Обща информация
Изтегляне 160.7 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- АБИОТИЧНИ ФАКТОРИ Релеф Три геоморфоложки района разделят Държавно горско стопанство Сливен. Старопланински район
- Средногорски район
- Степени на наклон %
- Общо: 100.0 Табл. 1
- Климатичен район на Източна средна България, с дялове
- Задбалкански нископланински климатичен район, с дялове
- Геоложки състав и строеж
- Тип и подтип почви %
- Общо: 100 Табл.2
- низшите растения
- Екологотрофични групи %
- Общо: 100 Табл. 3
- Безгръбначната (Invertebrata) фауна
- От Гръбначната (Vertebrata) фауна
- Бозайниковата фауна (мамалофауната)
- ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
- Дървесен вид %
- Общо: 100 Табл
- Вид на горите Площ %
- Общо: 36815 100 Табл. 6
- Санитарно състояние на гората
- ДЕЙНОСТИ Дърводобив
- Ползване на недървесни горски продукти
- РАБОТНО ВРЕМЕ
| ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Държавно горско стопанство Сливен със седалище гр. Сливен е териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие Сливен. Регистрирано е в Търговския регистър на 28.06.2011 г. Стопанисва държавните горски територии, намиращи се в границите на община Сливен, която обхваща землищата на град Сливен, град Кермен и селата Бинкос, Блатец, Бяла, Въглен, Гавраилово, Гергевец, Глуфишево, Глушник, Голямо Чочовен, Горно Александрово, Градско, Драгодново, Жельо войвода, Злати войвода, Ичера, Калояново, Ковачите, Крушаре, Малко Чочовен, Младово, Николаево, Новачево, Панаретовци, Раково, Речица, Самуилово, Селиминово, Сотиря, Старо село, Струпец, Тополчане, Трапоклово, Чинтулово. Площта на горското стопанство е разделена на 6 горско стопански участъка – „Бяла”, „Раково”, „Ичера”, „Сливен – изток”, „Сливен – запад”, „ПП Сините камъни”.
Обхваща планинските склонове на Хамзов дол, Чифлишка и Магарешка реки, река Колешница и др. притоци на Асеновска река, на която е изграден язовир “Асеновец” – приток на река “Тунджа”, както и склоновете на река Луда Камчия в североизточната част на горското стопанство и Сърнена Средна гора в Сливенското поле. Заема площ 36815 ха, при надморска височина от 140 до 1200 м. Горите обхващат 33080 ха, като 86,7 % от тях са с естествен произход. Защитните и рекреационни гори и земи и защитени територии обхващат 29089,8 ха площ, от която 25901,5 ха са залесени. Недървопризводителните площи общо са 2965 ха, като поляните са 1341 ха, а скалите – 1232 ха. Запасът без клони по групи гори възлиза на 996360 куб.м. В иглолистните гори е 198942 куб.м, в широколистните 797418 куб. м. Площта на защитените и рекреационни гори и земи и защитени територии е 28380,9 ха. В териториалния им обхват влизат Природен парк „Сините камъни” (11389,8 ха), защитените местности – „Агликина поляна”, „Хайдут дере”, „Божуровец” и „Железни врата”. В пределите им са и природните забележителности: „Долна мааза, „Халката” – един от символите на гр. Сливен, пещерата „Змееви дупки” с множеството сталактитови форми „Орелът”, „Змеят”, „Владишкия трон” и др.; пещерите „Песченик”, „Бъчвата”, „Хайдушка” – някогашни укрития на славни войводи, многовековната букова гора в местността „Кушбунар”. Ловностопанските територии са 1038,9 ха, от които 983,2 ха са залесени с широколистни и иглолистни видове. Те са предпочитано място в страната за международен ловен туризъм. Останки от тракийски надгробни могили, крепости, манастири, църкви, аязма, древни пътища от римското владичество и средновековието; легенди за чутовни хайдути и войводи; първите стъпки за развитие на текстилната индустрия на Балкански полуостров; традиционни празници, обичаи, културни и спортни събития, организирани сред невероятната природа на Природен парк “Сините камъни” и селата, намиращи се в района на горско стопанство Сливен разкриват богатото културно историческо развитие на този район. Изградената пътна мрежа в района на горското стопанство, наличието на ЖП линии София – Бургас, автобусните връзки с всички селища в община Сливен и извън нея също допринасят за устойчивото развитие на горския сектор в общината и областта. АБИОТИЧНИ ФАКТОРИ Релеф Три геоморфоложки района разделят Държавно горско стопанство Сливен. Старопланински район - има планинския характер с подчертано вертикално разчленение, остри до заоблени била, стръмни до много стръмни, урвести склонове. Уникалният кварц-порфиров масив “Сините камъни”, рядък за България и Европа, един от стоте хабитата, посочени в КОРИНЕ сайт (Palearctic Habitat Classification) се намира тук . Средногорски район - има хълмисто-планинския релеф с малки заоблени била и умерени наклони, които постепенно се снижават и преминават в работни земи Равнинен район – отличава се с едва забележими хълмисти възвишения, протичащата река Тунджа, покрай която са единствените във вътрешността на страната гори от лонгозен тип
Табл. 1 Разпределение на дървопроизводителната площ по наклони на терена в процент Хидроложки условия Хидрографската мрежа в района на горско стопанство Сливен е гъста, на места с големи наклони на надлъжните профили и променлив воден режим. Реките Луда Камчия, Асеновска, Дивешка, Беленска, Колешница и др. водят началото си от големите горски масиви в Стара планина. Има и много, но малки по размери долове, подхранващи горните течения и обогатяващи хидрографската мрежа. Водосборите на реките и притоците им са силно разчленени, което е предпоставка и за различните типове горски месторастения и разнообразен климат. Река Луда Камчия, образувана от съединяването на Голямата и Малката река води началото си от местността “Вратника”. Беленска река в горното си течение събира водите на Търничко дере, Арнаудски дол и Саса дере. Отличава се със скалисти легла, но без прагове, със стръмни до полегати брегове. Чифлишка река води началото си южно от билото на Стара планина и протича на юг до вливането си в яз.”Асеновец”. Леглото е скалисто с малко прагове. Бреговете й в горната част са полегати и обрасли с букови формации. Средните части са стръмни и оголени. Долните са стръмни до полегати и обрасли с дъбови формации. Асеновска река протича под яз.”Асеновец”. Бреговете й са стръмни, но обрасли с дървесно-храстова растителност. Магарешка река събира водите си на юг от централното било на Стара планина в м.”Бабина локва”. Преди навлизането й в ПП ”Сини камъни” приема Давидова река. Климат Районът на стопанството попада в Европейско континенталната климатична област, преходно континенталната климатична подобласт. Пресеченият терен, разликата в надморската височина, различните изложения определят два климатични района:
Средна част (100 – 350 м.н.в); Ниски части - поречието на р. Тунджа; Предпланините на Стара планина.
Западна и централна част (500 – 1000 м.н.в.); Останалите части на горското Приблизителните абсолютни температури са +41˚С до –20˚С. Зимата е сравнително мека. Лятото, по високите части е умерено горещо, по ниските части – сухо и много горещо. Максимумът на валежите е през май – юни, минимумът февруари – март. Снежна покривка е 89 дни за ниските части и 120 за високите части на горското стопанство. Ветровете са северозападни, западни, северни и североизточни, с преобладание на западните. Характерен за района е вятърът бора̀, известен като „Сливенски”. В подножието на планинските склонове и по речните долини през лятото се създава местният планинско -долинен вятър - “вечерник”. Геоложки състав и строеж Основните скали на територията на горското стопанство са образувани през различни геоложки времена на Палеозойската и Мезозойска ера. Разпространени са варовити и глинести образувания, пясъчници, мергели с примесени между тях въглищни пластове от туронски и еоценски утайки, шисти, конгломерати и др. Масивът „Сините камъни”, образувал се под влияние на ерозионните процеси в продължение на хилядолетия се състои от пермски и отчасти триаски кварц-порфирни скали. В района на язовир „Асеновец” преобладават горнокредни пясъчници, мергели, аргелити, вулканогенни отложения и лавови скали, сиви и червени варовици, доломитови брекчии и др. Връх Българка се издига върху едрозърнести гранити. По долината на р.Сотирска са установени алувиални образувания – руслови и на заливни тераси от пясъци, глини, чакъли. Поречието на р. Тунджа е върху чакъли и пясъци, разпространени на халоценни и кватернерни речни тераси. Почви Под въздействие на разнообразни фактори – скали, релеф, климат, растителност са оформени два основни типа почви: канелени горски излужени (Chromic Luvisols) и кафяви горски (Eutric Cambisols). Срещат се и алувиални (Fluvisols), алувиално – делувиални (Fluvisols - Dwstric) и хумусно – карбонатни (Rendzinas).
Табл.2 Разпределение на типовете и подтипове горски почви върху дървопроизводителната площ Канелените горски почви заемат места с надморска височина до 700 – 800 м, предимно с южно изложение. Кафявите горски почви са разположени между 800 и 1200 м н.в., хумусно-карбонатните в района на м.Карандила, алувиалните и алувиано-ливадните главно по поречието на р. Тунджа. Ерозия Под въздействие на активни ерозионни процеси в миналото голяма част от територията на горското стопанство е превърната в нелесопригодни площи, скали и голини. Днес в отделни водосбори и райони продължават да действат ерозионните процеси, в резултат са се обособили бедни и много бедни месторастения В1; В1,2; В2 (131) и А0; А1 (132). Среща се ерозия от типовете: площна, струйчеста, ровинна.
В крайречни части, с надморска височина до 700 м са създадени тополови култури. В низините извън поречията на реките с надморска височина до 500 м има издънкови чисти и смесени насаждения от благун (Quercus conferta), цер (Quercus cerris), зимен дъб (Quercus sesiliflora) и др. Създадени са култури от черен бор (Pinus nigra), акация (Robinia pseudoacacia), орех (Juglans regia)и др. В пояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (500-700 м.н.в.), естествените насаждения са от зимен дъб, благун, бук (Fagus sylvatica maesiacus), габър (Ostrea orientalis) и цер (Q. cerris), а изкуствените – от бял (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra), в състава на които участват сребролистна липа (Tilia argentea), лиственица (Larix europaea) и др. В районите с надморска височина от 700 до 1200 м естествено са разпространени основно зимен дъб, бук, габър и в култури – бял бор, рядко смърч. По южните склонове често срещани са косматият дъб (Quercus pubescens) и келявият габър (Carpinus orientalis). От храстите в района са застъпени шипка (Rosa canina), дрян (Cornus mas), глог (Crataegus sp.), леска (Corylus avellana ) и др. ГЪБИ На територията на стопанството са установени над 210 вида макромицети от класовете Торбести (Ascomicetes) и Базидиеви (Basidiomicetes). Най-много видове са разпространени в буковите съобщества, следвани от видовете в смесените широколистни гори с преобладание на дъб и тези в смесените дъбово - буково – габърови с участие на бор и топола. В буковите съобщества се срещат в изобилие червеникава сърнела (Macrolepiota rhacodes), кладница (Pleurotus ostreatus), сърнела (Macrolepiota procera); В дъбовите съобщества - воняща гълъбка (Russula foentens), Daedaleopsis tricolor; В боровите култури - борова манатарка (Boletus pinophillus), зърнеста масловка (Suilus granulatus), обикновена масловка (Suilus luteus), Oligoporus stipticus.
Табл. 3 Разпределение на макромицетите по екологотрофични групи ФАУНА Разнообразните местообитания – мезофилни, ксеромезофилни и ксерофилни гори, множеството реки и водни пространства – яз. Асеновец, микроязовир „Карандила”, пещерите, разликата от 1060 м надморската височина, континенталният климат и влиянието на Черно и Средиземно морета са предпоставка за многобразието на животинския свят. Безгръбначната (Invertebrata) фауна е представена с около 1200 вида, като само пеперудите (Lepidoptera) са близо 900 вида. В района на ГСУ „ПП Сините камъни” се намират единствените находища на видовете Thanatus imbecillus и Leptorchestes mutilloide от Клас Паякообразни (Arachnida), на Acanthocreagris sp.n. от Псевдоскорпионите (Pseudoscorpiones), на неизвестният до сега за науката мъжки индивид Litobius (s.str.) uniunguis Matic et Golemansry от Многоножките (Myrapoda). От Гръбначната (Vertebrata) фауна са установени над 250 вида. В реките, потоците и стоящите водни площи от сладководната ихтиофауната (Ihtiofauna) местни видове са балканската пъстърва (Salmo trutta), маришка мряна (Baebus cyclolepis), лещанка (Phoxinus phoxinus). От Северна Америка са внесени дъгова пъстърва (Oncorchynchus mykiss), слънчева рибка (Lemopis gibbosus). Характерни представители на херпетофауната са: горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), голяма крастава жаба (Bufo bufo), пепелянка (Vipera ammodytes), медянка (Coronella austriaca), водни змии (Natrix spp.), смок мишкар (Elaphe longissima), безкрак гущер (Anguis fragilis), шипоопашата (Testudo hermanni) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Бозайниковата фауна (мамалофауната) е представена от: дива свиня (Sus scrofa), сърна (Capriolus capriolus), благороден елен (Cervus elaphus), елен лопатар (Dama dama), муфлон (Ovis musimon), заек (Lepus capensis), лисица (Vulpes vulpes), вълк (Canis lupus), чакал (Canis aureus), дива котка (Felis silvestris), белка (Martes foina), невестулка (Mustela nivalis) и др. Пещерите са обитавани от различни видове прилепи (Chiroptera). Изключително разнообразна е орнитофауната – разпространени са над 180 вида, от тях с най-голямо природозащитно значение са Соколоподобните (Falconiformes) и Совоподобните (Strigiformes): Сокол скитник (Falko peregrinus), керкенез (Falco tinnunculus), скален орел (Aquila chrysaetos), кръстат орел (Aquila cheliaca), обикновен мишелов (Buteo buteo), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), голям ястреб (Accipiter gentilus), черна каня (Milvus migrans), Малък (Египетски) лешояд (Neophron percnopterus), бухал (Bubo bubo), кукумявка (Athene noctua), горска ушата сова (Asio otus), забулена сова (Tyto alba) и др. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ Горските територии държавна собственост представляват 75,5% от горските територии в община Сливен (48776 ха). От дървесните видове с най-голямо участие от иглолистните видове са черния и бял бор, а от широколистните - бука, следван от келявия габър, зимния и космат дъб.
Табл. 5 Разпределението по дървесните видове в процент Вида на горите по площ и процент е показано в таблицата по- долу:
Табл. 6 Разпределение на общата площ по вид на горите От площта на горския фонд 89,2% е залесена, незалесената горска площ, подлежаща на залесяване е 770,0 ха, а недървопроизводителната е 8,0%. От залесената площ 28683,0 ха са естествени насаждения, а останалите 4397,0 ха (13,29%) култури. Незалесената дървопроизводителна площ е 770,0 ха, в т.ч. сечища 179,0 ха, пожарища и голини 591,0 ха. От недървопроизводителната площ преобладават поляните и скалите. Насажденията са отнесени към 18 стопански класове, съобразно функциите на горите, насоките на стопанисване, по-доброто използване възможностите на месторастенията и на видовото разнообразие. Санитарно състояние на гората На територията на горско стопанство Сливен състоянието на гората е добро. Повредите в бялборовите и черборови култури са предимно причинени от снеговали и снеголоми. Насажденията от зимен дъб страдат от суховършие. Повреди от гниене са установени по буковите и габърови дървостои, брезата. Основните насекомни вредители, причиняващи повреди на гората: обикновена борова листна оса (Diprion pini), зимна летораслозавивачка (Rhyacionia buoliana), голяма зимна педомерка (Erannis defoliaria), листоврътка (Tortrix viridana), гъботворка (Lymanttria dispar) по дъбовите насаждения, брезов цигарджия (Byctiscus betulae), тополов листояд (Melasoma populi). Повредите от незаконна паша и пожари са незначителни. ДЕЙНОСТИ Дърводобив Средно годишното ползване без клони е 495805 куб.м, в т.ч. от иглолистни видове – 94215 куб.м и от широколистни – 401590. От предвидената за сеч стояща маса добива от строителна дървесина възлиза на 40%, от средна – 21 %, дребна – 10%, дърва за огрев 35%, вършина – 3%. Залесяване От широколистните видове за залесяване, предимно се ползват местни видове – бук, благун, зимен дъб, цер, акация. От иглолистните – черен бор, атласки кедър, бял бор. Основно видовете, с които се залесява, се произвеждат в разсадниците на стопанството – „Сливенски минерални бани” и „Абланово”. Освен бук, зимен дъб, цер, акация, сребролистна липа, бял бор, смърч и други се произвеждат и екзотични видове – атласки кедър, източна туя, веймутов бор, див рожков. Иглолистният семенен материал се взема от създадените култури в района и от семеконтролна станция. Широколистният семенен материал се добива от заделените семепроизводните насаждения. Ползване на недървесни горски продукти Горите на територията на стопанството са източник за ползване на различни недървесни горски продукти, като събиране на листников фураж за храна на дивеча и добитъка от дъбовите насаждения, събиране на лечебни растения, горски плодове и диворастящи гъби. Ловно стопанство За района на горското, важни от ловно стопанско значение животни са:
В полския район широко разпространение има яребицата (Perdix perdix) в планинския – планински кеклик (Alectoris graeca). По р.Тунджа се среща колхидския фазан (Phasianus colchicus colchicus). От пернатия дивеч обитават и някои прелетни и местни видове - гривяк (Columba palumbus), пъдпъдък (Coturnix coturnix), диви патици и др.
от 08:00 до 14:30 часа КОНТАКТИ Адрес: МЗХ – ЮИДП ТП ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО СЛИВЕН 8800 Сливен, ул. „Орешак” № 15 А тел.: +35944 622742 факс: +35944 662528 e-mail: dlsliven@abv.bg dlsliven@nug.bg Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 160.7 Kb. Сподели с приятели:
|