Общочовешки проблеми в комедията “тартюф
Изтегляне 106.37 Kb.
|
| ОБЩОЧОВЕШКИ ПРОБЛЕМИ В КОМЕДИЯТА “ТАРТЮФ”
В предишните часове говорихте за комедията на Молиер като пример за отстояване на класицистичните представи на човека и обществото, което я нарежда сред висшите жанрове на литературата от времето на Краля Слънце във Франция през 17 век. Разгледахте как характерите на героите изобразяват основните обществени групи, на които се опира държавата в желанието си да съхрани онези човешки добродетели, осигуряващи реда и справедливостта в обществото, както и хармонията в отношенията между хората. Като проследихте развитието на действието, видяхте осъществяването на замисъла на Молиер – да изобличи лицемерието като качество на някои представители на свещенослужителите и да помогне на честните и доверчивите да разпознават истинската същност на измамниците, дори когато тя е умело прикрита под маската на благоприличие и угодничество. Какъв е смисълът на финала? – коментирайте развръзката на действието (края на 5-то действие) – след наглостта на Тартюф да изпрати съдебен пристав, който да връчи заповед на семейството за напускане на къщата (защото Оргон е предал документа за собствеността й на Тартюф, когато още му се е доверявал), внезапно ситуацията се обръща. И пристигналият кралски полицай, вместо да подкрепи ‘новия собственик’, арестува самия Тартюф: ПОЛИЦАЯТ Да, много закъснях — тук право ще ви дам, — навреме за това напомняте ми сам и за да турим край, елате с мен веднага в затвора, що сега за дом ви се предлага. ........................ На Оргон. Смирете си накрай тревогата голяма — над нас царува крал, що не търпи измама. Великата душа на тоя мощен крал във всичките неща прониква с поглед зрял и в нея кът не ще успее да намери и хитростта дори на всички лицемери. Измамните слова не ще го заблудят — и не изпада той във крайност никой път. Добрите хора сам обсипва с чест и слава, но своето сърце той сляпо не раздава и всякога умей там кът да отдели за ярост към сганта от лицемери зли. Как ще обясните внезапното обръщане на ситуацията? – в самия текст не става ясно как кралските служители са научили истината, важното е, че справедливостта възтържествува и то като решение на официалната власт. Този финал много напомня начина, по който в Античната драма боговете накрая спасяват по-добрите герои. Те са се появявали с някаква конструкция като люлка отгоре на сцената и затова тяхната финална роля се определя като deus ex machinа (‘деус екс махина’ - бог слиза с машина – пише се на дъската). Какво се постига с подобно разрешение на конфликта между Тартюф и останалите? – възстановява се нарушената семейна хармония и се потвърждава справедливостта на кралската институция, която се грижи за честните си поданици и наказва измамниците. Извод: С този финал Молиер отговаря на изискванията към високите литературни жанрове на Класицизма, чиято задача е да покажат силата на държавността в установяването на обществения ред и запазването на човешките ценности. Но лицемерието не е поведение, характерно само за времето на Молиер. Разпознавате ли подобни човешки проявления в света около себе си? (изчакват се повече отговори с примери). Следователно, комедията на Молиер представя типове характери с общочовешко и надисторическо значение. Именно чрез тях се поставят и универрсални проблеми, вълнували хората през различни епохи, социални и държавни ситуации. Този час ще поговорим именно за тях, за да сравним нашето мислене с мисленето и светопреживяването на човека от времето на създаването на “Тартюф”. Запишете темата на урока: ОБЩОЧОВЕШКИ ПРОБЛЕМИ В КОМЕДИЯТА “ТАРТЮФ” Вие набелязахте частните конфликти, които произтичат от недоразуменията и заблужденията по отношение на лицемерното поведение на Тартюф. Нека ги припомним, за да видим какви междуличноистни проблеми се поставят чрез тях (записват се на дъската): Г-жа Пернел – младите в семейството; Оргон – Мариана; Мариана – Валер; Оргон – Дамис; Оргон – Клеант; Оргон – Елмира; Благородници - прислуга
Очевидно е, че всички тези отношения, както и проблемите, които те предполагат, съществуват във всяко време и общество, в нашето също. Нека проследим как ги е разгърнал Молиер и да ги съпоставим с нашето мислене за тях. В коментара на комедията първия час отбелязахте причините за неразбирателството на г-жа Пернел с по-младите членове на семейството. Какъв е всъщност проблемът на старата госпожа? – старостта, невъзможността да бъде това, което е била и последствията от преминаването на времето през нея – тя е сприхава, раздразнителна, търси недостатъци у всички (на Елмира се кара за разсипничество в купуването на нови вещи и дрехи, на децата, че не уважават по-мъдрите от тях; обижда Дорина заради произхода й). Защо е толкова привързана към Тартюф? – защото той олицетворява откъсването от светския живот и от всички удоволствия, които са непостижими за старостта. И подобно на нея ненавижда останалите, които могат да си позволят това, което на него му е забранено. Затова и двамата герои си приличат – г-жа Пернел е същият лицемер като Тартюф. Виждате ли близост между начина, по който се преживява старостта от една жена във времето на текстопораждането и в наши дни? (изчакват се различни мнения...може да се споменат и примери за достойно остаряване – като на София Лорен например – за които се казва, че остаряват като катедрали; но със сигурност има доста жени, които изпадат в състояния, подобни на тези на г-жа Пернел) – какви жени са податливи на такава трансформация? – такива, за които материалното, физическото е приоритет; които нямат духовни ценности и затова страдат по загубата на преходното. Как бихте коментирали отношенията родители-деца в техните комедийни проявления между Оргон и Мариана; Оргон и Дамис? – те проявяват типичното патриархално доминиране на бащата в семейството. Той е човекът, който избира мъж за дъщеря си; пак той е в състояние да изгони сина си от дома, ако не го вижда като достоен наследник (и го заменя с друг) – намерете примери в текста (2-ро и 3-то действие), които показват авторитарното поведение на Оргон (прочит на отделни фрагменти от диалозите между башата и дъщерята, бащата и сина). Познавате ли други общества, където има подобни отношения? – ислямските, арабските, в някои от които жената дори не вижда мъжа си преди сватбата, но затова пък е откупена според цената, която са й определили двете родителски семейства. Мислите ли, че в нашето общество е преодоляна вече зависимостта на децата от волята на родителите им? Какви са вашите очаквания като млади хора към родителите ви (изчакват се повече отговори – питайте ги още с какво ги респектират по-възрастните, в какво се изразява уважението към тях, без да се губи свободността им) – обобщение: патриархалността вече не е доминиращ тип отношение в българското семейство, но има много остатъчни негови белези – родителите се месят в изборите на децата си за приятели, за създаването на семейство, за професионална ориентация – много хора признават, че са объркали съдбата си, защото не са следвали своите, а желанията на родителите си; и все още понякога деца са гонени от родителите си заради това, че не приемат разбиранията им; в същото време вече голяма част от представителите на две поколения в едно семейство живеят и се разбират като приятели, изслушвайки се толерантно, приемайки различията си – младите се учат от опита на по-възрастните, а родителите от информираността и новаторството на децата си. Обобщение: Молиер живее във време, когато семейтвото е като малък модел на държавата. В него управляваща роля има бащата, но когато той е справедлив и обича близките си, те се отнасят с уважение и респект към него. Когато обаче бащата сгреши, пак най-близките му са тези, които му помагат да прозре зад заблужденията и да види истината, за да може да запази целостта и ценностите на семейството. В този смисъл помислете как съпружеските отношения проявяват кризата в семейството и как се възстановява нарушеното доверие между Оргон и Елмира? (прочит на моменти от 3-та сцена на 3-то действие, където Оргон обвинява Елмира, че защитава сина му, а тя пък се опитва да убеди мъжа си, че е несправедлив и вярва на грешния човек) – Оргон обича съпругата си, но очаква тя да му се подчинява, както всички останали (тя затова е вярвала на Тартюф, преди сама да се убеди в неговите истински намерения) и се дразни от несъгласието й; въпреки това Елмира успява да го убеди да участва в плана й, което показва, че жената винаги е съумявала да намери път към съзнанието на мъжа. Изобщо в тази комедия най-активни в разобличаването са именно жените, което внушава мисленето на Молиер за ролята на жената в един доста мъжки свят. Кои качества на жените откроява авторът чрез героините си? – умни, красиви по външност и душевност, но най-важното – имащи позиция; дори да се съобразяват с мъжа – съпруга, бащата, господаря – поставят истината по-високо от всичко и правят всичко възможно да я докажат (прислужницата с ироничния си език, съпругата – с нежна убедителност и хитрост, дъщерята – с убедеността си, че има право на личен избор). (прочит от репликите и на другите две героини – Дорина и особено Мариана, за която е говорено най-малко – в които се чува тяхната категоричност не само за Тартюф, а и за ценностите, на които държат; Мариана например казва, че по-скоро ще умре, отколкото да се омъжи за този ужасен човек). С какво следователно са по-различни жените у Молиер в сравнение с ренесансовия им образ? – това, което започва Шекспир с придаването на естественост на жената (спомнете си неговия сонет за смуглата красавица), продължава в произведенията на Молиер, но неговите героини са не само земни и естествени, но и много активни: влияят на мъжете с ум, съобразителност и достойнство и по този начин изпълняват изискванията, които Боало отправя към литературния герой изобщо – да бъде истинен, близък на реалността, като в същото време се откроява ролята на жената в семейството и обществото не само като обект на възхищение от красотата и духовниостта й, но и като деен участник във всички важни дела, отстояващи универсалните човешки ценности. Какво сравнение бихте направили между тези качества на героините в “Тартюф” и поведението на жените в семейството и обществото днес? - жената днес е мнго по-освободена и самостоятелна от времето на патриархалното общество, и макар да има все още много потиснати от мъжете съпруги, интелигентните представителки на ‘слабия’ пол всъщност са по-силни понякога и от ‘силните’ – справят се еднакво добре с работата и семейството си, вземат решения, поемат рискове и успяват в много признавани за мъжки дейности и ситуации (известно е, че жената повече понася болка, по-добре се мобилизира в критични моменти, защото трябва да защити децата и близките си). В този смисъл Молиер е показал потенциала на женското, който се разгръща днес в условията на равнопоставеност (макар все още статистиката да сочи, че жените получават по-ниски заплати от мъжете на ключови професионални позиции). До каква степен се усеща противопоставянето между различните социални прослойки в комедията? (коментирайте светско-църковните отношения и тези между господари и прислуга, дайте примери от текста) – в своята заблуда за Тартюф Оргон всъщност изказва популярното отношение на висшата класа към църковните служители – те се ползват с уважение заради следването на християнските ценности и заради това, че са се обрекли да бъдат духовен пример за светските хора (да не обръщат толкова внимание на материалното, което е преходно, а да следват правилата за духовно развитие); прозорливите членове на семейството обаче виждат и разминаванията между ‘това, което трябва да бъде’ и ‘това, което наистина е’ в поведението на набожниците. Отношенията между слуги и господари също не са еднозначни – слугите по принцип приличат на господарите си (Дорина споменава, че слугата на Тартюф е точно негово подобие; тя пък също е придобила много от навиците на своите господари), но едновременно с това многократно се подчертава неравнопоставеността между тях – Дорина изказва първа много от истините за хората от висшето общество, но знае, че думите й нямат достатъчна убедителност заради ниския й произход (г-жа Пренел често й прави забележка за острия език, Оргон също не се доверява на казаното от нея – спомнете си първия им разговор по повод Елмира и Тартюф). Извод: Следователно социалното разделение подсказва йерархията на отношенията – като правилни се приемат позициите на тези с най-високо място в обществото, дори когато те са резултат на заблуда (спомнете и и прошенията на Молиер към краля, в които се опитва да обясни неправилността на решението му да спре пиесата му заради въздействията на високопоставени личности). Можем ли да говорим за проявления на този проблем в нашето общество при положение, че то настоява да се определя като демократично? – и в нашето съвремие съществува йерархия на социалните групи: макар да няма господари и слуги (някои си имат все пак прислужници), определено има напрежение между рзличните обществени прослойки – някои от тях продължават да се мислят като ‘висши’ и да се ползват с доверието на властимащите (самите управляващи смятат себе си за законодатели не само в държавата, но и в междучовешките отношения); обратно – хората с ниска степен на образованост, с ‘непрестижни’ професии нямат възможности да поставят исканията си равностойно на останалите (макар да се говори, че срамна работа няма и че всеки е еднакво важен за обществото, на практика обикновените хора по-често са дискриминирани и от държавата, и от работодателите, и от по-образованите). Дори можем да кажем, че Молиер е доста по-толерантен към социалните различия, придавайки на Дорина функциите на ‘обществен глас’ (глас народен – глас божи), докато в нашата действителност в много ситуации се пренебрегва мнението на мнозинството. Накрая нека още веднъж обърнем внимание на Клеант. Казахме, че той е гласът на автора в пиесата. Какви проблеми се поставят чрез неговото присъствие в комедията? – всъщност той формулира проблемите на останалите, изявява се подобно на социолозите в наши дни: наблюдава, анализира, обобщава най-важното от живота и поведението не само на хората около него, но и в обществото като цяло. Което пък му дава възможност да прави оценки с висока степен на обективност (прочетете моменти от текста, където виждате способността на Клеант да разкрива истинската същност на нещата). Как се вписват подобни хора в средата си? (коментирайте отношението към Клеант и към сходни на него личности в съвременността) – отново нееднозначно: такива личности обикниовено са малко встрани от същината на събитията, не са преки участници в тях, но ги наблюдават отблизо и ги коментират от позициите на знанието и обобщаването на социалния опит. Клеант е уважаван заради ума и езика си, но и леко изолиран от останалите, които не го приемат като един от средата си; вслушват се в думите му, но обикновено продължават да вършат това, което са си наумили (спомнете си реакциите на Оргон на опитите му да го убеди в истинските качества на Тартюф). И днес такива хора играят ролята на обществени наблюдатели и коментатори, които изказват публично мненията и оценките си, но не винаги се радват на признание. Извод: С образа на този персонаж Молиер е изказал трудната роля на интелектуалеца, чиято цел е да обсъжда недостатъците на реалността и да използва натрупания в културната история опит, както и най-новите постижения на мисленето, за да препоръчва преодоляването на негативите. Именно по този начин авторът се надява да изпълни задачата си ‘да поправя другите, като осмива недостатъците им’. Обобщение: Комедията “Тартюф” проявява духа на Класицизма, като поставя универсални човешки проблеми чрез типове характери и ситуации, представящи не само неговото време, а възможни и актуални за различни епохи и общества. По този начин се осъществява възпитателната роля на изкуството, което чрез обобщаването на най-значимото от човешкото и социалното създава образци на поведение и мислене. Отстоявайки идеите на държавността от времето на Караля Слънце, Молиер всъщност утвърждава ценности, на които се опира всяко общество. Каталог: upload -> metodika metodika -> Представите за човека, другия и света в сонетите на уилям шекспир metodika -> Пародията “дон кихот” – обобщение на испанската действителност от края на 16 и началото на 17 век metodika -> С какво Просвещението се противопоставя на Класицизма и в какво го продължава като мислене за човека и изкуството? metodika -> Дон кихот – придобиване на идентичност metodika -> Разумът в лудостта на дон кихот metodika -> Уилям шекспир – лицето и гласът на английския ренесанс metodika -> Дон кихот и санчо панса – двете лица на един образ metodika -> Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма metodika -> Тартюф” – комедия на характерите Изтегляне 106.37 Kb. Сподели с приятели:
|