Общински план за защита при бедствия

Планът е разработен на основание чл.9 ал.1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ – Обн. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.80 от 14 Октомври 2011г.).

Планът за защита при бедствие е разработен с цел да се увеличи капацитета на органите за управление и администрацията на общинско ниво за организиране и координиране на превантивната дейност, за предварително обмислено управление на действията и взаимодействията по време на бедствия и при възстановяване на щетите, нанесени от тях.

1. 
   Анализ,оценка и прогнозиране на възможните рискове от бедствия, които биха възникнали на територията на общината.
   
2. 
   Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от тях.
   
3. 
   Мерки за защита на населението.
   
4. 
   Разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на набелязаните мерки.
   
5. 
   Средства и ресурси, предвидени за ликвидиране на последиците от тях
   
6. 
   Начин на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, ред за навременно уведомяване на органите на изпълнителната власт и населението при опасност или възникване на бедствие.
   

Планът осигурява връзка между обектовите планове, специализираните планове и областния план за защита при бедствия.

1. 
   Планът се въвежда в действие след обяваване на “бедствено” положение , обхващащо територията на общината – Глава V от ЗЗБ.
   
2. 
   Допуска се планът да се въведе в действие и без обяваване на “бедствено” положение.
   
3. 
   Щабът за координация или общинския съвет за сигурност в режим на “виртуален команден център”, уяснява съответствието на плана с действителната обстановка и изготвя предложение за внасяне на корекции в предварително планираните дейности.
   
4. 
   На база на изготвеното предложение, кметът издава заповед за привеждане в готовност на общинските сили за реагиране и формираните към общината и населените места в района на събитието доброволни формирования, и съгласува с операторите на застрашени обекти и системи от критичната инфраструктура, въвеждането на техните сили.
   
5. 
   Кметът може да делегира права на секретаря на общинския съвет за сигурност да привлича допълнителни сили средства.
   
6. 
   При необходимост се въвеждат, след съгласуване, и:
   

• 
  Сили и средства на основните и други съставни части на Единната спасителна система, намиращи се на територията на общината, а когато не са достатъчни – от съседни общини.
  
• 
  Сили и средства на незастрашени обекти от общинската критична инфраструктура (ТД, ЕТ, и др.), по разпореждане на кмета с мотивирано искане до техните ръководители или упълномощени лица.
  
• 
  Всички заповеди, разпореждания и указания се документират.
  

1. 
   Физикогеографска характеристика на общината
   

Община Криводол е разположена в Северозападна България, в границите на Врачанска област, на прехода с област Монтана. Общинският център - гр. Криводол, е на еднакво разстояние от двата областни града Враца и Монтана.

Общината граничи на северозапад с община Бойчиновци, на запад с Монтана, а югозападните части имат малки контактни зони с общините Вършец и Берковица. На изток община Криводол има обща граница с община Враца, а най-северните части граничат с територията на общините Борован и Хайредин. На запад границата с Р. Сърбия отстои на 60 км от гр. Криводол и на север - на 50 км от Р. Румъния.

2. 
   Описание на релефа - хактер на терена
   

Преобладава хълмистият и нископланинският релеф – 150 до 250 м. н.в. с малки наклони и на отделни места средни наклони 3 до 5 градуса, само в южния край на границана природен парк Врачански Балкан достига до 800-900 м. н.в.

Рискови процеси. Те са свързани с възможно образуване на малки свлачища в някои от населените места (с. Лесура,с.Градешница, с.Фурен и др.), като имат най- вече значение за пътната инфраструктура.

1.2.2. Геолого-тектонски строеж и сеизмичност

По-голямата част от територията на община Криводол се изгражда от морфоструктурата на Балканидите (Предбалканска част), а останалите най-северни части - от Мизийската плоча. Границата между тях се проследява от с. Владимирово и с. Лесура, където се разкриват маастрихтските варовици изпод миоценската покривка. Тази ивица се схваща като антиклинален хорст, наречен Лютенска хорст–антиклинала.

Основната структура, която изгражда територията на общината, е Мраморенската антиклинала (изгражда източната част на Белоградчишкия антиклинорий). Тя се простира на юг от северната ивица на Предбалкана и на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък и през Каменополското възвишение достига до долината на р. Искър. В нея се разкриват кредни, палеогенски и неогенски седименти. Ядката й е изградена от долна креда – апт и алб, а мантията й от сенон северен тип и палеоген.

На запад от р. Ботуня е развита Салашката синклинала (Белимелско-Ботунски участък).

Сеизмичната зона на общината е второстепенна, като очакваните земетресения са до четвърта степен.

1.3.Хидрография

През територията на общината протича р. Ботуня и р. Рибине, десни притоци на р. Огоста. Главен приток на р. Ботуня е р. Лева (Въртешница).

Средномногогодишното водно количество на р. Ботуня (устие) е незначително - 3.2 м³/сек. То варира от 1.01 м³/сек при много суха година (95% обезпеченост) до 8.6 м³/сек през многоводна година (25% обезпеченост).

Годишният отточен обем на реките, протичащи през общината, се формира преобладаващо от повърхностно оттичащите се води от дъжд и снеготопене. Съотношението между повърхностно и подземно подхранване е съответно 70 : 30.

Умереноконтиненталният тип отточен режим се обуславя от валежния режим и се характеризира с по-продължително пролетно-лятно пълноводие и неустойчиво лятно-есенно маловодие. Периодът с повишена водност е от началото на м. март до м. юни-юли. Маловодната отточна фаза е с начало юли (август) и край през октомври (ноември), като често се прекъсва от краткотрайни и с много висок връх вълни. Най-значителни водни обеми преминават през м. март (17.87% от годишния отток), а най-малки водни обеми преминават през м. август (1.12% от годишния отток). Фиг.1
Фигура 1

Най-голям е отточният обем през пролетния хидроложки сезон. За времето от март до юни протичат около 63% от сумарния годишен отток, докато през летния хидроложки сезон отточният обем е незначителен - 25% от сумарния годишен обем.

1.3.3. Почви и почвени ресурси

По схемата на FAO (1988 и 1990 г.), територията на община Криводол попада в Карпатско – Дунавската почвена област и по-точно в пределите на Долнодунавската почвена подобласт, Западна Предбалканска провинция. Разпространени са лесивираните почви (сиви горски) - обикновени, а така също и планосолите (преовлажнени почви). Покрай реките са разпространени наносни (алувиално-ливадни почви) почви. В землищата на селата Фурен и Лесура са разпространени карбонатни черноземи.

1.3.4. Растителност и растителни ресурси

На територията на общината преобладават селскостопански площи, разположени на мястото на смесени гори от цер (Quercus cerris L) и благун (Q. frainetto Ten.). Днес те са запазени на незначителни площи в землищата на гр. Криводол и с. Фурен.

Смесени гори от цер, благун и келяв габър са типични за землището на с. Ботуня.

Незначителна площ в землището на с. Краводер заемат смесени гори от мизийски бук, келяв габър, обикновен габър.

Гори и храсталаци от келяв габър (Caprineta orientalis) са разпространени северно от с.Галатин и източно от с.Баурене. Те са възникнали след деградацията на коренните гори и най-често след силно ерозиране на почвите и дори до разкриване на основната скала. Горите и храсталаците са много разредени, представени от малки горички или групи, а останалото пространство е заето от храсталаци на други видове или пък от тревна покривка, изградена предимно от ксерофитни тревни видове.

Местоположението на общината в Северозападна България определя доминирането на умерено-континентален тип климат. Умерено-континенталният тип климат е модифициран до известна степен по посока север–юг, под влияние на релефа. Влиянието на релефа се изразява и в създаване на условия за увеличаване на облачността и съответно на количеството на валежите в южната части на общината.

Средната годишна температура на територията на общината е в диапазона 10.5 – 11.0ºС, ср. януарската температура е отрицателна и е около - /-1.5ºС/, а ср. юлската е около 22ºС¹.

Годишните валежи на територията на общината се изменят в диапазона 600 – 800мм. На територията на общината се запазва характерната за умерено-континенталната климатична област особеност за нарастване на валежите в посока към Главната старопланинска верига, като най-голяма е валежната сума в южната част на общината, а най- малка в северната част от територията.

Вътрешногодишното разпределение на валежите се характеризира с проявата на типичен умерено-континентален режим - основен максимум през периода май-юни и минимум през февруари.

Важна характеристика са горните извалявания за денонощие е 61,2 мм през месец ноември 1963г. (справочник на валежите,1990)

Трайна снежна покривка се установява декември – март. В южната част на територията тя се образува по-рано и се разтопява по-късно, като се отличава с относително по-голяма устойчивост и дебелина.

Общият брой на дни със снежна покривка се колебае между 40 - 50 дни, с максимална средна десетдневна височина през второ и трето десетдневие на м. януари – 10 см.

Преобладават северозападните, северните и североизточни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра се колебае между 1.4 и 1.8 м/сек. Най-голяма е средната месечна скорост през зимата (м. февруари и март), когато достига до 2 м/сек., като нараства в посока на Главната Старопланинска верига.

Характерни за района са и силните ветрове (над 15 м/сек.). Средногодишно около 6 денонощия се характеризират със силен вятър. С най-голяма повторяемост се характеризират северозападните, северните и западни силни ветрове. Силните ветрове влияят благоприятно за хоризонталното разсейване на имисионните вещества.

Мъглите са характерно явление за студеното полугодие (Х – ІІІ), когато средния брой на дни с мъгла е между 15 и 37. Месеците ноември и декември се характеризират с най-голям брой дни с мъгла – 7-8 дни, което се отразява неблагоприятно върху качеството на атмосферния въздух.

В резултат на анализа на климатичните фактори, режима и териториалното разпределение на климатичните елементи могат да се направят следните изводи:

Направеният анализ на климатичните фактори и метеорологични елементи показва, че те, в съчетание с особеностите на релефа, особено през пролетно-летния период, са предпоставка за наводнения, а през зимния период за снежни виелици, снегонавявания и обледенявания.

2. 
   Демографска характеристика
   

За 2012 г. в общината са регистрирани 82 живородени деца /раждаемост 8,8‰/. През същата година в общината са починали 288 д. или смъртността е 31,1‰. Като резултат естествения прираст на населението в общината е отрицателен /-206д. / или /-22,2‰/.

Жилищен фонд

Общият брой на жилищата в община Криводол е 6908. Жилищната площ е 451 892 кв.м. Преобладават индивидуалните жилища с тухлена конструкция 94,7% от всички. Средния брой жилища на 1000 души е 595 над средния за областта и страната /474/. За същия период броят на домакинствата в общината почти не се промени, но средният им размер намалява.

От укрепване и модернизация се нуждае жилищният фонд в селата, където има жилища строени преди 30-40 и 50 г. са в значителна степен амортизирани. В общината липсва високо строителсвто. В общинския център има изградени пет четириетажни блока.

3. 
   Стопанска характеристика на общината
   

Общината е производител на суровини за хранително-вкусовата промишленост – зърнени и техничеси култури, мляко и месо.

2. 
   Вторичен сектор
   

3.3.Третичен сектор.

3.3.1.Здравеопазване

В общината работят 6 семейни лекари и 3 стоматолози. Няма болница на територията на общината но има център за спешна медицинска помощ с 1 реанимобил.

3.3.2. Образувание .

В общината има 4 действащи училища с около 658 ученици.

5.1.Водоснабдителни системи

Водоснабдяването в общината се извършва от "ВиК"-ЕООД Враца – район Криводол и за питейно-битови нужди се използват подземни води от терасите на реките, каптажи на изворни води и яз. Среченска бара. Произведената на територията на общината вода е изцяло от подземни води. Водоснабдяването се осъществява чрез три водоснабдителни системи – Мътница, Кобиляк и Среченска бара. Водоснабдителната система Мътница е с водоизточник, разположен на територията на общината, докато водоснабдителните системи Кобиляк и Среченска бара са с водоизточници извън територията на общината .

Водоснабдителните системи и селищата, които се водоснабдяват от тях, са представени в следната таблица.

5.2. Напоителни и отводнителни системи.

В общината в момента няма действащи НС. Напояването в личните стопанства се извършва с води от р. Ботуня и Лева, от герани или сонди.

Единствено в гр. Криводол съществуват отделни отводнителни канали с обща дължина над 2.8 км които са изградени за нуждите на отделни предприятия, използващи за производствената си дейност големи количества вода (винпром, пералня и др., които вече не функционират). В тях са се включили незаконно и някои от домакинствата, но само за битови отпадни води. Изградни са 2 етапа от битово-фекална и дъждовна канализация, но не са заустени законно, защото няма изградена пречиствателна станция..

В останалите населени места в общината няма изградена канализационна мрежа. Битовофекалните води се събират в септични ями и се явяват заплаха за замърсяване на подземните води. Частично е изградена битово-фекална и дъждовна канализация в селата Краводер и Пудрия.

Канализационна система в гр. Криводол