници. Основните разлики са в дължината и пропорциите на костите на горните крайници и наличието на крилна мембрана. Въпреки че не са основен орган за ориентация и лов, всичките видове имат различно големи очи, които могат да виждат учудващо добре в тъмнината.

Първият пръст (палец) завършва с нокътче, с което прилепите си помагат при пълзене по земята. Размахът на крилата при нашите видове достига до 46 cm, а теглото варира от 5 до 55 g. Най-голям по размери е гигантският вечерник (Nyctalus lasiopterus), а най-дребен е малкото кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus).

Някои видове имат удължени крила (Miniopterus schreibersii, Nyctalus noctula и др.), което ги прави бързи и много маневрени летци, способни да изминават големи разстояния без особени усилия. Други видове са с широки и къси крила, което е предпоставка за бавен, «пърхащ» полет.

В ухото на всички прилепи (без подковоносите) има малък кожен израстък, наречен трагус, чиято функция не е достатъчно добре изучена. Тялото е покрито с гъста и мека козинка, която защитава тялото от студа по време на почивка и полет в студения въздух.
Убежища


В зависимост от сезона, прилепите обитават различни убежища.


През зимата всички видове живеят в убежища с постоянна температура между 2º до 10º С. Такива условия се намират най-често във водните пещери, наводнени минни галерии и по-рядко по таваните и мазетата на жилищните сгради.

П
Тунели и канали за деривация
рез пролетта и есента
могат да бъдат намерени в най-разнообразни убежища, където температурата е променлива или постоянна (напр. изоставени и обитаеми жилищни и промишлени сгради, подземни бункери, галерии, отводнителни и вентилационни шахти, тръби, комини, кухи стълбове, малки и големи пещери, пропасти, скални ниши и т.н.).

През лятото прилепите предпочитат убежища с по-висока температура, където се размножават. Колониалните видове се срещат в пещери с големи обеми и големи входове, така че привечер едновременно да могат да излитат стотици или хиляди прилепи.
В
Военни бункери
зависимост от предпочитанията си за среда на живот, прилепите условно се разделят на четири главни категории:


  • Пещеролюбиви – размножават се и зимуват изключително в пещери и други подземни укрития. Срещат се основно в райони с карстови, вулкански или морски пещери. Числеността на колониите може да достигне 100-10 000 екз. през лятото и от 50 до 100 000 екземпляра през зимата.

  • Г
    Изоставени сгради, мазета, тавани
    орски
    – размножават се основно в хралупи, цепнатини и под корите на дърветата; някои видове зимуват и в пещери. Срещат се навсякъде, където има широколистна, смесена и по-рядко чиста иглолистна гора, която да предлага достатъчно укрития и хранителна база. Числеността им в хралупите обикновено е 10-50 екз., но много колонии са повече или по-малко равномерно разпределени на голяма площ.

  • В
    Пещери, скални ниши и цепнатини
    лажни зони
    - поради високия си биологичен потенциал и богато биоразнобразие това са едни от най-важните хранителни местообитания за прилепите. Особено значими са тези зони през летните месеци, когато хиляди прилепи ловуват над водната повърхност и се явяват важни участници в регионалните хранителни вериги. Повечето екземпляри, зависещи от водните площи, живеят в непосредствена близост или в границите на самите зони. Обитават хралупи на дървета, жилищни или промишлени постройки, пещери и други близки убежища.

  • Синантропни – прекарват почти целия си жизнен цикъл в укрития, създадени от човека като тавани, мазета, фуги, шахти, комини, вентилационни съоръжения и къде ли не още. Срещат се навсякъде в села, градове, курортни селища и други урбанизирани територии. Колониите на някои видове варират от 5-20 екз., на други 50 до 1000 екземпляра.


Жизнен цикъл

Продължителността им на живот е уникално висока за бозайници с подобни размери и достига до 20-30 години.

От декември до около края на март прилепите в умерените ширини спят зимен сън. През ранната пролет някои видове мигрират до летните си убежища и се подготвят за размножаване. Стационарните видове напускат зимните си квартири и се заселват сравнително равномерно в района, който обитават. През пролетта всички прилепи се хранят много активно, за да възстановят загубените през зимата резерви и да натрупат телесна маса.

В зависимост от географската ширина и климатичните особености раждането на малките става след 20 май, обикновено в началото на юни. Малките са абсолютно безпомощни в първите десетина дни и зависят изцяло от майките си. В рамките на 30-40 дни се научават да летят самостоятелно, но продължават да живеят в размножителните колонии, които се състоят най-често от женски и млади мъжки.
В края на лятото и началото на есента прилепите се хранят активно, за да натрупат достатъчно резерви за зимата. От средата на август до началото на октомври е сезонът, през който мъжките и женските най-често копулират. Оплодената яйцеклетка се запазва неактивна в организма на женските и се развива чак през следващата пролет. Мигриращите видове напускат летните си убежища и се насочват към зимните си квартири, като по пътя си нощуват в различни други убежища.
С понижаване на температурите през нощта намалява количеството на насекомите и прилепите са слабо активни. С настъпването на зимата те заспиват зимен сън, по време на който намаляват всички физиологични процеси в състояние на анабиоза.

Хранене


Прилепите практически се хранят навсякъде, където летят или пълзят нощни насекоми. Най-често могат да бъдат видяни около езера, блата и други влажни зони, където количеството на насекомите обикновено е най-високо. В селищата ловуват покрай лампите в градинките, покрай пътищата, над паркове, канали. В горите ловуват около малки водни площи, покрай реките, около горските поляни, пролуки и границата с откритите площи. За достигане на ловните си местообитания прилепите обикновено прелитат транзитно през други територии, като следват линейни елементи на ландшафта - речни течения, пътища, алеи, просеки.



П
Основни групи насекоми

в прилепното меню
рилепите могат да изядат до 1/3 от собственото си тегло. Едрите прилепи в България тежат средно по 20-30 g, което означава, че една колония от 300 индивида за едно лято поглъща около 550 kg насекоми. За една нощ това са приблизително поне 20 000 комари, бръмбари, пеперуди и други насекоми, голяма част от които се считат за вредители. Тези факти илюстрират огромното значение на прилепите в екосистемите, където те живеят. Като хищници, те се намират в горните нива на хранителната пирамида, поради което са особено чувствителни при локална употреба на агро-химически препарати.


Купчина прилепно гуано в пещерата “Лястовицата”, с. Гложене, Тетевенско



Основни хранителни стратегии
За да намалят конкуренцията помежду си, прилепите използват нощното пространство по различен начин.




            • Ловци на открити пространства - летят високо над растителността, излъчват нискочестотни FM сигнали.

            • Ловци в открити ниски пространства - летят в рядка растителност, изразена тенденция към високочестотни FM сигнали.

            • Ловци в растителността - летят в и около короните на дърветата, имат много маневрен полет, засичат жертвите от близко разстояние.

            • Ловци от засада - улавят жертвите си от “засада” висейки на клон или стена.

            • Събирачи от повърхности - ловят жертвите си от повърхността на листата или от земята, като най-често чуват и звуците, издавани от тях.



Ехолокация
Всички прилепи имат очи, но предвид нощната им активност те ги използват в много по-малка степен, отколкото някои други свои органи. Насекомоядните прилепи се ориентират и ловуват повече или по-малко с използването на ултразвукова ехолокация. Ултразвуковите сигнали при прилепите са честотно моделирани (УКВ) звуци с честота над 18 000 Hz, което ги прави нечуваеми за човешкото ухо. Те се генерират от прилепите, излъчват се в пространството, отразяват се в околните препятствия или в жертвите и се улавят обратно чрез добре развитите уши.


  • Ултразвуците се генерират от ларинкса, който е много по-добре развит, отколкото при всички останали бозайници.

  • Чувствителността на прилепното ухо е много висока и те могат да улавят отразени звуци от предмети с размери под 0.5 mm!

  • Мозъкът на прилепите обработва информацията за засечените летящи жертви и препятствията в рамките на милисекунди.

  • Подковоносите прилепи (Rhinolophidae) излъчват сигнали с постоянна честота (CF).

  • Гладконосите прилепи (Vespertilionidae) са се специализирали да се ориентират и хранят с честотно моделирани звуци (FM) в широк диапазон.

Каталог: downloads -> brcc
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
brcc -> Презентация за видовото разнообразие на прилепите, тяхното разпространение, местообитанията им, начина на живот и заплахите за тяхното съществуване
brcc -> Поверия и легенди в източните родопи за прилепите


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница