Община чипровци нископланински ландшафтен парк „широка планина” село превала, община чипровци, област монтана

н.с. арх. Стойчо Мотев – БАСЕТ, НЦТР

инж. Ивайло Манджуков – БАСЕТ, Държавен фонд „Земеделие”

Стефан Генчев – специалист проучвател - БАН – НИГГГ, БАСЕТ

инж. Николай Ненчев – Директор на Природен парк „Врачански Балкан”

Александра Киселкова – БАСЕТ

Иванка Ботева - специалист проучвател - БАН – НИГГГ

Борис Казаков – н.с. - БАН – НИГГГ, БАСЕТ

Пламен Йотов – председател на Клуб по туризъм, алпинизъм и пещерно дело „Стрешеро” – Враца

инж. Цветан Цветков - Природен парк „Врачански Балкан”

Митко Стоянов - специалист проучвател - БАН – НИГГГ

Михаил Петров - Клуб по туризъм, алпинизъм и пещерно дело „Стрешеро” – Враца

доц. д-р Мариан Върбанов - БАН – НИГГГ

доц. д-р Цветан Коцев - БАН – НИГГГ

Никола Николов – докторант - БАН – НИГГГ

д-р Теодор Дечев – изп. директор на ССИ

Иван Вълчаров – зам. кмет на община Чипровци

Боян Маринков – секретар на кметство Превала

СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
І. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НИСКОПЛАНИНСКИ ЛАНДШАФТЕН ПАРК (НЛП) „ШИРОКА ПЛАНИНА”

1. 
   Тенденции и предизвикателства в развитието на екотуризма в България, в северозападната й част и в частност в община Чипровци
   
2. 
   Ландшафтните паркове – новина в туристическата теория и практика
   
3. 
   Генериране и развитие на идеята за изграждане на Нископланинския ландшафтен парк „Широка планина”
   
4. 
   Генерализирана концептуална схема
   

ІІ. УСТРОЙСТВЕНА СХЕМА И ОПИСАНИЕ НА ПАРКОВАТА ТЕРИТОРИЯ

1. 
   Граници и площ на НЛП „Широка планина”
   
2. 
   Географско ситуиране
   
3. 
   Характеристика на природните компоненти и ландшафти
   
4. 
   Структура, туристическа атрактивност и основни дейности при изграждане на НЛП „Широка планина”
   
5. 
   Технически елементи и съоръжения за нуждите на отдиха и туризма
   
6. 
   Стопанисване, управление и основни насоки за развитие на парковата територия
   

ІІІ. АРХИТЕКТУРЕН ПРОЕКТ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА

ВЪВЕДЕНИЕ

През лятото на 2010 г. във връзка с изпълнение на проект по програма ЛИДЕР, респ. формирането на местни инициативни групи – МИГ, със съответната стратегия за развитие на общините Чипровци, Георги Дамяново, Чупрене и петте западни села на Берковска община се стигна до идея за разработване на моделен проект за изграждане на високоатрактивен туристически обект.

При допълнителните обсъждания между БАСЕТ, ССИ и кметство Чипровци, благодарение на навременната и конструктивна намеса на

д-р Т. Дечев от ССИ, се стигна и до решение на най-важния проблем за финансовото обезпечаване на проучвателно-проектантските работи. В лицето на ЧЕЗ България бе осигурена нужна и навременна донорска финансова подкрепа за проучването и проектирането на Нископланински ландшафтен парк (НЛП) „Широка планина” в землището на с. Превала, община Чипровци. Този впечатляващ дарителски жест на ЧЕЗ на практика откри възможността община Чипровци да кандидатства по Мярка 313 от Програмата за развитие на селските райони.

В същия ден, на 8-ми септември т.г., непосредствено след подписването на договор между община Чипровци и БАСЕТ, се пристъпи към разработване на конкретен проект за изграждането на парка. Предвид комплексността на задачата, за сформирането на екипа са привлечени различни специалисти: ландшафтовед, геоморфолози, геоботаник (фитоценолог), климатолог, лесоинженери, архитект, специалист по рекреационно-туристически ресурси, алпинисти, спелеолози и др.

Основната цел на проекта е да се разработи териториално-устройствена паркова схема със съответните архитектурните елементи и съоръжения, обслужващи краткотрайния отдих и туризъм. За изпълнението на тази цел работният екип си постави за разрешение няколко конкретни задачи:

1. 
   Избор на представителна за ниските български планини територия, разположена на територията на отбелязаните по-горе общини.
   
2. 
   Изследване и съставяне на реалистична картина за рекреационно-туристическия потенциал на избраната територия.
   
3. 
   Функционално ранжиране на парковата територия, със съответна териториално-устройствена схема.
   
4. 
   Определяне на финансовите параметри за изграждане на парка.
   
5. 
   Разработване на проектно-сметна документация.
   
6. 
   Изготвяне на чертежи и подходящи приложения, в т.ч. и илюстриране.
   
7. 
   Подпомагане на община Чипровци за обезпечаване на кандидатстване със съответните документи.
   

Изграждането на НЛП „Широка планина” ще допринесе съществено за повишаване на посетителския интерес към тази част на страната, ще предизвика сериозен социален и икономически пряк и косвен резонанс.

Този обект ще се яви и важно допълнение към досегашното предлагане, не само на споменатите по-горе общини, но и извън тях, в т.ч. и на твърде известните Белоградчишки скали.

Авторите на настоящата разработка се надяват тя да бъде използвана и да послужи най-вече на община Чипровци за кандидатстване по мерки за инвестиционни намеси в публичния сектор – мярка 313 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР),

по прилагането на подхода ЛИДЕР, програмите по трансгранично сътрудничество и други .

Настоящата разработка освен за обосновка на инвестиционни намерения, може да послужи и за обезпечаване с информация на много от т.нар. меки дейности – изготвяне на брошури, листовки, стратегии и прочие. Тя може да послужи и за други регионални разработки в т.ч. за дипломни работи, дисертационни трудове и др. Именно заради евентуалната по-широка приложимост в разработката могат да се намерят и по детайлни, най-вече покомпонентни характеристики, които не са свързани със съответно кандидатстване. В този смисъл тя носи и белезите на монография на малък район.

При настоящата разработка са използвани различни по характер материали както научни (научни статии и доклади) така и фондови картни и статистически материали (Национален картен фонд, Главна картотека на пещерите в България и др.)

Поради комплексността на разработката се наложи и използването на различни методически похвати и прийоми: териториален анализ – покомпонентен и комплексен, и синтез, картиране и картографиране, анкетиране, и др.

Въвличането на нови неизползвани резерви, в смисъла преди всичко на ресурси, е безспорна обща тенденция в българския туризъм през последните 20-тина години. Търсенето на големи туристически новини доведе до появата на ново предлагане в места, напълно неизвестни за туризма.

България разполага със сравнително млада туристическа индустрия. Още преди реперната 1989 г. страната ни разви мащабна и впечатляваща туристическа инфраструктура и съответно предлагане. Между 70-те и 80-те години на ХХ в. по някои икономически показатели тя влезе в списъка на първите 15 туристически дестинации в света. Местоположението и особеностите в рамките на т.нар. социалистически лагер (части от Централна и Източна Европа) стояха в основата на развитието на изразителен международен туризъм, просто защото поляци, източни немци, чехи, унгарци, словаци и др. нямаха много възможности за избор.

Ситуацията тогава не предполагаше детайлен, реалистичен анализ на конкурентните предимства и недостатъци на страната пред останалия несоциалистически свят. Създаде се впечатление, че страната ни притежава едва ли не изключителни ресурси за туризъм – това мислене, в чисто инерционен порядък, от време на време се демонстрира и в днешни дни. Все още някои смятат, че сме напълно конкурентни на средиземноморските страни за морски туризъм, на алпийските страни - за зимни спортове, и на някои други страни - за културен, в т.ч. и градски туризъм. И досега географското положение на България се приема за сериозно предимство – този извод също се нуждае от известни корекции. Това, което все повече се налага като безспорен извод (голям “плюс” на страната) от комплексните анализи на цялата територия, е преди всичко значителното разнообразие на ресурси на малка площ, на къси разстояния. Това в много голяма степен важи за община Чипровци, в която могат да се отделят най-малко 3 типа природна среда: високопланинска (над горната граница на гората), среднопланинска и нископланинска, допълнително разрнообразени с карстови форми. На по-ниско равнище микро- и мезорелеф, респ. ландшафти, разнообразието се увеличава още повече: екосистеми, микроландшафти, които в голяма степен се дефинират и от разнообразния скален строеж и структура.

Това разнообразие е отличителна черта и за микрорайона, обхващащ централната и най-висока част на Широка планина (северната част на землището на с. Превала, община Чипровци), където неслучайно се проектира и едноименния ландшафтен парк.

В чисто пространствен аспект в продължение на десетки години при туристическото развитие на страната ни, се стигна до “регионална фаворитизация”, т.е. развитие на определени райони като туристически “анклави” – най-ярък пример за това е Черноморската ни зона. Така се появи и формулата: “масов туризъм край морето и на отделни места във вътрешността на страната и високите планини”, която и до днес си остава доминираща.

Веднага след 1989 г. започна бърза преориентация, основаваща се изцяло на пазарното мислене. “Негово величество” пазарът, като най-важният ключов термин, предизвика известно стъписване и докара частична хаотичност в мисленето и поведението. Теорията и на първо място анализите се подчиниха на неписаното изискване за бърза пазарна реализация. Логично се очерта и първата най-важната стъпка: чрез приватизация на услугите – по-бързо към пазара.

Новата прагматична тенденция изискваше и съответна теория, която или закъсняваше, или дори отсъстваше. С това може да се маркира един от първите общи дисбаланси. Изследванията и на първо място анализите се подчиниха и на нови методически, взаимствани отвън клишета, които по места твърде често се прилагаха формално, в типологичен порядък – в последните години се наблюдава тотално шествие на т.нар. SWOT анализ. Очерта се и друга тенденция, която понастоящем се манифестира по убедителен начин - изготвяне на концепции, в т.ч. и визии, стратегии, планове и програми, проекти както частноотраслови, така и комплексни, на национално, регионално и локално ниво.

В желанието за бърза пазарна реализация нерядко “каруцата се поставя пред коня”. У мнозина доминира мисленето, че рекламата е алфата и омегата в туризма, без да си дават ясна сметка, че преди това е необходимо да се формира и дори да се изпита туристическият продукт със съответното качество.

Другата тенденция е свързана с категоричния акцент в обучението по туризъм. В това няма нищо лошо, стига то да изхожда директно от практиката. Така или иначе, сега България е номер едно в света (релативно) по брой на специалисти по туризъм със средно и висше образование. Все пак за обучителната сфера твърде интересно е сравнението с традиционни дестинации като Гърция, Испания и др. “Реклама, маркетинг и обучение на всяка цена” се очерта едва ли не като задължително изискване във всички комплексни по характер проекти.

Понастоящем един от шансовете за българския туризъм се свързва безспорно със слабо урбанизираните селски райони: типично планински, полупланински и дори равнинно-хълмисти. Те са в основата на очерталата се тенденция на диверсификация в туристическото предлагане. Българските села отдавна научиха за съществуването и развитието извън страната на взаимносвързаните и понякога трудно разграничими екологичен и селски туризъм като относително нови нетрадиционни форми. На тях се гледа едва ли не като своеобразна панацея за местните икономики, в т.ч. и на семейния бизнес в десетки села.

Анализът на последните 15 години показа прекомерни, често не добре обосновани надежди и нерядко излишен оптимизъм. В този случай утилитарният, пазарен и най-общо казано прагматичен подход доведе до сериозни диспропорции между теория и практика. Получи се сериозна терминологична бъркотия, която засегна дори и някои от официално признатите специалисти.

Националните и регионалните администрации на много места издигнаха екологичния и селския туризъм като първи приоритети. Четири национални ведомства ги поставиха във фокуса на собствената си политика (МИЕТ, МРРБ, МОСВ, МЗХ; сериозна активност напоследък проявава и Министерството на културата във връзка с развитието на културния туризъм). Естествено, ведомствата направиха опити да координират усилията си, в т.ч. и в подготовката на законовата база и също толкова естествено се получиха и някои несполуки главно поради недостатъчно вникване в същността и липса на адекватни дефиниции, съобразени с условията в страната.

За съжаление, все още в теорията съществува известна неяснота, още по-осезаема в практиката – при разграничаване и дефиниране на различните форми на туризъм, нерядко се смесват различни по цели туристически пътувания с начин на придвижване с характер на дестинации и пр. В последна сметка, при отсъствието на ясни дефиниращи признаци за подреждане, са налице и некоректни класификации. И нещо друго, особено важно – често липсва разграничаване между туризъм и отдих в конкретния смисъл на думата, било то краткотраен или дълготраен, между екологичен и селски туризъм, както между туризъм и спорт, балнеотуризъм и балнеолечение и др.

Доколкото и при селския, и при екологичния туризъм териториалният обхват са неурбанизираните райони, то те често неслучайно се разглеждат заедно. При екологичния туризъм настанителната база не се използва като дефинитивен елемент – дали ще се спи в селска къща, в хижа или на палатка, не е от особено значение. В случаите, когато се използва селска настанителна база, се попада в категория селски туризъм. Ако се посети близката природна забележителност (като основен мотив и цел на пътуването), се попада в екотуризъм и ако основни обект са селският етнографски музей или църква – в категорията културен туризъм. Целта на пътуванията при селския туризъм не е дефинитивен елемент, с изключение на случаите, когато става въпрос за отдих в тесния смисъл на думата, а определящи са услугите, които се предлагат в селските домове.

И още един деликатен проблем – дефинирането на съвкупността от туристически форми, известна като “алтернативен” туризъм. Следващият пример, който е от преди няколко години, достатъчно убедително показва не съвсем ясната състоятелност на тази форма или съвкупност от форми –голяма регионална конференция пдо наслов “Туризмът – алтернатива за икономически просперитет в регион Централна Стара планина”. Интересно каква алтернатива може да бъде туризмът в Троянската община, в основата на чиято икономика са производството на лекарства, електромотори, мебели, платове и пр. Същото важи и за българския туризъм въобще. Засега националната формула не трябва да се свързва с алтернатива (неудачно копиране), а с взаимно допълване и “симбиоза” особено в тандема: море–вътрешност. По същата логика симбиоза трябва да се търси и дори в по-конкретен, регионален план, дори в рамките на една община, каквато е община Чипровци.

Предвид факта, че България притежава сравнително добре запазена природа, не от вчера се отправя сериозен взор в развитието на екотуризма. От различните повече или по-малко аналогични дефиниции, като че ли официално е приета тази, която отдавна е отбелязана например в Насоките за кандидатстване в програма ФАР – Икономическо и социално сближаване (“Развитие на българския екотуризъм”): “екологосъобразно пътуване и посещение на сравнително непокътнати природни райони с цел наслада от и оценяване на природата (и всички съпътстващи културни особености – както от миналото, така и от настоящето, което стимулира опазването им), има малък отрицателен ефект от посещението и осигурява благоприятно социално-икономическо въздействие за местното население“. Най-важният дефинитивен елемент на екотуризма е наличието на ”високо атрактивна природна среда“. В този смисъл изглежда логична постановка, че от “всяко дърво свирка не става”, както и от “всяка гора впечатляващо екотуристическо място не става”. Чудесните обзорни места и чистият въздух съвсем не са достатъчни за развитие на екотуризъм. Тях ги има на много места. И точно природни обекти и елементи с най-ниска степен на аналогичност (тук може да се употреби известното понятие уникалност) са тези, които са най-търсени.

Налице са достатъчно основания да се приеме, че практиката в туризма у нас сериозно изпреварва теорията. Преди няколко години страната ни отбеляза сериозно нарастване на туристическите посещения – с около 10–15% годишно (понастоящем по понятни причини този процент е намален значително). На основата на свободната частна инициатива, не само в традиционните райони се разви впечатляваща туристическа инфраструктура. Един от най-добрите примери за не добра адекватност е официалната дефиниция на “туристически продукт”. Не се продават обаче само услуги, както изглежда е в презумпцията в нашия закон за туризма. Последните служат за стопанска реализация в туристическата сфера на основните елементи на туристическия продукт – природни и културно-исторически дадености, анимационни дейности и пр.

В последните няколко години, не само поради недобро разбиране същността на туристическото развитие, у нас се появи силно изявена диспропорция мужду публичния и частния (Банско, Пампорово, Черноморието и др.) сектор в туризма. В настоящия момент стана очевидно това, което можеше да се предвиди сравнително лесно – рязко изоставане на публичния сектор.

Сериозно предизвикателство сега е вярната и реалистична оценка на условията и ресурсите за екологичния туризъм у нас, както и на съответната туристическа практика. За съжаление изглежда трудно ще се освободим от някои национални и регионални пристрастия. Тук особено удачен е примерът за тандема биоразнообразие–екотуризъм.

Интересът към биоразнообразието, както е известно, е поради сериозните проблеми за съхраняването му за идущите поколения. Един от най-сигурните начини то да бъде съхранено, е да се намери рационална форма на използване, чрез която да се осигурят отчасти и средства за протекция (опазване) – и това е безспорно екотуризмът.

Само по себе си понятието "екология" е биоцентрично и като че ли изглежда логично биоразнообразието да е основен дефинитивен елемент на екотуризма. Нека да се насочим сега към най-важния извод в неотдавна афишираната Национална стратегия за екотуризъм – "Ресурсите на България за развитие на екотуризъм се характеризират с най-голямо биологично разнообразие в Европа." Откъдето и да погледнем (смислово - граматически, фактологически…) този израз не е издържан, меко казано.

България е изключително важен биогеографски възел и това не подлежи на съмнение. Има достатъчно доказателства за голямото разнообразие на природните компоненти и като цяло за ландшафтното разнообразие на страната ни, в т.ч. и биоразнообразието. Неслучайно нашите орнитолози се гордеят с птичето ни разнообразие - повече от половината видове на европейската орнитофауна се срещат и в България.

Биоразнообразието, разгледано преди всичко на равнище "биологичен вид", е твърде важно, но не рядко се надценява от гледна точка на туристическата мотивация. Това най-добре личи, когато става въпрос за статистически среден посетител. Един микрорайон може да е с много висока степен на биоразнообразие както комплексно, така и на равнище фито- и зоо- (брой видове на единица площ), а друг – с ниска степен на биоразнообразие (например еднообразна дъбова гора), но с наличие на няколкостотин годишни дъбови дървета, което от гледна точка на атрактивността компенсира слабата степен на биоразнообразие.

Биоразнообразието, както е известно, е основен елемент в продуктите, респективно програмите, за специализирани форми на познавателен туризъм (орнитологичен, ботанически екскурзии и др.). Изниква въпросът - дали под "егидата" на биоразнообразието трябва да попаднат целевите пътуванията и наблюдението на екземпляри само от един вид, например: изключителният по мащабност сезонен "туризъм на червените листа" ("кленовите" екскурзии) в Североизтока на Америка, наблюденията на китовете и др. Под знака на биоразнообразието стоят не само чисто изследователски проекти, но и подчертано практически задачи, свързани с туризма.

Биоразнообразието, разгледано като туристически ресурс, по категоричен начин предизвиква търсене на отговор на един от най-важните въпроси в практиката на туризма – за потенциала на туристическата атрактивност, която преди всичко е израз на емоционално “потребление” на различни дадености (подчертано субективна категория). За съжаление съществуват твърде малко практически и теоретични опити за оценката на атрактивността като основа за туристически интерес и мотивация. При оценката на атрактивността на природните елементи и ландшафти като цяло, макар и условно, могат да се разграничат два пласта на възприятието: сетивно-визуален и чисто информационен. Дадено растение например, може да не впечатлява визуално, но ако то е от редките, реликтни, ендемични, при това и защитени видове, атрактивността се увеличава заради специфичната информация. В последна сметка, когато става дума за връзката биоразнообразие–екотуризъм, практиката наложи отделянето на две групи посетители: тясно специализиран и доста свит туристически сегмент (орнитологичен туризъм, посещения с ботаническа цел и др.) и статистически средни туристи. Ясно е, че първата група, в чисто икономически план, има твърде ограничено значение и едва ли може да се разчита на сериозен местен просперитет.

Дори и един бегъл анализ на туристическата практика показва, че посещенията с основен мотив природни атракции (екотуризъм), в повечето случаи не са свързани с биоразнообразието. Най-посещаваните природни обекти в света са преди всичко феномени от неживата природа: Йелоустоун и Гранд каньон в Америка, Постойна в Словения, Мацоха в Чехия, Метеора в Гърция (изключително съчетание на природно и културно-историческо наследство), Памуккале в Турция и др. Неслучайно вече влезе в употреба и ново понятие – геотуризъм, свързано с други две, също не толкова известни – "геонаследство" и "георазнообразие" (geodiversity). Геотуризмът, в широк и в тесен смисъл на думата, може да се разглежда като част от екотуризма. Изниква въпросът – след като в отбелязаната по-горе територия се ранжират и предлагат обекти и елементи изключително на неживата природа (карст), защо се използва понятието ландшафтен парк, вместо геопарк (такъв в България вече е създаден). Доколкото биокомпонентата и най-вече растителността, в т.ч. и културната, определя в значителна степен физиономичните страни на терена (и най-общо на ландшафта) както и изискванията за съхраняване на биоразнообразието, то на подбраната територия по-приляга наименованието ландшафтен парк.

Един от основните стратегически въпроси, който все още не е решен докрай, е за мястото и ролята в развитието на туризма (в т.ч. и на екотуризма) на държавните, регионалните и местните администрации, бизнеса и неправителствените структури. В по-общ план все още стои проблемът за баланса между публичния и частния сектор. Бързото, изпреварващо развитие на услугите със съответната инфраструктура (изцяло в частния сектор) изкара на “бял свят” слаби места в законовата рамка, в публичната инфраструктура и др. Тезата на БАСЕТ за прикачване, пригаждане на услугите, резултат от свободна частна инициатива, към силно атрактивни елементи на туристически продукт, устройването на които е изцяло в рамките на публичния сектор (държава, общини, НПО), бе категорично потвърдена. Налице са няколко примера как напълно изостанали, “забравени от Господа” селски микрорайони, в момента са хит на туристическия пазар: с. Емен, Великотърновско; с. Крушуна, Ловешко; Загражден, Средни Родопи, и др., благодарение на създадени високоатрактивни маршрути и места.

Още в началото БАСЕТ започна да реализира програма за създаване на високоатрактивни места и маршрути в селските райони на страната на основата на съществуващия потенциал на туристическа атрактивност (природно и културно-историческо наследство). Като теория и отчасти като практически опити бяха въведени последователно в “действие”: екопътеки, геопътеки, наследствени пътеки, а в последните две-три години ландшафтни паркове (ЛП – крайпътни, крайречни, среднопланински, крайселищни и др.), геопаркове, регионални атрактивни геокомплекси (РАГ), туристически атрактивни геокомплекси (ТАГ), геоатрактивно място (|ГАМ), локални екотуристически обслужващи пунктове (ЛЕТОП) и др.

В редица селски райони на България вече има ясно изразени тенденции за рязко нарастване на предлагането на услуги (нощувки, хранене и др.) в резултат на свободна частна инициатива и изграждане на съответна инфраструктура. Все още обаче подкрепата, която оказват държавните и други публични институции, носи белезите и на хаотичност, и което е още важно - подчертан субективизъм. Както показа практиката, сценарият за влизане и използването на фондове и програми като САПАРД, ФАР и др., се оказа не много сполучлив, което доведе и до недотам категорични позитивни крайни резултати.

Последните десетина години ясно се открои и тенденцията за създаване на различни по характер граждански структури за развитието и подпомагането на екологичния туризъм. В момента в страната има няколко национални и регионални сдружения с претенции за сериозен принос. Към редица общини са създадени и местни съвети по туризъм със същата цел. Бавно и сигурно, всеки намира мястото си: държава, органи за местно самоуправление, национални и регионални НПО.

Нови възможности ще предостави и подходът ЛИДЕР, респ. местните инициативни групи (МИГ). Това в много голяма степен важи и за община Чипровци (в частност с. Превала). Настоящият проект може да стане съществен конкретен елемент в стратегията за развитие на съответната МИГ-ова територия – неговата реализация ще доведе до сериозно нарастване на различни частни инициативи. Освен по схемата ЛИДЕР–МИГ, проектът може да бъде реализиран и чрез кандидатстване по Мярка 313, с която се обезпечава устройването и въвличането в туристическия оборот на нови атрактивни маршрути, места и райони.

Вече е налице ясно изразена тенденция за диверсификация в предлагането чрез формиране на максимално комплексни местни, регионални и национални туристически продукти с акцент върху екологичния туризъм.

За съжаление, тенденцията за увеличаването на дисбаланса между предлагането и търсенето на услуги засега не е преустановена. Очакванията за по-добро естествено регулиране са свързани със следващата стъпка на интегрирането на страната ни в ЕС, като национална цел и предизвикателство.

В смисъла на гореотбелязаното, изграждането на Нископланински ландшафтен парк „Широка планина”, непосредствено и северно от село Превала, община Чипровци, ще представлява важна стъпка в развитието не само на регионалния, но и на националния екотуризъм.