Обществени и политически нагласи август 2015

АВГУСТ 2015

Основни изводи

• 
  В обществото цари дълбок песимизъм по отношение на икономическото и социално развитие на страната. Огромното мнозинство от хората очакват задържане на това положение или влошаване.
  

• 
  Липсата на надежда и перспективи удря върху оценката на настоящето управление – за 53 % от избирателите то е разочароващо; срещу 26 %, които смятат, че то вдъхва доверие. Средната оценка (по шестобалната система) за правителството е изключително ниска (Среден 3.30) като не се променя в последните шест месеца.
  

• 
  Думите на управляващите (реформи, промяна и пр.) не достигат до хората. Огромната маса от избирателите не са наясно какъв е смисълът на това, което управляващите наричат „реформи“ и какво конкретно те дават или взимат от тях. При това положение значителна част от избирателите (една трета) изпитват сериозни съмнения, че „реформа“ е всъщност начин да им вземат и да им бръкнат по-дълбоко в джоба. Резултатите са стряскащи – 65 % не знаят какво представлява пенсионната реформа; 79 % - здравната; 87% – съдебната и тази в енергетиката.
  

• 
  На практика управлението се е провалило в опита да се легитимира, да даде основания за своето управление. То управлява защото е на власт, а не защото излъчва цел, идея, визия!
  
• 
  Въпреки това, засега това управление е безалтернативно в съзнанието на хората. Към момента БСП не е в състояние да бъде самостоятелна политическа алтернатива, а липсва и конфигурация за коалиционно управление без участието на ГЕРБ. (Вероятно една от причините за приемането на ГЕРБ като „по-малкото зло“ е усещането за „стабилизация“ – няма протести, няма шествия, властта е лоша, но „нормална“).
  

• 
  Няма значими размествания в политическите нагласи. ГЕРБ и БСП са на дистанция 6-9 %. При директна конфронтация (избори) обаче, засега ГЕРБ е в състояние да привлече повече гласове отвън, отколкото БСП. (БСП няма потенциални съюзници, което и е в основата на „безалтернативността“ на настоящето управление). АБВ и Татяна Дончева играят изцяло на полето на БСП, привличайки бивши БСП-избиратели – недостатъчно за да си гарантират влизане в парламента, но достатъчно за да нанесат удар върху БСП (взимат около 3 %).
  

• 
  Атака, Патриотичен фронт и Реформаторите са с изравнени позиции – между 4-6 % - което засега им гарантира влизане в парламента. Сривът при Реформаторите изглежда е преодолян, но бъдещето на тази формация зависи от възможността да запазят дори привидно единство, а всеки трус в това отношение може да е фатален за тях. ББЦ изчезва напълно от политическата сцена!
  

• 
  Засега не се наблюдава възникването на значима политическа алтернатива и нарастване на електоралния потенциал на която и да е партия.
  

• 
  Създава се една особена картина – управляващите са недолюбвани, опозицията също, съществуващите алтернативни партии също. Близо 40 % от избирателите директно заявяват, че не биха искали да видят във властта нито едно от съществуващите партии. Налице е ясна криза на политическото представителство – „нито един от тези!“
  

• 
  Това е средата, в която с лекота възникват нови алтернативни политически формации с огромна сила – това, което се наблюдава в Гърция, Испания, Италия и други страни. Към момента всяка политическа формация, която успее да се легитимира като „радикална и нова“ (анти съществуващото политическо статукво) има сериозни шансове да обере общия негативизъм към политиката и политическото. (Индикативно е, че близо 20 % от избирателите заявяват, че е възможно да гласуват за потенциална партия на Слави Трифонов, далеч преди подобен политически субект да се е материализирал).
  

• 
  Очевидно има ниша за „центристка“ (вън от традиционното ляво-дясно разграничение) формация. Близо една трета от избирателите (27 %) се определят като „центристи“. (Вероятно става дума именно за нежеланието да се включат в традиционното „ляво-дясно“ противопоставяне, за едновременно отрицание и на едните и на другите. В този смисъл заявяват своята принадлежност към не-партийците, към „не на съществуващата политическа палитра“.)
  

• 
  На практика, огромната маса на „центристките“ избиратели, както и на политически неопределящите се нямат за кого да гласуват – не виждат свое политическо представителство. „Радикално-нова-антисистемна“ политическа формация с лекота може да обере този вот! А те реално са избиратели – над 50 % от тях редовно гласуват на избори.
  

• 
  Отново се появява една особеност характерна за края на предишното управление на ГЕРБ – страх и притеснение, че свободното изразяване на политическа позиция може да ти навлече неприятности. В една или друга степен 22 % от избирателите се страхуват да изразят свободно политическите си възгледи.
  

“СПОРЕД ВАС, КАКВО ОЧАКВА СТРАНАТА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 12 МЕСЕЦА (СЛЕДВАЩАТА 1 ГОДИНА)?”

“УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОЙКО БОРИСОВ ДОСЕГА, ВДЪХВА ЛИ ВИ ДОВЕРИЕ ИЛИ ПО-СКОРО ВИ РАЗОЧАРОВА?"

„кои ОТ партии У НАС ви допадат – бихте искали да са в управлението на страната?”

„смятате ли, че на едни ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ Е ВЪЗМОЖНО ДА ГЛАСУВАТЕ ЗА НЯКОЯ ОТ СЛЕДНИТЕ ПАРТИИ/КОАЛИЦИИ?”

„ЧУВСТВАТЕ ЛИ СЕ РАЗОЧАРОВАН ОТ ПАРТИЯТА/КОАЛИЦИЯТА, ЗА КОЯТО ГЛАСУВАХТЕ НА ПРЕДИШНИТЕ ИЗБОРИ?”

„ВИЕ ЛИЧНО СМЯТАТЕ ЛИ ДА ГЛАСУВАТЕ НА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ?”

„АКО ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ БЯХА СЕГА, В МОМЕНТА, ЗА КОГО БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ?”

„ОТНАСЯ ЛИ СЕ ЗА ВАС СЛЕДНОТО ТВЪРДЕНИЕ - КОГАТО ГЛАСУВАМ, ЗА МЕН Е ПО-ВАЖНО НЕ ТОЛКОВА КОЙ ЩЕ ДОЙДЕ НА ВЛАСТ, А ДА ИМА ПРОМЯНА В УПРАВЛЕНИЕТО?”

„ВИЕ ЛИЧНО СТРАХУВАТЕ ЛИ СЕ, ЧЕ МОГАТ ДА ВИ ТОРМОЗЯТ (ДА СИ ИМАТЕ ПРОБЛЕМИ), ЗАРАДИ ВАШИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ УБЕЖДЕНИЯ?”