Обществените отношения, които подлежат на упревление са тези в областта на отбраната



Дата22.10.2018
Размер167 Kb.
#92893
Управление в областта на отбраната

13.01.2009 г.

Проф.Сивков + допълнения



  1. Обществените отношения, които подлежат на упревление са тези в областта на отбраната – система за поддържане на въоръжените сили и стопанството в мирно и военно време. Нейна цел е запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната, външната и вътрешна сигурност, както и предпазване на населението от аварии и бедствия.

Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната. Държавата се грижи за гражданите военноинвалиди и военнопострадали.

  1. Нормативни Актове – КРБ, Закон за отбраната и въоръжените сили



  1. Система от органи



  • Народно Събрание,

  • Президента на РБ,

  • Министерски съвет,

  • министърът на отбраната ( министърът (еднолочния орган), а не министерството (администрация за подпомагане дейността на едноличния орган)),

  • Началник на Генерален Щаб

  • Съвет по отбраната към министъра на отбраната

Народно Събрание

Решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир и изпраща войски в чужбина.



Президентът на РБ

Той е върховен главнокомандващ в мирно и военно време. Може да обявява война и назначава/уволнява висшия команден състав на въоръжените сили.



Министерският Съвет

МС осъществява общото ръководство на въоръжените сили и ръководи военната политика на страната. Той осъществява привеждането на страната от мирно положение във военно, като се грижи за мобилизацията на въоръжените сили.



Мобилизация - комплекс от мероприятия за преминаване на въоръжените сили и други формирования от мирновременен към военновременен състав и организация.

Министърът на отбраната

Министърът на отбраната е специализиран изпълнителен орган, който отговаря за провеждането на политиката в Министерстовото на Отбраната и на Българската Армия. Той се подпомага от Генерален Щаб на Българската Армия (БА) и от заместник-министрите на отбраната.

Съвет по отбраната – към министъра на отбраната – това е един съвещателен орган, подпомагащ министъра във вземането на решения. Състои се от заместник-министри, началникът на Генералния щаб на БА, заместниците му и други главнокомандващи.

Началник на Генерален щаб на БА

Организира изграждането и поддържането на бойната и мобилизационна готовност в РБ. Грижи се за подготовката и самото извършване на мобилизацията, които се отвърждават от министъра на отбраната. Генералният Щаб го подпомага в ръководството и координирането на българката армия.



Въоръжените сили

Състоят се от формирования, окомплектовани с личен състав,оръжие, бойна и друга техника, имущество и са подготвени да осъществяват възложените им задачи от Конституцията и ЗОВС функции по гарантиране на националната сигурност. Личният им състав се състои от военнослужещи от Българската Армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение към министъра на отбраната.



Има три положения :

Положение на война – при въоръжено нападение и при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения се обявава положение на война. В случай на внезапно нападение то се отблъсква веднага, без да се чака обявяване на военно положение. Обявява се с решение на НС или указ на Президента по всички средства за масово осведомяване.

Военно положение - обявява се на територията на цялата страна при заплаха от война или военно нападение. Обявява се с решение на НС или указ на Президента по всички средства за масово осведомяване.

Извънредно положение - обявява се на територията на РБ или част от нея при опастност от въвличане на държавата във военен конфилкт или военна криза.

  1. Актове, подлежащи на обжалване

Част от актовете на министърът на отбраната подлежат на съдебен надзор. Актовете непосредствено свързани с отбраната и външните отношения не подлежат на съдебен надзор.

5. Отговорност - Установяването на нарушения, обжалване и изпълнението на наказателни постановления става по ЗАНН. Принудителните административни мерки ( към обекти и съоръжения(транспортни,енергийни), които застрашават отбраната; или обекти, които не отговарят на изискванията за мобилизационна готовност и др. ) могат да се обжалват по реда на АПК.

Управление в областта на обществения ред

12.01.2009 г.

Проф.Хрусанов + допълнения

  1. Понятие за обществен ред – понятието за обществен ред е неопределено, заради това има голямо място за оперативна самостоятелност.



  1. Основни Нормативни Актове – Закон за Министерство на Вътрешните работи, Правилник за прилагане на закона за Министерство на Вътрешните работи, Указ за борба с дребното хулиганство,



  1. Структурата на МВР и Система от органи

Законът за МВР обяснява всяка една съставка и правомощията им. Той се дели на две части

  • Дава определение на всяка една съставка и органи, заедно с техните правомощия

  • И постъпването прекратяването и осъществяването на службата в МВР

( от редактора  ) В лекцията, която изнесе проф. Хрусанов нямаше системата от органи, на която държи той, затова я добавих. Също така мисля, че националните служби, които изброи са премахнати от редакциите на закона и са се превърнали в главни дирекции (поне нищо не пише за тях в закона освен отм.) – поне така разбирам аз и може да греша .Ако някой знае или може да допълни информацията – нека заповяда  Измяната на закона е от скоро ,така че сигурно има някакво объркване.

Съставките на различните проявления на дейността по опазване на обществения ред са:

  • Защита на националната сигурност

  • Противодействие на престъпността

  • Защита на права и свободите на гражданите и имуществото им

  • Осигуряване на държавна и аварийна безопасност

  • Охрана и контрол на държавната граница

  • Защита от тероризъм

  • Оказване на съдействие и на други държавни органи и др.

Съобразно тези проявления, различните съставки на обществения ред се изгражда системата на МВР. По закон – трябва министъра да е гражданско лице ( т.е. да не е от системата)

Главни Дирекции- те ръководят отделни елементи от дейността на МВР. Те са национални структури на МВР. Те се ръководят от директор. Към всяка една Главна Дирекция се изграждат дирекции – например Главна Дирекция „Криминална полиция” се състои от дирекция „Противодействие на общата престъпност” и дирекция „ Противодействие на организираната и тежка престъпност”.

Главните дирекции са общо пет на брой:

  • Главна дирекция "Криминална полиция";

  • Главна дирекция "Охранителна полиция";

  • Главна дирекция "Гранична полиция";

  • Главна дирекция "Досъдебно производство";

  • Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване";

Областните дирекции са териториални структури на МВР. Те изпълняват възложените от закона дейности и задачи на определената им територия. Областната дирекция на МВР в София се нарича Столична дирекция на вътрешните работи. В областните дирекции на МВР сесъздават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисъкранг в зависимост от задачите и дейността им.

Управление на структурата на МВР ( Система от органи )

Организацията и управлението на основните структури и звена на МВР се осъществява на принципа на централизма , т.е. йерархичността.



Министърът на вътрешните работи - Министърът на вътрешните работи осъществява държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и управлява архивния фонд наминистерството.

Заместник- министри – те го подпомагат в упражняване на дейността му, като той им делегира правомощия и определя функциите им.

Генерален комисар на МВР – ръководи дейността на главните и областните дирекции на МВР.

Директори на Главни Дирекции – ръководят дейността на главните дирекции и изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на МВР и се отчитат пред тях.

Директори на Областни Дирекции – осъществява на съответната поверена му територия държавната политика на МВР и изпълнява заповедите на по-висшестоящите органи.

Началници на Районно Управление – пряко подчинени на директора на областната дирекция,

Началник на участък – пряко подчинен пък на началника на районното управление и управлява поверения му участък.

По втората част, която закона урежда – а именно постъпването, осъществяването и прекратяването на службата в МВР

Служителите са държавни служители (въпрос.10) – Законът за Държавния Служител важи за тях, т.е. те не са в трудови отношения по Кодекса на Труда. Има специални учебни заведения в системата и медицински институт ,за целите и нуждите на МВР.

Генералният Комисар и се назначава от президента на РБ, по предложение на министъра. Директори на Главни Дирекции се назначават май пак по същия начин (моля за поправка и допълнение) . Министъра на вътрешните работи назначава останалите ...........................



Служителите в системата на МВР са униформени,въоръжени, силно централизирани, имат привилегии, допълнителни задължения.В изпълнение на своите задължения, те могат да използват физическа сила– при неподчинение, освобождаване на заложници, опит за бягство, групови нарушения и обществения ред. И помощни средства – белезници, усмирителни ризи, халосни патрони, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие ( целия арсенал на кънтъра )

  1. Обжалване на Админстративни Актове в отрасъла – Принудителните административни мерки се въвеждат изрично от ЗМВР, за предотвратяване,преустановяване на вреди от административни нарушения.Изброени са изчерпателно и всяка една принудителна административна мярка може да бъде обжалвана по ред на АПК, но обжалването не спира изпълнението. Тогава държавата или общината евентуално може да отговаря за вреди от действията на администрацията ( чл.299 АПК). В редица случаи гореспоменатите принудителни административни мерки са устна заповед, защото няма как да се изчаква на написването на заповедта. Но след това, по най-бързия начин трябва да бъде написана и може да се обжалва независимо, че е изпълнена.

5. Отговорност - Налаганите глоби и изпълнението им вървят по ЗАНН. Според указа за борба с дребното хулиганство се предвижда адм. Принудителна мярка срещу личността – задържане до 15 дена в полицията.

Управление в областта на териториално-селищното устройство

13.01.2009 г.

Проф.Сивков + допълнения

  1. Понятие – земята е особен тип богатство. Тя има особено стопанско и политическо значение. ПППоради това правото отделя голямо внимание на обществените отношения, свързани със земята.Тя се разглежда като повърхност в два смисъла :

  • Като източник на блага

  • Територия с определен устройствен статут. Това означава, че на части от земната повърхност могат да се извършват строителни и благоустройствени мероприятия за подобряване на околната среда.



  1. Нормативна Уредба – Конституция на Република България, Закона за Устройството на територията, Закона за Кадастъра и имотния регистър. Отношения към устройството на територията имат Закона за Собствеността, Закона за Държавната собственост, Закона за Общинската собственост, както и екологичното, водното и горското законодателство

  2. Система от органи , които имат правомощия в областта на устройството на територията на Република България :

Органи с обща компетентност

  • Народно Събрание

  • Министерски Съвет,

  • Областни управители

  • Общински съвети

  • и кметовете на общини и на райони.

Органи със специална компетентност

  • министъра на регионалното развитие и благоустройството е централен орган на управлението. Той осъществява държавната политика в областта на устройството на територията.

  • Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол – може да спира, забранява , премахва незаконни строежи и др. Самата дирекция и неините органи констатират незаконно строителство, нарушения, изпълняват заповедите на началника на дирекцията. Тя е със седалище в град София, към нея се създават регионални дирекции в областните центрове.

  • Главен архитект – той има самостоятелни правомощия в областта на устройството на територията – ръководи, координира и контролира дейностите по устроийственото планиране, проектиране и строителство на съответната територия.

Система от органи със специализиран помощно-експертно-съвещателен характер

  • Национален експертен съвет

  • Областни експертни съвети

  • Общински(районни) експертни съвети

Те имат експертна и консултативна дейност, като в състава им могат да влизат и експерти извън администрацията.

  1. Актове и тяхното обжалване

В областта на устройството на територията съществуват особен вид административни актове – устройствени схеми и устройствени планове. Част от тях са нормативни административни актове, а други индивидуални.

Устройствени схемиосигуряват устройството на териториите, съответстващо на социално-икономическото развитие, при гарантирано опазване на околната среда. Те могат да бъдат за територията на цялата страна, на една или повече области или група общини.

  • Комплексни устройствени схеми – решават общоустройствени проблеми на територията

  • Специализирани устройствени схеми – решават отделни устройствени проблеми ( разположение на стопански и обществено значими обекти и др.)

Устройствени планове - те са два вида, според обхвата на предвижданията и последиците за устройството на територията

  • Общи устройствени планове – цялостното устройство на територията,която е обхваната от плана, а подробните

  • Подробни устройствени планове – определят конкретното предназначение и устройство на отделните имоти

Всеки усройствен план се съобразява с това, което е предидено от схема и друг устройствен план от по-висока степен, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-конкретна и по-подробна разботка на територията.

Подробните устройствени планове са Индивидуални административни актове и въз основа на тях могат да се провеждат обезщетителни процедури.



Индивидуалните административни актове по ЗУТ подлежат на съдебен надзор пред административните съдилища по реда на АПК. За някои от тези актове е недопустим прекия съдебен надзор. Там е задължително оспорването по административен ред пред по-горестоящ административен орган.

Опазване на околната среда

12.01.2009 г.

Проф.Хрусанов

  1. Понятие – Административното право работи с едно широко понятие за околната среда. Често се говори за природна среда, която е част от околната среда. Тя е съчетание на организми и естествената среда, в които те се развиват.

Определението околна среда има няколко съставки- управлението е междуотраслово, защото много министерства едновременно провеждат държавна политика в този отрасъл.

  • Естествена среда – човек получава на готово въздуха, земята, водата. Те съществуват независимо от хората. Уредбата на административното право в тази съставка на околната среда се състои в опазването й.

  • Култивирана околна среда – която търпи въздействие и се променя под въздействието на човека – селскостопански режим.

  • Битово- селищна среда – според всички видове населени места, заедно със стопански, културни и исторически места, свързани с живота на населението – примерно опазване на културни паметници

  • Работна среда - офиса 

  • Домашна среда – семейното огнище

Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.Управляват се и всички съоръжения , които са свързани с поддържането на околната среда – напоителни, хранилки и др.

Особеност – Административното право разработва собствено понятие за всеки компонент на околната среда. Има определение за вода, за гора ( да не е в населено място и повече от 1 дка), за земя – в три значения – като хумус (средство за селското стопанство), за терен за стоителство и като източник на земни богатства; и др.

  1. Нормативна уредба - уредена е чрез

  • Обща регламентация – общи закони,които включват околната среда като цяло

  • Отраслови закони - отнасящи се до различни съставки и компоненти на околната среда ( пр. Закона за водите; Закона за горите)



  1. Система от органи

Всяка една съставка е свързана с различна дейност на управление. Като цяло най-общо управлението се състои в използване, защита и разработване на околната среда. Всяка една съставка е поверена на различни органи на администрацията.

  • Министерски съвет – висш орган на управление с обща компетентност

  • Всички министерства – всяко министерство има отношение към опазването на околната среда

  • Министър на околната среда и водите – има надведомствено положение, управлява околната среда като цяло и може да дава насоки на другите министерства за политиката им, свързана с околната среда.Разработва цялостната политика и следи за състоянието на околната среда в страната.

  • Специализирани органи –

  • Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите осъществява ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда. Изпълнителен орган е директорът на агенцията.

  • Регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Изпълнителни органи са техните ръководители

Опазването на околната среда среда се развива по две направления :

  1. Описание на задълженията на органите, длъжностните лица, които управляват околната среда

  2. Описание на задълженията на ползувателите, които могат да я увредят



  1. Административни актове в отрасъла

Принудителни административни мерки – налагат се най-често от специализираните административни органи. Примерно – цех замърсява околната среда – следва спиране на дейността им чрез индивидуални административни актове. Различните наказания, които се налагат вървят по ЗАНН

  1. Обжалване - обжалването става по реда на АПК. Различните отраслови закони предвиждат висок размер на налаганите глоби.

Административно-правен режим на земята

12.01.2009 г.

Проф.Хрусанов+ допълнения

  1. Понятие за земя - земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.

Като цяло земята се разпределя в различни фондове, които се делят на основни и допълнителни. Земята, попаднала в държавен фонд се изключва от гражданския оборот.

  • Основни фондове – държавен поземлен фонд, държавен воден фонд, държавен горски фонд, държавен пътен и железопътен фонд; земята в населените места, предназначена за благоустройство ( паркове и др.)

Държавен поземлен фонд – Закон за собствеността и ползването на земеделски земи - влизат всички земи със селскостопанско предназначение, извън населените места. Принципно положение е , че обработваемата земя се ползва според предназначението си само земеделски цели , а по изключение – може да се извърши промяна в предназначението й със закон. В тази връзка – понятието актуване – при липса на доказана собственост, областният управител актува земята и тя влиза в държавния поземлен фонд. При доказване на собственост, областният управител може да деактува земята.

Държавен горски фонд – Закона за Горите – включва всички гори и други държавни земи с горско-стопанско предназначение предназначение, а също така особеностите и съоръженията, обект на горско стопанство

Държавен воден фонд – Закона за водите- включва всички води – повърхностни, подземни, минерални, вътрешни морски води и териториално море, води на някои реки и съоръженията за ползването им. За целта се води спрециален регисътър за земни и подземни води.

Държавен пътен и железопътен фонд – Закон за пътищата, Закон за железопътния транспорт - националните и републикански пътища и прилежащите релси за нормалното осъществяване на железопътния транспорт.



  • Допълнителни фондове –

Държавен минен фонднепостоянен, създават се с акт на МС

Държавни земи за нуждите на отбраната – непостоятенен създава се с акт на МС

Държавен Пасбищен и фуражен фонд - състои се от :

  • Мера – държавна земя, която може да се използва за паша от всички жители на населеното място( естествено добитъка им) , без да се заплаща такса

  • Землище – земи, които са предоставени за управление на общината

  • Перекендетни земи – лице, което има собственост върху полски имоти в населено място, но не живее там.

Земята може да бъде частна държавна и публична държавна собственост. Имаме и изключителна държавна собственост ( не могат да бъдат придобивани от друг собственик освен държавата) , която по решение на МС се дава на концесия. Изключителна държавна собственост са : за земята : защитените територии, земята по островите и граничната територия. Изключителна държавна собственост за водите : минералните води, териториалното море и вътрешните морски води.

  1. Нормативни Актове - Закон за собствеността и ползуването на земеделски земи , Закон за Горите, Закон за водите, Закон за пътищата, Закон за железопътния транстпорт, Закон за опазване на земеделските земи и др.



  1. Органи на управление - управлението не е поверено не един единствен министър. Всички фондове земя са поверени на Министерския съвет за управление.Той може да извършва промени и преразпределения, а отделните министри управляват съответния фонд.



  1. Отговорност - Налагат се административни глоби по реда на ЗАНН и имуществени санкции по ГПК

Управление на изобретателската дейност

06.01.2009 г.

Проф.Хрусанов

1.Понятие - Лице, което е създало полезен модел или изобретение е негов изобретател. Ако е съзададено от няколко лица, те са съизобретатели. Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са 1. нови, имат 2. изобретателска стъпка и са 3. промишлено приложими. Не са изобретения : открития,научни теории и математически методи; резултати от художествено творчество; планове,правила и методи за игри,интелектуална дейност, делова дейност или компютърни програми; представяне на информация; човешкото тяло ( елемент изолиран от човешкото тяло или получен по технически процес се счита за изобретение).

1. новост – изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката ( всичко което е станало общодостъпно)

2. изобретателска стъпка – когато изобретението не произлиза по очевиден начин от състоянието на техниката

3.промишлена приложимост – такива са изобретения, чиито предмет може да бъде използван и прилаган многократно в промишлеността и селското стопанство



2. Нормативен акт - Закон за патентите и регистрацията на полезни модели

3. Органи-

Патентно Ведомство – национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриална собственост със седалище София. Независимо в своята дейност, като неговите окончателни решения по закрила на обектите на индустриална собственост се обжалват в съда по съответния ред. То има няколко отдела, по важни от които са :



  • Отдел за експертиза на обектите на индустриална собственост , състоящ се от различни специалисти от различни области на науката и техниката, които преценват дали изобретението отговаря на 3те изисквания – решават да се издаде ли или да не се издаде патент

  • Отдел по споровете към отделното ведомство – разглеждат се най-различни по вид спорове, но най-често се обжалва отказа да се издаде патент или авторство (на кого принадлежи ). В тези случаи се гледа кой пръв е подал заявление ( за които ще стане дума ей сега). Съгласно закона този отдел разглежда всички решения на съответните отдели. Тези решения изобщо не се обжалват пред съд – каквото каже отдела – това е ( целта е да не се занимават съдилищата с такъва материя ). Изключение са само споровете за авторство/съавторство и дали авторството е лично/служебно, които могат да се отнесат до Софийски Градски Съд.

Целия закон е едно специално административно производство – специални Административни актове- патенти, специална процедура за кандидатстване пред съответното ведомство, което има право да издаде патент.Специален ред за обжалване, специален ред за ползване на изобретението и др.

Всеки,който смята че е изобретил нещо, следва да се обърне към Патентното ведомство, което признава изобретения. Има две фази на този процес :



  • Подаване на заявления – заявлението не слага началото за издаване на патент. Тя има за цел да пази приоритет – кой пръв е поискал издаване на патент. Подаване на заявлението означава, че имам намерение да искам патент ( подаване на заявка )

  • Подаване на заявка – искане за издаване на патент – Придружава се със скици, документи, чертежи, касаещи изобретенията.

4. Административни актове-

Патента е специален индивидуален административен акт, с който се създава правна закрила на изобретението. Той удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението.

Правото на патент принадлежи на лицето, което има право на заявяване . Правото на заявяване принадлежи на изобретателя. Законът разграничава служебното изобретение от изобретението – създадено в изпълняване на възложени задължения от работодателя.В този случай работодателят има право да изисква патента, ако предварително не са се договорили друго. Ако няколко лица са изобретили обекта, те са съизобретатели.

Срокът на действие на патента е 20 години от датата подаване на заявката.

Обжалване - В тази материя АПК не се прилага. Отказът да бъде издаден патент се обжалва пред отдела по спорове на Патентното ведомство.

Спорове за авторство/съавторство и дали изобретението е лично/служебно се отнасят до Софийския Градски съд.



  • Лицензи - видове

Лиценз по право – този,който притежава вече патента дава възможност еднократно да се предложи за публично ползване

Договор за лицинзия – конкретен договор, чрез който се предоставя конкретна,пълна лицензия

Принудителна лицензия – дава се въпреки нежеланието на патентопритежателя. Когато изобретението е от особена важност за държавата, но патентопритежателя отказва да го даде – държавата принудително започва да го ползва срещу заплащане. Има ли обществен интерес – не се водят преговори, следва принудителна лицензия.

Дори всяко заинтересовано лице може да поиска от Патентното ведомство да му бъде издадена принудителна лицензия, ако патентопритежателят не е използвал изобретението 4 години от подаване на заявката или пък не го ползвал в достатъчна степен за задоволяване националния интерес.



5. Отговорност – органи на Патентното ведомство налагат наказания и се обжалват по реда на ЗАНН

Управление на правораздаването

06.01.2009 г.

проф.Дончо Хрусанов

1. Областта на управлението на правораздаването засяга ,както органи на изпълнителната власт, така и органи, извън нея. Не се има впредвид управление на правораздавателната дейност по решаване на спорове ( това е работа на съдиите )

2.Нормативни актове - Конституцията на Република България, Закон за съдебната власт

3. Система от органи

Функциите по управление на Съдебната власт се управлява от два главни органа – Висш Съдебен съвет и министъра на правосъдието администрациите им.



Висш Съдебен Съвет

Съдебната власт – се отличава със своята независимост. Съдиите не отговарят за постановяването на едно или друго решение, ръководят се единствено от закона и доказателствата. Съдебната власт сама си изготвя бюджета . Ако едно лице е работило като съдия 5 години – то става несменяемо (института на несменяемостта) – още една разпоредба подчертаваща независимостта на съдебната власт.

Тази независимост на Съдебната власт се осигурява от - Висшия съдебен съвет. Той е вътрешен орган на съдебната власт за самоуправление и самоселекция на магистратите. Той е орган, който администрира съдебната власт ( нейният състав и работата й) , без обаче да може да се намесва във правораздавателната дейност ( заради самостоятелността на нейните членове – магистрати ) . Именно той обсъжда бюджета на съдебната власт, внесен от министъра на правосъдието. Според Конституцията , той се състои от 25 човека, като трима от тях са членове „по право” – председателят на Върховния Касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главния прокурор. Останалите 22 членове – 11 се избират от Народното събрание, а другите 11 члена от съдебната власт – съдиите избиран 6-ма, прокурорите 4-ма, а следователите 1 от своите органи.

Инспекторат към Висшия Съдебен Съвет

Той е орган към ВСС. Той извършва проверки относно административната дейност на съдебната власт – дали се пишат дела и други статистически дейности. Следи за организацията и дейността на съдебните,прокурорски и следствени дела. Прави им оценки, а при противоречива съдебна практика, сигнализира да бъдат издадени тълкувателни решения или тълкувателни постановления. При нарушения, в доклад към ВСС може да прави предложения за налагане на наказания и може да премахва на несменяемостта.



Министъра на правосъдието

Министъра на правосъдието осъществява взаимодействието между Изпълнителната Власт и Съдебната Власт. Той насрочва и председателства заседанията на ВСС , но без да може да участва в гласуването. Ако някой попита „колко човека има на заседанията на ВСС ?” – отговорът е 26, а не 25 – заради министъра на правосъдието. Има и други правомощия – управлява имуществото на Съдебната Власт, периодично квалифициране и преквалифициране на следователи, прокурори и съдии – чрез теоретично практически изпит. Именно той дава юридическа правоспособност след 6 месеца стаж



Национален институт на правосъдието

Осъществява задължителното първоначално обучение на магистратите – след преминаването на конкурс за магистрати, до встъпването им в длъжност се обучават. Също така института се грижи за поддържането и повишаването на квалификацията на магистри, служители, инспектори от Инспектората и т.н. Непосредствено след встъпването им в длъжност младшите съдии, младшите прокурори и съдии преминават задължителен курс на обучение до 6 месеца.



Система на съдебната власт

Тя се състои от 3 подсистеми :



  • Съдилища

Правораздаването се дели на две подсистеми :

Общо съдилища – граждански и наказателни дела. Състои се от Върховен Касационен съд, апелативни съдилища, районни съдилища, окръжни съдилища

Специализирани съдилища – за административни и военни дела – Върховен Административен съд, административни съдилища, адмнинистративни юрисдикции, военни съдилища



  • Прокуратура - системата на прокуратурата следва тази на съдилищата – Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна Административна прокуратура, военно-апелативна прокуратура, военно-окръжна прокуратура, апелативна прокуратура, окръжна прокуратура и районна прокуратура. В окръжните прокуратури се създават административни отдели , чийто прокурори участват в административни дела



  • Следствие - състои се от Национална следствена служба и окръжните следствени служби. Районите на окръжните следствени служби съвпадат с тези на окръжните съдилища. Там работят следователи и младши-следователи. Националната следствена служба пък се занимава с дела от по- особена фактическа или правна сложност, с дела извършени в чужбина и др.

4. Отговорност - Налагат се глоби, които се обжалват по ГПК и наказателни постановления – по ЗАНН

Управление на образованието

05.01.2009 г.

Проф. Хрусанов + допълнения

1. Обществени отношения, които управлява отрасъла – различните степени и видове образование, както и статута на обучаващите.

2. Нормативна уредба - 3 закона

  • Закон за народната просвета – урежда образованието до завършване на 12-13 клас

  • Закон за висшето образование – урежда образованието във Висшите Учебни Заведения

  • Закон за научните степени и научните звания – отнася се за статута на обучаващите

3. Система на образованието – според ЗНП - детски градини,училища,обслужващи звена, МС, министъра на образованието и науката, общински съвети, директори, Висш учебен съвет, педагогически съвет

Всеки има право на образование. В държавните и общинските училища то е безплатно и задължително до 16 годишна възраст. В България образованието е светско и се стимулира от държавата чрез финансиране на училища, отпускане на стипендии на ученици и студенти. Официалният език, който се употребява в органите на образованието е българския. Те създават условия за усвояването на книжовен български език и способстват за нормалното психическо и физическо развитие на учениците и децата. Държавата упражнява контрол върху всички видове и степени на училища.

Всяка степен на образованието трябва да завършва със съответния документ- административен акт, който е предпоставка за преминаване в по-горна степен.

Според ЗНП системата се състои от :

Детски градини, училища и обслужващи звена

Те могат да бъдат държавни, общински и частни ( обслужващите звена не могат да бъдат частни)



Държавни – са звена, с национално значение и се финансират от държавния бюджет. Ползват публична държавна собственост. Министъра на образованието и науката открива,преобразува и закрива със заповед държавни детски градини, училища и обслужващи звена.

Общински - звена, които се финансират от общинските бюджети. Предоставените им имоти са публична държавна собственост. Общинските съвети се откриват, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината, след решение на общинския съвет. Общински училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра по предложение общинския съвет.

Частни – са тези детски градини и училища, които не са на бюджетна издръжка и се откриват/преобразуват по искане български физически или юридически лица.Използват частна държавна или частна общинска собственост. Въпреки че са частни, държавата си запазва правото да дава задължителни изисквания за откриването им. Откриват се с разрешение на на министъра на образованието и науката

Всички градини, училища и обслужващи звена са юридически лица.



Детски градини

Те са за деца от 3 годишна възраст до постъпването им в първи клас. Подготовката им за училище започва 1 година преди постъпването им в 1ви клас. Постъпването на децата в детските градини става по желание и избор на родителите/настойниците. Деца със специални образователни потребности или заболявания постъпват в детските градини, които са задължени да ги приемат.





Училища

Училищното образование според степента е основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално.

Според съдържанието – Общо – осигурява усвояването на общообразователния минимум и при възможност профилирана подготовка. Професионалното образование осигурява придобиване на квалификация по професия.

Според степента – Основно образованиеосъществява се на два етапа – начален от 1 до 4 –ти клас и прогимназиален от 5 до 8 клас. Средно образование8 до 12 клас и се придобива след успешно положени зрелостни изпити.

Видове училища


  • Начални – 1-4 клас

  • Прогимназиални – от 5 до 8ми клас

  • Основни от 1 до 8ми клас

  • Гимназии – 9 до 12 клас

  • Средни общообразователни – 1-12 клас

  • Специализирани училища – деца с хронични заболявания или специални образователни нужди се обучават интегрирано

  • Духовни училища – съответните религиозни институции трябва да поискат разрешение от министъра на образованието и науката

Обслужващи звена – за научно-информационни, за извънучищни педагогически учреждения, за организиран отдих и спорт и др.

Органи на управление на системата на народната просвета -

Държавната политика се провежда от МС, Специален орган е министъра на образованието и науката, който осъществява дейността по управление и контрол на всички видове детски градини, училища и обслужващи звена.



Общинските съвети са задължени да осигуряват образование до 16 години, здравно обслужване, финаново обслужване и др.

Всяко училище се управлява от директор, отговарящ на редица изисквания за учителски стаж, висше образование,конкурс и други. Работодател им е министъра на образованието , като той сключва и прекратява трудовите договори. Единствено на директорите на детски градини, работодател е кмета



Висш учебен съвет при министерството образованието и науката- той разработва държавните образователни изисквания, обсъжда ги и ги приема.Поне 1/3 от състава му са учители. Изискванията са за детските гради, подготвителните училища, видове училища,степени на образование и др.

Педагогически съвети – обсъждат основни педагогически въпроси

Административно-наказателни разпоредби - глоба за родители/настойници, които не осигуряват присъствието на деца до 16 г. Акта се съставя от общинските съвети, а се издава от кмета на общината- по реда на ЗАНН.

Система на Висшето образование – Закон за висшето образование

Има един принцип – академнична автономия в чл. 53 на Конституцията. Внесен е баланс между този принцип и и държавната намеса при уреждане на въпроса за висшето образование. Извън въпросите, които Законът за Висшето образование регулира, всичко останало е академична автономия –избиране на органи на управление, териториална неприкосновеност, собствени правилници, и др.

Разлика между университет и висше училище – Университетът е висше училище, в което се преподават фундаментални научни специалности като основни – богословие, право, и др.

НС - с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии; определя субсидиите на всяко училище; определя стратегиите на висшето образование

МС - утвърждава основните насоки на държавната политика, представя на НС стратегията за разискване; открива,преобразува закрива висши училища, факултети, и др. Които не са от регулираните професии на НС; утрърждава държавните изисквания; предоставя стипендии от държавата, и др.

Министъра на образованието - прави предложенията до МС за откриване,закриване на ВУ и факултети; координира взаимоотношенията между държавата и ВУЗ-овете; упражнява контрол за спазването на този закон

Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет – дава акредитация на ВУЗ-овете и следи за изпълнението на дадените препоръки

Органи на управление във висшите училища

1 ) Общо събрание –представители на всички съставки на общността – студенти , учители, лектори и т.н. То съставя правилника, избира ректор и др.

2) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище

3 ) ректор – едноличен орган на управление и се подпомага от заместник-ректори ( помощни органи, но не могат да взимат решения )

Тази схема се повтаря в отделните факултети :

1) Общо събрание – събира се най-малко един път

2) Факултетен съвет –

3) Декан – едноличен орган на управление

4) Декански съвет – помощен орган на декана, който не може да взема решения, само обсъжда

Административни актове - Факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява катедри за осигуряванена обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления. Във всеки факултет съществуват особен вид АА – учебни планове и учебни програми.

Учебен план – приема се от Факултетния съвет за съответната специалност и трябва да посочи какви дисциплини, хорариум от часове. Съставят се за всяка дисциплина и представлява тематично представяне на всяка дисциплина, която се изучава.

Учебни програми – от съответните катедри се приема. Академичния съвет може да изменя приетите учебни планове, а факултетния съвет не може.

Статут на обучаващите - Закон за научните степени и научните звания

Според научните звания:


>> асистент = научен сътрудник 3-та степен
>> старши асистент = научен сътрудник 2-ра степен
>> главен асистент = научен сътрудник 1-ва степен
>> доцент = старши научен сътрудник 2-ра степен
>> професор = старши научен сътрудник 1-ва степен

Такава служба може да се вземе след проведен конкурс. Комисията прави предложение , Факултетния съвет взема решение, а Ректорът назначава обучаващия.



Научните степени се свързват и с научна дейност

  • Доктор

  • Доктор на науките

Те се защитават с хабилитационен труд, докторантура , пред съвет, съставен от различни специалисти.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница