Общински план за развитие на община Бобовдол община бобов дол

ПРОЕКТ

ОБЩИНСКИ ПЛАН

Бобов дол

СЪДЪРЖАНИЕ

1.1 ОСНОВНИ ГЕОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ 4

1.2 ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО 7

1.3 АНАЛИЗ НА ДЕЙСТВАЩИ ПЛАНОВЕ И РАЗРАБОТКИ 10

1.4 ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ 14

1.5 СТОПАНСКИ СЕКТОР 25

1.5.1 Развитие на икономиката - тенденции, процеси, проблеми 25

1.5.2 Развитие на селското стопанство 30

1.5.3 Развитие на индустрията 34

1.6 ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 37

1.7 РАЙОНИРАНЕ НА ОБЩИНСКАТА ТЕРИТОРИЯ 39

2. SWOT АНАЛИЗ 41

3. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА 47

3.1 ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА 47

3.2 СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА 47

4. ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И МЕРКИ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ ДО 2013 Г. 50

5. ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА 68

6. ИЗПЪЛНЕНИЕ, НАБЛЮДЕНИЕ И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ 70

6.1 ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА 70

6.2 МОНИТОРИНГ/НАБЛЮДЕНИЕ, ОЦЕНКА И АКТУАЛИЗАЦИЯ 71

ПРИЛОЖЕНИЯ 72

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 73

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 79

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 80

ПРИЛОЖЕНИЕ 4 85

Увод
Община Бобов дол е община, устремена към постигане на ефективна и конкурентна икономика и по-висок жизнен стандарт за населението. Пред управлението на общината стои предизвикателството успешно да се включи в процеса на европейска интеграция и да се превърне в равностоен партньор на европейските общини и региони.

При разработването на плана за развитие на община Бобов дол са използувани следните документи, които са разработвани в предходни периоди, а именно: “Стратегия за развитие за периода 2000 – 2006 г.”

Планът за развитие на община Бобов дол, съгласно Закона за регионално развитие, е основният документ, определящ стратегическите цели, приоритети и тактика на провеждане на общинската политика. Планът е отправна точка за насочване на усилията на общинското ръководство, на всички заинтересовани страни и на населението в общината за постигане на целите на на стратегията. По такъв начин стратегическото планиране ще се превърне в основен действащ инструмент за развитие на общината.

Основните задачи на плана за развитие на община Бобов дол са:

1. Дефиниране на стратегическите цели на общинското развитие за периода до 2013 г.

2. Разработване на изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти, институционалното и финансово осигуряване на плана.

3. Мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигането на мотивираните цели.

4. Създаване на работещ ефективен "контакт" с очакваните структурни фондове на ЕС и привличането им в територията на общината. Финансирането на местни проекти от външни източници в бъдеще ще бъде изключително трудно, ако същите не са част от планов документ, по който има обществено съгласие.

5. Стимулиране на възникването и развитието на нова ценностна система и нов подход при решаването на проблемите, ориентирани към духа на обединена Европа и принципите за устойчиво развитие.

6. Интегриране на всички заинтересовани страни и на най-вече на населението на общината към изпълнението на мерките, проектите и задачите, заложени в стратегическия план. По този начин да разширява демократизацията на управлението, защото става привличане на населението в процеса на разработване, приемане и изпълнение на стратегическия план.

Предварителни проучвания: В тази фаза бяха проучени наличните документи за стратегическо планиране в общината и е събрана актуална статистическа информация. Бяха създадени и разпространени секторни анкети за допълнителна информация от общината, както и теренни проучвания и консултации. Бяха организирани познавателни пътувания и бяха посетени град Бобов дол и част от селата в общината, където са проведени срещи с кметове и кметски наместници. Бяха проведени профилирани консултации с общинска администрация;

Междинно съгласуване и принос на партньорите: В работни срещи с представители на общинска администрация, бяха обсъдени основните проблеми на общината, стратегическите цели и приоритети. Представителна група на общинския съвет оформи мнение по визията, приоритетите и мерките на плана. Съществен принос във верификацията на целите и генерирането на инвестиционни идеи имаха резултатите от бизнес анкета, проведена сред местните бизнесмени;

Предварителен проект: Проект на плана подлежи на предварително обсъждане от общинския съвет. След отразяване на забележките и препоръките, той ще се бъде преработен в "Окончателен проект" и представен отново за официално приемане от общината и нейното население.

На първо място това са принципи на регионалното развитие, приложени на общинско ниво. Наложени върху територия с мащаб на община, целите на регионалното развитие намират сериозни "обекти" - дисбалансирано и неустойчиво развитие на селската част от общината, особено големи вътрешно-общински различия, едностранчино развитие на икономиката, отсъствие на условия за заетост и растеж на доходи в голяма част от селата.

Териториално адресирано планиране - От позиция на националната регионална политика община Бобов дол е "район в индустриален упадък". Това налага стабилизиране и развитие на икономиката и нейните отделни подотрасли съобразно природно климатичните, полезните изкопаеми и човешките ресурси. От позицията на общинската политика за развитие комплексният териториален анализ на общината дава основание за ясно разграничаване на три подрайона - "Център на общината”, "Селища със стабилно население " и "Селища със силно намаляващо население", които имат различни характеристики, проблемни ситуации, нужди, потребности, потенциали, приоритети и мерки.

Мотивация на приоритетите и мерките е извършена на базата на териториален и кластерен принцип. Разчетите от досегашните планирани секторни мерки и проекти показват два основни дефицита - многократно превишаване на наличните/възможните ресурси и ниска ефективност от гледна точка на стратегическите цели поради секторния/фрагментарен характер на реализираните мерки и проекти.

Осигуряването на инвестиционните кластери /пакети от разнородни инвестиционни проекти, свързани с постигане на крайна цел/ с пакет от "меки" /неинвестиционни/ мерки, създаващи институционална рамка и капацитет за реализация на кластерите. Анализът на реализацията на общинските планове показва "успеваемост" в секторите, осигурени с профилирана/опитна администрация и обратно, засега все още слаба реализация на мерки и проектни идеи в направления, изискващи проектни апликации по донорски фондове и партньорства с частния бизнес и "третия сектор", важна необходимост, на която общината следва да реагира и да изгради капацитет. Това е проблем, който е характерен за всички общини в страната, особено остро изявен по отношение на бавното усвояване на Предприсъединителните фондове и престоящите Структурни фондове на ЕС. В това отношение в общината няма предприети действия за изграждане на капацитет.

Разграничаване на планираните мерки и проекти /проектни предложения/ по три критерия:

1. Компетенции: общински, ведомствени, частни, други и съответен инвеститор: община, държава, партньорство,

2. Източник на финансиране: бюджет, донорски фонд, структурен фонд на ЕС, други,

3. Характер на мярката - секторен/кластерен.

В разработването на плана е използвана цялата налична информация и компетенции на партньорите. Въпреки всичко, планът има аспекти на несигурност. Заплахите за реализацията му се коренят в недостатъчните ресурси и особено силен секторен/ведомствен подход в планирането и управлението. Това води до слаба координация на използуване на финансовите ресурси и дисбаланс в защитаваните приоритети.

Към настоящия проект на плана има приложение, съдържащо подробните анализи от развитието на община Бобов дол.

Планът за развитие на общината е разработен съгласно Методическите указания на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за разработване на Общински планове за развитие до 2013 г.

Визията очертава крайния желан резултат от усилията на всички в развитието на общината. Обективните фактори и стимули за такова развитие са:

Концентриране на административни, икономически, културни, търговски, транспортни функции, развита обслужваща сфера и инфраструктура в Бобов дол, което може да се прецени като недостатък в развитието на общината.

Потенциал за развитие на селско стопанство и преработваща индустрия, както и обслужващи дейности при при добива на въглища и електроенергия.

Основната цел съдържа два взаимосвързани компонента: "ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ" и "ЖИЗНЕНА СРЕДА". Първата е двигател на развитието, а втората осмисля усилията на населението в обищината, което реализира това развитие. Задължително условие е целта да се преследва успоредно и едновременно в двете сфери.

Община Бобов дол поделя граници със следните общини: Радомир, Дупница, Бобошево, Невестино и Кюстендил.

Геологията на общината е разнородна. Следва да се отбележи наличието на значителни запаси от кафяво каменни въглища, които се добиват по открит и закрит способ. Хидроложките условия са представени от притоци на р. Струма, които имат незначително значение за общината.

Климатът е умерено континентале. Средногодишната температура е 10,2 градуса, а относителната влажност на въздуха – 72 %. Средният годишен валеж е 676 л/кв. м. Територията на общината е бедна на нерудни полезни изкопаеми.

До гр. Бобов дол има отклонение на железопътната линия София – Кулата през гр. Дупница. Няма главни пътища и повечето пътища са от втори до четвърти клас

Съществува значителна степен на телефонизация, но броят на телефоните намалява.

Има трима интернет доставчици.

Всички населени места в общината са водоснабдени, но с канализация разполага частично само Бобов дол. Няма пречиствателни станции за отпадъчни води.

Всички населени места са електрифицирани.

Освен "център" и "двигател" на регионалното развитие, Бобов дол е призвана да бъде и "балансьор", преразпределящ ресурси и смекчаващ диспропорциите в общината. За целта е необходимо общината да доразвие функциите на публично-частно партньорство и междуобщинско партньорство.

“Износът" на ресурси от общината се изразява предимно в: естествено и механично намаляване на населението, население, заето в големите градове – главно София,

износ на електроенергия. В мините на общината се използува човешки потенциал от съседните села и частично от Кюстендил и Дупница.

Връзките със съседните общини се изразяват в: икономически – незначителен обмен на суровини, материали и готова продукция, транспортно-комуникационни – значителни потоци от персонала за мините и в по-малка степен на стоки и готова продукция.хора,

социален сервиз – основно образование и здравеопазване, административно обслужване – общинска администрация, ежедневни трудови пътувания и пътувания, свързани с обслужването: образование, здравеопазване и административно обслужване на населенито от селата на общината.

Селищната мрежа на общината съдържа 17 села и 1 град. Освен функционален, градът е и пространствен център. Останалите селища формират разпръсната мрежа в територията на общината, която има не особено сериозни релефни бариери. Средната селищна гъстота е по-ниска от тази за страната – 11,2 кв. км на едно селище при средна за страната 1 селище на 20 км2. Средното отстояние между населените места е около 5 км, което затруднява придвижването, формирането и функционирането на еднинна жизнена териториално-селищна общност. Средната гъстота на населението към 2003 г. е 55,4 жители на кв. км, което е значително по-ниска стойност от средната за страната.

Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана - един град, 1 средно голямо село – около 1000 жители/, 7 малки села /200 - 500 жители/ и 8 много малки села /под 200 жители/. Най-малкото село е с по-малко от 50 жители. Над 60,4 % от населението на общината е съсредоточено в град Бобов дол. Няма категория "големи села". Повече от 50% от територията на общината е заета от селища с нищожен демографски потенциал. По нея се наблюдава подчертана тенденция към депопулация.

Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самовъзпроизводствен характер. Преобладава производство върху лична земя в дребни стопанства за лична консумация. В селата липсват възможности за трудова заетост, осигуряваща жизнена кариера на млади хора. Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в гр. Бобов дол.

Структурата на първичния социален сервиз е огледален образ на категорията селища и възрастовият профил на населението им. Само в 3 села все още има функциониращи общински училища. В останалите села няма училища и децата трябва да посещават училищата в съседни села или в Бобов дол. В селата няма лекарски практики. Центърът компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно и общинско ниво.

По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики. Всички са електрифицирани и водоснабдени. Сравнима е и благоустроеността на уличната мрежа – няма канализация и някога изградената с трайна настилка, сега е повсеместно в лошо състояние.

По отношение на достъпност и междуселищни връзки, се оформят групи на "превилегировани" и "дискриминирани" села. Тангиращите до пътища втори и трети клас от пътната мрежа са безпроблемни, докато връзките между селата южно и западно от Бобов дол са силно възпрепятствани от лошо състояние на пътищата или липсата на такива.
І.2. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО

По националната класификация на общините, базирана на пакет от основни характеристики: площ, население, природни ресурси, икономика, инфраструктура, община Бобов дол попада в групата от общини като район в индустриален упадък с не особено добри перспективи за балансирано развитие.

Природният комплекс от разнообразни, но сравнително бедни почви, недостатъчен воден потенциал и полупланински релеф, е бил, е и ще бъде сравнително благоприятен фактор за цялостното развитие на общината.

Най-важният стратегически ресурс са залежите на кафяви каменни въглища, които се използуват за производство на електроенрегия и много ограничено за отопление или дру,ги индустриални цели. Следва да се отбележи високото съдържание на сяра, което е съществена характеристика и изисква специални мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха в района на ТЕЦ “Бобов дол и на общината като цяло.

Горският фонд на територията на общината е ограничен и потенциалът е сввързан с дзобив на дърва за отопление и готвене от местното население.

Поземлените ресурси са оценени като недостатъчно използувани поради намаление и застаряване на населението и отсъствието на финансови ресурси за развитие на селското стопанство в общината.

Сред ограничителите с природно-ресурсен характер трябва да се отчитат:

• 
  Недостатъчно води за напояване на селскостопанската земя и за животновъдството.
  
• 
  Недостатъчните земи за интензивно земеделие с условия за напояване,
  
• 
  Недостатъчно население за облагородяване на земята.
  
• 
  Намаляване на броя на училищата и изселване на населението към по-големите селища в страната.
  

В сравнение с други райони на страната използуването на обработваемата земя е изключително ниско. Използува се едва 25 % от земята. Раздробената собственост и липсата на ефективен пазар на земеделски земи продължават да са бариера за ефективно ползване на земята. Формите на стопанисване са изключително уязвими/рискови. Разкъсаната връзка между собственици и стопани не е устойчива форма на земеизползване;

Структурното значение на горското стопанство в икономиката на общината дава шанс за развитие и фокусиране върху защитните и рекреационните функции на гората и планината. Това е особено важно за усвояване на вредните емисии от ТЕЦ “Бобов дол” и отпадъците от мините в общината. Необходимо е увеличаване на горските площи с цел рекултивация на промишлено евредените земи от добива на въглищатата. Съществуването на много други алтернативи за стопанска дейност в общината прави този модел на ползване перспективен, полезен и устойчив. Стопанисването на горския фонд е добре институционализирано. Общинският план следва да посочи подкрепящи и насочващи мерки за развитие и оползотворяване на възможностите за развитие на горските площи.

Водните запаси са незначителни. Използването на повърхностните води е минимално. Водите имат типичен “черешов” отток и през летните периоди водите не са достатъчни дори за населението. Напояването се осъществява само в частни земи за лично задоволяване и то при наличие на вода. Необходимо да се търсят възможности за задържане и запазване на съществуващите водни ресурси

Общата оценка по този показател е набелязване на мерки за опзаване и пълноценно оползотворяване на съществуващите водни ресурси. С разширяването на горите в общината е възможно увеличаване на водните запаси.
Културно-историческо наследство

В община Бобов дол има значителен брой паметници, остатъци от времето на траките, датирано от ХІІ – VІ век в. преди н.е. Счита се, че те са единствени в Западна България. През ІІ в. на н. е. Тук се настняват зимляните, от които са останали значителен брой паметници и пътища. Като цяло културните паметници в общината се нуждаят от уточняване и могат да позволят развитието на културен, съчетан е еко туризъм.

Екологичната диагноза показва, че ссъщестува значителна замърсяване от добива на въглища и производството на електрическа енергия. Като се изключат районите на мините и и на ТЕЦ “Бобов дол”, общото състояние на околната среда в общината не предполага ограничителни условия в развитието на всички сектори. ТЕЦ “Бобов дол” е обявен за приватизация и търгът е спечелен от Националната електрическа компания на Гърция /РРС/. В момента приватизацията е спряна поради стачки на миньорите от общината и мини в други райони на страната, които добиват въглища за ТЕЦ “Бобов дол”. Предполага се, че в приватизационната сделка се предвиждат мерки за опазване на околната среда от замърсяване на въздуха, водите и почвите както в района на топлоцентралата, така и около мините.

Град Бобов дол няма градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ). В селата на общината няма канализации. Всички канални води се изпускат в реките и притоците им. Налага се извода от срочното строителство на ГПСОВ поне за Бобов дол.

Съществуват значителни замърсявания от отпадъци извън сметищата, в околностите на селата и по протежение на пътната и уличната мрежа.Те са предимно "визуални" замърсители и "огледала" на лоша битова култура и ниска управляемост;

1. “Стратегия за развитие за периода 2000 – 2006 г.”,

2. Димов, Д. Конявска планина, Малка туристическа библиотека, Мед. и физкултура, С. 1986.

3. Статистическа информация на община Бобов дол.

Съдържаевието включва:

Анализ и оценка на социално-икономическите параметри на община Бобов дол

Ораслова структура

Общински финанси

Селско и горско стопанство

Техническа инфраструктура

Опазване на околната среда

Социална инфраструктура

Частен бизнес и приватизация

Заетост и труви русурси

Слини и слаби страни, възможности и заплахи

Визия, главна стратегическа цел, цели и подцели. Дърво на целите

Стабилизация и развитие на икономиката

Изграждане и развитие на инфраструктурата

Трудова заетост и развитие на човешките ресурси

Създаване на съвременна институционална среда

Планове за действие

Приоритетни програми на стратегията

Програма Екопроекти

Програма за развитие на овощарството

Програма за развитие на зърнопроизводството

Програма за изграждане на лечебно заведение “Хоспис”
Структурният анализ на документа разкрива следните недостатъци: липсват мерки за институционално и информационно обезпечаване на реализацията, липсват мерки за изграждане на общински капацитет за изработване на проектни предложения и привличане на финанси от алтернативни източници, липсват мерки, подкрепящи тези с инвестиционен характер, липсват мерки, смекчаващи драстичните контрасти "села-град", отчитани и в тогавашните анализи.

Стратегията е затворена в територията на общината - липсват мерки за междуобщинско сътрудничество и сътрудничество – община – област. Стратегията е "обречена" да бъде изпълнявана само от общината - липсват мерки за партньорства; общината е само "регистратор" на частните инициативи. Мерките, вписващи се в правомощията, законовите задължения и ресурсите на общината не са разграничени ясно от тези, чието прилагане зависи от по-горните нива на управление или от инициативите на частния сектор.

Необходима е обаче радикална промяна в подхода и принципите за планиране, за да се постигане по-ефективно стратегическо планиране за постигане на целите и приоритетите на развитие на общината.
І.4. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

Демографски процеси

Към 2003 г. населението на община Бобов дол наброява 11129 души, от които 6564 градско и селско - 4565. Процентното съотношение градско/селско население е 59/41 %, по ниско от това за страната. Всеобщата тенденция на намаляване на населението е валидна и за общината. Средногодишният темп на намаление на градското население през последните 3 години е около 4,36 %, което е по-високо от средното за страната – 1,09 %, табл. 1. Намалението на селското население е със затихващ интензитет за 8 от селата с население под 200 жители. Населението се увеличава само в селата: Големо село със средно тодишен темп 1,15 %, Долистово – 0,43 % и Паничарево – 1,72 %. Във всички останали села се наблюдава намалнение на населението, табл. 4. Подробните изчисления на темповете на намаление на населението е дадено в табл. 4. Тук може да се даде обобщение на населените места: