Държавата на субстанционално ниво

Държавата на субстанционално ниво се проявява като население в границите на определена територия. Това е общото, което я характеризира То включва два белега - население и територия Двата елемента са взаимообвързани, съществуват в единство. Не може да има държава без население, а с територия, както и държава с населението, а без територия.

Населението по принцип включва всички лица. които живеят, населяват определената от държавните граници територия. В населението с включват всички индивиди, независимо от тяхната възраст, пол, грамотност и пр. стига да имат постоянно местоживеене в страната. В редиш случаи с местоживеенето се свързва конкретизацията на правното положение на личността. За получаване на гражданство например, законодателствата на някои държави изискват необходим срок на местоживеене в страната. Така. според Закона за българското гражданство, чужденци, могат да поискат българско гражданство след като са живели в страната не по-малко от 5 г.

В други случаи, с местоживеенето е свързано упражняването на определени субективни права и задължения - служба в армията, заемане на висша държавна длъжност и пр.

В населението на определена държава се включват само нейните граждани, а не и чужденците, които пребивават временно или постоянно там.

В населението се включват както всички граждани, така и всички техни общности - народи. нации, малцинства.

Територията на държавата е тази част от земното кълбо, върху която живее нейното население. Територията като белег на държавата я характеризира в географски аспект Географският аспект се изразява чрез понятието "страна", за разлика от обществено-политическия аспект, при който се употребява понятието "държава".

В исторически план територията е оказала съществено влияние върху процеса на възникване и развитие на държавата. И днес влиянието на географските фактори е значително, както в икономически план. така и в политически (геополитически) план.

Особеното, което характеризира проявлението на държавата на субстанционално ниво от една страна е свързано с наличието на правото.

Посредством правото всички индивиди получават правен статус, стават субекти на правото (правни субекти). Всеки гражданин на държавата е правен субект. При условията определени от съответното законодателство за правни субекти се признават и пребиваващите в страната чужденци. Особена правосубектност се признава на отделни стопански, социални, културни и политически общности - обединения на гражданите. Те, както и някои държавни институции се определят от правото като самостоятелни субекти - колективни субекти на правото (публични тела). В определени, изрично посочени случаи в закона, те могат да получат качество на ЮЛ. Самостоятелен правен субект е и държавата.

В зависимост от обективното деление на държавно организираното общество на гражданско общество и политическа организация, лицата са носители съответно на частно-правни и публично-правни субективни права и задължения

Посредством правото се урежда също и положението на народностите и нациите в многонационалните държави. Правото регулира отношенията между тези общности и държавната власт.

Територията е граница, предел по отношение на действието на правото, както и на самата държавна власт. Националното право на дадена държава има действие по принцип само върху нейната територия.

От друга страна, особеното, което характеризира проявлението на държавата на субстанционално ниво е свързано с наличието на публична политическа власт - държавна власт. По отношение на .лицата особеното се проявява в установяването на качеството гражданин Политико-правната принадлежност на индивида към държавата го прави неин гражданин Гражданството определя една многоаспектна правноустановена връзка между лицето и държавата, по силата на която двете страни получават ред субективни права и задължения. В най-общ план това са следните права на гражданите:

1)да участват в учредяването на държавната власт и във формирането на държавния апарат, който я осъществява;

2)да участват непосредствено в управлението на държавата, в държавния апарат;

3)да контролират дейността на държавния апарат.

От своя страна, държавата (държавния апарат) има следните задължения:

1)да охранява (гарантира и защитава) .личността на всеки гражданин и неговите права;

2)да носи юридическа отговорност за причинени от него вреди на гражданите;

3)да не се вмесва в определени сфери от живота на гражданите.

Установеният от правото ред в дадена държава е задължителен, както за нейните граждани, така и за чужденците. Същевременно има една категория чужденци, спрямо които някои от законите (главно наказателните) нямат действие Това са .лицата - чужди граждани, които се ползват с дипломатически имунитет.

Държавната власт действа в границите на територията. Изключението от този принцип е положението на екстериториалност. Така например, територията на посолствата и някои други обекти (военнибази идр.) на чужди държави се приемат за част от тяхната територия и там местната държавна власт и законодателството нямат действие.

Връзката между територия и държавна власт се проявява и във формирането и осъществяването на регионалното управлението. Всяка държава има свое вътрешно административно-териториално деление по различни структури.

Държавата на субстанционално ниво съществува в определени форми, известни като "форми на държавно устройство". Формата на държавно устройство показва вътрешния строеж! на държавата, начина на организиране на нейните териториални части в едно цяло Съществуват две форми на държавно устройство - унитарна държава и федеративна държава.

Федеративната (съюзната) държава, наричана още федерация, се състои от териториални части, всяка от които се представя като самостоятелна държава или държавно образувание (щати. кантони, провинции идр.).Унитарната държава съществува като едно цяло, чиито териториални части (области, общини и др.) нямат характер на самостоятелни държавни образувания.

Предвид изложените обстоятелства федеративната държава има следните характерни особености, които я разграничават от унитарната:

1)всяко самостоятелно държавно образувание в рамките на федерацията има своя законодателна, изпълнителна и по принцип и съдебна власт;

2)съществува обща федерална власт, която решава въпросите свързани с международните отношения, отбраната, националната сигурност, финансите. Във всяка федерация съществува обща армия, обща дипломация, обща парична единица; 3)като правило във всяка федеративна държава съществува двойно гражданство - гражданство на федерацията и гражданство на отделното държавно образувание в нейните рамки;

4)върховният представителен орган на федерацията е двукамерен, като втората камера (палата) представлява интересите на членовете на федерацията;

5)статута на федерираните звена е различен. В някои случаи им се признава правото на сецесия - право на доброволно излизане от съюза.
Държавата на атрибутивно ниво. Форми.

Държавата на атрибутивно ниво се проявява като съвкупност от всички обществени отношения и връзки между населението в границите на нейната територия. Посочената съвкупност дава общото, като характеристика на държавата на атрибутивно равнище. Кръгът на тези отношения носи своята специфика в тяхната много странност. Тук наред с икономическите, политическите и социалните отношения се включват и такива духовни връзки и отношения като народностни, национални, традиционни, народопсихологични и прочие, които обединяват населението в една трайна,исторически формирана общност, в един държавен народ. В този план държавата на атрибутивно ниво се проявява като държавност.

Особените белези на държавата на атрибутивно ниво - юридическата и политическата й характеристики, допълват държавността, след като веднъж са обусловили нейното изграждане Ето защо е възможно държавата да не съществува като институция, да са .ликвидирани държавната власт и националното законодателство, но да се запази държавността. Така през Средновековието, на два пъти - веднъж за около два века, после за около пет века е ликвидирана българската държава, но това не води до унищожаване на българската държавност.

Юридическата характеристика на държавата дава една от особеностите на нейното проявление на атрибутивно ниво. Тя се изразява в това, че за разлика от всички други социални общности, най-съществените обществени отношения и връзки в държавата са регулирани по общо задължителен начин чрез правото. Така част от обществените отношения се реализират като правни отношения (правоотношения).

Политическата характеристика на държавата в разглежданото й проявление произтича от мястото и ролята на политическите отношения. Те стоят в центъра на всяка държавност, без да са единствените и основните. Тяхната, централна, главна роля произтича от това, че посредством тях се формира и осъществява държавната власт. Политическите отношения са отношения между гражданите и между техните общности и организации по повод завладяването, запазването и използването на държавната власт.

Степента на намеса на държавната власт в регулирането на обществените отношения обуславя съществуването на две форми на държавността. В широк смисъл това са две форми на държавата. Те са тоталитарна държава (държавност) и нетоталитарна - определяна още като демократична, свободна, либерална и пр. държава (държавност).

Тоталитарната държавност се характеризира с цялостен, тотален (оттук и наименованието) контрол на държавния апарат върху обществените отношения и връзки. Свободата на индивида и социалните групи, организации, общности е сведен до минимум. Правната система регулира по императивен начин обществените отношения. Нейното действие се разпростира и върху редица отношения от чисто личен характер - облекло, прическа, поведение, брой на децата, размер на жилището и пр.

Идейната основа на тоталитаризма в социалистическия му вариант е отрицанието на естествените права на човека. Тук вместо всемогъщия монарх, ролята на благодетел играе партията-държава. Тя "дава" образование, работа, заплата, жилище и т.н.

Нетоталитарната държавност е коренно противоположна на изложеното. Тя почива върху зачитане на свободата на личността и нейните общности. В основата на нетоталитарната държавност стоят два правни принципа, които гарантират тази свобода. Първият принцип е базата. върху която се осъществяват отношенията и връзките между гражданите и техните общности. Той гласи: "позволено е всичко, което не е забранено изрично със закон". Този принцип дава възможност за свободно протичане на различни обществени отношения. Вторият принцип е основата, върху която се осъществява дейността на държавните органи в отношенията им с гражданите и техните общности. Той е: "позволено е само това, което изрично е разрешено със закон". Този принцип гарантира свободата на обществото, ограничава произволната намеса на държавния апарат в обществените отношения и изключва тоталната опека върху живота на гражданите и техните общности. И двата принципа почиват върху върховенството на закона, който е един от белезите на правовата държава.
Държавата на институционално ниво. Форми.

Държавата на институционално ниво се проявява като определена организация, система от органи и институции, които осъществяват държавната власт. На институционално ниво държавата съществува като държавен апарат. Това проявление на държавата е най-ясно очертано за всички и затова обикновено то се отъждествява със самата държава, но не е единственото

Общото в характеристиката на разглежданото проявление на държавата представя държавния апарат като управленски апарат, чрез който се осъществява присъщото на всяка колективност управление на общите й дела. Обособяването на държавния апарат като управленски апарат е обективно обусловено от развитието на общественото производство и отделянето на управленския труд от производствения. Това отделяне и неговият резултат е обективна закономерност на обществото.

Държавният апарат е система от държавни органи, чрез които се осъществява държавната власт и се управлява в глобален план държавно организираното общество.

Държавният орган е основна съставка на държавния апарат, състояща се от длъжностни .лица. които имат определени държавно-властнически компетенции. Признаци на държавния орган:

1)държавният орган е обособен самостоятелен елемент на държавния апарат,

2)държавният орган се състои от длъжностни лица. Това са хора, определени да осъществяват управленски функции, да вземат властнически решения. Длъжностните лица, които образуват държавния орган разполагат с помощен персонал. Апаратът на министерството, на правителството, на народното събрание са помощен персонал - те не са държавни органи, нито са част от държавния орган:

3)държавният орган има точно определени компетенции., които фиксират кръга на неговата дейност Те са установени от юридически нормативни актове и затова се наричат още правомощия

Държавните органи са еднолични и колективни. Президентът, министърът, прокурорът, са еднолични органи. Парламентът,правителството са колективни органи

В системата на държавния апарат държавните органи са свързани помежду си. Връзките между тях са субординационни и координационни В резултат на взаимната си обвързаност държавните органи действат като цялостна система - държавен апарат.

Държавните органи са групирани в няколко вида. Това са: 1) органи на държавната власт. 2) органи на държавно управление. 3) съдебни органи; 4) въоръжени отряди Обособяването на органи на държавна власт и държавно управление, от понятийна гледна точка е условно Както едните, така и другите са носители на държавна власт и участват, макар и по различен начин в осъществяването на държавно управление.

Органите на държавната власт осъществяват основно нормотворческата дейност, контрол върху другите държавни органи и формират, или участват във формирането на органите на държавно управление Органите на държавната власт са Парламента (НС) и местните - областни общински съвети. Тъй като органите на държавната власт се формират чрез преки избори от гражданите, то те се наричат още и представителни органи.

Органите на държавно управление осъществяват управленската дейност в тесен смисъл на думата Дейността им е свързана с изпълнението на решения на представителните органи, установени под формата на закони или други, по-нисши по степен подзаконови нормативни актове. В кръга на тяхната компетентност влиза и правото да издават нормативни актове свързани с прилагането на законите. Оттук те се определят като изпълнително-разпоредителни органи.

Изпълнително-разпоредителната дейност се определя още като административна дейност, а тези органи като административни, като администрация. Административни органи са МС, изпълнителните комитети на местните съвети, министри, ръководителите на ведомства, кметове и др.

Администрацията представлява сложна подсистема в държавни апарат, при което в различните сфери на държавно управление и на различни нива са създадени различни административни органи (ректорът на ВУЗ, н-кът на КАТ и др.)

Съдебните органи осъществяват правораздавателната дейност в държавата. Те представляват също самостоятелна подсистема, която обхваща три нива: местно (гтървоинстанционно), апелативно и касационно.

Съдебните органи включват следствието, прокуратурата, съда. Особено място заема адвокатурата. Тя е независима институция, свързана с осъществяването на съдебната дейност Адвокатите не са държавни служители, те са извън държавния апарат. По отношение на адвокатурата министерството на правосъдието осъществява само методическо ръководство.

В зависимост от характера си правораздавателната дейност се реализира в две форми Първата е гражданската - решават се спорове между граждани, между граждани и ЮЛ, между граждани и държавата и др., възникнали в сферата на гражданския оборот. Втората форма е наказателната - осъществява се наказателната отговорност на гражданите за извършени правонарушения, които биват административни нарушения и престъпления.

Отделно място в системата на държавния апарат заемат въоръжените отряди. Те осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност във връзка с охраната на установения обществен ред. У нас тези органи са армията, полицията, самостоятелните служби за охрана - командоси. "червени барети" и др.

Особеното в проявлението на държавата на институционално ниво от гледна точка на правото се разкрива в две насоки. Държавата, разглеждана като държавен апарат е правоустановяваща и правноустановена институция.

Държавата е правноустановяваща институция, защото дава институционален живот на правото

чрез законодателството.

От друга страна, държавният апарат сам се изгражда и действа върху основата на правото. Затова държавата като държавен апарат е и правноустановена институция.

Правноустановеният характер на държавния апарат се проявява в следните насоки:

1 )чрез правото се формира държавния апарат. Правните норми определят реда и начина, по който става създаването на държавния апарат;

2)чрез правото се осъществява вътрешната организация на държавния апарат;

3)чрез правото се установява и определя и дейността на държавния апарат.

Държавното управление е двустранен процес. Държавата въздейства върху обществото и търпи обратно въздействие от него.

Особеното, което характеризира държавата на институционално ниво в политически аспект е нейната политическа обособеност и самостоятелност.

В политически план държавата се проявява като политически субект и политически обект.

Разглеждана като политически субект държавата представлява организирана група от .лица. в ръцете на които се намира държавната власт. Тази група е обвързана с определена политическа сила В политическите отношения държавата встъпва не като независима страна, а като политически субект. ангажиран с политическа линия на определена социална група.

Съществуването на държавния апарат като политически ориентиран, обвързан субект, обуславя и неговото проявление като политически обект. Държавата се явява обект на политическите стремежи, обект на политическата борба. В този план тя е крайният обект на всички политически отношения

Въпреки политическата си обвързаност държавният апарат запазва определена самостоятелност, както и по отношение на обществото като цяло. така и по отношение на социалната група, която обслужва в частност. Самостоятелността на държавния апарат спрямо обществото въобще се изразява във възможността той да формира собствени интереси. Най-нисшата проявна форма на тази самостоятелност е корупцията, а най-висшата - самостоятелното и независимо от политическите сили осъществяване на държавната власт В последния случай държавният апарат действа като самостоятелен политически субект.

Разглежданата самостоятелност на държавния апарат е относителна и тя се опреде.ля както от състоянието на политическите сили. на съотношението между тях, така и от начина, по който е учреден държавния апарат Ето защо. определено по-добър е принципът на учредяване на държавния апарат, при който връзката и контрола на обществото спрямо него са по-леки, по-реални, а следователно могат да бъдат и по-ефективни.

Проявлението на държавата на институционално ниво разкрива изключително разнообразие от форми. Това е проблемът за така наречените форми на държавно управление.

Най-удачния обективен критерий за определяне на формите на държавно управление е начинът на неговото формиране. От гази гледна точка държавният апарат може да се изгради и да действа по волята на едно .лице. по волята на група от .лица и по волята на мнозинството (народа). Така може да се обособят три форми на държавно управление (три форми на държавата): автокрация. аристокрация и демокрация

При автокрацията държавният апарат се формира, определя от волята на едно .лице, което пряко участва и ръководи държавното управление. Обикновено гази форма се отъждествява с най-често срещания й вид - монархията.

Исторически са възникнали и съществуват различни форми на монархията - съсловна, абсолютна, конституционна, парламентарна. При последните две, властта на монарха е значително ограничена Особен вид автокрация, която исторически предхожда монархията е тиранията, деспотията. Това е тоталитарна монархия, възможна при малки по територия държавни образувания.

Основни характерни черти на монархията са наследяването на властта върховна еднолична роля на монарха в управлението, възможност за еднолични управленски решения

При аристокрацията държавният апарат се формира по волята на група от лица, които ръководят държавното управление, било като непосредствено участват в държавния апарат, или без да участват пряк в него. Исторически са известни също много видове на аристократични държави, различаващи се по характера на групата, която формира държавния апарат. Това са олигархия, плутокрация, аристокрация в тесния смисъл на сумата, военна хунта. Исторически най-новата форма е партокрацията. При нея ръководният елит на партия сама формира държавния апарат и сама го ръководи

При демокрацията съществуват механизми, чрез които мнозинството от народа участва пряко във формирането на държавния апарат и осъществява контрола върху него Класическата форма на демокрацията е републиката. Републиките биват президент ски и парламентарни.

Възможни са и смесени форми на държавата. При тях има несъвпадение между формалната и съдържателната страни на формата на държавата (Испания - Франко; Германия - Хитлер; България - комунистическа партокрация и т.н.).

Съвременните държави, независимо от формата си са демократични по съдържание. Формалната страна се обуславя от историческите традиции, политическите процесии други фактори. Гаранция за тяхната демократичност е политическият плурализъм.
Форми и методи на дейност на държавния апарат.

Държавният апарат осъществява своята дейност в различни форми. В своето съчетание те са присъщи на различно ниво на всеки вид държавни органи Еднородните по своите външни признаци дейности, осъществявани от държавния апарат се определят като форми на дейност на държавата. Прието е да се разграничават следните форми на дейност:

Правотворческа -по създаване на нормативни юридически актове;

2)изпълнително-разпоредителна - по изпълнение на действащите нормативни юридически актове;

3)правораздавателна -по охрана на установения правов ред,

4)контролна - по проверка на дейността на държавните органи и длъжностните лица.

Държавният апарат осъществява своята дейност чрез различни методи. Начините на въздействие, които държавният апарат използва по отношение на гражданите се определят като методи на дейност. В най-общ план методите са два - убеждение е принуждение.

Чрез метода на убеждението, държавата въздейства върху лицата така, че тяхното поведение се подчинява на държавната воля, чрез привеждане на собствената воля в съответствие с държавната. Производен от метода на убеждението е метода на поощрението. При него се стимулира необходимото поведение на .лицата чрез материални или морални средства.

Чрез метода на принудата държавата въздейства върху лицата, така, че тяхното поведение се подчинява не на собствената воля, а на държавната воля. Държавният апарат използва две форми на принуда - физическа и психическа.

Като цяло дейността по управление на държавата се осъществява от държания апарат. Той действа като представител на суверенния народ -действителен носител на властта. Ето защо е възможно и народът пряко да участва в управлението на държавните дела. Формата, в която то се осъществява е референдума. Чрез него се установява решение, взето пряко от народа. Референдумът може да се проведе на регионално или национално равнище, при което ще се решат конкретно поставени въпроси. Референдумът не може да елиминира държавния апарат. Това практически е невъзможно, а и ненужно. Обективният ход на развитие на механизма на социалното управление налага малоброен и компетентен управленски апарат.

Държавата на субстанционално ниво съществува в определени форми, известни като "форми на държавно устройство". Формата на държавно устройство показва вътрешния строеж на държавата, начина на организиране на нейните териториални части в едно цяло. Съществуват две форми на държавно устройство - унитарна държава и федеративна държава.

Федеративната (съюзната) държава, наричана още федерация, се състои от териториални части, всяка от които се представя като самостоятелна държава или държавно образувате (щати, кантони, , провинции и д р.).

Унитарната държава съществува като едно цяло, чиито териториални части (области, общини и др.) нямат характер на самостоятелни държавни ; образувания.

Предвид изложените обстоятелства федеративната държава има следните характерни особености, които я разграничават от унитарната: 6)всяко самостоятелно държавно образувание в рамките на федерацията има своя законодателна, изпълнителна и по принцип и съдебна власт;

7)съществува обща федерална власт, която ; решава въпросите свързани с международните отношения, отбраната, националната сигурност, финансите. Във всяка федерация съществува обща армия, обща дипломация, обща парична единица; 8)като правило във всяка федеративна държава съществува двойно гражданство - гражданство на федерацията и гражданство на отделното държавно образувание в нейните рамки;

9)върховният представителен орган на I федерацията е двукамерен, като втората камера , (палата) представлява интересите на членовете на : федерацията;

10)статута на федерираните звена е различен. В някои случаи им се признава правото на сецесия, право на доброволно излизане от съюза.

Степента на намеса на държавната власт в , регулирането на обществените отношения обуславя съществуването на две форми на държавността. В широк смисъл това са две форми на държавата : (на атрибутивно ниво). Те са тоталитарна държава (държавност) и нетоталитарна - определяна още като демократична, свободна, либерална и пр. държава (държавност).

Тоталитарната държавност се характеризира с ; цялостен, тотален (оттук и наименованието) , контрол на държавния апарат върху обществените отношения и връзки. Свободата на индивида и социалните групи, организации, общности е сведен до минимум. Правната система регулира по императивен начин обществените отношения. Нейното действие се разпростира и върху редица отношения от чисто личен характер - облекло, прическа, поведение, брой на децата, размер на жилището и пр.

Идейната основа на тоталитаризма в социалистическия му вариант е отрицанието на естествените права на човека. Тук вместо всемогъщия монарх, ролята на благодетел играе партията-държава Тя "дава" образование, работа, , заплата, жилище и т.н.

Нетоталитарната държавност е коренно противоположна на изложеното. Тя почива върху зачитане на свободата на личността и нейните общности. В основата на нетоталитарната държавност стоят два правни принципа, които гарантират тази свобода. Първият принцип е базата, върху която се осъществяват отношенията и връзките между гражданите и техните общности.

Той гласи: "позволено е всичко, което не е забранено изрично със закон". Този принцип дава възможност за свободно протичане на различни обществени отношения. Вторият принцип е основата, върху която се осъществява дейността на държавните органи в отношенията им с гражданите и техните общности. Той е: "позволено е само това, което изрично е разрешено със закон". Този принцип гарантира свободата на обществото, ограничава произволната намеса на държавния апарат в обществените отношения и изключва тоталната опека върху живота на гражданите и техните общности. И двата принципа почиват върху върховенството на закона, който е един от белезите на правовата държава.

Проявлението на държавата на институционално ниво разкрива изключително разнообразие от форми. Това е проблемът за така наречените форми на държавно управление.

Най-удачния обективен критерий за определяне на формите на държавно управление е начинът на неговото формиране. От тази гледна точка държавният апарат може да се изгради и да действа по волята на едно лице, по волята на група от лица и по волята на мнозинството (народа). Така може да се обособят три форми на държавно управление (три форми на държавата): автокрация, аристокрация и демокрация.

При автокрацията държавният апарат се формира, опреде.ля от волята на едно .лице, което ' пряко участва и ръководи държавното управление. Обикновено тази форма се отъждествява с най-често срещания й вид - монархията.

Исторически са възникнали и съществуват различни форми на монархията - съсловна, абсолютна, конституционна, парламентарна. При последните две, властта на монарха е значително ограничена. Особен вид автокрация, която исторически предхожда монархията е тиранията, деспотията. Това е тоталитарна монархия, възможна при малки по територия държавни образувания.

Основни характерни черти на монархията са наследяването на властта, върховна еднолична роля на монарха в управлението, възможност за еднолични управленски решения. При аристокрацията държавният апарат се формира по волята на група от лица, които ръководят държавното управление, било като непосредствено участват в държавния апарат, или без да участват пряк в него. Исторически са известни също много видове на аристократични държави, различаващи се по характера на групата, която формира държавния апарат. Това са

олигархия, плутокрация, аристокрация в тесния смисъл на сумата, военна хунта. Исторически най-новата форма е партокрацията. При нея ръководният елит на партия сама формира държавния апарат и сама го ръководи.

При демокрацията съществуват механизми, чрез които мнозинството от народа участва пряко във формирането на държавния апарат и осъществява контрола върху него. Класическата форма на демокрацията е републиката. Републиките биват президентски и парламентарни. Възможни са и смесени форми на държавата. При тях има несъвпадение между формалната и съдържателната страни на формата на държавата (Испания - Франко; Германия - Хитлер; България - комунистическа партокрация и т.н.).