Общи сведения за етнически обособените квартали в град Пловдив



Дата25.01.2018
Размер211.41 Kb.
Методически особености в превантивната и корекционно-възпитателната дейност на МКБППМН при работата им с малолетни и непълнолетни от етнически обособени квартали в град Пловдив.

Общи сведения за етнически обособените квартали в град Пловдив

Етнически обособени квартали има в по-големите градове в страната.

Пловдив,с близо 340 000 жители,с особеното си географско положение има четири изразени етнически квартала-„Столипиново”, „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала” и „Арман махала”.В тези квартали е голям делът на различни от българския етнос,каквито са турския и ромския.

По данни на различни институции и неправителствени организации в четирите обособени квартала живеят 60-65 000 души.Цифрата не е преувеличена.Напротив,тя е по-голяма,тъй като продължава и тенденцията от последните десет години, тези квартали да са обект на миграционни процеси.Счита се , че притокът вследствие на тези процеси е поне 6-7% от общия брой на населението в тези квартали.

Изключително трудно е да се даде реална цифра на броя на ромите в Пловдив.По данни на Община Пловдив -Общински съвет по етнически и демографски въпроси, броят на ромите в града е около 6 000 души, а турското малцинство е около 40 000 души.Като окончателни стойности може да се посочат следните цифри :


  1. Броят на хората,които се самоопределят като турци и живеят в четирите гета на град Пловдив е около 50-55 000 души.Дали сред тях има роми, които за да избегнат стигмата на гетото или страха от дискриминация на пазара на труда, в образованието, в здравеопазването не може да се каже, затова приемаме, че това са български граждани с турски произход поради минимум два фактора:

    • самоопределение

    • култура,традиции и език

  2. Самоопределилите се като роми в града са около 6-8 000 души.Интересното при тях е ,че те приемат останалата част от населението на обособените квартали, като турци.

За извеждане на методическите особености в превантивната и корекционно-възпитателната работа с деца и семейства от етнически обособените квартали имат особено значение социално-икономическите фактори:

    • Населението от етнически обособените квартали е неконкурентоспособно на пазара на труда;

    • Здравният статус,образованието,бедността,безработицата са доведени до критични стойности;

    • Все повече деца от етнически обособените квартали отпадат от образователната система. Генерира се неквалифицирана работна ръка без шансове за реализация в съвремието на модерните технологии.

Перспективите за утрешния ден за тази част от населението също не е обнадеждаваща поради очертаващите се прогнози за стесняване на базата за временна трудова заетост и все пак някакви доходи.Съществуващите незаконни и полу-законни търговски обекти по кварталите, неминуемо във времето ще бъдат ликвидирани.В условията на членството ни в Европейския съюз „свободната търговия” следва да стане законна, което ще рефлектира върху една голяма част от семействата.

Ранните бракове,женитбата съгласно специфичните традиции, носят рискове за положението ,което се създава.

Изброените обективни и субективни причини и обстоятелства са една част от предпоставките за престъпността и противообществените прояви сред групи население от етнически обособените квартали.Към тях следва да се прибавят редица фактори,каквито са:


  • Една част от родителите съзнателно поощряват или пряко организират участието на малолетните и непълнолетните в противообществени деяния,изразяващи се в кражби на хранителни продукти и дрехи,метални отпадъци, части и аксесоари от автомобили ,контрабанда на стоки и цигари;

  • Притежание и разпространение на наркотични вещества;

  • Просия и проституция.

При подрастващите се изграждат трайни навици за сдобиване с „лесни пари”.В болшинството си децата възприемат първосигнално задоволяването на потребностите си, като изразходват придобитото за цигари, наркотици, алкохол, инхаланти, хазартни игри и прочие.

Бавното и неефективно правораздаване, липсата на комплексен подход в превъзпитанието, отсъствието на ефективен учебно-възпитателен процес \една голяма част от децата в училищна възраст са извън училище\ , примера на възрастното поколение, неминуемо затрудняват постигането на целите на възпитанието на малолетните и непълнолетните от етнически обособените райони.

„Принос” за негативните тенденции за престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали е формализма в образователната система.В стремежа си училището да се доближи до изискванията на Закона за народната просвета, „образова” формално една голяма част от децата от тези квартали.Ако все пак посещават училище, една част от тези деца не получават минимално изискуемата подготовка,което ги прави непригодни за труда.Епизодичното посещение на училище е продиктувано от стремежа да се сдобият с необходимия документ за пред социалните служби.Училището е принудено да „къта” всеки ученик заради до болка познати причини.На първо място делегираните бюджети.Така се изгражда една практика,че не може да се каже,колко и до колко децата от етнически обособените квартали са обхванати в училище.

Психологически особености и нагласи на извършителите на противообществени прояви – малолетни и непълнолетни лица от етнически обособените квартали

В никакъв случай не трябва да се смята, че склонността към нарушаване на закона е расово, религиозно или генетично предразположено. Има обаче известни фактори и диспозиции, характерни за повечето правонарушители, които пречупени през спецификата на някои социално-икономически, битови, културно-исторически и традиционални характеристики, се засилват в тези райони.

В етнически обособените райони населението е от затворени общности, в които животът протича по собствени правила. Традициите са силни. Основна социална единица е родът и субординацията стриктно се спазва. В ромската и турската общности водещи са родовите интереси, воля и желания, а личността остава на заден план. Основни приоритети в ценностните им системи са раждането на много деца, умението да се веселят, подкрепа от страна на семейството и общността. Младежите правонарушители тук са предимно от семейства със социални деформации – при тях много от ценностите на общността са изоставени, но на тяхно място не са приети нови. В ценностната система на ромите образованието не е приоритет. У децата не се поощряват и развиват интересите и заложбите. Над 50% от ромското население принадлежи към най- бедните и изолирани прослойки на обществото. Децата от тези райони рядко имат положителни модели на поведение, на които да подражават. Ангажирани са често с несвойствени за възрастта си дейности - отглеждане на по- малки братя и сестри, поддържане на дома, работа. Често остават безпризорни. Много от децата от тези етнически групи често живеят в тежки битови условия, недохранени, страдащи в много случаи от различни заболявания; изостанали във физическото, психическото и емоционалното си развитие, спрямо своите връстници, без изградени общественоприемливи умения и навици за справяне със различните житейски ситуации.

Извършителите на противообществени прояви – малолетни и непълнолетни лица от етнически обособените квартали най-често имат двойствено отношение към нормите; трудно приемат ситуации, в които нормите пречат на тяхната цел, т.е. не се съобразяват с ограниченията, възпрепятстващи тяхна цел, която е превърната в ценност – в тези случаи те търсят начин да заобиколят нормата и закона.

Най-често децата правонарушители от тези райони имат следните психологически характеристики:

-резистентност към ограниченията на обществото ;

-слаба автономност, конформизъм, пасивност;

-слаба ефективност при вземане на самостоятелни решения, лесно внушаеми;

-при загуба на подкрепа на семейството изпадат в тежко положение и в състояние на екзистенциална криза могат да бъдат въвлечени в девиантни прояви;

-множество травми от емоционални дефицити, емоционално лабилни;

-слаба воля, невъзможност за ефективно планиране;

-инфантилност и безотговорност;

-ниска степен на критично мислене;

-високо ниво на конфликтност;

-ситуационно обусловено, афективно, неконтролируемо поведение;

Много често тези деца произхождат от семейства, които емоционално са ги отхвърлили, били са обект на насилие или са били неглижирани. Те трудно се адаптират; склонни са към отхвърляне на авторитети и ограничения, които възприемат като застрашаващи; отмъстителни са; чувствителни са към обиди и се фиксират върху отрицателните си преживявания. Голяма част от тези младежи са институционализирани деца, деца в риск от наркотична зависимост, просещи или оставени сами на себе си. У тези деца се изгражда самочувствие на отхвърленост, ненужност и малоценност.

С нарастването на безработицата в тези среди се увеличава бедността и маргинализацията във всички възрастови групи. Когато едно население бързо нараства и няма почти никакво образование и квалификация, то се маргинализира напълно. Маргиналните общности предлагат възможност за физическо оцеляване на самотни млади хора и деца, скъсали връзките си с близките, което често води до девиантни прояви.

Нараства броят на неграмотните в тези среди. Поради това, че тези деца живеят с родителите си в големи, компактни групи, те тръгват на училище /ако изобщо тръгнат/ без да знаят задоволително български език и имайки крайно недостатъчни познания. При постъпване в училище децата имат ниска концентрация на вниманието, фрагментарна памет. Нямат развита фина моторика. Имат ниско ниво на формирани понятия /дори на майчин език/, ниско ниво на оперативно мислене, трудно приспособими са, бързо се уморяват и много често имат вредни навици - тютюнопушене, наркомания, просия. Незнанието на езика води и до това, че дори децата да имат желание да се учат, те губят интерес и желание да ходят на училище. Оставайки без смислено за възрастта им занимание те са податливи към противообществени прояви. Това вероятно е и една от причините за започване на ранен сексуален живот, което често води до други проблеми.

В културата и традициите на населяващите етнически обособените райони се наблюдават някои особени правила, норми и нагласи в емоционалният им свят, като например да се очаква човек да демонстрира гняв и заплашително поведение, ако е критикуван или дразнен. Ако човек от тези етнически среди не реагира агресивно, когато е подложен на критика, той минава за слаб, незаслужаващ доверие и по този начин незабавно се уронва неговият социален статус. Агресивният отговор на всичко, което може потенциално да те постави в несигурно положение, се разглежда като израз на достойно поведение и защита на честта. Страхът от критиката в много случаи не е далеч от параноята. Съвсем неслучайно в тези общества самоиронията и самокритичността отсъстват почти изцяло. Тези специфични нагласи и характеристики може би също допринасят за увеличаването на някои противообществени прояви, следващи от конфликтни ситуации, например.


Престъпност и противообществени прояви от малолетни и непълнолетни от етнически обособените квартали в град Пловдив за 2009година
През 2009 година 61 малолетни и непълнолетни от етнически групи са извършили 64 престъпления и 12 противообществени прояви.Кражбите на лично и обществено имущество са били 29, грабежи-11, просия-10, хулиганство-7,проституция-2,други-17.По пол извършителите са 54 момчета и 7 момичета.Непълнолетните са 56,малолетните-5.

Кражбите на имущество се изразяват главно в отнемане на чуждо движимо имущество,предимно метали,части и вещи от автомобили, джебчийски кражби на пари и други ценности.Извършителите обикновено действат брутално,без особени мерки за заличаване на следите от деянието.Откраднатото се предава в пунктовете за изкупуване на метали, продава се и се препродава на безценица и придобитите средства се изразходват за храна, пътувания, рядко за трайни вещи.

Грабежите се извършват брутално, неквалифицирано, понякога с нанасяне на телесни повреди.Обектите на грабежите са предимно жени и момичета, възрастни хора , клошари.При грабежите извършителите бързо и изобретателно се отдалечават от местоизвършването и обикновено се прибират в естествената си среда по местоживеене.Посвещават в деянията си близки, роднини, връстници.Дълго време избягват появата си на местата, където са извършили проявата.

И кражбите и грабежите често се извършват от повече от едно лице.Запазена е традиционната схема тези деяния да се планират и ръководят от лица от възрастния криминален контингент,които участват с най-голям дял при разпределяне на откраднатото.

Просията за една част от малолетните и непълнолетните извършители на тези прояви е полулегална форма за сдобиване със средства,при което се разчита на милосърдието и състраданието на гражданите.Умението да предизвикват съжаление и добродетелност е генетично заложено у ромите още от най-ранна детска възраст.С думи и жестове маловръстните докосват чувствителността на обществото по най-добрия за тях начин.Имат несъответстващ за възрастта им и за интелектуалното им развитие усет за времето,мястото за просия и лицата към, които отправят молбата за подаяния.

От изследванията ,които се правят в Детските педагогически стаи, ДВНМН, Комплекса за социални услуги „ Деца и семейства”, Отдел „Закрила на детето”,Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца от рисковите групи, безспорно се доказва,че в повече от 50 % просещите малолетни и непълнолетни са обучавани, насърчавани и ръководени от възрастни лица: родители, близки, случайни лица, занимаващи се също с просия, но на по-висок етап от йерархията.Именно те се грижат за разстановката и в края на деня „инкасират” припечеленото.Добре обучените и умело прилагащите просията деца получават максимум по 15-20 лева, които се възприемат за немалко пари.

Просещите деца в град Пловдив, за които има достатъчно информация в институциите през 2009 година са били 33,всички без изключение са били формално обхванати в училище.

Хулиганствата макар и рядка форма на противообществено поведение сред малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали на град Пловдив се изразяват в агресивно и насилствено поведение.Повод и предпоставка обикновено са били расово-дискриминационни.

Проституцията,ранното полово съпружество е широко разпространено явление.Информацията в това отношение е изключително оскъдна,но и доколкото я има не предизвиква адекватна реакция от съответните компетентни органи.

Причините за това се коренят в липса на воля за прилагане на закона и обезсилени норми в съществуващата нормативна база.И ако за проституцията има обективно обяснение с липсата на регламент,то за другите форми на противообществено поведение няма дори обяснение.

В групата „други форми” на престъпност и противообществени прояви най-впечатляващи са тези насочени срещу сигурността на движението по подвижни състави и гаровите съоръжения,както и изобщо в областта на транспорта.Това е едно явление, което се разраства, формите му се разнообразяват и обществената опасност от него е изключително висока.То носи рискове както за пътуващите с транспорта,така и за самите извършители.Предпоставка е за дерайлиране на влакови композиции, токови напрежения, големи материални загуби.


Издирване и установяване на малолетните и непълнолетните склонни към извършване на противообществени прояви от етнически обособените райони
Издирването на застрашените от извършване на противообществени прояви малолетни и непълнолетни лица от етнически обособените квартали се осъществява с формите и средствата валидни изобщо за издирвателна работа. Самото установяване на такива лица е основен момент, предхождащ превантивната и корекционно-възпитателната работа.

Основната група предразположени към извършване на противообществени прояви деца от етнически обособените квартали са тези в неравностойно положение. Това са деца без родители- починали или изоставени при раждането, деца от социално слаби семейства, деца с родители, които по редица причини / здравословни , морални, правни или други/ не са в състояние да се грижат за тях. Една голяма част от тези деца са обект на специализираните държавни институции- ДОВДЛРГ, ВУИ, СПИ и на недържавни сдружения, фондации и приемни семейства.

В етнически обособените квартали и особено в общността на ромите децата в неравностойно социално положение, сравнено с другите етнически групи ,е чувствително повече. Всеизвестно е колко често в тези квартали се срещат деца без един от родителите. Извънбрачно родени, останали с един родител поради развод. През последните години тенденцията на изоставянето на деца се засили поради принудата единият или двамата родители да търсят препитание в други държави, като грижата по отглеждането на такива деца се предоставя на по- големи по възраст деца, на баби и дядовци или на други роднини.

В много случаи емоционалното разстройство на такива деца е „синдром на нарушеното поведение или социалната дезаптация”

Особеното при намирането на информация за деца от горната категория е, че индикаторите за отклонено поведение се появяват много късно, често когато вече такава информация се оказва безпредметна. Външните белези на отклоненото поведение са станали типични за болшинството деца, така че не правят особено впечатление. Професионалистът обаче, ако се позовава на информацията от съседи, активисти от неправителствени организации, ромски лидери ,може да стигне до една значителна част от децата в неравностойно социално положение.

Важен източник на информация могат да бъдат службите за социално подпомагане, Комплекса за социални услуги „Деца и семейства” , Отдел „Закрила на детето”.

Детските педагогически стаи са източник на информация за деца в неравностойно социално положение, но на по- късен етап и по- висока степен на проявеност на тези деца. Капацитетът на Детските педагогически стаи въпреки всичко е голям и следва да се използва пълноценно в издирването и установяването на децата, които се нуждаят от специална превантивна работа, помощ и подкрепа.

Предмет на издирване, с особена значимост, са безпризорните и безнадзорните деца. Техният живот основно е свързан с улицата. Тук те си изкарват прехраната, което е съпътствано с рискове за здравето и сигурността им. За тях улицата е „жизнено пространство”, което те заемат по собствен избор или по външна принуда.

Безпризорността и безнадзорността са основен криминогенен фактор при малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали. В град Пловдив има информация за над 50 лица от маловръсния контингент, повечето, от които носят белезите на трайно лишени от постоянно място за пребиваване, което означава, че са лишени от храна, грижи, контрол и съвет и при всички случаи от право на здравеопазване, образование и прочие.

Безработицата на родителите, липсата на дом или крайната бедност и домашното насилие са основните фактори за безнадзорността сред ромските деца. Голяма част от тях имат двама родители и това се различава от другите етнически групи, където водеща предпоставка е липсата на родители или поне на един от тях.

Продължителното пребиваване на улицата изгражда у тях непримиримост с ограничаването на свободата според техните разбирания. Изградили са стереотипи за разполагане с времето си, определяне на собствени приоритети до такава степен,че институционализирането им е посегателство на независимостта им, макар тя да е носител на трудности и несигурност.

При тези условия и тази фактическа обстановка Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, съвместно с Детските педагогически стаи, органите на образованието и службите за социално подпомагане трябва да издирят безнадзорните и безпризорните и да вземат необходимите мерки за ресоциализацията им.

Установяването на тази категория маловръстни следва да стане най-вече с помощта на службите за социално подпомагане, в частност Комплекса за социални услуги „Деца и семейства” ,където има специално звено за работа с деца на улицата.

На второ място може да послужи информацията от Министерството на вътрешните работи, Общинска полиция и Общинска охрана и резултатите от работата на мултидисциплинарните екипи. Не е за пренебрегване информацията от училище за неприбраните деца, ромските лидери, обществените възпитатели, които имат обекти за превъзпитателно въздействие в етнически обособените квартали. Много и качествена информация има при органите на транспортна полиция и Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни.

Обществена тайна е , че етнически обособените квартали са местата с най-разпространено използване на наркотични вещества от малолетни и непълнолетни от ромски произход. Без да се впускаме в социалните предпоставки за това явление, за Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е от изключителна важност информацията за лицата, които са засегнати от наркомании. Привеждането в известност на тези лица е първата стъпка към мерки за възпитателно въздействие и противодействие на потреблението и търсенето на наркотични вещества.

Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в предварителната си работа за установяване на употребяващи наркотични вещества малолетни и непълнолетни трябва да насочат вниманието си към инхалиращите се, които го правят пред очите на цялото общество. Това могат да направят чрез обходите на мултидисциплинарните екипи, както и от информацията на работещите с деца на улицата.

На следващо място солиден източник на информация могат да бъдат органите на полицията, Детските педагогически стаи, превантивно информационните центрове при съветите по наркотични вещества, Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, лечебните заведения, обществените възпитатели.

Все повече са наркотично обусловените престъпления, една част , от които завършват с досъдебни производства и възпитателни дела по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Целева група за издирване и превъзпитание са проституиращите малолетни и непълнолетни. В етнически обособените квартали се забелязва рязко снижение на възрастта при това явление. Обикновено то става по собствено желание, демонстрирайки стремеж към лесни пари. Не изпитват угризение, не се срамуват, не се притесняват от родители и други граждани.

Склоняването към проституция, блудствени действия, ранно съпружеско заживяване са други черти на аморално поведение сред малолетни и непълнолетни от етнически обособените квартали. Те са реален обект на насилие, което е съпроводено с обещания , измами и рекет.

Ниската полова култура и хигиена сред децата от ромски произход, невъзможността за реализация, семейната среда, ниското интелектуално развитие са основните предпоставки за проституирането и другите подобни прояви сред децата от ромската общност.

За постигане на резултати в издирвателната работа сред малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали, които се занимават с такъв вид противообществени прояви Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните следва да систематизират информацията от Детските педагогически стаи, протоколи и актове съставяни по Закона за МВР и наредбата на Общински съвет за обществен ред и сигурност, обществените възпитатели, граждани и други.



Работата на обществените възпитатели с малолетни и непълнолетни от етническите групи

Възпитателната мярка „обществен възпитател” налагана на малолетни и непълнолетни от етническите групи, демонстрира най-голяма практическа ефективност.Тя ,освен всичко останало, успява до определена степен да запълни онези дефицити при децата от ЕОК и техните семейства породени от бита, съзнанието и социалния статус.

Актуализираната методика за работа на обществения възпитател влиза в сила от месец юли 2009г.Основната й цел е да структурира и унифицира работата на обществените възпитатели, както и да очертае насоките на корекционно-възпитателната дейност с малолетни и непълнолетни правонарушители.В нея ясно са зададени целите, задачите, принципите, формите на работа и изискванията към личността на обществения възпитател.Описани са етапите на работа по случай и е зададена задължителната документация, която е необходимо да води всеки обществен възпитател.

В част от районите на МКБППМН в град Пловдив преобладава броя на лицата от ромски и турски произход ,поставени под надзора на обществен възпитател.Важно е да се проследи, доколко новата методика улеснява работата на обществения възпитател с малолетните и непълнолетните от тези етнически групи.

До голяма степен проблемното поведение на децата от етнически обособените квартали се обуславя от рисковата среда , в която живеят, характеризираща се с лоши битови и социални условия, които повишават риска от по-голяма заболеваемост и възникване на епидемии.Високата безработица, дължаща се на ниското ниво на образование и квалификация на родителите, съответно също повишава риска от извършване на противообществени прояви от децата.Те в много случаи разпознават просията, клошарството, кражбата като начин на живот, а не като социално неприемливи и наказуеми от закона действия.Голяма част от децата в етнически обособените квартали са ангажирани в процеса за осигуряване на препитание.

Основен проблем, които също затруднява дейността на обществения възпитател е нарастващата неграмотност сред тези общности.Недоброто владеене на български език прави интегрирането им в обществото трудно.Това е предпоставка за извършване на противоправни деяния от самите деца, а и не са редки случаите, в които и самите деца стават жертви на престъпления-домашно насилие, натиск от маргинализирани групи свързани с разпространение на наркотици, проституция,просия и т. н.

Преобладаващите противообществени прояви са кражбите,увреждането на обществено имущество, проституция.Също така чести са бягствата от дома, които са свързани със случаи на традиционно ранната женитба и незачитането на образованието като ценност, като предпоставка за успеха на децата в бъдеще.

Ниският социален статус на семействата на децата от посочените квартали, прави корекционно-възпитателната дейност много трудна.Почти невъзможно е да подкрепяш родители да повишат качеството си на грижа като наблегнат на възпитанието на децата си в случай, в който те не са в състояние да осигурят базисни нужди на децата от храна,облекло,сигурна среда,в която да ги отглеждат.

Всичко това обуславя необходимостта общественият възпитател да притежава редица качества и професионални умения.Важно е специалистът да познава спецификите на етноса, цялата система на Социално подпомагане и Отдел закрила на детето,т.е. компетенциите на всички институции имащи отношение към детето и семейството.В тази връзка обществения възпитател трябва да има задълбочени познания по Законите с отношение към брака и семейството,както и със здравословните и социални рискове,свързани с ранното раждане и възпитание на следващото поколение,с цел превантивно запознаване на децата и семействата с тази материя.

При стартиране на работа с дете от ромски или турски произход, поставено под надзор на обществен възпитател е необходимо специалистът да бъде представен на детето и семейството от секретаря на Местната комисия за БППМН, което улеснява първоначалния контакт с детето и неговото семейство.Би могло да се назначи обществен възпитател от същата етническа група и район, който да изпълнява функцията на посредник в процеса на запознаването и представянето, с цел преодоляване на езиковата бариера, както и намаляване на съпротивите на семейството спрямо външни и непознати лица. Договарят се работните взаимоотношения,честотата на срещите и се пристъпва към оценяване на случая.За началната оценка, която извършва общественият възпитател от изключително значение е да се проучи наличната документация по случая, да се установи контакт с всички специалисти,които са работили до момента и продължават работа с малолетния или непълнолетния.За изготвянето на добра оценка по случая обществения възпитател може да използва, ресурса \ако има налични такива\ на Център за превенция и социална адаптация\ЦПСА\ или Център за социална рехабилитация и интеграция на деца от рисковите групи\ ЦСРИДРГ\, като насочи малолетния или непълнолетния за изготвяне на специализирана оценка със структурираният инструмент за оценка от извършване на повторно правонарушение-СИОР и с други такива.

Като трудност при осъществяване на срещите със семейството се очертава и липсата на център за работа с деца,който да се намира в близост или в етнически обособените квартали.Към момента обществените възпитатели работят с децата в домовете им, където не винаги има възможност да се проведе индивидуална сесия в адекватни условия.Специфични умения трябва да притежава общественият възпитател и в процеса на изграждане на доверителни отношения с малолетния или непълнолетния и неговото семейство.Приемането на етно-културните различия и специфики на етноса са в основата на изграждането на доверителни отношения и оттам, разбира се, мотивирането на семейството да участва активно във възпитателно-корекционния процес.Важно е общественият възпитател да приема и зачита етническото самоопределяне на семейството.

След финализиране на работата по оценяването на случая се пристъпва към изготвяне на корекционно-възпитателен план.В него се описват целите,задачите и формите на работа.За да се направи план, който да отговаря на нуждите и потребностите на малолетния или непълнолетния е важно да се отчете етапа на развитие и ресурсите на детето и семейството.Отчитайки спецификата на патриархалната структура на семейството в тези етнически общности, работата на обществения възпитател би била по-ефективна ако успее да идентифицира и привлече за сътрудничество авторитетна фигура във фамилията \така нареченият „патрон”\.Това обикновено е човекът,който символизира привързаността и емоционалната свързаност и който сплотява семейството в ситуации на трудности и кризи.Ако се окаже, че нивото на привързаност и грижа между членовете на семейството не е активирано и не може да се активира, общественият възпитател трябва да търси ресурс за справяне с кризата на детето извън семейството.

За да се предвидят дейности, които да гарантират развитието на пълния потенциал на детето и семейството е необходимо общественият възпитател да познава наличните социални услуги касаещи общността, както и институциите ангажирани с възпитанието и грижите за децата, да разработи плана, като използва техния ресурс.

Целите и задачите в плана трябва да са реални и достижими,защото при изпълнението на дори една от тях това ще доведе до мотивиране на детето да работи в посока на промяна на поведението си.Добър резултат в работата с детето е ако общественият възпитател успее да го научи да спазва времева рамка, т.е. да помни дните и часовете за срещи със специалиста, в такива случаи е необходимо малолетният или непълнолетният да бъде поощрен с методи и техники за повишаване на самооценката.

Постижение е, ако общественият възпитател успее да намали броя на отсъствията на детето в училище,ако повиши отговорността му спрямо собственото му поведение или да го мотивира да ограничи контактите си с приятели с противообществени прояви.За неучащите във възраст,която не подлежи на задължително образование е успех ако ги стимулира към трудова заетост, с цел повишаване на доходите им, ограничаване на свободното им време и съответно намаляване на риска от извършване на повторно правонарушение.С оглед на същото, общественият възпитател е нужно да създаде връзки с бюрата по труда и да борави със законодателството в тази насока.

За малолетни и непълнолетни,излизащи от СПИ и ВУИ е подходящо да бъдат насочвани към ЦСРИДРГ \Център за социална рехабилитация и интеграция на деца от рисковите групи\ и ЦПСА ,така ще имат възможност да се включат в групови програми подпомагащи социалната им реинтеграция.

С оглед на рисковете в етнически обособените квартали и нарастващия брой деца с противообществени прояви зависими от наркотични и упойващи вещества е необходимо във всеки един план да се заложи работа по запознаване на децата и близките им с различните видове упойващи и наркотични вещества и последиците от злоупотребата с тях, както здравословните, така и социалните.Опитът показва,че общественият възпитател е почти безсилен в работата си със зависими към упойващи и наркотични средства,тъй като тя се ограничава само до мотивиране на семейството и детето да се започне медицинско лечение.За целта е необходимо да се познават наличните услуги,които биха могли да се ползват от наркозависимите.

В хода на осъществяване на корекционно-възпитателната работа една от най-важните функции на обществения възпитател е да съумява да идентифицира съществуващите рискове за детето и да сигнализира компетентните органи.За да може да разпознае симптомите на физическо, емоционално, сексуално насилие, е необходимо той да притежава знания,свързани с различните знаци в поведението на малтретирани деца,като от изключителна важност е при натъкването на такива рискове общественият възпитател да не ги оправдава със спецификата на етноса.

На този етап работата на обществения възпитател с деца от етнически обособените квартали се изразява в подкрепа на детето и мотивиране за промяна,чрез активно взаимодействие с различните институции ,имащи отношение към възпитанието,грижата и подпомагането на детето и неговото семейство \Социално подпомагане, ОЗД, РУ на МВР, Пробационна служба, Бюра по труда, училища, доставчици на социални услуги, браншови организации и др.\.

Обществените възпитатели работещи с деца от етнически обособените квартали в най-голяма степен приемат дейността си не като работа ,а като социален ангажимент, в който водеща е хуманността,човечността във всичките й измерения.








Каталог: childrenconsult -> files -> resurs
resurs -> Оценка на риска какво е риск?
resurs -> Методически особености в превантивната и корекционно-възпитателната дейност на мкбппмн при работата им с малолетни и непълнолетни от етнически обособени квартали в град Пловдив
resurs -> 2015 година център по превенция и социална адаптация пловдив
resurs -> Урок на тема : „Вандализъм" Цели на урока: Да се разбере от учениците значението на понятието „вандализъм"
resurs -> Решение на комисията въз основа на чл. 41 от збппмн, когато е необходимо да се предотврати безнадзорност или извършване на противообществена проява
resurs -> „Трафик на хора
resurs -> Общинска комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – пловдив
resurs -> „Кражба и грабеж


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница