Плана за развитие на Община Павел баня е изработен в изпълнение на чл.21, ал.1, т 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за регионалното развитие. При съставянето му са спазени принципните изисквания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно обемът и съдържанието.
Като съставна, въпреки и малка част от националната територия Община Павел баня следва да се развива в съответствие както с Областната стратегия така и с Националната стратегия за регионално развитие както в краткосрочен така и в дългосрочен план. По такъв начин планът ще служи и за формиране на мандатните програми на общинските власти, които последователно трябва да се осъществяват в набелязаните приоритети и цели на развитие.
Планът на общината ще бъде развиван, актуализиран и допълван във времето в зависимост от динамично променящите се условия при отчитане на местните потенциали и ресурсови ограничения.
Едновременно с това в Плана на общината се дават и конкретни предложения за включване в областната стратегия за регионално развитие и участие в международни програми и проекти.
По такъв начин Плана на община Павел баня дава възможност на общинските ръководства да участвуват активно и в реализацията на държавната политика за регионално развитие чрез пълноценен диалог с централните и регионални власти.
Стратегическите цели, насоки и принципи за развитие са описани за периода 2007-2013 година.
При изработването на Плана за развитие под ръководството на общинските власти взеха участие експерти от общинска администрация и членове на Общински съвет Павел баня.
ІІ. Анализ на ситуацията
2.1. Обща характеристика
Община Павел баня е създадена с указ № 2295/ ДВ брой 101/26.12.1978г.
Заема територия от 518,78 кв.км и включва 13 населени места с административен център гр. Павел баня.
Община Павел баня е разположена в Централна България, в сърцето на Розовата долина между Стара планина и Средна гора.
Територията на общината граничи с тези на общини Казанлък, Карлово, Братя Даскалови и Калофер.
Територията на общината се пресича от две важни комуникационни оси нанационалната транспортна инфраструктура. В посока запад-изток първокласен път І-6 /София-Бургас/ и в посока север-юг второкласен път ІІ-56 /Русе-Пловдив/, осигуряващ един от най-краткия път между Северна България и границите с РГърция и РТурция. През общината преминава и главна жп линия № 3 /София – Казанлък – Карнобат – Варна/.
Гр. Павел баня отстои на 192км от столицата София, 80км от Пловдив, 60км от Стара Загора и 25км от Казанлък.
Павел баня е сравнително малка община. Населението й по постоянен адрес възлиза на 17868 души.
Управлението на общината е с административен център гр. Павел баня.
Община Павел баня попада в климатичния район на Източните задбалкански полета, на европейско континенталната климатична област в България.В района духат умерени ветрове. Преобладава северният, който населението нарича “шипченски”. Има южни ветрове,които духат при нахлуването на субтропичната въздушна маса рано напролет и причиняват стопяване на снежната покривка, а през лятото засушяване.
Средногодишната температура на въздуха е около 10,8 градуса при средна температура през януари около минус 1 градус, а през юли около 22 градуса. Лятото е доста топло, освежавано от планинско долинния вятър, водната маса на близкия язовир “Копринка” и залесените склонове на Средна гора. Зимата е умерено студена, но се чувства осезателно, поради слабата ветровитост. Пролетта настъпва към средата на март, а топлата и слънчева есен продължава докъм средата на ноември. Валежите са умерени-около 630 мм. средногодишно, а снежната покривка е непродължителна-около 25 дни годишно. Облачността и относителната влажност на въздуха са умерено изразени, мъгливостта е слаба- около 22 дни средногодишно, а продължителността на слънчевото греене е твърде голяма- над 2200 часа средногодишно.
Средната надморска височина на гр. Павел баня е 828 м.
Екологичната обстановка в района е сравнително добра - на територията на Община Павел баня няма големи промишлени мощности и предприятия.
Община Павел баня не разполага с природни ресурси с минерален произход /полезни изкопаеми/.
Природните забележителности на територията на Община Павел баня са:
м. “Каваците”
части от Национален парк “Централен Балкан”
м. “Кичестия габър”
Основната част от защитените територии на територията на Община Павел баня попадат в границита на Национален парк “Централен Балкан”:
Съществено богатство на територията на общината със стратегическо значение са наличните повърхностни води представени от р.Тунджа и притоците и р.Тъжа, р.Габровница и р.Турийска, които заедно с подпочвените води по речните тераси притежават добри питейни качества.
Община Павел Баня притежава термоминерални води с национално значение, които са в град Павел Баня. На тази основа той е класифициран като балнеоложки център с национално значение.
От седемте естествени сондажни хидротермални източника бликат минерални води с аналогична физико-химична характеристика – с температура от 50 до 61 градуса и общ дебит 950л/минута. Водите се характеризират като слабо минерализирани, хипотермални, радонови, силициеви и флуорни. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, на гръбначния мозък и др.
*Кратка информация на източниците на минералните води в Павел баня:
1. Каптаж “Кадемлията” – Разположен е на около 120м югозападно от Санаториум 1 . Дебита на водоизточника е 1,2литра/сек, със средна температура от 54 С. Водата е бистра, безцветна, с приятен вкус, без мирис;
2. Каптаж “Жабарник” – Разположен е в парка на гр. Павел баня, северозападно от каптаж “Кадемлията”. Дебита на водоизточника е около 0.06литра/сек., температурата на водата е 40 С.
3. Каптаж “Големия и малкия гьол” – и двата каптажа се намират в парка на гр. Павел баня, в близост до “Жабарника” и “Кадемлията”. Водата извира на 49 С, с дебит от 1,3литра/сек.
4. Сондаж МС-1 – Дълбочината на сондажа е 116,10м. водата извира на температура от 54 С, със дебит около 1.0 литра/сек. Сондажът е разположен северно от Санаториум 1, на около 200м от р. Тунджа.
5. Сондаж МС-2 – Добрева чешма – Дълбочината на сондажа е 156м. Разположен е южно от Санаториум 1. Водата извира с температура 30 С и дебит от 0.5 литра/секунда.
6. Сондаж МС-3 – Централен – Разположен е западно от Санаториум 1, на около 100 м и между каптажите “Кадемлията” и “Малък гьол”. Водата е с температура от 61,5 Си дебит 6литра/секунда.
7. Сондаж СЗ-7 – с дебит 3,5л/сек и температура на водата 52 С.
8. Сондаж СЗ-8 – Разположен на около 350м западно от Санаториум 1. Дълбочината на сондажа е 655м. Водата е с температура 58 С, с дебит от 1.5 литра /секунда. Наличните горски ресурси по южните Старопланински склонове и Средногорската част са били основата за развитието на дърводобивната и дървообработващата индустрия.
Обобщено двете основни фактора, които ще формират бъдещият облик на общината ще се опират на земеделските, горските и водни ресурси, и свързаните с тях допълнителни производства и дейности и изходното транспортно-комуникационно положение, което значително ще бъде подобрено в източната част на общината след изграждането на тунела под връх Шипка /общ.Казанлък/.