Общинари и частници отвръщат на удара

Общинари и частници отвръщат на удара

Ожесточеният конфликт между здравното ведомство и представителите на частните и общинските болници май ще продължи по-дълго от филмовата сага "Междузвездни войни". След като общинари и частници не без основания заподозряха, че с новата Национална здравна карта ще бъдат изпратени в "шеста глуха" и ще загубят голяма част от пациентите и приходите си, ответният удар не закъсня. Двете засегнати страни от болничния сектор са готови да бранят със зъби и нокти оцеляването си и след реформата на министър Петър Москов.

На разширено заседание на Сдружението на общинските болници участниците решиха да се обърнат към главния прокурор Сотир Цацаров с искане той лично да се произнесе за законността на действащите нормативни актове в сферата на здравеопазването. Общинарите посочват, че непрекъснатите безцелни промени в сектора са довели дотам, че за четири години България е извървяла пътя от 90-о до 3-о място по показателя "смъртност на населението". От сдружението констатират, че достъпът до медицинска помощ е ограничен, а голяма част от поправките са в нарушение на Лисабонския договор, Европейската социална харта, Конституцията на България, Закона за административните актове и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

В отделни области започнаха да действат и "здравни революционни комитети". Областният управител на Русе доц. Стефко Бурджиев и районната колегия на Българския лекарски съюз изпратиха писмо до Москов, с което го информират, че категорично не приемат варианта на Националната здравна карта, касаещ крайдунавския град. Те посочват, че има несъответствия между изпратената информация от Комисията за изработване на Областната здравна карта и заложените данни във финалния вариант.

Областният управител на Кърджали Илия Илиев пък ще внесе в здравното ведомство коригиран вариант на публикувания проект за здравна карта. Причината е, че министерството е променило приетия на местно ниво документ.

От своя страна Националното сдружение на частните болници излезе с открито писмо до всички държавни институции с призива да се "спрат непрестанните и необмислени опити за преобръщане на системата на здравеопазване с главата надолу!". Частните инвеститори и служителите въстават срещу административното унищожаване на лечебни структури, срещу лишаването на цели области от специалисти и болници, срещу противопоставянето между клиники, медици и пациенти.

"Спрете разпространяването на заблуди и лъжи за българското здравеопазване! Ние не сме бизнес проекти, стремящи се да източват здравната каса. Ние сме болници, които осигуряват здравето на хората в цялата страна. Пропагандата срещу нас служи, за да се обосноват всички недомислени и глупави решения, които се предлагат, да се заблудят хората, да се противопоставят лекари срещу лекари, лекари срещу пациенти, да се насърчават настроения на омраза и завист. Не ние сме причината за лошата система на здравеопазване, а лекуваме въпреки нея. За нас е очевидно, и нека стане ясно за всички българи, че здравната карта и критериите за подбор кой да работи и кой да не работи със здравната каса са направени така, че да се закрият частните и общинските болници", се казва в писмото.

Частният бизнес смята, че истинската цел на здравната карта не е да се закрият ненужни легла, а медицински дейности, което ще доведе до затварянето на клиники. От сдружението добавят, че за 2015-а над 30 млн. лв., дължими за лечението на българи, не са им изплатени, което се е отразило на заплатите на лекари, сестри, санитари, лаборанти и немедицински персонал, както и на инвестициите в ново оборудване.

Изтъква се също, че целенасоченият и планиран удар срещу частните лечебни заведения ще доведе до тежки загуби на милиони, инвестирани в здраве, а хиляди лекари и персонал ще загубят доходите и работата си. Заключението е, че най-солено ще плати обикновеният българин, защото той не може да си позволи да се лекува в чужбина, след като частните болници станат напълно недостъпни, а общинските бъдат закрити.

Касата подсмърча на грешното ухо

В разгара на грипните епидемии и убийствените сезонни вируси ни клин, ни в ръкав неназовани експерти от здравната каса измъдриха намаление със 70% за клиничните пътеки по направлението "Уши, нос, гърло". Предложението се прокарва отново в стил, "ако мине номерът" и не е ясно дали изобщо е обсъждано от надзорния съвет на здравния фонд, както и дали управителят на институцията д-р Глинка Комитов изобщо е бил уведомен за него.

Разбираемо е, че касата бе докарана до просешка тояга, след като един бивш финансов министър с един замах национализира над един милиард лева от резерва й. Но поетият от здравните власти курс за драстично намаляване на разходите в системата, без да се прави каквото и да било планиране как промените ще се отразят на качеството на услугите, тласка здравеопазването ни към лесно предвидим колапс. Затова вместо министър Москов да се държи като обидено дете, което не си дава здравното "Лего", по-добре ще е от време на време да се вслушва в гласовете на експертите, преди да обръща всичко с главата наопаки.

В случая дори не е необходимо да си експерт, за да си наясно, че по-ниските цени на УНГ-пътеките ще излязат прескъпо и на касата, и на пациентите. От Българския лекарски съюз съвсем на място напомниха на "здравните реформатори", че специалността 'Уши, нос, гърло" е една от най-спешните и нужни за обществото, тъй като нито малко дете, нито възрастен може да издържи дълго без дихателен път, с чуждо тяло в гърлото, с оток на ларинкса или с други тежки усложнения, породени от липсата на лечение. Друг е въпросът защо здравните корифеи "се огледаха" точно в УНГ-то, след като специалността е една от най-дефицитните откъм лекари, а годишните харчове от около 26 млн. лв. в това направление дори не попадат в топ 10 на най-големите проблеми на здравната каса? От новата Национална здравна карта, все още нелегитимна заради съдебни дела, става ясно, че единствено в София има надлимитни около 100 легла. Във всички останали малки и големи градове в страната не достигат УНГ специалисти, а в някои области поради тази причина дори няма специализирани отделения. Според статистиката всички УНГ медици са принудени да работят минимум на две места и няма пенсиониран лекар в направлението, който да не продължава практиката си. В последните години няма и желаещи да специализират УНГ болести. Завършващите всяка година нови специалисти, които се броят на пръстите на двете ръце, пък избират високите заплати и по-добрите шансове за кариера, които им се предлагат на Запад.

В гилдията са възмутени от тази недомислица по няколко причини. С клиничните пътеки в "Уши, нос и гърло" се правят едни от най-тежките и сложни операции - например вътречерелните усложнения от ушен и риногенен произход и големите туморни образувания на шията и ларинкса. Интервенциите са с много дълъг период на възстановяване до 50 дни, а усложненията се атакуват с мощна антибиотична терапия, която обаче е и много скъпа. По изчисления на лекарите една операция с вътречерепно усложнение струва между 8000 и 9000 лв. - заради цените на иновативните лекарства, не толкова заради вложения труд. Ясно е от чий джоб ще бъдат извадени недостигащите средства по клиничните пътеки.

"Парите трябва да се взимат от пациентите, които да доплащат. Ние не смятаме, че хората са готови да ги доплатят. Това ще бъде един много тежък челен сблъсък между пациентите и регистратурата при тази бедност. Сега на пациент, ако му кажеш 20 лв., той е готов да те застреля. Ако му кажеш 200 лв. - изпада в шок, а ако му кажеш 2000 лв., той е готов да си умре отпред на регистратуратан, казва директорът на пловдивската болница "Каспела" доц. Илиан Дойков. Според него намаляването на ресурса за УНГ със 70% означава, че за абсолютно всички пациенти ще бъде наложено същото ограничение за достъп до медицинска помощ, а качеството на услугите рязко ще падне. Това пък води до усложнения и още по-скъпо лечение.

На един от последните си събори членовете на Българския лекарски съюз решиха, че цените на УНГ-пътеките засега трябва да се запазят, независимо че от доста време се чуват гласове за увеличаването им. Ако медиците предполагаха какво ги очаква, едва ли щяха да са толкова толерантни към финансовите драми на здравеопазването ни.