Общински съвет – Болярово Общинска администрация Болярово
Изтегляне 1.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ
Общински съвет – БоляровоОбщинска администрация - Болярово 
ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕНАОБЩИНА БОЛЯРОВО(2005 – 2013 г.)Приет на заседание на Общинския съвет от 30.05.2005 г. (Протокол № ...........)БОЛЯРОВО 2005 г.
Съдържание Увод 1. Ситуационен анализ на община Болярово 1.1. Местоположение: предимства и ограничения 1.2. Структура на природния комплекс 1.3. Динамика и структура на човешките ресурси 1.4. Икономика – развитие и структура 1.4.1. Обща характеристика на общинската икономика 1.4.2. Първичен стопански сектор – структура и тенденции на развитието 1.4.3. Вторичен стопански сектор – структура и тенденции на развитието 1.4.4. Третичен стопански сектор – структура и тенденции на развитието 1.4.4.1. Образователна система 1.4.4.2. Здравеопазване 1.4.4.3. Туризъм 1.4.4.4. Техническа инфраструктура 1.4.4.5. Други дейности 1. 5. Състояние и опазване на околната среда 1.6. Зониране на територията на общината 2. SWOT анализ: систематизация и ранжиране на основните проблеми 3. Стратегически план за развитие на община Севлиево 3.1. Състояние на общината към 2013 год.: визия за развитие 3.2. Основни инструменти за реализацията на визията за развитие 3.2.1. Цели за развитие на общината 3.2.2. Приоритети за развитие на общината до 2013 г. 3.2.3. Мерки за развитие на общината до 2013 г. 3.2.4. Проекти за развитие на общината до 2013 г. 3.2.5. Ефективност при развитието на общината до 2013 г. 4. Финансова индикативна таблица - План за развитие на община Болярово 5. Изпълнение, наблюдение /мониторинг/, оценка и актуализация на плана за развитие 5.1. Изпълнение на плана за развитие 5.2. Наблюдение, оценка и актуализация на Плана за развитие
Планът за развитие на община Болярово е стратегически документ, който ще определя формата и съдържанието на всички икономически, културни и екологични дейности. Той обхваща сравнително дълъг период от време – 2005 – 2013 г., като приоритетите и мерките са разделени на два времеви хоризонта – до 2005/2006 г. и 2007/2013 г. Продължителността на действие на Плана е в съответствие със законовите изисквания в страната. (Заключителните параграфи и Наредби свързани със Закона за регионално развитие от м. февруари, 2004 г.) и цикличността на документите, определящи практическата реализация на провежданата държавна и регионална политика. Такива документи са държавният бюджет, тригодишната отчетна прогноза и бюджетните планове и политики на Европейския съюз. Разработеният планов документ е в съответствие с утвърдената от Министерството на регионалното развитие и благоустройството методика (Методически указания за разработване на общински планове за развитие, МРРБ, 2004 г.). Тя налага и възприетата макроструктурата на Плана за развитие на община Болярово – съответно актуализация на действащия план до 2006 г. и заедно с това обосновано, регламентирано и ресурсно осигурено планиране на развитието за периода 2007 – 2013 г. Други нормативни документи, определящи разработването на общинския план са Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 14, ал. 3 от Закона на регионално развитие, който определя реда за приемането на плана от Общинския съвет, Закона за опазване на околната среда (чл. 79, ал. 1), Областната стратегия за развитие – Ямбол – 2005, Националната стратегия за регионално развитие на Р. България и др. Взети са предвид и изискванията на Рамковата директива 96/62 на Европейския съюз. Целта на общинския план за развитие е анализиране на социално-икономическото, културното развитие и екологичното състояние на територията, систематизиране и ранжиране на проблемите, възможностите и евентуалните рискове за развитието през плановия период, конкретно дефиниране на визията, приоритетите и мерките за развитие и обосноваване на финансовото осигуряване на плана. При разработването на плановия документ са спазени (приложени) следните принципи:
В процеса на подготовката на общинския план за развитие участваха представители на местната власт, местния бизнес, неправителствени организации, всички политически партии, представени в общината, както и експерти – партньори и заинтересовани граждани. Планът за развитие на община Болярово до 2013 г. е колкото императивен, толкова и отворен стратегически документ, който периодично ще бъде актуализиран при спазването на всички изисквания и процедури при разработването. Неразделна част от него е Програмата за реализация на общинския план за развитие, март 2005 г. 1. СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ НА ОБЩИНА БОЛЯРОВО Основната цел на анализа е разкриването и оценяването на съвременното състояние на развитието на община Болярово през последните години, както и обосноваването на тенденциите в демографското, стопанското и културно развитие, като ги свърже функционално с ресурсната база, сравнителните предимства и потенциала на територията. 1.1. Местоположение: предимства и ограничения Територията на община Болярово е разположена в Югоизточна България (Югоизточен район за планиране), в границите на Ямболска област. Местоположението й е периферно. Тази особеност трябва да се оценява и “усвоява” в три разреза – периферността е типична за област Ямбол, за Югоизточния район за планиране и за страната. “Изолираността” на територията ограничава и задържа развитието на общината, което може да се преодолява чрез провеждането на обоснована и ресурсно осигурена инфраструктурна и главно транспортна и стопанска политика. Друга особеност на местоположението е меридионалното разположение на територията, което й осигурява по-големи контактни зони със съседните общини. Те могат и трябва да се използват по-ефективно при развитието на трансграничното сътрудничество до и след 2013 г. На изток община Болярово граничи с територията на община Средец, а на запад с община Елхово. Те се пресичат от главните транспортни артерии – съответно стратегически важния път от Бургас на запад през гр. Средец за гр. Болярово и гр. Елхово – с разклонение за гр. Тополовград и оттам към долината на р. Марица и на север от Елхово – по долината на р. Тунджа за гр. Сливен и гр. Стара Загора. Северната граница на общината е с малка дължина, която я отделя от община Стралджа, а южната съвпада с държавната ни граница с Турция.(Фиг.1). На север границата се пресича от четвъртокласен път – от с.Стефан Караджово за с. Каменец и гр. Ямбол, значението на който ще нараства при завършването на автомагистрала “Тракия”. Това е най-прекия път от територията на общината до автомагистрала “Тракия” и неговото изграждане ще окаже влияние върху развитието на селата, разположени в северната част – с. Камен връх и с. Деница. Южната граница с Турция е “затворена”, защото няма изграден граничен преход (пункт). С влизането в експлоатация на ГКПП при с. Лесово (община Елхово) и турското селище Хамзабейли (открит на 19.05. 2005 г.) е целесъобразно изграждането на допълнителна транспортна инфраструктура и съвместни проекти за развитие с община Елхово. В тези граници територията на община Болярово е 668 km2, което съставлява 19.9 % от площта на област Ямбол и 4.6 % от територията на Югоизточния район за планиране (Виж фиг. № 2).
Съгласно тектонското райониране на страната (според Йовчев, 1971) територията на общината попада в Алпийската нагъната система – една от трите тектонски единици в страната. В нея е разположена Сакар-Странджанската тектонска зона, в която се намира водосборът на средното и долното течение на р.Тунджа. По-важни структури от по-нисък ред в обсега на басейна са:
В геоложко отношение територията е изградена от различни по характер и възраст геоструктури: Младопалеозойски (херцински) гранитни интрузии и съпътстващите ги допалеозойски и палеозойски метаморфити, представени от слюдени шисти, гнайси, мрамори и др.; Мезозойски (триаски и юрски) седименти и тясно свързаните с тях мезозойски метаморфити. Геоложката обстановка предопределя формирането в района на всички основни типове подземни води - пукнатинни, карстови (карстово-пукнатинни) и порови. Като цяло носителите на подземни води са с ниска водоносност. Модулът на подземен отток в повечето случаи е под 0.1 l/s.km2 и тогава скалите се оценяват като неводоносни. 1.2.2. Релеф и полезни изкопаеми Територията на общината се отнася към Крайщенско – Тракийската природна област , съответно Тракийско – Странджанската подобласт. (Фиг. 3). Преобладаващият релеф е равнинно–хълмист ( 200 – 600 м н.в.), а незначителна площ заема нископланинският тип релеф . Повечето от земеделските територии са с малки наклони и не ограничават териториалното развитие на транспортната инфраструктура, селищната мрежа и изграждането на напоителните системи .(Фиг. 4 ). Геоложкото и палеогеографското развитие на територията на общината определят вида и териториалното разпределение на полезните изкопаеми. С промишлено значение са находищата на мрамор в западните разклонения на Странджа планина и находищата на варовик при с. Воден и с. Крайново. Без промишлено значение са запасите на медни руди при с. Иглика и на железни руди при с. Голямо Крушево. Като цяло запасите на полезни изкопаеми са незначителни и няма да оказват съществено влияние върху социално-икономическото развитие на общината в бъдеще.
Основни климатообразуващи фактори в общината са малката надморска височина, близостта до Черно и Средиземно море. Територията на областта попада в континентално-средиземноморската климатична област, Сакаро-Странджанска подобласт. Средногодишната температура е около 12.0º С, средната януарска температура е положителна – 1.1º С. Положителни са средните месечни температури и на останалите зимни месеци. Средната юлска температура е между 22.0 – 23.0º С.
Таблица 1 Месечна и годишна температура на въздуха (º С ) (Климатичен справочник за НР България, 1979)
Годишната валежна сума е в диапазона 550 - 700 мм, като най-голяма е валежната сума в южната част на общината. Вътрешногодишното разпределение на валежите се характеризира с проявата на типичен средиземноморски режим - основен максимум през м. ноември - декември и минимум през август. ( Атлас на България, 1973) Снежната покривка е нетрайна, но са наблюдавани случаи на обилни кратковременни натрупвания на значителна снежна покривка. В резултат на анализа на климатичните фактори, режима и териториалното разпределение на климатичните елементи могат да се направят следните изводи: Областта разполага със значителен агроклиматичен потенциал за развитие на всички подотрасли на растениевъдството – зърнени, технически, зеленчукови култури и трайни насаждения. Лимитиращ фактор се явява количеството на валежите, които са на границата на водопотреблението на културите през вегетационния период. Силно изразената неравномерност на разпределение на валежите през годината, произтичаща от малкото им количество през летните месеци (Табл. 2) и високата честота на периоди без валежи в същите месеци (Табл. 3) предопределя необходимостта от напояване. Следователно икономическите резултати от развитието на растениевъдството в общината ще се определят от състоянието на хидромелиоративните системи. Таблица 2 Валежи за характерна обезпеченост в периода м. юни - м. август (Климатичен справочник за НР България, 1979)
Таблица 3 Честота на периодите без валежи от м. юни до м. август (в %) (Климатичен справочник за НР България, 1979)
1.2.4. Води и водни ресурси 1.2.4.1. Повърхностни води 1.2.4.1.1. Речна мрежа. Основните речни артерии, които протичат през територията на общината са р. Поповска и нейните притоци. Река Поповска е ляв приток на р. Тунджа. Основните хидрографски характеристики на реките са посочени в Таблица 4. Таблица 4 Основни хидрографски характеристики
Географското положение на общината определя общия фон, на който се формират речните води в района – слабо увлажнение (550 – 750 мм) и интензивно изпарение със значителни колебания на техните стойности през отделните години. При тези условия средномногогодишното водно количество на р. Поповска (с. М. Шарково) е 0.840 м3/сек , като варира от 0.226 м3/сек при много суха година (95% обезпеченост) до 2.118 м3/сек през многоводна година (25% обезпеченост). Таблица 5 Характеристики на годишния отток на р. Поповска (1961 – 1998 г.)
Вж.: Генерална схема за използване на водите на поречието на р. Тунджа Минималният речен отток като годишна стойност по главната река е 0.226 Таблица 6 Минимален отток за р. Поповска за периода 1961-1998 г.
Вж.: Генерална схема за използване на водите на поречието на р. Тунджа Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на р.Тунджа е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващи фактори, характерни за континентално-средиземноморската климатична област, в която попада водосборния басейн. Тясната обвързаност на отточния и валежен режим обуславя проявата на средиземноморски тип отточен режим, който се характеризира с по-продължително есенно - зимно пълноводие и неустойчиво лятно маловодие. Периодът с повишена водност е от началото на ноември до април. Дъждовно-снежното подхранване е основният фактор, който определя сложната конфигурация на пълноводието. То е разтеглено във времето, с продължителен и често деформиран спад. Отделните вълни, които формират поведението на оттока през този период са с различна продължителност, асиметрия, честота и обем. Маловодната отточна фаза е с начало май (юни) и край през октомври, като често се прекъсва от краткотрайни и с много висок връх вълни. Характеризира се също с голяма изменчивост на времевите си параметри и особено на продължителността. Средномногогодишните стойности на оттока на р. Поповска по месеци и сезони са резултат от климатичните и ландшафтните условия на територията. Най-значителни водни обеми преминават през м. февруари (18.8% от годишния отток), а най-малки водни обеми преминават през м. август (2.3% от годишния отток). /Таблица 7/ Таблица 7 Месечно разпределение на оттока / в % /
Вж.: Генерална схема за използване на водите на поречието на р. Тунджа Най - голям е отточният обем през есенно - зимния хидроложки сезон. За времето от ноември до април протичат около 75-80 % от сумарния годишен отток, докато през летния хидроложки сезон отточният обем е незначителен - 20 - 25% от сумарния годишен обем. 1.2.4.2. Подземни води Общината попада в Странджанско-Сакарския хидрогеоложки район. Има сложен геоложки и тектонски строеж. В района са формирани пукнатинни, карстови (карстово-пукнатинни) и порови подземни води. Естествените ресурси на поровите води в неоген-кватернерните наслаги на р. Поповска са незначителни (Фиг.5). Експлоатационните ресурси са представени в Табл.8. Таблица 8 Ресурси на подземните води по участъци от поречията на р. Поповска
Вж: Генерална схема за използване на водите на поречието на р. Тунджа В района преобладават твърдоскалните вулкански, метаморфни и седиментни скални разновидности на палеозоя и мезозоя, в пукнатинната среда на които са формирани незначителни количества пукнатинни подземни води. Изключение правят карбонатните триаски и юрски отложения, в които са пукнатинно-карстовите води в Тополовградската синклинала. На запад тя излиза от границите на поречието на Тунджа. На изток синклиналата преминава през Тополовград, Голям Дервент и Крайново. (Фиг. 6). В синклиналата карстовите води формират общ подземен поток - напорен в потъналите и погребани от неогена блокове, и безнапорен в издигнатите. Най-големите проявления на карстови води са в местността Пчелина, северозападно от Тополовград, където излизат няколко възходящи извора с дебит 80 l/s, Дугановски извори с дебит 50 l/s, южно от Воден - 25 l/s и Г. Шарково – 55 l/s . Водите в Странджанско-Сакарския район са предимно хидро-карбонатно-калциево-магнезиеви от II тип. Общата минерализация варира от 0,45 до 0,8 g/l. Ресурсите на карстовите и пукнатинно-карстовите води са определени по величината на възможната инфилтрация и по изворния отток и са представени в Таблица.9. Таблица 9 Ресурси на карстовите и пукнатинните подземни води в Крайново – Дервентски басейн
Вж: Генерална схема за използване на водите на поречието на р. Тунджа От този басейн се водоснабдяват общините Болярово и Елхово. Усвоените подземни води от община Болярово са 42.2 l/s., а за община Елхово – 102.2 l/s . Използването на експлоатационните ресурси на карстовите и пукнатинно-карстовите води е съответно 36,5 % (102,2: 280 l/s) . При с. Ст. Караджово са разположени два минерални извора (изв. «Ичме» и изв. «Крастав кладенец»). Изворите са с малка минерализация и температура около 20.3º С. По химичен състав водата е хидрокарбонатно – калциево – магнезиева и леко кисела реакция. Характеризира се с много добри питейно-вкусови качества и може да се използва, както за трапезна вода, така и за лечебно-профилактични цели. Минералната вода е подходяща за профилактика и лечение на сърдечно-съдови, стомашно-чревни, бъбречно-урологични и обменни заболявания.
В резултат на направения анализ се вижда, че водните ресурси на общината са ограничени. Експлоатацията на поровите подземни води е близо до ресурсните възможности на водоносните хоризонти. Значителен резерв за увеличаване добива на подземните води притежават карстовите и пукнатинно-карстовите басейни. Те обаче са разположени в сравнително труднодостъпни и отдалечени от населените места райони. По тази причина разширяването на експлоатацията на карстовите води ще изисква значителни инвестиции. Въпреки това перспективни са карстовите води в южната част на общината. 1.2.5. Почви и почвени ресурси Територията на общината попада в Средиземноморската почвена област, Странджанска провинция (По схемата на FAO /1988 и 1990 г.). Основните почвени типове са канелените (лесивирани) - Luvisols, LV и чернозем – смолници (Vertisols, VR). (Фиг.7.) 1. Тип Лесивирани – излужени канелени, канелени смолницоподобни, канелено-подзолисти силно излужени до слабо оподзолени канелени, канелено – подзолисти и др. Добре изразен и мощно развит илувиално-глинест Вt – хоризонт, диференциран профил, имащ висок сорбционен капацитет на ила и наситеност с бази (по-висока от 50%). При отсъствие на ерозия те са напълно развити, дълбоки почви с профил от 90 – 100 до 150 – 200 см. Повърхностният хоризонт А обаче е слабо мощен - от 18 до 25 см при по-тежките почви и до 35 см при по-песъчливите почви. Механичният състав е разнообразен и се дължи не само на наследения гранулометричен състав от почвообразуващите материали или палеопочвени процеси, но най-вече на преразпределение в процеса на лесиважа. В повърхностния хоризонт почвите са леко-, средно- или тежкопесъчливо-глинести, а в Вt – значително по-глинести (до 60% глина), хумусното съдържание е сравнително високо – до 3 – 4%. На територията на общината се срещат следните подтипове: канеленовидни (chromic, LVx ); смолницовидни (vertic, LVv ), светли (albic, LVa ) и др. 2. Тип Смолници (Verisols, VR, FAO, 1988), които са резултат от специфичната еволюция на блатните почви. Характерна тяхна черта е сезонното изсушаване на почвения профил и неговото напукване. Продължителността на сухия период варира от 6 – 8 до 16 – 20 седмици. При суша се образуват широки (над 1 см) и дълбоки (поне до 50 см) пукнатини. Смолниците са слабо кисели до алкални с много висок сорбционен капацитет и наситеност с бази. Съдържат от 3 до 5% хумус. Разпространени са следните подтипове – излужени (eutric, Vre), карбонатни (calcic, VRk), ливадни смолници (gley, VRg). Описаните почвени типове притежават добра пригодност за развитие на земеделието – зърнени и технически култури, овощни и лозови насаждения. За подобряване на тяхното плодородие е необходимо прилагането на ограничено минерално торене, удълбаване на орния пласт, подобряване на физичните им свойства чрез оструктуряване, варуване, напояване или осушаване.
По-голямата част от територията на общината е заета от селскостопански площи на мястото на смесени гори от цер (Quercus cerris L.), благун (Q. Frainetto Ten), обикновен бук (Fagus sylvatica L.) и ела (Abies alba Mill ). /Фиг. 8./ Смесените гори от Цер, Благун, Келяв габър и средиземноморски елементи са разпространени в южната част от територията на общината. Подобна е горската растителност и в северната част от територията на общината, но там освен смесените гори от цер и благун се срещат и такива, съставени от Цер и Виргилиев дъб. Почти повсеместно, като отделни петна, са развити храстови растителни съобщества, изградени от драка и смин в съчетание с ксеротермни тревни формации. В заключение може да се направи извода, че на територията на общината растителността е разнообразна, като значителна част от растенията се класифицират като лечебни растения. Това е благоприятно условие за развитие на туризма и по-специално на екотуризма и ловния туризъм.
През последните десетилетия изключително неблагоприятна тенденция е непрекъснатото намаляване на броя на населението на общината. През 2003г. броят на населението в общината е 5 192 души. Само през последните години (периода 1998 – 2003г.) населението намалява с 1 543 души, или средногодишно общината губи по 257 души. (Вж. Приложение 1). Средногодишното намаление на населението (оценка спрямо броя за периода 1989 – 2003г.) е по – високо в сравнение със съседните общини – Тунджа и Елхово, което разкрива по – интензивен процес на депопулация. Съставената прогноза за броя на населението в общината към 2013 г. предвижда 3 465 души, т.е. процесът на абсолютно намаление са запазва – общо за периода 2004 – 2013г. 1 588 души или средногодишно 176 души. Тези демографски процеси ще ограничават и задържат развитието на общината и това изисква нови подходи и нови политики при развитието и управлението на човешките ресурси. По-конкретният анализ – по населени места, разкрива добре изразени различия в динамиката на абсолютния брой на населението – по-високи темпове на намаление в селищата от южната част на общината (селата Странджа, Воден, Горска поляна, Шарково и Крайново), и по-ниски темпове в селата от северната част – Ст. Караджово, Голямо Крушево и Попово. Тази специфика ще определя и съдържанието на конкретната общинска политика при развитието на човешките ресурси (Вж. Приложение 1). Най-общо тя ще бъде насочена към стабилизиране на демографската ситуация първоначално в селищата Болярово, Мамарчево, Ст. Караджово, Г.Крушево, Попово и Воден (с времеви хоризонт 2005 – 2006г. и 2007 – 2010г.), а след това (вкл. и паралелно с тази демографска политика в общината) и към стабилизиране на демографското развитие и в другите населени места (Шарково, Денница, Дъбово, Ружица и Странджа). Средната гъстота на населението в община Болярово е 7,8 д./кв.км. (2003г.). Тя е една от най – ниските в страната. Характерна особеност е трайното й намаляване – от 12 д./кв.км. през 1989г., на 10,1 д./кв.км. – 1998г, а се очаква през 2013г. да бъде 5,2 д./кв.км. Средната гъстота на населението в общината е три пъти по-ниска от съседните общини (Елхово, Тунджа, Тополовград), близо шест пъти по-малка от средната гъстота за Ямболска област (44д./кв.км. – 2003г.) и около девет пъти по-ниска от средната за страната. Задълбочаването на този процес е изключително неблагоприятно, а преодоляването му е жизнено важно за общината и може да се преодолее главно чрез активна финансова политика на държавата. До 2006г. Общинският съвет ще предложи обоснована програма за ограничаване и спиране на тежките депопулационни процеси в общината (с възможен вариант съвместно с община Елхово) на Областния съвет за регионално развитие. Един от главните приоритети в нея ще бъдат стимулите за населението в под- и трудоспособна възраст. 1.3.1. Естествено движение на населението Раждаемостта в общината е много ниска. за периода 1998 – 2004г. тя не се променя – родените са 31. Увеличават се селата, в които не са регистрирани раждания - напр. през 1998г. в седем села няма раждания, а през 2003г. те са девет. (Вж. Приложение 3) Това са най-проблемните селища в общината (с. Горска поляна, с. Дъбово, с. Иглика, с. Камен връх, с. Крайново, с. Малко Шарково, с. Ситово, с. Странджа и с. Шарково), разходите за развитието на които през следващите години ще нарастват. В сравнение със съседните общини раждаемостта в Болярово е между 3 – 5 пъти по-ниска. При тази демографска ситуация не могат да се стимулират стопански дейности за подпомагане развитието на общинската икономика. Смъртността като много важен демографски показател се характеризира с тенденция на намаляване (1998 – 2003г.). От общо 202 починали в общината през 1998г., броят им намалява на 181 за 2003г. Първата особеност е, че през този период се увеличава броят на починалите мъже. (Вж. Приложение 3) Втората е, че намалява броят на умрелите в селата Вълчи извор, Златиница, Иглика, Камен връх, Крайново, Ситово, поради непрекъснато намаляващия брой жители и силно влошената възрастова структура. И през следващите години (до 2013г.) смъртността ще бъде най-неблагоприятният фактор, който ще определя динамиката на демографската ситуация в общината. Естественият прираст в общината е отрицателен. За периода 1998 – 2003г. е характерно намаление на отрицателните стойности – съответно от 171 на 140 (Вж. Приложение 3). През 1998г. само село Златиница се отличава с положителен естествен прираст, докато през 2003г. три села (Златиница, Иглика и Крайново) имат нулев естествен прираст. Тази тенденция е типична и за съседните общини, за областта и страната. Съставената демографска прогноза за общината (към 2013г.) се основава главно на динамиката на естествения прираст. Чрез активни и ресурсно осигурени политики са възможни и други хипотези за динамиката и развитието на човешките ресурси. Те обаче трябва да бъдат обосновани и взаимосвързани на областно и национално равнище, като в тях специални приоритети се насочват към приграничните и периферни територии и общини, вкл. за община Болярово. 1.3.2. Механично движение на населението В динамиката на механичното движение на населението са характерни следните тенденции. Най-важното е, че за периода 1998 – 2003г. намалява броят на изселените, както и абсолютната величина на механичния прираст. През 1998г. разликата между заселени и изселени в общината е 9 души, като три селища – Болярово, Ст. Караджово и Попово формират ¾ от механичния прираст. Ниска е миграционната подвижност на населението в селищата Странджа, Ситово, Крайново, Дъбово, Златиница, Иглика поради изключително малкия брой на населението и силно влошената възрастова структура. През 2003г. заселените са 131 души, а изселените 133 (механичен прираст – минус 2). Друга особеност е, че от заселените най-голям е делът на ромското население. Най-голям е броят на заселилите се в селищата Болярово, Мамарчево, Голямо Крушево, Малко Шарково, Ружица и Попово. Заедно със с.Стефан Караджово те ще формират опорните центрове при осъществяване на политиката на територията на община Болярово. Характерно е, че тези селища формират основния поток от изселници и фактически поддържат отрицателния механичен прираст в общината. През 2003 г. седем села (Г. Крушево, Малко Шарково, Оман, Ружица, Златиница, Дъбово и Ситово) имат положителен механичен прираст. Към края на плановия период (2013г.) някои от селищата е възможно да бъдат напълно обезлюдени – с. Иглика, с. Вълчи извор, с. Камен връх, с. Крайново (Табл. 10) Таблица 10 Брой на заселени, изселени и механичен прираст в Община Болярово за 1998г и 2003г.
Източник: НСИ, 2004г. 1.3.3. Структура на населението Половата структура на населението в община Болярово не се характеризира с промени. Съотношението мъже: жени през 1998 г. е 48,4:51,6%, а през 2003г. е 48,3:51,7%. Тя е близка до съотношението на съседните общини (Елхово, Тунджа, Тополовград и Средец) и област Ямбол (49,1:50,9 % - 2003г.). Специфична особеност е, че в най-малките по брой на населението села, дела на мъжете е по – голям от този на жените – напр. с. Вълчи извор, с. Денница, с. Иглика, с. Оман, с. Иглика и с. Шарково (2003г.). В другите селища на общината дела на жените е по-голям от мъжете. (Вж. Приложение 2) Възрастовата структура на населението разкрива много по-пълно демографската ситуация в общината. Най-общо тя доказва регресивния тип възпроизводство, който доминира през последните десетилетия. С много важно значение за развитието на общината е анализът и оценката на възрастовата структура от гледна точка на трудоспособността на населението. През 1998 г. делът на населението под трудоспособна възраст е 12,8%, в трудоспособна – 37,5%, а в нетрудоспособна – 49,7%. Следователно половината от населението в общината е в пенсионна възраст. Не са големи различията в пропорциите между отделните възрастови групи през 2003 г. – съответно в подтрудоспособна възраст – 12,2 %, в трудоспособна – 41,7 % и надтрудоспособна – 46,1 %. Благоприятната промяна се свързва с увеличаване дела на хората в трудоспособна възраст, а намаляване дела на населението в надтрудоспособна възраст. (Вж. Приложение 4) В сравнение със съседните общини възрастовата структура на населението в Болярово е най-неблагоприятна, вкл. и с показателите за областта – например за 2003г. съотношението за област Ямбол е 16,2:57,0:26,8%. Изключително неблагоприятна и тревожна е ситуацията в селата – Странджа – с население над трудоспособна възраст 80,9%; Г. Крушево – 77,9%; Горска поляна – 77,5%, Камен връх 78,9 %, Крайново – 70.0%, Денница – 70,0% (2003г.) и др. От общо 20 населени места в общината само в шест (Болярово, Воден, Иглика, Малко Шарково, Марчево и Ст. Караджово) населението в надтрудоспособна възраст е по-малко от 50%. При тази възрастова структура на човешките ресурси в общината реализирането на нови икономически дейности и културна политика ще бъде изключително затруднено и съпроводено с непрекъснато увеличаване на разходите в общинския бюджет. Ограничаването на държавната субсидия и рестриктивната политика на държавата към периферните и пригранични общини е недалновидна. Осигурените преференции (освобождаването от данък печалба на фирми за определен срок и др.) все още не оказват положително въздействие при развитието на община Болярово. Етническата структура на населението не се характеризира с динамични промени. С па-високи темпове нараства делът на ромското население. По-голям е броят на ромите в Болярово, Попово, Воден, Шарково, Стефан Караджово, Мамарчево и др. Образователната структура на населението в общината през 2003г. се характеризира с по-бавни промени. Общо тя е неблагоприятна, защото близо ¾ от населението са с основно и по-ниско образование. Лицата със средно и висше образование са съсредоточени в град Болярово и село Стефан Караджово. Установява се тенденция на бавно увеличаване дела на жителите с основно и без образование. Установява се, че над 70,0 % от населението е с ниско (основно и незавършено основно) образование, което ще оказва силно влияние върху образователната и здравната система и на профила на общинската икономика. Благосъстоянието на населението, измерено чрез доходите на наетите в общината се отличaва с твърде голяма динамика. През 1999г. средната работна заплата на един зает намалява спрямо 1996г., а средните месечни доходи на един жител са около 58 лв. (Виж “Стратегия за развитие на община Болярово – 2000 – 2006 г.”, актуализирана 2003г., стр.2). След 1999г. до 2003 г. годишните доходи на наетите са твърде променливи – съответно през 2000г. – 2 645 лв, 2001г. – 3 090 лв., 2002 г. – 3 242 лв. и 2003 г. – 3 025 лв. (по данни на общинската администрация Болярово-– за наблюдаваните структури/ Бюджетни учреждения, Булгаргаз, Енергоснабдяване, ВиК,Граничен полицейски участък, ПУ-Болярово, ПТТС и др.). От проведената анкета сред населението на общината 54,6 % от анкетираните отговарят, че изпитват финансови затруднения в организацията/фирмата, в която работят (вж. Приложение №1). Следователно съществува известна нестабилност (за периода 1998 – 2003г) при осигуряване на доходите на заетите. Освен това те са по-ниски от средните доходи на един зает в областта, в Югоизточния планов район и в страната като цяло. В резултат на това един от основните приоритети в развитието на общината (2005 – 2013г.) ще бъде повишаване доходите на населението (заети в общинската икономика и пенсионери) и паралелно с това подобряване на условията за живот в общината. Ограниченията и заплахите при изпълнението на тази задача ще се проявяват от несъответстващата на проблемите държавна и регионална политика за подпомагане на развитието на общината, както и силно редуцирания обем от инвестиции за развитието на човешките и материални ресурси, включително и инфраструктурата. Структурата на доходите на заетите по стопански сектори се определя от високия дял на заетите в услугите (67,0 % - 2003г.), много ниския дял на заетите и доходите в индустрията (8,5 % - 2003г.) и заетите и доходите в селското и горското стопанство (24,5 % - 2003г.). Повишаването на доходите по стопански сектори в общината изисква промяна в структурата на заетостта – увеличаване на дела на заетите в индустриалния и аграрния сектор и намаляване на дела на заетите в сферата на услугите. Това ще бъде една от основните задачи в политиката на общинския съвет при планирането и подпомагането на развитието на общинската икономика. Благосъстоянието на населението в общината се формира от доходи, получавани като работна заплата.За една голяма част от населението (особено в селата) определящо значение имат пенсиите, социалните помощи и други малки по размер доходи. Средната годишна заплата в общината е с тенденция за нарастване (за периода 1999 – 2003 г.), като са характерни колебания . През 2002 г. и 2003г. тя е съответно 3242 лв. и 3025 лв. Тя е близка до средната за страната. Най-ниски са доходите от работна заплата в растениевъдството (аграрния сектор) и търговията. Няма по-продължителни статистически наблюдения за разходите по домакинства в общината. Извършените анкетни проучвания разкриват тенденция на намаляване на дела на разходите за хранителни продукти и увеличаване на средствата за предмети с по-дълготрайна употреба. Висок е делът на транспортните разходи поради особеностите на селищната мрежа в общината.
Необходима е конкретна политика за укрепване и модернизация на жилищния фонд в селата. В много от тях преобладават жилищата от полупаянтов и паянтов тип. Броят на икономически активното население в община Болярово е 2200 души (44%). От тях наетите са между 518 до 557д. (за периода 2000 – 2003 г.). Средногодишният брой на наетите за периода 1998 – 2003г. е 606 души, като е характерна неблагоприятна тенденция на непрекъснато намаление. Коефициентът на заетост е нисък (около 26, 0 %), което е типично за повечето периферни и пригранични общини на страната. Болярово е с формирана аграрна структура и специализация на стопанството. Характерно е, че отношението наети в публичния и частния сектор се променя трайно – от 50,7 : 49, 3 през 1998г. , на 71,4:28,6 % за 2003г. Очевидно тази тенденция ще се запази до края на плановия период (2013г.), което изисква политика на специално подпомагане и развитие на частно-публичното партньорство. Структурата на наетите по стопански сектори разкрива, че в първичния сектор техният дял е около 2/3 , в третичния - ¼ и около 10,0 % са наетите във вторичния сектор. В сравнение с началото на 90-те години броят на наетите във вторичния сектор е намалял близо три пъти. Друга особеност е, че една част от наетите в първичния сектор са сезонно наетите през годината, което формира и повече финансови задължения на общинската администрация към тази група икономически активно население. Най-голям е делът на наетите в растениевъдството, увеличава се броят на наетите в животновъдството, търговията и обслужващите дейности и в някои преработващи производства (главно за производство на храни). Безработни са около 28,0% от икономически активните. Община Болярово е в групата на общините с висок дял на безработните за страната. Това е една неблагоприятна и критична ситуация, която ще задържа и ограничава развитието, а заедно с това ще генерира и по-интензивни изселнически движения на населението. От безработните (над 60%) преобладават лица без квалификация и с основно образование.
Таблица 11 Брой и структура в проценти на безработните в община Болярово* (1998 – 2004г.)
Причината за тези положителни тенденции е главно държавната политика за намаляване на безработицата. Това се дължи на временните програми за заетост на МТСП. Реалният брой на безработните в общината варира около 750-800 човека Коефициентът на безработица е 26,0 % и е по-висок от средния за областта и страната. Наложената политика от Общинския съвет за намаляване на безработицата и разкриване на нови работни места в партньорство с местния бизнес ще се задълбочава на базата на утвърдени и ефективни съвместни инициативи. Перспективите са благоприятни при развитието на трансграничното сътрудничество, пускането в експлоатация на новия граничен пункт Лесово (в съседната община Елхово), развитието на балнеотуризма (с. Ст. Караджово) и подпомагане изграждането на нови малки и средни предприятия в общината. Факторите, които задържат политиката за бързо и рязко намаляване на броя на безработните в общината, са:
Ежедневните трудови миграции са с много малък интензитет и практически не оказват влияние върху динамиката и структурата на безработицата в общината. 1.4. Икономика – развитие и структура 1.4.1. Обща характеристика на общинската икономика 1.4.2. Първичен стопански сектор – структура и тенденции на развитието Икономическият профил и специализация на общинската икономика е в областта на аграрното стопанство. Общият размер на земеделската земя е около 315 (290) хил. дка (47,6% от територията на общината)*. От нея 1/3 не се използва. Ежегодно се обработват средно 150 - 200 хил. декара. Следователно съществува потенциален резерв от земеделска земя, който може и трябва да бъде включен в стопански оборот. От таблица 12 се разкрива структурата на стопанските субекти в община Болярово (2001 – 2004 година). Характерни тенденции са, че броят на земеделските кооперации намалява, увеличава се броят на арендаторите в земеделието (растениевъдството), а най-голямо е увеличението на частните имоти при отглеждането на селскостопански животни. Освен това животновъдството се развива в личните стопанства (основно за задоволяване потребностите от мляко и месни продукти в отделните домакинства), а не в кооперативни ферми. Растениевъдството осигурява около 2/3 от общата земеделска продукция (2004г.). За периода 1998 – 2004г. размерът на засетите площи намалява с 51 315 дка. (над 1/3), една изключително неблагоприятна тенденция. Очевидно няма ефективна управленска политика на държавно ниво, чрез която да се ограничават и преодоляват тези неблагоприятни процеси (напр. преференциална държавна субсидия за приграничните общини, облекчена данъчна политика и др.). От засетите близо 113 хил. дка най-голям дял се пада на площите с пшеница (43,5% - 2004г.), кориандър (12,5% - 2004г.), ечемик (15,6%) и слънчоглед (10,5 %). Само на тези четири култури се падат над 89,0% от засетите площи през 2004г., което разкрива и специализацията на растениевъдството в общината. Друга тенденция е, че за периода 1998 – 2004г. се увеличават засетите площи с кориандър, докато за останалите култури площите рязко намаляват – напр. пшеница (43%), ечемик (52%), слънчоглед (69%), царевица (77%). Нови земеделски култури (в сравнение с 1998г.) за общината са овес, метла и кориандър. Очевидно пазарният фактор налага нова структура на отглежданите земеделски култури. Необосновано ниски са площите на трайните насаждения – ябълки, сливи и лозя. Докато площите на винените лозя намаляват (с над 40%), рязко се увеличават площите на сливовата култура. Природният комплекс създава условия и възможности за развитие на интензивно аграрно стопанство. Практически тази политика може да се реализира чрез целеви субсидии, формирането на по-мощни растениевъдни и животновъдни кооперации, които да бъдат конкурентно-способни на пазара. Паралелно с това е необходимо изграждането на малки и средни предприятия за преработка на земеделската продукция, които ще бъде един от главните приоритети на управленската общинска програма. Целта е постепенно изграждане на ефективни аграрно – индустриални вериги (клъстери), които ще бъдат основните икономически конструкции на развитието. Таблица 12 Брой на селскостопанските субекти в община Болярово за периода 2001 - 2004 г. (по данни от общинската служба по земеделие и гори в гр. Болярово)
Забележка: Данните са за регистрираните земеделски производители. В община Болярово се отглеждат малко на брой животни в личните стопанства. Тези земеделски производители не са включени в настоящата таблица.Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
