Община нова загора за развитие на читалищната дейност в Община Нова Загора



Дата25.02.2018
Размер146.89 Kb.
#58982



ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА


за развитие на читалищната дейност

в Община Нова Загора

за 2016 г.



Ноември 2015 г.


Въведение
Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Съгласно Закона за народните читалища, те са юридически лица с нестопанска цел, които съхраняват традициите и културата в населените места, работят за развитие на талантите и любителското изкуство, в съответствие с общинския културен календар, реализират проекти и със своята дейност се утвърждават като съвременни културно-информационни центрове. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица, без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.

Целите на народните читалища са да задоволяват потребностите на гражданите, свързани с:

  • развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си;

  • запазване на обичаите и традициите на българския народ;

  • разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата;

  • възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;

  • осигуряване на достъп до информация;

  • уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи;

  • развиване и подпомагане на любителското художествено творчество;

  • организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти, чествания и младежки дейности;

  • събиране и разпространяване на знания за родния край;

  • създаване и съхраняване на музейни колекции, съгласно Закона за културното наследство;

  • предоставяне на компютърни и интернет услуги;

Публичното пространство възприема народното читалище като пример за устойчива културна институция със специфична мисия за съхранение и развитие на традиционните ценности на нацията. Дълбоката взаимовръзка с миналото, с традициите, с образователния процес, културата и благотворителността е в основата на авторитета на читалищата и тяхното легитимиране в обществото. През своята дългогодишна история българското читалище има своята завоювана позиция за работа в подкрепа на общността и през годините е спечелило доверието на хората. Уникален е неговият потенциал да насърчава социалната промяна и да укрепва гражданското общество. Читалищата се уповават на своите корени като национални, социални, културни, образователни и информационни организации и отговарят на предизвикателствата на днешния свят.

Годишната програма за развитие на читалищната дейност в община Нова Загора за 2016 г. е създадена в изпълнение на чл. 26а, ал. 2 от Закона за народните читалища, въз основа на направените от читалищните настоятелства в Община Нова Загора предложения за дейността им през следващата година и е съобразена със стратегическите документи за развитие на общината.

Когато в началото на 90-те години на ХХ в. започнаха демократичните промени у нас, читалищата бяха изправени пред необходимостта да приспособят своята дейност към изграждащите се нови социално-икономически условия, към бързо променящите се ценности и потребности на обществото като цяло. Както повечето български институции и читалищата в общината изпаднаха в криза и някои от тях бяха застрашени от закриване или упадък.

Държавната субсидия намалява значително, което води и до намаляване на кадровия ресурс в читалищата. Задълбочаващото се несъответствие между ресурса и капацитета довежда неминуемо и до свиване на обхвата на дейностите - само до поддържане на библиотека и ограничен брой състави. Липса на управленски капацитет и човешки умения се явяват сериозна пречка за справяне с новата икономическа ситуация.

На територията на община Нова Загора работят активно 33 читалища. От тях две развиват дейност в Нова Загора, а останалите 31 са в селата на общината. Всички те са съдебно регистрирани и са вписани в Регистъра на народните читалища към Министерство на културата. През последните шест години бяха регистрирани две нови читалища – „Надежда – Стоил войвода - 2009” в с. Стоил войвода и „Светлина - 1929” в с. Бял кладенец. Само в три населени места – Научене, Ценино и Крива круша - няма читалища. В селата Кортен и Стоил войвода функционират по две читалища.

Обнадеждаващо е активизирането на читалищата през последните години, което е показател за излизане от кризата и приспособяване към новите условия – доказателство за тяхната устойчивост, легитимност и гъвкавост.


І.Институционално укрепване на читалищата
До 1996 г. читалищата се ръководеха от Наредбата – закон за народните читалища от 1945 г., а от края на 1996 г. с приетия Закон за народните читалища (ЗНЧ). Законът за народните читалища последно бе изменен и допълнен в ДВ
бр. 47 от 22.06.2010 г., бр. 97 от 10.12.2010 г., бр. 68 от 2 август 2013 г.

Приет бе и Закон за библиотеките, обнародван в ДВ от 29 май 2009 г. в сила от 06.07.2009 г., обн. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009 г., изм. ДВ. бр. 74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр. 38 от 21 Май 2010г., изм. ДВ. Бр. 15 от 15 Февруари 2013 г., изм. ДВ. бр. 68 от 2 Август 2013 г.



Със ЗНЧ читалищата получават статут на самоуправляващи се културно-просветни сдружения, изпълняващи не само местни и регионални, но и държавни задачи в областта на културата. Наред с традиционните си културно-просветни функции, те вече имат правото да извършват и допълнителни дейности, подпомагащи основните. Новият статут на читалищата им осигурява големи възможности за реално самоуправление и гражданско участие. В тази насока обаче в много читалища се срещат редица трудности, главно поради недостатъчна компетентност и своевременно реагиране в конкретни ситуации.
Във връзка с това програмата предвижда:

  1. Отдел „Култура, медийна политика и интеграция на малцинствата” на Община Нова Загора, съвместно с Регионалния експертно-консултантски и информационен център „Читалища” гр. Сливен, периодично да организират обучение с председателите и секретарите на читалища за изучаване и прилагане на ЗНЧ и останалите нормативни документи през 2016 година.

  2. Да се разшири спектърът от многостранни инициативи, чрез които гражданите, независимо от образование, пол и социална принадлежност, да получат широк достъп до културни продукти и в най-отдалечените населени места в общината.

  3. Развивайки се в новите условия, читалищата да разширят дейността си извън рамките на обичайната за тях културна сфера и провеждат програми за работа и подпомагане на лицата в неблагоприятно социално положение и малцинствените групи.

  4. Като всестранна и много демократична институционална форма, читалищата да се преоткрият, както за културно развитие, така и за развитието на гражданско общество чрез стимулирането на гражданското участие за задоволяване на културни и образователни потребности.

  5. Активизиране работата на читалищните настоятелства, чрез компетентно познаване на нормативната база и вземане на ефективни и своевременни управленски решения, според конкретната обстановка. Рязко да се подобри качеството на читалищната документация.


ІІ.Финансиране на читалищата
В съответствие с чл. 21 от ЗНЧ, читалищата набират средства от различни приходоизточници – членски внос, културно-просветна и информационна дейност, субсидия от държавния и общински бюджет, наеми от движимо и недвижимо имущество, дарения и завещания и др. Основен източник на средства обаче си остава държавната субсидия, която се отпуска на читалищата чрез общинския бюджет. Понастоящем читалищата са в системата на т. нар. делегирани от държавата дейности. Средствата от държавния бюджет се определят на базата на субсидираната численост, като една субсидирана бройка е обвързана със стандарт, в който са разчетени средства за заплата, осигуровки и веществена издръжка. Общият размер на средствата от държавния бюджет за читалищата от общината през 2015 г. е 412 929 лв. при численост 63 бр., което прави стандарт 6 554 лв. От членски внос сумата е 2 688,70 лв. От наеми и рента са събрани 24 963,10 лв. От дарения са получени 2 950 лв. От такси-библиотека са събрани – 4 019,10 лв., а от други приходи са получени – 21 297,10 лв. Данните са към 30.09.2015 г. след приключване и отчитане на третото тримесечие.

За подобряване финансирането на читалищата през 2016 г. програмата включва:

  1. Редовно и ритмично събиране на членския внос. ЗНЧ налага това изискване с цялата си тежест, предвид задължителните отчетни събрания през годината. За редовен член на читалището с право на глас се счита лице, което си е платило членския внос за годината.

  2. Увеличаване на членската маса на читалищата. След промените и допълненията в ЗНЧ през 2010 г. бяха пререгистрирани всички читалища до м. юни 2010 г. с приемане на нов Устав и завишен минимум на читалищните членове /от 30 на 50 за селата/ и /от 100 на 150 за градовете/. Тенденцията за задържане на членовете и привличането на нови и през 2016г. остава основна задача на читалищните настоятелства. Не само заради финансирането, но и с цел разширяване на социалната база на читалищната институция.

  3. Допълнително финансиране от културно-просветна дейност, чрез предлагане и реализиране на качествен културен продукт, организиране на курсове и школи, копирни и печатарски услуги и др. спомагателни дейности, в съответствие със законите. Средствата от подобни дейности, съгласно ЗНЧ могат да се използват само за основните дейности на читалището, но не и за заплати и възнаграждения. През последните две години възможностите за този род допълнително финансиране нарастват с включването на читалищата по програма „Глобални библиотеки – България”, която е съвместна инициатива на Министерството на културата и ООН. Читалищните настоятелства на тези читалища, които са включени в програмата, следва да имат в предвид това при разработването на програмата за развитие през предстоящата година.

  4. Актуализация на наемите от движимо и недвижимо читалищно имущество, в т.ч. и отдадените за обработка от арендатори и фермери читалищни земи.

  5. При организиране и провеждане на по-значителни културни прояви и празници в населените места, читалищните настоятелства да търсят допълнителни източници на средства чрез дарения, завещания и благотворителност. Това следва да бъде обект на разработка при изготвяне на годишната програма на всяко читалище.

  6. В съответствие с чл. 26а ал. 2 и 3 на базата на направените предложения от председателите на читалищата, годишната програма за развитие на читалищната дейност се изпълнява въз основа на финансово обезпечени договори, сключени от кмета на общината. На практика това означава създаване, предлагане и реализиране на културен продукт, срещу финансиране от общинския бюджет.

В тази връзка с оглед икономическата конюнктура и мерките за преодоляване на финансовата криза, програмата предвижда дофинансиране на читалищни дейности от общинския бюджет, както следва:


  • Великденски фолклорен събор и конкурс „Минчо Недялков”

с. Еленово, НЧ „Светлина - 1908” - 1000 лв.


  • Национален преглед на многогласните хорове и групи за народно пеене

с. Кортен, НЧ „Светлина - 2000” - 500 лв.


  • Национален преглед на любителските селски театри

с. Кортен, НЧ „Светлина - 1872” - 500 лв.


  • Детски фолклорен фестивал „Ружа Пенева”

с. Стоил войвода, НЧ „Искра – 1875” - …………………………………500 лв.


  • Общински песенен конкурс „Глас на Нова Загора 2016”

гр. Нова Загора, НЧ „Д. П. Сивков – 1870” - 2 000 лв.


  • 138 г. от Освобождението на гр. Нова Загора от османско владичество

гр. Нова Загора, НЧ „Напредък - 2001” - 200 лв.


  • 138 г. от Освобождението на България от османско владичество

гр. Нова Загора, НЧ „Д. П. Сивков – 1870” - 300 лв.


  • 139 години от клането в с. Любенова махала през Руско-турската освободителна война

с. Любенова махала, НЧ „Светлина – 1862” - 500 лв.


  • 15 г. НЧ „Напредък - 2001”

гр. Нова Загора, НЧ „Напредък - 2001” - 200 лв.


  • 85 г. НЧ „Развитие - 1931”

с. Дядово, НЧ „Развитие - 1931” - 200 лв.


  • 110 г. НЧ „Стоян Омарчевски - 1906”

с. Омарчево, НЧ „Стоян Омарчевски - 1906” - 200 лв.


  • 90 г. НЧ „Никола Й. Вапцаров - 1926”

с. Пет могили, НЧ „Никола Й. Вапцаров - 1926” - 200 лв.


  • 85 г. НЧ „Искра - 1931”

с. Сокол, НЧ „Искра - 1931” - 200 лв.


  • 90 г. НЧ „Никола Й. Вапцаров - 1926”

с. Съдиево, НЧ „Никола Й. Вапцаров - 1926” - 200 лв.


  • 90 г. НЧ „Никола Й. Вапцаров - 1926”

с. Съдийско поле, НЧ „Никола Й. Вапцаров - 1926” - 200 лв.

…………………………………………………………………………Общо: 6 900 лв.



ІІІ. Библиотечна дейност
Библиотечната дейност е една от основните в читалищата. Тук именно се поддържа широката мрежа от т. нар. публични библиотеки в общината. Библиотечния фонд на общината е 366 455 библиотечни единици, като само читалищната библиотека в Нова Загора разполага със 121 707 заглавия.

По своя състав читалищните библиотеки са доста разнородни. Съществува известен брой от тях, които поддържат на сравнително добро ниво обновяването на книжния фонд и читателския интерес. В същото време съществуват и читалищни библиотеки , които имат не само малък по обем книжен фонд, но същият е морално и физически остарял. Откроява се тенденция за намаляване на читателите, като причините са основно демографски и икономически.

Интересът към книгата постепенно отслабва и поради навлизане на новите технологии и предпочитанието на електронните медии и интернет. Читалищата са принудени да отделят нищожни средства за закупуване на нови книги, което е недостатъчно за поддържане на читателския интерес.

С изключение на читалищната библиотека в Нова Загора, картината на посещаемостта в читалищните библиотеки е пъстра. Показателен е фактът, че се наблюдава доста широк диапазон във възрастовите граници на читателите. В обобщено процентно отношение за селата, читателите на ученическа възраст са около 55%, нарастват читателите в пенсионна възраст – 40 % и само 5% са читателите в активна работна възраст. От своя страна това предопределя и пълняемостта и обновяването на книжния фонд.


За повишаване ефективността на работата на читалищните библиотеки през 2016 г. следва да се направи следното:

  1. За комплектоването и опазването на библиотечния фонд, читалищните библиотеки да водят редовно и съгласно изискванията за деловодене необходимите документи и пособия – библиотечен дневник, ежедневна статистика, инвентарна книга, а при наличието на компютър и принтер и програма за заемане на книги.

  2. Със съдействието на общинска администрация и Регионална библиотека гр. Сливен да се използват всички възможности за включване на библиотекарите от общината в обучения, свързани с проблемите на библиотечното дело. Специално внимание да се обърне на воденето на библиотечната документация, на нормативните документи и правилата при предаване и приемане на библиотечния фонд.

  3. Да се търсят възможности и средства за компютъризация и въвеждане на интернет в читалищните библиотеки. Само по този начин те могат да изпълняват ролята си пълноценни информационни центрове в населените места. В тази връзка Общинска администрация, чрез своя специализиран отдел да предприеме необходимите мерки за включване на допълнителен брой читалищни библиотеки към програма „Глобални библиотеки – България.” или по други програми/проекти на национално ниво, които предоставят възможност за подобряване на условията в библиотеките в тази насока.

  4. С участие в проекти и програми, чрез спонсорство и дарения да се обновява книжният фонд в зависимост от читателския интерес.

  5. Да се активизира културно-масовата работа в библиотеките чрез нови съвременни форми за привличане на нови читатели. Обсъждане на книги, срещи с литературни творци на регионално равнище, тематични изложби на книги, които да навлязат в календара на културните събития на селските читалища. Необходимо е да се създават условия за интензивно развитие на разнообразни форми на обучение, целящи активно взаимодействие с младите хора и децата (курсове, школи, ателиета, работилници, летни читални и др.). В това отношение да се популяризира примерът на някои читалища от селата през летните месеци за работа с деца, които прекарват ваканцията на село.



ІV. Любителско творчество
Почти във всички читалища съществуват и развиват дейност различни по своя обхват и жанр любителски формации. В голямата си част това са основно фолклорни състави – хорове, певчески групи, групи за изворен фолклор, танцови състави. И тук обаче се намесват фактори от типа на демографската характеристика и възрастовия профил на населените места. Младите хора участват предимно в танцовите и малките певчески формации. Във фолклорните групи и групите за стари градски песни преобладават хората в пенсионна възраст. Наличието на предимно възрастно поколение в отделни села предопределя и свиването на спектърът на поддържаните и развивани форми на любителско творчество.

Независимо от това трябва да се подчертае, че успехите на тези формации са безспорни и общината разполага с певчески колективи, които са на национално ниво. Доказателство за това са десетките спечелени призови места, отличия и награди от Национални и регионални фестивали и прегледи през 2015 г. Мнението на големите специалисти в областта на фолклора и любителското изкуство е, че това, което прави Община Нова Загора в тази насока, е уникално и затова резултатите са на лице.


За развитието на читалищното любителско творчество да се предприемат мерки по отношение на:

  1. Привличане на специалисти в музикалното и певческо изкуство за художествени ръководители на читалищни певчески формации с оглед подобряване качеството на културната продукция и постигане на по-добри резултати в изявите на формациите.

  2. Периодично обучение на художествените ръководители с цел повишаване на тяхната квалификация и методика на работа с формациите.

  3. Разкриване на школи, кръжоци и клубове по интереси към читалищата за привличане на децата и младите хора към читалищното дело.

  4. Създаване на условия и възможности за изява на читалищните формации и талантливи изпълнители, чрез разнообразни концертни прояви и обогатяване на културният календар на читалищата с взаимно гостуване по повод на различни местни празници и събития.

  5. Търсене на възможности за жанрово разнообразие на любителското творчество в някои читалища, където има потенциал и средства за това. Показателен е фактът от необходимост за възраждане на любителските театрални форми в някои читалища с традиции в близкото минало.



V. Кадрово обезпечаване на читалищата
За отстраняването на слабости, свързани с кадровото обезпечаване на читалищата, програмата предвижда:


  1. Общинският съвет да препоръча на читалищните настоятелства въвеждането на конкурсно начало при назначаването на лица на овакантени читалищни длъжности с присъствие на общински съветници или длъжностни лица от общинска администрация.

  2. Новоназначените библиотекари да прекарват двуседмичен стаж в определената общинска библиотека.

  3. С провеждането на отчетните събрания на читалищата в началото на годината, по възможност читалищните настоятелства да претърпят качествени промени, като се попълнят с активни, оптимално образовани и интелигентни млади хора с афинитет към читалищното дело.

  4. Да се активизира дейността на читалищните настоятелства, чрез редовен организационен живот за своевременно решаване на възникнали проблеми. В трудни ситуации да се търси компетентната помощ на специализирания отдел и специалисти от общинска администрация.

  5. Дейността на читалищните настоятелства да се насочи към засилване на обществената роля и устойчивост на читалищата, към извеждане на нови модели на развитие на взаимоотношение с местните общности, активизиране на обществения интерес към читалищата и подкрепяне на местните власти в създаването на благоприятна среда за функциониране на читалищата.


VІ. Материална база
Като цяло читалищата разполагат с богата материална база, която включва сграден фонд и оборудване. Сградите на повечето читалища са строени в средата на ХХ век, поради което всички се нуждаят от големи инвестиции за осъвременяване и ремонт. Всички читалища, с изключение на читалището в с. Каменово са актувани като общинска публична собственост, която по смисъла на ЗНЧ и Закона за общинската собственост е предадена за ползване и стопанисване на читалищните настоятелства. От своя страна това натоварва читалищните ръководства и с грижата за поддръжката и модернизацията не само на оборудването, но и на материалната база.

През 2015 г. беше направен основен ремонт на НЧ „Деско Кръстев – 1902”, с. Асеновец и частичен – на НЧ „Светлина – 1908”, с. Еленово, въпреки това значителна част от читалищните салони в общината се нуждаят от спешно преоборудване. От осъвременяване се нуждае и наличният инструментариум и съоръженията на читалищата в общината. Средства за ремонт на сгради на читалища ще бъдат включени в Бюджет – 2016 г. на Община Нова Загора, по Решение на Общински съвет – Нова Загора.



Заключение
Тази програма е стъпка в осъществяването на насоките за превръщането на читалищата в модерни, многопрофилни и многоцелеви центрове за култура и образование на територията на община Нова Загора. Като се има предвид широкия спектър от дейности, които развиват читалищата и приноса им за обогатяване на цялостния културен живот, Общината ще подкрепи да ги подкрепя, с цел изграждане на ефективна институционална мрежа с устойчив характер.

Програмата за развитие на читалищната дейност в община Нова Загора за 2016 г. има отворен характер, което означава, че може да бъде допълвана и коригирана в зависимост от настъпилите промени и обстоятелства. Тя е реална и изпълнима, което ще доведе до желаните резултати.



Читалищната дейност е всеобхватна, но акцентите следва да бъдат поставени на институционалното укрепване на читалищата, усъвършенстване механизма на финансиране и разширяване на съдържателния и социалния обхват на читалищната дейност за привличане на по-широк кръг от населението.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница