Обща характеристика на нип. Историческо развитие. Източници

НИП – наказателно-изпълнително право

НПП – наказателно-процесуално право

КРБ – Конституцията на РБългария

Наказателното право е самостоятелен отрасъл от системата на действащото право и като такъв той представлява система от правни норми изградени върху общи принципи и е насочено към общи цели и задачи. В много държави се нарича Пенетенциарно право. Не бива да се нарича “Изпълнение на наказанието”, защото е дейност, а не правен отрасъл. Предметът му на регулиране са обществените отношения, възникващи в процеса на изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила присъди за извършени престъпления. НИП използва императивния метод на регулиране, защото се касае за правна уредба на обществени отношения, свързани със субекти извършили най-тежки нарушения на законността – престъпления от една страна, а от друга преставлява упражняване на репресия чрез държавна принуда. Именно този метод на регулиране е критерия на разграничаване на Наказателното право от НИП и от Наказателно-процесуалното право.

Така например задача на Наказателното право е да наложи наказание за извършено престъпление като затова то определя наказателно отговорни лица; престъпление, за което се носи наказателна отговорност; наказание за съответното престъпление и принципите за определянето им. Задача на Наказателно-процесуалното право пък е пълно и бързо разкриване на обективната истина по обстоятелствата на обвинението. Задачи на НИП са обществените отношения по повод изпълнението на наказание, наложено с влязла в сила присъда.

Следователно Наказателното право и Наказателния процес са насочени към постановяване на присъдата, която да влезне в законна сила, докато НИП предполага наличие на вече влязла в сила осъдителна присъда.

Значението на НИП се определя от предмета на регулиране, а това е борбата срещу престъпността. Наказателната репресия поначало се осъществява в процеса на реализация на наложеното наказание и затова тя се проявява при неговото изпълнение в конкретен вид, място и организация.

Значението на НИП се проявява и във връзка с въпроса за гарантиране човешките права и свободи. Чърчил още е казал: “Кажете ми какво преставляват вашите затвори и аз ще ви кажа какво е вашето общество”. Затова една от основните задачи на НИП, а то е и конституционно начало, залегнало в чл.31 ал.4 от КРБ е да се създадат всички възможни гаранции, да не се засягат правата на осъдените извън това, което е предвидено в закона, както и всички възможни гаранции за защита на осъдените от подобни нарушения. Такива са:

• 
  право на защитник
  
• 
  право на срещи с него винаги при поискване
  
• 
  право на подаване на молби, жабли до държавни органи, съд, прокуратура, спициализирани международни организани и организации, ангажирани със защитата на човешките права.
  

НИП и дейността по изпълнение на наказанието в голяма степен определят и облика на държавата пред международната общност. Така проблемът за гарантиране на човешките права води и до подписването на множество международни актове ратифицирани от България: ЕКЗПЧОС, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията на ООН против изтезанията и Европейската конвенция против изстезанията. В областта на НИП са приети Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода – тя е на ООН и Европейските правила за затворите. Те нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за човешки права и свободи и демократичния характер на държавите.

Източниците биват: вътрешни и международни.

• 
  Вътрешни – КРБ, ЗИН, НК, НПК, ЗСВ, подзаконови – Правилник за приложение на ЗИН (ППЗИН), Наредба 11 от 1990г. за приложение на чл.12 ал. 3 и 4 и чл.15 ал.4 ЗИН, Наредбата за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, Наредба 5 за полагане на труд от лишените от свобода лица и др.
  
• 
  Международни – чл.5 ал.4 КРБ, както и международните договори и конвенции изброени по-горе.
  

2. Изпълнение на наказанията като дейност

Изпълнението на наказанията е дейност на определени субекти и поради сложността си е поверена на различни държавни органи. Едни от тях са създадени с тази цел и това са: затворите и поправителните домове. Други пък осъществяват отделни функции в наказателното изпълнение (пример: общинските съвети, съд, прокуратура). А трети осъществяват изцяло дейността по изпълнение на изпълнение на наказанието, макар това да не им е основна задача (например: фирмите, в които работи осъденият, изпълняващ наказанието пробация с пробационна мярка поправителен труд; органите признаващи или контролиращи правото да се упражнява определена професия или дейност по изпълняване наказанието лишаване от права). Като дейност по реализиране на наложено с влязла в сила присъда наказание, наказателното изпълнение е подчинено на строго определена цел и има специфична своя задача. Целта е посочена в чл.2 ал.1 ЗИН и тя е същата, която е посочена в гл.36 НК

а) да поправи и превъзпита осъдените към спазване на законите и добрите нрави;

б) да въздействува предупредително върху тях;

в) да им отнеме възможността да вършат други престъпления и

г) да въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Следователно целта на ЗИН съвпада с целта на самото наказание, залегнало в чл.36 НК и това е така, защото изпълнението на наказанията е дейностпо реализиране съдържането на самото наказание.

Същете тези цели са посочени и в чл.65 от Европейските правила за затворите, като в тях липсва 4-тата цел - да въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Дейността по изпълнение на наказанието обхваща:

а – дейност по реализиране на тяхното съдържание и тя е с точно определени граници. Състои се в осъществяване на онези ограничения в правния статут на гражданите, които са предварително определени от закона и са елемент от съдържанието на конкретното наказание. Така например за наказанието лишаване от свобода това е дейност по изолацията подчинена на определен режим отнемане или ограничаване на някои права. Този вид дейност се осъществява само от държавните органи, субекти на наказателно-изпълнителното правоотношение;

б – дейност по прилагане на други средства за поправяне и превъзпитание на осъдения, която също се включва в наказателното изпълнение. Например: при наказанието лишаване от свобода това са – обществено полезен труд, дисциплинарните мерки, възпитателната работа. В тази дейност освен държавни органи участват и обществени органи и организации, а също и самите осъдени, когато се касае за наказания лишаване от свобода, организирани в самодейни органи. Изпълнението на наказанието трябва да се разграничава от привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда и от изпълнението на наказанието на присъдата.

Изпълнението на наказанието е дейност, с която се реализира съдържанието на наказанието и се прилагат другите средства за поправяне и превъзпитание. Тя предполага наличието на влязла в сила присъда и разпореждане за привеждането й в изпълнение. Така например за пробационната мярка поправителен труд този момент е денят, от който започват да се правят отдръжки от трудовото възнаграждение на осъдения, съгласно чл.141е, ал.2 ЗИН. За останалите пробационни мерки съгласно чл.139 ал.2 ЗИН е денят на явяване при пробационния служител.

Наказателното изпълнение започва от деня, в който според закона започва да се изчислява срокът на наказанието лишаване от свобода, а за наказанието без срок със започване на фактическите действия по изпълнение. Но за да се стигне до изпълнението на наказанието се извършва и друга дейност, с което започва реализирането на влязлата в сила присъда и това е дейността по привеждане в изпълнение на наказанието. Съгласно чл.412 ал.2 НПК Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от:

1. момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;

2. момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена;

3. изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.

Съгласно чл.416 ал.2 НПК от съда присъдите се изпращат на прокурора, който ги привежда в изпълнение.

Действията на прокурора се състоят в разпореждане на прокурора до съответните органи, придружено с влязлата в сила присъда, с което те се задължават пряко да започнат изпълнението на наказанието.

Има случаи, в които съдът сам привежда влязлата в сила присъда без да я изпраща на прокурора, посочени в чл. 416 ал.1 НПК:

1) Присъдата, с която подсъдимият е оправдан

2) Присъдата, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и определението за прекратяване на наказателното производство

3) Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 НК

4) Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.

5) С оглед мерките по чл.67 НК, когато условно осъдения по време на изпитателния срок не работи и не учи или престане да работи и да учи.

След като присъдата се получи от прокурора същесвува още една възможност преди да е приведена в изпълнение да се отложи изпълнението на наказанието й съгласно чл.415 НПК. Това може да направи окръжния прокурор, относно наказанието лишаване от свобода и районния прокурор – относно пробацията.

Изпълнението на присъдата, както и изпълнението на наказанието е дейност на определен държавен орган. И като дейност, и като понятие изпълнението на присъдата има много по-широко съдържание от изпълнението на наказанието. Защото изпълнението на наказанието е изпълнение на присъда. Защото не може да има наказание подлежащо на изпълнение без наличие на влязла в сила осъдителна присъда. В много случаи изпълнението на присъдата не винаги е изпълнение на наказанието, защото с нея се решават и други въпроси. Пример: уважаването или отхвърлянето на граждански иск, отнемане на вещи, присъждане на разноски. Затова изпълнението на присъдата в тази част се извършва, без да се налага наказание. На изпълнение подлежи и оправдателната присъда, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказание, а също и определението на съда, с което се прекратява наказателното производство.

3. Основни принципи на НИП

Те предствавляват ръководни правни идеи осъществяващи наказателно-изпълнителната политика на държавата. Чрез тях се осъществява единство на правното регулиране и на наказателно-изпълнителната дейност.

Основните принципи на НИП се делят на две групи:

1. 
   Общи за цялата правна система
   
2. 
   Специални – специфични са само за НИП
   
   • 
     ОБЩИ
     
     • 
       Законност и върховенство на закона. Съгласно чл 58 ал.1 КРБ и почти всички международни актове във връзка с правата на човешката личност са дадени законовите регламентации на всички случаи, в които е допустимо засягането на правата и свободите на човека. В практиката на Европейския съд за правата на човека изрично се посочва, че този принцип се изразява в това:
       

- че е необходимо да се осигури възможност за всеки да се запознае с неговите изисквания

- че е необходимо строго и точно спазване на законите и подзаконовите нормативни актове от всички държавни органи, длъжностни лица и граждани

• 
  Принцип на хуманизма – от една страна изпълнението на наказанието съдържа репресивни елементи, изразяващи се в засягането правата на осъдения, лишения, страдания, а от друга – изисква да се проявява хуманизъм и по отношение на потърпевшите от престъпление, техните близки и другите членове на обществото. Затова е необходимо да се преценят и поставят в правилни съотношение репресията срещу осъдения и необходимостта от удовлетворение чувството на възмездие у пострадалия и обществото.
  

Още в чл.2 ал.2 ЗИН се подчертава, че изпълнението на наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание и унижаване на човешкото достойнство.

В съответствие с този принцип се полагат грижи за физическото или психическото здраве на осъдените – безплатна храна, дрехи, обувки, безплатна медицинска помощ, забрана за конвоиране на болни затворници, забрана за полагане на извънреден труд.

• 
  Равенство пред закона – чл.6 и чл.26 КРБ. В НИП този принцип не зависи от вида на изпършеното престъпление, наложеното наказание, поведението на лишения от свобода, но трябва да се прави разлика между равенството на лишените от свобода пред закона с равенството в правния им статут, който е качествено различен от този на свободните граждани.
  
• 
  Принцип на справедливостта – той означава съответствие на наказанието с извършеното престъпление. Това съответствие зависи не само от вида на наказанието, от размера му, но и от начина на изпълнението.
  

Съществуват 5 вида режими в местата за лишаване от свобода (лек, общ, строг, усилено строг и специален) във възможността да се изменя режима в по-лек или по-тежък, в зависимост от поведението на осъдения, в правото на администрацията, по целесъобразност да дава поощрения или да налага дисциплинарни наказания.

• 
  Принцип на уважение на човешкото достойнство – той е продължение и доразвитие на принципа на хуманизма и законово е уреден в чл.6 ал.1 КРБ, в чл.10 ал.1 МПЧПП, в чл.1 от Европейските правила за затворите и чл.2 ал.2 ЗИН.
  
• 
  СПЕЦИАЛНИ ПРИНЦИПИ
  
  • 
    Принцип на диференциран и индивидуализиран подход при изпълнение на наказанията. Обословен е от принципа на справедливост и е насочен към постигане целите на наказанието. Той е проявление на наказателно-правните принципи за диференциация и индивидуализация на наказателната отговорност – чл.54 и сл. НК.
    

Индивидуалния подход означава отчитане особеностите на личността на отделните осъдени. Той трябва да се различава от индивидуализацията на наказанието, макар да е негово продължение, защато има много по-широк обхват и се предполагат и други средства за поправяне и превъзпитание на осъдените. Освен това индивидуализацията на наказанието е индивидуален акт на съда, докато индивидуалния подход трае непрекъснато през целия процес на изпълнение на наказанието. Той е нужен при определяне работата, която затворникът ще изпълнява, при изменение на режима, условното предсрочно освобождаване, при налагане на дисциплинарно наказание и даване на поущрения

• 
  Принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието. Приет е в почти всички цивилизовани пенетенциарни системи. Изисква съобразяване на ограниченията и лишенията на които осъдения се подлага с постигнатите резултати от поправянето и превъзпитаването му. Основната идея на този принцип е да се даде възможност на осъдения чрез собственото си поведение и усилие да подобри положението си. Тази система дава възможност след изтичане на определен срок тежестта на наказателното изпълнение да се постави в зависимост от поведението на затворника, а не само от тежестта на извършеното престъпление като измененията в статута му настъпват по силата на закона. В ЗИН тя намира израз във възможността за изменение на режима, в зависимост на поведението; възможността за зачитане на работните дни или незачитането им; възможността за условно предсрочно освобождаване и предсрочно освобождаване
  
• 
  Принципа на демократизма
  

- колективен подход при решаване на някои въпроси от областта на наказателното изпълнение. Това са специални органи като комисията по чл.17 ЗИН, Детски педагогически стаи, Педагогически съвети в поправителните домове

- участие на самите осъдени в работата по изпълнение на наказанието и най-вече в полагане на средствата за поправяне и превъзпитаване – участие в съмодейните органи на лишените от свобода

• 
  Принципа на участие на различни държавни органи в дейността по изпълнение на наказанието. Чрез него се осъществяват процесуалните гаранции за защита правото на осъдените, като те се изваждат от изпълнителната власт и в зависимост от пенетенциарния потенциал – чл.7 ЗИН. Тези органи са:
  

- прокурор – той упражнява надзор за законност. Окръжния прокурор прекъсва изпълнението на наказанието лишаване от свобода, дава съгласие за награди, разрешава свижданията, прави предложения за условно предсрочно освобождаване, за изменение на режима и присъства на заседанията на комисията по чл.17 ЗИН, а районния прокурор прекъсва наказанието пробация

- общински съвети – те участват в комисията по чл.17 ЗИН. Помагат за изграждане на материалната база в местата за лишаване от свобода.

- органите на МОН – оказват помощ при организиране на общообразователното и професионалното обучение на лишените от свобода и издават документи за завършено образование, назначават и освобождават учители.

• 
  Принципа на съчетаване дейността по реализиране съдържанието на наказанието с прилагане на други средства за поправяне и превъзпитание на осъдените. Най-последователно той е развит при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. В ЗИН тези средства са точно определени и те са:
  

- възпитателна работа

- поущрения и дисциплинарни наказания

- общообразователно и професионално обучение

• 
  Принцип за системен контрол върху дейността по изпълнение на наказанието. Той има за цел да гарантира законността и ефективността на наказателно-изпълнителната дейност. Свързан е както с отпадане възможността за нарушаване правата на осъдените, така и да се спазват законовите ограничения в техния правен статут. Контролът се упражнява както от вътрешни така и от международни органи. Те могат да бъдат: съдебни или несъдебни.
  

4. Същност и съдържание на наказанието лишаване от свобода

1. 
   Лишаването от свобода е най-тежкото наказание.
   
2. 
   То дава възможност да се провежда системна възпитателна работа с осъдените за по-продължителен срок при специално създадени условия за това от една страна, а от друга – изолацията на осъдените ограничава в максимална степен възможността да вършат други престъпления.
   
3. 
   Лишаването от свобода съдържа значителни ограничения и лишения като по този начин оказва предупредително възпиращо въздействие върху осъдените и останалите членове на обществото. Освен тези полужителни страни, лишаването от свобода има и отрицателни. По-важните са:
   

• 
  отрицателно влияние на обкръжаващата среда;
  
• 
  формиране на неправилни представи за облика на хората и обществото;
  
• 
  претъпяване чувството на срам;
  
• 
  свикване с мисълта, че е престъпник;
  
• 
  създаване на връзки с други престъпници;
  
• 
  прекъсване и отслабване на връзките със семейството и приятелите;
  
• 
  привикване с живота в затвора;
  

4. 
   Лишаването от свобода е наказание, т.е предвидена от закона мярка на държавна принуда налагана от съд за извършено престъпление, която засяга определени права и интереси на осъдения и изразява отрицателната оценка на държавата и обществото към дееца и към извършеното от него обществено опасно деяние.
   

5. 
   Съдържането на наказанието лишаване от свобода определя неговата тежест, а това означава доколко тя е достатъчна за постигане на неговите цели. Тези цели не са абстрактни и неизменни. Те зависят от национабните особенсти, морал, ниво на престъпност, културно и материално развитие. С оглед на това именно въпроса за съдържанието на наказанието лишаване от свобода съществува само като препоръка в приетите от ООН Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода и то Европейските правила за затворите, но не е включено в нито един международен договор, който да е задължителен за ратифициралите го страни.
   

б – лишаването от свобода представлява като свяко друго наказание промяна в стимула на осъдения като му се отнемат или ограничават определени права или правни възможности и му се възлагат нови задължения. Затова наказанието лишаване от свобода представлява:

- настаняване и задържане на осъдените в специално определени места за лишаване от свобода. То се извършва в затвори и поправителни домове;

- подчиняване на предварително определен режим.

Дефиниция на понятието режим. Режимът е съвкупност от специфично установени от държавата правила, регулиращи диференцираното настаняване на лишените от свобода, реда и дисциплината, разпределението на времето през денонощието, създаването на подходяща битова обстановка, правилата на свиждане, колети, кореспонденция и суми за лични нужди.

Режимът е средство за поправяне и превъзпитаване на осъдения и затова именно е елемент от съдържанието на наказанието лишаване от свобода. Той има двуяка роля – да наказва и възпитава. Репресията (наказанието) е в ограничаване на правния статут на осъдените, а възпитанието се постига чрез предвидените ограничения, създаването на ред и дисциплина, в подходяща битова обстановка, в диференцирано настаняване.

- засягане в значителна степен на правата и правните възможности на осъдението. Пример на пенсия, право на осигуровки за рискове предвидени в държавното обществено осигуряване, ограничаване правото на възнаграждение за положения труд.

5. Места за изпълнение на наказанието лишаване от свобода

Местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода са държавни органи създадени специално за тази цел. В тях понякога се изпълнява и мярката на неотклонение – задържане под стража. Съществуват два вида места за лишаване от свобода – затвори и поправителни домове. Към тях могат да се създават и затворнически общежития, които обаче не са самостоятелни места за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а поделения на съответните затвори или поправителни домове. Общото ръководство в местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност ес осъществява от Министерството на правосъдието, чрез Главна дирекция «Изпълнение на наказанията». Работните обекти също не са самостоятелни места. Съгласно чл.7 ал.2 ППЗИН. Затворите, поправителните домове и затворническите общежития се откриват и закриват със заповед на Министъра на правосъдието, а работните обекти с заповед на директора на Главна дирекция «Изпълнение на наказанията».

Местата за лишаване от свобода вече са на бюджетна издръжка. За началници на затворите и затворническите общежития се назначават лица с юридическо образование, а при липса на такива с друго подходящо образование. За началници на поправителните домове – с висше юридическо или педагогическо образование.

Създаването на различни видове места е необходимост наможена от изискванията на принципа на диференцирания подход при изпълнение на това наказание. Това е така за да се отделят от другите затворници тези, които поради криминално минало, личностни особености са склонни към доминиране или оказване на отрицателно влияние, за да се въздейства за индивидуализация на подхода при третиране на затворниците с оглед на социалното приспособяване след освобождаването им и да се подпомогнат управата на затворите и сигурността в тях.

Чрез различните видове места за лишаване от свобода се цели:

а - провеждане принципа на справедливост на наказанието, продължавано в наказателното изпълнение;

б - ограничаване на отрицателните страни на наказанието лишаване от свобода, които са:

• 
  отрицателно влияние на обкръжаващата среда;
  
• 
  формиране на неправилни представи за облика на хората и обществото;
  
• 
  претъпяване чувството на срам;
  
• 
  свикване с мисълта, че е престъпник;
  
• 
  създаване на връзки с други престъпници;
  
• 
  прекъсване и отслабване на връзките със семейството и приятелите;
  
• 
  привикване с живота в затвора;
  

г – изработването на критерии за постигане всички цели на диференциацията. Затова в момента със ЗИН е изработена една сравнително добра система на местата за лишаване о свобода, които са:

- затвори за рецидивисти;

- затвори за жени;

- затвори за осъдените против републиката;

- затвори за останалите осъдени.

С чл.13 ал.1 ЗИН се създаде възможност за обособяване на затвори и затворнически обжещития за млади пълнолетни затворници (все още няма такива). По изключение в поправителните домове лишените от свобода могат да останат до навършване на 20-годишна възраст, когато това е необходимо за довършване на образованието им. Затворническите общежития са от закрит, открит и преходин тип – чл.8 ал.2 ЗИН. Към поправителните домове се създават само от преходен тип.

Разликата в тези видове затворнически общежития е в категорията осъдени, които се настаняват, в степента на изолация, както и други ограничения в статута им.

6. Органи на изпълнение на наказанието лишаване от свобода

Те се делят на 2 вида: Специализирани и Неспециализирани. Първите пряко са натоварени с изпълнение на наказанията, а вторите изпълняват само отделни функции в тази област.

1. 
   Към специализираните органи се отнасят:
   

б - Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» - орган на Министерството на правосъдието, чрез който се осъществява непосредственото ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода – най-съществената й задача. Осъществява и редица преки функции определени в ЗИН и ППЗИН. Главна дирекция «Изпълнение на наказанията»:

- премества затворници от един затвор в друг;

- отменя незаконосъобразно решения на Комисията по чл.17 ЗИН за изменения на режима;

-може да дава всички наказания по чл.76 ЗИН;

-да отменя заповеди за награди и наказания по своя инициатива или по молба на осъдените;

-да издава заповеди за изолиране в единична килия по чл.85 ЗИН;

-разрешава свижданията по между лишените от свобода съпрузи и роднини от първа степен;

- определя датата и мястото на бракосъчетание на лишените от свобода (чл.78а ЗИН);

в – администрацията на местата за лишаване от свобода – състои се от началник и заместник-началник. Тя организира и ръководи цялостната дейност в съответното пенетенциарно заведение;

г – Комисията по чл.17 ЗИН – тя не се числи към администрацията на местата за лишаване от свобода. Към всички затвори и поправителни домове се създават комисии по чл.17 ЗИН. Състава й е: председател - началникът на затвора или поправителния дом, и членове - съдия от окръжния съд, заместник началник, представител на наблюдателната комисия, пробационен служител и психологът на затвора или поправителния дом. В комисията се включва и инспектор по социална дейност и възпитателна работа, но само когато се разглеждат въпроси за затворниците от неговата група. В поправителните домове в комисията участват и представители на местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. На заседанията участва и окръжен прокурор. Той не е член на комисията, няма право да гласува, но участва с оглед упражняване на надзор за законност.

Функции на комисията:

- изменя режима на лишените от свобода в по-лек или по-тежък, но само в границите на определения от съда първоначален режим;

- прави предложение до съда за промяна на първоначално определения режим в по-тежък;

- прави предложение пред съда за предсрочно условно и предсрочно освобождаване;

- премества лишените от свобода по реда на чл.12а ЗИН в затворнически общежития – чл.12а, ал.3 преместване на лишените от свобода в затворнически общежития от преходен тип или чл.12а, ал.6 – в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, ако са били в открит или преходен тип, както и по чл.122 ЗИН – за непълнолетните, които се преместват от поправителен дом в затворническо общежитие от преходен тип;

- настаняване на осъдените на доживотен затвор по реда на чл.127б, ал.4 ЗИН заедно с другите затворници, т.е да се направи преценка на риска, който представлява тази категория осъдени за себе си и за пенетенциарния персонал.

Комисията заседава най-малко един път на 2 месеца. Редовно е заседанието, ако са уведвомени всички членове и пресъстват най-малко 2/3 от тях. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. За заседанията се съставя протокол, който се подписва от всички членове, които са присъствали.

2. 
   Към неспециализираните органи се отнасят: съд, прокуратура, обществени органи и органи на МОН.
   

Задачи:

• 
  да разработва научно-методически указания по изпълнение на наказанието лишаване от свобода;
  
• 
  да участва при изготвяне на нормативни актове.
  

7. Разпределение на осъдените по затвори, поправителни домове и трудово-възпитателни общежития

Разпределението на осъдените е реализация на пренципа на диференцирания подход и е предпоставка за постигане целите на наказанието. Разпределението по затвори и затворнически общежития се извършва от прокурори, които привеждат в изпълнение влязлата в сила присъда, а изпращането по затворническите общежития се нарежда от началника на затвора или поправителния дом. Извършва се съгласно ЗИН и Наредбата за приложение чл.12а, ал.1 и ал.4 и чл.15 ал.4 ЗИН. Преведени са последователни както в закона, така и в Наредбата 2 принципа:

а – разпределение по вид на място за лишаване от свобода;

б – разпределение в зависимост от местоживеенето на лишения от свобода преди осъждането му.