Община балчик

България е разположена в Източна Европа и граничи с Румъния на север, Гърция на юг, Турция на юго-изток;, Сърбия на северо-запад и Македония на юго-запад. Страната има обща площ 111,000 км² и население от приблизително 8 милиона.

България е кандидат членка за присъединяване към Европейския Съюз, затова реконструкцията и модернизацията на инфраструктурите на водоснабдяването, канализацията и отвеждането на отпадните води, според Европейските стандарти е национален приоритет.

В процеса на подготовка за присъединяване към Европейския съюз, България продължава с приемането на Acquis Communautaire. Приоритетите на присъединеното партньорство с България са:

• 
  Краткосрочно приоритетно развитие на рамковото и съответстващо законодателство, създаване и изпълнение на подробни приравнителни програми и осъществяване на стратегии във връзка с индивидуални действия.
  
• 
  Средно срочен приоритет - развитие на мониторинг и осъществяване на контрол върху сруктури и капацитет, непрекъснато планиране и изпълнение на приравнителни програми във връзка с индивидуални законови действия. Специално би трябвало да се наблегне на сектора за отпадни води и замърсяването на въздуха включително изискванията на съответните институции. Опазването на околната среда и нуждата от устойчиво развитие, като изискване, ще се включи в определението и изпълнението на националната и секторната политика.
  

За да посрещне директивите на ЕС засягащи сектора за питейна вода бе подготвена национална стратегия за развитие на водния сектор и одобрена от Министерски Съвет през Май 2004г. Стратегията обхваща периода 2004 – 2015г.

България има добре развита система за доставяне на питейна вода, която осигурява вода на 5,031 селища. Това представлява 98.6% от населението на България. Все пак снабдяването с питейна вода на потребителите е един от основните проблеми във водния сектор в много райони, поради водните загуби, липсата на резервоари за съхранение и др.

Загубите на питейна вода от течове варират от 40% до 79% (средно 59.4%) в зависимост от периода на експлоатация на тръбите, материала от който са изградени и хидравличното налягане в мрежата.

Главните приоритети на водоснабдителната политика на България са:

• 
  Подобряване на качеството на питейната вода.
  
• 
  Подобряване на водоснабдителното обслужаване.
  
• 
  Подобряване на мерките за намаляване на загубите в съществуващите водоснабдителните системи.
  

Правителството на България завърши окончателно заимстването на всички EС Директиви за водния сектор.

Според изискванията на Директивата на ЕС, 91/271/EEC за градски пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), членове на ЕС ще гарантират, че до 31 Декември 2005г. всички отпадни води от канализационните системи от населени системи с над 10 000 еквивалент жители, че бъдат обект на вторично пречистване преди заустването им в приемника.

За да посрещне изискванията на ЕС Директивите за отпадни води Министерството на околната среда и водите одобри Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) за селища с население над 10 000 еквивалент жители.

Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) също подготви Национална Програма за приоритетно изграждане на канализационни мрежи и главни водопроводи към пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) за селища с население над 10 000 еквивалент жители.

Тези програми са подготвени в съответствие с изискванията и задълженията на България по Конвенцията за сътрудничество и защита за устойчиво използване на водите на р. Дунав, Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване и Конвенцията за защита и използване на транс-граничните водни потоци и международни езера.

Балчик е включен в Българската национална програма за приоритетно изграждане на градски ПСОВ за населени места с население с над 10 000 еквивалент жители.

Цялостната финансова схема получава средства от ИСПА фонд (75%) и от национално участие посредством държавен бюджет от (25%).

Общото положение на водната инфраструктура в Балчик е подобно на това в други градове в България преди да се направи инвестиране, а именно:

• 
  Лошо качество на обслужване, което се дължи на незадоволителна и недостатъчна поддръжка и занемарено оборудване; също липса на покритие с канализационната мрежа и неефективен проект на системата.
  
• 
  Недостиг на средства. Най-важната причина за лошото качество на обслужване е липсата на средства и постоянно ограничените разходи по подръжката през последните десетилетия.
  
• 
  Неефективни механизми на финасиране. Отдавнашната практика за финансиране главно чрез отпуснати средства за ремонт е не постоянна. Има належаща необходимост от придвижване на разходите за възстановяване и разширяване употребата на кредити за финансово инвестиране в общинските служби и инфраструктури.
  
• 
  Преразход. Има значителен преразход на вода поради липса на нужното управление с цел икономическа ценова ефективност и резултатно отчитане, и високите нива на изтичане.
  
• 
  Неефикасност и ниска производителност. Водните съоръжения се нуждаят от подобрено експлоатационно и финансово изпълнение, така че да могат да доставят услуги по ценови-ефективен начин и постепенно да увеличават приходите в реални срокове.
  
• 
  Въздействие на околната среда. Изхвърлените отпадните води от битовия и промишления сектор в тази област на България, всички рано или късно достигат Черно море, което оказва голямо влияние върху качеството на водата.
  

Основната защитна мярка предприета от Общината за предотвратяване на появяващите се свлачища, е била да поддържа основния глинен пласт възможно най - сух. По тази причина по-големите канализационни тръбопроводи в старата част на Балчик са били преднамерено проектирани да действат, като събирателни дренажни точки за подпочвени води. За съжаление водопроводните течове са също много високи, поради деформацията на гумените пръстени в старите азбесто-циментови тръби. Това разрушаване се изостря допълнително от нестабилността на стръмно наклонената земя, която е често срещана в Балчик.

Общата цел на ПЛАНА е да защити басейна на Черно море от замърсяване, в следствие заустването на непречистени канализационни и промишлени води, както и да минимизира влиянието на околната среда и рисковете за здравето на населението живеещо и посещаващо въпросните области, обслужвани от новата ПСОВ и новата водоснабдителна система чрез:

• 
  Намаляване на несъбраната и непречистена отпадна вода.
  
• 
  Намаляване на течовете от тръбопроводите и септичните ями.
  
• 
  Намаляване на инфилтрацията и екс-филтрацията от канализационната мрежа.
  
• 
  Намаляване на високите нива на пропускане от водоснабдителната мрежа.
  
• 
  Премахване от употреба на азбесто-циментови тръбопроводи за водоснабдителната мрежа.
  

• 
  Геотехническа стабилизация и брегови укрепителни работи (ако са необходими, като резултат от геоложкото проучване).
  
• 
  Премахване на съществуващите септични ями и изграждане на връзка между домакинствата и второстепенната мража (което ще бъде възстановено с ИСПА средства).
  
• 
  Спиране от експлоатация на съществуващата ПСОВ.
  
• 
  Мерки за защита на водоснабдяването на града от замърсяване от старото сметище
  

• 
  Подготовка на всички необходими проучвания, изготвяне на карти и изследвания на почвата необходими работи по проекта за възстановяването и удължаването на водоснабдителната и канализационната мрежи и за всички допълнителни работи.
  
• 
  Подготовка на задълбочен преглед на системата за питейна вода, за да се определи възможен втори проект финансиран от Българските власти.
  
• 
  Провеждане на проучвания на почвата и подпочвените води, за да се определи необходимостта и типа мерки, нужни за защита на водоснабдяването на града от замърсяване от старото сметище.
  
• 
  Провеждане на проучвания за гоетехническата стабилизация, необходими за да се оцени подреждането и конструктивните методи за водо и канализационните строежи.
  
• 
  Подготвяне на проектен доклад за „възстановяването и удължаването на водоснабдителната и канализационната мрежи” съгласно всички изисквания на Българската наредба № 4, за съдържанието и обхвата на инвестиционните проекти. Проекта трябва да обединява всички резултати и цялата информация от геотехническите проучвания и изследванията на почвата.
  
• 
  Завършване на проекта.
  
• 
  Подготовка на подробни спецификации и проектосметки за тези строежи.
  
• 
  Получаване на нужните документи, както се изисква в България за включването им в тръжните документи на окончателните проекти.
  
• 
  Изработване на един комплект тръжни и документи за придобиване, за одобрените „работи по възстановяване и удължаване на водоснабдителната и канализационната мрежи” и допълнителни работи за геотехническа стабилизация, които да се финансират от Българските власти в паралел.
  
• 
  Подпомагане на Възложителя по време на тръжната процедура и процедурата за договоряне за строителната дейност, да участва при обявяването на търговете, както и при тяхното оценяване и при преговорите за подписване на договора.
  
• 
  Подпомагане на Възложителя по време на търга и преговорите по договора за изграждане на пречиствателната станция за отпадни води.
  

През Септември 2003 г Ramböll работят заедно с определения Консултант DG Regio в преглеждането на предложената инвестиционна програма и създаването на алтернатива, с по-малко струващи мерки за подобрение. Това изпълнение бе необходимо поради големия размер на предложените инвестиции в Балчик, високи в двете независими условия, и в относителните условия предвид размера на облагодетелстваната обслужвана област.

Кулминацията на този обзор, бе изработването от Консултанта DG Regio на предложена модернизирана, ревизирана инвестиционна програма за водния сектор в Балчик. Инвестиционната програма от приблизително 21.58 милиона Евро бе представена и одобрена от Българското Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

След това Консултанта, служейки си с наличните данни, подготви ревизирани финансови анализи обясняващи промените в инвестиционната програма. Ревизираните финансови анализи са били подготвени, като чернова. Не е било изпълнено размножаване или събиране на нови бюджетни данни, нито са направени допълнителни посещения на място в Балчик.

Както с по-рано изработения Адендум към ИСПА Приложението от Януари 2003г, ревизираните анализи бяха направени в съответствие с “Указания за изработване на нови алтернативи” и “Доклада - оценка засягащ ИСПА Приложението за Балчик”.

Текущите анализи обясняват промени в обхвата на инвестиционната програма и композиция, както са представени на Консултанта от DG-Regio, и произтичащите промени върху експлоатационните разходи.

Анекс 1 от Адендума към ИСПА Приложението от Януари 2003г, дава обобщение на резултати съгласно формата посочен в указателния документ - таблицата „алтернативна нула”.
1.4.3Ревизирана инвестиционна програма изготвена през Септември 2003

Бяха направени изменения на първоначалната инвестиционна програма предложена в ИСПА Приложението за Балчик. До известна степен промени бяха направени поради ценови съображения, тъй като инвестициите първоначално предложени за Балчик бяха високи в двете независими условия и в относителни условия разглеждащи размера на облагодетелстваната обслужвана област. Изменения също бяха направени за да се осигури техническата и финансова поддръжка на мярката.

Промените се отразяват на:

1. 
   Водоснабдителна система:
   

Обхвата на работа и разходите са останали до голяма степен същите, като предложените в Адендума към ИСПА Приложението от Октомври 2003г.

2. 
   Канализационна система:
   

Една мрежа би трябвало да събира и пренася отпадни води към ПСОВ и друга паралелна система, която трябва да събира дъждовни и дренажни води за отвеждане в съседните реки. Поради проблемната почва и геоложките условия в Балчик, изкопните работи са изключително скъпо струващи. По тази причина бе предложено инвестициите за канализацията в долната част на града определена, като области 3 и 4 в предварителното проучване за Балчик, не са били включени в краткия срок и като част от ИСПА мярката. Разходите за проектните компоненти включени в първоначалното ИСПА приложение от Юни 2002г. биха покачили настоящото покритие на канализацията от 38% до около 85% както за постоянното население, така и за туристите през лятото.

Предложените инвестиции за канализация бяха в последствие променени, за да се намалят разходите и докато принципа за разделната канализация все още се отнася за областите с удължение на канализацията, в настоящия обхват на работа и в предложената ИСПА мярка е включена само мрежа за събиране и отвеждане на отпадни води. По този начин цялата област в долната част на града (включително области 3 и 4) ще бъде обхваната. Инвестицията, ще увеличи коефициента на покритие от 38% в момента, до 100% за населението в рамките на града.

Като резултат от горенаписаното бе представен Адендум към ИСПА Приложението през Октомври 2003г. и сумата бе намалена с приблизително 5 300 000 Евро до 7 426 000 Евро.

Предимството на предложената алтернатива, е че в края на проекта изпълнението през 2006г напълно ще отговаря на директива 91/271/EEC относно осигуряването на система за събиране, за агломерации по-големи от 2 000 еквивалент жители и събирането и отвеждането на отпадни води, ще бъде завършено.

Пълното покритие с канализация на долната част на Балчик ще осигури значителни водни количества към новата ПСОВ, а от там и по-ефективната и работа.

Най – големия недостатък, бе липсата на средства за изграждането на нова канализация за дъждовни води в горната част на града, кв „Левски”.

3. 
   Геоложка стабилизация на канализационните тръбопроводи:
   

Сума от 50 000 Евро е преведена по отделна линия в ТА бюджета, която да се използва за провеждането на отделно геоложко проучване на място, което би изследвало подпочвените условия в онези области където новите канализационни тръбопроводи и главни колектори, ще бъдат построени в рамките на Лот 2 на този договор.

Подробна информация за нуждата от геотехническа стабилизация на почвата в Балчик е дадена в т. 9 на този Подробен Проектен Доклад. Допълнителните разходи за осъществяването на тази геоложка стабилизация на почвата, ще бъдат поети от Българските власти, в мярка паралелна на ИСПА мярката.

4. 
   Пречиствателна станция за отпадни води:
   

Първоначалното ИСПА Приложение от 2002г приема, че ПСОВ ще бъде проектирана за 14 000 туристи или почти тройно от цифрата за Балчик за 2002г (т.е. 5000).

Новия проект на ПСОВ, се основава на броя на туристите, не надвишаващ 10 000 до 2014г.

Горепосочените години, както са предвидени в ревизираната инвестиционна програма, за завършване на строежа на ПСОВ, ще се променят, тъй като вече е ясно, че изграждането на канализационната мрежа ще започне през 2007г.

Според Българските стандарти ПСОВ трябва да бъде проектирана за поток при дъждовно време, равен на два пъти върховия поток при сухо време или около 3.5 пъти средния поток на час. След като канализационната система ще бъде изпълнена, като напълно разделна система, по принцип няма да има заустване на дъждовни води в канализацията.

Предложените увеличения на цифрите за населението и потока отпадни води, бяха преосмислени от Pöyry Environment GmbH и община Балчик в Предварителния Проектен Доклад, за периода от 2006 до 2022г. Те са показани в Анекс Е на този доклад.

Pöyry Environment GmbH потвърждава, че те отговарят на данните използвани за проекта на новата ПСОВ за годините от 2014 и 2022г

Високо интегрираната инвестиционна стратегия предложена в Адендума към ИСПА Приложението от Септември 2003г се отклонява от първоначалния бюджет на ИСПА Приложението в следните ключови аспекти:

• 
  Възстановяване на водоснабдителната инфраструктура (преди всичко замяна на тръбопроводи);
  
• 
  Изпълнение на Фаза 1 от новата ПСОВ, която ще бъде проектирана да обработва водни количества и потоци за 2014г.
  
• 
  Възстановяване и удължаване на канализационната система за достигане на приблизително 100 % свързаност от сегашните 40 %.
  
• 
  Техническа помощ за осъществяване на проекта на Звеното за изпълнение на проектите (PIU) на регионалната компания ВиК в гр. Добрич.
  
• 
  Надзор върху изграждането.
  

Града е първоначално основан през VI век пр.н.е от милетски гърци, под името Крунои (Изворите). В онези дни градът е бил сигурно пристанище за корабоплаването, както и важен център на винарската промишленост. Към VI век от н.е. пристанището се запълнило с наноси и по-късно градът е наречен от турски завоеватели Балчик (Глиненият град). След разпадането на Османската империя, за известен период южна Добруджа, включително Балчик, е под румънско владение, след което бива върната на България през 1940 г.

Балчик е разположен на брега на Черно море и е на приблизително 40 км на север от Варна и 60 км на юг от границата с Румъния. Има постоянно население около 10 000 жители, което се увеличава до 20 000 през лятото. Много бунгала и вили са построени напоследък в посока юг и югозапад от града.
1.5.2Климат

Температурите варират от минус 5 Cº през зимните месеци до над 35 Cº през летните. Местният климат общо може да се опише, като този в източно средиземноморските страни, топъл и сух през летните месеци. Средните годишни валежи са 900 мм и са равномерно разпределени през годината. Проливни дъждове с честота на всеки пет години имат интезивност от около 25 мм/ч.

Балчик има малка туристическа дейност, която се разраства през последните години. Има две или три малки промишлени предприятия (като фабрика за производство на олио и фабрика за батерии), които в момента работят с намален капацитет в сравнение с предишни години.

Заобикалящата област е главно провинциална.
1.5.4Геология на града

Градът е разположен на стръмен склон от варовик, който се издига на около 200м над равнището на Черно море. Новият район „Левски” е разположен в най – високата част на варовиковия склон на сравнително равен терен.

Балчик е зона, където рядко има земетресения, с нисък магнитуд.

Геологията на долната част на Балчик е сложна. По – просто казано, долната част на града е построена върху напукан варовик, който припокрива мека, естествено отводнена глина. Докато тази глина се отводнява изкуствено, тя има малка естествена сила, така че понякога наклонената маса се завърта по хоризонталата. В резултат старата част на града е разположена основно върху „свлачищна област” между склона в горната част и морето.

Необходимо е да бъдат изпълнени някои стабилизационни проекти, за да се завърши инфраструктурата на водоснабдяването и канализацията. Те ще бъдат финансирани от Община Балчик.

Има две дълбоки долини, които се врязват дълбоко в земята на изток и запад от центъра на града. Те минават покрай направлението на разломите в посока север-юг и са известни съответно като дерето на “Чатал чешма” и “Източно дере”.

И двете долини са с важно значение по отношение на проекта в Балчик поради това, че водоснабдяването на града разчита основно на изворите в, и около западното дере – „Чатал чешма”. (виж раздел 5.2.1 по-долу). Източното дере е също с голямо значение поради това, че малкия поток, който тече в дерето в момента, се зауства в Черно море и носи голяма част от съществуващите отпадни води на града. Изглежда за съжаление, че се използва от местните жители като място за изхвърляне на битови отпадъци.

Геоложката последователност на проектната област може най – добре да се опише като съдържаща следните три основни образувания:

• 
  Горното образувание Сармат е с приблизително 25-30 метра дебелина и е или непокрито на повърхността, или покрито от съвсем тънък пласт почва, от 0.1 до 1м дебелина. Този горен пласт образува т.нар “Бели скали” на Балчик.
  

• 
  Средното образувание Сармат е с приблизителна дебелина 70 м и е представен от светло бежови, пъстри глини и глинести мергели прослоени от варовици. Части от непокритите бежови глини затварят водата на неограничения горен Сармат. Варовика в горните образувания, може да има 8-12 % действителна шупливост.
  
• 
  Долния Сармат е приблизително от 300 до 400 метра дебелина и е представен от глини и глинести мергели на цвят сиво-зелени до светло-зелени, притежаващи паралелна слоистост.
  

Гореописаните образувания изграждат неограничен варовиков водоносен слой в горния Сармат и част от средния Сармат, който е с варираща дебелина от 10 до 60 м в областта на Балчишките плата. Подпочвените нива са на приблизително от 20 до 60 м под повърхността и коефициента на филтрация е изчислен приблизително 8-16 м/ден.

В западното дере на Балчик – „Чатал чешма”, водата се избутва към повърхността вероятно поради по-малко промокаемите наносни образувания и така формира главните извори на Балчик с водни нива само от 0 до 4 м под земното ниво.

Подпочвената вода също извира на повърхността по склоновете на черноморския бряг.

Община Балчик изработва актуализиран дългосрочен план за развитие през 1989 г.за да контролира развитието във града и областите около него.

Целите на плана за развитие са:

• 
  Да представи цялостен поглед върху областта.
  
• 
  Да определи основните цели за постигане на тази представа.
  
• 
  Да определи местния контекст за хората и местата.
  
• 
  Да установи цялостна политика на развитие, в зависимост от която Общината би определила предложения за развитие.
  
• 
  Да определи основите, на които ще се базира помощната планова политика.
  

Различни градоустройствени планове са изработвани за Балчик, първия от които през 1950г. Той е бил редовно актуализиран през годините, като основно е обновен през 1989г През последните няколко години (от 2000г), в Община Балчик е започнал период на интензивно строителство и по тази причина Общината е актуализирала устройствените планове за почти цялата област на града от 2000г те се актуализират и много от тях са или завършени или в окончателната фаза на изготвянето им. На фигура 4.2.1.1 са показани областите, за които има устройствени планове, области, за които устройствените планове са в финална фаза на изготвяне и области, които понастоящем нямат такива планове.

Други градоустройствени планове са били разработени за вилните зони, които са разположени на запад от Балчик:

1. 
   Вилна зона „Двореца”
   
2. 
   „Белите скали”
   
3. 
   “Сборно място”
   

Вилна зона „Кулака” е разположена в долната част на дерето „Чатал чешма”. Така или иначе Община Балчик все още нямат подробен устройствен план за тази област. Въпреки това жилищни сгради продължават да се строят в „Кулака”, много от които са в първата, най – важна защитна зона на изворите „Акбунар” (виж фигура 5.2). Тези извори са основния източник на питейна вода за града и околните области.

Това е важен въпрос за Pöyry Evironment GmbH, тъй като тези имоти не са свързани към канализация и всички отпадни води се заустват в септични ями. Оттичането на отпадни води от тези ями представлява бъдещ потенциален риск от замърсяване на изворите ‘Акбунар” тъй като се заустват в подпочвения слой около изворите.

Степента на риска от замърсяване от тези имоти, понастоящем се изследва чрез шестмесечна мониторинговата програма, която започна през Юли 2006г. (първоначалните резултатаи са представени в раздел 10 долу).

Източника на питейна вода за Балчик е подпочвена вода от няколко извора и сондажа. Цялата градска зона е покрита с водоснабдителна мрежа. По-голяма част от водопроводите са АЦ (азбесто циментови) и много от тях пропускат, причинявайки големи водни загуби.

Канализационната мрежа е развита само в долната част на града. Като цяло, само 40% от града има канализационна мрежа. Горната част на града, разчита основно на септични ями. По-голяма част от отпадните води се изтичат в „Източното дере” и зоната на пристанището, чрез преливни съоръжения и само една малка част се отвеждат в малка пречиствателна станция за отпадни води.

Няма развита система за дъждовна вода в Балчик. В долната част на града има само няколко линейни оттоци и бетонови канали заустващи в „Източното дере” и морето.

В отговор на свлачищните проблеми на града, е построена дренажна галерия, която да събира и дренира подпочвените води от долния пласт. Тя обаче, не е изцяло завършена.

1.8ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПИТЕЙНА ВОДА ЗА БАЛЧИК

1.8.1Изворите в долината на „Чатал чешма”

Водоснабдяването на Балчик разчита основно на изворите във и около долината на „Чатал чешма” т.е долината „Акбунар”. Те обхващат:

Акбунар зона 1 - с изворите „Акбунар” от 1 да 6 разположени на запад от пътя нагоре по дерето. Общ дебит приблизително 33 л/сек.

Акбунар зона 2 - с основния извор Акбунар на водосборния район и извор „Добруджанка”. Дебит приблизително 34 л/сек.

Зона „Рачеви” съдържаща 3 извора разположени нагоре по хълма западно от дерето. Дебит приблизително 23 л/сек. В областта на „Рачеви” има 3 извора, но само два са каптирани. Те са свързани към събирателна шахта (независимо) и от нея с тръба, която отива до водосборната област. Тръбата идваща от „Рачеви” е свързана с тръба от Сондаж (№ 61), която отива до „Акбунар 3”.

Дебита на изворите не е наблюдаван или записван от водната компания при изворите „Акбунар” и като резултат не са известни някакви колебания в дебита на изворите. Това обаче, ще бъде преразгледано, когато се изпълни мониторинговата програма и вземането на проби от изворите, между Август 2006г и Януари 2007г (виж раздел 10 на този доклад)

Съобщава се, че водозахранването извън източниците „Акбунар” идва от Сарматски неограничен варовик описан в т.3.3 горе. Тъй като водата тече от северните плата, на юг към Черно море, вътре в Сарматската водоносна система, тя избликва при контакта с делувиални-пролувиални материали на дерето през които не може да проникне със същата скорост. Всички изворни водосбори показват, че водата избликва от север.

Тъй като Сарматската водоносна система е неограничена повърхностна водоносна система има потенциална опасност от замърсяване в резултат на инфилтрацията на дъждовни и повърхностни води които трябва да се процеждат през замърсени почви и заразени източници. Има съвсем малко или изобщо няма почвено покритие върху варовиковата система. Този проблем може да следва от намиращите се в близост септични ями от имотите във вилната зона и/или от процеждането от сметището на върха на склона.

По информация, подпочвените води се захранват изключително от инфилтрацията от дъждовни и повърхностни води, които се просмукват в земята директно през варовиковата скална повърхност или индиректно през льосовото покритие. Това зареждане с вода е изчислено, че е около 2.6 до 2.83 литра/км² за водосборна област от 32 до 35 kм².

Така или иначе, приемаме, че в системата влиза по-голямо количество, тъй като средните цифри за климатичните условия в Германия например, са от 200 до 300 л/км²

Не можахме да открием някакви проучвания, които да са измервали колебанията в дебита на изворите например по време на сезонните промени. Източника на информация досега е само устен. Служители на ВиК Балчик съобщиха, че дебита на основния източник при Акбунар изглежда постоянен при приблизително 60 л/сек през сезоните и че не са наблюдавани промени поради увеличение на валежите. Също, че за другите извори разликата в дебита е само от 1 – 2 л/сек и може да се дължи на сезонни промени.

Такива малки разлики обаче, не подкрепят хипотезата, че подпочвената вода се захранва от Сарматски неограничен водоносен слой, който излиза на повърхността в областта на платото.

По време на интервюта, състояли се във Варна, главния геолог на „Гео-Протект” предположи, че действително се появяват значителни промени в дебита. Например дренажната галерия в Балчик, която е построена в посока изток-запад и е разположена на приблизително 40 м под земното равнище. Тя дренира приблизително 12-15 л/сек подпочвена вода през летните месеци и до 100 л/сек през зимните месеци. Този диапазон на високи колебания е в пълен контраст с докладваните сезонни дебити отвътре на неограничената водосборна система. Това открива още една възможност-изворната вода да се изкачва през разломите в западното дере от лежащите отдолу водоносни системи (т.е. от по-долните Сарматски хоризонти или Валганиан).

Водоснабдяването с питейна вода на Балчик, разчита също на два сондажа, които черпят вода от Валганиан образуванието, което лежи в основата на Сармат. То се състои от материали на въглеродна скала, като например варовик и доломит, които имат шуплив, трошлив и карстов вид. Неговата шупливост е регистрирана от 1 до 20% със средна ефективна шупливост от 5% и коефициент на филтрация 0.99-5.4 м/ден.

Сондаж № 61, който е разположен в областта на изворите „Акбунар” (Раздел 5.2.1 по-горе) е изграден през 1984г и е дълбок около 1080 м. Той изпомпва подпочвена вода от ограничен водоносен пласт лежащ под Сармат, наречен Валганиан, който е разкъсан доломитов карстов варовик, с дълбочина приблизително 500 м, на който липсата на матрична шупливост и неговата промокаемост произхождат главно от карстовите структури. Сондажа достига върха на този по-долен водоносен пласт на 545 м под земното равнище (п.з.р). Постоянното водно ниво в сондаж № 61 е на 50 м п.з.р. а пиезометричното ниво е около 18-20 м над морското равнище. Тъй като, неограничения водоносен слой, оказва налягане върху водата, която извира от сондажа, риска да се замърси се ограничава до известна степен.

Втори дълбок сондаж се използва за доставяне на питейна вода за Балчик, разположен в Царичино, който е на върха на варовиковото плато. Той е дълбок приблизително 1000 м и черпи вода от същия Валганиан доломитен варовиков комплекс, като сондаж № 61. Постоянното водно ниво на сондажа е 220 м п.з.р. и 240 м п.з.р. докато артезианското водно ниво отговаря на приблизително на морското равнище.

Сондажните профили на двата сондажа № 61 и сондажа в Царичино не могат да бъдат получени и затова не се знае много за водния приток и защитните мерки вътре в сондажите нито има информация за зоната за захранване от ограничения водоносен пласт.

1.8.3Други потенциални източници на питейна вода

Извор малко по-далече, Чатал чешма, има дебит около 12 л/сек. Той е разположен в дерето на „Чатал чешма” и е на север от областта на ‘Акбунар” изворите описани в Раздел 5.2.1 горе, но е повече към платата. Водата в него идва от Сарматски водоносен слой. Извора, обаче, е изключен от водоснабдяването, поради проблеми с мътността, които са в резултат на циментова кариера на отсрещната (западна) страна на хълма. Това показва възможността от замърсяване на подпочвените води в неограничения водоносен слой.

Още повече, че този извор е разположен в долината на дерето „Чатал чешма” и е на приблизително 300м западно от общинското сметище, което е разположено върху платата на горния склон.

Предпроектното проучване от 2001г (виж Анекс 14, Приложение G) сочи, че извора „Рачеви” е бил изключен от водоснабдяването поради замърсяване от общинското сметище. Това обаче не е вярно и се приема, че когато предпроектното проучване е споменавало за Рачев това в действителност се е отнасяло за „Чатал чешма”.

Допълнителни сондажни кладенци при „Македонка” и от система „Шабла” могат да доставят вода към Царичино при завишено потребление и нужда от вода.

„Дренажната галерия”, която е била построена от община Балчик, в средата на 80-те години, за събиране и отвеждане на подпочвената вода, за облекчаване на проблемите, поради свлачищата в града. Наблюдава се, че голямо количество вода с добро качество се отвежда от дренажната галерия (виж Анекс 16 на Предпроектното проучване от 2002г), която би могла да се използва за водоснабдяването на града, ако това някога е необходимо. Тя черпи вода от същия сарматски неограничен водоносен пласт, като изворите.

Още един извор е разположен на източната страна на Балчик, но той е трябвало да бъде изоставен и изключен след разлив на мазут, от бивша база на военно-въздушните сили в горната част на склона. Не може да се добие повече информация за този извор. Предполага се, че той черпи вода от сарматския водоносен слой, там където е в контакт с по-малко промокаем материал, покрай източния разлом, през източното дефиле.

1.8.4Водозащитни зони

Картата на санитарно-охранителните зони, показана на фигура 5.2.4.1, бе доставена от община Балчик. За първи път е направена през 1990г, за да определи областите, които да бъдат отделени като “Защитни зони I, II и III” за подпочвените източници на водоснабдяване за Балчик. Картата показва също, областта на цялата вододайна зона, която се предполага, че е Сарматските извори.

Защитна зона I е тази, която пряко огражда водоизточници „Акбунар”, която отговаря на оградената област около извора и сондажа. Това са около 100м² в областта.

Защитна зона II е описана в картата, като правоъгълна зона с изворите Акбунар от южната страна и така обхваща основно областта на изворите нагоре по течението. Така определена втората Защитна зона се простира също до ръба на платото на горния склон, и покрива област от около 2kм² нагоре по течението на изворите. В някои други Европейски страни втората защитна зона обикновенно отговаря на 50 дни линия на пътуване на подпочвените води до точката на източника. Това, обаче, не е така в Балчик.

Очевидни са следните два главни потенциални източника на замърсяване, вътре в защитната зона на изворите Акбунар, тъй като водата идва от неограничения карстов водоносен пласт, който излиза на повърхността, на много места в зоната. За този водоносен пласт, който има първична и вторична шупливост, се приема че времето за пътуване е по кратко и като резултат, има много малко размиване и наличие на замърсители:

• 
  Сметище за домашни отпадъци, на платата на горния склон. Предпроектното проучване от 2001г. (Анекс 14), съобщава, че има старо сметище, на западните хълмове, което е само на 300 м нагоре по течението на изворите Рачеви и на 500 до 1000м от зоната на изворите Акбунар. Тяхното заключение беше, че това просмукване неизбежно ще намери своя път от сметището до водоизточниците.
  
• 
  Pöyry Evironment GmbH проучи въпроса и тъй като не е известно друго „старо” сметище, бе прието, че става въпрос за сметището, което и в момента се използва за отпадъци в Балчик. Мястото, което се използва от 1974 г., е на приблизително 1200м от изворите „Акбунар” (измервания с GPS) и на около 300м нагоре по течението на извора „Четал чешма” (а не от изворите „Рачеви”, както са посочили Рамбол). Местоположението на сметището и изворите е показано на фигура 5.2.4.1.
  
• 
  Вилните къщи, построени във вилна зона „Кулака” са в непосредствена близост до изворите Акбунар. Те не са свързани към канализационна система, а разчитат на септични ями, които са най – вероятния източник на надземната бактерия и концентрациите на Нитрат, наскоро открити в необработената вода.
  
• 
  Включена е сума в Проектосметките за изграждането на новата второстепенна канализация и елиминирането на септичните ями в областта на „Кулака” Това обаче не се препоръчва за момента, тъй като Общината няма официален устройствен план за вилната зона и като резултат множество пътища са просто дири в пръстта, които не следват задължително одобрените трасета и нямат фиксирана нивилета.
  
• 
  Някогашна кариера, която в момента се използва, като сметище за строителни отпадъци, се наблюдава, че е потенциален източник на замърсяване. Тя е разположена западно от „Чатал чешма” на платото на горния склон. Бе направено посещение на място на 20ти Октомври 2005г. от експерти на Pöyry Evironment GmbH и главния еколог на Общината.
  
• 
  Сметището, което е в непосредствена близост до каменната кариера на „Момчил”, и се разпростира на обширна област. Областта е собственост на общината, която е дала разрешение да се използва, като сметище за строителни отпдъци от кариерата.
  
• 
  По време на инспектирането, бяха намерени предимно бетонни отломки, почва, тухли, покривни керемиди, камъни, тухли и др. Общински отпадъци, като пластмаса, платове и др, бяха открити само в някои малки участъци. Нямаше следи от течни отпадъци (т.е. казани или кутии от боя, масла и др.).
  
• 
  Отпадъците се изхвърлят без никакви предпазни мерки на земята, която има много малко или почти никаква почвена покривка (скалисти блокове се показват в почвата и сочат зона на слаби изменения причинени от ерозия). Части от сметището са разположени в стара кариера и затова направо върху варовиковата почва. Така или иначе материалите открити при визитата, не биха представлявали значителен риск за замърсяване на водните източници на Балчик.
  
• 
  Въпреки това Община Балчик трябва да гарантира, че за в бъдеще мястото няма да бъде използвано за изхвърляне на материали, носещи по-голям риск.
  
• 
  Няколко животновъдни ферми и промишлени зони, и една фабрика за производство на слънчоглед, гараж, автомивка и др.
  

Началото на водоснабдителната система в Балчик е положено през 1946г. когато е построена първата помпена станция и приземен водоснабдителен резервоар. Те са известни, като помпена станция Бачлик № 1, разположена в зоната на изворите „Акбунар” и резервоар „Люлин”, са свързани чрез напорен водопровод.

Първопричината за тяхното построяване, е била да водоснабдяват военната база на летище Балчик. Отделен клон е изграден на тласкателния главен водопровод, за захранване на града.

Преди това Балчик се е снабдявал с вода от извора „Чатал чешма” (на запад от Балчик) и извор „Караач”, разположен под летището. Долната част на града все още се е снабдявала гравитачно от тези извори.

През 1954г. помпена станция „Балчик 1” е надстроена до сегашния и размер и е прокаран нов тласкателен водопровод (АЦ тръби, 350 мм), от помпената станция до нов приземен резервоар с обем 650 м³ „Царичино”. Taм е разположена и нова помпена станция за водоснабдяване на с. Соколово и околностите. Едната камера на съществуващия резервоар „Люлин”, тогава е била предназначена за летището, а другата е била използвана за водоснабдяване на града.

Два клона са построени на новия тласкателен водопровод, първия да захранва резервоар „Люлин”, а втория за водоснабдяване на развиващата се област на кв.„Левски”. След построяване на новия напорен водопровод, стария тласкателен водопровод е изоставен, но само частта от помпената станция, нагоре до клона за Балчик, а частта от резервоара до клона за Балчик се използва за водоснабдяване на града гравитачно.

През 1960г. е построена помпена станция № 2 и резервоар „Белите скали” с напорен водопровод от помпената станция до резервоара. Това е направено, за гравитачно захранване на долната част на Балчик .

През 1984г, е построен нов тлакскателен водопровод от стоманени тръбопроводи с диаметър 400 мм, АЦ тръби с диаметър 350 мм към резервоар Царичино. Изградени са няколко нови връзки на този тласктелен водопровод, един клон за водоснабдяване на областта на блоковете и един клон за водоснабдяване на града, клона към резервоар”Люлин” е свързан отново и направена нова връзка към квартал „Левски”, известна като клон „Дунав”, тъй като старата връзка не е могла да бъде открита и възстановена.

През 1984г./1985г. са изградени два сондажа - № 61 (във водосборната зона на Акбунар) и сондаж № 2 при резервоар Царичино.

В началото на 90те години двата извора – „Чатал чешма” и „Караач” са изоставени и изключени от водоснабдителната система, в „Караач” е открито наличие на масло, а в „Чатал чешма” – пясък и наноси, вероятно от кариерата наблизо.

През 1998г, след много години на оплаквания от местните жители, относно проблема с налягането на водата в кв. „Левски”, резервоар „Люлин” е изключен от употреба. Част от кв. „Левски”, водоснабдявана от резервоар „Люлин”, е водоснабдявана директно от мрежата, чрез презониране, което е направено в тръбните връзки на водоема.
1.9.2Настоящ режим на работа и съществуващи съоръжения

Основна система на действие

Както е описано в предходния раздел, водоснабдителната система на града разчита основно на изворите „Акбунар”. По-голямата част от града, която е разположена на склона от брега до платата в горната част на Балчик се водоснабдява директно от напорния водопровод между помпена станция 1 и резервоар Царичино.

Има четири клона по дължината на напорния водопровод:

• 
  Клон „Кучетата”, водоснабдява старата част на града.
  
• 
  Клон „Блоковете”, който водоснабдява зоната на блоковете.
  
• 
  „Кончетата” и ”Дунав”, които водоснабдяват областта на кв.”Левски”.
  

Като се изключи задължителното по закон дезинфекциране на подаваната вода, не се предприема никакво пречистване на подземните води. С изключение на сравнително високата степен на обща твърдост, единствения проблем с качеството на водата, черпена за нуждите на града, е замърсяването и с битови отпадни води, напр. повишеното ниво на нитрати и колиформни бактерии.

Този проблем в момента се разглежда от „Евротест Контрол” АД, София, на които бе възложен шестмесечен договор през Юни 2006г., за извършване на геохидроложко проучване, за изследване вероятността за замърсяване от някои от следните източници:

• 
  Сметището за битови отпадици, намиращо се на около 1000м от изворите „Акбунар”.
  
• 
  Септичните ями, които обслужват имотите и вилите построени във близост до изворите.
  

Разпределителната мрежа се снабдява почти изцяло директно от напорния водопровод между помпена станция 1 и обслужващия резервоар в Царичино, с изключение на зоната на резервоара ниско ниво.

Общата дължина на разпределителната мрежа в града (изключвайки напорните водопроводи), според данни предоставени от ВиК Балчик, е около 44,68 км, включвайки предимно АЦ тръби, стомана и ковък чугун с малко ПВЦ, ПЕ и галванизирана стомана.

Таблица 2 представя класифициране на материалите на тръбите и размерите им. Напорните водопроводи включват АЦ и стомана с обща дължина от около 5,30 км.