ОБЩИНА БЯЛА, ОБЛАСТ РУСЕ
7100 Бяла, обл.Русе, пл.“Екзарх Йосиф І ” № 1, тел. 0817/ 7 20-20, факс 0817/ 746-34,
e-mail: byala.rs@byala.bg
Мамина погача
Кирил Димов
Една жена, на възрастта на баба ми,
меси питка. Днес е Бъдни вечер!
Замислям се за стойността на хляба ни,
когато от дома си сме далече.
Една жена, на някого е баба,
ще сложи в питката монета.
Ще ям от нея, но на мама хляба,
във вкуса на тази питка ще усетя.
Далече от дома съм и съм малък.
При леля си дойдох, чак във Виена.
От българска погача, с всеки залък,
България ще се завръща в мене.
Приятелство
Стефани Димитрова
Приятелството вечно е,
чисто е, кристално е.
Приятелството нежно цвете е,
разцъфнало в ранна утрин.
Приятелството е ръка подадена
в трудни дни на отчаяние.
Приятелството е тайнствен бряг,
на който можеш да избягаш.
То може да понесе и най-големия студ,
но е крехко като кристал.
Счупиш ли го, трудно се поправя.
Ако имаш приятел - пази го!
Ако нямаш - намери го!
Детството мое
Боряна Боева
Детството мое на книга прилича,
огромна и пъстра,
от ден на ден все по-различна.
Вълшебства във нея сънувани има,
не сънувани даже все още
и сбъднати много, на страници цветни
рисувани с пръсти и с моливи къси,
с боички и даже понякога
с моите чисти сълзички.
Вълшебствата чудни наричам пътечки,
които ме водят от детството светло
почти неусетно,
към моето порастване, което
понякога е толкоз нелеко.
Във нея дълбоко са скрити
на дните ми детски мечтите,
вълшебствата светли и спрели дъха ми
открити от мене,
оставили своите звездни следички.
Сънувам вълшебства, мечтая
и търся, намирам, постигам мечтите,
поемам към нови, така отшумяват си дните.
Така ще пристигна до там до където,
порастнало вижте, ще бъде детето.
Марио Савчев
Бездомният, когото подминаваш всяка сутрин
и чудиш се, как в дрипавата, гладна самота,
намира упорито сила пак да се събуди
и смело да погледне към кървящата зора...
Пияният, когото виждаш нощем да се скита
сред каменните спомени, удавени в мъгла,
и чуваш през прозореца - с презрение проклина
за тебе непознати и невинни имена...
Убиецът, когото поздравяваш пред дома си,
и дружески поемаш с шепи мръсната ръка.
Попита ли защо треперят неговите пръсти,
всмукали във вените си чужда топлина?
И лудият ти син, когото често посещаваш,
живее тъй щастливо в някакъв измислен сън...
Единствено ти, философът, винаги ще страдаш,
задето не разбираш смисъла на този сън.
Величка Зердашка
В своя дом
на Стамен Пенчев
Във своя дом завръщат се поетите -
домът им е във нашите сърца
и някак живи дишат във куплетите,
и някак нежна идва любовта.
Любов към майчиците - цели в черно,
оплакващи съпрузи, синове,
надяващи се в тъмното, навярно,
да стане чудо! Не крещи сърце!!!
Любов към дом, към майка и Родина,
любов към избуялите жита,
че с тежък данък, скръб, и със кръвнина,
се плаща всяка чиста свобода!
Любов към детски смях и волна песен,
за да узнаеш, даже и в смъртта -
след тебе крачи твоят род, разнесъл
идеите ти светли по света.
Във своя дом завръщат се поетите.
Дано за тях да има вечен дом
в душите на децата, а куплетите
да бликат с чиста обич и Поклон!!!
Анита Велева
Отвъд всички болници, чек-листове за отпътуване,
клетви и противоречия,
нея я има като слаб огън,
когато се изправям при разсъмване.
Има я в сигнала върху четката за зъби.
Всеки допир разбужда рецепторите.
Нервите ми се отвиват в прежда.
Натъпквам я в часовника,
около корените на саксията.
Оставям само едно влакно за себе си
като пипало, проводящо делника.
„Аз ръководя съдбата си”,
повтарям си, докато бързам в мъглата
И по гърлото ми полепват бездните на ада.
Моето съчувствие и топлота се връщат,
щом те припозная в птиците,
в пациентите,
в навигатора на старостта.
Като излишна кръвна захар,
която взимах от въздуха на кулминациите.
Знаех, че си идвал през нощта.
Видях те през банката с глюкоза.
Чух ритъма на светлината в обясненията ти.
Мисля, че където и да се ситуира животът ми,
колкото и студени да са изминалите епохи,
ти винаги ще ме откриваш, приятелю.
Защото нея още я има.
Макар саксиите да не раждат.
И от часовника да се стича Червено море по стените ми.
Влез, за да я почувстваш през същата граница на болката.
Влез в синхрона на любовта ми.
Искам да намеря тихо
в което да извърша онази рискова операция
по присаждане криле на камък.
И да ти позволя да стъпиш върху гръбнака ми.
Да ти позволя да влезеш,
колкото можеш в светоусещането ми.
Една старица продава кестени в щайга.
Ти откъсваш етикета.
В склада на спомена мивката не спира да капе.
Халата ми пада. Подарявам ти всички капчици от тялото си.
Конденза на страданието.
Тръненият венец се впива дълбоко в челото ми.
Сподели с приятели: |