Общоевропейски транспортни коридори. Реализация и поддържане в границите на българия мехмед Хасан Еюб
Изтегляне 73.28 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 1. Транспортни коридори Коридор 1
- Клон
- пътища
- Коридор 7
- речни и морски пристанища
- Фигура 2. Транспортни коридори преминаващи през България
- ЛИТЕРАТУРА [1]
ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г. ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ. РЕАЛИЗАЦИЯ И ПОДДЪРЖАНЕ В ГРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ Мехмед Хасан Еюб* *Технически университет – Варна, Факултет ФМНЕ, Е-mail: patkya@abv.bg Резюме: Настоящият доклад разглежда Общоевропейските транспортни коридори, като основно се спира върху тези от тях, преминаващи през територията на страната ни. Ключови думи: международни потоци, транспортни коридори, транспортна мрежа УВОДВтората паневропейска транспортна конференция в Крит през 1994 г. установява десет паневропейски транспортни коридора. Коридорите представляват пътища в Централна и Източна Европа, за които са необходими значителни инвестиции в продължение на 10 до 15 години. Отличават се от Трансевропейските транспортни мрежи, които включват всички основни пътища е Европейския съюз. В документите на ЕС международните транспортни коридори се разглеждат като цял комплекс от наземни и водни транспортни магистрали в определено направление и със съответна инфраструктура, включваща спомагателни съоръжения, подходни пътища, гранични преходи, сервизни пунктове, товарни и пътнически терминали, системи за управление на движението. Този комплекс действа съгласно законодателните и нормативните актове, осигуряващи възможностите за превоз на товари и пътници на равнище, което се изисква в страните от ЕС. Например интензивността на автомобилния поток във всеки от коридорите трябва да бъде не по-малко от 20 000 автомобила в денонощие при минимална скорост 120 км/ч. При жп линиите този норматив е 100 км/ч. Нормата за пресичането на държавните граници е: за автобуси и леки автомобили - 15 мин.; влакови композиции - 20 мин.; товарни автомобили - 60 мин. ИЗЛОЖЕНИЕ Обща информация за десетте транспортни коридори. 
Фигура 1. Транспортни коридори Коридор 1: Талин – Рига – Каунас – Варшава; Клон: Рига – Калининград – Гданск; железопътни линии: 1 665 км.; летища: 6 броя; речни и морски пристанища: 11 броя. Коридор 2: Берлин – Варшава – Минск – Москва – Нижни Новгород; железопътни линии: 2 313 км.; пътища: 2 200 км.; летища: 3 броя; речни и морски пристанища: 2 броя в Русия. Коридор 3: Дрезден – Вроцлав – Лвов – Киев; Клон: Берлин – Вроцлав; железопътни линии: 1 650 км.; пътища: 1 700 км.; летища: 4 броя; речни и морски пристанища: 9 броя. Коридор 4: Дрезден – Прага – Братислава/Виена – Будапеща – Арад; Клон: Нюрнберг – Прага; Клон: Арад – Букурещ – Констанца; Клон: Арад – София – Истанбул; Клон: София – Солун; железопътни линии: 4 340 км.; пътища: 3 640 км.; летища: 10 броя; речни и морски пристанища: 8 броя. Коридор 5: Венеция – Триест/Копър – Любляна – Будапеща – Ужгород – Лвов; клон: Риека – Загреб – Будапеща; клон: Плоче – Сараево – Будапеща; клон: Братислава – Жилина – Ужгород; железопътни линии: 3 270 км.; пътища: 2 850 км.; летища: 5 броя; речни и морски пристанища: 3 броя. Коридор 6: Гданск – Грудзиадз/Варшава – Катовице – Жилина; Клон: Грудзиадз – Познан; Клон: Катовице – Острава – Бреслау/Бърно; железопътни линии: 1 800 км.; пътища: 1 880 км.; летища: 6 броя; речни и морски пристанища: 5 броя. Коридор 7: река Дунав Дължина: 2 415 км.; речни и морски пристанища: 44 броя. Коридор 8: Дуръс/Вльора – Тирана – Скопие – София – Варна/Бургас; железопътни линии: 1 270 км.; пътища: 960 км.; летища: 4 броя; речни и морски пристанища: 4 броя; Коридор 9 : Хелзинки – Санкт Петербург – Псков/Москва – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ – Русе – Стара Загора – Александруполис; Клон: Клайпеда/Калининград – Вилнюс – Минск – Киев; Клон: Любашевка – Одеса; железопътни линии: 6 500 км.; пътища: 5 820 км.; летища: 4 броя; речни и морски пристанища: 2 броя. Коридор 10: Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун; Клон: Грац – Марибор – Загреб клон: Будапеща – Нови Сад – Белград клон: Ниш – София клон: Велес – Флорина железопътни линии: 2 528 км.; пътища: 2 300 км.; летища: 12 броя; речни и морски пристанища: 4 броя 
Фигура 2. Транспортни коридори преминаващи през България Благоприятното географско положение на страната ни до голяма степен предопределя потенциалната функция на България от транспортна гледна точка: транзитна държава между богатите на природни ресурси държави в Близкия Изток, Западна и Средна Азия на изток/югоизток и силните в икономическо и промишлено отношение държави от Западна и Централна Европа на запад/северозапад. Поради тази причина през нейната територия преминават пет от десетте паневропейски транспортни коридора, а имено №4, №7, №8, №9 и №10.
За реализация и поддържане на Общоевропейските транспортни коридори в границите на България, Министерството на транспорта предвижда да се изпълнят редица проекти през периода 2007-2010г. Такива са:
Проектите за модернизация на железопътните линии включват частично изграждане на нови двойни жп линии и реконструкция на съществуващите участъци с двойна жп линия за проектна скорост 160 км/ч. Икономическият и социален ефект от проектите ще бъде: намаляване на енергийните разходи, подобряване сигурността на движение, повишаване скоростта на движението и комфорта на пътуване, пренасочване на голяма част от автомобилните превози към железопътния транспорт, в следствие на което значително ще се подобри екологичната среда в района. Що се отнася до пътните отсечки по направление на Трансевропейските транспортни коридори, се предвижда реконструкция и осигуряване на капацитет на натоварване на настилката от 11,5 тона на ос, а в по-дългосрочен план доизграждане на автомагистрала “Тракия” и изграждане на автомагистрали “Марица”, “Люлин”, “Струма”, “Хемус” и ”Черно море”. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Преминаването на транспортните коридори през България носи има положителни страни в развитието на икономиката. От друга страна то задължава странатани да изгради и поддържа инфраструктурата на коридорите според европейските изисквания. ЛИТЕРАТУРА [1] http://bg.wikipedia.org/ [2] www.mtc.government.bg/ [3] www.bg-transport.com/ Каталог: tu-varnascience -> images -> stories -> studentska sesiq studentska sesiq -> Зависимости между питагоровите тройки и степените на простите числа studentska sesiq -> Приложение на comsol multiphysics при анализ на полета в електротехнически устройства studentska sesiq -> Биодизелът в българия и европа studentska sesiq -> Автоматични предавателни кутии тип cvt – класификация, описание studentska sesiq -> Blu-ray disc наследникът на dvd studentska sesiq -> Система за микроконтролерно управление на линеен оптичен сензор tsl1406R studentska sesiq -> Устройства за изследване на променливотокова верига с последователно и паралелно свързани резистор, бобина и кондензатор studentska sesiq -> Електронно управление на дизеловия двигател Изтегляне 73.28 Kb. Сподели с приятели:
|