Общинска стратегия за демографско развитие на община Казанлък

ВЪВЕДЕНИЕ

Демографската политика е сред най-важните приоритети, заложени в Програмата на българското правителство за периода 2005-2009 г. В тази връзка, на 22 август 2006 г., с Постановление № 625, Министерският съвет прие Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006-2020 г.). В нея се формулират приоритетните направления и задачи, насочени към забавяне темповете на намаляване на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, способности и умения.

Общинската стратегия за демографско развитие на община Казанлък 2008-2020 г., е разработена в съответствие с Националната стратегия за демографско развитие на Република България 2006-2020 г. и е съобразена с целите и приоритетите на Общинския план за развитие на община Казанлък 2007г.-2013г.

Демографското развитие на община Казанлък е от огромно значение, изискващо провеждане на целенасочена и последователна политика на територията на общината, обединяваща усилията на местните органи на властта, институциите и структурите на гражданското общество. Поради това, в разработването на Общинската стратегия взеха участие представители на всички заинтересовани институции, социални партньори, неправителствени организации, представители на работодателите, общински съветници, Детски и младежки парламент, граждани, под ръководството на Министерство на труда и социалната политика и с подкрепата на Фонда за население на ООН.

Общинската стратегия за демографско развитие на община Казанлък формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика на общината, насочени към целенасочено въздействие върху процесите на естественото движение - раждаемост, смъртност,миграция за постигане на по- високи стандарти на жизнената среда в община Казанлък - заетост и доходи, образование, здравеопазване, екология, инфраструктура, жилища, култура, спорт, които да обуславят поддържане на оптимален баланс на населението.
Обект на общинската стратегия е цялото население на община Казанлък. Тя отчита особеностите и специфичните потребности, характерни за всяка от трите основни фази на човешкия жизнен цикъл (младост, трудоспособна възраст и пенсионна възраст). Всяка от възрастовите групи заема определено място и изпълнява своя роля както в социално-икономическите, така и в отношенията между поколенията.

Демографска характеристика на населението на община Казанлък

Следва да се отбележи, че в демографското развитие на община Казанлък се очертават две основни тенденции: енденция на непрекъснато нарастване на населението до средата на 80-те години на 20 в. (1985 г.) и непрекъснато намаляване на населението след това и към 2007г.

Центърът на община Казанлък – град Казанлък, е с тенденция на намаление на населението за периода между преброяванията 1985-1992-2001 г. След 2001 г. се наблюдава колебливост в динамиката на населението, но общата тенденция е в посока на намаление.

Демографското му развитие не се отличава съществено от това на общината. В действителност гр. Казанлък определя до голяма степен развитието на населението на общината като направление и интензитет. В динамиката на населението на град Казанлък след период на нарастване (до 1985 г.) се очертава намаление, което е характерно и за градското население на област Стара Загора и Р България.

В община Казанлък през 1977 г. за град е признат и Шипка. Населението на Шипка е с трайна тенденция на намаление, формирана от характера на възпроизводство и процеса на застаряване.

Селското население на общината в развитието си е със сходни тенденции с тези на градското – период на нарастване (до 1985 г.), последван от намаление (до 200 г.). Различията са в интензитета на процесите, които при селското население не са така изявени, както при градското население. След 2000 г. е регистрирано задържане на населението на селата. Това развитие се определя от положителния прираст на по-голямата част от селата и предимно на средните и големите села.

Измененията в броя на населението на общината са свързани с възрастовата структура. Разпределението на населението на община Казанлък по възрастови групи е по-благоприятно в сравнение със средните стойности на показателя за областта, района и страната, обусловено от възрастовия състав предимно на град Казанлък, и до известна степен и на някои от селата (Кънчево, Ръжена, Хаджидимитрово, Шейново, Копринка и др.). За отбелязване е високият дял на възрастовата група от 15 до 64 г. (69,9%²). За периода 2004-2006 г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на
младите хора под 15 г. Контингентите от 15 до 64 г. бележат незначително намаление като абсолютен брой, но нарастват като относителен дял от общото население. Възрастните хора на 65 и повече години нарастват слабо като абсолютен брой и относителен дял. Съотношението между трите основни възрастови групи за община Казанлък (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е 14,0: 69,9: 16,1% - 2006 г. – делът на младите генерации е по-нисък от този на възрастните хора. По данни на НСИ към 2006г. общият брой на възрастовата група 7-13г. е 5069д., 14- 17 год. е 4338д., над 65г. е 5882д.

По населени места се очертават значителни различия във възрастовия състав на населението.

Град Казанлък е със сравнително благоприятна възрастова структура с много висок дял на лицата във възрастовата група 15-64 г. (72,4%), която е основен източник на работна сила. Населението под 15 г. съставлява 13,8% от общото население на града (13,8% - средно за Р България, 14,1% - за област Стара Загора). Делът на възрастните хора в гр. Казанлък (13,8%) е колкото този на подрастващите генерации и значително по-нисък от стойността на показателя за страната (17,2%) и областта (17,9%).

Град Шипка е с влошена възрастова структура. Относителният дял на лицата на 65 и повече години е 25,6% - 2,4 пъти по-висок от този на населението под 15 г. (10,6%).

Възрастовата структура на селското население на общината показва процес на застаряване. Съотношението между трите основни възрастови групи е 14,2% (под 15 г.); 65,3% (15-64 г.); 20,5% (на 65 и повече години). Наблюдават се съществени различия във възрастовия състав на населението на отделните села. В големите и средните села населението е със сравнително нормална възрастова структура, докато в малките села възрастовата структура е силно нарушена - в Средногорово, Голямо Дряново и Горно Изворово делът на младите хора е под 6%, а на възрастните – 35-55%.

Структурата на населението - под, във и над трудоспособна възраст на община Казанлък (15,4: 62,6 :22,0% - 2006 г.), е сходна, но по-благоприятна от тази на страната (15,1: 61,6: 23,3%) и на област Стара Загора (15,4: 60,5: 24,1%). Разликата във възрастовата структура на общината и областта е предимно в по-ниския относителен дял на населението в надтрудоспособна възраст и по-високия дял на трудоспособното население в община Казанлък в сравнение с област Стара Загора.

Структурата на населението по пол на община Казанлък е взаимосвързана с възрастовата структура. Съотношението между мъжете и жените показва превес на жените - на 100 мъже се падат 107 жени (средно за област Стара Загора – 105, за Р България - 106). Ситуацията за градското и селското население на общината е аналогична – на 100 мъже се падат 108 жени в градовете и 104 – в селата. Характерно е, че в населените места с влошен възрастов състав и застаряло население делът на жените е по-висок, тъй като жените имат по-висока средна продължителност на живота. За периода 2004-2007г. не са настъпили съществени изменения в тази демографска структура.
Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2006 г. в община Казанлък са родени 688 деца. За годините след 2000 г. броят на родените е в границите 650 -700 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението) през 2006 г. е 8,6‰ – под средния за областта (9,2‰), и страната (9,0‰). Смъртността е с по-високи стойности от раждаемостта - през 2006 г. починалите лица в общината са 1173 или 13,9 на 1000 д. от населението. През последните 4 години общата смъртност също е в неголям диапазон (13-14‰). Детската смъртност за периода е под средната за областта и страната. През 2006 г. коефициентът на детска смъртност за община Казанлък е 11,5‰ (за област Стара Загора – 13,1‰, за Р България – 11,6‰). Естественият прираст на населението е отрицателен, но с по-малки стойности в сравнение със средните за страната.

За периода 2004-2006 г. коефициентът на естествен прираст за община Казанлък е в диапазона от –4,9‰ (през 2004 г.) до –5,4‰ (през 2006 г.) Поради отрицателния естествен прираст населението на общината намалява средногодишно с около 400 д.

Отрицателният естествен прираст е характерен както общо за общината, така също и за отделните териториални структури – градовете и селата. Различията са в интензитета на процесите. В центъра на общината – град Казанлък, естественото възпроизводство се осъществява също при отрицателен естествен прираст (-3,7‰ – 2006 г.), който е два пъти по-малък от отрицателния прираст в селата (-7,5‰).

Механичният прираст на общ. Казанлък е относително по-динамичен в сравнение с естествения прираст. За периода 2004-2006 г. той преминава от положителен към отрицателен. През 2006 г. в общината са осъществени 1823 заселвания и 1938 изселвания, т.е. намалението е с 115 д.. В сравнение с периода преди 2000 г. механичното движение на населението е с намаляващ интензитет. След 2000 г. положителен прираст е регистриран през 2001-2002 г., а отрицателен – през 2004-2006 г. Характерно за Южния централен район за планиране е, че за целия период механичното движение на населението е с отрицателни стойности, докато за област Стара Загора механичният прираст за периода е положителен с изключение на 2003 г.

Демографските процеси в община Казанлък през последните години не показват съществени изменения. Продължава тенденцията на по-благоприятно развитие на центъра на общината – град Казанлък. По населени места се очертават различия в процесите, обусловени от броя на населението и формиралите се структури, предимно полово-възрастовата структура. Демографското развитие на общината се определя от населението на градовете, големите и средните села.

Важна характеристика на населението е образователното равнище. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната През 2006 г. населението с високо образователно равнище съставлява повече от половината (57.7%) от лицата на 7 и повече години в община Казанлък, което е над средното ниво за страната (52.0%) и област Стара Загора (51.7%). В структурата на високообразованото население делът на висшистите е 8,5%. Лицата със средно образование са 44.7% от населението на 7 и повече години в общината, което е над средната стойност за страната (37.9%) и областта (39.4%). Преобладаващата част от населението с високо образователно равнище е в центъра на общината – гр. Казанлък.

Разпределението на населението на общ. Казанлък по етническа група по данни от преброяванията показва, че от българската етническа група се е самоопределило 85.1% от общото население на общината (2006 г.), от турската етническа група – 7.9%, от ромската – 4.9%. За периода 1992-2001 г. се наблюдава намаление на общото население, в т.ч. на българския етнос. Тенденциите в динамиката на населението по етнически групи в община Казанлък са сходни с тези на населението на област Стара Загора и страната.

Основно вероизповедание в община  Казанлък е християнското - изповядвано от 85.4% от населението на общината. С мюсюлманско вероизповедание са 11.8%, а 2.7% от населението не се е самоопределило.

През последните години тенденциите в демографското развитие са следните:

• 
  постепенно намаление на населението;
  
• 
  поддържане на неголям отрицателен естествен прираст;
  
• 
  обръщане посоката на механичния прираст от положителен в отрицателен;
  
• 
  намаляване дела на младите хора;
  
• 
  запазване на контингентите в трудоспособна възраст;
  
• 
  повишаване на образователното равнище на населението на общината – делът на високообразованото население е над средното ниво за страната и областта.
  

• 
  стабилизиране и запазване броя на населението;
  
• 
  ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси;
  
• 
  развитие на образованието и обучението.
  

2. Създаване на благоприятна среда в града и населените места-паркове, детски площадки, чрез ОУП определяне терени за услуги за ежедневието, насочване на производствени дейности извън градските и селските жилищни зони;

3. Създаване механизъм на местно ниво за финансово стимулиране или данъчни облекчения на млади семейства с деца;

4. Иницииране на мероприятия за младите семейства и новородените деца, които да се включат в календара на общината;

5. Популяризиране на мерките за стимулиране на младите семейства;

7. Създаване на агенция за почасово гледане на деца;

8. Еднократна помощ при раждане до 2-ро дете, осигурена от общината;

9. Създаване на общински екипи от безработни или пенсионирани учители и медицински сестри в помощ на трудово заети родители, като заплащането се осигурява от общините;

10. Създаване на открити и закрити детски площадки за отдих и игра на децата по квартали;

11. Създаване на общински ресурсен център за деца със специални образователни потребности и пълен обхват на тези деца;

12. С решение на Общинския съвет да се финансира допълнителен брой педагогически съветници за училищата в община Казанлък, с цел опазване на психическото здраве на децата и намаляване броя на рано отпадналите ученици от училище.
ІІ.Увеличаване на средната продължителност на живота
1. Превенция на социално значимите заболявания;

2. Информиране на населението, чрез създаване на здравен сайт;

3. Периодично безплатно диагностициране;

4. Контрол на жизнената среда на общинско ниво- въздух,вода,стоки за бита;

5. Проучване на районите с дълголетници и извличане на положителен

опит;

7. Създаване на приз за работодател, създал най добра работна среда и стимулиране на работодатели – фирми с най много грижа за персонала;

8. Изграждане алея на здравето и екопътеки в парк „Тюлбето”- проучване на добри практики;

9. Изграждане на здравно просветни центрове( като се използва и публично частно партньорство) с мултидисциплинарни екипи;

10. Община Казанлък да засили контрола върху спазване на наредбите за употребата на цигари, алкохол и наркотични вещества;

11. Да се изградят съвременни спортни бази достъпни за повечето хора;

12. Подобряване качеството на медицинските услуги;

13. Упражняване на контрол на цени на медикаменти и медицински услуги;

14. Непрекъснато подобряване условията на живот в центрове за възрастни хора.

ІІІ.Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст

2. Създаване на ВУЗ със специалности за нуждите на общината;

3. Привличане на инвеститори от сектори с висока принадена стойност за обособяване на технологични паркове и индустриални зони;

5. Създаване на благоприятни условия за „чужди” инвеститори – от и извън България /инфраструктура, услуги,квалифицирана работна ръка, прозрачност при конкурси/;

6. Облекчаване на административните процедури за създаване на малък бизнес;

7. Финансово насърчаване на бизнес проекти за създаване на малки предприятия, свързани с производствената дейност;

8.Да се осигури възможност(нормативна) във всяка една сфера и предприятие за повишаване на квалификацията, израстване в йерархията и по- добро заплащане на труда.

ІV.Разработване на адекватна имиграционна политика

2.Възстановяване и съхраняване на природни и културни ценности –притегателна сила за заселващи се;

3. Създаване на облекчени условия за лица с българско съзнание, които искат да се заселят в общината (жилища и работа).
V. Преодоляване на последиците от застаряване на населението
1. Осигуряване на почасова работа на пенсионерите в здравно просветните центрове;

2. Създаване на възможности за наемане и самонаемане на хора с увреждания;

Стимулиране от предприятията в общината за подпомагане осигуряването на трудова дейност на тези хора;

3. Осигуряване на възможности за предаване на приемственост на професията, чрез наставничество;

4. Подкрепа на групите по взаимопомощ при здравословни и психични проблеми от хора, които са преживели сходни такива.
VІ. Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета
1.Да се извърши проучване на факторите, влияещи върху репродуктивното здраве и стерилитета в община Казанлък;

2. Превенция, информиране, откриване на специализиран медицински кабинет по репродуктивно здраве, привличане за консултации на водещи специалисти;

3. Към Общински младежки център да се създаде обществен кабинет по семейно планиране; Училище за родители;

4. Въвеждане на часове по здравно и гражданско образование в училище- сексуално образование, рисково поведение(нежелана бременност, болести, аборти), възпитаване в нравствени ценности( семейство, рискове при семейства без брак).

2. Прилагане на добри практики за ограмотяване и квалификации на млади и възрастни роми;

3. Повишаване ролята на религиозните общности за запазване и укрепване на семейните ценности;

4. Обучение на подрастващите в сексуална и репродуктивна култура;

5. Привличане на медиите за популяризиране на мерките насочени към репродуктивната култура на младото поколение.

VІІІ.Осигуряване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот в добро здраве за всички социални групи

1. Обучение на семейни двойки за приемни родител;

2. Консултативен кабинет по семейно планиране;

3. Превръщане на общинските паркове и зелени площи в привлекателни места за детски изяви.
ІХ.Развитие и солидарност между поколенията

1. Разкриване на алтернативни форми на социални услуги извън институциите като: дневни центрове за стари хора, защитени жилища, патронажи, клубове, социални асистенти и др.;

2. Реинтеграция на възрастните хора в обществото.
Х.Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и села
1. Насърчаване на имигранти да заселят обезлюдени места в общината и осигуряване на необходимите инвестиции за подобряване на районите;

2. Подобряване на инфраструктурата и транспорта в селищната система; Създаване на условия за разкриване на работни места в населените места на общината;

3. Развитие на селски и еко туризъм;

4. Създаване на общински жилищен фонд за млади семейства;

1. 
   Мониторинг и засилване на санкциите за неспазването на нормативната база на общината.