Общинска стратегия за образователна интеграция и развитие на децата и учениците от етническите малцинства

В последните години на преход в българското общество се утвърждава моделът на демократичен плурализъм, защита правата на човека и основните човешки свободи. Община Златарица продължава успешно да върви по пътя на обществено-институционално демократизиране, хармонизиране на обществените нагласи с тези на развитите европейски общини.

Полагат се усилия за отстояване на позитивните процеси в посока развитие на междуетническите отношения, скъсяване дистанцията в интеркултурен диалог, способстващ процесите на интегриране на малцинствените общности в българското общество и постигането на устойчиви резултати.

Ставаме свидетели на поредица позитивни структурни промени в различни обществени отрасли. Променят се както икономическите, така и социалните, политическите и културни акценти в българското общество.

Република България е равноправен член на ЕС. България е една от страните, подписала Европейската конвенция по правата на човека, Международния пакет за икономическите, социални и културни права, Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация. Приета бе и “Рамкова програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество”. През 2005 г., на 02 февруари, в столицата на България –гр.София, официално стартира “ДЕКАДА НА РОМСКОТО ВКЛЮЧВАНЕ 2005 – 2015 г.” Осем премиер–министри на европейки държави, подписаха декларация, с която заявиха политическата си воля за решаването на проблемите на ромската общност. Последваха конкретни действия от държавната и местна власт.

Основен мотив за изготвяне на Стратегията е да осъществи в реални измерения интеграцията на етническите малцинства.

Тя се основава на:

▪ Рамкова конвенция за защита на националните малцинства ;

▪ Международният пакт за граждански и политически права;

▪ Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество;

▪ Закона за защита срещу дискриминацията;

Интеграцията е двупосочен процес и изисква участието както на малцинството, така и мнозинството. Тя не би била възможна, ако мнозинството не желае да приеме малцинствата. Такова желание трябва да бъде естествено и да се демонстрира още от ранна детска възраст. Ето защо младите хора са най-добрият агент на интеграцията, включително и заради енергичността си. Имат естествена потребност да общуват с връстниците си и са по-малко склонни да се дискриминират помежду си.

Интеграцията не изключва разнообразието. Това означава, че човек смятащ себе си за интегриран, ще може да се самоопределя въз основа на етническия или националния си произход, без това да създава напрежение или да провокира нетолерантност.

Интеграцията е насочена към развитие. Човек от малцинството, който вече се е интегрирал, ще има същите възможности за личностно и професионално развитие, както и човек от мнозинството.

▪ Затруднена адаптация на децата от етнически малцинства в детската градина и училище;

▪ Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради недостатъчно владеене на български език;

▪ Недостиг на учители, познаващи културата на малцинствените групи;

▪ Ниска степен на грамотност и квалификация на възрастните роми;

▪ Бедността като фактор за нередовно посещение и прогресиращо увеличаване броя на отпадналите ученици ;

▪ Голяма част от преподавателите не са подготвени за работа в мултиетническа среда;

▪ Висока степен на безработица сред етническите малцинства в община Златарица;

▪ Ниски доходи на заетите в трудовоправни отношения, поради липса на образование и квалификация;

▪ Липса на насърчаване социално-икономическата интеграция на етническите малцинства чрез мерки за обучение, ранно професионално ориентиране, заетост и предприемачество в общината.

▪ Наред с това липса на условия за запазване националния поминък на етнокултурните групи ( духова музика, животновъдство, градинарство, дърводелство и др.)

ІІІ. Стратегически цели.

1. Общи стратегически цели: 

▪ Преодоляване на специфичните проблеми, които пречат за развитието на етническите малцинства в общината;

▪ Създаване предпоставки за по-успешна социализация на етническите малцинства;

▪ Културното многообразие в общината, да се превърне в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и създаване на атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство между общностите. 
2. Главна стратегическа цел: 

Насърчаване процеса на образователна, социална и икономическа интеграция и развитие на етническите малцинства в община Златарица.

▪ Разширяване дейността на създадената комисия към Общински съвет по интеграция на малцинствата в община Златарица;

▪ Превенция срещу ранното отпадане на ученици и създаване на благоприятна мултикултурна среда в училищата;

▪ Повишаване равнището на знания, умения и мотивация сред малцинствените групи относно опазването, подържането и укрепването на собственото здраве;

▪ Подобряване на социално-икономическото състояние на малцинствата в общината;

▪ Създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора от етническите малцинства;

▪ Създаване на условия за съхраняване и развитие на културната идентичност на етническите малцинства като част от националната българска култура;

▪ Формиране на подходящ социално-психологически климат, който да благоприятства реализацията на настоящата стратегия;

▪ Включването на родителите на ромските деца като членове на Училищните настоятелства в помощ на училищата на територията на общината при решаването на конкретни проблеми, касаещи техните деца и организирането на общи инициативи;

ІV. Принципи на стратегията:

▪ Ценностите и принципите на демократичното общество и по-специално принципът на равенството и недискриминацията, както и международните стандарти в областта на правата на човека, закрилата на децата и защитата на малцинствата са в основата на настоящата стратегия и на всички произтичащи от нея политики и програми;

▪ Съобразяване със съществуващата национална и международна нормативна база;

▪ Равнопоставеност при участието на специалисти, занимаващи се с проблеми на етническите малцинства;

▪ Експертно ниво на участие;

▪ Дискусионност при обсъждане на съществуващите на хоризонтално и вертикално ниво проблеми;

▪ Съобразяване с натрупания опит и с положителните практики на нестопанските организации;

▪ Активността на самите малцинствени общности- родители, специалисти, ученици, младежи, общественици е от ключово значение за ценностното осмисляне и за осъществяването на интеграционния процес.

Отвореност на стратегията за актуализиране и допълване.

V. Стратегически задачи:

▪ Привличане на финансови средства чрез проекти за подобряване качеството на образованието, социално битовия живот на малцинствата в общината чрез създаване на възможности за допълнителна специализирана квалификация;

▪ Противодействие срещу проявите на расизъм и дискриминация на обществени места в общината чрез изграждане на комисия;

▪ Укрепване капацитета на местните етнически лидери чрез създаване и поддържане на ефективни партньорства на местно, регионално и национално ниво с властите и другите заинтересовани страни и да оказват влияние върху процеса на вземане на решения по въпроси, засягащи интеграцията на малцинствата;

▪ Включване на гражданските организации и училищните настоятелства при разработването, провеждането и контрола на програми, свързани с интеграцията на етническите малцинства. 

Общинската стратегия за интегриране и развитие на етническите малцинства се реализира въз основа на дейността на комисията към общински съвет по етническите въпроси. 

Само с разширяване дейността на комисията към Общинския Съвет по етнически въпроси ще се осъществи идентификацията и интегрирането на етническите малцинства.

Общинския съвет и комисията към него по етническите въпроси трябва да защити функцията си на авторитетен и представителен орган, с чието съдействие ще се осъществяват “Рамковата конвенция за защита на националните малцинства” и “Рамковата програма за интеграция на ромите в българското общество”. 

1. Стратегическа цел І:

Превенция срещу ранното отпадане на ученици и създаване на благоприятна мултикултурна среда в училищата.

Анализ: Ниското качество на образованието след малцинствената общност се дължи на следните условия:

▪ Бедността;

▪ Ниска степен на грамотност и квалификация на родителите;

▪Липса да действащи програми, които да компенсират недостатъчното владеене на български език;

▪ Слабо развити услуги за превенция на изоставането и отпадането на децата от училище;

  ▪ Социална изолация на децата, напускащи училище;

  ▪ Финансови и жилищни проблеми в семейството.

Всичко това довежда до лавинообразно нарастване броя на децата от малцинствата, които не посещават училище или отпадат преди да завършат начално образование.

▪ Повишаване ефективността на училищната мрежа- обхващане и задържане в училище на всички деца от етнически произход, подлежащи на задължително училищно обучение;

▪ Провеждане на преквалификационни курсове на началните учители;

▪ Подържане на постоянен контакт с представители на НПО и откриване на възможности за привличане на вниманието и ангажиране на лидерите.

▪ Да се организира съвместна работа на институциите занимаващи се с ученици при предлагане услуги за деца в риск;

▪ Да се създадат училищни планове за интеграция на малцинствата;

▪ Да се създадат програми за обучение и включване на деца от високорискови групи в допълнителни образователни форми;

Да се подпомагат детските заведения и училищата с преобладаващ брой роми деца, да кандидатстват и участват в различни проекти на български и чуждестранни организации;

▪ Да се закупят учебници, помагала и други материали на социално слабите;

▪ Да се организират “зелени училища” и екскурзии за учебните заведения с преобладаващ брой деца от малцинствените групи;

▪ Осигуряване транспортирането на социално слаби деца до учебните заведения при необходимост;

▪ Включване на децата и учениците от малцинствените групи заедно с останалите ученици в спортни културни прояви на общината и населените места;

▪ Създаване на подходяща спортна площадка на територията на най-голямото село – Горско Ново село, като място, на което учениците да прекарват полезно и приятно свободното си време;

▪ Създаване програми за превенция на насилието над малолетни и непълнолетни, извършването на противообществени прояви;

▪ Съвместна работа с други институции и специалисти при предлагане услуги за деца с противообществени прояви и жертви на насилие;

▪ Обмен на информация.

 - Неправителствени организации:

▪ Разработване на проекти за предлагане на образователни услуги за деца и родители;

▪ Разработване и изпълнение на програми за обучение и повишаване квалификацията и преквалификацията на родители и младежи и НПО за връзката между местната власт и обществото.
2. Стратегическа цел ІІ: 

Повишаване равнището на знания, умения и мотивация сред етническите малцинства относно опазването, подържането и укрепването на собственото здраве.

▪ Набиране на информация по проблема за здравеопазването на етническите малцинства;

▪ Повишаване на здравната култура сред малцинствата посредством организирани тематични беседи и лекции;

▪ Провеждане на текущ санитарен и противоепидемиологичен контрол от съответните органи;

▪ Реализиране на превантивни програми “Детско здраве” и “Семейно планиране” чрез семейните лекари и нестопански организации;

▪ Издаване на брошури и листовки от здравните организации и разпространяването им чрез младежите от етническите малцинства.

3. Стратегическа цел ІІІ: 

Подобряване на социално-икономическото състояние на малцинствените групи в общината.

През последната година по Програмата за временна заетост 90% от работещите са от ромски произход.

На базата на направените анализи се налагат следните по-важни изводи за състоянието и развитието на трудовия пазар в общината:

▪ Като трайна тенденция се явява дисбаланса между търсенето и предлагането на работна сила;

▪ Оформят се рискови групи на регионалния трудов пазар, които са неравностойни по отношение на останалите субекти, предлагащи работната си сила;

▪ Възможностите за успешна трудова реализация на малцинствата на сегашния етап са силно ограничени;

▪ Като неравностойни групи на трудовия пазар се оформят:

- младите необразовани

- лицата с нисък образователен и квалификационен ценз

- продължително безработните лица

 Задачи:  

▪ Разработване на общински стратегии за трудова заетост;

▪ Разработване на специализирани програми за рисковите групи на пазара на труда;

▪ Разкриване на алтернативни форми на услуги.

Засилване ролята на трудовите посредници, подобряване качеството и разширяване обхвата на предлаганите посреднически и консултантски услуги.

Дейности:

▪ Реализиране на проекти с подбрани бенефициенти към регионалната програма за заетост, финансирани от МТСП и други външни източници;

▪ Синхронизиране действията на всички партньори на пазара на труда- работници, работодатели и синдикати при решаване на проблемите на трудовия пазар, касаещи разкриването на нови работни места и ползването на преференции;

▪ Обучение в традиционни занаяти, в предприемачество и в умения за кандидатстване за кредитиране;

▪ Подпомагане реализирането на програми за обучение по семейно планиране и професионално ориентиране на ромските жени.

4. Стратегическа цел ІV: 

Създаване на условия за съхраняване и развитие на културната идентичност на етническите малцинства като част от националната българска култура.

▪ Да се съдейства от страна на общината за провеждане на културно-просветни програми и чествания на празниците на етническите малцинства;

▪ Да се съдейства за публикуване в медиите на материали, показващи живота на малцинствените групи, техния бит и култура;

  ▪ Подпомагане дейността в ромските квартали с откриването на клуб за провеждане на срещи, дискусии и обучения;

▪ Да се съдейства за разработването и реализирането на проекти за културната интеграция на малцинствата;

▪ Да се стимулира участието на децата и учениците в пресъздаването на традиции и обичаи с цел изграждане у тях на нравствени и естетически ценности;

▪Да се съдейства за утвърждаването и прерастването на училищната музейна сбирка на етносите в градски музей на етносите.

VІ. Очаквани резултати.

Изграждане на ефективно сътрудничество и партньорство между местните институции и малцинствените общности, неправителствените организации и лидери са гаранция за разрешаването на конкретни проблеми на населението и активни действия за реализиране на съвместни програми допринасящи за процеса на интеграция на малцинствата.