Община самоков п р о е к т адаптиране на археологически паметници за нуждите на културния туризъм в община самоков

Ако в близкото минало България и Балканите изобщо, бяха граница между две системи – Източна и Западна, то сега границата е между Изтока и Запада – граница на друго ниво – не само географска, но и културна. Това е граница, която трябва да бъде отворена.

Историческото развитие на Балканския регион винаги е било динамично, от дълбока древност до съвременността. Тези територии са били в състава на световните империи или са били арена на действия, определени от техните интереси. Това е един от факторите за богатата и разнообразна културна идентичност. Доскоро Балканите бяха terra incognita в представите на обикновения западен човек. Затвореният характер на социалистическата система отреди на държавите от Изтока незавидното”екзотично” положение. Сега, в новите условия на демокрация и глобализация, имаме още по-голямо предизвикателство – да открием, да покажем на света себе си. Да напомним на тези, които са забравили и да научим тези, които не знаят, че люлката на цивилизацията, на духовната и материалната култура е именно тук – на Балканите и те винаги са били Началото на Европа.

През последните години икономическите трудности спъваха твърде сериозно хуманитарната сфера. Средствата за наука и образование бяха символични. Стратегиите за реформи в тези направления се лутаха между буквално копиране на чужди модели и “новаторство”, създадено от хора без опит и виждания. Повече от двадесет години трябваше да минат, докато администраторите проумеят важността, ползата и целесъобразността от влагането на средства за образование и наука. Докато в миналото се изсипваха средства за развитие на тежка и химическа промишленост, изкуствено се поддържаха и цели структури от икономиката на страната, грижата за опазване на културното наследство бе винаги на по-заден план. През последните 15 години борбата за физическо оцеляване на българина и промяната на стопанските и икономическите принципи в условията на демокрацията съвсем заличиха проблема за отстояване на историческата ни и културна самобитност. Показателни в това отношение бяха приоритетите на стотици проекти, финансирани от една или друга международна фондация, които бяха отворени само и единствено към малцинствата. Сякаш социално-битовото и евроинтегриране на малцинствените бе единственият проблем на България. В това именно време започна поголовното унищожаване на паметници на културата и културни институции. Изличиха се от лицето на земята археологически резервати и исторически светини. Камък върху камък не остана от десетки крепости и древни светилища из страната, оцелели иначе през вековете и отстояли на няколко нашествия. Огромни количества движими археологически паметници безвъзвратно изчезнаха от България, за да потънат в частни колекции на Запад срещу смешно малко или страшно много пари. Имената на Желязко Демирев – Императора и Митко Станков – Бузата придобиха легендарен ореол, заради незаконните колекции и контрабандни канали, докато българските археолози ставаха за смях с това, че винаги са след иманярите. Това бе времето, в което родните политици не искаха да си извадят главите от пясъка, да се огледат, или дори да видят какви са законодателствата не на кой да е, ами само на Гърция и Турция. Май на никого от тях не бе направило впечатление, че споменатите съседни държави върху базата на своята къде реална, къде поизмислена история и археологически забележителности, са изградили огромен дял от своята икономика и държавна политика.

Всеки знае, че народ без минало няма бъдеще. Дали нещата са се променили не зная, но фактът, че вече все по-отговорно се говори за бъдещето на българската наука и започва да се работи за нейното въздигане, е един добър знак.

И сега икономическите трудности не са решени, но сме свидетели на активна проучвателска работа. Почти ежедневно биваме информирани за нови и нови открития. Истинско оживление се забелязва отскоро, откакто се заговори за инфраструктурни проекти, или проекти, които имат за цел експониране на културно-историческото наследство за експлоатация в сферата на туризма. Невероятно богатото на археологически открития лято на 2004 г. се оказа право пропорционално на вложените материални средства и интелектуални усилия.

Ситуацията в Самоковския край в това отношение е сложна. Археологическата карта на региона продължава да е непозната не само за обществеността, но и за наличните структури в сферата на туризма. Досега интересът към историята на града и общината бе съсредоточен към представеното в залите на Историческия музей в града. Малката музейна площ не може да побере и експонира богатите музейни фондове. Тази сбирка се създава от началото на ХХ в., а сградата на музея е от 1941 г. От 65 години насам действащата експозиция представя града само от времето на Българското възраждане, при това твърде ограничено. Други музейни обекти в града са Байракли джамия и Сарафската къща. Културна забележителност представляват и петте православни храма. Всички те са прекрасни паметници с историческа , архитектурна и художествена стойност, разкриващи богатото етнокултурно и конфесионално многообразие в Самоков. Обиколката на града и посещението на тези музейни топоси е от десетилетия експлоатирано мероприятие и намалелият посетителски интерес показва, че трябва да се търсят нови форми за задоволяване на интереса на туристите и гостите на града към традиционната култура и археолого-историческите дадености на региона.

Това , което хората отвън не знаят и не могат да видят, е, че Самоковско е богато не само на история от времето на Възраждането, но и на древни култури. Самоков не е град, възникнал около османското нашествие. Той град твърдина на християнството и металургията, град, чиито корени следва да дирим около края на Римската империя. През последните години работниците на Исторически музей – Самоков са регистрирали близо сто археологически обекта, датирани в широките хронологически граници от Праисторията до Късното средновековие. Действително, състоянието в което се намират, е повече от отчайващо. Липсва каквато и да е социализация – трудна достъпност, никаква маркировка за недвижим паметник на културата, и най-страшното – поголовно разрушаване от иманяри. Сега, с влизането ни в Европейския съюз, се възраждат надеждите и за по-цивилизовано отношение към старините ни. С новите идеи за екология и култура и с вижданията за паралелно развитие на туризма и културата, на преден план излизат концепции за създаването на музеи на открито, архитектурни и археологически резервати и тяхното вписване в туристическите маршрути и програми.

Смятам, че точно сега е моментът и Самоков да се включи в т.нар. “Туристическа археологическа карта на България”.

Физико-географските и климатични дадености на района са отдавна оценени и превръщат Самоков в притегателен център за курортисти, спортисти и планинари.

Границите на Самоковското поле се маркират на северозапад и запад от планините Витоша и Плана, на североизток и изток от Лозенската и Вакарелската планина, Септемврийски рид, Шипочански и Шумнатишки рид. В южна и югозападна посока са планините Рила и Верила. Средната надморска височина на котловината е 950 м, а площта – 185 кв.км. Независимо, че е обградено с планински вериги, котловината не е изолирана от съседните области. Чрез Урвишкия проход има достъп до Софийското поле, а чрез Клисурския – до Дупнишкото. Проходите Момина клисура и Ушите водят към Пловдивското и Ихтиманското поле. Районът е богат и на води – обикновени и геотермални. През полето текат реките Бистрица, Палакария и Искър, а минерални извори има в околностите на Белчин бани и близките до Боровец градове Долна баня и Костенец. Изобилието на пасища, гори, води и рудни залежи правят в миналото това място удобно за животновъдство и железодобив. Историческите сведения и археологическите находки подкрепят тезата за усядане и заселване на района още в Предисторическата епоха .

Следвайки общия закономерен ход на историята, Самоковския район е изминал през хилядолетията свой своеобразен, оригинален исторически път. Посочените благоприятни физико-географски условия улесняват ранната поява на човека и благоприятстват за неговото развитие. Наистина, данни за палеолитни и мезолитни обиталища до момента липсват, но това може да се обясни с две причини.

От една страна, степента на проученост – системно изследване върху тази област не е правено и е възможно данни за тези епохи да не са открити. По-логичната и съществена причина е самата природна даденост – те не биха могли да съществуват на тази висока надморска височина. Вероятно затова най-ранните археологически материали са свързани с епохите на Късния неолит и Ранния енеолит – време, в което човекът е направил една голяма цивилизационна крачка напред. Със своя обогатен жизнен и практически опит той е могъл да се приспособи към по-различните условия на живота, изправен пред необходимостта от усвояването на метала. Първите научни податки за открити археологически находки и структури в Самоковския регион са от 30-те години на ХХ в. Досега са регистрирани 7 праисторически обекта, всичките по поречията на р. Палакария и яз. “Искър”. Техният характер не предполага наличие на архитектурни, фортификационни и гробнични съоръжения, които да бъдат интересни за неспециалиста и обикновения турист. Липсват атрактивни мегалитни паметници или обработени от човешка дейност скални ниши или образувания, подходящи за експониране и туристическо посещаване.

Следващата епоха, с документирани множество археологически движими и недвижими паметници на културата, е тракийската. Обобщените резултати от регистрираните чрез теренни обхождания и археологически сондажи обекти от началото – средата на I хил.пр.н.е. доказват присъствието и развитието на една интересна и специфична култура на местното тракийско население.

В създаващата се археологическа карта на района до момента са регистрирани 13 културни топоса, разделени по функционалната си същност на селища и некрополи. Спецификата на тракийските селища в Самоковския район също не предполага видими над нивото на терена останки. Жилищата са били с дървени и землени конструкции, които в стратиграфските пластове са трудно доловими. Каменната архитектура от това време тук е непозната. Селищните образувания са временни и нетрайни, което още веднъж доказва, че са създавани там, където е добивана руда и е произвеждано желязо, след което са били премествани при други залежи.

Определено най-видими и значими останки от тракийската култура са некрополите. Погребенията в некрополите са един изключително важен източник на информация, осветяващ редица страни от социално-икономическия и религиозен живот на древните общества. Съществуващи по принцип в логическа връзка, селищата и некрополите не винаги могат да бъдат функционално обвързани при наблюдение на терена. Имайки предвид отдалечеността на епохите във времето, природните въздействия върху терена, както и трудовата дейност на човека, този факт става обясним.

Характерни за Самоковско са могилните некрополи, почти винаги обединени в комплекс от няколко могили, разположени близо една до друга. До сега са регистрирани 4 тракийски некропола. Проучени археологически са само няколко могили, които разкриха донякъде култовата практика на местните траки. За съжаление, тук каменни или тухлени гробници, подобни на тези от “Долината на царете” при Казанлък не се откриха. И научно проучените, и разкопаните от иманяри могили представляват землен могилен насип върху определено сакрално или символично място. Запазено погребение с трупополагане или трупоизгаряне не е открито. Използвани са други култови практики, като ограждане с камъни, полагането на дарове (най-често керамични съдове), полагане на култови фигури (каменни или керамични) и др.

Разкопаването на могили винаги разпалва иманярските страсти. Това са най-застрашените археологически обекти. Отдалечеността на некрополите от съвременните селища ги прави лесна плячка за престъпните набези. От експозиционна гледна точка, този тип паметници също не биха представлявали туристическа атракция.

В разглеждания по-горе дял е видно, че територията на Самоковския регион е била активно обитавана от траки. Развитието на металургията превърнала района в значим център през следващата епоха.

През 45 г. от н.е. Римската империя създава провинция Тракия, като обединява земите между Балкана и Егейско море. Нуждите от метал стават още по-големи, което естествено прави Самоковското краище стратегически важно. Свидетелство за това са по-ранните тракийски селища, които продължават своя живот и в тази епоха, а така също и новосъздадените поселения. Археологическите проучвания и теренните обхождания доказват, че специфичната местна физико-географска структура е привличала многобройно население, живеещо предимно от рудодобив.

В археологическата карта на Самоков и региона са регистрирани най-много обекти от Римската и Късноантичната епоха, като освен селища (24) и некрополи (18), вече има и фортификационни съоръжения – крепости (10), пътища (4), раннохристиянски базилики (5), светилища (2) и обществени сгради (1). За съжаление, в по-голямата си част, тези обекти са откриваеми само при археологически разкопки. Солидната каменна и тухлена архитектура предполага запазването на повече останки от античните сгради и съоръжения. Съществен проблем при тях обаче е, че попадат в голяма степен под терена на съвременните селища или в обработваемите земи на частни стопани. Това е една от причините за тяхното унищожение. Често каменният материал е преизползван в съвременни строежи на къщи и огради или е изхвърлян от земеделските земи. По-голямата част от движимите паметници се разпиляват, прибират или по-рядко предават в музеите. Сравнително по-запазени като археологически останки сякаш остават крепостите и култовите сгради. Вероятно, това се дължи на факта, че са по в страни от съвременните селища. Строени са на отдалечени и трудно достъпни места. В Самоковско всички локализирани крепости са на ридовете, ограждащи полето. Това е обяснимо с оглед на тяхното военно-стражево предназначение. Оттук те охраняват определена територия, проход, път, а в по-редки случаи ограждат цяло селище.

Съвсем естествено и логично е животът по тези места да продължи и в следващата по ред, но не и по важност епоха – Средновековието.

Странно, но за този период от време в Самоковско има изключително малко летописни сведения. Въпреки това, откритите археологически материали недвусмислено сочат, че районът е активно обживяван. Традиционният поминък продължава да бъде железодобивът и металообработката. С това е свързано и първото писмено споменаване на Самоков с днешното му име. В периода между 1412-1417 г. по нареждане на сръбския деспот Стефан Лазаревич се издава т.нар. ”Рударски закон”. В него, сред селищата, обособили се като център на железодобива, се споменава и Самоков, в чиято околност има поселения на саксонски рудари. Явно, градът е имал вече своя облик и значение. В литературата се споменават няколко културни топоса и археологически находки от ХІІ-ХІІІ в., както и гробни предмети от ХІІІ-ХІV в. При теренни обходи бяха регистрирани 9 средновековни обекта.

От картината на археологическата среда в Самоковско е видно, че има достатъчно дадености за системни проучвания и адаптиране на културно-исторически паметници за нуждите на културния туризъм. За целта, трябва да се изберат представителни обекти с лесна релефна достъпност и удобен автотранспорт. Желателно е те да са от различни епохи и да разкриват различни страни от бита и духовния живот на предците ни. Средищното място на Самоков по отношение на курортите “Боровец” и “Мальовица”, курортните селища Белчин бани, Бели Искър, Маджаре, Говедарци, вилните зони около яз. “Искър” са чудесна предпоставка за извършването на еднодневни познавателни разходки във времето – тракийско, римско и средновековно. Създаването на такъв туристически продукт изисква един по комплексен, интердисциплинарен подход. Задължително е в проучвателската и експонаторската работа да се включат голям брой специалисти – археолози, етнолози, музиковеди, геодезисти, архитекти, инженери, специалисти в рекламата и мениджмънта. Само така би могло да се постигне пълно и качествено представяне на местния вариант на българската култура – археологическа и ментална, традиционна и жива.

Огромно значение за такъв продукт има съвременното експониране. Всичко би следвало да е съобразено с екологията и инфраструктурната среда. Планираните паркове и алеи, места за отдих и тоалет трябва да се сливат със заобикалящата ги археологическа обстановка. От особена важност е реставрирането и реконструирането на археологическите паметници, като трябва да се запази автентичността на комплекса и в същото време да се постигне ефектно и атрактивно експониране, за да може зрителят да добие по-пълна представа за същността на паметника и времето, когато е създаден и използван. Важно е на входа на културно-историческия парк да има указателни табели, информационни пунктове, павилиони за сувенири.

От тази гледна точка в Самоковския регион най-удобни и лесни за експозиция са няколко археологически обекта.

Тракийската култура може да се представи с археологически проучена и експонирана могила. ”Голямата могила” в с. Продановци е наистина представителен обект. Съществуващите до момента податки от откривани в периферията на могилния насип вторични гробни находки дават основание да се очаква едно по-интересно и богато основно погребение. Съществуват и информации от миналото за наличие на по-специфично гробнично съоръжение. През 2005 г. ще се предприемат действия за детайлно геофизично проучване, което би могло да подскаже наличието на каменна или тухлена гробна архитектура или съоръжение.

Римската погребална практика би могла да се представи с могилния некропол при с. Алино. Съществуващите в момента шест могили, разположени близо една до друга и отстоящи на 16 км от Самоков, са представителен комплекс. За съжаление, повечето са ограбени от иманяри. Разрушенията по могилните насипи са значителни. Няма данни за намирани ценни находки, но не е изключено да има такива. При тази ситуация могат да се направят спасителни разкопки поне на една от могилите, при което да се “разреже” могилният насип и да се оформят профили, на които ще личат стратиграфските пластове и ще са видими етапите и начинът на натрупване. При работата е вероятно да се открият и запазени следи от ритуалните практики. Откритите фрагменти антична (римска) керамика и следи от опалвания в профилите, дават основателна надежда за това. За по-пълна картина на погребалната обредност е наложително преместването на големия каменен саркофаг, който сега се намира в м. “Момата” (на 1 км от некропола) до разкопаната могила, при което да се направи покривна конструкция и ограждане на паметника. Трябва да се поставят табели с обяснителни текстове за значението и същността на тракийската погребална обредност. Самият саркофаг е интересен и уникален паметник, издялан от два монолитни каменни блока, тежащи около 2-3 тона единият. Размерите му са 2,80 Х 1,70 м и е оформен като храм с двускатен покрив, украсен с акротерии в ъглите. Запазен е почти изцяло. Стои на място, където в началото на ХХ в. е било покрит с могилен насип. В момента този паметник стои изолиран в ниви с обработваеми площи и извън контекста на функционалното му предназначение.

От средновековните археологически дадености в близост до гр.Самоков най-атрактивен, лесен и удобен за експониране на открито и, за съжаление, най-застрашен от унищожаване е обектът “Шишманово кале”. Намира се на 1 км южно от града. Крепостта е изградена върху първото планинско възвишение от Самоковското поле към северните склонове на Рила, известно като “Шишманов рид” (“Доспейски рид”). Източно от него е м. “Пашаница”. На практика, двете местности ограждат “Дервишов проход”, разположен по поречието на р. Искър, непосредствено при вливането на реките Бели и Черни Искър. Двата хълма представляват една естествена порта към прохода и в стари времена са използвани за охрана. Проходът е единият от пътищата към курортния комплекс “Мальовица” и курортните селища от Искровете. “Шишмановият рид” е добре закътан между другите по-високи хълмове от югозапад и изток, което го защитава от ветровете и течението на реката. От неговата позиция се наблюдава цялото Самоковско поле и има визуална връзка с всички регистрирани крепости от Витоша, Плана, Верила и хълмовете по десния бряг на р. Искър, което прави тази територия важна в стратегическо отношение.

Обектът е не само ценен археологически паметник с местно значение, но и въобще един от първите паметници, споменаван и публикуван на страниците на прохождащия български периодичен печат. За него са писали възрожденците Константин Фотинов, Иван Богоров, Ефрем Каранов. Споменаван е и в други ръкописи от предосвобожденската епоха. В основата на всички фолклорни и книжовни разкази за калето е легендата за последните битки на Иван Шишман с турците, за това, че именно тук е гробът на царя. Въпросът за научната достоверност на тези твърдения е открит и дискусионен, но ако за легендарните сведения учените хранят съмнения, то археологическата наука вече е категорична, че “Шишманово кале” е средновековният Самоков – значителен български град от периода ХІІ-ХІV в.

Проучването на калето ще бъде дълъг процес. Работата е свързана със сложна организация и реализиране. Съществена трудност представлява предварителното почистването от растителността в района на разкопките. Друга спънка е голямата денивелация на терена. Трябва да се направят работни площадки, пътеки и рампи за изхвърляне на пръстта. Изработването на план на обекта е също сложна геодезическа процедура. Иманярските разкопавания са засегнали значителна част от него. Само за последните десетина години дълги участъци от запазената крепостна стена на цитаделата вече са съборени. Все пак, основите на църквата (фолклорно-митологичната “Петрова църква”, чието съществуване бе потвърдено при работата през 2005 г.!), жилищните и фортификационни съоръжения под цитаделата, стената на самата цитадела, която на места е запазена до височина 2 м – са изключително атрактивни от туристическа гледна точка и представляват на практика готов за посещение паметник на културата.

Ето защо, воден от съзнанието за нуждата от развитие на модерен европейски туризъм, Общинският съвет на Община Самоков гласува през 2004 г. средства за започване на системни проучвания, експониране и рекламиране на културно-историческия паметник “Шишманово кале”. В проекта “Адаптиране на археологически паметници за нуждите на културния туризъм в община Самоков”, освен археологическите дейности, бяха предвидени и етноложко проучване на с. Доспей, в чието землище е калето, изработване на топографски план, геодезическо и графично заснемане на обекта, както и направата на топографска подложка за бъдеща археологическа, историческа и културна карта и пътеводител на Самоковския район. Беше сформиран екип от различни специалисти за съответните дейности. Ръководител на проекта и в частност на археологическата му част е Веселин Хаджиангелов от Исторически музей – Самоков, научен консултант – д-р Бони Петрунова от АИМ при БАН. Етноложката работа бе поверена на екип от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика “Онгъл” с ръководители д-р Росен Малчев и д-р Константин Рангочев. Геодезическата дейност извърши фирма “ГЕОДЕТ ЕТ Златко Петров”.

Резултатите от осъществяването на проекта в периода юли-октомври 2004 г. бяха отчетени в началото на 2005 г. и постъпиха в научния фонд на Исторически музей – Самоков. В археологическото и геодезическото направление това бяха: Карта от геодезическо заснемане на “Шишманово кале”, М 1:100 – 2 бр. на милинекс и хартия; карта от заснемане на античната църква, М 1:100 на милинекс и хартия; карта от заснемането на двата сектора на обекта – Цитаделата и Църквата, М 1:1000 – 2 бр. на милинекс и хартия; планквадратна работна археологическа мрежа със страна на квадрата 5 м на сектор I – Църквата, 30 точки и сектор Цитадела – 120 точки; карта на обектите на културния туризъм на община Самоков, М 1:50 000 – 2 бр. на хартия; данни – координати и коти от геодезически измервания на археологическите находки и планквадратни мрежи – 2 бр. папки; цифрови модели на картите от геодезическите измервания на магнитен носител – дискети – 3 бр., CAD формат.

В ракурса на етноложкото проучване в с. Доспей бяха интервюирани 47 местни жители, чиито словесни и музикални знания бяха записани на 37 аудиокасети. Като краен продукт се получи корпус от около 1000 страници текст на електронен и книжен носител, които представляват значителен принос в общото етнографско и фолклорно изследване на Самоковския край. Съхраняват се в архива на Исторически музей – Самоков.

Археологическото проучване на обект “Шишманово кале” бе по-атрактивната и значима дейност по първата фаза на проекта. Резултатите от първичните сондажни проучвания не само потвърдиха, но и надхвърлиха първоначалните очаквания. За всичко това своевременно бяха информирани медиите, с което интересът към разкопките постоянно растеше.

Направените със специалисти от АИМ при БАН консултации потвърдиха мнението, че калето представлява изключително интересен и важен за българската медиевистика паметник. Разкритите до момента археологически структури, макар и не напълно проучени и все още в процес на обработка и преосмисляне, дават множество нови и ценни данни за средновековната и античната история на Самоковския район.

След сондажните проучвания и прочистването на обекта от растителността в три сектора, стана ясно, че сме попаднали в т.нар. “подградие” на (евентуално) антично и късноантично селище и по-късен средновековен град. Установени бяха границите на града, оградени от крепостен зид. Локализирана бе една от градските порти, в близост до култовия център – комплекс от две раннохристиянски базилики, датирани в IV-VI в. При сондажите встрани от храмовете се попадна на деструкции от стопански помещения. Това са най-вероятно работилници, една от които е грънчарска. Откритата бракувана грънчарска продукция доказва това. Разкри се и работилница за железодобив. Открихме останки от пещ за топене на рудата, както и множество заготовки от разтопеното желязо и отпадъчни продукти – шлака и стопилки. Локализирана бе и цитаделата, т.е. Вътрешният град. При теренното обхождане на най-високата тераса със запазени останки от стената, се установи допълнително ограждане. Частично запазените останки от кулата вероятно са или от жилището на кастрофилакса или от средновековният замък на владетеля на крепостта. Запазените участъци в суперструкция и солидният градеж от камъни и тухли на хоросан улесняват предвидената частична реконструкция и експониране на архитектурата.

Третото значимо откритие бе локализирането и частичното откритие на същинската средновековна църква, известна ни с фолклорно-книжовния топоним “Петрова църква”. Макар и засега само частично проучена (едва една четвърт от цялата площ), градежът и архитектурната декорация на храма напомня на някои църкви от Червен, Мелник и др.