Община Драгоман І. Анализ на съществуващото положение Разположение и физико-географски особености

3.2 Културни институции

На територията на община Драгоман са регистрирани 5 читалища – гр. Драгоман, с. Габер, с. Калотина, с. Несла и с. Големо Малово

• 
  Библиотечна – 6 библиотеки
  
• 
  Художествена дейност – 4 танцови състава и 4 вокални групи
  
• 
  Детска танцова школа и школа за модерен балет
  
• 
  Клубна дейност – Радио-клуб “Драготон”, Кино-клуб “Мелдия”, Клуб на хумора и шегата “Драгостен”
  
• 
  Кръжочна дейност – “Роден Край” и “Млад художник”.
  

В общината функционира и Младежки център “Нишава”. Основната дейност на центъра е свързана с организирането на семинари, курсове, екскурзии, спортни мероприятия и др.

Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум, след превземането на София през 809г. Няколко века по-късно, когато България е под скиптъра на Асеневци, икономиката бележи подем и се създават условия за строежи на крепости и черкви. В община Драгоман черкви от този период са “Св. Св. Петър и Павел” в с. Беренде, “Св. Николай” – с. Калотина, “Св. Георги” - с. Чепърлянци, Мало Маловския и Разбоишкия манастир. Те са ценни не толкова като паметници на черковната архитектура, а по-скоро като живописни шедьоври. Монументите от ХІІІ и ХІV век са съкровища от живописното наследство на нашия народ.

С превземането на София в края на ХІV век, под османско робство пада и Драгоманският край. За първи път името Драгоман се среща в турски данъчен регистър от ХV век. През 1689г. и 1735-1745г. се водят две войни между Турция и Австрия и много от сблъсъците са в района на Драгоман. През този период хайдутството взема големи размери. Тук минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода. През този период се построяват и няколко култови сгради, най-съществената от които е манастирът в с. Неделище. Построен е през 1846г., а шест години по-късно в него се открива и първото килийно училище в общината. Черквата на манастира “Св. Атанасий Александрийски” е уникална с каменните си релефи.

Драгоман е освободен от османско робство на 1 август 1878г., когато по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878г., районът е предаден от руските на българските власти.

Съединението на България на 6 септември 1885г. не намира одобрение, както от Русия и Австро-Унгария, така и от съседните държави. Следва Сръбско-българската война. Бойните действия се водят в околностите.


3.4 Здравеопазване
След осъществяване на здравната реформа през 2000 година, поликлиника Драгоман и другите здравни заведения на територията на общината са закрити. След този преломен за здравеопазването етап, населението на общината се обслужва от четири лични лекари и петима стоматолози . Няма болница, медицински център или звено за спешна медицинска помощ. Личните лекари и стоматолози практикуват в кабинетите на бившата поликлиника Драгоман и здравните служби по населени места.

За задоволяване на потребностите от здравно обслужване на населението, общинска администрация е отдала свободните помещения на практикуващи лекари от София и медицинските центрове Годеч и Сливница.

Неразработена е екотуристическата инфрасруктура. Пешеходните маршрути са с немаркирани пътеки. Благодарение на доброволци от Сдружение за дива природа – Балкани има изградено опознавателно мостче, водещо до укритие за наблюдение на птиците, населяващи Драгоманското блато.

Любителите на екстремни спортове могат да се качат на парапланер на Чепън, едно от най-подходящите места за този вид спорт. В село Калотина има база за риболов с 8 легла.

Туризмът се очертава като една от потенциалните сфери за развитие на общината. Налице е политическа воля на местно ниво за провеждането на ефективна политика, обуславяща развитието на туризма като фактор за устойчиво икономическо и регионално развитие.

• 
  Отдаване на концесии на публична общинска собственост
  
• 
  Продажба /отдаване под наем/ на частна общинска собственост
  
• 
  Участие на общината с наличен капитал в смесени акционерни дружества.
  

• 
  Откриване на нови работни места, с цел подобряване жизнения стандарт на населението
  
• 
  Повишаване икономическата самостоятелност на общината
  
• 
  Намаляване зависимостта й от държавни субсидии
  

• 
  “Драгоман – ЕЛ” ЕООД за производство на електромери
  
• 
  “Балкан-Драгоман”- фабрика за текстил
  
• 
  Мина “Бели брег” в село Габер за добив на въглища
  
• 
  “Гумипласт - ЕКО” ООД в село Габер за преработка на стари автомобилни гуми.
  

• 
  Дребна и разпокъсана собственост с много собственици
  
• 
  Липса на средства при голяма част от земеделските стопани за обработка на възстановената собственост
  
• 
  Големият брой наследници създава проблеми на желаещите да обработват земята под аренда или под наем
  

На територията на общината се отглеждат 450 крави, от които се произвежда около 110т. краве мляко. Намалял е броят на овцете за сметка на козите, като средният млеконадой за овцете се движи около 70 - 80 литра, а за козите 140 - 150 литра за лактация.

Една от основните цели на общината през последните години бе разработването и утвърждаването на автобусния превоз, като алтернатива на по-скъпия ж.п. превоз.

Утвърдени са общински автобусни линии, по които се извършват превози между отделните населени места на територията на общината. Открити са и междуобластни автобусни линии, които свързват населените места в общината със столицата и други съседни общини.

На територията на общината има изградени 109.70 км. ІV-то класни пътища, като голяма част от тях имат нужда от неотложен ремонт, за да изпълняват своите функции нормално.

Съобщителната инфраструктура в град Драгоман е на задоволително ниво. Има покритие на мобилните мрежи. За останалите села има само частично покритие или липсва такова. Въвежда се интернет в град Драгоман и има изграден интернет клуб.

Телефонна мрежа:

• 
  населени места, в които има изградени телефонни постове: гр. Драгоман, с. Калотина, с. Василовци, с. Габер, с. Владиславци, с. Голямо Малово, с. Мало Малово, с. Несла, с. Ново бърдо, с. Раяновци, с. Табан, с. Цръклевци, с. Чорул.
  
• 
  населени места, в които има един телефонен пост (намиращ се в кметството) : с. Беренде извор, с. Беренде, с. Вишан, с.Горно село, с. Грълска падина, с. Круша, с. Летница, с. Прекръсте, с. Цацаровци, с. Чуковезер, с. Ялботина.
  
• 
  Населени места без телефонна връзка: с. Долна Невля, с. Долно ново село, с. Дреатин, с. Камбелевци, с. Липинци, с. Начево, с. Неделище, с. Чеканец, с. Чепърлянци
  

• 
  град Драгоман - напълно изградена.
  
• 
  с. Габер - частично изградена.
  
• 
  с. Калотина – частично изградена с проект за пълно изграждане.
  
• 
  с. Василовци и с. Цръклевци - има изградени улични чешми за обществено ползване, финансово обезпечени от общината.
  

В района няма недостиг на вода. Има изградени чешми за обществено ползване от собствени водоизточници.

Канализацията е частично изградена в град Драгоман и село Габер. В другите села няма канализационна система. Предстои изграждането на канализация в останалата част на Драгоман, централен отходен колектор и поставяне на биологично стъпало за пречистване на фекално-битовите води преди заустването им във водоприемника - Драгоманско блато.

6.Финанси
На територията на общината функционират клонове на ТБ “Биохим” АД и “Банка ДСК” ЕАД. В сградата на митница Калотина и Митническо бюро са открити офиси на ТБ “Булбанк” клон “Аксаков”. В тях са съсредоточени дейности по разплащане и обслужване на депозити на граждани и фирми. Широко застъпена е кредитната дейност, като се прердлагат различни по срок и видове кредити за граждани и частни земеделски производители.

7. 
   Природна среда
   

В цялата област е развита почвената ерозия, поради което на много места почвите са измити и пейзажът навява униние с образувалите се урви, сипеи, срутища и суходолия.

• 
  река Бурелска води началото си от потоците и кладенчетата около с. Брусник. Получава води от Озарановска река, Радуловска река, Бахалино – Камбелевска река, която събира водите от чешмите и кладенците в с. Ярловци и с. Чуковезер, Чорулски поток, извора при “Банята” и река Калугерица при село Несла, които са десни притоци и рекичката Мала Раковица, барите от село Цацаровци, Чеканска река, Новоселска река – най-голям приток и Невлянска рекичка, като леви притоци.
  

• 
  Река Нишава е най-голямата река в община Драгоман. Началото ú започва от югоизточния склон на връх Ком. Речните ú води в отминали геоложки времена са издълбали в планинската гръд красиво ждрело дълго 12 км., между селата Разбоище и Калотина. В тази част реката е бавна, тиха и пълноводна при валежи и топене на снеговете. Бавна е поради многото меандри и малката денивелация. Десни притоци са Станянската река – понор, вливаща се до Разбоишкия манастир, Чепърлянската рекичка, пресъхваща лете и потока от карстовия извор над село Беренде извор. Леви притоци са р. Дракул, вливаща се до Разбоище и пресъхваща през лятото, р. Ежовица, вливаща се при село Калотина с нейния приток р. Летница, също пресъхваща лятно време.
  

В храстовите синузии като доминанти в отделни микрогрупировки участват видовете Обикновен глог (Crataegus monogina), Трънка (Prunus spinosa), Шипка Rosa canina, Повет (Clematis sp.),), Леска (Corilus colurna), Обикновен явор (Acer pseudoplatanus), Бук (Fagus silvatica), Ела (Abies alba), Смърч (Picea abies), Черен бор (Pinus nigra), Бял бор (P. silvestris) и др.

Тревната покривка е най-разнообразна: цветя, билки и гъби. Наред с познатите билки и цветя, тук се срещат и по-редките видове ,някои дори включени в “Червената книга” на България.
Най-интересни за науката са “Чепън” и местността “Блатото” в подножието му.

Видове, срещани в Местността “Блатото” :

Д.Природни обекти

• 
  пещерата “Темната дупка”, намираща се в близост до село Липинци и на около половин километър от махала “Бачийще” над с. Беренде извор. Дълга е 425м. и е усеяна с разнообразна пещерна украса – сталактити, сталагмити, прегради, езерца и ванички, пещерни бисери, каменни лилии и други характерни образувания. Тя е обявена за природна забележителност със заповед № 2810 /10. 10. 1962г. на ГУГ при Министерски съвет.
  

В пещерата е установена една от най-богатите пещерни фауни. Типичните пещерни животни са триглобионтите. На места може да се види и прилепен тор, но в много малки количества, което говори, че прилепите са малко на брой. При входа на пещерата се намират и вкаменелости - миди и насекоми.

• 
  скален мост “Дупник” – карстово образувание, намиращо се високо във варовиковите скали, западно от с. Беренде. Отворът на този мост е с размери 4-5 метра.
  
• 
  Вековни дървета – около с. Беренде се намират по – голяма част от тях, като най – впечатляващото е с обиколка на дънера около 8м.
  
• 
  Варовиковото възвишение Чепън – естествена ботаническа градина на открито. Там е уникалното находище на Урумово лале (Tulipa urumoffii) и много други растителни видове, които са български и балкански ендемити.
  
• 
  Драгоманското блато – единственото в България с карстов произход, което му придава особено природозащитно значение. Заедно с влажните ливади от град Драгоман до с. Църклевци, то е обявено за Орнитологично важно място. То и областта “Чепън” са определени за представително местообитание от европейско значение за опазване на биологичното разнообразие (програма CORINE Biotopes).
  
• 
  Малките пещери по южния склон на Чепън. Най дългата, от които е 34,5м. при денивелация +7м.
  

Изключитело ценните природни обекти определят голямата стойност на района в национален мащаб. Високите скални откоси по окарстения терен, карстови форми и образувания привличат вниманието на алпинисти, делтапланеристи и пещерняци, а неизследваните терени - на археолози и ботаници. Красивият пейзаж и почти недокосната природа дават предпоставки на общината да се превърне в един привлекателен кът за планински туризъм.

7. 
   Нормативни актове
   

• 
  Закон за собствеността
  
• 
  Закон и правилник за общинската собственост
  
• 
  Закон и правилник за държавната собственост
  
• 
  Закон за устройство на територията
  
• 
  Закон за местното самоуправление и администрация
  
• 
  Закон за опазване на околната среда
  
• 
  Закон за държавния бюджед на РБ
  
• 
  Постановление № 30 от 06.02.2004 за изпълнение на държавния бюджет на РБ за 2004г.