Общи положения Дефиниция, основни цели и задачи на специалността Спешна медицина



страница1/23
Дата13.01.2018
Размер4.19 Mb.
#45335
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


ПРОЕКТ!

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ

СПЕШНА МЕДИЦИНА

Глава 1: Общи положения

Дефиниция, основни цели и задачи на специалността Спешна медицина

Спешна медицина е медицинска специалност, основана на приложението на познанията и уменията, необходими за превенция, диагноза и терапия на остро възникнали и неочaквани животозастрашаващи, заплашващи или потенциално животозастрашаващи заболявания или увреждания, засягащи пациенти от всички възрастови групи, заедно с целия спектър от недиференцирани физикални и поведенчески нарушения, в практикуването на която основният и най-критичен фактор е времето до предприемане на подходящи и качествени диагностично-терапевтични мерки с цел постигане на физиологична стабилност и ефективно дефинитивно лечение при спешен пациент.

Областта и обхвата на практикуване на специалността спешна медицина включват навременно приложение на медицински действия и дейности по превенция, диагноза и терапия на остро възникнали и неочaквани животозастрашаващи, заплашващи или потенциално животозастрашаващи заболявания или увреждания при всички спешни състояния, възникнали при единствен обект - спешният пациент.

Спешната медицина е медицинска специалност, осъществяваща първична и вторична профилактика с очакван резултат предотвратяване на възникването, навременното откриване и ранно лечение на болестите с цел подобряване на прогнозата, намаляване на усложненията и хронифициране на заболяването.

Спешната медицина е интердисциплинарна медицинска специалност с обхват и медицински дейности в досег с всички останали медицински специалности в спешния им компонент.

Основна цел на упражняването на специалността Спешна медицина е навременна превенция, диагноза, терапия и прекъсване на развитието на остро възникнали заболявания или увреждания, животозастрашаващи и други неопределени спешни състояния.

Задачите на медицинската специалност Спешна медицина се заключават в осигуряването и провеждането на навременни, компетентни, квалифицирани, качествени и ефективни профилактични, и диагностично-терапевтични действия при пациенти в спешно състояние, посредством определянето в този стандарт на обхвата, обекта, сферата, условията, организацията на дейностите и необходимата професионална и структурна компетентност на субектите за качествено практикуване на специалността Спешна медицина.
Настоящият стандарт се отнася до осъществяване и провеждане на качествени и навременни профилактични и диагностично-терапевтични дейности в обхвата на специалността Спешната медицина при всички спешни пациенти, независимо от техния пол, възраст, религия, гражданство, националност, местоживеене, социален, здравноосигурителен или здравнозастрахователен статус.

Спешен пациент е всеки, при който е налице нововъзникнало и неочаквано състояние на болест, увреждане или друго обстоятелство, което го поставя в пряка, заплашваща или потенциална опасност за живота, с нужда от провеждане на спешни диагностично-терапевтични действия или транспорт, които ако не бъдат предприети навременно или незабавно, биха довели до необратими морфологични или функционални увреждания на жизненоважни органи, телесни системи или смърт.

Спешно състояние е всяко внезапно възникнало и неочаквано медицинско болестно състояние, увреждане или обстоятелство с животозастрашаващ, заплашващ или потенциално животозастрашаващ характер, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация или смърт, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и ефективно дефинитивно лечение на спешния пациент.

Степента на спешност се определя от клиничното състояние на пациента и се дефинира като скоростта на предприетата интервенция или спешни медицински действия в обхвата на специалността Спешна медицина, която е необходима за постигане на оптимален и най-благоприятен клиничен изход от спешното състояние или заболяване.

Практикуването на медицинската специалност Спешна медицина в рамките на този стандарт осигурява и поддържа базова интегрирана система за спешни грижи и лечение на спешни пациенти, посредством приложение и осъществяване на постоянни, непрекъснати и неограничени: достъп до спешна медицинска помощ и осъществяване на навременни, качествени и квалифицирани диагностично-терапевтични дейности в обхвата на специалността Спешна медицина в извънболнични условия, по време на транспорт и в приемно лечебно заведение за болнична помощ.

Глава 2

Основни видове дейности и елементи на лечебно-диагностичния процес в обхвата на специалността Спешна медицина

Практикуването на специалността Спешна медицина включва следните ключови елементи и видове дейности:

Медицински триаж

Медицински контрол

Прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация, и постресусцитационни грижи при спешен пациент

Начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент

Фокусирана анамнеза и физикален преглед

Оценка на тежестта на спешносто състояние

Вторична преценка и диагностично-терапевтични стъпки при спешен пациент

Клинично разрешаване на спешния случай

Мениджмънт на спешния пациент и разпореждане със спешния случай в спешно отделение:

Приложение на методи за мониториране на жизнените функции с постоянно наблюдение и нова оценка на спешния пациент

Непрекъснато оказване на интердисциплинарна консултативна помощ по време на всеки един от основните интердисциплинарни елементи в лечебно -диагностичния процес.

Приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение:

Клинично документиране на спешния случай

Транспорт на спешния пациент

Дейности по комуникация

Практикуването на специалността Спешна медицина се основава на модел на клиничната практика (Приложение Модел на клинична практика в областта на специалността спешна медицина) и следните четири ключови медицински домейна:



Детайлизирано описание на дейностите в обхвата елементи на лечебно-диагностичния процес в обхвата на специалността Спешна медицина

Медицински триаж

Медицинският триаж (сортировка) е основен ключов елемент и практически инструмент в областта и обхвата на специалността Спешна медицина, с приложението на който всички спешни пациенти се групират в категории (групи) чрез използване на стандартна медицинска триажна система.

Медицинският триаж е процес на разпределение с определяне на медицински приоритет и степента на спешност на достъпа, диагностиката, лечението или транспорта на спешния пациент в обхвата и сферата на практикуването на специалността Спешна медицина, както и в случаите на масови бедствия и аварии.

Приложението на медицински триаж цели постигане на равнопоставеност на достъпа до системата на спешна медицинска помощ, диагностиката и лечението, в зависимост от степента на спешност на пациента и наличните апаратурни и кадрови ресурси с цел постигане на оптимална ефикасност, ефективност и сигурност на медицинското обслужване в обхвата на специалността Спешна медицина и осигуряване на качествено диагностично-терапевтично поведение, основано на субективни и обективни клинични критерии

Медицинският триаж се базира на преценка на входящи субективни оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ - витални параметри, ключови симптоми и признаци - с цел категоризиране и определяне на приоритет на спешно болния в зависимост от тежестта на спешното състояние, нуждата от ресусцитация и приложение на незабавни животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки и инструментални ресурси.

Приложението на медицински триаж в обхвата на специалността Спешна медицина се основава на принципа на постигане на клинична справедливост и осигуряване на подходящо и навременно лечение на спешни пациенти в зависимост от техните нужди и наличния ресурс в определена времева рамка

Медицинският триаж се използва за оценка на степента на спешност

Дефинирането на триажна категория при спешен пациент оценя степента на спешното състояние (степен на спешност) и осигурява различия в приоритета и времевата рамка за прилагане на диагностично-терапевтични действия при спешен пациент в извънболнични и болнични условия в зависимост от наличния кадрови, инструментален и апаратурен ресурс за осъществяване на мерките и действията

Общовалидните триажни категории при спешни пациенти се дефинират както следва:

Критичен спешен пациент (код червено - А1) - пациентът е със животозастрашаващи признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от летален изход ако не се предприемат незабавни интервенции за предотвратяване на последваща нестабилност на дихателната функция, циркулацията и/или неврологичната функция.

Спешен пациент с определена триажна категория А1 налага незабавно осигуряване на максималните диагностични и терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността Спешна медицина посредством приложение на напреднали техники за поддръжка на живота (Аdvanced Life Support) и всички останали ресурсни възможности от лекарски екип с най-висока компетентност.

Нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код жълто - В2) – относителна спешност - пациентът е с подозиран риск и потенциална опасност за живота, налице са признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане, които могат да прогресират по тежест и да доведат до усложнения с висока вероятност от настъпване на тежки последствия за жизненоважните функции, системи или органи, ако лечението не се приложи бързо в определена времева рамка при отностителна спешност на състоянието.

Стабилен спешен пациент (код зелено - С3) - минимална спешност – при пациента са налични признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с нисък потенциал и риск от настъпване на тежки последствия или усложнения, и прогрес към по-тежко състояние.

В обхвата на специалността Спешна медицина в извънболнични условия се изпълняват и прилагат следните етапи и подкомпоненти на медицинския триаж: телекомуникационен (телефонен) триаж, приоритетен екипен триаж, дисперсен екипен триаж, медицински триаж на мястото на инцидента и транспортен медицински триаж

Телекомуникационният триаж е входящ и се извършва от диспечерски екип в обособена за тази цел координационна централа на Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) при осигурени технически условия за осъществяване на дейността.

Телекомуникационният триаж е със строго определен базов протоколен дизайн, който включва следните задължителни елементи – осъществено телефонно интервю от диспечерски екип с набиране на входяща информация след задаване на ключови въпроси към търсещият системата на спешна медицинска помощ, кодиране на повикването с определяне на триажната му категория и съответната времева рамка за изпълнение от подходящ за асоциираната триажна категория мобилен екип във възможно най-кратък времеви интервал

Телекомуникационният триаж се осъществява с помощта на стандартизирани за целта Карти за инцидент, ключови въпроси на телефонното интервю, диагностична категория (признаци и симптоми) на повикването и телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ.

Категоризирането на типа на повикването по триажна категория по време на осъществяване на телекомуникационният триаж се основава на информация, получена от отговорите на предварително одобрени в този стандарт ключови въпроси по време на телефонното интервю и допълнителни уточняващи въпроси в съдържанието на съответната Карта за инцидент

Отговорите и информацията от телефонното интервю са основание за осъществяване на подходящ приоритетен екипен триаж с отговор на мобилен спешен екип, извършван посредством възлагане на повикването от диспечерския екип.

Приоритетният екипен триаж е изходящ и се извършва от диспечерски екип в координационна централа на ЦСМП, посредством определяне на подходящ спешен мобилен екип (респондент на повикването) за поемане и изпълнение на повикването в зависимост от определената при телекомуникационният триаж триажна категория в необходимата за изпълнение на повикването времева рамка.

Приоритетният екипен триаж се изпълнява от диспечерския еки чрез предаване и възлагане на повикването към най-близкият по времеви критерий до мястото на инцидента и по възможност най-компетентният за изпълнението му мобилен екип

Приоритетният екипен триаж включва предаване на утвърдено базово съдържание на информационен поток за инцидента към съответния респондент

Приоритетният екипен триаж се смята за приключен при потвърждение и съгласие за поемането на повикването от мобилния екип при ясно телекомуникационно потвърждение на базовото съдържание на информационния поток за инцидента

Времевата рамка за изпълнение на общата фаза на телекомуникационният и приоритетен екипен триаж трябва да бъде максимално кратка, без това да нарушава пълнотата на изпълнение на ключовите елементи в структурата на телефонното интервю и инструкциите

Етапите и компонентите на телекомуникационния и приоритетен екипен триаж са описани в настоящия стандарт (Приложение: Телекомуникационен и приоритетен екипен диспечерски триаж в ЦСМП – Координационна централа)

Описаните етапи и компоненти на телекомуникационния и приоритетен екипен триаж подлежат на периодична преоценка и промяна в зависимост от промяната в условията за осъществяване на извънболнична медицинска помощ в обхвата на специалността Спешна медицина

Медицинският триаж на мястото на инцидента и транспортният триаж се осъществява от мобилен екип на спешна медицинска помощ, обслужил повикването по искане на диспечерския екип на основание приоритетния екипен триаж.

Медицинският триаж на мястото на инцидента е входящ и включва определяне на триажна категория на спешен пациент с използването на обективни клинични критерии и последващо определяне на лечебен или транспортен приоритет или комбинация от двата подхода

Медицинският триаж на мястото на инцидента може да включва при налични условия и искане към диспечерския екип на координационната централа за осигуряване на допълнителен(и) мобилни екип(и), на мобилен(и) екип(и) с по-висока компетентност или на екип за аеромедицински транспорт.

Транспортният медицински триаж е изходящ медицински триаж на мястото на инцидента, който се извършва от мобилен екип на спешна медицинска помощ и включва определяне на оптимална транспортна дестинация, транспортно време и маршрут за спешен първичен транспорт до приемно лечебно заведение, съобразен с определената триажна категория на пациента, картата за спешна медицинска помощ и болничния транспортен план

Транспортният медицински триаж може да включва и искане от мобилен спешен екип към районната координационна централа за пресрещане/прихващане на отзовалия се на повикването спешен мобилен екип от мобилен екип на системата за спешна медицинска помощ с най-висока компетентност и възможности за лечение на спешния пациент.

Транспортният медицински триаж на мястото на инцидента може да включва и искане за осъществяване на аеромедицински транспорт на спешен пациент по строго определени времеви и медицински критерии под контрола на районната координационна централа

Дисперсният транспортен триаж е подкомпонент на транспортния медицински триаж и включва решение за подходяща транспортна дестинация и транспортни действия при наличие на множество спешни пациенти в ситуации на възникване на масови бедствия, инциденти или аварии с цел равномерното им разпределение към няколко приемни лечебни заведения под контрола на районната координационна централа и съобразено с разработен предварителен план за действия при възникване подобни ситуации

В обхвата на специалността Спешна медицина в лечебните заведения за болнична помощ се прилагат и изпълняват следните етапи и подкомпоненти на медицинския триаж: входящ приемен медицински триаж, вътреболничен медицински триаж при спешен пациент със смяна на триажната категория (ретриаж) и междуболничен триаж при нужда от трансфер на спешен пациент.

Медицински контрол

Дейността по медицински контрол в обхвата на специалността Спешна медицина представлява стандартизирано и валидизирано телекомуникационно подпомагане, назначение, контролиране и насочване на триажни, лечебно-диагностични и транспортни действия и решения на спешния долекарски или домедицински мобилен екип извършван от специално определен за осъществяване на подобна функция лекар в спешно отделение на приемно лечебно заведение или в районната координационна централа.

Дейността по медицински контрол замества изцяло физическото отсъствие на лекар в мобилен спешен екип с по-ниска професионална компетентност, давайки възможност за изпълнение от екипа на дейности и процедури, предварително дефинирани в диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми, и изискващи лекарско назначение.

Искане за медицински контрол може да отправя долекарски или домедицински мобилен екип при възникване на подобна нужда по време на триажните, транспортни и диагностично-терапевтични действия в извънболнични условия за осъществяване на дейността в обхвата на специалността Спешна медицина

Критериите за искане и осъществяване на медицински контрол на дейностите и решенията на долекарските и домедицински екипи са описани в диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми и определените компетенции на персонала в настоящия стандарт

Медицинският контрол в обхвата на специалността Спешна медицина се осъществява в условията на осигурени за целта телекомуникационни и телемедицински технически възможности

Спешните телемедицински дейности и техники са подкомпонент на медицинския контрол, което включва използване на телекомуникационни и информационни технологии и връзки в реално време между мобилен спешен екип и специализирана зона на спешно отделение на приемно лечебно заведение с цел диагностично-терапевтично подпомагане на екип с по-ниско ниво на компетеност от лекарски екип с по-висока компетеност.



Кардиопулмонална и церебрална ресусцитация, и постресусцитационни грижи при спешен пациент

Прилагане на основни техники за поддържане на живота (Basic Life Support - BLS), напреднали техники за поддържане на живота (Advanced Life Support - ALS) със специализирана екипировка, напреднали техники за поддържане на сърдечната функция (Advanced Cardiac Life Support - ACLS) със специализирана екипировка, педиатрични напреднали техники за поддържане на живота (Pediatric Advanced Life Support - PALS) със специализирана екипировка, основни техники за поддържане на живота при травма (Basic Trauma Life Support - BTLS): доболнични напреднали техники за поддържане на живота при травма (Pre-Hospital Trauma Life Support - PHTLS) със специализирана екипировка, диагностика на клинична смърт; поставяне на пациента в основно положение на тялото за кардиопулмонална ресусцитация или в стабилно странично положение; методи за осигуряване на проходимост на горните дихателни пътища; методи за оксигенация и изкуствена белодробна вентилация; методи за изкуствена циркулация; методи за осигуряване на съдова линия; лекарствена терапия и електрическа дефибрилация, постресусцитационни грижи



Начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент

Идентификация и ресусцитация на всички критични спешно болни: начална бърза преценка при спешен пациент и първоначален преглед, преценка и ресусцитация със стабилизация на основните жизнени функции



Фокусирана анамнеза и физикален преглед

Насочване към проявите, признаците, симптомите, здравната информация и специфичната клинична находка, които изискват незабавни действия и терапия при спешен пациент.



Вторична преценка и диагностично-терапевтични стъпки при спешен пациент

Предприемане на навременна вторична преценка с насочване към нуждата и извършване на незабавни терапевтични действия.



Клинично разрешаване на спешния случай

Съставяне на диференциално-диагностичен план при спешен пациент – представлява основен елемент в практикуването на специалността Спешна медицина и се заключва в диференцирането и категоризирането на оплакванията, симптомите и признацитете с определяне на работна диагноза с цел определяне на конкретните терапевтичните нужди на болния

Определяне на необходимост от използване на допълнителен диагностичен лабораторно-инструментален пакет с интерпретация на получените резултати при спешен пациент

Определяне и провеждане на индивидуално медикаментозно, оперативно и/или инвазивно (интервенционално) лечение при спешен пациент

Ретриаж на спешен пациент

Незабавно или дефинитивно лечение в спешно отделение



Мениджмънт на спешния пациент и разпореждане със спешния случай в спешно отделение:

Планиране на изписване от спешно отделение с определяне на план за наблюдение/вторичен преглед

Решение за обсервация с настаняване в спешно отделение

Предложение за хоспитализация на спешно болния в лечебно заведение за болнична помощ

Решение за предприемане и осъществяване на подходящ междуболничен транспорт при нужда от трансфер на спешен пациент в друго приемно лечебно заведение.

Периодична оценка на спешното състояние, нова преценка на спешния пациент с корекция на предварителната диагноза и терапия при нужда



Приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение:

В случаите на наличие на множество спешни пациенти се извършва и прилага непрекъснато отчитане на индивидуалните нужди на конкретния спешен пациент в зависимост от триажната категория, тежестта на състоянието и приоритета с цел насочване на дейността към спешно болните с висок приоритет.



Клинично документиране на спешния случай

Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в специфичния документооборот при спешен пациент на: анамнестични данни за болния; основно оплакване и абнормна клинична находка; витални белези, документирани в динамика; предварителна диагноза и планирани изследвания; резултати от направените изследвания и тяхната интерпретация; предприети терапевтични стъпки и действия; заключение и клинично разрешаване на случая; автор на клиничното документиране.



Транспорт на спешния пациент

Обект на транспорта в рамките на обхвата и обема на специалността Спешна медицина е спешен пациент, с изпълнени критерии съобразно състоянието, нозологията и нуждите, на пациента в зависимост от конкретното спешно състояние (Приложение: дейности и обект на спешния първичен транспорт и вторичния транспорт на спешен пациент)

Категории и дефиниции на транспорт на спешен пациент:

Категория 1: Спешен първичен транспорт: транспорт на спешен пациент от мястото на инцидента до подходящо приемно лечебно заведение

Спешният първичен транспорт се осигурява с определени по изисквания на този стандарт мобилен екип и санитарно транспортно средство

Спешният първичен транспорт се извършва от мястото на инцидента до приемно лечебно заведение за болнична помощ или до ФСМП

Изборът на дестинация при осъществяване на спешен първичен транспорт се подчинява на следните критерии: очаквано транспортно време до приемното лечебно заведение, степен на спешност, оценена по медицински триажни критерии, конкретната нужда от спешни медицински действия в болнични условия с насочване към приемно лечебно завдение с подходяща компетентност, картата на спешна медицинска помощ и болничния транспортен план

Спешният първичен транспорт се извършва само в случите на изпълнени критерии по състояние, нозология и медицински нужди при спешен пациент (Приложение: дейности и обект на спешния първичен транспорт и вторичния транспорт на спешен пациент)

Бърз приоритетен транспорт при спешен пациент (ранен транспорт) е подкомпонент на спешния първичен транспорт, осъществен преди настъпване на вторични вредни последствия от първоначалната животозастрашаваща увреда или заболяване при спешен пациент

Основни елементи и дейности на спешния първичен транспорт

Преди спешния първичен транспорт – транспортен триаж, кратък брифинг с определяне на транспортно време и маршрут, проверка на транспортното средство и екипировката

По време на спешния първичен транспорт – поддържане и гарантиране на сигурност на болния, екипировката и спешния екип с оглед специфичния транспортен риск, поддържане на сигурност на имобилизацията на спешния пациент, поддържане на адекватен достъп до спешния пациент, осигуряване на адекватен физиологичен мониторинг, осъществяване на температурен контрол и физиологична стабилност на спешния пациент, осъществяване на постоянна периодична оценка на съзнанието, дихателните пътища, дихателната и циркулаторната функция; поддържане на постоянна вътрешна (между членовете) и външна (на екипа) телекомуникация на мобилния спешен екип, при изпълнени критерии – отправяне на искане за медицински контрол или искане за пресрещане/прихващане от мобилен екип с по-висока компетентност

Времето до началото (иницииране на транспорт) на спешния първичен транспорт е в зависимост от тежестта на спешното състояние, от наложената транспортна политика по диагностично-терапевтичен алгоритъм и в зависимост от надделяването на транспортния или лечебения приоритет при спешен пациент

Инициирането на спешен първичен транспорт от мобилен екип на спешна медицинска помощ трябва да бъде извършено до 10 минути от момента на пристигането на екипа на мястото на инцидента, освен в случите на налични обективни пречки и непредвидени обстоятелства.

Всички случаи на излизане извън времевата рамка за иницииране на спешен първичен транспорт трябва да бъдат изрично описани и мотивирани в специфичния документооборот

Всички изболнични структури за спешна медицинска помощ изготвят болничен транспортен план – по триажна и диагностична категория на спешните състояния и зависеща от това планова дестинация в приемно лечебно заведение, съобразено с картата на спешна медицинска помощ, с изключение на случаите на вторичен транспорт.

Екип, осъществяващ спешен първичен транспорт, може да не спази разписания болничен транспортен план и да пропусне настаняване в най-близкото приемно лечебно заведение за болнична помощ в случай, че състоянието и нуждите на спешния пациент изискват настаняване в друго лечебно заведение с по-висока компетентност в условията на съобразен транспортен риск, транспортно време и под задължителен медицински или диспечерски контрол

Приоритет при избор на дестинация в процеса на спешния първичен транспорт е настаняване на спешния пациент в приемно лечебно заведение, което поддържа специализирана структура за спешна медицинска помощ, осигуряваща най-висока компетентност и възможности за лечение на конкретното спешно състояние при пациента при оценен транспортен риск в зависимост от прогнозното транспортно време

При наличие на еднаква компетентност и равностойни условия за болнично лечение в повече от едно приемно лечебно заведение, изборът на дестинация при спешен първичен транспорт зависи единствено от очакваното транспортно време и транспортен риск

Категория 2: Вторичен транспорт: Транспорт на спешен пациент от приемното лечебно заведение към друго лечебно заведение, предоставящо специализирано лечение, в случите на нужда от: транспорт на спешен критично болен, време-критичен спешен пациент или нестабилен спешен пациент, в случаи на изчерпване на локалните болнични ресурси за интензивно лечение, интензивен мониторинг и интензивни грижи или при липса на болничен ресурс за специфично третиране на животозастрашаващо състояние при спешен критично болен.

Вторичният транспорт трябва да бъде извършен посредством задължително изпълнени: алгоритъм за вторичен транспорт при спешен пациент, критерии за изпълнение на компонентите на сигурността и етапите на вторичен транспорт, показатели по контролен фиш за претранспортна подготовка на пациента, показатели по контролен фиш за претранспортна проверка на изправността и функционирането на транспортната екипировка и мониториращите устройства, и показатели за оформяне на клиничната документация (Приложение: дейности и обект на спешния първичен транспорт и вторичния транспорт на спешен пациент).

Вторичният транспорт на спешен пациент се прилага само при изпълнени базови критерии за безопасност и подсигурени условия за прием в дестинационното лечебно заведение с използването на реанимационен наземен спешен мобилен екип със санитарно транспортно средство тип С или на аеромедицински екип.

Решението за вторичен транспорт се съобразява със следните общи критерии и условия

Характеристиката на района на действие и условията на достъп на планираното за извършване на вторичния транспорт санитарно транспортно средство

Наличието на информирано съгласие на пациента или негов законен представител

При невъзможност за получаване на информирано съгласие - с решение по целесъобразност, взето от лекуващ лекар

Изборът на приемно лечебно заведение при нужда от вторичен трансорт зависи от: основната причина за състоянието на пациента - пациентът се транспортира до лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо със структура със съответното ниво на компетентност за мениджмънт на конкретното спешно състояние; от прогнозното транспортно време при възможност за избор между повече от едно приемно лечебно заведение за болнична помощ с налична необходима компетентност за лечение на конкретното спешно състояние, с насочване на пациента към най-бързо достъпното (времева рамка) такова

Вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява след проведена консултация и становище на републикански консултант относно възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ

Преди провеждане на вторичен транспорт изпращащото лечебното заведение е длъжно да уведоми за това приемното лечебно заведение

Вторичният транспорт се осъществява посредством предварително избран режим на транспорт и предварително планиран оптимален транспортен маршрут до приемното лечебно заведение

При планиран вторичен транспорт на спешен пациент се предпочита осъществяването му през светлата част на денонощието и при наличието на благоприятни метеорологични/транспортни условия.

Вторичният транспорт на спешен пациент се координира от диспечерските екипи в районните координационни централи на изпращащото и на приемното лечебно заведение за болнична помощ

В случай, че спешният пациент се намира в лечебно заведение с неадекватно за състоянието му ниво на компетентност и състоянието му не позволява да се осигури вторичен транспорт, въпреки наличните индикации за такъв, лечебното заведение е длъжно да осигури максималния възможен обем от животоспасяващи и стабилизиращи диагностично-терапевтични дейности в рамките на своята компетентност и по възможност присъствие или консултация от републикански консултант по съответната специалност

Категория 3: Вътреболничен транспорт на спешен пациент: транспорт на спешен пациент в рамките на Спешния болничен комплекс в приемно лечебно заведение при нужда от извършване на диагностични действия и продължаване на лечението

Категория 4: Специализиран транспорт на спешен пациент: вторичен транспорт на спешен пациент с нужда от специализирано лечение, мониторинг или грижи по време на транспорта, осъществяван от специализиран екип по профилна медицинска специалност или при нужда от наличие в екипа на специалист по спешна медицина със специална подготовка, на специалист по анестезиология и интензивно лечение със специална подготовка, при нужда от неонатален транспорт и нужда от транспорт на пациент с помощта на специализирана апаратура и екипировка

Режими на транспорт при спешен пациент

Режимите на транспорт при спешен пациент се определят като наземен транспорт при спешен пациент, аеромедицински транспорт при спешен пациент и транспорт по вода на спешен пациент

Решението за избор на режима на транспорт при спешен пациент, се основава на презумцията, че времето до дефинитивно лечение и качеството на лечението/грижите за спешния пациент в приемното лечебно заведение от съответстваща на спешното състояние ниво на компетентност са от приоритетно значение за постигане на оптимален клиничен изход при спешни състояния

Наземен транспорт при спешен пациент

Наземният транспорт на спешен пациент се осъществява от мобилни спешни екипи с използването на наземни санитарни транспортни средства от Центровете за спешна медицинска помощ при пациенти с транспортна Категория 1 или 2

Аеромедицински транспорт на спешен пациент

Основни компоненти на аеромедицинският транспорт на спешен пациент са спешен първичен аеромедицински транспорт и вторичен аеромедицински транспорт

Осъществяването на аеромедицински транспорт при спешен пациент се подчинява на оценка на отношението риск/полза по медицински критерии и трябва да бъде извършван само при отношение < 1.

Общите критерии за искане и последващо осъщестяване на аеромедицински транспорт включват: тежест и приоритет на спешното състояние, отдалеченост на мястото на инцидента от мобилния спешен екип и приемното лечебно заведение, възможност за достъп на наземния спешен медицински екип, условия на наземния транспортен трафик, моментни метеорологични условия, ресурсна осигуреност с подходящ за състоянието мобилен наземен спешен екип и санитарно транспортно средство в зависимост от нуждите на спешния пациент

За осъществяване на аеромедицински транспорт е необходимо задължително покритие на: времеви критерии за аромедицински транспорт, медицински триажни индикатори и критерии за аеромедицински транспорт и налични спешни състояния с изпълнени медицински критерии и оправдана медицинска нужда от аеромедицински транспорт (Приложение: Времеви критерии за аромедицински транспорт, медицински триажни индикатори и критерии за аеромедицински транспорт и налични спешни състояния с изпълнени медицински критерии и оправдана медицинска нужда от аеромедицински транспорт.).

Активирането на аеромедински транспорт се осъществява от диспечерския екип в районната координационна централа след постъпило искане за първичен аеромедицински транспорт от наземен мобилен спешен екип или след постъпило искане от лечебно заведение с нужда от вторичен аеромедицински транспорт на спешен пациент единствено след разрешение от централизирана координационна структура към МЗ с налични правомощия

Пресрещане от мобилен спешен екип

Пресрещането (прихващане) от мобилен екип за спешна медицинска помощ е дейност в обхвата на специалността Спешна медицина, която се осъществява на мястото на инцидента или по време на транспорт в случаи на възникнала нужда или медицинска необходимост от мобилен екип с най-висока компетентност.

Искането на пресрещането от мобилен екип за спешна медицинска помощ се извършва от долекарски, домедицински или медицински мобилен екип към медицински или реанимационен мобилен екип с цел оказване на пълен възможен обем диагностично-терапевтични дейности при критичен спешен пациент

Осъществяването на пресрещане и прихващане от реанимационен екип се активира и координира от диспечерския екип на районната координационна централа, който извършва екипен транспортен триаж, съобразен с наличните екипни ресурси.

По преценка на диспечерския екип на районната координационна централа активирането на реанимационен екип с цел осъществяване на пресрещане на мобилен спешен екип може да бъде отправяно и към Спешно отделение на лечебни заведения за болнична помощ

Режими на придвижване и стациониране на мобилните спешни екипи и санитарните превозни средства

Режимите на придвижване и стациониране на санитарните превозни средства се определят както следва:

Топъл режим – Санитарното превозно средство и мобилния спешен екип извършват придвижване и стациониране с цел бърз достъп до мястото на инцидента, обозначаване на стациониране на мястото на инцидента, нужда от бърз обратен достъп до базовата станция (домуване) или транспорт на спешен пациент до приемно лечебно заведение с включени всички налични сигнални устройства

Студен режим – Санитарното транспортно средство извършва фази на придвижване и стациониране (престой) без включени сигнални устройства при случаи неизискващи топъл режим или при налични обстоятелства, които пряко застрашават сигурността на мобилния спешен екип

Режим на постоянно придвижване – режимът на постоянно придвижване е подкомпонент на студения режим и предвижда постоянно движение на мобилния спешен екип по предварително планиран транспортен маршрут в обслужвания от съответната координационна централа регион

Фази на придвижване и стациониране (престой) със стандартизирана времева рамка за изпълнение на наземните мобилни спешни екипи:

Фазите на придвижване и стациониране (престой) със стандартизирана времева рамка за изпълнение на наземните мобилни спешни екипи се определят както следва:

За спешен първичен транспорт:

Фаза 1 – стациониране (престой) в базова станция – време от пристигане в базова станция на мобилния спешен екип до време на напускане на мобилния спешен екип – времевата рамка за изпълнение на фаза 1 е неопределена

Фаза 2 – придвижване до място на инцидента – време от потвърждение и поемане на възложеното повикване от мобилен спешен екип, стациониран в базова станция или намиращ се на друго местоположение до пристигане на мястотото на инцидента – времевата рамка за изпълнение на фаза 2 е в зависимост от определената от диспечерския екип триажна категория на повикването при изпълнен телекомуникационния триаж и се дефинира както следва: за код червено А1 до 8 минути, за код жълто В2 от 8 до 20 минути, за код зелено С3 от 20 до 120.

Фаза 3 – стациониране (престой) на мястото на инцидента – време от пристигне на мястото на инцидента на мобилен спешен екип до началото на спешния първичен транспорт – времевата рамка за изпълнение на фаза 3 е до 10 минути

Фаза 4 – транспортно време - време от началото на спешния първичен транспорт до пристигане в приемно лечебно време – времевата рамка за изпълнение на фаза 4 е неограничена

Фаза 5 – стациониране (престой) в приемно лечебно заведение – време от пристигане в приемно лечебно заведение на мобилния спешен екип до напускане на приемно лечебно заведение – времевата рамка изпълнение на фаза 5 е до 20 минути

Фаза 6 – стациониране (престой) на място при искане за присъствие на мобилен спешен екип – време от пристигане на мобилния спешен екип на място при повикване за присъствие определено от диспечерския екип до време за напускане на мястото при освобождаване на спешния мобилен екип от диспечерския екип – времевата рамка за изпълнение на фаза 6 е неопределена

Фаза 7 – подвижна фаза на мобилен спешен екип – общо време за движение на мобилен спешен екип извън стациониране (престой) на място при възлагане на подобен режим на придвижване на територията на обслужвания регион от диспечерски екип - времевата рамка за изпълнение на фаза 7 е неопределена

Времевите рамки за изпълнение на фази 2, 3 и 5 трябва да бъдат спазвани в най-малко 90 % от случаите.

Времевите рамки за изпълнение се проследяват и документират от мобилния спешен екип и ЦСМП

При неспазване на времевите рамки за изпълнение, съответния ЦСМП изготвя анализ на причините и план за преодоляване на препятствията на годишна база

За дейности по спешен първичен транспорт: мобилният спешен екип уведомява задължително координационната централа: в началото на фаза 1 , в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото на фаза 4, в началото и в края на фаза 5, в началото и в края на фаза 6

За вторичен транспорт:

Фаза 1 – придвижване до изпращащо лечебно заведение - време от потвърждение и поемане на възложеното повикване от мобилен спешен екип до пристигане в изпращащо лечебно заведение - времевата рамка за изпълнение на фаза 1 е неопределена

Фаза 2 – стациониране (престой) в изпращащо лечебно заведение – време от пристигане в изпращащо лечебно заведение на мобилен спешен екип до начало на вторичния транспорт - времевата рамка за изпълнение на фаза 2 е неопределена

Фаза 3 – транспортно време – време от началото на вторичния транспорт до пристигане в приемно лечебно заведение - времевата рамка за изпълнение на фаза 3 е неопределена

Фаза 4 – стациониране (престой) в приемно лечебно заведение – време от пристигане в приемно лечебно заведение до напускане на приемното лечебно заведение - времевата рамка за изпълнение на фаза 4 е до 30 минути

Фаза 5 – стациониране (престой) в базова станция – време от пристигане в базова станция на мобилния спешен екип до време на напускане на мобилния спешен екип – времевата рамка за изпълнение на фаза 1 е неопределена

Времевата рамка за изпълнение на фаза 4 трябва да бъде спазвана в най-малко 90 % от случаите

За дейности по вторичен транспорт: мобилният спешен екип уведомява задължително координационната централа: в началото на фаза 1 , в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото и края на фаза 4 и в началото на фаза 5

Всяко забавяне на мобилния спешен екип на мястото на инцидента или по време на престой в приемно лечебно заведение трябва да бъде документирано в специфичния докуменооборот с изразени мотиви и аргументация

Диспечерския екип е длъжен да назначи режим на придвижване на мобилния спешен екип

Мобилният спешен екип се подчинява на назначения от диспечерски екип на координационната централа режим на придвижване, като може да го промени при нужда по собствена преценка, за което задължително уведомява диспечерския екип


Каталог: media -> filer public -> 2015
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води
2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения
2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас
2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика
2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти
2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница