Общински план за развитие Община Костинброд

Национален Център за Териториално Развитие – ЕАД

София, 1000, ул. “Алабин” 16-20, тел. 980 0308 факс 980 0312

Съдържание

		Стр.
	Увод	3
	Глава първа – Анализ и оценка на състоянието и развитието на основните процеси и дейности в общината	5
	1. Обща характеристика на общината	5
	2. Демографско развитие и човешки ресурси	10
	2.1. Анализ на демографското развитие на община Костинброд	10
	2.2. Оценка на демографската ситуация	13
	2.3. Икономическа активност	14
	3.Социално-икономически структури и процеси /фактори, състояние, оценка и тенденции на развитието/	16
	3.1. Селско стопанство	16
	3.2. Горско стопанство	18
	3.3. Икономика	20
	3.4. Социален сервиз и услуги	21
	3. 5. Инвестиционни интереси, намерения и ресурси	24
	4. Урбанистично и устройствено развитие на общината /състояние, оценка и тенденции/	27
	4.1. Териториална структура и селищно развитие	27
	4.2 Устройствени планове, проектна осигуреност на територията	30
	4.3 Жилища и общинска жилищна политика	31
	4.4 Анализ и оценка на културното наследство	35
	4.5. Развитие на рекреацията и туризма	37
	5. Инфраструктурно развитие и опазване на средата /състояние, оценка и тенденции/	40
	5.1. Инфраструктурни мрежи и обекти на територията /транспортни, водоснабдителни, електроснабдителни, газификация, съобщителни /	40
	5.2. Опазване на околната среда и екология
	5.3. Оценка за изпълнението на общинските програми и мерки
	Глава втора – Стратегическо развитие на община Костинброд. Общински план за развитие.	51
	1. Стратегически насоки за развитие на общината	51
	2. Мисия, визия и стратегически цели на общинския план за развитие. Основополагащи принципи.	58
	3. Избор на водещи приоритети на общинския план за развитие	61
	Глава трета – Програма за реализация на плана за развитие на община Костинброд	64
	1.Идентификация, анализ и обвързване на мерките, конкретните програми и проекти, имащи пряко отношение към общинския план за развитие	64
	2. Разработване на финансова таблица – механизми и инструменти за реализация на общинския план	73
	Заключение

В тази светлина са изведени мисията и визията на общинския план за развитие, като се посочва, че неговата мисия е: “На базата на благоприятните природно-географски условия и предпоставки, потенциалните икономически и инвестиционни възможности, утвърдените социални и културни традиции да се осигури перспективно балансирано и устойчиво развитие на община Костинброд при ефективно и рационално използване на наличните ресурси и потенциали и постепенно преодоляване на вътрешно общинските диспропорции, в т.ч. туширане на противоречията “център – периферия” с оглед създаване на благоприятна социално-икономическа и жизнена среда и за развитие на ефективен малък и среден бизнес”.

Общинският план за развитие /ОПР/като средносрочен планов документ се разработва за периода 2005 – 2013 година, като в процеса на планиране и програмиране са обособени два прогнозни хоризонта /до 2006 г. и 2007-2013 г./, условно разделени от предполагаемата дата на присъединяването на Р.България съм ЕС, /2007 г./, когато като пълноправен член, страната ни ще прилага изцяло общоевропейските норми и правила за провеждането на общата за Съюза регионална и местна политика на развитие. Процедурата на разработване и реализиране на ОПР предвижда също и създаването на конкретна програма за реализация и ежегодна актуализация на основните мерки и инструменти на програмирането и стратегическото планиране.

Независимо че понастоящем община Костинброд не попада в обхвата на конкретен район за целенасочено въздействие /териториалния обхват на тези райони съгласно закона следва да се определи в рамките на разработването на съответния регионален план за развитие на Югозападния район за планиране/ непосредствената близост с гр. София /обща граница със Столичната община – посочена като вид специфичен район за целенасочено въздействие/ оказва и в бъдеще ще оказва значително, положително и стимулиращо влияние за развитието на общината, с която тя се обособява като територия на засилен инвестиционен и пазарен интерес. Този интерес далеч надхвърля границите на общината и реално предполага едно ползотворно и продължително бъдещо сътрудничество със съседните общини от западната част на областта. Тези потенциални импулси реално се отчитат при обосноваването на бъдещия модел за развитие на община Костинброд.

При съставянето на общинския план за развитие са отчетени следните принципни изисквания, които реално отразяват процесите в територията:

Разработеният план има характер на отворен документ, който може да се развива, усъвършенства и актуализира във съотвествие с динамично променящите условия и фактори, мотивиращи неговото разработване. Това по същество една перманентна дейност на общинското ръководство и предполага създаването на гъвкава и прагматична организация.

Настоящият общински план за развитие на община Костинброд е разработен от колектив на Националния център за териториално развитие – ЕАД с ръководител доц. Христо Станев на основата на сключен договор за възлагане и изпълнение. Авторският колектив изказва своята благодарност на ръководство и администрацията на общината за коректното и ползотворно сътрудничество и остава отворен за бъдеща съвместна работа по въпросите на местното самоуправление и местното развитие.

Глава първа – Анализ и оценка на състоянието и развитието на основните процеси и дейности в общината
1. Обща характеристика на общината

Местоположение и граници

Община Костинброд е разположена на северозапад от София, в непосредствена близост до столицата. На югоизток граничи със Столичната община, на юг – с общ. Божурище, на запад – с общини Сливница и Драгоман, на северозапад – с община Годеч и на североизток – с община Своге. Транспортно-географското положение на общината е изключително благоприятно, поради преминаване през територията й на европейският транспортен коридор (ТК) № 10 (Калотина-София) и връзка с ТК № 8 (Гюешево-София-Пловдив-Бургас-Варна, представени от пътна и жп инфраструктура, както и на ТК № 4 (Видин-София-Кулата и София-Свиленград). Транспортната инфраструктура е благоприятна предпоставка за взаимовръзките на общината със съседните общини.

Северозападната част на Софийското поле, където е разположена общината, представлява коритообразна котловина. Софийското поле е обградено на север от разчленените склонове на Стара планина, на юг от Люлин и Витоша, на запад стига до варовитите възвишения на Сливница и Драгоман.

Релефът на общината в северната част е планински, силно разчленен. Включва части от Мала планина – дял от Западна Стара планина. Най-високата точка е около 1155 м. (северно от с.Чибаовци). В южната част на общината релефът е равнинно-хълмист. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 m.

Климатът на общината е умерено-континентален. Средната годишна температура в гр. Костинброд е 9,9º С, средногодишните валежи – 600 mm.

Почвите в северната част на общината са главно излужени горски и кафяви горски. В южната част - дъно на някогашно грамадно езеро, почвите са по-плодородни, преобладават алувиални и алувиално-ливадни почви и излужени чернозем-смолници.

През територията на общината протичат реките Блато, Сливнишка и Беличка. От Мала планина извират няколко малки притоци на р. Искър, най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в множество понори и дават началото на много карстови извори.

Общата площ на общ.Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка). Гъстотата на населението е 69,7 д/км² – близка до средната за страната (70,7), но малко по-ниска.

В обхвата на общината са включени 14 населени места – 1 град гр.Костинброд - административен център на общината и 13 села. След 2003 г. на територията на общината функционират 6 кметства - Петърч, Драговищица, Голяновци, Градец, Чибаовци, Опицвет, като в тях са избрани пряко от населението кметове. В останалите населени места след избор от Общинския съвет са назначени кметски наместници. Населението през 2002 г. наброява 17 720 ч., от които 12 152 ч. (68,6%) живеят в град Костинброд. Той е традиционен обединяващ център с изградена инфраструктура, осигуряваща обслужване на населението, намиращ се на 16 км от София. Град Костинброд според броя на населението си се включва към групата на малките градове (с население от 10 хил. до 30 хил.ж.). Селата в общината са предимно малки и много малки (под 1 000 ч.). Към големите села се включва само с. Петърч (2 221 ч.), а към средните – с. Драговищица (1 138 ч.).

Общ. Костинброд съгласно административно-териториалното устройство на Р България (Указ № 1 на Президента на републиката от 5.01.1999 г., ДВ, бр.2/8.01.1999 г.) се включва към Софийска област с административен център гр.София. В настоящия си обхват общината е създадена през 1978 г. (Указ № 2295 на ДС от 22.12.1978 г. за определяне седалищата и състава на общините в НРБ, ДВ, бр.101/26.12.1978 г.). Град Костинброд е признат от село за град през 1974 г., когато към него се присъединява с. Обединение (Указ № 1942, обн. 17/09.1974 г.).

Софийска област, на територията на която е община Костинброд, както и областите София (столична община), Благоевград, Кюстендил и Перник се включват към Югозападния район за планиране съгласно Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр.14 от 20.02.2004 г.). Център на района е гр.София (Постановление № 109 на МС от 28.05.2004 г. (обн., ДВ, бр.49/8.06.2004 г.).

Костинброд е център на редица деконцентрирани държавни служби, в обхвата на който се включват общините Костинброд, Божурище и Годеч. (Бюро по труда, Районен съд, районна прокуратура и др.)

Категорията на общ. Костинброд на основание Заповед № РД-02—14-256 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 31.05.2004 г. (ДВ, бр.52 от 18.06.2004 г.) е 3-та. Населените места в общината са следните категории: 5-та (Петърч и Драговищица), 7-ма (Голяновци, Безден, Градец, Дръмша, Опицвет, Чибаовци) 8-ма (Богьовци, Бучин проход, Дреново, Понор, Царичина).

Местоположението на общ. Костинброд предопределя значимите й взаимовръзки със София – инфраструктурни, икономически, социални, по отношение на човешките ресурси, както и със съседните общини – Божурище, Годеч, Сливница, Драгоман, Своге. Естествено доминираща е ролята и значението на столицата.

Важна предпоставка за развитието и функциониране на основните сфери на дейност и устройствени системи са състояние и вида на основните поземлени ресурси.

Ф
иг.1

Разпределението на площта по видове територии според предназначението им и териториалната им насоченост /землища/ се анализира отделно /фиг. 2/.

За конкретния анализ и оценка на тези ресурси по-особен интерес представляват земеделските и горските територии, които заемат преобладаващ дял от площта на общината.

Потенциалите на земеделските земи на община Костинброд следва да бъдат оценявани като предпоставка за очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с бъдещото формиране на модерен аграрен сектор.

Обработваемата земя в земеделските територии² е с обща площ 87407 дка. Най-голям дял заемат нивите – 71176 дка (81,4% от обработваемите земи). Трайните насаждения заемат 1280 дка площ (1,5%), а ливадите - 14951 дка (17,1%).

Изградени са 3203 дка поливни площи. Годни за напояване са 1680 дка, разположени в землищата на гр.Костинброд и с.Петърч. Като негодни за напояване се отчитат 1523 дка, но в действителност не се напояват и значителна част от годните за напояване земи. Не се прави ремонт и реконструкция на напоителните мрежи и съоръжения.

Земите по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са с обща площ 4542 дка, разположени в 3076 бр. имоти в землищата на гр.Костинброд и селата Драговищица, Голяновци, Градец, Дръмша, Дреново, Чибаовци, Царичина, Безден, Богьовци и Бучин проход /виж Приложения І, таблица № 3/.

Мерите и пасищата заемат площ от 64184 дка, а високопланинските пасища – 2929 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.н. стопанисвана земя – общо 154520 дка, или 60,8% от територията на общината.

Площите на пасищата и естествените ливади, условно наречени “тревни площи” са сериозен ресурс за развитието на говедовъдството и овцевъдството. Площта им заема 82064 дка, или 32,3% от територията на общината. Те са източник за получаване на висококачествен тревен фураж за животните. В последните години голяма част от ливадите и пасищата са изоставени и постепенно се превръщат в пустеещи и обрасли с храстовидна растителност територии. С оглед тяхното включване в стопанския оборот, рационалното им стопанисване и използване в прана се предвиждат конкретни мерки с подобна насоченост. Всички пасища са общинска собственост.

Следваща по големина е територията на населените места и другите урбанизирани територии – общо 24052 дка. От тях 11250 дка са в регулационните граници на населените места. Изградените вилни зони са с обща площ 3836 дка. Промишлените и складови зони и застроените обекти извън населените места са 8850 дка, като значителна част от тях са земеделски земи, чието предназначение е променено за строителство през последните години.

Вследствие на възстановяването на собствеността върху земеделските земи в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и на възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на територията на общината са установени следните видове собственост:

Частна собственост са 96215 дка, или 37,8% от общата територия на общината, в т.ч. 77351 дка земеделски земи, 8691 дка гори, 10173 дка имоти в населените места.

Държавна собственост са 87479 дка (34,4% от територията на общината). Това са земите на Държавния горски фонд; Държавния поземлен фонд; част от територията на населените места; териториите за добив на полезни изкопаеми; преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи; републиканската пътна мрежа, и др.

Общинска е собствеността върху 33126 дка земя – общинския поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, част от населените места, язовири, общинската пътна мрежа и др.

На религиозни организации е собствеността върху 199 дка земеделски земи, 54 дка гори и 5 дка имоти в населените места..

В групата “друга собственост” – 37334 дка, са включени земеделски земи, горски територии и част от населените места и другите урбанизирани територии.

Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичането на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи стават общинска собственост.

В заключение могат да се обобщят следните изводи за използването и разпределението на поземлените ресурси /виж Приложения І, таблици 1 и 2/:

Общината разполага с благоприятни почвени и климатични условия. Близостта до столичния град поражда реални предпоставки за целево отдаване под наем или аренда на земеделски земи за развитие на интензивно селскостопанско производство.

Нарасналото търсене на земеделски земи с оглед закупуване налага ускорено създаване на реален пазар на земята, в които общината следва да играе определяща роля.

Във връзка със засиленото търсене на земеделски земи за различни видове строителство се налага честа промяна на предназначението на значителни площи земеделски земи. В това отношение липсата на определена политика в този сектор не е от полза нито за общината, нито за бизнеса. Наложително е общината да въведе определен ред и да канализира повишения инвеститорски интерес. В плана за развитие следва да се приемат определени мерки.

Съществен проблем за ефективното използване на обработваемата земя е, че тя е раздробена на многобройни маломерни участъци вследствие на възстановяването на собствеността на бившите собственици. От друга страна налице са ограничени физически, технически и финансови възможности на частните стопани за тяхното стопанисване.

Дялът на горите на горите на територията на общината е по-нисък от средния за страната (9,5 пункта), но на тази територията са разположени над 28 хил. дка гори, включени в зелената зона на гр. София. Тя е буферна зона между големите промишлени предприятия и населените места в общината. Заедно с изградените вилни зони горите създават подходящи условия за краткотраен и дълготраен отдих на населението;

От сравнението за разпределението на поземлените ресурси в общината за различни периоди поради липса на конкретна информация не могат да се направят определени изводи за някои тенденции, закономерности в изменението на начина на ползване и размера на културните видове земя.

След 2000 г. са разработени следните планове, отнасящи се до територията на общ.Костинброд и нейни структурни единици:

Анализът на плана през 2001 г. очерта проблемите и трудностите при реализирането на предвидените в него проекти. Основен проблем е недостигът на собствени финансови средства за реализиране на планираните дейности. Актуална е необходимостта от търсене на алтернативни източници на финансиране. Значим става и проблема за избор на проекти, които да отговарят на приоритетите на икономическото и социално развитие, определени в общинската стратегия. Най-висок е делът на инвестициите във В и К мрежата, реконструкцията на общинските пътища и училища. През 2002 г. бяха направени конкретни уточнения на предложените проекти с цел съсредоточаване върху изпълнението на по-малък брой проекти (15 бр.), но с по-голяма обществена значимост. Разширено бе партньорството с централни и регионални институции, с неправителствени организации, частния сектор. Всички проекти са с общинско значение, в т.ч. 7 са на етап “Работен проект”, 1 – “ППР”, а останалите са на етап инвестиционни идеи. Инвестиционните инициативи се разпределят по приоритетни направления: “Техническа инфраструктура”, “Благоустройствени дейности”, “Опазване на околната среда”. Програмите за реализация на общинския план за развитие са: “Пътна мрежа”, “Водостопанска инфраструктура”, “Екология”, “Трудова заетост”, Други проекти.

Конкретна инициатива за постигане на целите на областния план за регионално развитие на Софийска област, включваща община Костинброд е изграждането на Европейския транспортен коридор № 4 (Видин/Лом-София-Кулата), който ще съдейства за икономическото, социалното, трансгранично и инфраструктурно оживяване на района на община Костинброд и общините Своге, Годеч, Сливница, Драгоман и Божурище. Проектът е с национално и междуобластно значение. Реализира цел от областни план “Трансгранично сътрудничество и развитие” и решава проблем в сферата на инфраструктурата и пазарните отношения.

От обектите на инженерната инфраструктура за община Костинброд в областния план са включени следните проекти (2000-2006 г.):

с регионално значение - изграждане на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ); реконструкция на депото за ТБО; изграждане на кооперативен пазар в град Костинброд;

с местно значение - ремонт на общинската пътна мрежа; изграждане на 3 бр. мостове – над реките Белица, Блато и Крива.

Връзките на общ. Костинброд на междуобщинско и междуобластно ниво, изявени в областния план за регионално развитие са най-ясно изразени в сферата на: хранително-вкусовата промишленост, селскостопанското производство, строителството, културният обмен и образованието, здравеопазването, туризмът и вилният отдих.

Населението на община Костинброд наброява 17 720 ч. (2002  г.). В сравнение с предходната година се наблюдава незначително намаление (с 60 ч.). Характерно е, че намалява населението и на област Софийска (към която се включва общ.Костинброд), както и на страната като цяло. Нараства населението на Югозападния район за планиране в резултат на увеличението на населението на столицата. Град Костинброд бележи слабо нарастване на населението си, докато селата на общината намаляват (фиг. 2).

В средносрочен хоризонт се наблюдават няколко периода в демографското развитие на общината: непрекъснато нарастване на населението до средата на 70-те години на 20 в., с най-високи темпове през 1956-65 г., след което постепенно намалява интензитетът на нарастване; намаление за периода 1975-92 г., по-значително за годините 1985-92; слабо нарастване след 1992 г.
Фиг. 2

Центърът на общината – град Костинброд е с тенденция на нарастване на населението, дължащо се на положително естествено възпроизводство и положителен механичен прираст, с изключение на годините 1985-92, когато е регистрирано намаление. Селското население намалява непрекъснато още от средата на 40-те години на миналия век, като за периода 1946-2001 г. то е намаляло почти 2 пъти. Сравнително благоприятно демографско развитие имат три села (Петърч, Драговищица, Голяновци), докато по-голяма част от селата (10 бр.) са с големи демографски загуби (приложения ІІ, табл. No.1, 2 и 2.1).

През последните 5 години в развитието на населението на общината не се очертават съществени изменения. Общото население се движи в границите от 17 454 ч. за 1997 г. до 17 720 ч. за 2002 г., в т.ч. за град Костинброд съответно 11 945 ч. (1997 г.) и 12 152 ч. (2002 г.), за селата – 5 509 ч. (1997 г.) и 5 568 ч. (2002 г.).

Характерно за възрастовата структура е, че продължава процесът на остаряване на населението на общината, което се наблюдава и за страната. Броят и делът на лицата под 15 г. постепенно намалява (приложения ІІ, No 3, 4, 7), а се увеличава броят на лицата над трудоспособна възраст при запазване на относителния им дял. Върху обхвата на трудоспособната възраст влияние оказват както промените в броя на населението в отделните възрастови групи, така и законодателните промени във възрастовите граници на трудоспособната възраст след 2000 г. Процесът на остаряване на населението е по-слабо изразен при градското население (фиг. 3), докато всяко трето лице в селата е в пенсионна възраст.

Фиг. 3





Естественото движение на населението е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката и възрастовата структура. През 2002 г. в община Костинброд са родени 95 деца (коефициент на раждаемост - 5,4‰) (фиг. 4, приложения ІІ, No.10 и 10.1). По-високата раждаемост на градското население в сравнение с тази на селското, се дължи на неговата по-благоприятна възрастова структура и по-високият дял на родилните контингенти. Смъртността като един от елементите, формиращи естествения прираст е по-висока от раждаемостта. През 2002 г. в общината са умрели 307 ч. или 17,3 на 1000 ч. от населението. В сравнение с предходните години не се наблюдават резки увеличения на умрелите лица. Застарялото население в селата е с по-високо ниво на смъртността. Развитието на процесите на смъртност в общината са близки до средните за страната, и най-вече по отношение на селското население. Детската смъртност в общ.Костинброд е сведена до възможния минимум.

Естественият прираст на населението се формира от раждаемостта и смъртността. По-големият брой на умиранията, отколкото на ражданията предопределя отрицателният естествен прираст на населението на общината (-11,9‰ – 2002 г.). През последните 6 години естественият прираст бележи тенденция на стабилизиране на стойностите му около минус 11-12‰. Този отрицателен естествен прираст е свързан с останалите демографски характеристики и преди всичко с възпроизводството на населението. В град Костинброд естественият прираст през 2002 г. е –9,6‰, а в селата на общината той е –16,9‰. Следва да се отбележи, че и на национално ниво протичащите процеси, свързани с естественият прираст очертават отрицателни стойности.
Фиг. 4

През 2002 г. в общината са осъществени 337 заселвания и 315 изселвания. Механичният прираст е положителен (22 ч.), макар и минимален (приложения ІІ, No.6 и 6.1). В сравнение с предходни години механичното движение на населението на общината е по-слабо изразено. Интензивността на миграцията е близка до средните стойности на показателя за страната. Наблюдава се завишаване на движението по направление към селата. През последните 6 години (1997-2002 г.) механичният прираст е положителен, формиран от по-големият брой на заселените лица спрямо изселените.

Важна характеристика на населението е образователното му равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование в общината. Успоредно с това намаляват лицата с основно, начално и незавършено начално образование. За периода броят на населението с високо образование (висше, висше специалист/полувисше и средно) се е увеличил 1,2 пъти (от 6,7 хил.ч. или 40,1% от населението на 7 и повече години през 1992 г. на 8,3 хил.ч. или 52,8% през 2001 г.). Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица е характерна и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше специалист и средно образование) като тя е най-ясно изразена при населението със средно образование (фиг. 5). Лицата с основно образование са близо 1/3 (5,5 хил.ч. или 32,7%) от населението на 7 и повече години. С начално и незавършено начално образование са 2,9 хил.ч. или 17,3%. Неграмотните лица съставляват под 1% от населението на 7 и повече години (приложения ІІ, No.5 и 5.1). За периода между последните две преброявания е регистрирано намаление на броя и дела на неграмотните лица.

Фиг. 5

Очертаните тенденции в развитието на структурите на населението на общината по образование са близки до тези за страната – увеличава се броят и делът на високообразованото население, намаляват лицата с ниско образователно равнище.

Разпределението на населението на общ. Костинброд по етническа група по данни от преброяванията показва, че доминиращ етнос е българската етническа група – 17,5 хил.ч. или 97,3% от общото население на общината през 2001 г. Относителният дял на ромската (циганската) етническа група за годините 1992-2001 се изменя от 1,1% (192 ч.) през 1992 г. на 2,7% (494 ч.) през 2001 г. Върху това разпределение влияние оказва и самоопределението на населението. Други етноси не са регистрирани на територията на общината при последното преброяване през 2001 г. (приложения ІІ, No.8 и 8.1). Основно вероизповедание е източно-православното християнство, което обхваща 99,7% от населението.
2.2. Оценка на демографската ситуация

През последните 5-6 години формиралите се структури и протичащите процеси в демографското развитие на община Костинброд очертават относително стабилно развитие на населението. Не се наблюдават съществени изменения в демографската ситуация. Структурите на населението са близки до средните стойности за страната. Процесът на застаряване е по-значим при селското население. Фертилните контингенти и тяхната структура са в рамките на долна граница за нормално възпроизводство на населението. Естественият прираст е отрицателен, а нето-миграцията е положителна, но слабо изразена. Етнодемографските характеристики показват, че преобладаващ е българският етнос и източно-православното вероизповедание. Образователното равнище на населението непрекъснато нараства, повече от половината от лицата на 7 и повече години са с високо образователно равнище (с висше, висше специалист/полувисше и средно образование). По-голямата част (80%) от лицата с висше образование са в центъра на общината, докато в селата най-голям е делът на населението с основно образование.

Извършена е оценка на населените места в общината чрез клъстерен анализ по определящи демографски показатели (брой на населението; категория на населените места според броя на населението; коефициент на възрастова зависимост; прираст на населението; фертилни контингенти). Тествани са няколко варианта. Като резултат по демографски признаци населените места могат да бъдат групирани в 3 основни групи.

В І^-ва група попада центърът на общината – град Костинброд. Според броя на населението си (12 152 ч.) той се включва към малките градове (с население от 10 хил.ч. до 30 хил.ч.). Характеризира се възпроизводствен потенциал, осигуряващ нормално възпроизводство на населението, висок дял на трудоспособните контингенти и сравнително високо образователно равнище на населението.

Във ІІ^-ра група попадат три населени места – Петърч, Драговищица и Голяновци. Според броя на населението си те се включват към големите, средните и малките села. Характеризират се с възпроизводствен потенциал, осигуряващ просто възпроизводство на населението.

В ІІІ^-та група се включват останалите 10 населени места, между които няма съществени различия в демографските показатели. Според броя на населението те се отнасят към малките и много малките села. Възпроизводственият им потенциал е нисък с изключение на село Опицвет, фертилните контингенти на което са близки до праговата долна граница. При тази ситуация естественото възпроизводство се осъществява с отрицателен прираст. Значим за тях е другият компонент – механичният прираст и най-вече временното население /виж схема/.

Икономически активните лица³ в общината са 8 304 ч. Коефициентът на икономическа активност за общ.Костинброд е 46,0% (съотношение между работата сила и населението на 15 и повече навършени години). Този показател за общината е по-нисък от средния за страната (49,6%) и Югозападния район за планиране (52,2%), но по-висок от средния за Софийска област (42,5%). Промяната във възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население.

Работната сила на община Костинброд през 2001 г. наброява 7 хил.ч. (заети и безработни). Заетите лица са 6045⁴. Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) е 39,9%. За сравнение коефициентът на заетост за страната по данни от същия източник е 39,8%, за Софийска област – 39,4%, за Югозападния район за планирани – 44,7%. По-високата заетост на населението от района се формира от столичния град. Разпределението на заетите лица в общината по сектори на икономиката е следното: първичен сектор (включващ икономическите дейности по НОК – Селско, ловно и горско стопанство; Рибно стопанство) – 328 ч. или 5,4% от всички заети; вторичен сектор (Добивна промишленост; Преработваща промишленост; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода; Строителство) – 1 987 ч. (32,9%); третичен сектор (включващ всички останали икономически дейности) – 3 730 ч. (61,7%).

Местоположението на общ.Костинброд в териториална близост до София оказва влияние за формиране на трудови пътувания в двете направления (от/към София) и способства за намаляване на безработицата.

Безработица

През последните четири години равнището на безработица в община Костинброд се задържа около 10-12%, което е 4,5 до 7,7 процентни пункта (през различните години) под средните стойности за страната и за областта (фиг. 6). От съседните общини (Божурище, Годеч, Сливница, Драгоман и Своге) само Божурище е с по-ниско равнище на безработица (7,18-8,8%). В останалите общини безработицата е около и под средните стойности за страната и областта.

Прави впечатление вълнообразното движение на равнището на безработица в общината през последните години – 2000 г. – 11,82%, 2001 г. - 10,39%, 2002 г. - 11,73% в сравнение с плавното й намаляване за страната.

Фиг. 6

Средногодишният брой на регистрираните безработни през 2003 г. е 750, а средногодишното равнище на безработица – 9,03%⁵ при средно за Софийска област – 13,55% и за страната – 14,25%. Висок е делът на безработните жени, младежи и продължително безработни. През 2003 г. само 20% от регистрираните безработни са получавали обезщетения за безработица.

За първото шестмесечие на 2004 г. картината не се променя съществено. Равнището на безработица в общината е 9,12% (при средно за областта и страната съответно 13,23% и 13,40%), с по-високи стойности през зимните месеци. Запазва се относителният дял на безработните младежи, делът на продължително безработните намалява. Съотношението между броя на безработните и броя на работните места е 10:1, при средно за страната и областта 12:1.

От изброените по-горе факти могат да се направят следните изводи за състоянието на безработицата в община Костинброд: равнището на регистрираната безработица е под средните стойности за областта и страната; висок дял на безработните жени и продължително безработните лица; сезонен характер на трудовата заетост, което обуславя многократно регистриране на безработните; ограничено търсене на труд, значително превишаващо предлагане на работна сила.

Към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица не отговаря пълно на пазарните изисквания. На територията на община Костинброд чрез съдействието на Дирекция “Бюро по труда” (ДБТ) Костинброд към настоящия момент се реализират 4 национални програми с 2 компонента, които включват 113 безработни лица.

Изводи за демографското развитие и човешките ресурси

Анализите и оценките на състоянието на човешките ресурси на общ.Костинброд, направени в аналитичната част дават възможност за определени изводи относно техните силни и слаби страни, представени чрез S.W.O.T. анализ. Формирането на проблемите способства те да бъдат отчетени при разработването на стратегическите насоки за по-нататъшното развитие на общината.

Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на общината. Земеделските територии са с обща площ 163616 дка (към 31.12.2000 г.) и съставляват 64,3 % от общата територия. Според вида на собствеността земеделските земи се разпределят както следва: 47,3 % частна собственост, 25,7 % - държавна, 18,3 % - общинска. Характерен за територията на общината е сравнително високият относителен дял на земите държавна собственост. Размерът на обработваемата земя е 87 407 дка, което съставлява 34,4 % от общата площ. Относителният дял на нивите е 43,5 процента от земеделските земи, на естествените ливади – 9,1 % и на трайните насаждения - 0,8 %.

Около 64,8 % от обработваемата земя и 74,2 % от общия размер на нивите в общината са в землищата на град Костинброд и селата Петърч, Опицвет и Голяновци, т.е. - в частта от плодородното софийско поле, където съществуват най-благоприятните условия за развитие на интензивно селско стопанство. В този район са изградени поливни площи, голяма част от които не се използват, но са годни за възстановяване. Най-голямо разпространение имат алувиално-ливадните, алувиално-блатните почви и частично - на чернозем-смолници. В периферната част са силно оподзолените канелени горски почви.

Северно от тези землища полупланинският характер на територията определя нарастващия относителен дял на мерите и пасищата и съответно намаляващия на обработваемата земя. При средно за общината 39,2 % от земеделските земи, мерите и пасищата в землищата на Безден, Бучин проход, Градец, Дреново, Дръмша, Понор, Царичина и Чибаовци представляват над 50 % от земеделските земи.

Земеделските земи са предимно разпокъсани и маломерни, труднодостъпни, с големи наклони и в различна степен ерозирани. Типични за района са кафявите горски и оподзолените канелени горски почви. Механичният им състав е предимно песъкливо-глинест, с ниско хумусно съдържание. В по-голямата си част почвите са плитки, нископродуктивни, кисели, подходящи преди всичко за естествена тревна растителност. В землищата на Бучин проход, Дръмша и Царичина тревните площи (мери и пасища и естествени ливади) представляват над 80 % от земеделските земи.

При тези различия в природните условия са се наложили и различията в използване на ресурсите - интензивно земеделие и животновъдство в равнинната част от територията и екстензивно в планинските части - предимно пасищно животновъдство и производство на сено от естествени ливади.

В резултат от реформите в селското стопанство, изразяващи се главно в ликвидиране на едрите форми на стопанисване на земята и на животновъдните комплекси, е налице значителен спад в поголовието на селскостопанските животни. За десетгодишния период (1988-1989 г.) 2,7 пъти намалява броят на отглежданите крави, 5,9 пъти - на птиците, над 3,5 пъти - на овцете. В свиневъдството, съсредоточено изключително в частните фамилни стопанства, темпът на намаление е по-нисък.

По данни от Областна дирекция “Земеделие и гори” - Софийска област, към 31.12.2003 г. броят на отглежданите говеда е 1469, в т.ч. 818 крави.

За последните пет години се наблюдава слабо увеличение на общия брой на говедата, но и намаляване на броя на кравите. Намаляването на поголовието в овцевъдството продължава. За петгодишния период броят на овцете намалява от 5398 на 3156, т.е.- с още 41,5 %. Компенсира се до известна степен от увеличения брой на козите (за 2003 г. - 1686 бр.), предпочитани за отглеждане от дребните стопани, при по-примитивни условия и по-малко разходи.

Почти двойно е увеличен броят на отглежданите свине: 7448 срещу 3972 през 1998 г. (Данните за 1998 г. са от тогавашното ТСБ - Софийска област).

Очевидно птицевъдството запазва значението си на структуроопределящ животновъден подотрасъл. Продължение на традициите и опита в това направление е дейността на фирма “Джиев” АД, отглеждаща над 80 % от общия брой на птиците, яйца за разплод и яйца за консумация. От общия брой на птиците, 5800 (в т.ч. 3500 кокошки носачки и 3500 бройлера са на Института по животновъдство), около 250000 бр. - на “Джиев” АД. Останалите около 30000 птици се отглеждат в личните стопанства. Освен птици, в Института по животновъдство се отглеждат племенни стада овце, кози и свине. Всички останали животни са в частния сектор.

През 2003 г. птицевъдството (всички категории стопанства) произвежда 15752 х. броя яйца и 831 тона птиче месо. Останалите подотрасли са произвели общо 439 т. месо (контролиран добив), 68 % от които - от свиневъдството.

На територията на общината са произведени 3800 хил.л. мляко, 86 % от които - краве мляко, 7,1 % - овче и 6,9 % - козе. Благодарение на по-високата средна продуктивност на животните, общото производство на мляко в петгодишния период е увеличено повече от два пъти.

В растениевъдството през 2003 г. в сравнение с 1998 г., се наблюдава известно увеличение на посевната площ, т.е.- използваемостта на нивите. Увеличението е главно при зърнените култури и преди всичко на площите с пшеница. Засети и реколтирани са 13928 дка с пшеница, 1995 дка с ечемик, 2305 дка - царевица за зърно. Площите със слънчоглед са 3732 дка. От общо 742 дка на групата зеленчукови култури, площите с картофи са 536 дка, със зеле - 182 дка, с моркови - 89 дка.

Площите и добивите от производството на основните култури за 2003 г. по информация от Областна дирекция “Земеделие и гори” - Софийска област са: