Обща схема за оценка на орален рисков профил в детско-юношеска възраст Общи (системни) рискови фактори



Дата01.07.2017
Размер291.09 Kb.
#24818
Обща схема за оценка на орален рисков профил

в детско-юношеска възраст


Общи (системни) рискови фактори

А.Рискова орална среда и патология според възрастта:

3г. - възраст за орална колонизация с МS, рискова въглехидратна среда, начало на ОХ;

3-5г. -възраст за създаване на навици за поддържане на орална среда с намален риск;

5-8 г.-рискова фисурна морфология за развитие на кариес;

  • агресивен периодонтит (рядко); еруптивен гингивит; неплакови гингивити(рядко);

14-16г -риск от апроксимален кариес;

  • плакови гингивити; неплакови гингивити(рядко);

  • агресивен периодонтит (рядко).

В.Системни заболявания, рискови за:

  • Периодонтална патология:

генетични синдроми; кръвни заболявания; диабет; лекарства; имунен дефицит; дерматобулози; бактериални, вирусни, кандидозни инфекции с орални прояви и др.

  • Намалена резистентност на ТЗС:

вътреутробни, генетични, постнатални фактори и заболявания предразполагащи към намалена резистентност на ТЗС.

С. Поведение и навици рискови за орална патология

(1)Оценка на адекватност и готовност за сътрудничество при орално лечение и превенция;

(2) Честота на орални прегледи до този момент и оценка на предстоящи контроли;

(3) Оценка на поведението на детето за орално лечение и превенция.



Орални рискови фактори

Оценка на специфични фактори за кариес и периодонтални заболявания:

А.Оценка на специфични за кариеса фактори

(1)Хранене (въглехидратно, консистенция, навици);

(2)F- профилактика;

(3)Емайлова структура(DMF-Т);

(4)Кариес активност;

(5) Рискова наследственост.



В.Оценка на общи фактори за орална патология:

(6)биофилм(МО, ОХИ);

(7)слюнка( ток, рН, Буф. Капацитет, консистенция).

С. Оценка на специфични периодонтални рискови фактори

(8)Включва част от А(1,2);

(9)Аномалии в позицията на зъби, дъги, оклузия (10)Инсерции, лоши обтурации, апр. Кариеси, вид на гингивата;(11)Възпаление: Индекси(PBI, PSR(CPITN).
Приложение № 1
Инструмент за оценка на кариес-риска на децата в България1
№ Име...................................................................................възраст.............


Рискови фактори

Нисък риск-код 0

Среден риск-код 1

Висок риск- код 2

Рискови възрасти

1-2г

5-7г.

11-14г.

Не

Не



Не



Да

Да



Да

1.Честота на кариеса

DМF

0- 2 DMF

DMF=........




1 – 4 DMF

DMF=........




2 – над 4 DMF

DMF=........




2. Активeн кариес

0-не


1- да, един


2- да, повече от един

Активен ............бр.




3.Общи заболявания

0 - не

1- да, не влияе на оралната среда

2 –да, влияе на оралната среда

Какво е заболяването? ......................................



4. Хранителен режим

(прием на захари)

0-Ограничаване или приемане на въглехидратите

с основните хранения



1- рядко м/у храненията


2-често, приемане на прости захари


5. Орална хигиена

ОХИ /GreenVermillion/

ОХ-навик

0- ОХИ <1

0-отличен

1- ОХИ 1-2

1-добър


2- ОХИ >2

2-незадоволителен


6. Флуорна профилактика

0- комплексна F-профилактика


1-само F-паста


2- липса на F-профилактика

7. Кариозност на родител

0-с единични обтурации

1-6-10 обт., саниираниран

2-много обт. и екстр. несаниран

8. Социален статус

0-над средния стандарт


1- от средно статист. семейство


2-от семейство на безработни,инвалиди и др.

9. Посещения в дентален кабинет

0-2пъти годишно



1-1 път годишно

2-рядко, при нужда

10.Кариес през миналата година

0-няма кариес


1-има поне 1 кариес

2-повече от един кариес

11. Стимулирана слюнка

0- норма –

>5мл /5мн



1 - слаб ток-

5-3,5мл/5мн



2-много слаб ток

<3,5 /5мн

12. Нестимулирана слюнка

0-поява на слюнка

по долната устна за

под 1мин





2-поява на слюнка

по долната устна за

над 1мин


13. Консистензия на слюнката

0-течна /норма/



1-с мехурчета



2-гъста-вискозна

14. РН1

0-зелено-неутрална



1-жълто-слабо кисела

2- червено-кисела

15. Буферен капацитет

  1. 10-12т- нормален

1- 6-9т- слаб буфер

2 - 0-5т – много слаб

16.МикроорганизмиS.mutans,LB

0 – малко(<105)

средно(>105)

много(>>105)

Приложение №2

Инструкция за работа с инструмента за оценка на кариес-риск

и тълкуване на получените резултати
За да се направи оценка на кариес-риск на едно дете, трябва да се проведе насочена анамнеза към въпросите които ни интересуват(виж картата) и да се регистрира зъбния статус на детето. Нужната ни информация може да се получи и от цялостното изследване на детето (обща анамнеза и орален статус), което да ни позволи да направим оценката на риска от кариес.

1-ва част

Информация от анамнезата:

Ключовите въпроси за оценка на риска от кариеса са следните:



1. На каква възраст е детето(пациента)?

Детската възраст, по принцип е рискова за началото на кариозното заболяване и особено за фисурния кариес. Тя е особено рискова за началните кариозни лезии, които могат да бъдат излекувани. Освен това, според Axelson могат да се определят следните рискови възрастови групи:

- 0-2г.- Рискова възраст за първоначална колонизация с Mutans streptococci, създаване на условия благоприятни за продължителна киселинна атака по емайла на фронталните зъби и развитие на кариес на ранното детство;

- 5-7г. - Рискова възраст поради продължителния период на пробив на първите молари(14-18м.) и силно повишен риск от развитие на фисурен кариес;

- 11-14г.- Рискова възраст свързана със стабилизиране на постоянното съзъбие и занемаряване на оралната хигиена в пубертета. Тази възраст е рискова не само за кариес, но и за плаково индуцирани гингивити.

Към това групиране може да се добави и възрастта 2-5г, която е рискова за създаване на правилни ОХ-навици.



2. Какъв е социалният статус на детето?

Оценката на социалния статус се прави за да се установи какви са здравните навици, познания и мотивация на детето и родителите му; дали може да се разчита на сътрудничество и възможност за финансиране на продължителна програма за моделиране на оралната рискова среда; какъв подход да се избере за мотивиране на родителите и децата за правилна орална хигиена, за стриктно спазване на периодичните контролни прегледи и цялата програма за промяна на рисковата орална среда и др.



3. Има ли детето системно хронично заболяване, което може да влияе на оралната рискова среда?

Това са заболявания, които променят слюнчения ток, киселинността на слюнката, оралния имунитет, резистентността на емайла и др. Такива заболявания могат да бъда: диабет, стомашно чревни заболявания, еднокринни и продължително лечение с АБ, локални кортикостероиди, имуносупресанти; генетични разстройства в изграждане на съединителната тъкан кости и зъби, генетични дефекти в имунните механизми и др.



4. Какъв е хранителният режим на детето(предимно въглехидратно хранене)? Подходящи са следните въпроси:

  • Колко пъти дневно се храните?

  • Приемате ли между храненията сладкиши, чипсове, бонбони и др.?

Допълнителни въпроси:

  • Какво правите за почистване на устата след това (жабурене, дъвки, белтъчни храни и др.?

  • Знаете ли защо са вредни за зъбите сладките храни и кои са най-вредни?

  • Може на се направи три дневен запис2 на всичко което се консумира от детето(храна и напитки) и денталният лекар на направи своя коментар и оценка.

5. Какви са орално хигиенните навици на детето?

За да получим информация за това трябва да зададем следните

въпроси:


  • колко пъти, как и с какво(смяна на четка, избор на паста) си мие пациента зъбите?

  • Какво е участието на родителите в контрола, мотивацията и обучението в правилна ОХ?

  • Какви са познанията на родителя за създаване на ОХ навик при детето му?

Забележка: Оценката на орално хигиенния статус се прави с ОХИ и е част от оценка на статуса на детето.

6. Провежда ли се в момента локална флуорна профилактика и каква е тя? Подходящи са следните въпроси:

  • Провежда ли се в момента флуорна профилактика? каква?

  • Използват ли се флуорни пасти за зъби?

  • Знае ли пациентът какви са тези пасти и защо точно тях е избрал?

  • Целенасочено ли ги използва или случайно?

  • Правени ли са други системни или спорадични флуорни процедури? Под контрол на дентален лекар или по самоинициатива на родителите?

7. Кариозност на родителите?

За да се получи относително точна информация за кариозния статус на родителите е най-добре да се направи бърз преглед поне на един от тях. Ако това не е възможно могат да бъдат зададени следните въпроси, към родителите:



  • Имате ли извадени зъби? Колко? Имате ли протезни конструкции? Имате ли необтурирани кариеси? Колко? Периодонтални заболяване? Често ли имате нужда от дентално лечение? Търсили ли сте спешна дентална помощ? Колко пъти и др.

8. За да се определи кариесната активност на детето трябва да се получи информация за новопоявили се кариеси през последните 1-2 години? Ако пациентът е лекуван от Вас през миналите години Вие ще имате тази информация.

9. Колко често пациентът посещава дентален кабинет и по каква причина? - поради спешност(болка) или за профилактичен преглед.

Отговорите на 9-те въпроса ще ви дадат възможност да попълните картата, като се подчертавате верните отговори и ограждате в кръг точките, които те носят.



2-ра част

Информация от зъбния статус



  1. Кариозност на пациента (DMF-T). От направения преглед се

изчислява DMF-T(сбор от кариозни, обтурирани и екстрахирани поради кариес зъби).

Забележка: Оценката на кариозните лезии се прави по всички правила за съвременна диагноситка на кариеса, като се проверяват всички предилекционни за кариес места (шийки, фисури и апроксимални повърхности) и се насочва вниманието върху началните кариозни лезии.



  1. Активни кариозни лезии. Активността на кариозните лезии се

определя от следните параметри: (1)степен на транспарентност на емайла(нарушена при активните лезии),(2) степен на гладкост на емайла(активните са грапави), (3) цвят на лезията(активните са белезникави), (4) граници на лезията(активните са с неясни граници),(5) наличие на плака върху лезията(върху активните има плака),(6) липса на блясък(активните са без блясък). Активни са и вторични кариозни лезии до стари обтурации.

3-та част

Оценка на слюнката

У нас може да се намери на денталния пазар тест за оценка на слюнка -„Saliva Check” на фирма GC. В инструкцията за работа е подробно описан начина на работа и тълкуване на резултатите. Трябва да се знае обаче, че стойностите на различните параметри не са съобразени с особеностите на детската възраст. Направени от нас проучвания, ни дават основание да приемем за валидни при децата за норма стойности различаващи се от описаните в теста. Те ще бъдат коментирани по долу.



Инструкция за работа с „Saliva Check” при деца

Желателно условие за провеждане на правилна оценка на слюнката: 1 час преди пробата детето да не се храни и да не си е мило зъбите.



  • 1-ва стъпка

Изследване на нестимулиран слюнчен ток:

След избърсване на лигавицата на долната устна, за 1мин. се следи моментът, когато се появяват първите капчици слюнка. Оценката е:



  • преди 1мин.-нормален ток,

  • след 1 мин.-намален сл. ток.

  • 2-ра стъпка

Изследване на стимулиран слюнчен ток:

Слюноотделянето се стимулира със стандартизирано парче восъчна дъвка, която се дъвче 30 сек., след което пациентът събира слюнка за 5мин. в градуиран контейнер(от 0 до 5мл.). Отчита се количеството събрана слюнка за 5мин. Според фирмата производител на теста:

- нормален - > 5мл/5мин – 1 мл/мин;

- леко намален - 5,0-3,5мл/5мин - 0,7 мл/мин;

- слаб - <3,5мл./5мин. - < 0,7 мл/мин.

Забележка: според наши проучвания, нормален за децата сл. ток е до 3,5мл/5мин(или 0,7 мл/мин.).



  • 3-та стъпка

Изследване на рН на слюнката:

С лакмусова тест-лента, която се поставя на езика за няколко секунди, се определя рН на слюнката и резултатите се оценяват по дадена таблица:



  • при зелено оцветяване - нормална слюнка;

  • при жълто оцветяване - кисела слюнка;

  • при червено оцветяване - много кисела слюнка.

  • 4-та стъпка

Определяне на консистенцията на слюнката

- течна слюнка;



  • слюнка с мехурчета;

- вискозна слюнка.

  • 5-та стъпка

Изследване на буферен капацитет на слюнката:

С пипета се взема от събраната слюнка и се накапва върху трите полета („тампона”) на тест-лентите за буферен капацитет. Тестът се обръща на 90о. и слез 2 мин. се отчита промяната на цвета на всеки „тампон”, която се точкува с определен брой точки, показани в описанието на методиката за работа с теста.



  • Синьо(зелено) -4т

  • Сиво-синьо(зелено) – 3т

  • Синкаво – 2т.

  • Червено – синьо – 1т.

  • Червено – 0т.

Сборът от тези точки показва буферния капацитет на пробата от слюнка. Скалата за оценка е следната:

  • 0-5т. много нисък буферен капацитет;

  • 6-9 т. нисък буферен капацитет;

  • 10-12т. нормален буферен капацитет.

Забележка: И тук може да се приеме за норма при децата, буферен капацитет в горната граница на ниския( над 8).

Важно!

Ако нямаме специален тест за оценка на слюнката, може да се направи оценка на нестимулиран слюнчен ток и вискозитет на слюнката, което е достатъчно(доказано от наши проучвания) за да се добие обща представа за качествата на слюнката.



4-та част

Оценка на кариесогенна микрофлора

Използват се опростени микробиологични тестове, които могат да се правят до стола на пациента и не изискват специална подготовка. У нас е разпространен CRT- теста на фирма Vivadent за определяне количествата на M. Streptococci и Lactobacilli. Теста се използва при пациенти с повишен риск от кариес, според другите параметри, особено тези които предполагат повишено микробно число на плакови МО(много лоша орална хигиена и наличие на стара плака), деца 1-3г. с повишен риск от ЕСС, при деца с ортодонтски апарати, брекети и лоша орална хигиена, системни заболявания и др.).

Следва се инструкцията за работа на „CRT- тест” (Vivadent). Той може да се комбинира с теста за оценка на слюнката, като проба от слюнката с пипета се накапва върху двете среди за култивиране съответно на M. Streptococci(зелена среда) и Lactobacilli(синя среда). След култивиране 48 ч. в термостат(на 37оС), се отчита броя на колониите, като се сравняват със съответната находка.
Тълкуване на резултатите от оценка на кариес-риск

Оценката на риска от кариес ни дава възможност да групираме децата според степента на риска.

Картата се попълва, като за всеки фактор се отбелязва съответния код. Детето се категоризира в някоя от трите групи – нисък, среден, или висок риск. Приема се за индикаторна колоната, в която има поне един маркиран отговор. Ако има повече от една колона с маркирани отговори, за детето се приема за валидна степента на по-висок риск. Тъй като децата в България са с висок риск от кариес, този тип оценка не може да ни бъде особено полезна, но може да използваме оценката за изработване на профилактична програма или програма за моделиране на оралната среда, която да стане част от лечението на кариозното заболяване.

В показания „Инструмент за моделиране на орална среда при деца

с цел намаляване риска от кариес”се нанасят данните(точките) от направената оценка. Описват се мерките за намаляване на рисковата среда, съобразени със степента на значимост на всеки отделен фактор. Така тези данни стават основа за разработване на индивидуална профилактична програма(може и групова), като се спазват всички правила за изработване на програмата(виж учебника и лекцията от 30 ХІ 08г.) Определят се сроковете за контрол.

При всяко следващо посещение оценката се прави отново, като се следи изпълнението на мерките за намаляване на риска и се набелязват нови. Общият брой точки са показателни за промяната в оралната рискова среда.



Примерна схема на „Инструмент за моделиране на орална среда при деца

с цел намаляване риска от кариес”:

№ на фактора

Код

(точки)


Мерки за намаляване на кариес-риска

(описват се от денталния лекар)



1







2







3







4







5







6







7







8







9







10







11







12







13







14







15







16







Име: ............................................................дата.................посещение№.......

Кариес риск .........................общ брой точки.................

Дата за следващо посещение...........................................



(Тази карта ще получите в размер А4 за да може да се попълва по-лесно)

Към оценката за кариес-риск може да се прибави и оценката за риск от периодонтално заболяване. Част от оценката е еднаква с тази за кариеса. Това са въпросите: 3, 5, 6, 8, 9, 11, 12-15, 16. Към тях се добавят и някои специфични въпроси и индекси, които са разгледани в следващото приложение. Тъй като все още не е взет лекционния материал, свързан с детската периодонтална патология, оценката която ще трябва да направят студентите на този етап, ще бъде по-опростена и няма да се прави тълкуване на резултатите, което е част от диагностиката на периодонталната патология в детска възраст.


Приложение №3

Карта за оценка на хранителен режим

Име....................................................................................................год......................

Адрес................................................................................тел........................................

Моля, запишете всичко, с което Вие(Вашето дете) се храните(и) и часа, в който всяка храна е приета. Направете това за период от три последователни дни(без събота и неделя).

Обсъдете с вашия дентален лекар получените резултати. Ще се изненадате, колко полезни съвети ще получите!


дата

час

Храна



























П

Дата:
риложение №4



Инструмент за моделиране на орална среда при деца

с цел намаляване риска от кариес



Рискови фактори

(Степен на значимост)


Код

(точки)


Препоръки за моделиране

на съответния фактор и коментар


Рискови възрасти

1-2г ; 5-7г. ; 11-14г.







1.Честота на кариеса

DМF







2. Активнeн кариес









3.Общи заболявания









4. Хранителен режим








5. Орална хигиена

ОХИ /GreenVermillion/

ОХ-навик








6. Флуорна профилактика








7. Кариозност на родител







8. Социален статус







9. Посещения при дентален лекар




Дата за следващо посещение:


10.Кариес през миналата година








11. Стимулирана слюнка







12. Нестимулирана слюнка




13. Консистензия на слюнката




14. РН




15. Буферен капацитет




16.Микроорганизми








Общ брой точки:



Коментар на денталния лекар:




Приложение №5

К

дата
арта за определяне на периодонтален риск



(рискови индикатори за периодонтално здраве)
Име..........................Презиме...............................Фамилия............................год...........................

Адрес.................................................................тел...........................................................................



Рискови индикатори

Степен на периодонтален рискс ( +) и (-)

Коментар и препоръки


1-во ниво-пациент

възраст

Рискова или не и защо?







Системни фактори:

общи заболявания свързани с период. заболявания.




Поведенчески фактори :




Тютюнопушене




ОХ навик




Посещения при дентален лекар




Стил на живот(стрес)




2-ро ниво -орална среда


Субгингивален биофилм, ЗК, възпаление

ОХИ на Silness & Loe

ГИ на Loe & Silness

ОХИ(G-V)







Флуорна профилактика








Слюнка







Стимулирана слюнка

Нестимулирана слюнка

Консистензия на слюнката

Буферен капацитет

Микроорганизми

(тестове )







3-то ниво -зъби и гингива




Ортодонтски аномалии

Атипично положение на зъби

Травматична оклузия













Лоши обтурации

(оклузия, гингивален ръб, контакти)







Високо прикрепени френулуми




Дишане през устата




Гингива (възпаление)




Ширина на прикрепената гингива




4-то ниво-периодонт

Гингивално кървене - РВI





Скринингова периодонтална

оценка(PSR по ААР,АDA)




Забележка: Целта на тази оценка е студентите да придобият умения за търсене на точно тези фактори, които са важни за периодонталното здраве. С помоща на асистента може и да се направ опит за оценка на факторите, а пълноценна оценка на риск от периодонтално заболяване ще може да бъда направена, когато се зяпавнаят с курса по детска пародонтология(9-ти семестър). Сега студентите трябва да могат да определят и споменатите индекси и да мотаг да ги търкуват(ОХИ на Silness & Loe; ГИ на Loe & Silness; ОХИ(G-V); РВI;PSR –инде

Приложение №6

Схеми за регистриране на индекси необходими за оценка

на периодонтален риск при деца

1. Индекс за скринингова периодонтална оценка и регистрация

(PSR- Periodontal Screening and Registration)

PSR индекс(разработен по подобие на CPITN) е най-краткият и лесен начин за да се направи оценка има ли детето периодонтален проблем. Той се нарича скринингов индекс, защото прави възможно разграничаването на децата според степента на периодонтален риск и дава насоки за допълнителна диагностика и лечение.



Чрез сондиране се определя дълбочината на гингивалния сулкус.

Целта на сондирането е да се достигне до аташмана на гингивата (епителното прикрепване) и така да се определи дълбочината на гингивалния сулкус. Тъй като гингивалният сулкус обикаля зъба и в различните му участъци епителното прикрепване може да е в различно положение, сондирането се прави в няколко точки. Те могат да бъдат 4 или 6, според вида на индекса, който се използва за обектиризиране на периодонталния статус. При опростени скринингови индекси, сондирането може да се прави и в една точка.

При всяко следващо сондиране около един зъб сондата не се вади, за да не се нарани гнгивалния ръб, а само се придвижва в посока на всяка следваща точка.

Точките са: мезио-вестибуларна, центро-вестибуларна, дисто-вестибуларна, дисто-орална, центро-орална, мезио-орална. Показателна за съответния зъб се приема най-голямата дълбочина в мм. При сондиране основата на гингивалния сулкус трябва да бъде нежна/мека и еластична. Ако се усети твърда повърхност може би зъбен камък пречи за достигане на аташмана. Сондирането се прави по квадранти.

Правилната техника на сондиране изисква:

  • Успоредност- положението на сондата трябва да е успоредно на зъбната повърхност.

  • Адаптация – през цялото време на сондиране трябва да се поддържа контакт на сондата със зъбната повърхност.

  • Активация – дигитална активация се нарича съвсем лекото налягане на пръстите при въвеждане на сондата в гингивалния сулкус.

  • Сондирането се прави със серия от къси движения на сондата при навлизането й в гингивалния сулкус, като тя се опира по зъбната повърхност и върхът й се придържа в контакт с нея.

Сондирането се прави в 6 точки в сулкуса на всеки репрезентативен зъб.

16 11 26

















4 6 31 36

PSR =

(най-тежко състояние)





0-БО 3- 4-5мм (над 14г)

1-кървене 4- >6мм (над 14г)

2-кървене+ЗК

* - откриване на фуркация,

подвижност, рецесия и други пер. лезии
Важно!

При деца от7-11г. се прави оценка от 0 до 2, защото само тя е показателна3.

Необходимото лечение е според кода

( изучава се в клиниката)




2. Орално-хигиенен индекс(OHI-GV )

Green-Vermilliоn(модифициран)



6/V

1/V




6/V























6/О




1/V

6/О
ОХИ е сбор от средните стойности на PLI и DI


OHI-GV =


3. Индексна система на Silness & Loe (ОХИ на Silness & Loe и ГИ на Loe & Silness). Този индекс е клиничен и дава информация за плаково-индуцирано гингивално възпаление и ефекта от лечение. Той е описан в тетрадката за клинична работа и в картоните.

4. PBI (Papilla Blееding Index)

Оценката се прави чрез сондиране на гингивалния сулкус с цел оценка на провокирано кървене. Правилното сондиране изисква използване на периодонтална сонда. Провокираното кървене при сондиране е относително ранен показател за степента на гингивално възпаление.

Техника на сондиране за оценка на гингивално кървене: Сондата се въвежда 1-2 мм. в гингивалния сулкус, като при това сондиране не се стремим да достигнем аташмана. Леко се докосва стената на гингивалния сулкус. При остро възпаление кървенето е при докосване на меката тъкан на стената на джоба, а при хронично възпаление кървенето е от по дълбоките участъци и то се появява няколко секунди след сондирането. Сондирането се прави в различен брой точки около един зъб(от1 до 6), според изискванията на съответния индекс. При опростеният PBI, който предлагаме за работа с деца, сондирането се прави в една точка за всеки зъб(в дисталната част на селкуса).

PBI (Papilla Blееding Index)

вестибуларно палатинално
















































8


7

6

5

4

3

2

1

1


2

3

4

5

6

7

8
















































палатинално

вестибуларно

P

PBI (%)=
BI* - код

0-липсва кървене

1-има провокирано кървене

PBI се измерва в %: брой (1) х 100

-------------------


Заключение:

(Направете своя коментар за получените резултати от оценката на риск от периодонтално заболяване.)
Брой зъби

Приложение № 7
Указание за разработване на индивидуална профилактична програма на дете, обоснована на предварително направена оценка на оралната рискова среда

Примерни задачи:

Комплексна профилактична програма на дете на 5г.

Комплексна профилактична програма на дете на 6г.

Комплексна профилактична програма на дете на 3г.

Комплексна програма за моделиране на оралната среда при дете на 11г. с много лоша орална хигиена;

Комплексна профилактична програма на дете на 8г. с Даун синдром;

Комплексна профилактична програма на дете на 13г. с плаков гингивит;

Комплексна профилактична програма на дете на 12г. с диабет;

Комплексна профилактична програма на дете на 8г. с дисплазия (моларно-инцизивна хироминерализация)

Комплексна профилактична програма на дете на 10г. с ортодонтско лечение (подвижен апарат);

Комплексна профилактична програма на дете на 14г. с брекети

и др.
Според поставената задача, Вие трябва да разработите виртуална рискова орална среда, отговаряща на условието! Опишете я, като използване схемите за оценка! След което следва:


1. Работа с инструмента за моделиране на орална среда при деца с цел намаляване риска от кариес (подтискане на рисковите и стимулиране на превантивните фактори).

Инструментът за моделиране на оралната среда е разработен въз основа на картата за оценка на кариес-риск. Той има за цел, според степента на тежест на всеки изследван фактор, да се предложи индивидуална схема за моделиране на оралната среда. Тази схема става основа за индивидуална програма, която може да бъде комплексна програма за профилактика, част от неоперативно или минимално инвазивно лечение на кариеса, част от превенция и лечение на периодонтална орална патология в детска възраст или превенция на орална патология при системни заболявания при деца.

За всеки изследван фактор, със съответния код, се отбелязва степента на тежест и се описва всичко, което трябва да се направи за всеки конкретен клиничен случай.

2. Разработване на индивидуална комплексна профилактична програма. Програмата се разработва въз основа на данните от попълнената карта за моделиране на оралната среда, като се следва следната схема:

2.1. С няколко изречения трябва да се представят обобщени данни за рисковата орална среда на детето и клиничните предпоставки за тази среда.

2.2. За всяко профилактично направление, трябва да има описание на превантивните мерки систематизиране както следва:


  • Профилактични насоки:

- контрол на диетата; орална хигиена;

- ендогенна и екзогенна флуорна профилактика;

-профилактично покритие на фисурите; прилагане на реминерализиращи програми;

-здравно възпитание и промоция.



  • За всяко направление се изброяват средствата, търговските продукти

които препоръчвате (концентрации на активните съставки), начин на приложение, честота на апликациите, контрол (родител, учител, дентален лекар, мед. помощник). Колкото по схематично, толкова по-добре! Може и под формата на таблица.

Не забравяйте, че всичко трябва да е подчинено на оралната среда на конкретното дете!

2.3. Срокове за контролни прегледи и обосновка за избрания от Вас период за ремотивация и контрол. Опишете какви са очакваните резултати. При различните случаи съотношението между факторите, които могат да се модифицират и тези, които са константни ще бъде различно и Вие ще очаквате различна степен на промяна на оралната среда.

2.4. На всеки контролен преглед се прави отново оценка на риска и се попълва схемата за моделиране на оралната среда. Прави се оценка и регистрация на оралния статус. Прави се съответния коментар и се определя срока за следващ контрол.

2.5. Трябва да опишете каква ще бъде ролята на родител, учител, помощен персонал. Трябва да се направи и остойностяване на програмата.

2.6. Ако е необходимо обучение на родителя, трябва да се разработят подходящи материали.

2.7. Трябва да разработите материали за здравно обучение и здравна промоция. Използвайте интернет и проявете творчество! Много от фирмите на българския дентален пазар имат материали, които можете да използвате.




Следва указание за разработване на групова профилактична програма......



1 Този инструмент е изработен въз основа на клинично проучване за степента на значимост на всеки рисков фактор свързан с кариеса и публикуван в международно списание.


2 Приложение №3 Карта за тридневен запис на храненето. Тя се попълва от пациента.

3 Важно! Динамичните промени по време на пробива на постоянните зъби се отразяват на характеристиката на периодонталната тъкан. По време на пробива епителното прикрепване мигрира от инцизално/оклузално в посока към цименто-емайловата граница. Докато епителното прикрепване е над екватора на зъба, гнгивалният сулкус е с дълбочина около 6-7мм. - състояние, което благоприятства натрупването на плака. Когато зъбът пробие окончателно епителното прикрепване и свободният маргинален ръб продължават да се придвижват в апикална посока. Стабилността на гингивата е окончателно постигната към 12г. възраст, при мандибуларните резци, кучешки, втори премолари, първи молари. Заобикалящата тъкан при останалите зъби продължава да се отдръпва в маргинална посока до 16г. възраст и тогава се смята за стабилизирана цялата периодонтална тъкан в едно съзъбие. Така че до 16 годишна възраст прилежащият гингивален ръб често е на различно ниво по отношение на съответния зъб, в различните му фази на зъбен пробив. Вариациите в дълбочината на гингивалния сулкус около задните зъби на смесеното съзъбие е еднаква от двете страни. Това може да бъде отправна точка за оценка на периодонталния статус при дете.


Каталог: downloads
downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница